Forrest Gump (1994) (Forrest Gump - CD2.sub) Свали субтитрите
Тъпанар проклет!
Божичко, какво са направили с уредбата?
Не чуваме!
Нищо не се чува.
Ето това е.
По-силно!
Готово!
Повече нямам какво да кажа по въпроса.
Благодаря, човече. Ти каза всичко.
Как се казваш?
- Казвам се Форест. Форест Гъмп.
Форест Гъмп.
- Гъмп!
Това бе най-щастливият миг в живота ми.
С Джини отново станахме неразделни.
Тя ме разведе из града, а след това ме запозна с новите си приятели.
Затвори капака, човече. И дръж белия си задник далеч от прозореца.
Не знаеш ли, че тук се води война?
Той е един от нас.
- Нека ти разкажа за нас.
Целта ни е да защитаваме черните водачи
от расистките нападения на гадното правителство,
което иска да превърне черните лидери в скотове,
да изнасили жените ни и да унищожи общностите на черните.
Кой е този убиец на бебета?
- Приятелят, за когото ти разправях.
Форест Гъмп. Форест, това е Уесли.
С Уесли живеем заедно в Бъркли.
Президент е на подразделението на Демократичните студенти в Бъркли.
Ние предлагаме закрила и помагаме
на всички, които имат нужда, защото ние, Черните пантери,
сме против войната във Виетнам.
Ние сме против всяка война, в която черните са на предната линия
да умират за страна, която ги мрази!
Ние сме против всяка война, където пращат черните войници да се бият
и накрая ги поругават и убиват в родината им.
Ние сме срещу расизма...
Форест! Престани!
Не трябваше да те водя тук.
Знаех си, че ще забъркаш някоя каша.
Той не биваше да те удря, Джини.
Ела, Форест.
Съжалявам, че се сбих пред Черните пантери.
Той не го прави съзнателно.
Аз никога не бих те ударил, Джини.
Знам това, Форест.
- Исках да бъда твоят приятел.
Тази униформа ти отива, Форест. Много си хубав в нея.
Знаеш ли какво?
- Какво?
Радвам се, че сме заедно в нашата столица.
И аз, Форест.
Разхождахме се цяла нощ и разговаряхме.
Тя ми разказа за пътуванията си.
И как е открила начин да разшири кръгозора си.
И се е научила да живее в Хармония. Това сигурно е някъде на запад,
защото отишла чак в Калифорния.
Някой иска ли да отиде в Сан Франциско?
Аз ще дойда.
- Страхотно!
Беше много паметна нощ и за двама ни.
Искаше ми се никога да не свършва.
Не искам да си тръгваш, Джини.
- Трябва, Форест.
Малко се поувлякох снощи.
Но тази война и оня лъжец Джонсън...
Никога не бих те наранил. Знаеш го.
А знаеш ли какво мисля аз?
Мисля, че трябва да се върнеш вкъщи. В Грийнбоу, Алабама!
Форест, животът на двама ни е много различен.
Искам да ти подаря това.
Форест, не мога да го приема.
Получих го като правех онова, което ми заръча.
Защо си толкова добър с мен?
- Ти си моето момиче!
Винаги ще бъда твоето момиче.
И отново изчезна от живота ми.
Тази малка човешка стъпка е огромен скок за човечеството.
Очаквах да ме върнат във Виетнам, но вместо това армията реши,
че най-добрият начин да се боря с комунистите, е да играя пинг-понг.
Така се озовах в Специалните сили и обикалях страната,
ободрявайки ранените ветерани, като им показвах как се играе пинг-понг.
Бях толкова добър,
че армията реши да ме включи в националния отбор по пинг-понг.
Бяхме първите американци, посетили Китай,
от сума ти години насам.
Някой казваше, че световният мир е в нашите ръце.
Но аз само играех пинг-понг.
Когато се прибрах у дома, бях станал национална знаменитост.
Бях по-известен от Сънчо.
Ето го и него - Форест Гъмп.
Форест Гъмп - Джон Ленън.
- Добре дошъл у дома.
Ще ни разкажете ли впечатленията си от Китай?
