The Future Is Wild - Part 1 - Episode 3 (2002) Свали субтитрите
свят, в който еволюцията е написала нова глава
в историята на живота.
Светът е населен от много странни създания,
различни от всичко, което Земята някога е виждала.
ДИВОТО БЪДЕЩЕ
След 5 милиона години...
След 5 милиона години... ИЗЧЕЗНАЛОТО МОРЕ
След 5 милиона години...
и планетата е обхваната от друг ледников период.
И все пак това не е лед или сняг...
...това е сол, покриваща гореща и суха пустиня.
Но има живот тук
- тичащи гущери.
Половин метрови гущери, които спринтират по изгарящата сол.
Тези пусти солени равнини
са на 2000 метра под морското равнище.
Те са всичко, което е останало
от искрящите и чисти сини води на Средиземно море.
Но как цяло море би могло да изчезне?
Какво е превърнало ваканционния рай в солена пустиня?
Климатът на ледниковите периоди е много сух,
заради което водата се изпарява и морското ниво се понижава.
Но трябва нещо повече от климатична промяна,
за да се пресуши Средиземно море.
След 5 милиона години географията на Земята изглежда различно.
Тогава Африка ще се е блъснала в Европа
и ще е затворила Гибралтарския проток.
Поради сблъсъка на континентите
Средиземно море е отрязано от Атлантическия океан
и се е превърнало в затворено, заобиколено от суша море.
Водата се е изпарила поради сухия климат,
и без притока на нова вода от Атлантическия океан
Средиземно море просто е изчезнало,
оставяйки само няколко дълбоки резервоара.
Средиземно море ще се пресушава
докато не се превърне в една обширна солна равнина.
Ще са останали само малки езера от суперсолена вода.
Това ще е единствената вода в средиземноморието.
А старите ваканционни острови Кипър, Малта и Крит
ще стърчат като малки планини по средата на това солено море.
Няма подслон, няма и вода,
само безмилостно слънце.
Но ако нещо може да оцелее тук, то и гущерите могат.
Тези тичащи гущери, както много гущери,
са издръжливи и устойчиви на суша.
Така че те са вече приспособени към живота в солните равнини.
След 5 милиона години
Средиземно море ще бъде много по-различна природна среда от сега.
И много малко животни ще са се адаптирали към тази нова среда.
Тичащите гущери са много добър пример
за животно, което е по пътя на адаптацията.
Те са изминали част от пътя, но не са стигнали до края все още.
Гущерите, по принцип, са добри в оцеляването на горещи и сухи места.
Днес еърският дракон
живее в обширните солни равнини на австралийското езеро Еър,
суха солна равнина покриваща 10,000 квадратни километра.
Еърските дракони ядат мравки.
Насекомите са единствените други същества,
които могат да оцелеят в такава солена пустиня.
Гущерите стоят на пети
пазейки пръстите си от горещата повърхност.
На повече от 2 милиона квадратни километра
средиземноморските солни равнини са 200 пъти по-големи от езерото Еър.
Но тичащите гущери не само живеят тук.
Тук на стария средиземноморски бряг протичат и техните ухажвания.
Мъжките се перчат с големината и яркостта на гребените си,
А женската кани най-добре изглеждащия мъжки
да я последва в любовен бяг по солта.
Ако той успее да поддържа темпото й, тя ще му позволи да се чифтосат.
Но за женската проблемите тепърва започват.
Един от най-големите проблеми на живеенето в тази среда,
тази много, много солена околна среда,
е, че ако сте гущер, няма къде да снесете яйцата си.
Ако изкопаете дупка в солта и ги снесете там,
те ще изсъхнат, всичката им вода ще бъде извлечена от тях
и те биха умрели много бързо.
Така че женските трябва да се отдалечат,
за да намерят почва, където да снесат яйцата си.
Това е най-опасното време,
защото те са много добре адаптирани към живот в откритата солна равнина,
цветът, формата им, всичко е за живот в солната равнина,
а когато се намират върху почва, те изпъкват,
и тогава е времето, когато те са лесна плячка за хищниците.
Така че женската трябва да напусне сигурността на солните равнини,
за да снесе яйцата си.
Тя се отправя към старите средиземноморски острови,
които се издигат над солта.
Това са планини само от скали,
които са износени до разтрошена и напукана настилка,
известна като карст.
Карстът се разсича от дълбоки пукнатини наречени грайкове.
Въпреки че повечето от пукнатините са широки само няколко сантиметра,
някои се спускат два-три метра в дълбочина.
Идеални места за снасяне на яйца.
Най-тесните цепнатини са прекалено малки за хищниците,
а тук има хищник,
който използва по-големите грайкове, като тайни магистрали през карста.
Яйцата на тичащите гущери са на сигурно на дъното на тесен грайк.
Но не яйцата са в опасност, а самият женски тичащ гущер,
преследван от грайкон.
Тичащият гущер има предимството на скоростта,
така че грайконът ще остане гладен.
Грайконите живеят само на тези голи планини и скалисти плата.
