Twin Peaks - 02x15 (1990) Свали субтитрите
- Знаете ли цялото му име?
- Почти не познавах хлапето.
Джим...
Джеймс. Джеймс Хърли.
- Каза, че е от Туин Пийкс.
- Кога замина?
Сигурно вече си е бил тръгнал, по времето когато господин Марш е катастрофирал.
- От дълго време ли работи тука?
- Госпожа Марш го нае да му поправи Ягуара.
Ягуар? Я-Г-О...
кола.
- Как го срещнахте, госпожо Марш?
- Ягуарът на Джефри се повреди близо до "Уолис".
Влезнах да се обадя по телефона.
- Той ми предложи да ми помогне.
- Добре, ще проверим там.
Благодаря.
- Ето че казахме адио на Джеймс Хърли.
- Успокой се.
Внимавай, Евелин, не понасям нервните съучастници.
Просто искам всичко да приключи.
Както кажеш, госпожо Марш.
Джеймс, сами няма да се справим с това. Трябва ни някой да ни помогне.
Нищо не съм направил.
Малкълм уби господин Марш. Бях натопен.
- Желаете ли нещо, госпожице Хейуърд?
- Не, благодаря.
Това не променя нищо. Не можем просто да чакаме полицаите да ни хванат.
- Мисля, че трябва да се обадя на Ед.
- Не, не...
Единственият ми шанс е да говоря с Евелин.
Щом ми каза, че са ме натопили, може би ще го каже и на полицаите.
- Сигурна ли сте?
- Да.
Няма да успееш. Полицаите ще те чакат. Трябва да се махаме.
Тя ще ме изслуша, знам, че ще го направи.
Така ли?
Защо?
Отивам да се обадя на Ед. Ти стой тука.
Ед? Здравей, Дона е.
Нямам много време, но мисля, че Джеймс е в беда.
Той работеше за една жена. Поправяше колата и.
Имаше произшествие и...
Здравей! Как си, Анет!
Чух за новото ти гадже. Да... това е чудесно.
Радвам се да го чуя. Разкажи ми за него.
- Извинете.
- Здравей, Франк.
- Какво правеше в къщата на Шели снощи, Боби?
- За малко да ме убият, а вие ме питате какво съм правил аз?
- Говорим за Лиощайн!
- Какво правеше в къщата на Шели?
Добре, ето каква е работата.
Със Шели сме заедно.
Заедно сме отдавна, преди Лора да умре,
преди и след Лио да се превърне в дебил.
Боби, къде беше в нощта, когато дъскорезницата изгоря?
- Това какво общо има?
- Лио се е опитал да те убие.
- Може би ти си го прострелял?
- Няма начин.
Отидох до къщата на Шели в нощта, когато дъскорезницата изгоря, защото се тревожех за нея.
Лио за малко за ми разцепи главата с брадва, когато Ханк Дженингс го простреля през прозореца.
- Сигурен ли си, че беше Ханк?
- Абсолютно.
- Каква е връзката между Ханк и Лио?
- Не знам. Вие ми кажете.
Шели, имаш ли някаква идея къде може да е Лио?
- Не, нямам.
- Ще поставя няколко полицаи да наблюдават къщата ти по 24 часа.
Аз мога сам да се погрижа за Шели. Спести си полицаите.
Боби Бригс... млъкни.
- Можете да си ходите.
- Добре.
- Шели, не се притеснявай. Няма да те изпускаме от поглед.
- Благодаря.
Сега вече се чувствам много по-спокоен. А ти, Шели?
По-леко бе, гамен.
Господа, още едно пътуване Сиатъл - Туин Пийкс.
- Как си?
- Добре съм.
- Албърт.
- Куп.
- Господа.
- Какво имаш?
Ето защо се върнах в Туин Пийкс. Уиндъм Ърл.
Имам заповед от Гордън Кол. Краткият му коментар беше: "Притеснявам се за Куп!"
Спрингфийлд, Канзас Сити, Лаутън, Далас, Джаксън.
Ърл е пращал завити пакети до полицейските управления в по-големите районни центрове.
Всички приличали на бомби, но били безобидни.
Доставките били плащани с фалшиви кредитни карти на името на Уиндъм Ърл.
- Какво е имало в кутиите?
- Различни дрехи.
Първо - бял воал. Второ - жартиер.
Три - чифт бели обувки. Четири - перлена огърлица.
И на края - сватбена рокля.
На Каролайн са...
Пратил е на DEA и ФБР. Без да споненаваме щатските патрули на Мисисипи, Оклахома и Илинойс.
Всички са поканени на партито. Но мисля, че иска да танцува само с теб, Куп.
