Twin Peaks - 02x16 (1990) Свали субтитрите
Слушай ме внимателно, Дейл.
Ти си на ход.
И моля те, дай всичко от себе си.
Долових нерешителност в мислите ти,
като че ли мислите ти са били заети с нещо друго, освен дъската пред теб.
Такава разсеяност отслабва не само преценката,
но също и предвиждането на следващите ходове.
Трябва да се съгласиш, че това е смъртоносна слабост в една партия, а
в това състезание си е направо разрушително.
Става въпрос за човешки животи, както без съмнение се досещаш.
Публикувай хода си в утрешния вестник...
или аз ще го направя вместо теб.
Купър, няма да те изпускам от поглед.
Хари, ако Уиндъм искаше да ме убие, вече да съм мъртъв.
Така е.
- Обади се на Пийт.
- Добре.
Луси, обади се на Пийт Мартел. Кажи му да дойде веднага.
После се обади във вестника и направи всичко възможно да резервираш място в колонката за обяви утре.
Вестник и Пийт, разбрах. Ще карам по азбучен ред.
Красива е.
Тя беше любовта на живота ми.
Добре, Луси.
Кажи на Хари, че идвам веднага.
Питър. Сол и пипер.
Ей сегичка.
Вие двамата си показвате най-лошите черти.
- Пийт е принц.
- По-скоро придворен шут.
Трябва да изчезвам.
Чао, сладур.
Катрин, винаги съм се надявал, че
времето и възрастта ще омекотят яростта в теб.
Като ви гледам да се държите като братята Харди и се ядосвам.
Какво става с "Гостууд"?
Говорих с инвеститорите, утре заминавам за Париж.
О, компания. Скъпа Джоси...
Прибрах се. Липсвах ли ти?
Изглежда ми изненадана.
- Бедната Джоси.
- Има си своя чар.
Да, но не за дълго.
Влез!
- Здравей, Хари!
- Спести си глупостите, Ханк.
Какво има? Да не си станал с задника нагоре тази сутрин?
Наруших условията за пускането. Ще ме линчуваш ли?
Пресякъл си канадската граница.
Търгувал си с наркотрафиканти в "Фермата на умрелите кучета" и си се опитал да убиеш някого.
Обвинявам те в опит за убийство на Лио Джонсън.
В нощта, когато Лио е бил прострелян, бях в закусвалнята.
- Така че ако искаш да ми се извиниш...
- Имам свидетел, който те е видял на местропестъплението с оръжие.
Хари, изглежда че си взел нещата на сериозно, така че ти предлагам... сделка.
какво ще кажеш за информация, касаеща
убийството на Андрю Пакард? Ханк Дженингс - свидетел по делото.
- Без сделки.
- Искаш да ми кажеш, че се вълнуваш повече от...
опита за убийство на Лио Джонсън, отколкото убийството на Андрю Пакард?
- Какво ще кажат хората?
- Ти нямаш думата, Ханк.
Моето предположение, Хари: няма да е нещо добро.
Особено когато разберат кой е светил маслото на Андрю и че ти спиш с нея.
- Боже... извинявай.
- Махни го от тук.
Разкарай го от тук!
Дай ми това!
Това е куршумът, изваден от теб, а този от черепа на мъртвеца.
Същият куршум, същият пистолет, същият убиец. Да го пипнем.
- Задръж малко, Албърт.
- Куп...
разбирам нежеланието ти да сгащим гаджето на приятеля ти,
- но мадамата за малко не те уби.
- Не го приемем лично.
Ами ръкавиците, изследванията на барута?
Ще има новини към пет. Добре, не си ядосан, но
има епидемия от прострелни рани около тая мацка. Тя е беля.
Ще поговоря с нея. Може би ще признае.
Може да и порастнат крила и да се присъедини към цирка.
Ето списък на всички гости, които не са отсядали повторно. Ще им изпратим специална покана от "Great Northern".
Какъв ентусиазъм имаш само.
Както и да, мисля, че ще откриеш, че моята работа изисква нещо повече от тесен костюм и весело държание.
Изучавам бизнеса. Всяка седмица нова сфера. Аз не искам работата ти.
Аз пък очаквам да си вършите работата като домакиня.
Това дойде за вас сутринта.
Късмет, госпожице Хорн. Ще ви е нужен.
Здравейте. Току-що се нанесох в стая 215.
Поздравления.
На рецепцията ми казаха да се обърна към вас.