Те са високи около 20 сантиметра в рамената
и имат малки и гъвкави тела,
за да могат да се промушват през пукнатините в скалите.
Но техните прародители са живеели много по-различно...
...по върховете на дърветата.
Днес европейската естествена растителност е гора.
и казват, че ако хората не са разчистили дърветата,
то една катерица би могла да отиде от Испания в Гърция,
без дори да докосне земята.
Но тя би била следвана по целия път от златка,
прародителят на грайкона.
Златките са бързи и ловки хищници,
които прекарват повечето си време по клоните.
Телата им са гъвкави и тънки,
а също имат и перфектно чувство за равновесие.
Но след 5 милиона години, при ледниковия климат,
дърветата ще бъдат рядкост в Европа.
Грайконите са еволюирали само за 5 милиона години,
и те не са много по различни от златката, от която произхождат.
Просто климатът е сух, а дърветата ги няма.
Златките имат дълги задни крака, за да могат да скачат по дърветата
и опашки, които им помагат да запазват равновесие.
Но грайконите са различни.
Те имат дълги крака, за да могат да тичат из грайковете.
И понеже грайконите вече не се катерят по дървета,
те не се нуждаят от дългата опашка на предците си за баланс.
Телата им са се удължили,
за да могат да се промъкват през тесните процепи в скалите.
Грайконите имат също кинжаловидни зъби,
трябват им, за да могат да свалят любимия си улов...
...малки, деликатни на вид прасета - скрофуси.
Скрофусите не могат да тичат бързо, колкото тичащите гущери,
така че те са по-лесен улов за грайкона.
Особено слабите малки прасенца.
Но, за разлика от бебето, възрастните мъжки са агресивни,
прекалено агресивни за грайкона.
След 5 милиона години, скрофусите ще са потомците на дивите глигани,
които са живеели в по-голямата част от Европа и Азия.
Днес дивите глигани живеят в дивите гори,
които все още покриват повечето от Европа.
И може да ги намерите в много от страните,
които са в днешното Средиземноморие.
Възрастните са големи набити животни,
които може да тежат повече от 100 килограма.
Те имат здрави и силни крака,
за могат да се движат по меката горска настилка,
и ровят в горската почва за насекоми, червеи, луковици и гъби.
Техните гъвкави и чувствителни зурли
откриват всичко, което става за ядене.
Живеят в сплотени семейни групи
от няколко възрастни женски заедно с техните малки
и няколко подрастващи глигана.
Въпреки че в гората са у дома си,
дивите глигани са животни, които биха оцелели,
когато горският им дом изчезне.
В бъдещето,
те е трябвало да се приспособят към живота върху гол варовик,
и е трябвало да го правят сравнително бързо,
с промяната на климата.
Средата, в която скрофусите живеят е била създадена много бързо,
може би само за няколко десетки хиляди години.
Но скрофусите са успели да се приспособят към живота в тази среда,
защото прасетата са лесно приспособими.
Те са всеядни и могат да ядат много различни храни,
и да живеят при най-различни природни условия.
Така че скрофусът е един от видовете
успели да се приспособят към новата среда.
Ходенето по грапавия варовик
е много по-различно от тежкото стъпване в гората.
Краката на скрофуса са станали по-тънки, а костите удължени,
те ходят на върховете на копитата си,
което прави походката им странно схваната.
Но това е най-ефикасният начин за движение
по твърди повърхности като карста.
Скрофусът е на половина на височината
на своя грамаден прародител дивия глиган.
Скрофусът е малко животно, защото живее в среда,
в която няма много храна.
Той има заострени копита,
които подпомагат движението му по скалистата повърхност,
дълги тънки крака, за да може да изминава големи разстояния,
а също и да прескача пукнатини в скалите.
Прасе, което ходи като балерина, може да изглежда невероятно.
Но в днешни дни има същества, които имат подобна особеност...
...антилопите спрингбок.
Тези антилопи живеят на скалисти места в Африка.
И те също са развили същата странно схваната походка,
за да се катерят по голите скали.
Но антилопите и скрофусът нямат нищо общо,
а просто са открили еднакво решение на един и същ проблем,
и по този начин ни изглеждат много сходни.
В бъдещето, скрофусите са решили проблема с ходенето по скали,
но има друг проблем за решаване...
Няма много храна в тази среда
и заради това скрофусът има дълга и остра зурла,
която може да промушва в пукнатините на скалите,
за да намери части от растенията, които растат там.
Особено корените, луковиците и грудките...
...всичко, което става за ядене.
И това включва яйцата на тичащите гущери,
ако не са снесени достатъчно на дълбоко.
Но пъхането на дълга зурла в пукнатина може да е опасно.
Въпреки че грайконът не би нападнал възрастен скрофус,
той би се промъкнал до всеки младок скитащ далече от семейството.
Използвайки прикритието на пукнатините,
той се приближава все по-близо и по-близо.
Един изолиран млад скрофус е беззащитен на открито.
Семейството на скрофуса се разпръсква,
а грайконът най-после е хванал плячка.
Пейзажът е обширен и еднообразен
и е много лесно да се загубиш.