Скитникът е умрял от прободна рана в аортата.
Пръстът му сочеше точно към тази фигура. Как е успял да го направи предвид rigor mortis (вкочаняване)?
Rigor mortis настъпва от главата към пръстите. Но след два дена изчезва от пръстите към главата.
Той е чакал да се махне от ръцете и пръстите, за да ги насочи към дъската.
След това си е поиграл на Зевс в електроцентралата.
- Какво си намерил?
- Тази карта. Беше под една маса.
Добра работа, Албърт.
Той е направил своя ход, определено.
- Куп, за униформата...
- Да, Албърт?
Да замениш дискретната елегантност на тъмния костюм и вратовръзката
с небрежната размъкнатост на това работническо облекло, си е модно самоубийство, но...
наречи ме луд, но ми харесва.
Благодаря ти, Албърт.
Събудил си се.
Надявам се, че добре спа.
Докато спеше, научих всичко за теб.
Лио Джонсън.
Полицията дава мило и драго да те види.
Да видим.
Трафик на наркотици...
палеж...
опит за убийство...
домашно насилие. Това ми харесва.
Лио, почистих ти раните. Скоро ще се оправиш.
Махнах ти тръна от лапата.
Лио! Лио - лъвът!
Искам да ми помогнеш. И да ми се подчиняваш.
Ще го направиш ли?
Знаеш ли, че през 13-ти век я Япония
самураите били лишени от оръжията си?
Но те открили, че от техните бамбукови Шаку Хачи флейти стават отлични тояги.
Тази флейта е истински инструмент на удоволствието.
Не мислиш ли?
Пазех тази огърлица за специален случай, но ти развали всичко.
Ела тук.
Направил съм ти овесена каша.
Хайде, Лио! Изяж си кашичката!
Минаха 20 години, скъпа.
В един момент си говорим за абитурентския бал, а в следващия момент сме тук.
А междувременно нищо, освен болка.
Опитвах се да не мисля за това.
Прекарвах все повече време в закусвалнята. Опитвах се да се ангажирам с работата.
Нищо друго не ми оставаше.
Работех всеки ден, така че не можех да имам личен живот.
Нямаше рождени дни, нямаше Четвърти юли...
нямаше Коледа.
Моите Коледи бяха седмици, пълни с понеделници.
През цялото време мислех за всичките подаръци,
които не съм ти купил или не съм ти подарил.
Миналата Коледа ти купих подарък.
Ониксова игла за вратовръзка.
Дойдох до къщата ти да ти я дам...
но не можах да влезна. Просто чаках.
Да те видя през прозореца.
Не знам защо не влезнах.
Съжалявам, че не го направих.
През цялото това време трябваше да си в моята къща...
в моето легло.
Става въпрос за бъдещето, Ед. И какво ще направим с него.
Искам да ме вземеш, след като затворя закусвалнята.
- Да ме заведеш до вкъщи.
- Права си.
Всичко е пред нас.
Много време.
Еди?
Не...
Мисля, че е време да си поговоря с нея.
Здравей, Надин.
Провървях целия път до "Найф Ривър",
само за да разбера, че тегленето на самолети е забранено.
Бях дисквалифицирана. Второ място, егати позора.
Кофти работа, а?
Здравей, Надин.
Дължа ти извинение, Норма.
Малко прекалих с Ханк. Съжалявам.
Но мислех, че иска да направи нещо на Еди.
Малко се ядосах.
Благодаря ти.
Знаеш ли какво?
Знам за вас.
Няма никакви проблеми. Така няма да се чувствам виновна заради мен и Майк.
Ти и Майк?
Не искам да се хваля, но мисля, че е много сериозно.
Така че вие може да правите каквото си искате.
За мен няма проблеми.
Наистина.
Джоси, това е.
Сиатълската полиция иска отговори и аз трябва да им кажа нещо.
Знам, че си свързана с Джонатан.
- Как е умрял?
- Застреляли са го три пъти в тила.
Джоси...
Ако някога ще кажеш истината...
сега е подходящият момент.
Ще отида за още една чаша кафе.
- Ти ли си, Пийт?
- Да! Купър?
Да.
Връщам се от химическото чистене и Джийни Пъмбелак беше на работа.
Не знае и думичка на английски. Нито една.
Тя е от Будапеща.
Просто стояхме и се гледахме, сякаш бяхме дървета.
На кого е всичко това, Пийт?
- Катрин се е покрила някъде.
- Да ти помогна?
Затова реших да отида до химическото, за да помогна на Джоси.
Единствените думи, които знам на унгарски са "паприка" и "гулаш".