В китайската страна хората нямат почти нищо.
Никаква собственост?
Освен това китайците не ходят на църква.
Нямат и религия?
- Трудно е да си го представи човек.
Лесно е, ако опиташ, Дик.
След няколко години този приятен младеж от Англия
отивал към къщи да види синчето си, раздавал автографи
и кой знае защо, някой го застрелял.
Значи ти дадоха Почетния медал на Конгреса.
Това е лейтенант Дан.
Лейтенант Дан!
Дадоха на теб Почетния медал на Конгреса!
Да, сър, наистина го направиха.
Наградиха теб - един кретен, един пълен идиот,
който се показва като глупак по телевизията пред цялата страна.
Дадоха ти Почетния медал на Конгреса!
Да, сър.
Е, това е направо чудесно!
Само едно мога да кажа по този повод. Бог да благослови Америка!
Лейтенант Дан!
Лейтенант Дан ми каза, че живее на хотел.
И понеже нямаше крака, прекарвал времето си, упражнявайки ръцете си.
Десен. Десен.
Хайде, де.
Какво правите в Ню Йорк, лейтенант Дан?
Живея на гърба на правителството.
Сляп ли си, бе! Не виждаш ли, че вървя оттук!
Останах с лейтенант Дан за празниците.
Бог да ви благослови.
Открил ли си Исус, Гъмп?
Не знаех, че трябва да го търся, сър.
Онези сакати нещастници в болницата само за това говореха.
Исус това, Исус онова. Открил ли съм Исус?
Дори ми доведоха свещеник да поговори с мен.
Каза ми, че Бог ще ме чуе, но трябва и сам да си помогна.
И ако съм отворел сърцето си за Исус,
щял съм да вървя до него в Царството небесно.
Чу ли какво казах?
Да вървя до него в Царството небесно!
Е, да ми целунете сакатия задник! Друг път ще ме чуе Господ!
Аз ще отида в Царството небесно, лейтенант Дан.
Ами...
Преди да тръгнеш за натам, размърдай си задника до уличката
и купи бутилка вино.
- Да, сър.
Намираме се близо до 45-та улица в Ню Йорк на площад Астор.
Това е старият хотел Астор...
Какво толкова има в Байю Ла Батр?
- Корабчета за лов на скариди.
Че за какво са ти?
Ще си купя едно, щом спечеля малко пари.
Обещах на Бъба във Виетнам,
че щом войната свърши, ще станем съдружници.
Той ще бъде капитан на корабчето, а аз - първи помощник.
Но след като той е мъртъв, аз трябва да бъда капитанът.
Капитан на корабче за скариди?
Обещанието си е обещание.
Я чуйте всички!
Редник Гъмп ще става капитан на корабче за скариди!
Слушай какво, ако някога станеш капитан,
аз ще ти бъда първи помощник.
Ако ти станеш капитан, аз съм астронавт!
Как си?
Кой е приятелят ти?
- Казвам се Форест. Форест Гъмп.
Запознай се с Карла Красавицата и Ленор Любовчийката.
Къде се губиш напоследък, бебчо? Отдавна не сме те виждали.
Жалко, че те нямаше на Коледа.
Томи черпеше всички наред.
Ами, имах си компания.
Ние бяхме там! Това е Таймс Скуеър!
Нали е много хубаво на Нова година? Можеш да започнеш всичко отначало.
Всеки получава още една възможност.
Странно, но по средата на цялото това веселие
се сетих за Джини.
Замислих се как ли прекарва новогодишната нощ в Калифорния.
Девет, осем, седем, шест,
пет, четири, три, две, едно! Честита Нова Година!
Честита Нова Година, лейтенант Дан!
Ти да не си бавноразвиващ се? Какъв ти е проблемът?
Какво му става? Да не са ти откъснали оная работа във войната?
Приятелят ти глупак ли е, що ли?
- Какво каза?
Питах дали е глупак?
Не го наричай глупак!
- Не я пипай!
Млъквай! Да не си го нарекла повече глупак!
Какво ти стана?
Пръждосвайте се оттук!
Трябва да те сложат в зоологическа градина!
