Star Wars Episode 5 - The Empire Strikes Back (1980) (Star.Wars.5.The.Empire.Strikes.Back.DVDRip.DivX.AC3.5CH-WaBBiT.CD1.sub) Свали субтитрите
Епизод V: ИМПЕРИЯТА ОТВРЪЩА НА УДАРА
Настават тежки времена за Бунтовниците.
Въпреки, че Звездата на смъртта е унищожена,
имперските сили прогонват бунтовниците
от секретната им база и ги преследват из галактиката.
Изплъзвайки се от преследването група бунтовници,
предвождани от Люк Скайуокър
установяват нова база на ледената планета Хот.
Лорд Дарт Вейдър,
решен да открие младия Скайуокър, изпраща хиляди сонди-търсачи
в дълбините на космоса...
Ехо 3 до Ехо 7. Хан, чуваш ли ме?
- Съвсем ясно, Какво има?
- Не открих форми на живот.
Какъв живот в този хладилник?! Поставих датчиците и се връщам.
Ще се видим в базата. Наблизо падна метеорит. Ще го огледам.
Леко, хубавице! Какво, надуши ли нещо?
Чюи!
Не се ядосвай де! След минутка ще ти помогна.
Няма следи от живот. Датчиците ще ни известят, ако има нещо.
- Върна ли се Скайуокър?
- Не, проверява един метеорит.
Метеоритите ще ни попречат да открием идващи кораби.
- Трябва да замина, генерале.
- Много жалко.
Ако не платя на Джаба, свършено е с мен.
Лошо е да си длъжник.
- Жалко, ти си добър пилот.
- Благодаря ви, генерале.
- Е, Ваше Височество, това е всичко.
- Така е.
Не плачи за мен. Сбогом, принцесо!
Хан!
- Да, Ваша Светлост?
- Мислех, че ще останеш.
- Щом онзи ловец на глави ме откри...
- Имаме нужда от теб!
"Имаме"? А ти самата?
Аз ли?! Не разбирам за какво говориш.
- Сигурно!
- Какво имаш предвид?
Искаш да остана заради чувствата ти към мен!
- Да, ти си роден водач...
- Не, не е това!
Хайде де, признай си!
- Въобразяваш си!
- Тогава защо ме последва?
- Искаш целувка за сбогом?
- Предпочитам да целуна уукито!
Мога да го уредя. Една целувка може да те разтопи.
Не съм те молил да включваш, нагревателя, само казах,
че в стаята на принцесата е много студено.
Как ще й изсушим дрехите? Я се изключи!
Защо го разглоби? Ще излитаме!
- Извинете, сър. Може ли две думи?
- Какво искаш?
- Принцесата ви търсеше...
- Не искам да говоря с нея!
- Господарят Люк още не се е върнал.
- Не знам къде е.
- Никой не знае.
- Как така. Дежурният!
- Извинете, мога ли...
- Знаете ли къде е Скайуокър?
Възможно е да е влязъл през южния вход.
Веднага проверете! Вече се мръква!
- Може ли да запитам какво става?
- Защо не?
Невъзможен човек! Ела, R2. Господарят Люк е в голяма беда.
- Сър, не е влязъл през южния вход.
- Готови ли са спидерите?
- Не сме ги адаптирали към студа.
- Тогава тръгваме с тонтони!
- Температурата пада рязко!
- А приятелят ми е навън!
- Тонтонът ви ще се вкочани от студ!
- Тогава ще се видим в ада!
Трябва да се прибираме. Шарнирите ми замръзнаха.
Не говори така! Разбира се, че пак ще видим господаря Люк!
Ще видиш, че му няма нищо! Глупав тостер! Нищо му няма...
Патрулите се прибраха. Все още няма връзка със Скайуокър и Соло.
R2 не откри никакви сигнали но обхватът му е ограничен.
Ваше Височество, вече трябва да затворим вратите!
- Затворете ги.
- Слушам!
Според R2 шансовете им за оцеляване са 1:725.
Все пак и R2 греши...
... от време на време. Боже, Боже!