Отне ми 20 минути да се разберем.
Чакай да вдигна. Помогни ми.
- За Джоси е. Тука ли е?
- В другата стая, Пийт.
- Ало?
- Джоси, Томас е.
Радвам се, че те открих.
Чудех се дали можем да се съберем.
Разбра ли какво се е случило с Джонатан?
Ужасно е.
Добре дошъл в Туин Пийкс, господин Екхарт.
Избягала е при Катрин Мартел. Толкова съм разочарован.
Толкова е предсказуема.
Предупредих те да не и вярваш.
И попитах Стонуел Джаксън: "Какво ще правиш,
когато прогоним янките в Канада. А той каза: "Ще ги последвам.
Искам да съм дукът на Монреал".
Този Стонуел...
После го попитах: "Какво да правя с Линкълн?"
А той каза: "Старият Ейб ще ти е толкова полезен, колкото и чистач на кенефи в бардак."
- Какво мислите, доктор Джакоби?
- Явно общуването с хората не помага.
- Трябва да признаете, че е някак си забавно така.
- Какво ти става? Това е баща ми - твоят брат.
Не можем да го оставим така.
Одри, скъпа.
Има си и предимства да го оставим луд.
Одри, скъпа, аз също съм разстроен,
но има някои международни проекти, които ми се открива шанс да развия.
Кризата за един човек, е възможност за друг.
Нека ти кажа нещо, чичо Джери.
Ако остане така, аз наследявам целия му бизнес.
- Не, Одри, малко по-сложно е...
- Не, не е.
Завещанието е ясно, Джери.
Баща ми става нетрудоспособен и всичко отива при мен, ако съм достатъчно голяма.
Аз съм достатъчно голяма, Джери, а той е нетрудоспособен.
Аз ще наследя бизнеса му.
А единственият проект, който ще развиеш, е да продаваш бейзболни картички в местния магазин.
- Ами какво стана със съчувствието.
- Трагично е, Джер.
Доктор Джакоби, искам да върнете баща ми обратно.
- В офиса?
- В реалния свят.
Мисля, че е време да приложим сценария с Апоматокс.
Съжалявам, че закъснях. Опитаха се да ми откраднат костюма.
Стонуол вече го няма. Умря при една яростна атака на Янките.
Умря самотен. Без моята утеха.
Момче! Ела тук!
Знаете какво искам да чуя. Готови! "Диксиленд"!
Ходом... марш!
Госпожо Марш?
Аз съм Дона - приятелката на Джеймс.
Помня те.
Дай на дамата едно питие. И сложи малко чадърче.
Ела, седни.
- Защо причинявате това на Джеймс?
- А защо не?
Защото той е добър човек.
Той беше добър в две неща. Колите и мен.
Не разбирате, нали? Говоря за живота ни.
Живота ви ще се оправи ако излезнете от едно малко глупаво затруднение.
Може би... а може би не.
Обади ми се след няколко години, когато целият ти живот стане непоносим.
Правите всичко да звучи безмислено и глупаво, нали?
Ако имаше причина да се измъкна от тази първична супа,
повярвай ми скъпа, щях да я знам.
-Така ли, наистина?
- Ето те.
Колата ви чака, госпожо Марш.
Тръгвай!
Съжалявам за приятеля ти, скъпа, обаче нищо не можеш да направиш.
Така че се върни в твоя град,
трай си и ако още веднъж дойдеш тук...
ще те убия.
Не му причинявайте това! Моля ви!
Куп, погледни това.
Влакното от лама, взето от палтото на Джоси. Това, намерено пред твоята стая.
- От едно и също палто ли са?
- Нека ти го кажа така:
Или Джоси Пакард е натиснала спусъка, или е дала на заем палтото си на неподходящия човек - съвпада напълно.
- Ами ръкавиците?
- Още проверявам следите от барут. Резултатите ще са готови на сутринта.
- А убийството в Сиатъл?
- Полицията издирва красива азиатка,
към 30 години, във връзка с убийството на Джонатан Кумагай.
Господин Кумагай има досие в Интерпол, дълго колкото ръката ти, както и три куршума в тила.
Убеден съм, че куршумите ще съвпаднат с тези от твоята бронежилетка.
Ами ако не Джоси? Да не казваме на Хари.
Както знаеш с Труман имахме разногласия в миналото
и глупакът е хлътнал до уши.
- Мога само да съчувствам на бедния глупак.
- Какво говориш, Албърт?
- Честно ли?
- Ако обичаш.
Шерифът има сериозен проблем с гаджето си.
Албърт, не казвай нищо, докато не сме сигурни.
Нашият човек си има име... Ерик Пауъл. Скитник.