Разкарайте се!
Тъпак!
- Сакат изрод!
Не!
Съжалявам, че развалих новогодишното ви празненство.
Но тя имаше вкус на цигари.
Изглежда тогава Дан разбра, че не може да промени някои неща.
Не искаше да го наричат "сакат",
както и аз да ми викат глупак.
Честита Нова Година, Гъмп.
Отборът на САЩ по пинг-понг днес се срещна с президента Никсън...
След няколко месеца
поканиха мен и отбора по пинг-понг в Белия дом.
И тъй, аз отидох. Отново.
И се срещнах с президента на Съединените Щати. Отново.
Само че този път не ни настаниха в много луксозен хотел.
Е, харесва ли ти нашата столица?
Къде си отседнал?
- Хотел Ебот.
Знам един много по-хубав.
Съвсем нов е. Много модерен. Хората ми ще се погрижат за това.
Охрана.
- Ало.
Сър, добре ще е да изпратите човек от поддръжката в сградата отсреща.
Лампите не работят и изглежда търсят таблото с бушоните,
защото си светят с фенерчета и ми пречат да спя.
Ще проверя, сър.
- Благодаря. Лека нощ.
И тъй, аз се оттеглям от президентския пост утре по обед.
Тогава вицепрезидентът Форд
ще положи клетва за президент.
Форест Гъмп.
- Да, сър.
Ето документите за уволнение. Службата ти изтече, синко.
Това значи ли, че вече няма да играя пинг-понг?
Не и за армията.
И просто ей така, службата ми в армията на САЩ свърши.
Така че си отидох у дома.
Прибрах се, мамо.
- Знам, знам.
Луиз, ето го.
Когато се прибрах, разбрах, че всякакви хора са посещавали мама.
Идваха най-различни хора, Форест.
И всички искат да използваш тяхна екипировка за тенис.
Един мъж дори остави чек за 25 хиляди долара
при условие, че се съгласиш да кажеш, че използваш техните хилки.
Но, мамо, аз обичам да играя само с моята хилка.
Добър ден, Луиз.
- Здравей, Форест.
Знам, знам. Но това са 25 хиляди долара, Форест.
Реших, че може пък да опиташ с тяхната.
Току-виж ти хареса.
Мама наистина беше права. Странно как се наредиха нещата.
Не останах задълго вкъщи,
защото бях обещал на Бъба. Старая се да спазвам обещанията си.
И тъй, отидох в Байю Ла Батр при семейството на Бъба.
Ти луд ли си или си просто глупав?
Глупак е този, който върши глупости.
- Може и така да е.
Разбира се, отидох да навестя и Бъба.
Здрасти, Бъба, аз съм Форест.
Помня всичко, което ми каза, и съм го обмислил.
Събрах 24 562 долара и 47 цента.
Това остана след подстрижката, новия костюм
и след вечерята с мама в луксозен ресторант,
билет за автобуса и 3 безалкохолни.
Я ми кажи нещо. Ти да не си глупав?
Глупак е този, който върши глупости.
Това остана от парите, дето взех, за да кажа:
"Когато бях в Китай с отбора на САЩ по пинг-понг
много обичах да играя
с моята хилка Флекс-О-Лайт."
Което не е вярно,
но мама каза, че това е малка лъжа и няма да навреди на никого.
Така че ще дам всичко за гориво, въжета, нови мрежи
и чисто ново корабче за лов на скариди.
Бъба ми беше разказал всичко, което знаеше за лова на скариди.
Но знаете ли какво разбрах?
Ловът на скариди е трудно нещо.
Хванах само пет.
Още няколко и можеш да си направиш коктейл.
Мислил ли си някога да дадеш име на това старо корито?
Лош късмет е, ако корабчето ти няма име.
Никога не бях кръщавал корабче.
Но се сещах само за едно име.
Най-хубавото име на света.
От дълго време не бях чувал нищо за Джини, но често мислех за нея.
И се надявах, че каквото и да прави, сега е щастлива.
Мислех си за Джини непрекъснато.
Лейтенант Дан, какво правите тук?
