Forrest Gump (1994) Свали субтитрите
ТОМ ХЕНКС във
ФОРЕСТ ГЪМП
Здравейте. Казвам се Форест. Форест Гъмп.
Искате ли бонбон?
Бих могъл да изям милион и половина от тези.
Майка ми винаги казваше: "Животът е като кутия бонбони.
Не знаеш какво ще ти се падне."
Тези обувки трябва да са много удобни.
Сигурно ходите по цял ден без да ви убият.
Иска ми се да имам такива обувки.
- Убиват ми.
Мама казваше, че можеш да разбереш сума ти неща
за един човек по обувките му.
Накъде е тръгнал, откъде идва.
Износил съм много обувки.
Сигурно ако се понапрегна,
ще си спомня първия си чифт обувки.
Мама казваше, че те могат да ме отведат навсякъде.
Казваше, че това са вълшебните ми обувки.
Добре, Форест, вече можеш да отвориш очи.
Поразходи се наоколо.
Удобни ли са ти?
Краката му са силни, г-жо Гъмп. Рядко съм виждал по-здрави.
Но гръбнакът му е изкривен като на политик.
Но ние ще го изправим. Нали така, Форест?
Като съм се родил, мама ме кръстила на героя от Гражданската война
генерал Нейтън Бедфорд Форест.
Били сме му родственици.
Той основал онзи клуб, наречен Ку Клукс Клан,
чиито членове нахлузвали завивките и чаршафите си
и се правели на духове и привидения.
Слагали чаршафи дори и на конете си и яздели насам-натам.
Тъй или иначе, оттам идва името ми - Форест Гъмп.
Мама казваше, че ме кръстила така, за да помня,
че понякога правим неща, които за момента не разбираме.
Оттук. Спокойно.
Какво сте зяпнали?
Не сте ли виждали момче с шини на краката?
Не давай на никого да ти разправя, че е по-добър от теб, Форест.
Ако Господ искаше да сме еднакви,
щеше да сложи на всички шини.
Мама винаги ми обясняваше нещата така, че да ги разбирам.
Живеехме на половин километър от шосе 17,
на километър от град Грийнбоу, Алабама.
Намира се в област Грийнбоу.
Къщата ни принадлежеше на маминото семейство още от времето,
когато пра-пра-прадядо й дошъл отвъд океана преди хиляда години.
Тъй като в нея живеехме само аз и мама, имахме много празни стаи
и мама реши да ги дава под наем. Най-вече на хората, които минаваха.
Хора от Мобил, Монтгомъри и други такива градове.
Така аз и мама печелехме пари. Мама беше много умна жена.
Помни какво ти казах, Форест.
Не си по-различен от другите.
Чу ли какво казах, Форест? Ти си като всички останали.
Не си по-различен!
Различен е. Коефициентът му на интелигентност е 75.
Всички сме различни един от друг, г-н Хенкок.
Тя искаше да получа най-доброто образование и затова
ме заведе в областната гимназия.
Даже се запознах с директора.
Нека ви покажа нещо, г-жо Гъмп.
Ето нормалния коефициент. Форест е точно тук.
Законите на щата изискват коефициент 80 за нормално училище.
Той трябва да иде в специализирано.
Там ще се чувства отлично.
- Какво значи "нормално"?
Момчето ми може и да мисли малко бавно,
но искам да получи същите възможности като всички останали.
Няма да го пратя в училище, където ще го учат да вулканизира гуми.
Става дума за някакви си 5 точици.
Сигурно може да се направи нещо по въпроса.
Нашата училищна система е напредничава.
Не искаме да има изоставащи ученици.
Къде е г-н Гъмп, г-жо Гъмп?
Замина на почивка.
Майка ти много държи на образованието ти, синко.
Ти май не говориш много, а?
"Най-сетне реши, че трябва да опита. Изглеждаше лесно, но...
Ето какво се случи. Най-напред..."
Мамо, какво значи "на почивка"?
- "На почивка" ли?
Където е заминал татко.
"На почивка" значи да заминеш някъде и да не се върнеш.
В крайна сметка, аз и мама трябваше да разчитаме само на себе си.
Но това не ни пречеше. Къщата ни винаги беше пълна
с пристигащи и заминаващи хора...
Вечерята е готова!
- Добре изглежда.
Понякога при нас отсядаха толкова много хора,
че всички стаи бяха пълни с пътници. Сещате се -
хора, чийто цял живот е в куфар, кутия за шапки или кутия с образци.
Време е за вечеря. Форест?
Веднъж при нас отседна един младеж с китара.
Форест! Нали ти казах да не пречиш на този мил батко.
О, няма нищо, госпожо!
Само му свирех някои неща на китарата.
Добре, но вечерята ви е готова, ако искате да ядете.
Добре звучи. Благодаря ви, госпожо.
Я ми покажи пак онази щура походка. Но този път по-бавно.
Харесваше ми тази китара. Звучеше хубаво.
Започнах да се движа насам-натам в такт с мелодията.
След това една вечер, бяхме излезли с мама да пазаруваме,
минахме покрай магазина на Бенсън за електроуреди и какво да видим...
Това не е за деца!
След няколко години този красив младеж, когото наричаха "Краля",
изглежда бе прекалил с песните.
Почина от сърдечен удар или нещо такова.
Сигурно е трудно да бъдеш крал.
Странно е как човек си спомня някои неща, а други не.
Искам да бъдеш много прилежен.
- Да, мамо.
Спомням си отлично пътуването с автобус на първия учебен ден.
Ще се качваш ли?
Мама ми е казала да не се качвам при непознати.
Това е училищният автобус!
Казвам се Форест. Форест Гъмп.
- Аз съм Дороти Харис.
Е, вече не сме непознати.
Мястото е заето.
Заето е!
Не можеш да седнеш тук!
Знаете ли, странно е какви неща си спомня едно момче.
Защото не помня раждането си.
Не си спомням какво съм получил на първата си Коледа,
нито кога за първи път съм отишъл на пикник.
Но си спомням първия път, когато чух
най-нежния глас на света.
Седни тук, ако искаш.
Не бях виждал по-красиво създание през целия си живот.
Тя беше като ангелче.
Е, ще седнеш ли, или не?
Какво ти има на краката?
Нищо им няма, благодаря. Краката ми са тип-топ.
Седях до нея в автобуса
и си говорихме чак до училището.
Мама казва, че гръбнакът ми е извит като питанка...
Освен мама, никой не бе разговарял с мен и не ми бе задавал въпроси.
Ти да не си глупав?
Мама казва, че глупак е този, който върши глупости.
Казвам се Джини.
- Аз съм Форест. Форест Гъмп.
От този ден бяхме винаги заедно.
С Джини станахме неразделни.
Тя ме научи да се катеря.
Давай, Форест, ще успееш.
А аз й показах как да виси.
Тя ми помагаше да се науча да чета. А аз и показах как да се люлее.
Понякога просто седяхме и чакахме да изгреят звездите.
Мама ще се тревожи къде съм.
- Остани още малко.
Не знам защо, но Джини никога не искаше да се прибира.
Добре, Джини. Ще остана.
Тя беше най-добрата ми приятелка.
Единствената ми приятелка.
Мама винаги ми казваше, че чудеса се случват всеки ден.
Някои хора не го вярват, но е така.
Хей, тъпчо!
Ти бавноразвиващ ли си, или просто си глупав?
Аз съм Форест Гъмп.
- Тичай, Форест.
Тичай, Форест! Бързо, тичай!
На колелата!
