Twin Peaks - 02x14 (1990) Свали субтитрите
Мили Боже...
Анди, провери това за отпечатъци.
Никой не е видял нищо. Спирането на тока и огъня са изкарали всички от сградата.
- От колко време е мъртъв?
- Трудно е да се каже. Трябва да направя аутопсия.
Докторе, ако повдигнете ризата на жертвата...
съм сигурен, че ще откриете прободна рана на 2,5 сантиметра от гръдната кост, прерязваща аортата.
Виждал ли си това и преди?
- Да.
- Някакви следи?
Няма петна от кръв.
Какво е това?
- Дъгласова ела, Хари?
- По-скоро Гигантски бор.
- Хоук, стъпки?
- Два чифта. Еднакви.
Едните навътре, другите навън. Навътре са по-дълбоки.
Носел е тялото.
Куп, сигурен ли си, че Уиндъм Ърл стои зад това?
Преди известно време на този скитник...
нашата жертва, са му предложили да го качат на стоп.
Бил е откаран някъде в планината, колата сигурно е още там.
Бил е наръган веднъж.
Успял е да пробяга голямо разстояние, преди да падне.
Уиндъм Ърл е предизвикал експлозията, причинила спирането на тока.
Чрез огъня е накарал всички да напуснат управлението.
Вкарал е тялото през този прозорец.
Уиндъм Ърл е бил в тази стая.
Мога да усетя присъствието му.
Хари, няма да намерим отпечатъци тук.
Той не прави грешки.
Всичко, което прави е рационално, прецизно и интелигентно.
Уиндъм Ърл е гений.
И той взе първата си пешка в тази луда игра.
Слушай ме внимателно, Боби Бригс, ето какво ще направим:
Ако има нещо, което да съм научила от баща си преди да се чалне,
е че бизнес отношенията са свещен договор.
Могат да се сравнят единствено с най-близките лични отношения,
- където няма задръжки.
- Правилно.
Искаш ли да забогатееш, Боби?
- Незабавно.
- Може би мога да ти помогна.
Да кажем, че това е баща ми.
- Ледено кубче?
- Да.
Нашата работа е да помогнем на баща ми да се върне от Страната на чудесата,
преди съвсем да се е побъркал и да ни остави с празни ръце.
- А не искаме това да се случи, нали?
- Не.
От сега нататък, Боби, аз ще съм тази, на която ще се подмазваш.
- Ами Шели?
- Какво за нея?
Лио?
Не!
Помощ! Помогнете ми!
Лио, моля те...
Моля те, недей!
Не!
Кълна се, че ще те убия!
Помогнете ми! Помощ!
Шели?
Шели, отвори.
Не!
Шели?!
- Лио?!
- Боби!
- Шели!
- Не... моля те...
- Не!
- Лио, копеле такова!
Сбогом, жено!
Шели? Лио!
Боби...
Довиждане.
Боби!
Всичко е наред, миличка. Отиде си.
- Ето.
- Благодаря, Хари.
Няма влакна, няма следи. Беше прав.
Ако е бил Ърл, се е погрижил за всичко.
Имаш ли някакви новини от Денийс?
Бюрото и DEA са свалили всички обвинения от мен.
Но още съм освободен от длъжност. Чакам обаждане от Гордън.
Междувременно си още полицай.
Ако искаш този случай - твой е.
Хари, искам го.
Намерих колата по пътя за сечището и точно както каза -
никакви следи.
Ханк Дженингс не е участвал в сделката в "Фермата на умрелите учета", защото бил в болницата.
Твърди, че го е блъснал автобус.
Закопчах го за леглото и го обвиних в нарушение на условията за пускане под гаранция.
Шели Джонсън се обади.
Каза, че Лио се е свестил миналата нощ, нападнал я и избягал в гората.
Майко мила!
Луси, трябва да поговорим. За Ники.
За малкия Ники?
С Дик помислихме и огледахме и мислим, че той е...
че той е...
- Какво?
- Мислим, че е убил родителите си.
- Той е на девет години.
- Знам.
Мислим, че е бил на шест по време на престъплението.
Познавам малкия Ники, говорила съм с него.
И ако вие двамата и за секунда си помислите, че беззащитното малко сираче
е способно на убийство...
значи и двамата не заслужавате да бъдете бащи и на шимпанзе.
Лично ще разуча това.
Здравей. Ти сигурно си Джеймс.
Аз съм Джефри Марш. Чух от Евелин, че си много сръчен.
- Покарайте го да видите как върви.
- Сигурен съм, че е наред. Късметлии сме, че те намерихме.
И за мен е късмет.
Чух, че пътуваш.