Какво мога да направя за вас?
Съжалявам, мислех, че работите.
Работя! Виждате ли?
Виждам. Одри...
- Хорн?
- На вашите услуги.
Чудех се дали ще можете да пратите някой до летището, защото пътувам с много багаж и нямаше място в колата.
- С кой самолет пристигнахте?
- Със собствен.
Той е единственият самолет там. Няма да е трудно да се намери.
Нещо друго ще желаете ли, господин Рокфелер?
Не... благодаря.
Спомням си те. Малка карирана поличка, бяла престилка и дълги плитки. Невероятно сладка.
- Не нося карирани поли.
- Тогава носеше.
Спомням си те тук в ресторанта на "Great Northern".
Ако си затворя очите, мога да те видя.
Малката Одри Хорн като Хайди.
Незабравимо е.
Хайди... бях на десет...
Благодаря.
"Спаси този, когото обичаш. Оглеждай се за събрание на ангели довечера в "Роудхаус" в 21:30."
Надин?
Защо не си на училище? Да не ти е зле?
Недей...
- Какво "недей"?
- Еди, трябва да поговорим.
- Добре.
- С Майк сме влюбени.
- Влюбени?
- Надявам се, че не съм те наранила.
Не искам да те нараня за нищо на света.
Така е, повярвай ми.
Но с Майк бяхме на съзтезание по борба...
и изкарахме най-невероятната нощ заедно.
Цяла нощ?
Ами и вие с Норма го направихте.
Права си.
И какво означава това?
Еди...
трябва да си кажем истината.
Късаме.
Еди, толкова съжалявам.
Джоси, искам да ми кажеш какво се случи в Сиатъл.
Казах ти. Колко пъти да ти го повтарям?
Избягах от Джонатан на летището
и после не знам какво е станало с него.
Нали разбираш, че мога да те арестувам на секундата?
Но съм дошъл като приятел на Хари.
Не знам каква част от сърцето ти заема той, но знам, че ти притежаваш неговото.
- Не мислиш ли, че трябва да му обясниш?
- Моля те, върви си.
Това е краят, Джоси. Няма да имаш други възможности.
Искам те в управлението до 9 часа.
Или аз ще дойда за теб.
Джоси, току-що видях агент Купър да си тръгва.
За какво си говорихте?
Скъпа, изглеждаш ужасно.
- Всичко наред ли е?
- Не се чувствам добре.
Съжалявам. Искаше ми се да имам по-добри новини, но...
говорих отново с господин Екхарт за теб.
Не е напълно равнодушен, но настоява да те види насаме.
- Довечера.
- Той ще ме убие.
Да ти кажа истината, моето най-голямо притеснение е, какво ще направи, когато разбере,
че Андрю е жив.
Няма ли господин Екхарт да си помисли, че си го предала?
Но разбира се можеш да му кажеш, че не си. Ти наистина мислеше, че Андрю е мъртъв.
Не знам...
Не знам...
Може би ти ще ми помогнеш. Мисля, че полудявам.
Рани или късно, ще трябва да се изправиш пред господин Екхарт.
Кажи му истината.
Кажи му каквото искаш.
Само се моли да ти повярва.
Ето къде са били.
- Не отговаря. Сигурно е тръгнал.
- Благодаря, Боби.
- Остани с нас.
- Наистина?
- Да.
Обикновено срещата на Борда не е нищо повече от събрание на...
самовглъбени индивиди, невиждащи по-далече от финасовите печалби.
Не, балгодаря.
Но днес... днес ще е напълно различно.
Закъснях ли?
- Бенджамин.
- Джон.
- Ти си радост за очите ми?
- Само си говориш.
- Добре ли се погрижиха за теб?
- Идеално.
Багажът ми пристигна. Благодаря, Одри.
- Запознали сте се?
- Наскоро.
Джон Джъстис Уилър.
Трябваше да стане конструктор.
- Но избра трудния път.
- Колко мило.
Помниш ли брат ми Джери?
А това е моят асистент Боби Бригс.
- Боб... приятно ми е.
- Как сте.
Да седнем всички.
Помолих господин Уилър да се присъдини към нас.
Преди години, аз инвестирах в него.
Скромна сума, с която той построи империя.
Не че си приписвам заслуги...
но аз вярвах в Джак...
още като беше просто момче, което кове пирони.
Помолих го да ми върне услугата и да ми се довери.
Ще предложа моята скромна помощ.