Реших да опитам какво е палубата да се люлее под краката ти.
Но нали нямате крака, лейтенант Дан.
Да, знам. Нали ми писа писмо бе, идиот.
Я гледай ти, капитан Форест Гъмп! Трябваше да го видя с очите си.
Пък и ти казах, че, ако някога станеш капитан,
аз ще ти стана първи помощник. И ето ме тук.
Държа на думата си.
- Добре.
Само не си мисли, че ще те наричам "сър".
Не, сър!
Това е корабчето ми.
Имам предчувствие, че ако поемем на изток,
ще намерим скариди. Завий наляво.
Завий наляво!
- Накъде?
Нататък! Там трябва да са!
Хвани кормилото и завърти наляво!
- Добре.
Гъмп, какво правиш? Казах наляво!
Там ще напипаме скаридите, момче!
Точно там!
Пак няма скариди, лейтенант Дан.
- Добре де, сбъркал съм.
Как ще ги намерим тогава?
Ами сигурно трябва да се молиш за скариди.
И така, аз тръгнах всяка неделя на църква.
Понякога и лейтенант Дан идваше, макар че оставяше молитвите на мен.
Няма скариди.
- Къде е тоя твой проклет Господ?
Странно е, че го каза, защото точно тогава Господ се показа.
Този кораб няма да успееш да потопиш!
Аз бях уплашен. Но лейтенант Дан направо беше побеснял.
Давай!
На това буря ли му викаш? Духай, кучи сине! Духай!
Време е за двубой! Само ти и аз! Ето ме тук! Ела ме хвани!
Не можеш да потопиш този кораб!
Вчера оттук мина ураганът Кармен
и помете почти всичко по пътя си.
Подобно на много други градове,
цялата индустрия за скариди в Байю Ла Батр
стана жертва на Кармен и е напълно съсипана.
В разговор с местни служители научихме,
че всъщност само едно корабче е оцеляло след бурята.
Луиз, това е Форест!
След този случай ловът на скариди стана лесен.
И понеже на хората им трябваха скариди за коктейли,
за печене и за всичко останало, а нашето корабче бе единственото,
всички купуваха от "Бъба-Гъмп". Купихме цяла дузина корабчета.
И 12-те се казваха "Джини".
Даже имахме шапки с надпис "Бъба-Гъмп".
Сега сме известни в цялата страна.
Чакай малко, синко!
Ти твърдиш, че си собственик на корпорацията "Бъба-Гъмп"!
Да, сър. Имаме повече пари от Дейвид Крокет.
Синко, чувал съм опашати лъжи, но тази ги захлупва всичките.
Седяли сме до милионер!
Аз пък мисля, че историята ви беше много интересна.
А и вие я разказвате толкова хубаво. С такъв ентусиазъм.
Искате ли да видите как изглежда лейтенант Дан?
Да, защо не!
Ето го тук.
И нека ви кажа нещо за лейтенант Дан.
Така и не ти благодарих, задето ми спаси живота.
Той не го каза, но мисля, че се помири с Господ.
За втори път през изтеклите 17 дни
днес президентът Форд се размина с опит за убийство.
Централа до "Джини 1 ".
- Тук "Джини 1 ". Какво има?
Телефонно обаждане за Форест.
Да го потърсят по-късно.
В момента не може да се обади.
- Майка му е болна.
Къде е мама?
- На горния етаж.
Здравей, Форест.
Ще дойда пак утре.
- Добре.
Изправихме ти гръбнака, а, момче?
Какво ти е, мамо?
- Умирам, Форест.
Ела, седни тук.
Защо умираш, мамо?
- Просто ми е дошло времето.
О, но ти не се плаши, миличък.
Смъртта е част от живота. Предстои на всички ни.
Не го знаех, но моята съдба е била да бъда твоя майка.
Постарах се да бъда добра майка.
- И се справи отлично.
Аз вярвам, че човек сам гради съдбата си.
Трябва да използва онова, с което го е дарил Господ.
Каква е моята съдба, мамо?
Ще трябва сам да откриеш това.
Животът е като кутия бонбони, Форест.
Не знаеш какво ще ти се падне.