Не се тревожи за господаря Люк. Сигурен съм, че ще се спаси.
За човек той е твърде умен.
Люк!
- Бен?
- Ще идеш в системата Дегоба.
- Дегоба?
- Там ще се обучиш при Йода,
учителят-джедай, който обучи и мен.
Бен!
Люк!
Недей така, Люк! Покажи, че си жив!
- Нямаме много време.
- Бен...
Дръж се, момче!
Системата Дегоба...
Тук може и да мирише лошо,
но поне ще си на топло, докато издигна заслона.
Мислех, че вонят само отвън!
База "Ехо", открих нещо.
Може и да е форма на живот.
Командир Скайуокър, чувате ли ме? Тук е "Роуг 2".
Капитан Соло, чувате ли ме?
Командир Скайуокър, обадете се! Тук е "Роуг 2".
Добро утро! Колко мило, че се отбихте насам!
База "Ехо", тук е "Роуг 2". Открих ги. Повтарям, открих ги!
Толкова се радвам да ви видя в пълна изправност!
- И R2 изразява радостта си.
- Как си, момко?
Виждаш ми се достатъчно силен да напердашиш някой гъндарк.
- Благодарение на теб.
- Вече 2 пъти те спасявам!
- Успя са ме позадържиш още малко.
- Аз нямам нищо общо.
Според генерала не бива да излиташ преди да активираме щита.
Аз пък мисля, че не искаш да изпуснеш красавец като мен!
Какви ги ражда гладкото ти мозъче!
Смей се, космата топко! Да ни беше видял насаме!
Тогава ми разкри истинските си чувства.
Ах ти, задръстен, безмозъчен, оръфан негоднико!
Аз ли съм оръфан?!
Май съм познал, щом побесня така, а?
Явно нищо не разбираш от жени.
- Не се надувай!
- Извинете ни.
Принцесо, имаме гост.
- Засякохме нещо в зона 12.
- Метално е.
- Значи не е тукашно.
- Може да е наш спидер.
Не. Чакайте, улавям някакъв слаб сигнал.
Този сигнал не е на бунтовниците. Може да е имперски код.
- Явно не е приятел. Ела, Чюи!
- "Роуг" 10 и 11 - в станция 38.
Не остана много от дроида. Имал е устройство за саморазрушаване.
- Имперски търсач.
- Империята знае къде сме.
Започнете евакуация!
- Адмирале!
- Да, капитане?
Мисля, че открихме нещо. Слаб сигнал от системата Хот,
но е най-добрата ни следа досега.
- Изпратили сме хиляди търсачи!
- Искам сигурни данни!
- Има следи от живот.
- Ако тръгнем след всяка следа...
- Но системата е необитаема!
- Открихте ли нещо?
- Да, милорд.
Бунтовниците са там!
Има хиляди нерегистрирани планети. Може да са контрабандисти...
Сигурен съм, че и Скайуокър е с тях. Курс към системата Хот!
Генерал Виърс, подгответе хората си!
Ние ще пилотираме спидерите.
Товарните кораби ще излитат веднага щом бъдат натоварени.
Свърших! Пробвай как е.
Изключи, изключи!
- Евакуирането на Т-47 ще се забави.
- Ще натоварим по-леките модули.
- Пазете се, сър.
- Благодаря.
Чюи, да се пазиш.
Здрасти! Трябва да има някаква причина, провери другия край.
Чакай малко.
- Добре ли си вече?
- Да.
- Бъди внимателен.
- Ти също.
Генерале, звездни разрушители в сектор 4!
Енергийният щит на пълна мощност!
Трябва да ги задържим, докато корабите ни излетят.
Готови за наземна атака!
- Какво има, генерале?
- Излязохме от светлинна скорост.
Засякохме енергиен щит на шестата планета,
който ще удържи на всякаква бомбардировка.
Открили са ни.
Адмирал Озел излезе от хиперпространството твърде близо.
Той реши да ги изненада...
Той е глупав и непохватен. Пригответе се за наземна атака.
Слушам!
Лорд Вейдър, излязохме от хиперпространството...