А около скалистите острови са суровите и безкрайни солни равнини.
Най-лошото място, на което един млад скрофус може да е.
Но в цялото объркване след убийството,
едно от бебетата се е изгубило.
Може и да сме в ледников период,
но тук в ослепителния блясък на солта,
на 2,000 метра под морското равнище става горещо,
с шест градуса по-горещо от днешното Средиземноморие.
Младият скрофус няма да намери нищо за ядене тук,
и още по-лошо
- даже няма нищо за пиене.
Обезводняването е сериозна опасност за малкото прасе при тази жега.
И все пак има вода тук, но тя е смъртоносна,
прекалено е солена, за да става за пиене.
Когато слънцето изпарява морето
остават езера, които са десет пъти по-солени от морската вода.
Така че намирането на едно от тези солни езера е повече от безполезно
за горкия скрофус.
Тези хиперсолени, много, много солени, басейни
може би изглеждат като средата, в която нищо не би виряло,
но има животни, които определено харесват такива условия.
Солничните мухи, които може да намерите днес в езерото Моно,
такива същества биха живели там в милиони бройки.
Животните, които са се научили да се справят в много лоши условия,
понякога се възползват от тях.
В бъдещето, точно както и днес,
нищо не може да живее в тези солени лагуни
...освен солничните мухи.
Така че тук, те се размножават с милиарди.
Единствената им храна са водорасли,
които могат да понесат солта и да живеят във водата.
Така че мухите трябва да се гмурнат във водата, за да се хранят,
заобиколени от акваланги,
сребристи мехурчета въздух.
Това работи толкова добре,
че въздухът над средиземноморските солнични езера
е черен от мухите.
Самите мухи не живеят повече от няколко дни,
но те се размножават толкова бързо,
че преобладават в пейзажа.
Но скрофусите не могат да ядат солнични мухи.
Вечерта носи малко облекчение от горещината,
но не и от глада или жаждата.
На следващата сутрин жестоката жега ще се завърне със слънцето.
Малко вероятно е, животно което не е приспособено към тези тежки условия,
да може да преживее повече от ден в тази безкрайна пустиня.
Изглежда, че тук няма нищо...
...само мухи, сол и тичащи гущери.
Така че, ако няма шанс скрофусът да оцелее,
как тичащите гущери са успели?
Около езерото има много храна
проблемът е да я уловиш.
Тичащият гущер тралира из огромните рояци мухи
използвайки голямата си яка като рибарска мрежа,
а с дългия си език събира от мрежата уловените мухи още докато тича.
Най-забележителното нещо в тичащия гущер е яката му.
Той има огромна яка, която е еволюирала от кожата около врата му,
и е достигнала огромни размери.
Отстрани има хрущяли, с които може да разтвори яката,
като така тя изглежда голяма колкото тенджера,
когато гущерът е изправен пред вас.
Това е промяната, която го подготвя за хранене,
защото тази яка има мрежеста структура
с множество дупки между хрущялите
и, освен това, тя е покрита с восъкоподобен секрет.
Това е лепкав секрет, който покрива яката,
така че когато тича през всичките тези мухи,
които хвърчат в различни посоки,
много от тях се полепват по яката му.
Така тя изглежда като подвижна мухоловка.
И след това с дългия си език
може да обере залепналите по яката мухи.
Самата яка най-вероятно е еволюирала
от увисналата кожа около врата му,
точно като при австралийския гущер плащеносец.
Плащът е доста голям така че е ясно как яката може да еволюира от него.
Много от гущерите също имат и ярко оцветена уста.
Те разтварят кожата отстрани на устата, за да уплашат хищниците.
Такъв голям червен блясък би прогонил змия или пък голям гущер.
Така че може да си представите, че такава яка е еволюирала
от отпуснатата кожа около врата на гущера.
Тичащият гущер е уникален.
Той не пие вода, а взима влагата, от която се нуждае,
от насекомите, мухите, с които се храни.
В мухите има голямо количество влага,
а той яде дузини всеки ден,
което му осигурява достатъчно вода, за да оцелее.
Така не му се налага да пие вода.
А би било фатално, ако пие от водата - тя е прекалено солена.
Значи тичащият гущер оцелява ядейки и пиейки... мухи.
Но няколко гущера въобще не се отразяват
на огромния брой солнични мухи.
Мухите и гущерите могат да живеят тук,
защото са се специализирали.
За всичко друго животът в огромните солни равнини е невъзможен.
Бебето скрофус е умряло от горещината.
Животът на безплодния варовиков карст е почти толкова тежък.
Но за скрофусите и грайконите това е техният дом.
Ледниковият период е завладял света с огромна скорост,
за по-малко от 10,000 години.
Така че само бързо приспособимите същества,
като гущерите, прасетата и златките,
са могли да оцелеят.
Ледниковият период, след 5 милиона години,
не е донесъл само ледена пустош,
а е и изсушил Средиземно море,
създавайки огромна жестока солна пустиня.
Превод и тайм-код: Kwatee
http://www.kolibka.com © 2005г.