Мама винаги ми обясняваше нещата така, че да ги разбирам.
Ще ми липсваш, Форест.
Тя се бе разболяла от рак и умря във вторник.
Купих й нова шапка с цветчета по нея.
Повече нямам какво да кажа за това.
Нали чакахте автобус 7?
След малко ще мине друг.
И понеже бях станал страхотен футболист, герой от войната,
национална знаменитост, капитан на корабче за лов на скариди
и бях завършил колеж, в град Грийнбоу
ми предложиха много хубава служба.
Така че не се върнах при лейтенант Дан.
Но той се грижеше за парите ми в "Бъба-Гъмп".
Вложи ги в някаква компания за плодове и зеленчуци.
После се обади и ми каза, че вече нямаме проблеми с парите.
Аз му казах: "Добре. Един проблем по-малко."
Мама казваше, че на човек му трябват малко пари,
а останалите са само за да се фука с тях.
Така че дадох един куп пари на църквата "Фор Скуеър Госпъл".
И още един куп на Риболовната болница в Байю Ла Батр.
И макар че Бъба беше мъртъв, а лейтенант Дан каза, че съм луд,
дадох дела на Бъба на майка му.
И знаете ли какво?
Тя вече не трябваше да работи в чуждите кухни.
Ухае чудесно!
И понеже бях годзилионер и обичах работата си,
косях тревата безплатно.
Но нощем, когато нямаше какво да правя
и къщата беше пуста, непрекъснато си мислех за Джини.
И тогава тя се появи.
Здравей, Форест.
- Здравей, Джини.
Джини се върна и остана да живее при мен.
Може би защото нямаше при кого друг да отиде.
Или може би защото бе толкова уморена.
Легна си и спа толкова дълго, сякаш не беше спала с години.
Беше чудесно, че е при мен.
Всеки ден се разхождахме и аз бръщолевех като маймуна.
А тя слушаше за пинг-понга и за лова на скариди
и как мама замина за Царството небесно. Най-вече приказвах аз.
Джини мълчеше почти през цялото време.
Как можа да направиш това!
Изглежда понякога камъните не стигат.
Така и не разбрах защо се върна, но не ме интересуваше.
Беше като в доброто старо време. Отново бяхме неразделни.
Всеки ден берях красиви цветя и ги слагах в стаята й.
А тя ми подари най-хубавото нещо на света.
Само за тичане са.
И дори ме научи да танцувам.
И тъй си живеехме двамата с Джини като семейство.
Това бяха най-щастливите дни в живота ми.
Ще го гледаш ли? Отивам да си лягам.
Ще се омъжиш ли за мен?
Ще бъда добър съпруг, Джини.
Знам, Форест.
Но няма да се омъжиш за мен.
Не ти трябва да се жениш за мен.
Защо не ме обичаш, Джини?
Може да не съм много умен, но знам какво е любов.
Форест, аз те обичам.
Накъде бягате?
- Не бягам.
Същия ден, кой знае защо, реших малко да потичам.
Тичах до края на пътя и когато стигнах там,
реших да тичам до края на града.
Президентът Картър, страдащ от изтощение...
Когато стигнах края на града,
реших да тичам до границата на Грийнбоу.
И си помислих, че щом вече съм стигнал толкова далеч,
ще взема да прекося с тичане целия щат Алабама.
Това и направих. Прекосих тичешком Алабама.
И кой знае защо, продължих да тичам.
Тичах чак до океана.
Когато стигнах океана, реших, че щом съм дошъл чак дотук,
ще взема да се обърна и да продължа да тичам.
След време стигнах до другия океан и реших, че щом съм дошъл дотук,
ще взема да се обърна и да продължа.
Когато се изморявах, спях. Когато огладнявах, се хранех.
А когато трябваше да отида... сещате се... ходех.
И така просто си тичахте?
- Да.
Мислех често за мама, за Бъба и за лейтенант Дан,
но най-много мислех за Джини. Непрекъснато си мислех за нея.
Вече повече от две години, един човек на име Форест Гъмп,
градинар от Грийнбоу, Алабама, който спира само за да поспи,
обикаля Америка с тичане. Чуйте репортажа ни.