- Да, скоро пак заминавам.
- Без маршрут, без цел.
Завиждам ти. Бих искал и аз дойда с теб. Като се върна, ще си поговорим по работа.
Изглежда имаме обща любов...
Колите.
- Всъщност вече съм малко закъснял.
- Разбира се, че ще остане.
Мога да му намеря много работа за вършене.
Нали, Джеймс?
Да... може би. Извинете ме.
- Готино хлапе.
- Свърши чудесна работа по колата.
- Да видим как ще се справи на магистралата.
- Сбогом, Джефри.
Докторе, искам да си поговорим за Надин.
Надин иска да се среща с момчета. Не знам какво да и кажа.
- Тя сексуално активна ли е?
- Активна?
Докторе, всяка сутрин се събуждам сякаш ме е бутнал тир.
- Това е от допълнителния адреналин.
- Но тя е опасна.
Тя може да убие човек. Не знам какво да кажа.
Бъди търпелив.
И и кажи да се прибира до 9 часа след училище.
- Допълнително картофи.
- Благодаря.
Ед, Дона тази сутрин взе колата и спомена нещо, че ще търси Джеймс.
- Има ли нещо, за което да се тревожа?
- Не...
Джеймс е някъде на запад. Опитва се да си събере мислите.
Дона ще му занесе малко пари.
- Не е лесно да си родител.
- Със сигурност.
- До скоро, Ед.
- Благодаря, докторе.
Ханк е в болницата. Каза, че е паднало дърво върху него.
Да, дървото беше секвоя на име Надин.
Вчера, след като си тръгна, Ханк ме нападна. В собствения ми хол.
- И ако Надин не се беше прибрала...
- Надин е пребила Ханк?
И още как.
Хари ми се обади и каза, че ще арестуват Ханк заради нарушение на пускането под гаранция.
Когато се оправи, може би ще се върне в затвора.
Мисля, че е време да поправя някои грешки, които съм допуснала.
Можем да започнем като си наемем хижа.
Няколко пържоли от еленско и бутилка шампанско.
- Хората ще разберат.
- Нека.
- Обикновено не чукаш ли?
- Извинявай.
- Тръгваш ли си?
- Да.
Беше добър с Джефри.
Не се чувствах добре.
Мога да променя това.
Това е грешка!
Любовта не е грешка, Джеймс.
Моля те, не ме оставяй.
Не ме оставяй сама с него.
Отивам да проверя мотора си.
Какво общо има шаха с всичко това?
Защото с Уиндъм Ърл играехме шах всеки ден в продължение на три години.
Чувствахме, че на дъската можем да решим всички проблеми в живота.
И защото никога не съм го бил.
Сега аз съм на ход.
Ще публикувам отговора си в "Туин Пийкс Газет".
Не знам какво друго да правя.
Куп, трябва да ми дадеш повече информация.
Хари, има едни неща, за които не съм ти казвал.
Уиндъм Ърл беше първият ми партньор.
Всичко, което знаех за закона и за Бюрото, го научих от него.
Преди четири години ни възложиха да пазим свидетел на федерално престъпление.
Тя беше... много красива...
много деликатна жена.
Казваше се Каролайн.
С нея се влюбихме.
Една вечер бдителността ми изневери.
Нападнаха я. Аз не бях готов.
Бях ранен и загубих съзнание.
Когато се свестих тя беше в ръцете ми.
Беше мъртва. Беше намушкана.
Като раната на скитника?
Същата.
Убиецът не беше открит.
Моята рана заздравя, а Уиндъм Ърл полудя.
Беше настанен в санаториум, но наскоро е избягал.
Защо те преследва?
Каролайн беше съпруга на Уиндъм Ърл.
И той обвинява теб за смъртта и?
Много по-лошо е.
Мисля, че той я е убил.
И мисля, че той е извършил престъплението, на което тя е била свидетел.
Хари, мозъкът на Уиндъм Ърл е като диамант.
Студен, твърд и брилянтен.
Мисля, че е симулирал лудостта си.
И понякаква причина е загубил способността си да преценява кое е правилно и кое не.
Не знаеш на какво е способен, Хари.
Не знаеш...
Едно кафе, моля.
Търся един моторист на име Джеймс.
Май имате нужда от помощ?
- Търся един човек.
- Как се казва?
Джеймс.
Джеймс Хърли?
Да.
Познавате ли го?
Работи при мен.
Какво работи?
Поправи колата на съпруга ми.
Къде е?
Замина. Вчера. С мотора си.
- Накъде тръгна?
- Спомена нещо за океан и Мексико.
Само това ли?
Ти ли си тази, от която бяга?
