Star Wars Episode 5 - The Empire Strikes Back (1980) (Star.Wars.5.The.Empire.Strikes.Back.DVDRip.DivX.AC3.5CH-WaBBiT.CD2.sub) Свали субтитрите
- Не ме интересува!
Отвън има нещо!
- Къде?
- В пещерата!
- Ето го! Чуйте!
- Излизам навън. - Луд ли си?!
- Едва поправих това корито!
- Тогава идвам с теб!
Аз ще остана да пазя кораба.
О, не!
Почвата е странна.
Изобщо не прилича на скала.
И е много влажно.
- Не знам, имам лошо предчувствие.
- И аз.
Пази се!
Всичко е наред!
Така си и мислех. Минок.
Чюи, провери дали няма още някой. Прегризват кабелите.
- Миноки...
- Влез вътре, ние ще ги очистим.
Хан!
Махай се, звяр такъв! Къш!
Чакай малко...
- Чюи, да се махаме!
- Имперските сили ни дебнат!
- Няма да го подлагаме на гласуване!
- Аз не гласувам!
- Не можеш да направиш хипер-скока!
- Сядай, скъпа, излитаме!
- Вижте!
- Виждам го!
- Пещерата се срутва!
- Това не е пещера!
Тичай!
Мощта на джедая от Силата се ражда.
Но се пази от Тъмната страна - от гняв, от страх, от агресивност.
Бързо те обземат в боя.
Но поемеш ли по тъмната пътека, навеки е съдбата ти решена!
Ще те погълне мракът, като ученика на Оби Уан.
Вейдър... По-силна ли е Тъмната страна?
Не, не.
По-лесна е, по-изкусителна.
- Но как да различа добро от зло?
- Ще ги различиш!
Когато си спокоен, хладнокръвен.
Джедаят използва Силата за познания и отбрана,
никога за нападение.
- Но защо...
Няма "защо"! Днес няма да те уча повече.
Изчисти ума си от въпроси.
Тук нещо не е наред.
Лъха на студ... и смърт!
Това място е обзето от Тъмната страна.
Хранилище на Злото.
И трябва там да влезеш.
Какво има вътре?
Само онуй, което със себе си ще вземеш.
Оръжия не са ти нужни.
Ловци на глави! За какво ни е тази измет?
Бунтовниците няма да ни избягат.
Сър, сигнал от разрушителя "Отмъстител".
Ще има солидна награда за онзи, който открие "Хилядолетния сокол".
Използвайте всички методи, но ги искам живи!
- Никаква дезинтеграция!
- Както желаете.
Лорд Вейдър!
Милорд, открихме ги.
Най сетне излизаме от астероидите!
Да се махаме. Готови за светлинна скорост!
Едно, две, три!
Не е честно!
Нали го поправихме!
- Няма светлинна скорост?
- Не съм виновен аз!
Загубихме задния щит. Още едно директно попадение и сме мъртви!
Обърни! Казах, обърни! Предния щит на пълна мощност!
- Ще ги атакуваш?!
- Шансовете срещу разрушител...
Млъкни!
Заемат позиция за атака!
Включете щитовете!
- Проследете ги!
- Капитан Нида, корабът изчезна!
Невъзможно! Толкова малък кораб няма маскировъчен щит.
Няма и следа от тях!
Лорд Вейдър иска информация за преследването!
Пригответе совалката.
Ще поема отговорността и ще се извиня на лорд Вейдър.
Междувременно, продължете търсенето.
Използвай Силата! Така...
А сега камъка.
Почувствай го!
Съсредоточи се!
- Вече не можем да го извадим!
- Тъй сигурен си ти.
Все повтаряш: "Не може".
Нищо ли не си научил още?
Едно е да местиш камъни, но това е съвсем друго!
Не! Различно е само в представите ти!
Трябва да забравиш всичко, каквото знаеш отпреди.
- Добре, ще опитам.
- Не опитвай!
Стори го или не!
Среден път няма!
- Не мога, твърде голям е.