- По-бързо, да го хванем!
Пази се, тъпчо, идваме! Ще те хванем!
Тичай, Форест, тичай!
Я ела тук!
Тичай, Форест! Тичай!
Сигурно няма да ми повярвате,
но аз тичам като фурия.
От този ден нататък, когато отивах някъде, го правех тичешком.
Това момче е полудяло да тича!
Нали ви казах, че Джини никога не искаше да се прибира у дома.
Тя живееше в една къща, стара като самия щат Алабама.
Майка й бе отишла в Рая, когато Джини е била 5-годишна,
а баща й беше някакъв фермер.
Джини?
Той много я обичаше.
Непрекъснато целуваше и галеше нея и сестрите й.
Веднъж обаче, Джини не дойде в автобуса за училище.
Защо не беше на училище днес?
Тихо! Татко спи.
Ела!
Джини, къде избяга? Връщай се тук, момиче!
Къде си?
Джини! Джини! Къде си се скрила?
Помоли се с мен, Форест! Помоли се с мен!
Мили Боже, превърни ме в птичка, за да отлетя далече, далече оттук...
Мили Боже, превърни ме в птичка, за да отлетя далече...
Мама винаги казва, че Господ действа загадъчно.
Тогава той не превърна Джини в птичка.
Вместо това, докара полицаи да кажат,
че Джини вече няма да живее в тази къща.
Тя се премести при баба си на улица "Крийкмор",
а аз бях много радостен, защото сега беше съвсем близо до нас.
Понякога през нощта Джини се измъкваше и идваше у нас.
Казваше, че я било страх. Не разбирах от какво я бе страх,
но мисля, че беше от кучето на баба й. Злобно куче беше.
Тъй или иначе, Джини и аз бяхме първи приятели чак до гимназията.
Ей, глупак!
- Престани!
Тичай, Форест, тичай!
Чу ли какво казах, глупако!
- Тичай, Форест!
Качвай се. Ще ни избяга. Бързо!
Тичай, Форест, тичай!
Тичай, Форест!
Обикновено тичах, когато отивах някъде.
Но не съм и мислил, че това ще ме отведе някъде.
Кой е този?
Форест Гъмп, треньоре. Местният идиот.
И представете си, влязох в колежа.
Форест, тичай!
- Добре.
Тичай!
- Тичай, глупак такъв!
Тичай, глупако!
Този е най-тъпото копеле на света, но наистина е бърз!
Може така да ми се е сторило, но годините в колежа бяха объркващи.
Правителствена войскова част, по съдебно нареждане,
превърна университета Алабама в смесено учебно заведение.
Двама негри бяха приети в него,
но едва след като губернаторът Джордж Уолъс изпълни
символичната си закана да препречи входа.
Какво става?
Онези сажди се опитват да влязат в университета.
Сажди ли?
Вкъщи мама просто ги замита с метлата.
Не сажди бе, идиот. Негри. Искат да учат заедно с нас.
С нас? Така ли?
Малко след като губернатор Уолъс
изпълни обещанието си,
президентът Кенеди нареди
да се използва военна сила.
Предаваме на запис срещата между генерал Греъм,
командващ Националната гвардия, и губернатор Уолъс.
Войниците от Националната гвардия, застанали днес пред нас,
живеят в пределите на щата.
Те са наши братя. Ние печелим тази битка,
защото разкриваме на американския народ опасността,
за която толкова сме говорили, и която е тъй близка днес -
установяване на военна диктатура в тази страна.
И така, в края на деня
в Университета на Алабама бе премахната сегрегацията
и студентите Джими Худ и Вивиан Малон
бяха записани за летния семестър.
Госпожо, изпуснахте си книгата.
Губернатор Уолъс изпълни обещаното от него.
С присъствието си попречи на всякакви сбирки.
Това не беше ли Гъмп?
- Ами! Невъзможно!
Сигурен съм, че беше той.
След няколко години онзи сърдит, дребен човек, застанал на входа,
реши, че ще е добре да се кандидатира за президент.
Но някой не мислеше така. Той не умря.
Автобусът ми дойде.
- Това номер 9 ли е?
Не, номер 4.
- Приятно ми бе да поговорим.
Спомням си, когато простреляха Уолъс. Тогава учех в колежа.
В женски колеж или в смесен?
В смесен.
Защото Джини учеше в такъв, където аз не можех. Беше само за момичета.
Но ходех да я виждам при всеки удобен случай.
Ох... Боли ме!
Форест, престани! Какво правиш?
Той ти причини болка.
- Не е вярно! Дръпни се!
Били, съжалявам!
- Махай се!
Били, чакай малко!
Той не разбира какво върши!
Форест, защо го направи?
Донесох ти бонбони. Извинявай.
Сега ще се върна в моя колеж.
Погледни се само!
Хайде, ела.
Това твоята стая ли е?
Форест, мечтал ли си някога какъв ще станеш?
Какъв ще стана ли? Няма ли да си бъда същият?
Е да, но ще бъдеш просто малко по-различен.
Аз искам да стана известна.
Да стана певица като Джоан Байъз.
Искам да застана на сцената и да се чуват само китарата и гласът ми.
Сам-самичка.
Искам да проникна в душите на хората.
Искам да ме чувстват съвсем близка.
Бил ли си някога с момиче, Форест?
Седя до момиче в час по икономика.
Съжалявам.
Всичко е наред.
- Съжалявам.
Всичко е наред.
Всичко е наред.
- Зави ми се свят.
Сигурно в часа ти по икономика не е ставало такова нещо.
Не.
Май оцапах хавлията на съквартирантката ти.
И без това не я харесвам.
ДАВАЙ ФОРЕСТ
СПРИ ФОРЕСТ
Годините в колежа минаха доста бързо, защото играех много футбол.
Включиха ме в някакъв си национален отбор,
където ходиш да се срещаш с президента на САЩ.
Днес президентът Кенеди се срещна с националния отбор
в Овалния кабинет.
Най-хубавото на срещата с президента на САЩ
е храната. Слагат те в една стаичка
с всичко, което може да поискаш, за ядене и пиене.
И тъй като първо - не бях гладен, а жаден,
и второ - всичко беше безплатно, изпил съм 15-тина безалкохолни.
Честито! Как се чувстваш в националния отбор?
За мен е чест, сър.
Честито! Как се чувстваш в националния отбор?
Много добре, сър.
Как се чувстваш в националния отбор?
Много добре, сър.
Честито! Как се чувстваш?
- Пишка ми се.
Май на момчето му се пишка.
След известно време, кой знае защо,
някой застреля този приятен млад президент в колата му.
А след няколко години някой застреля и по-малкия му брат,
само че в една хотелска кухня.
Сигурно не е лесно да бъдеш брат. Не бих могъл да кажа.
Представяте ли си,
само след 5 години футбол, аз завърших колежа.
Честито, синко.
Мама бе много горда с мен.
Форест, толкова се гордея с теб! Дай, аз ще я взема.
Поздравления, синко.
Мислил ли си вече за бъдещето си?
Да съм мислил?
Казвам се Форест. Форест Гъмп.
Никой не го е грижа кой си, загубеняко!
Тук си само един жалък червей!
Качвай си педалския задник в автобуса! Вече си в армията!
Мястото е заето.
- Заето е.
Отначало ми се стори, че съм сбъркал с решението си,
защото първия ден в армията всички ми крещяха.
Сядай, ако искаш.
Не знаех кого ще срещна и какво ще ме питат.
Качвал ли си се на корабче за скариди?