Трябва да кажа, че за Хорн Индъстрис Инкорпорейтид настъпиха тежки времена.
Дъскорезницата и "Гостууд" сега принадлежат единствено на Катрин Мартел.
Няма за какво да се ядосваме. В края на краищата дъскорезницата беше и е нейна, така че...
въпреки тези трудности
и нищожни изгледи за успех - какво ни остава?
Човешкият дух.
Кой е най-големият подарък, който може да направи човек на друг?
Бъдещето.
Представям ви...
Боровата невестулка.
Среща се само в нашата област.
- Почти са изчезнали.
- Печени са невероятни.
Според доклада за местната околна среда,
няколкото останали Борови невестулки,
ще бъдат унищожени от плановете на Пакард за проекта "Гостууд".
Значи искате... да спасите невестулките?
Не, Боби...
Не просто невестулките.
А животът изобщо.
Искам Туин Пийкс да остане запазен,
в ерата на унищожаването на оклоната среда.
Значи ще спрем проекта на Катрин докато
ни се отдаде нова възможност? Брилянтно, Бен.
Смятам да се боря за проекта "Гостууд"
със всички възможни средства.
Скоро за тази малка невестулка...
ще се говори във всяко семейство.
И после какво?
После...
обмислям да се кандитатирам за Сената.
Благодаря.
Ани, наистина няма проблеми. Има много място.
Взимай следващия автобус. Аз ще те чакам.
Скъпа, не плачи. Всичко ще е наред.
Ще се видим скоро. И аз те обичам. Чао.
- Значи сестра ти пристига?
- Утре.
Боже, какво трябва да направиш, за да те пуснат от манастира?
- Не е затвор.
- На мен ми звучи като затвор -
без телевизия, без гаджета...
Когато беше малка си мислех, че е от друго място и време.
Манастирът беше подходящ за нея.
Трудно ми е да си я представя във външния свят.
Виж, това е за теб.
- От кого е?
- Предполагам, че от който е седял тук.
Чуй това: "планинска целувка", "морска прегръдка", "цветя",
"слънчева светлина", "лунен лъч", "блясък". Няма смисъл.
"Спаси този, когото обичаш. Събрание на ангели довечера в "Роаудхаус" в 21:30."
Звучи интригуващо, но и опасно.
От кого ли е?
Норма Дженингс, обичам те от 20 години и мечтаех за теб всяка нощ.
Време е да сме заедно. Ще се омъжиш ли за мен?
- Ед...
- Заслужаваме да сме щастливи.
Наш ред е, скъпа.
Добра работа. Добро момче!
Още няколко и ще ядем.
"Долети до моята гръд, пронижи ме с есенни цветове.
Говори ми само за любов".
Лио, не си обучен както трябва.
Например оцеляването в дивата пирода е много важно нещо в живота, приятелю.
Сега ще ти дам някои практически инструкции.
Надявам се да внимаваш.
Природата е жестока. Това също е урок.
Здравей, скъпа.
Как си?
Чудесно...
понеже ти си тук.
Ханк, дойдох да искам развод.
Не те обвинявам.
Даде ми втори шанс, а аз се провалих.
Не знам защо сам се унищожавам,
но явно това ми е приоритет.
Имам много работа.
Реших да се опитам да ходя на терапия.
Не искам повече да съм такъв.
Много интересно, Ханк, но искам да продължа моят си живот.
Знам... Знам, че е така.
- И искам да си щастлива.
- Благодаря ти.
Искам да те помоля за последна услуга.
Искам да ми помогнеш да се измъкна от тук.
Ако ме върнат в затвора, ще умра.
Кажи на шерифа, че съм бил в ресторанта, когато Лио Джонсън е бил прострелян.
Аз не мога да го докажа, но ти можеш.
- Няма да лъжа повече, Ханк.
- Няма да лъжеш, ще спасиш живота ми.
Не!
Ти ме убиваш, Норма.
Не обвинявай мен! Не смей!
Заради Ед ли е? Това ли искаш?
Добре... ето сделката:
дай ми алиби, а аз ще ти дам развод.
Не съм дошла да се пазаря с тебе.
- Всичко свърши.
- Добре...
Давай.
Ти си неговата курва, Норма.
Предпочитам да съм негова курва, отколкото твоя жена.
Има 4 или 5 варианта за ход.
Всеки си има предимства.
Спомням си Капабланка и Ласкер.