За четвърти път от началото на пътуването му из Америка,
днес Форест Гъмп ще пресече река Мисисипи.
Да му се не види! Форест?
- Защо тичате?
В името на световния мир ли?
- В подкрепа на бездомните?
За правата на жените?
- За околната среда?
Не можеха да повярват, че някой ще тича толкова време просто ей така.
Защо го правите?
- Просто ми се тича.
Просто ми се тичаше.
Вие сте... Не мога да повярвам, че наистина сте вие.
Кой знае защо, това, което правех, се виждаше смислено на хората.
Разбирате ли, сякаш нещо просветна в съзнанието ми.
Казах си: "Ето човек, който има цел в живота.
Проумял е смисъла на всичко." Ще ви следвам навсякъде, г-н Гъмп.
И вече си имах дружинка.
Тя ставаше по-голяма. И още по-голяма.
По-късно някой ми каза, че това вдъхвало надежда на хората.
Не зная дали е така,
но някои от тези хора ме молеха да им помогна.
Можеш ли да ми помогнеш? Аз правя лепенки за калници.
Опитвам се да измисля хубав лозунг. Така вдъхновяваш всички тези хора,
помислих си, че ще ми помогнеш да измисля нещо.
Леле! Човече, току-що мина през голяма купчина кучешки гадости!
Случва се.
- Какво, гадости ли?
Понякога.
Няколко години по-късно разбрах, че този човек измислил лозунга
и спечелил много пари от него.
Друг път си тичах,
а един човек бе изгубил всичките си пари в бизнеса с фланелки
и искаше да отпечата лицето ми на фланелка,
но не можеше да рисува добре, а нямаше и фотоапарат.
Ето, избърши се с тази. И без това никой не харесва цвета.
Приятен ден!
После разбрах, че измислил идея за фланелка
и спечелил много пари.
Та както казах, имах си голяма дружинка.
Мама казваше да загърбиш миналото и така да продължиш напред.
И мисля, че точно затова тичах толкова.
Бях тичал 3 години, 2 месеца, 14 дни и 16 часа.
Тихо! Тихо, готви се да каже нещо!
Много се уморих.
Ще си ида вкъщи.
Ами ние какво да правим сега?
И просто ей така сложих край на тичането.
И си отидох у дома, в Алабама.
Преди минути, точно в 14:25, докато президентът Рейгън напускаше...
неизвестен похитител изстреля в него 5-6 куршума.
Президентът бе прострелян в гърдите...
Взех пощата.
И един ден, съвсем неочаквано, получих писмо от Джини,
в което ме питаше дали бих отишъл в Савана да я видя.
И затова сега съм тук.
Видяла ме по телевизията как тичам.
Трябва да взема автобус 9 до улица "Ричмънд",
да сляза и да вървя по пресечката вляво до улица "Хенри" 1947.
Не ви трябва автобусът.
Улица "Хенри" е само на 5-6 пресечки оттук.
В тази посока ли?
- В тази посока.
Приятно ми бе да разговарям с вас.
Дано всичко се нареди!
Как си? Влизай.
- Получих писмото ти.
Чудех се дали е пристигнало.
- Това твоят дом ли е?
Да, сега е малко разхвърляно. Току-що се връщам от работа.
Хубаво е. Имаш климатична инсталация.
Благодаря.
- Изядох няколко.
Аз съм събрала цял албум с изрезки за теб. Ето те.
Тук тичаш.
БЯХ ТАЙНА ЛЮБОВНИЦА НА ФОРЕСТ ГЪМП
Доста път изминах с тичане. И доста дълго тичах.
А тук...
Виж, Форест, не знам как да ти го кажа.
Аз просто искам да ти се извиня за всичко, което ти причиних,
защото дълго време не бях наясно с много неща и...
Здрасти.
- Ето те и теб.
Това е стар приятел от Алабама.
- Приятно ми е.
Следващата седмица смяната ми е друга, ще мога да го взимам сама.
Няма проблеми. Трябва да тръгвам. Лошо съм паркирала.