Не, но съм се качвал на голям кораб.
Говоря ти за кораб за лов на скариди.
Аз съм работил на такъв цял живот.
Започнах на гемията на чичо ми, когато бях 9-годишен.
Щях да си купя собствено корабче, но ме взеха в армията.
Кръщелното ми име е Бенджамин Бюфърд Блу.
Викат ми Бъба. Също като на белите момчета.
Представяш ли си?
Моето име е Форест Гъмп. Викат ми Форест Гъмп.
Бъба беше от Байю Ла Батр, Алабама. Майка му готвела скариди.
Нейната майка също готвела скариди.
И майката на майка й също.
Семейството на Бъба знаеше всичко
за лова на скариди.
Знам всичко за лова на скариди.
След като изляза от армията, ще се занимавам с това.
Гъмп! Каква е единствената ти цел в тази армия?
Да правя каквото ми кажете, сержант!
Браво, Гъмп! Ти си направо гений!
Това е най-добрият отговор, който съм чувал.
Коефициентът ти на интелигентност ще да е 160! Имаш отлични заложби.
Слушайте внимателно!
Не знам защо, но се оказах идеален за армията.
Не беше много трудно.
Само си оправяш хубаво леглото и стоиш изпънат като дъска.
И на всеки въпрос отговаряш с "Тъй вярно, сержант!"
Ясно ли ви е?
- Тъй вярно, сержант!
Просто трябва да влачиш мрежите по дъното.
Ако имаш късмет, можеш да хванеш към 50 кг скариди за един ден.
Ако всичко върви добре, уловът на двама мъже за 10 часа,
като махнем разходите за гориво...
Готов съм, сержант!
- Гъмп!
Защо сглоби оръжието толкова бързо?
Защото ми наредихте, сержант.
Мили Боже, това е нов ротен рекорд!
Ако не смятах, че това е губене на време за такъв отличен войник,
щях да те предложа за офицерската школа.
Някой ден ще станеш генерал, Гъмп.
Сега го разглоби и продължавай!
Та както ти казвах, скаридите са плодовете на морето.
Можеш да ги печеш на жар, да ги вариш, да ги печеш на скара, в печка.
Има скариди на шиш, скариди по креолски,
скариди с бамя, пържени в тиган, препържени, алангле,
скариди с ананас, скариди с лимон, скариди с кокосов орех,
скариди с черен пипер, супа от скариди, яхния от скариди,
скариди с картофи, бургер със скариди, сандвич със скариди.
И май това е всичко.
През нощта се чувствах много самотен.
Лежах в леглото и ми беше мъчно за мама.
И за Джини.
Хей, Гъмп, порадвай се на циците й!
Оказа се, че Джини си е навлякла неприятности
заради някакви снимки с униформата на колежа й.
И я изключили.
Но това се оказа за добро.
Защото един собственик на театър в Мемфис, Тенеси
видял снимките и й предложил да пее в неговото шоу.
При първия удобен случай се качих на автобуса за Мемфис,
за да видя участието й в шоуто.
Това беше Амбър Флейм. Аплодирайте я.
А сега, за ваше удоволствие,
направо от Холивуд, Калифорния, нашата красавица-битничка.
Бурни аплодисменти за сладката Боби Дилън.
Мечтата й се бе сбъднала. Тя бе станала фолк-певица.
Дайте й нещо по-малко.
- Дайте й хармоника!
Маце, това не е "Лека нощ, деца"!
- Имам нещо за теб!
По дяволите.
Глупак такъв! Не виждаш ли, че пея!
Поли, ела насам!
Млъкни!
Форест, какво правиш тук?
Форест, пусни ме!
Не можеш непрекъснато да се опитваш да ме спасяваш.
Но те искаха да те пипат.
- Много хора се опитват.
Не можеш да продължаваш така.
Не се сдържах. Обичам те.
Форест, ти не знаеш какво е любов.
Помниш ли как се молехме, Форест?
Как се молехме на Господ да ме превърне в птичка, за да отлетя?
Да, помня.
Мислиш ли, че мога да литна от този мост?
Какво искаш да кажеш, Джини?
Нищо.
Трябва да се махна оттук.
Чакай малко, Джини!
- Форест, остави ме на мира.
Остави ме на мира.
Ще ме качите ли?
- Накъде?
Все едно.
- Качвай се.
Сбогом тогава, Джини!
Изпращат ме във Виетнам.
Това е една друга страна.
Почакайте малко.
Обещай ми нещо, моля те.
Ако изпаднеш в беда, не се прави на храбрец.
Просто тичай.
- Добре.
Ще ти пиша непрекъснато.
И тя замина, просто ей така.
И да ми се върнеш жив и здрав.
Казаха ни, че Виетнам ще бъде съвсем различен
от Съединените Американски Щати.
Като изключим кутийките от бира и печеното месо, така беше.
Хващам се на бас, че тия води гъмжат от скариди.
Разправят, че виетнамците са опитни ловци на скариди.
Като спечелим войната и завземем страната,
ще докараме тук американски ловци на скариди.
Ще ловим скариди непрекъснато.
Шибаните новобранци!
- Тъй вярно, сър.
Свалете си ръцете! Не ми козирувайте.
Наоколо гъмжи от снайперисти,
само чакат да пречукат някой офицер.
Аз съм лейтенант Дан Тейлър. Добре дошли в четвърти взвод.
Какво ти е на устната?
- Родил съм се с дебели венци, сър.
Е, гледай да не виси толкова, че може да закачиш някоя мина.
Откъде сте родом?
От Алабама, сър!
- Да не сте близнаци?
Не, нямаме родствена връзка, сър.
Вижте, нещата тук са прости. Ако стоите близо до мен и се учите
от войниците, които са отдавна тук, ще се оправите.
Има една част от екипировката,
от която зависи дали ще останете живи или не. Чорапите!
Подплатени отдолу, тъмнозелени. Краката ви трябва да са сухи.
Когато вървим през джунглата, ще си сменяте чорапите при всяко спиране.
Делтата на Меконг направо ще ви разкапе ходилата.
Сержант Симс, къде по дяволите е въжето, което ви казах да поръчате?
Направих заявка в батальона.
- Обади се пак на онези говеда.
Лейтенант Дан беше много печен. Голям късмет извадих с него.
Семейството му беше с големи традиции в армията.
Неговите предци се бяха сражавали и загивали
във всяка война, която Америка е водила.
По дяволите. Стегнете се.
Можеше да се каже, че от него се очакваше много.
Значи вие, момчета, сте от Арканзас? Минавал съм оттам.
Литъл Рок е хубав град.
Сега идете да оставите багажа, явете се при взводния сержант
и вземете каквото ще ви е нужно за обходите.
Ако сте гладни, ей там се пекат пържоли.
Има две важни заповеди. Първо, грижете се добре за краката си.
Второ - внимавайте да не свършите някоя глупост, като да ви убият.
Дано да не го разочаровам.
Често разглеждахме околността. Правехме дълги разходки.
И винаги търсехме някакъв си Чарли.
Спри!
- Спрете, момчета!
Не винаги беше интересно.
Дан непрекъснато се съмняваше в някоя скала,
или следа, или в пътя, и ни казваше да залегнем и да мълчим.
Залегнете и мълчете!
И ние изпълнявахме.
Не че разбирам кой знае колко,
но в тази война бяха най-достойните младежи на Америка.
Например Далас от Финикс.
Или Кливлънд. Той беше от Детройт.
Какво става, Текс?
А Текс беше... Не помня откъде беше той.