Според отпечатъците е бивш търговец.
- Пауъл?
- Да. Говори ли ти нещо?
Пауъл беше моминското име на Каролайн.
Мислиш ли, че този Пауъл е роднина?
Не. Ърл играе играта по собствените си правила.
Всеки ход носи някакво послание.
С името Пауъл иска да ми каже, че не е забравил какво се е случило между нас.
Значи когато вземе фигура от дъската...
някой умира.
- Никога не съм го бил.
- Куп, ако ти трябва експерт по шах...
един от най-добрите живее в този град.
Шах и мат! Шах и мат!
И мат.
Впечатлен съм.
Дължа всичко на великия Хосе Раул Капабланка.
Ако има шахматни дъски в рая, Хосе игаре с Бог.
- Докторе?
- Нямам думи.
Старата школа.
Пийт, трябва ми помощта ти.
Играя шахматна партия от голяма важност. Повече не мога да ти кажа.
Само ще ти кажа, че искам да докарам играта до пат,
губейки възможно най-малко фигури. Ако е възможно и нито една.
Агент Купър... ще съм горд да услужа.
Благодаря, Пийт. Великите играчи са или далече или малко.
- Здравей.
- Шели? Съжалявам за случилото се.
Добре ли си?
Не съвсем.
Исках да намина, но след като Ханк го няма, тука е лудница.
Ако искаш мога да ти помогна.
Аз...
- Може ли да се върна, Норма?
- Шегуваш ли се?
Тука не е същото без теб. Кога започваш?
- Веднага?
- Чудесно. Добре дошла обратно.
Благодаря ти.
Норма? Здравей, Шели.
- Извинявай, трябва да говоря с теб за минутка.
- Разбира се.
Норма, мисля, че трябва да знаеш. Хнак е достатъчно добре, за да излезе от болницата.
Ами нарушението на условията за пускане?
- Хари, този път не го искам обратно.
- Бъди спокойна. Няма да се върне.
Ще се върне в затвора. С обвинение в опит за убийството на Лио Джонсън.
Като прибавим нарушените условия, Ханк няма да го има доста дълго време.
Добре.
Добре дошли, господин Екхарт.
Джоси, вземи палтото на нашия гост.
Трябва да призная, че поканата ви ме изненада.
В Туин Пийкс новините се разпространяват бързо.
Та реших защо да не вечерям с бизнес конкурента на брат ми.
- Вино, Джоси.
- С брат ви не винаги сме били съперници, бяхме и приятели.
- Но приятелството ви пропадна.
- За съжаление.
Бизнесмените често откриват, че техните лични животи се разрушават, колкото по-големи картини рисуват.
Смятате се за художник? Вино, Джоси.
Може да се каже. Както и брат ви.
Чудя се, господин Екхарт, когато го убихте, за изкуството ли беше или за пари?
- Джоси, не стой, а наливай.
- Наричайте ме Томас - както брат ви.
- Бихме искали ордьовъра, Джоси.
- Човек не се убива за изкуство или за пари.
Те се губят лесно, както и се печелят лесно.
Но убийството заради любов е основателна причина.
- Толкова ли я обичахте?
- Да.
Джоси има най-невероятните ръце. Всеки пръст е произведение на изкуството.
Спомням си.
Чудя се какво да я правим.
Ще е срамота да си тръгнете с празни ръце.
Разбира се ще ми липсва веселият и характер.
Ние станахме много добри приятелки. Две момичета, споделящи си на чаша чай.
Може да си вземеш някакво животно. Котка или куче.
Ако ти я дам, ти какво ще ми дадеш?
Не мога да определя цена на нещо толкова безценно.
Но ще опитате?
Да.
Джоси, с Томас бихме искали основното ястие.
Защо го направи?
Много мислех по въпроса. Така и не можах да разбера.
- Джеймс, не си в безопастност тук. Малкълм...
- Заради парите ли?
Това ли е? Не... мисля, че знам. Малкълм е виновен, той те е принудил да го направиш, нали?
Кажи ми всичко, Евелин. Защото съм объркан и...
искам да знам защо ми причини това.
Джеймс!
Какво очакваш? Извинение?
Да проявя балгородство? Аз го направих, Джеймс. Аз направих всичко.
Намерих те, съблазних те, задържах те тук,
докато Малкълм планираше натопяването.
- Защо?
- Заради парите.
И заради страха. Защото исках да го направя.
Не точно това очакваше да чуеш, нали Джеймс?
Истината боли.
Джеймс, ти си добър и честен.
Аз не съм.
Но това не означава, че наистина имаше моменти, в които те желаех.