За последен път ме провалихте, адмирале, Капитан Пиет!
Направете десант отвъд силовото поле и разгърнете флота,
за да не се изплъзнат. Вие поемате командването, адмирал Пиет.
Благодаря, лорд Вейдър!
Всички войници на северния изход.
Товарните кораби ще излетят с ескорт от два изтребителя.
Силовото поле се отваря за кратко, летете близо до тях.
- По 2 изтребителя срещу разрушител?
- Йонното оръдие ще ви прикрива.
Когато преминете щита, насочете се към мястото на срещата. Разбрано?
- Успех!
- Всички по местата!
Главната им цел ще бъдат генераторите.
Готови за отваряне на щита!
- Сър, бунтовнически кораби!
- Първият ни улов за деня!
Готови на йонното оръдие...
Огън!
Първият кораб се измъкна!
- Как се чувствате, сър?
- Като нов, Дак. А ти?
Сякаш мога сам да победя Империята!
Познавам това чувство.
- Приближават имперски канонерки!
- Крачещи канонерки на север!
Станция "Ехо", потегляме!
- Дръжте се един до друг.
- Люк, още не съм готов!
Спокойно. Атака във формация "Делта"!
Започвам атаката.
Хоби, с мен ли си?
Бластерите не пробиват бронята!
Използвайте харпуни и кабели. Това е единственият ни шанс!
- Бъди готов, Дак!
- Имаме повреда в спусъка.
- Минавам на резервния.
- Само се дръж!
Бъди готов да изстреляш кабела!
Дак!
Да, лорд Вейдър. Достигнах енергийните генератори.
Щитът ще падне след минути.
- "Роуг 3"!
- Слушам!
Уедж, улучиха мерача ми. Трябва да стреляш.
Аз ще те прикривам. Нагласи харпуна и ме следвай!
Обръщам.
- Дръж се, "Роуг 2"!
- Активирай харпуна!
Добър изстрел!
Още един кръг!
- Кабелът свърши!
- Откачи го!
Хайде!
- Този път успяхме!
- Виждам, Уедж. Браво!
- Не можем да браним по 2 кораба.
- Няма да издържим още дълго.
Нямаме друг избор.
- Изпратете патрулите.
- Евакуирайте наземния персонал.
Не, не!
Това се слага тук, а това - там!
R2, да се грижиш добре за господаря Люк!
Грижи се и за себе си.
Боже, Боже!
Войските да започнат наземна атака. Цел - главният генератор.
- "Роуг 2", добре ли си?
- Да, с теб съм.
Нагласи харпуна, ще те прикривам.
- Обръщам.
- Пазете се от кръстосания огън!
- Позиция 3. Дръж така.
- Летете ниско над земята!
Хоби, улучиха ме!
- Добре ли си?
- Защо си още тук?
- Чух, че са ударили центъра.
- Имаш разрешение за излитане!
- Първо ще те отведа до твоя кораб.
- Трябва вече да се качваме!
Пехотата на южния хълм! Да бранят изтребителите!
Имперски войски проникнаха в базата!
- Всичко свърши.
- Дайте сигнал за евакуация.
- И се качвайте на корабите!
- Чакайте ме!
- Разстояние до генератора?
- 17.28.
Огън по целта с максимална мощност!
Тук е Соло. Тръгвайте, ще взема Лея на "Сокола".
Къде отивате? Върнете се!
Чакайте ме! Спрете!
Типично за хората...
Ей, Златния, побързай, че ще си останеш тук!
Чакайте ме!
- Как е сега?
- Да сляза да бутам?
Може и да помогне!
Може ли да предложа... Ще почакам.
- Как ще се измъкнем с тази бракма?
- Все още е способна на трикове.
По-бързо! Включвай! Дано не изгори нещо.
- Видя ли?
- Все някой ден ще сгрешиш!
Пълен напред!
R2! Подготви кораба за излитане.
На добър час! Ще се видим на сборния пункт!
Спокойно, тръгваме!
Всичко е наред. Просто поемам нов курс.
Няма да ходим при другите. Отиваме в системата Дегоба.