А, нищо.
Четвърти взвод, стани!
Имате десет километра до онази река. Тръгвайте.
Едно, две, три.
- По-живо!
Хубавото на Виетнам бе, че винаги имаше къде да се ходи.
Граната в дупката!
Гъмп, провери тази дупка.
И винаги имаше какво да се прави.
Разпръснете се. Покривайте.
Един ден заваля и не спря да вали четири месеца.
Валя ни всякакъв вид дъжд.
Дребен и пронизващ, едър, на големи капки.
Дъжд, който летеше настрани.
А понякога дъждът сякаш извираше отдолу.
Валеше дори през нощта.
Ей, Форест!
- Да, Бъба.
Ще се облегна на гърба ти. Ти също се облегни на моя.
Така няма да спим с глави в калта.
Знаеш ли защо сме добри бойни другари, Форест?
Защото един друг си пазим гърба. Като братя сме.
Ей, Форест, от доста време си мисля нещо.
Трябва да ти задам много важен въпрос.
Искаш ли да ми станеш съдружник в бизнеса със скариди?
Добре.
- Знаеш ли какво?
Вече всичко съм премислил.
Толкова кила скариди за изплащането на гемията,
толкова за горивото. Можем да живеем на корабчето.
Така няма да плащаме наем.
Аз ще съм капитан. Ще обмисляме всичко заедно.
И ще делим всичко поравно. И ще ядеш скариди на корем.
Чудесна идея, Бъба.
Идеята на Бъба беше чудесна.
Дори писах на Джини за нея.
Пращах й писма. Не всеки ден, но почти всеки.
Пишех й какво правя и питах какво прави тя.
Пишех й как непрекъснато мисля за нея.
Как с нетърпение очаквам писмо от нея,
щом намери време за това.
Винаги пишех, че съм добре.
След това подписвах всяко писмо "С обич, Форест Гъмп".
Един ден си вървяхме, както обикновено,
и изведнъж, просто ей така, някой спря дъжда
и изгря слънце.
Засада! Залегнете!
Докарайте картечницата тук!
- Форест, добре ли си?
Стронг Арм, Стронг Арм!
Дадохме жертва.
- Стронг Арм, тук е Лег Лима 6.
Чуваме ви, Стронг Арм. Обстрелват ни от дърветата в точка "Блу".
Точка "Блу"! Автоматична стрелба. Лошо ни удариха.
Грешка. Грешка.
- По дяволите.
Зареди картечницата и стреляй към дърветата!
Частта ни попадна в засада, имаме ранени.
Изтегляме се!
Изтегляйте се!
Тичай, Форест!
- Изтегляйте се!
Тичай, Форест, тичай!
- Изтегляй се, Форест!
Тичай, дявол те взел!
И аз побягнах, точно както ми бе казала Джини.
Тичах толкова бързо, че скоро изпреварих всички и се оказах сам.
Бъба беше най-добрият ми приятел. Трябваше да се уверя, че е добре.
Къде си, по дяволите?
Но докато търсех Бъба, намерих едно момче, проснало се на земята.
Текс.
Не можех да го оставя да лежи там съвсем самичък и уплашен.
Тъй че го грабнах и го измъкнах тичешком.
И всеки път, когато се връщах да търся Бъба,
някой друг викаше: "Помогни ми, Форест. Помогни ми."
Ето. Ето.
Спокойно. Ще се оправиш.
Започнах да се страхувам, че може и да не открия Бъба.
Знам, че се намирам в опасна зона. Наоколо гъмжи от "Чарли".
Искам веднага да изпратите изтребители.
Лейтенант Дан, Коулмън е мъртъв.
Знам, че е мъртъв. Целият ми взвод изгина!
Какво правиш? Остави ме! Махай се!
Махай се. Остави ме!
Казах да ме оставиш, по дяволите!
Лег Лима 6, тук е Стронг Арм.
Съобщавам, че изтребителите идват към вас.
И тогава сякаш нещо подскочи и ме ухапа.
Нещо ме ухапа!
Кучи син!
Не мога да изоставя взвода. Казах ти да ме оставиш, Гъмп.
Забрави за мен! Спасявай се!
Остави ме и изчезвай оттук!
Проклет да си, не съм те молил да ме измъкваш оттам!
Къде хукна пък сега?
- Да измъкна Бъба.
Наредих въздушна атака.
Ще обсипят района с напалм. Гъмп, стой тук! Това е заповед!
Трябва да намеря Бъба!
Добре съм, Форест. Нищо ми няма.
Бъба... Не!
- Ще се оправя.
Хайде.
Добре съм, Форест.
Добре съм. Нищо ми няма.
Давай.
Ако знаех, че това ще бъде последният ни разговор с Бъба,
щях да измисля нещо по-умно.
Как си, Бъба?
- Как си, Форест?
Какво стана?
- Простреляха те.
Тогава Бъба каза нещо, което няма да забравя докато съм жив.
Искам да си ида у дома.
Бъба беше най-добрият ми приятел.
А дори аз знам, че приятелите не растат по дърветата.
Бъба щеше да стане капитан на корабче за скариди,
но вместо това умря до онази река във Виетнам.
Повече нямам какво да кажа за това.
Куршум беше, нали?
Куршум ли?
- Дето е подскочило и ви е ухапало.
Да, сър. Хапна ме право по задника.
Казаха, че било рана за един милион долара, но...
сигурно армията ги е взела,
защото още не съм видял и цент от тях.
Единственото хубаво на раната в задника
беше сладоледът.
Даваха ми толкова, колкото можех да изям. И знаете ли какво?
В съседното легло сложиха един мой добър приятел.
Лейтенант Дан, взех ви сладолед.
Лейтенант Дан, сладолед!
Време е за ваната ви, лейтенанте.
Харпър!
Купър. Ларсън.
Уебстър. Гъмп.
Гъмп!
- Аз съм Форест Гъмп.
Кайл. Никълс.
Макмил. Джонсън.
Гъмп, как можеш да гледаш тези глупости? Изключи го!
Слушате Мрежата на Американските сили във Виетнам.
Това е Шести канал, Сайгон.
Добро хващане, Гъмп! Знаеш ли как се играе?
Ела, ще те науча.
Тайната на играта е, каквото и да става,
никога да не изпускаш топчето от очи.
Добре.
Не знам защо, но тенисът на маса ми идваше много отръки.
Виждаш ли, всеки идиот може да го играе.
И тъй, започнах да играя постоянно.
Играех пинг-понг дори и когато нямаше с кого.
Хората от болницата казваха, че приличам на риба във вода,
каквото и да значи това.
Дори и лейтенант Дан идваше да ме гледа.
Играех пинг-понг толкова много, че започнах да го играя и насън.
Слушай сега. Всички имаме съдба.
Нищо не се случва просто ей така, всичко е предварително замислено.
Аз трябваше да умра заедно с хората си!
Вместо това сега съм един жалък инвалид! Изрод без крака.
Гледай! Виж!
Знаеш ли какво е да не можеш да използваш краката си?
Да, сър, знам.
Не чу ли какво казах? Ти ме измами! Аз имах своя съдба.
Трябваше да умра на бойното поле! С чест!
Това беше моята съдба! А ти ми я отне!
Разбираш ли какво ти говоря, Гъмп?
Това не трябваше да се случва. Не и с мен. Аз имах своя съдба.
Аз бях лейтенант Дан Тейлър.
Вие все още сте лейтенант Дан.
Погледни ме. Какво ще правя сега?
Какво ще правя?