Защо не се прибереш.
Той ще се върне.
Кафето е от мен.
Тръгнал е към Вашингтон. Мисля, че вече е близо.
- Бен?
- По-добре "генерале".
Генерале?
- Джеб!
- Мисли те за генерал Джеб Стюарт.
Вие сте с кавалерията.
Джеб, предстои ни велик ден.
До залез войските ни ще са в покрайнините на Вашингтон.
До пладне ще е паднал.
И отново ще ходим по моите обични полета на Арлингтън.
Само Бог може да ни спре сега.
И съм твърдо убеден, Джеб...
че Всевишният е южняк.
- Алелуя!
- Алелуя!
Смятате ли че е добра идея Бен да носи тази сабя?
Той си мисли, че ще щурмува Вашингтон.
Докато ние си говорим, той прекосява границата на Мериленд. Всъщност, това, което прави, е доста здравословно.
Преобръщайки поражението на Юга в Гражданската война,
той преобръща собствените си емоционални сривове.
Трябва и двамата да разберете, че победата е на Конфедерацията.
Мъже от Юга! От сега до края на света...
ние, които се бием, ще бъдем запомнени.
Заради куража ни, заради бойните рани, които носим.
Ние...
ние сме щастливи...
Ние сме братя. Напред... към Вашингтон!
Майор Бригс?
- Трябва да видя шерифа.
- Майор Бригс?!
Още?
- Не, добре съм.
- Добре сме, Луси.
Майоре, какво се случи?
Като мъже, посветили живота си на службата,
можете да разбете колко свята е за мен клетвата за вярност.
- И цената, която трябва да се палти, ако я нарушиш.
- Сигурно е много висока.
Военновъздушните сили не е като останалите организации,
отдадени на борбата за добро.
Господа, честно казано съм притеснен.
Когато началниците ми ме попитаха за моето изчезване,
те проявиха съмнение и нетърпимост, граничещи с параноя.
Трябва да приема, че мотивацията им да търсят Бялата Дупка,
не е съвсем чиста.
Вярвам, че по време на моето изчезване, съм бил заведен в Бялата Дупка.
Но не си спомням почти нищо.
Но интуитивно усещам, че ме очакват още много неприятности.
- Какви неприятности, майоре?
- Не се притеснявам каква форма ще приемат.
Ще се върна.
Междувременно, ако се нуждаете от мен, ще съм в сенките.
- Довиждане.
- Довиждане, майоре.
В сенките. Можеш ли да го оспориш?
Не.
Извинете, шерифе, агент Купър, може ли да ви покажа нещо?
Добре.
Искам всички да ме чуете. Прекарах последните 24 часа с тази очарователна млада дама.
И както виждате нямам синини, нямам счупени кости.
И всички твърдения на брата на покойния и съпруг, че е прокълната
и отговорна за неговата смърт, са глупости.
Всъщност тя притежава повишена сексуалност,
както и техничски знания за анатомията и докосването,
които малко мъже са имали удоволствието да изпитат.
- Тук не е ли горещо?
- Да.
- Лана, нека те поздравя първи.
- Благодаря.
Нямаше да успея без доктор Джакоби.
Добре, ние отиваме на боулинг.
До скоро, момчета.
Никой да не мърда!
Господин кмете, свалете оръжието.
Ако някой мръдне, ще я пратя на Оня свят!
Също и хипито.
Дуейн, това няма нищо да реши.
- Тя уби брат ми.
- Господин кмете, тя не е убила никого.
- Глупости!
- Приятели, имам идея.
Защо Лана и кмета да не си поговорят насаме?
Не искам да говоря! Искам да стрелям!
Дуейн, може да стреляш и по-късно. Първо поговорете.
Хайде, насам.
Господин кмете, моля ви!
Господин кмете, моля ви!
- А сега какво?
- Ще чакаме.
Добре, ще чакаме.
Някак си е трудно... да чакаш.
Добре.
Готови?
Да влизаме!
Решихме да си осиновим дете.
Толкова прилича на Дъги. Сякаш съпругът ми се е преродил.
Бях самотен и егоистичен.
Надявам се да ми простите глупавото държание.
Ела, скъпа моя.
Не знам за вас момчета, но аз с удоволствие бих пийнал нещо.
Аз също.
Хот-дог...
- Забравихме хот-доците.
- Пийт!
Забравихме наденичките. Написахме само говеждо.
- Джоси отиде ли вече на пазар?
- Да, вече тръгна.
Ако мога за секунда да те откъсна от твоите дълбокомислени разсъждения,
имам да ти покажа нещо.
Питал ли си се някога как успях да оцелея след пожара?