Санкт Петербург, 1914...
- Пийт, имаш само пет минути.
- Добре...
Луси, обади се на редактора и му кажи да не затврят колонките с обявите.
- Трябва ни още време.
- Добре.
Това е.
Това ще му гарантира няколко безсънни нощи.
- Докато не вземе нова фигура.
- Няма да може.
Поне в следващите 5-6 хода.
Може да убие и без това. Ако това го ядоса?
Не мисля, Хари. Ърл има перверзно чувство за чест.
За пръв път чувам човек, който да убива по правила.
- Куп?
- Албърт...
Добра работа, Пийт.
Тестовете са готови...
Има съвпадение между оръжието, с което е стреляно по теб и остатъците от барут по ръкавиците на Джоси Пакард.
Сиатълската полиция е намерила свидетел, видял Джоси да излиза от колата, в която е намерен трупа.
Ако ти не закопчаеш кучката, аз ще...
Албърт, аз ще се погрижа.
Мисля, че току-що го направи.
Влез.
Предполагам, че още обичаш шампанско. Едно време доста бутилки пресушихме.
За началата...
и краищата. И мъдростта да ги различаваме.
Съжалявам, Андрю.
Първоначално те мразех за това. Напълно естествена реакция.
След като гневът ми утихна...
се сетих, че Екхарт има начини да накара преследваните хора да направят всичко. Било е негова идея, разбира се.
Да. Той ме накара да го направя.
Каза ми, че никога не си ме обичал. Че си се оженил за мен, за да се върнеш при него.
Това не е истина, аз много те обичах.
Което не може да се каже за теб.
Моля те, Джоси, не е нужно да се лъжем.
Имаше да вършиш работа, свърши я и сега плащаш цената.
Всяко действие си има последици, скъпа моя.
Полицията приближава. Ако не действаш, довечера ще спиш в килия.
Какво да правя. Моля те, помогни ми!
Трябва да се видиш с Екхарт.
Може би е било писано да сте заедно?
Сигурен съм, че искрено те обича.
Той не знае, че съм жив. Той може да те изведе от страната.
Върви при него, Джоси.
Веднага.
Андрю...
Това е последният ни разговор.
Здравей.
Красиво е.
Искам да те заведа на едно място, където не сме били досега.
Хайде...
Как мина в полицията?
Зададоха ми милион въпроси, на които не знаех отговорите.
Но на които отговорих, бяха достатъчни.
Срещу Евелин ще има дело. Аз ще съм свидетел.
- Не носиш пръстена.
- Знам за теб и Евелин.
Няма да те виня, ако ме мразиш.
Джеймс, знам какво чувстваш. Защото и аз съм го чувствала.
Евелин се възползва от това.
Беше грешка, трябваше да го разбера.
Виж, имаш право да се чувстваш зле заради това, което ти се случи,
но не искам да се чувстваш зле и заради мен.
Можем да започнем отначало.
- Моля те, прибери се у дома с мен.
- Не мога. Не точно сега.
Прав си. Тогава тръгвай.
- Ами ти?
- Не се тревожи повече за мен.
Аз бях част от всички ужасни неща, които ти се случиха.
От сега нататък искам да съм част от нещо добро.
Върви, Джеймс. Вземи колкото време ти е нужно.
Обичам те.
Много ще ми липсваш.
Но ще се върнеш и ще ми разкажеш много невероятни истории.
И никоя от тях няма да е за Лора, Мади или Евелин.
Аз ще съм тук.
- Ела с мен.
- Не.
Ще се върна. Обещавам.
Идвам!
- Пийт, трябва да видя Джоси.
- Влизай. Мисля, че излезе.
Да, малко е странно. Взе моята кола, без да каже и дума.
- Спомена ми "Great Northern".
- Така ли? Тя взе доста неща със себе си.
Не знам къде е отишла, но мился, че планира да остане известно време.
Какво друго каза?
Че отива да види стар приятел.
Кой?
Шерифе, предполагам, че на всички ни е трудно да научим истината за Джоси.
Кой?
Екхарт. Томас Екхарт.
Бедният човек.
Фоайето, моля.
Томас...
Отново се срещаме.
Аз не вярвам в призраци.
Така си и помислих.
Завърналият се фантом от гроба.
Заслужаваш да бъдеш преследван.
Погледни ме хубаво.
Жив съм!
- Как?
- Познай. Много е просто.
- Джоси.
- Тя сама ме предупреди.