Редник Гъмп?
Да, сър!
- Свободно.
Синко, награден си с Почетния медал на Конгреса.
Представете си, лейтенант Дан, искат да ме наградят с...
Госпожо, какво са направили с лейтенант Дан?
Изпратиха го у дома.
Две седмици по-късно аз напуснах Виетнам.
Церемонията започна с откровена реч на президента,
в която той отбеляза нуждата от ескалация на войната във Виетнам.
Президентът Джонсън раздаде четири Почетни медала на войници.
Америка ти дължи много, синко.
Разбрах, че си бил ранен. Къде те раниха?
В задника, сър.
О, сигурно е интересна гледка! Ще ми се да я видя.
По дяволите!
След това мама отиде да полегне в хотела,
а аз тръгнах да се поразходя из столицата.
Намерих ветерани. Какво да ги правя?
Добре, че мама реши да си почива,
защото улиците бяха претъпкани с народ,
който разглеждаше статуите и паметниците.
Някои от тях бяха доста шумни и нахални.
Хайде, след мен! Давайте!
Където и да отидех, трябваше да чакам на опашка.
Хайде, почвай!
Хей, щом правиш това, значи си добър човек.
Добре.
Имаше някакъв човек, който държеше реч.
Не знам защо, но вместо риза носеше американското знаме
и много обичаше да използва думата с "е".
"Е" това, "Е" онова.
И всеки път хората, неизвестно защо, го аплодираха.
Ела тук, човече.
Да, ти. Ела.
Хайде, качи се.
Разкажи ни нещо за войната във Виетнам.
Войната във Виетнам?
- Да, в шибания Виетнам.
Ами...
Само едно нещо се сещах за войната.
Само едно се сещам за войната във Виетнам.
Във Виетнам...
Какво правиш?
Тъпанар проклет!
Божичко, какво са направили с уредбата?
Не чуваме!
Нищо не се чува.
Ето това е.
По-силно!
Готово!
Повече нямам какво да кажа по въпроса.
Благодаря, човече. Ти каза всичко.
Как се казваш?
- Казвам се Форест. Форест Гъмп.
Форест Гъмп.
- Гъмп!
Това бе най-щастливият миг в живота ми.
С Джини отново станахме неразделни.
Тя ме разведе из града, а след това ме запозна с новите си приятели.
Затвори капака, човече. И дръж белия си задник далеч от прозореца.
Не знаеш ли, че тук се води война?
Той е един от нас.
- Нека ти разкажа за нас.
Целта ни е да защитаваме черните водачи
от расистките нападения на гадното правителство,
което иска да превърне черните лидери в скотове,
да изнасили жените ни и да унищожи общностите на черните.
Кой е този убиец на бебета?
- Приятелят, за когото ти разправях.
Форест Гъмп. Форест, това е Уесли.
С Уесли живеем заедно в Бъркли.
Президент е на подразделението на Демократичните студенти в Бъркли.
Ние предлагаме закрила и помагаме
на всички, които имат нужда, защото ние, Черните пантери,
сме против войната във Виетнам.
Ние сме против всяка война, в която черните са на предната линия
да умират за страна, която ги мрази!
Ние сме против всяка война, където пращат черните войници да се бият
и накрая ги поругават и убиват в родината им.
Ние сме срещу расизма...
Форест! Престани!
Не трябваше да те водя тук.
Знаех си, че ще забъркаш някоя каша.
Той не биваше да те удря, Джини.
Ела, Форест.
Съжалявам, че се сбих пред Черните пантери.
Той не го прави съзнателно.
Аз никога не бих те ударил, Джини.
Знам това, Форест.
- Исках да бъда твоят приятел.
Тази униформа ти отива, Форест. Много си хубав в нея.
Знаеш ли какво?
- Какво?
Радвам се, че сме заедно в нашата столица.
И аз, Форест.
Разхождахме се цяла нощ и разговаряхме.
Тя ми разказа за пътуванията си.
И как е открила начин да разшири кръгозора си.
И се е научила да живее в Хармония. Това сигурно е някъде на запад,
защото отишла чак в Калифорния.
Някой иска ли да отиде в Сан Франциско?
Аз ще дойда.
- Страхотно!
Беше много паметна нощ и за двама ни.
Искаше ми се никога да не свършва.
Не искам да си тръгваш, Джини.
- Трябва, Форест.
Малко се поувлякох снощи.
Но тази война и оня лъжец Джонсън...
Никога не бих те наранил. Знаеш го.
А знаеш ли какво мисля аз?
Мисля, че трябва да се върнеш вкъщи. В Грийнбоу, Алабама!
Форест, животът на двама ни е много различен.
Искам да ти подаря това.
Форест, не мога да го приема.
Получих го като правех онова, което ми заръча.
Защо си толкова добър с мен?
- Ти си моето момиче!
Винаги ще бъда твоето момиче.
И отново изчезна от живота ми.
Тази малка човешка стъпка е огромен скок за човечеството.
Очаквах да ме върнат във Виетнам, но вместо това армията реши,
че най-добрият начин да се боря с комунистите, е да играя пинг-понг.
Така се озовах в Специалните сили и обикалях страната,
ободрявайки ранените ветерани, като им показвах как се играе пинг-понг.
Бях толкова добър,
че армията реши да ме включи в националния отбор по пинг-понг.
Бяхме първите американци, посетили Китай,
от сума ти години насам.
Някой казваше, че световният мир е в нашите ръце.
Но аз само играех пинг-понг.
Когато се прибрах у дома, бях станал национална знаменитост.
Бях по-известен от Сънчо.
Ето го и него - Форест Гъмп.
Форест Гъмп - Джон Ленън.
- Добре дошъл у дома.
Ще ни разкажете ли впечатленията си от Китай?
В китайската страна хората нямат почти нищо.
Никаква собственост?
Освен това китайците не ходят на църква.
Нямат и религия?
- Трудно е да си го представи човек.
Лесно е, ако опиташ, Дик.
След няколко години този приятен младеж от Англия
отивал към къщи да види синчето си, раздавал автографи
и кой знае защо, някой го застрелял.
Значи ти дадоха Почетния медал на Конгреса.
Това е лейтенант Дан.
Лейтенант Дан!
Дадоха на теб Почетния медал на Конгреса!
Да, сър, наистина го направиха.
Наградиха теб - един кретен, един пълен идиот,
който се показва като глупак по телевизията пред цялата страна.
Дадоха ти Почетния медал на Конгреса!
Да, сър.
Е, това е направо чудесно!
Само едно мога да кажа по този повод. Бог да благослови Америка!
Лейтенант Дан!
Лейтенант Дан ми каза, че живее на хотел.
И понеже нямаше крака, прекарвал времето си, упражнявайки ръцете си.
Десен. Десен.
Хайде, де.
Какво правите в Ню Йорк, лейтенант Дан?
Живея на гърба на правителството.
Сляп ли си, бе! Не виждаш ли, че вървя оттук!
Останах с лейтенант Дан за празниците.
Бог да ви благослови.
Открил ли си Исус, Гъмп?
Не знаех, че трябва да го търся, сър.
Онези сакати нещастници в болницата само за това говореха.
Исус това, Исус онова. Открил ли съм Исус?
Дори ми доведоха свещеник да поговори с мен.
Каза ми, че Бог ще ме чуе, но трябва и сам да си помогна.
И ако съм отворел сърцето си за Исус,
щял съм да вървя до него в Царството небесно.
Чу ли какво казах?
Да вървя до него в Царството небесно!