Да, R2.
Искам малко да полетя на ръчен контрол.
- Виждам ги!
- Кои? - Звездните разрушители!
- Сър, може ли...
- Я го изключи!
Провери дефлекторния щит!
Поне сме по-маневрени от тях!
Остър завой!
- Приготви се за хипер-скок.
- Но, сър!
- Приближават се!
- Тъй ли? Гледай сега!
- Какво да гледам?
- Май загазихме.
Хипер-двигателят е повреден! Не можем да извършим скока!
Загазихме!
Хоризонтални бустери! Алувиални овлажнители!
Не е това! Донеси ми хидро-ключовете.
Как ли ще се измъкнем...
Чюи!
- Това не беше лазер.
- Хан, ела бързо!
- Хайде, Чюи!
- Астероиди!
- Курс 271.
- Какво правиш?
- Ще влезеш в астероидното поле?!
- Ще са луди, ако ни последват.
- Искаш да ме впечатлиш?
- Вероятността да оцелеем
в астероидно поле е 1:3720!
- Не думай!
- Нали чакаше да сгреша?
- Връщам си думите назад!
- Тук неминуемо ще се разбием.
- И аз мисля така.
- Ще се приближа до един по-голям.
- Ще се приближиш?!
- Това е самоубийство!
- Този ми изглежда подходящ.
- За какво?
- Да, идеален е за целта.
Извинете, мадам, къде отиваме?
- Дано знаеш какво вършиш.
- И аз се надявам.
Да, това е Дегоба.
Не, няма да размисля.
Не засичам градове и технологии, но пък гъмжи от форми на живот.
Там долу има нещо живо...
Да, безопасно е за дроиди.
Знам, знам! Уредите отказаха, не виждам нищо!
Дръж се, започвам приземяване!
Не, ти стой тук. Аз ще огледам.
R2!
R2, къде си?
R2!
Бъди по-внимателен!
R2! Натам.
R2!
О, не!
Добре ли си? Хайде...
Добре, че не си много вкусен. Имаш ли нещо счупено?
Мислиш, че идването ни е било лоша идея? Май ще се съглася.
Какво правим тук? Прилича...
Прилича на някакъв сън.
Знам ли, може би полудявам.
- Да, адмирале?
- Открихме "Хилядолетния сокол",
но той навлезе в астероидите...
- Те не ме интересуват.
- Искам кораба, а не извинения!
- Да, милорд.
Ще изключа всичко освен аварийното захранване.
Боя се да попитам, но това включва ли и мен?
Не, ти ще разбереш каква е повредата на хипер-двигателя.
Възможно е този астероид да не е много стабилен.
Добре, че ни го казваш!
Чюи, включи професора в хипер-двигателя!
Понякога не разбирам хората! Аз само си върша работата...
Пусни ме!
- Моля те!
- Не се възбуждай де!
Капитане, вашите лапи не са достатъчни да ме възбудят!
Съжалявам, скъпа, нямаме време за друго.
Искаш ли захранване? Добре.
Да видим... Включваме щепсела.
Сега трябва да намеря този Йода, ако въобще съществува.
Странно място за един учител-джедай.
Тук ме побиват тръпки.
И все пак... ми е някак познато.
- Не знам... Чувствам, че...
- Чувстваш какво?
Че някой ни наблюдава!
Оръжието скрий! Зло няма да ти сторя.
Питам се, защо си тук?
- Търся някого.
- Търсиш? И някого откри, нали?
Така е.
- Да ти помогна мога, да!
- Едва ли.
Търся един велик воин.
Велик воин!
Войните не те правят велик.
Остави го! Хей!
Това е вечерята ми!
Как си станал толкова голям с подобна храна?
Не исках да кацна в тази локва, но корабът ми заседна!
- А, не можеш го измъкна, значи!
- Изчезвай оттам!
Можеше да го счупиш!
Не прави така!
Всичко разхвърля!
- Дай ми я!
- Моя е! Или не ще ви помогна!
Не искам помощта ти, а да се измъкна от тази кална дупка!