- Размерът не е важен!
Погледни ме! И мен ли по големината съдиш?
И не бива. Защото Силата е мой съюзник.
И тя съюзник е могъщ.
От живота тя се ражда и расте.
Енергията й ни обгражда и ни свързва.
На светлината сме създания, а не на тази груба плът!
Трябва да почувстваш Силата около себе си!
Между теб, мен, дървото, камъка... Навсякъде!
Да, дори между земята и кораба!
Искаш невъзможното.
Не мога да повярвам!
Затуй и не успяваш.
Приемам извиненията ви, капитан Нида!
Не открихме нищо.
Ако са направили хипер-скок, вече са на другия край на галактиката.
Изчислете всяка възможна крайна точка на пътуването им.
Ще ги открием, милорд.
Не се проваляйте отново, адмирале!
Известете всички постове! Разгърнете флота!
Капитан Соло, този път преминахте всички граници!
Няма да млъкна! Защо никой не ме слуша?
Флотът се разделя. Приготви се да освободиш захващащата скоба.
Това няма да помогне! Да се предадем е приемлива алтернатива.
- Империята ще прояви снизхождение...
- Благодаря.
- Какво ще правим сега?
- Ако следват процедурата,
ще изхвърлят боклука си. Тогава ще отплаваме с него.
А после?
После ще потърсим безопасно място. Някакви идеи?
- Къде сме?
- В системата Аноа.
Не е много населена.
Чакай! Това е интересно. Ландо!
- Система Ландо?
- Ландо е човек. Ландо Калрисиан.
Картоиграч и негодник. Ще ти хареса.
Беспин. Далечко е, но ще успеем.
- Миньорска колония?
- Добиват газ Тибана.
Ландо я спечели с измама. Стари приятели сме.
- Имаш ли му доверие?
- Не.
Но съм сигурен, че не обича Империята.
Готови, Чюи. Откачи ни!
И ти имаш силни моменти. Не са много, но ги имаш.
Съсредоточи се! Почувствай Силата! Така...
Точно така, спокоен.
Чрез силата места различни ти ще видиш. Бъдещето, миналото.
Старите си приятели...
Хан? Лея!
Трябва да се научиш да се владееш!
Видях град в облаците.
- Приятели там имаш.
- Те страдаха!
- Ти виждаш бъдещето.
- Бъдещето?
Ще умрат ли?
Трудно е да се предвиди. В движение вечно е бъдещето.
Трябва да ида при тях.
Ти решавай кое е най-добро.
Ако тръгнеш сега, може и да им помогнеш.
Но ще унищожиш всичко, за което са се борили.
Нямам разрешение за кацане. Отивам при Ландо Калрисиан.
- Чакайте, нека ви обясня!
- Не се отклонявайте от курса!
- Доста са нервни.
- Нали уж го познаваше?
Това беше отдавна. Сигурно го е забравил вече.
- Имате разрешение за платформа 327.
- Благодаря.
Не се тревожи. С Ландо сме стари приятели.
Кой се тревожи?
- Никой не ни посреща.
- Това не ми харесва.
- А какво би ти харесало?
- Поне ни разрешиха да кацнем.
Всичко ще бъде наред, вярвай ми.
Видя ли? Моят приятел.
Отваряй си очите на четири.
Ах, ти, долен мошенико!
И имаш нахалството да идваш след всичко станало!
Как си, стари пирате? Радвам се да те видя!
- Изглежда много дружелюбен.
- Да... много дружелюбен.
- Какво търсиш тук?
- Нужен ми е ремонт.
- Какво си направил с кораба ми?
- Твоят кораб ли?
Честно си го спечелих на карти!
Как си, Чюбака? Още ли си с тоя неудачник?
О, какво имаме тук?
Добре дошли. Ландо Калрисиан, управител на колонията.
- А вие сте?
- Лея.
Добре дошли, Лея.
Хайде, стар свалячо!
Здравейте, аз съм Трипио, връзки човек-киборг, на вашите...