Е, да ми целунете сакатия задник! Друг път ще ме чуе Господ!
Аз ще отида в Царството небесно, лейтенант Дан.
Ами...
Преди да тръгнеш за натам, размърдай си задника до уличката
и купи бутилка вино.
- Да, сър.
Намираме се близо до 45-та улица в Ню Йорк на площад Астор.
Това е старият хотел Астор...
Какво толкова има в Байю Ла Батр?
- Корабчета за лов на скариди.
Че за какво са ти?
Ще си купя едно, щом спечеля малко пари.
Обещах на Бъба във Виетнам,
че щом войната свърши, ще станем съдружници.
Той ще бъде капитан на корабчето, а аз - първи помощник.
Но след като той е мъртъв, аз трябва да бъда капитанът.
Капитан на корабче за скариди?
Обещанието си е обещание.
Я чуйте всички!
Редник Гъмп ще става капитан на корабче за скариди!
Слушай какво, ако някога станеш капитан,
аз ще ти бъда първи помощник.
Ако ти станеш капитан, аз съм астронавт!
Как си?
Кой е приятелят ти?
- Казвам се Форест. Форест Гъмп.
Запознай се с Карла Красавицата и Ленор Любовчийката.
Къде се губиш напоследък, бебчо? Отдавна не сме те виждали.
Жалко, че те нямаше на Коледа.
Томи черпеше всички наред.
Ами, имах си компания.
Ние бяхме там! Това е Таймс Скуеър!
Нали е много хубаво на Нова година? Можеш да започнеш всичко отначало.
Всеки получава още една възможност.
Странно, но по средата на цялото това веселие
се сетих за Джини.
Замислих се как ли прекарва новогодишната нощ в Калифорния.
Девет, осем, седем, шест,
пет, четири, три, две, едно! Честита Нова Година!
Честита Нова Година, лейтенант Дан!
Ти да не си бавноразвиващ се? Какъв ти е проблемът?
Какво му става? Да не са ти откъснали оная работа във войната?
Приятелят ти глупак ли е, що ли?
- Какво каза?
Питах дали е глупак?
Не го наричай глупак!
- Не я пипай!
Млъквай! Да не си го нарекла повече глупак!
Какво ти стана?
Пръждосвайте се оттук!
Трябва да те сложат в зоологическа градина!
Разкарайте се!
Тъпак!
- Сакат изрод!
Не!
Съжалявам, че развалих новогодишното ви празненство.
Но тя имаше вкус на цигари.
Изглежда тогава Дан разбра, че не може да промени някои неща.
Не искаше да го наричат "сакат",
както и аз да ми викат глупак.
Честита Нова Година, Гъмп.
Отборът на САЩ по пинг-понг днес се срещна с президента Никсън...
След няколко месеца
поканиха мен и отбора по пинг-понг в Белия дом.
И тъй, аз отидох. Отново.
И се срещнах с президента на Съединените Щати. Отново.
Само че този път не ни настаниха в много луксозен хотел.
Е, харесва ли ти нашата столица?
Къде си отседнал?
- Хотел Ебот.
Знам един много по-хубав.
Съвсем нов е. Много модерен. Хората ми ще се погрижат за това.
Охрана.
- Ало.
Сър, добре ще е да изпратите човек от поддръжката в сградата отсреща.
Лампите не работят и изглежда търсят таблото с бушоните,
защото си светят с фенерчета и ми пречат да спя.
Ще проверя, сър.
- Благодаря. Лека нощ.
И тъй, аз се оттеглям от президентския пост утре по обед.
Тогава вицепрезидентът Форд
ще положи клетва за президент.
Форест Гъмп.
- Да, сър.
Ето документите за уволнение. Службата ти изтече, синко.
Това значи ли, че вече няма да играя пинг-понг?
Не и за армията.
И просто ей така, службата ми в армията на САЩ свърши.
Така че си отидох у дома.
Прибрах се, мамо.
- Знам, знам.
Луиз, ето го.
Когато се прибрах, разбрах, че всякакви хора са посещавали мама.
Идваха най-различни хора, Форест.
И всички искат да използваш тяхна екипировка за тенис.
Един мъж дори остави чек за 25 хиляди долара
при условие, че се съгласиш да кажеш, че използваш техните хилки.
Но, мамо, аз обичам да играя само с моята хилка.
Добър ден, Луиз.
- Здравей, Форест.
Знам, знам. Но това са 25 хиляди долара, Форест.
Реших, че може пък да опиташ с тяхната.
Току-виж ти хареса.
Мама наистина беше права. Странно как се наредиха нещата.
Не останах задълго вкъщи,
защото бях обещал на Бъба. Старая се да спазвам обещанията си.
И тъй, отидох в Байю Ла Батр при семейството на Бъба.
Ти луд ли си или си просто глупав?
Глупак е този, който върши глупости.
- Може и така да е.
Разбира се, отидох да навестя и Бъба.
Здрасти, Бъба, аз съм Форест.
Помня всичко, което ми каза, и съм го обмислил.
Събрах 24 562 долара и 47 цента.
Това остана след подстрижката, новия костюм
и след вечерята с мама в луксозен ресторант,
билет за автобуса и 3 безалкохолни.
Я ми кажи нещо. Ти да не си глупав?
Глупак е този, който върши глупости.
Това остана от парите, дето взех, за да кажа:
"Когато бях в Китай с отбора на САЩ по пинг-понг
много обичах да играя
с моята хилка Флекс-О-Лайт."
Което не е вярно,
но мама каза, че това е малка лъжа и няма да навреди на никого.
Така че ще дам всичко за гориво, въжета, нови мрежи
и чисто ново корабче за лов на скариди.
Бъба ми беше разказал всичко, което знаеше за лова на скариди.
Но знаете ли какво разбрах?
Ловът на скариди е трудно нещо.
Хванах само пет.
Още няколко и можеш да си направиш коктейл.
Мислил ли си някога да дадеш име на това старо корито?
Лош късмет е, ако корабчето ти няма име.
Никога не бях кръщавал корабче.
Но се сещах само за едно име.
Най-хубавото име на света.
От дълго време не бях чувал нищо за Джини, но често мислех за нея.
И се надявах, че каквото и да прави, сега е щастлива.
Мислех си за Джини непрекъснато.
Лейтенант Дан, какво правите тук?
Реших да опитам какво е палубата да се люлее под краката ти.
Но нали нямате крака, лейтенант Дан.
Да, знам. Нали ми писа писмо бе, идиот.
Я гледай ти, капитан Форест Гъмп! Трябваше да го видя с очите си.
Пък и ти казах, че, ако някога станеш капитан,
аз ще ти стана първи помощник. И ето ме тук.
Държа на думата си.
- Добре.
Само не си мисли, че ще те наричам "сър".
Не, сър!
Това е корабчето ми.
Имам предчувствие, че ако поемем на изток,
ще намерим скариди. Завий наляво.
Завий наляво!
- Накъде?
Нататък! Там трябва да са!
Хвани кормилото и завърти наляво!
- Добре.
Гъмп, какво правиш? Казах наляво!
Там ще напипаме скаридите, момче!
Точно там!
Пак няма скариди, лейтенант Дан.
- Добре де, сбъркал съм.
Как ще ги намерим тогава?
Ами сигурно трябва да се молиш за скариди.
И така, аз тръгнах всяка неделя на църква.
Понякога и лейтенант Дан идваше, макар че оставяше молитвите на мен.
Няма скариди.
- Къде е тоя твой проклет Господ?