Не искаше да види възлюбения си съпруг мъртъв.
Или ако трябва да сме реалисти, видяла е възможност, от която да се възползва.
- Тя ме е предала.
- На всички ни е познато предателството.
Джоси е моя, тя ми принадлежи.
Томас, любовта ще разбие сърцето ти.
За щастие, аз отдавна изгубих интерес.
Но Джоси дава сърцето си обезпокоително често.
- На местния шериф.
- Погрижил съм се за това.
Не се и съмнявам.
Понякога си мисля дали нашата Джоси не прави такива заплетени истории нарочно.
А ти?
Като човек, който някога ти е бил приятел, се върнах да те предупредя.
Джоси се връща при теб. Бъди внимателен.
Аз винаги внимавам.
Ето го фоайето. Аз отивам долу до гаража.
Възкресението ми трябва да остане в тайна.
Томас...
чао.
Знам...
че имам много да уча. Джак...
ти трябва да си мой учител.
Мисли за мен като отворена книга,
по чиито девствени страници ще пишеш.
Добре ли си?
Господин Уилър...
- с какво точно се занимавате?
- За начало ме наричай Джак, моля.
Купувам банкрутирали фирми, вдигам ги на крака, организирам ги
- и после обикновено ги продавам.
- С доста голяма печалба.
Но не и преди да е инвестирал в околната среда.
Когато Джак свърши, боклукът е извозен, въздухът...
въздухът е по-чист, а хората по-щастливи.
Бен... изкара ме като Дядо Коледа. Аз съм бизнесмен - това е всичко.
Трябва да ме извините. Готвачът току-що се е опитал да намушка Джери.
Вие деца продължавайте. Ти внимавай.
Е, какво е, господин Уилър? Банкрутирали ли сме или просто ме западнали?
Дошъл съм да направя услуга на стар приятел.
Приятелите на баща ми са по-малко и от Боровите невестулки.
Нека кажем, че Бен някога ми беше много добър приятел.
И дойдохте да ни вдигнете на крака? Вие сте Дядо Коледа, господин Уилър.
По-добре да си окача чорапчето.
Не ме харесваш много, нали Одри?
- Нямам особено мнение.
- А ако имаше?
Тогава бих казала, че семейство Хорн са се справяли с трудностите повече години, отколкото можете да броите.
И въпреки че изглеждаме отчаяни, ще продължим да се справяме и в бъдеще.
Със сигурност.
Къде бяхте през цялото време?
Имам предвид докато не спасявате вдовици и сирачета
и правите света по-добър за живеене?
По най-далечните кътчета на земята.
Там е великолепно, Одри.
Но в края на краищата е хубаво да си си вкъщи.
Аз съм само на 18.
Това какво общо има?
Нищо.
Кое време е станало. Имам среща. Ще кажеш ли на баща ми?
Разбира се.
- Довиждане.
- Чао.
Ще се видим после... Джак.
Ще се видим, Одри.
Шели? Здравей.
- Здрасти, как си?
- Добре съм. А ти?
Нали знаеш - живот. Цигара?
Джеймс ли чакаш?
Не. Получих една много странна бележка. Виж какво е написано.
- Странно.
- Странно е. И аз получих една.
Явно имаме обща тема за разговор.
Вижте.
"Виж как върхът целува синевата, вълна вълната гали и прегръща;
прокълнато е цветето, когато на любовта на брат си не отвръща.
И милва слънцето земята росна, до океана месецът трепти.
Но всички тия ласки за какво са, ако не ме целунеш ти?"
Странно е.
Купър на телефона. Да, Катрин?
Не... тъкмо идвам от там.
Тя е тук?
В стаята на Томас Екхарт?
Разбирам.
Помощ!
- Кажи, че не го обичаш.
- Не!
Джоси, моля те!
Остани на място.
Той се опита да ме убие.
Това ли ще кажеш и за мен, Джоси? Че съм се опитал да те убия?
А Джонатан? И той ли се опита да те убие?
Той искаше да ме върне.
Защо стреля по мен, Джоси?
Защото дойде тук. Знаех, че този ден ще дойде.
Няма да отида в затвора! Не мога!
Хвърли го, Джоси.
- Хари...
- Хвърли го!
Хари... прости ми.
Никога не съм искала да те нараня.
Джоси?
Джоси...
Мъртва е.
Куп! Какво стана с Джоси?
Джоси...
СУБТИТРИ BigBo