Не заради Малкълм... нито заради парите... а заради мен.
Заради добрият и честен човек, който си.
И аз те желаех.
Малкълм, какво направи?! Ще го убиеш!
Проникнал е в къщата. Бил е ядосан и побеснял.
Убил е Джефри и се е върнал да убие теб.
Бедната, беззащитна вдовица.
Но ти си го чакала.
Взела си пистолета си... и си застреляла Джеймс.
Убила си го.
Генерал Лий!
- Добре дошли в нашия скромен дом.
- Благодаря. А вие сте...
Скарлет МакЛиън. А това е баща ми.
Това е баща ми!
Уилмър МакЛиън на вашите услуги.
За мен е чест да се запознаем.
Защо си с моята сабя?
Харесва ми сабята ви, сър.
- Благодаря ти, тате.
- Къде е генерал Грант?
Генерал Грант ще дойде, сър, сигурен съм!
Генерал Грант! Генерал Лий!
Срещнахме се по време на Мексиканската война, помните ли?
- Дойдох да обявя капитулацията на Севера.
- Не помните войната в Мексико?
Да... беше добра война, доколкото си спомням.
Глупости! Всички войни са лудост.
Маскирани като патриотички постъпки на политици,
твърде стари или страхливи да участват лично.
- Не, не, сър, не обичам войните.
- Аз също...
- А още по-малко политиците.
- Амин.
Но мъжете, които се бият заради тях, имат моето вечно уважение и подкрепа.
Добре, генерале, стига безплодни разговори.
Моите условия:
Федералните офицери могат за запазят оръжието и генералските си звания.
Офицерите и хората, които притежават коне, могат да запазят и тях.
Всички офицери ще могат да се завърнат по домовете си,
без да бъдат безпокоени от Конфедерацията.
- Предавам се!
- Разбира се. Договора.
- Да, сър. Договора.
- Сър!
Ето договора, сър.
- Подпишете.
- Да, да...
Може ли да добавя, че бяхте доблестен опонент и чудесен човек.
Мислех, че Севера е спечелил Гражданската война.
Бен?
Татко!
Татко?
Отдръпнете се малко.
- Къде съм?
- В Туин Пийкс, Бен.
Сънувах много странен сън.
Ти беше там... и ти...
и ти... Беше невероятно.
Имаше война... и аз бях генерал...
Генерал Робърт Е. Лий.
И някак си, въпреки неравностойните сили...
аз победих.
- Сега си вкъщи, тате.
- Да.
- Така е.
- Браво, Бен.
Как се чувстваш? Някакво замайване?
Чувствам се невероятно!
- Чувствам се...
- Да?
- Какво има, тате?
- Защо си облечена така?
- Само така, Бен!
- Какво?
Защо се смеете?
Работи бавно и внимателно.
Всичко трябва да е изпипано.
Не, не, не... ужасно е.
Изтрий го.
Изтрий го!
Опитай пак.
Концентрирай се.
Лио, за Бога!
Нека ти покажа.
Ето така...
Браво... много по-добре.
Гордея се с теб, Лио.
Уин... Уиндъм... Ърл...
Да. Уиндъм.
Красиви думи за карсиви момичета.
Коя ще е моята царица?
Царица?
Не... не...
Не...
Оближи.
Добре.
- Историята ще е по-достоверна с твоите отпечатъци на пистолета.
- Не, Малкълм, не мога.
Само отпечатъците ти, останалото остави на мен.
Ще го направя да изглежда като действия при паника. Пет изстрела, далече един до друг.
Сякаш пистолета е треперел в ръката ти. Постоянно.
Не! Не! Не!
Джеймс... Не го убивайте, моля ви!
- Дай ми пистолета.
- Обадих се в полицията. Вече са на път.
- Лъже. Дай ми пистолета!
- Евелин, не го оставяй да умре, моля те!
- Моля те!
- Евелин!
- Дай ми пистолета, Евелин!
- Не...
- Евелин, дай ми пистолета.
- Не.
Евелин!
- Не мога да направя това, Малкълм.
- Аз ще го направя.
Бил е ядосан, бил е побеснял.
Убил е Джефри и се е върнал да убие мен.
Но аз съм го чакала.
Взела съм пистолета си и съм го застреляла.
Убила съм го.
Каролайн...
За госпожица Одри Хорн.
Сови!
Беше поразителна, нали?
Наистина красива жена, Каролайн.
Смешно, нали?
След цялото това време, след всичко, което се случи в Питсбърг...
аз още я обичам.
Знам, че и ти я обичаш.
Слушай ме внимателно, Дейл.
Ти си на ход.
СУБТИТРИ BigBo