- Какво му е на "Сокола"?
- Хипер-двигателят.
Ще го оправим. Този кораб неведнъж ми е спасявал живота.
Най-бързото корито в галактиката!
- Печеливша ли е мината?
- Не колкото ми се иска.
Колонията е малка, имаме проблеми с провизиите,
а и недостиг на работна ръка... Защо се смееш?
Чуй се само! Говориш като бизнесмен!
- Кой би си помислил!
- Да, ти събуди стари спомени.
Така е, имам отговорности. Това е цената на успеха.
О, познато лице!
Колко грубо!
Тук май има и друг R2! Дали пък... Ало!
- Колко интересно!
- Кой си ти?
Ужасно съжалявам, не исках да се натрапвам...
Трябва да завършиш обучението!
Трябва да помогна на приятелите си!
- Не бива да отиваш!
- Но иначе Хан и Лея ще умрат!
Не можеш да си сигурен.
Дори Йода не може да го предвиди.
Ще им помогна! Силата е с мен!
Но още не я владееш. Моментът е опасен за теб.
Ще бъдеш изкушен от Тъмната страна.
Да. Оби Уан послушай!
В пещерата грешката спомни си!
Но оттогава научих много! Обещавам да довърша обучението!
Императорът иска теб и твоите способности.
Затова ще измъчват приятелите ти.
Затова и трябва да отида!
Люк, не искам да те загубя като Вейдър.
Няма да ме загубиш.
Да бъдат спрени трябва те! От това зависи всичко.
Само обучен джедай в съюз със Силата
може да победи Вейдър и Императора.
Ако прекъснеш обучението, и избереш лесния път, като Вейдър,
ще се превърнеш в проводник на Злото!
- Търпение!
- И да пожертвам Хан и Лея?
Ако цениш онова, за което се борят - да!
Ако решиш да се биеш с Вейдър, ще бъдеш сам. Не мога да се меся.
Разбирам.
R2, включи двигателите.
Люк! Не се поддавай на омразата! Тя води към Тъмната страна!
Силен е Вейдър, но да те спаси наученото може!
Ще го запомня. И ще се върна, обещавам!
Казах ти - безразсъден е.
Сега стана по-лошо.
Той е единствената ни надежда.
Не. Има още една.
- Корабът в почти готов.
- Дано стане по-бързо!
Тук нещо не е наред. Никой не е виждал Трипио!
- Едва ли се е загубил.
- Успокой се.
- Ще поговоря с Ландо.
- Нямам му доверие!
Нито пък аз, но ми е приятел. Пък и скоро ще си заминем.
И ти ще заминеш, нали?
Какво е станало?
Къде? Намерил си го на боклука?
Каква бъркотия! Чюи, можеш ли да го поправиш?
Хората на Ландо ще го оправят.
- Не, благодаря!
- Извинете, прекъснах ли ви?
- Не бих казала.
Изглеждате прекрасна! Мястото ви е тук, сред облаците.
- Благодаря.
- Ще дойдете ли да пийнем нещо?
Поканата в към всички, разбира се.
- Проблеми с дроида?
- Не, няма проблеми. Защо?
Тъй като сме малко предприятие, не сме под властта на Империята.
- Значи членувате в гилдията?
- Всъщност не. Не ни забелязват,
което е изгодно за клиентите ни. Не искат да привличат вниманието.
Не се ли боите, че Империята ще научи за вас и ще ви закрие?
Тази опасност е надвиснала като тъмен облак над нас.
Но току-що сключих сделка, която ще ни отърве от Империята.
Присъствието ви е чест за нас.
Нямах избор, дойдоха преди вас.
Съжалявам.
И аз съжалявам.
Не. Трипио е с тях.
Търпение, почти стигнахме.
Щурмоваци тук? Ние сме в беда! Трябва да предупредя останалите!
О. не. простреляха ме!
Лорд Вейдър...
Ще предадете Соло на Джаба, след като получа Скайуокър.
- Не ми трябва мъртъв!
- Няма да бъде сериозно увреден.