Странно е, че го каза, защото точно тогава Господ се показа.
Този кораб няма да успееш да потопиш!
Аз бях уплашен. Но лейтенант Дан направо беше побеснял.
Давай!
На това буря ли му викаш? Духай, кучи сине! Духай!
Време е за двубой! Само ти и аз! Ето ме тук! Ела ме хвани!
Не можеш да потопиш този кораб!
Вчера оттук мина ураганът Кармен
и помете почти всичко по пътя си.
Подобно на много други градове,
цялата индустрия за скариди в Байю Ла Батр
стана жертва на Кармен и е напълно съсипана.
В разговор с местни служители научихме,
че всъщност само едно корабче е оцеляло след бурята.
Луиз, това е Форест!
След този случай ловът на скариди стана лесен.
И понеже на хората им трябваха скариди за коктейли,
за печене и за всичко останало, а нашето корабче бе единственото,
всички купуваха от "Бъба-Гъмп". Купихме цяла дузина корабчета.
И 12-те се казваха "Джини".
Даже имахме шапки с надпис "Бъба-Гъмп".
Сега сме известни в цялата страна.
Чакай малко, синко!
Ти твърдиш, че си собственик на корпорацията "Бъба-Гъмп"!
Да, сър. Имаме повече пари от Дейвид Крокет.
Синко, чувал съм опашати лъжи, но тази ги захлупва всичките.
Седяли сме до милионер!
Аз пък мисля, че историята ви беше много интересна.
А и вие я разказвате толкова хубаво. С такъв ентусиазъм.
Искате ли да видите как изглежда лейтенант Дан?
Да, защо не!
Ето го тук.
И нека ви кажа нещо за лейтенант Дан.
Така и не ти благодарих, задето ми спаси живота.
Той не го каза, но мисля, че се помири с Господ.
За втори път през изтеклите 17 дни
днес президентът Форд се размина с опит за убийство.
Централа до "Джини 1 ".
- Тук "Джини 1 ". Какво има?
Телефонно обаждане за Форест.
Да го потърсят по-късно.
В момента не може да се обади.
- Майка му е болна.
Къде е мама?
- На горния етаж.
Здравей, Форест.
Ще дойда пак утре.
- Добре.
Изправихме ти гръбнака, а, момче?
Какво ти е, мамо?
- Умирам, Форест.
Ела, седни тук.
Защо умираш, мамо?
- Просто ми е дошло времето.
О, но ти не се плаши, миличък.
Смъртта е част от живота. Предстои на всички ни.
Не го знаех, но моята съдба е била да бъда твоя майка.
Постарах се да бъда добра майка.
- И се справи отлично.
Аз вярвам, че човек сам гради съдбата си.
Трябва да използва онова, с което го е дарил Господ.
Каква е моята съдба, мамо?
Ще трябва сам да откриеш това.
Животът е като кутия бонбони, Форест.
Не знаеш какво ще ти се падне.
Мама винаги ми обясняваше нещата така, че да ги разбирам.
Ще ми липсваш, Форест.
Тя се бе разболяла от рак и умря във вторник.
Купих й нова шапка с цветчета по нея.
Повече нямам какво да кажа за това.
Нали чакахте автобус 7?
След малко ще мине друг.
И понеже бях станал страхотен футболист, герой от войната,
национална знаменитост, капитан на корабче за лов на скариди
и бях завършил колеж, в град Грийнбоу
ми предложиха много хубава служба.
Така че не се върнах при лейтенант Дан.
Но той се грижеше за парите ми в "Бъба-Гъмп".
Вложи ги в някаква компания за плодове и зеленчуци.
После се обади и ми каза, че вече нямаме проблеми с парите.
Аз аз му казах: "Добре. Един проблем по-малко."
Мама казваше, че на човек му трябват малко пари,
а останалите са само за да се фука с тях.
Така че дадох един куп пари на църквата "Фор Скуеър Госпъл".
И още един куп на Риболовната болница в Байю Ла Батр.
И макар че Бъба беше мъртъв, а лейтенант Дан каза, че съм луд,
дадох дела на Бъба на майка му.
И знаете ли какво?
Тя вече не трябваше да работи в чуждите кухни.
Ухае чудесно!
И понеже бях годзилионер и обичах работата си,
косях тревата безплатно.
Но нощем, когато нямаше какво да правя
и къщата беше пуста, непрекъснато си мислех за Джини.
И тогава тя се появи.
Здравей, Форест.
- Здравей, Джини.
Джини се върна и остана да живее при мен.
Може би защото нямаше при кого друг да отиде.
Или може би защото бе толкова уморена.
Легна си и спа толкова дълго, сякаш не беше спала с години.
Беше чудесно, че е при мен.
Всеки ден се разхождахме и аз бръщолевех като маймуна.
А тя слушаше за пинг-понга и за лова на скариди
и как мама замина за Царството небесно. Най-вече приказвах аз.
Джини мълчеше почти през цялото време.
Как можа да направиш това!
Изглежда понякога камъните не стигат.
Така и не разбрах защо се върна, но не ме интересуваше.
Беше като в доброто старо време. Отново бяхме неразделни.
Всеки ден берях красиви цветя и ги слагах в стаята й.
А тя ми подари най-хубавото нещо на света.
Само за тичане са.
И дори ме научи да танцувам.
И тъй си живеехме двамата с Джини като семейство.
Това бяха най-щастливите дни в живота ми.
Ще го гледаш ли? Отивам да си лягам.
Ще се омъжиш ли за мен?
Ще бъда добър съпруг, Джини.
Знам, Форест.
Но няма да се омъжиш за мен.
Не ти трябва да се жениш за мен.
Защо не ме обичаш, Джини?
Може да не съм много умен, но знам какво е любов.
Форест, аз те обичам.
Накъде бягате?
- Не бягам.
Същия ден, кой знае защо, реших малко да потичам.
Тичах до края на пътя и когато стигнах там,
реших да тичам до края на града.
Президентът Картър, страдащ от изтощение...
Когато стигнах края на града,
реших да тичам до границата на Грийнбоу.
И си помислих, че щом вече съм стигнал толкова далеч,
ще взема да прекося с тичане целия щат Алабама.
Това и направих. Прекосих тичешком Алабама.
И кой знае защо, продължих да тичам.
Тичах чак до океана.
Когато стигнах океана, реших, че щом съм дошъл чак дотук,
ще взема да се обърна и да продължа да тичам.
След време стигнах до другия океан и реших, че щом съм дошъл дотук,
ще взема да се обърна и да продължа.
Когато се изморявах, спях. Когато огладнявах, се хранех.
А когато трябваше да отида... сещате се... ходех.
И така просто си тичахте?
- Да.
Мислех често за мама, за Бъба и за лейтенант Дан,
но най-много мислех за Джини. Непрекъснато си мислех за нея.
Вече повече от две години, един човек на име Форест Гъмп,
градинар от Грийнбоу, Алабама, който спира само за да поспи,
обикаля Америка с тичане. Чуйте репортажа ни.
За четвърти път от началото на пътуването му из Америка,
днес Форест Гъмп ще пресече река Мисисипи.
Да му се не види! Форест?
- Защо тичате?
В името на световния мир ли?
- В подкрепа на бездомните?
За правата на жените?
- За околната среда?
Не можеха да повярват, че някой ще тича толкова време просто ей така.
Защо го правите?
- Просто ми се тича.
Просто ми се тичаше.
Вие сте... Не мога да повярвам, че наистина сте вие.