Добре. Благодаря.
Това е моят добър приятел г-н Гъмп. Ще му кажеш ли "здравей"?
Здравейте, г-н Гъмп.
- Здравей.
Сега мога ли да гледам телевизия?
- Само не увеличавай много звука.
Станала си майка, Джини.
- Да, майка съм.
Името му е Форест.
- Като моето!
Кръстих го на баща му.
- И баща му ли се казва Форест?
Ти си неговият баща, Форест.
Хей, Форест, погледни ме.
Няма нужда да правиш нищо. Не си направил нищо лошо.
Не е ли красив?
Той е най-хубавото нещо, което съм виждал,
но...
Умен ли е или...
Много е умен. Един от най-умните в класа си.
Да, иди да си поговориш с него.
Какво гледаш?
- Бърт и Ърни.
Форест, болна съм.
Имаш настинка и кашляш?
Не, някакъв вирус. Докторите не знаят какъв е.
Нищо не могат да направят.
Можеш да се върнеш у дома с мен.
Джини, ти и малкият Форест можете да живеете в къщата ми в Грийнбоу.
Аз ще се грижа за теб, щом си болна.
Ще се ожениш ли за мен, Форест?
Добре.
Моля, заемете местата си.
Форест, време е да започваме.
Здравей. Вратовръзката ти.
Лейтенант Дан.
Лейтенант Дан!
- Здравей, Форест.
Имате нови крака. Нови крака!
Да, имам нови крака. Направени по поръчка.
От титанова сплав са. Използва се в строежа на космически совалки.
Вълшебни крака.
Това е годеницата ми Сюзън.
Лейтенант Дан!
- Здравей, Форест.
Лейтенант Дан, това е моята Джини.
- Най-сетне да се запознаем!
Форест, приемаш ли Джини за съпруга?
Джини, приемаш ли Форест за съпруг?
Вече сте законни съпрузи.
Здравей.
- Здрасти.
Беше ли те страх във Виетнам?
Да. Всъщност, не знам.
Понякога спираше да вали за малко и звездите се показваха.
Тогава беше хубаво.
Беше много красиво и точно преди слънцето да заспи над Байю.
По водата блестяха хиляди искрици.
Като онова планинско езеро. Беше толкова прозрачно, Джини.
Сякаш имаше две небета едно върху друго.
А в пустинята, когато слънцето изгряваше,
не можех да различа къде свършва раят и започва земята.
Беше толкова красиво.
Иска ми се да съм била там с теб.
Ти беше.
Обичам те.
Ти умря една събота сутрин.
И те погребах тук, под нашето дърво.
А къщата на баща ти накарах да изравнят със земята.
Мама винаги казваше, че смъртта е част от живота.
Но ми се иска да не беше така.
Малкият Форест е много добре.
Скоро пак ще тръгне на училище.
Приготвям му закуската, обеда и вечерята всеки ден.
Следя да си сресва косата и да си мие зъбите всеки ден.
Уча го да играе пинг-понг. Много е добър.
Твой ред.
Ходим често на риба.
И всяка вечер си четем книжки. Толкова е умен, Джини.
Щеше да бъдеш много горда с него. И аз се гордея с него.
Той ти написа писмо.
Каза да не го чета,
затова ще ти го оставя тук.
Не зная дали мама беше права или е прав лейтенант Дан.
Не знам дали всеки от нас има предопределена съдба
или просто се носим безцелно по вятъра.
Но мисля, че може би и двете неща са верни.
Може би и двете стават едновременно.
Липсваш ми, Джини.
Ако се нуждаеш от нещо, аз съм наблизо.
Ето го и автобуса ти.
Хей, тази книжка я знам.
Ще я занеса да я покажа в училище,
защото още баба ти е чела от нея.
Това е любимата ми книжка.
Ето, готов си.
Хей, Форест! Недей...
Исках да ти кажа, че те обичам.
- И аз те обичам, татко.
Ще те чакам тук, когато се върнеш.
Нали разбираш, че това е училищният автобус?
Разбира се. Вие сте Дороти Харис, а аз съм Форест Гъмп.