Кална дупка! Мой дом е тя!
R2, дай му я.
Моя си е! Моя!
Хайде, малкия, върви си, че ни чака работа.
Не, ще ти помогна първом! Приятеля си да намериш.
Не търся приятел, а учител-джедай.
Учител-джедай? Йода... Ти търсиш Йода!
- Познаваш ли го?
- При него ще те заведа.
Да, да! Но първом ще похапнем. Ела!
По-хубава храна!
Хайде, ела!
R2...
Остани да пазиш лагера.
Защо сега R2 не е тук? Сър, корабът ви има странен диалект.
Казва, че минусовият куплунг се е поляризирал.
- Ще трябва да го смените.
- Разбира се, че как иначе!
Вземи. И, Чюи...
Смени минусовият куплунг.
- Ваше Сиятелство, само помагам!
- Не ме наричай така!
Добре, Лея.
- Понякога си ужасен.
- Така си е.
Но и ти можеш да си по-мила. Признай, че съм ти симпатичен.
Може би, когато не се държиш като негодник.
Негодник, значи?
Харесва ми как звучи.
- Престани!
- С кое?
- Ръцете ми са мръсни.
- И моите. От какво те е страх?
- Да ме е страх?
- Трепериш. - Не треперя.
Харесваш ме, защото в живота ти няма много негодници.
- Но аз харесвам добрите мъже.
- Аз съм добър мъж.
Не си!
Сър, изолирах куплунга!
- Много ти благодаря!
- Моля, пак заповядайте!
Тогава ги видяхме за последно.
Ако се съди по нашите щети, сигурно са унищожени.
Не, капитане, живи са.
Искам флотът да претърсва полето, докато не ги открие!
- Лорд Вейдър!
- Какво има, адмирале?
Императорът ви търси.
Изтеглете кораба от астероидите, за да осъществим чиста връзка.
- Каква е волята ти, господарю?
- Усетих силен трус в Силата.
- Аз също.
- Имаме нов враг - Люк Скайуокър.
Младежът, който унищожи Звездата на смъртта.
Това е синът на Анакин Скайуокър.
Как е възможно?
Вслушайте се в чувствата си, Лорд Вейдър.
Ще усетите, че е истина.
Той може да ни унищожи.
Още е момче. Оби Уан вече не може да му помага.
Той владее Силата.
Синът на Скайуокър не трябва да стане джедай.
Ако го привлечем, ще стане наш могъщ съюзник.
Да, наистина...
Ще бъде ценна придобивка. Може ли да бъде сторено?
Той или ще е с нас, или ще умре, господарю!
Защо не отидем при Йода още сега?
Търпение! И джедаите трябва да ядат.
Яж, яж, докато е горещо!
- Вкусно е, нали?
- Далече ли е Йода? На колко път?
Не е далеч.
Търпение, скоро ще те заведа.
Гозба от прораснали грудки.
Защо джедай да станеш искаш?
- Заради баща си, най-вече.
- А, баща ти...
Могъщ джедай бе той, наистина!
Откъде ще знаеш за баща ми? Дори не знаеш кой съм аз!
Само си губя времето тук!
Не мога да го уча. Търпение му липсва.
Ще се научи на търпение.
Много гняв таи, като баща си.
Нима бях по-различен когато ме учеше?
- Не е готов.
- Йода!
Готов съм! Бен, мога да стана джедай! Кажи му, че...
Готов си бил, тъй ли?
От 800 години уча аз джедаите. Сам решавам кого да обуча!
Джедаят трябва да се посвети с цялата си сериозност!
А този - наблюдавам го отдавна.
Цял живот към бъдещето гледа, към хоризонта.
И никога към настоящето, към онова, което върши.
Приключения! Ха! Вълнения!
Не се стреми към туй джедаят.
Ти си безразсъден!
И аз бях такъв, ако си спомняш.
Прекалено стар е.
- Прекалено възрастен за обучение.
- Но съм научил много!
- Ще завърши ли, ако започне?
- Няма да те разочаровам!
Не ме е страх!
Но ще те бъде страх, помни го!