Кой знае защо, това, което правех, се виждаше смислено на хората.
Разбирате ли, сякаш нещо просветна в съзнанието ми.
Казах си: "Ето човек, който има цел в живота.
Проумял е смисъла на всичко." Ще ви следвам навсякъде, г-н Гъмп.
И вече си имах дружинка.
Тя ставаше по-голяма. И още по-голяма.
По-късно някой ми каза, че това вдъхвало надежда на хората.
Не зная дали е така,
но някои от тези хора ме молеха да им помогна.
Можеш ли да ми помогнеш? Аз правя лепенки за калници.
Опитвам се да измисля хубав лозунг. Така вдъхновяваш всички тези хора,
помислих си, че ще ми помогнеш да измисля нещо.
Леле! Човече, току-що мина през голяма купчина кучешки гадости!
Случва се.
- Какво, гадости ли?
Понякога.
Няколко години по-късно разбрах, че този човек измислил лозунга
и спечелил много пари от него.
Друг път си тичах,
а един човек бе изгубил всичките си пари в бизнеса с фланелки
и искаше да отпечата лицето ми на фланелка,
но не можеше да рисува добре, а нямаше и фотоапарат.
Ето, избърши се с тази. И без това никой не харесва цвета.
Приятен ден!
После разбрах, че измислил идея за фланелка
и спечелил много пари.
Та както казах, имах си голяма дружинка.
Мама казваше да загърбиш миналото и така да продължиш напред.
И мисля, че точно затова тичах толкова.
Бях тичал 3 години, 2 месеца, 14 дни и 16 часа.
Тихо! Тихо, готви се да каже нещо!
Много се уморих.
Ще си ида вкъщи.
Ами ние какво да правим сега?
И просто ей така сложих край на тичането.
И си отидох у дома, в Алабама.
Преди минути, точно в 14:25, докато президентът Рейгън напускаше...
неизвестен похитител изстреля в него 5-6 куршума.
Президентът бе прострелян в гърдите...
Взех пощата.
И един ден, съвсем неочаквано, получих писмо от Джини,
в което ме питаше дали бих отишъл в Савана да я видя.
И затова сега съм тук.
Видяла ме по телевизията как тичам.
Трябва да взема автобус 9 до улица "Ричмънд",
да сляза и да вървя по пресечката вляво до улица "Хенри" 1947.
Не ви трябва автобусът.
Улица "Хенри" е само на 5-6 пресечки оттук.
В тази посока ли?
- В тази посока.
Приятно ми бе да разговарям с вас.
Дано всичко се нареди!
Как си? Влизай.
- Получих писмото ти.
Чудех се дали е пристигнало.
- Това твоят дом ли е?
Да, сега е малко разхвърляно. Току-що се връщам от работа.
Хубаво е. Имаш климатична инсталация.
Благодаря.
- Изядох няколко.
Аз съм събрала цял албум с изрезки за теб. Ето те.
Тук тичаш.
БЯХ ТАЙНА ЛЮБОВНИЦА НА ФОРЕСТ ГЪМП
Доста път изминах с тичане. И доста дълго тичах.
А тук...
Виж, Форест, не знам как да ти го кажа.
Аз просто искам да ти се извиня за всичко, което ти причиних,
защото дълго време не бях наясно с много неща и...
Здрасти.
- Ето те и теб.
Това е стар приятел от Алабама.
- Приятно ми е.
Следващата седмица смяната ми е друга, ще мога да го взимам сама.
Няма проблеми. Трябва да тръгвам. Лошо съм паркирала.
Добре. Благодаря.
Това е моят добър приятел г-н Гъмп. Ще му кажеш ли "здравей"?
Здравейте, г-н Гъмп.
- Здравей.
Сега мога ли да гледам телевизия?
- Само не увеличавай много звука.
Станала си майка, Джини.
- Да, майка съм.
Името му е Форест.
- Като моето!
Кръстих го на баща му.
- И баща му ли се казва Форест?
Ти си неговият баща, Форест.
Хей, Форест, погледни ме.
Няма нужда да правиш нищо. Не си направил нищо лошо.
Не е ли красив?
Той е най-хубавото нещо, което съм виждал,
но...
Умен ли е или...
Много е умен. Един от най-умните в класа си.
Да, иди да си поговориш с него.
Какво гледаш?
- Бърт и Ърни.
Форест, болна съм.
Имаш настинка и кашляш?
Не, някакъв вирус. Докторите не знаят какъв е.
Нищо не могат да направят.
Можеш да се върнеш у дома с мен.
Джини, ти и малкият Форест можете да живеете в къщата ми в Грийнбоу.
Аз ще се грижа за теб, щом си болна.
Ще се ожениш ли за мен, Форест?
Добре.
Моля, заемете местата си.
Форест, време е да започваме.
Здравей. Вратовръзката ти.
Лейтенант Дан.
Лейтенант Дан!
- Здравей, Форест.
Имате нови крака. Нови крака!
Да, имам нови крака. Направени по поръчка.
От титанова сплав са. Използва се в строежа на космически совалки.
Вълшебни крака.
Това е годеницата ми Сюзън.
Лейтенант Дан!
- Здравей, Форест.
Лейтенант Дан, това е моята Джини.
- Най-сетне да се запознаем!
Форест, приемаш ли Джини за съпруга?
Джини, приемаш ли Форест за съпруг?
Вече сте законни съпрузи.
Здравей.
- Здрасти.
Беше ли те страх във Виетнам?
Да. Всъщност, не знам.
Понякога спираше да вали за малко и звездите се показваха.
Тогава беше хубаво.
Беше много красиво и точно преди слънцето да заспи над Байю.
По водата блестяха хиляди искрици.
Като онова планинско езеро. Беше толкова прозрачно, Джини.
Сякаш имаше две небета едно върху друго.
А в пустинята, когато слънцето изгряваше,
не можех да различа къде свършва раят и започва земята.
Беше толкова красиво.
Иска ми се да съм била там с теб.
Ти беше.
Обичам те.
Ти умря една събота сутрин.
И те погребах тук, под нашето дърво.
А къщата на баща ти накарах да изравнят със земята.
Мама винаги казваше, че смъртта е част от живота.
Но ми се иска да не беше така.
Малкият Форест е много добре.
Скоро пак ще тръгне на училище.
Приготвям му закуската, обеда и вечерята всеки ден.
Следя да си сресва косата и да си мие зъбите всеки ден.
Уча го да играе пинг-понг. Много е добър.
Твой ред.
Ходим често на риба.
И всяка вечер си четем книжки. Толкова е умен, Джини.
Щеше да бъдеш много горда с него. И аз се гордея с него.
Той ти написа писмо.
Каза да не го чета,
затова ще ти го оставя тук.
Не зная дали мама беше права или е прав лейтенант Дан.
Не знам дали всеки от нас има предопределена съдба
или просто се носим безцелно по вятъра.
Но мисля, че може би и двете неща са верни.
Може би и двете стават едновременно.
Липсваш ми, Джини.
Ако се нуждаеш от нещо, аз съм наблизо.
Ето го и автобуса ти.
Хей, тази книжка я знам.
Ще я занеса да я покажа в училище,
защото още баба ти е чела от нея.
Това е любимата ми книжка.
Ето, готов си.
Хей, Форест! Недей...
Исках да ти кажа, че те обичам.
- И аз те обичам, татко.
Ще те чакам тук, когато се върнеш.
Нали разбираш, че това е училищният автобус?
Разбира се. Вие сте Дороти Харис, а аз съм Форест Гъмп.