Как успях да победя Бенджамин Хорн и да спечеля отново дъскорезницата?
Ами сега след като го спомена...
да.
Ела.
Пийт Мартел.
Андрю?
Видях лодката. Ти...
Успокой се малко.
- Добрият стар Пийт.
- Както можеш да предположиш, брат ми Андрю ми помогна.
Да видим дали съм разбрал правилно.
Не си умрял в произшествието с лодката?
Не ти казахме по-рано, Пийт, защото не беше нужно да знаеш.
Добре... хубаво.
Разбрахме, че животът ми е в опастност, така че сътворихме тази малка исценировка.
Кой те беше взел на мушка, Анди?
Името Томас Екхарт говори ли ти нещо?
Не.
С Екхарт бяхме бизнес партньори. Аз познавах дървения материал, а той познаваше Хонк Конг.
Спечелихме много пари, позабавлявахме се.
Аз притежавах по-голямата част от бизнеса и той се опита да ми забие нож в гърба.
- Наистина?
- Той е много опасен и силен противник.
Планирах смъртта на Андрю 6 години.
Джоси знае ли, че си жив, Анди?
Пийт, скъпи, Джоси работеше за Томас Екхарт.
О, Боже...
Още ли работи?
- Знаем, че Екхарт ще пристигне.
- Ще дойде тук?
Джоси притежава голяма съблазнителна сила.
Той ще дойде за нея, като плъх при сирене.
Добър вечер. Как мога да ви помогна?
- Имам резервация за две стаи.
- Име?
Екхарт. Томас Екхарт.
Добре дошли в Туин Пийкс.
Анди, ела, трябва да поговорим.
Анди?
Анди!
Купър, ще те помоля за една услуга.
Хари, да се изясним. Сега аз работя за теб.
Ако ми кажеш "донеси кафе", ще ти донеса кафе.
Това дойде по факса от Сиатъл.
Джоси ми каза, че е избягала от него.
- Мислиш ли, че тя има нещо общо?
- Не знам.
- Това искам да разбереш.
- Добре, Хари.
След като Луси ми каза за вашата теория, аз се обадих в сиропиталището и разпитах.
Ники не е повече убиец отколкото Луси или аз.
- Мисля, че патологически...
- Дик, не те изпуснах на глава,
когато те изкарах на този свят. Не ме карай да съжалявам за това.
- Докторе, просто...
- Млъкнете и двамата и ме чуйте!
Ники е дошъл на този свят в мизерия,
където няма надежда и обещания.
Майка му е била имигрантка и камериерка в "Great Northern".
Ники бил заченат по време на едно изнасилване в една тъмна уличка, от човек, бягащ през границата.
Тя никога не е оплакала на полицията, но се оплака на мен.
Майката на Ники мечтаеше за по-добър живот за себе си и детето си.
Тази мечта я е довела в тази страна.
Тя реши да запази детето.
Но горката никога не видя момчето.
Тя умря, щом Ники пое вървата си глътка въздух.
Погребахме я в Потърс Фийлд, а бебето изпратихме в дом за сираци.
Няколко години Ники беше подмятан от дом в дом,
докато един ден щастието най-накрая се усмихна на Ники.
Една млада бездетна двойка го взе.
Те бяха любящи и грижовни родители.
Но всичко се разпадна за един миг на заледената магистрала.
Станало катастрофа. Шестгодишният Ники се опитал за издърпа родителите си
от горящата кола, но било твърде късно.
И Ники бил отново сам.
Както и сега.
Надявам се, че сте доволни.
- Джеймс, какво правиш?
- На какво ти прилича?
Тръгваш ли си?
Не мога да остана тук!
- Не разбирам...
- Не е правилно!
- Защото съм омъжена?
- Да.
Да.
Обичам те, Джеймс.
Досега не съм го казвала на никого през живота си.
Обичам те.
Имаше произшествие.
Джефри е мъртъв.
- С колата?
- Да.
Ти си го убила!
- Не, не, не...
- Боже! Ти си ме натопила!
Беше идея на Малкълм. Той не ми е брат.
Побързай, Джеймс.
Отиди да намериш момичето, което те обича.
Върви!
- Джеймс!
- Дона?
Трябва да побързаме.
Хайде!
Лошо... момиче...
Не, не. Влизай.
Всичко е наред. Аз съм приятел.
Влез.
Изглежда си имал тежка нощ.
Ела. Седни.
Аз ще ти помогна.
Как се казваш?
- Лио.
- Лио?
Е, Лио...
Наричай ме Уиндъм.
Уиндъм Ърл.
СУБТИТРИ BigBo