- А Лея и уукито?
- Те ще останат тук завинаги.
Това не влизаше в сделката, нито пък този ловец на глави!
- Смятате, че съм постъпил нечестно?
- Не.
Добре! Ще бъде жалко, ако трябва да оставя гарнизон тук.
Тази сделка ще ми излезе през носа!
Така е добре, харесва ми.
Нещо не е наред, не виждам.
Така е много по-добре.
Чакай! Боже, какво си направил?!
Обърнал си ми главата, космата топко!
Само губер като теб може да е толкова глупав...
Чувствам се ужасно!
Защо го правят?
Дори не ме разпитваха.
Ландо.
- Разкарай се!
- Млъкни и слушай!
Вейдър се съгласи да остави Лея и Чюи при мен.
- Поне ще са в безопасност.
- А Хан?
- Вейдър го даде на наемника.
- Той ще ни погуби!
Не, иска да пипне някой си Скайуокър.
- Устроил му е капан.
- И ние сме примамката?!
- Той вече лети насам.
- Добре ни нареди, "приятелю"!
Спрете!
Направих каквото можах. Имам си собствени проблеми.
Да, ти си истински герой!
Подходът ти е забележителен.
Устройството е грубо,
но ще можем да замразим Скайуокър за пътуването му до Императора.
- Приближава бунтовнически кораб!
- Позволете на Скайуокър да кацне.
Тук замразяваме само въглерод. Човек може и да не издържи.
Не искам подаръкът за Императора да пострада.
Ще го изпробваме върху капитан Соло.
Ако беше сглобил краката ми, нямаше да съм в това положение!
Помни, че отговаряш за мен, тъй че не върши глупости!
Какво става, "приятелю"?
Ще те замразят във въглерод.
А ако не оцелее? За мен той е доста ценен.
Империята ще ви компенсира, ако умре. Вкарайте го!
Не, Чюбака, спри!
- Чюи, престани!
- Да, спри, не съм готов да умра!
Чуй ме, Чюи! Така няма да ми помогнеш.
Пази си силите за друг път.
Трябва да се грижиш за принцесата.
Разбра ли ме?
- Обичам те!
- Знам.
Какво става? Обърни се, не виждам!
Замразили са го във въглерод! Ако оцелее, ще се съхрани добре.
- Е, Калрисиан, жив ли е?
- Да, жив е.
- И при това в идеална хибернация.
- Твой е, наемнико.
Подгответе камерата за Скайуокър.
- Скайуокър току-що кацна, милорд.
- Чудесно! Насочете го насам.
Калрисиан, отведете принцесата и уукито на кораба ми.
- Казахте, че остават при мен!
- Променям сделката.
Молете се да няма повече промени!
Люк, това е капан!
Капан!
Силата е с теб, млади Скайуокър.
Но все още не си джедай!
Отлично!
Отведи ги в ареста, без много шум.
- Какво правиш?
- Да изчезваме оттук.
- Знаех си, че има грешка!
- И смяташ, че ще ти се доверим?
- Нямах избор...
- Какво правите! Доверете му се!
Значи нямал избор, а?
- Искам да помогна...
- Не ни трябва помощта ти!
- Какво?
- Май казва "Хан".
Можем да спасим Хан!
На източната платформа!
Чюи!
Ужасно съжалявам! Все пак той е само едно ууки!
Сложете капитан Соло в товарния отсек.
R2! Къде се загуби? Обърни се, рошльо!
Побързай! Искаме да спасим Хан от ловеца на глави!
Ти поне си още цял. Виж какво стана с мен!
Чюи, зад теб са!
- Научил си много, младежо.
- Пълен съм с изненади!
Мястото ти е до мен, Скайуокър. И Оби Уан го знаеше.
Не!
Твърде лесно.
Явно не си толкова силен, колкото смяташе Императорът.
Впечатляващо!
Много впечатляващо!
Оби Уан е бил добър учител. Подтиснал си страха си.
А сега дай воля на гнева си!
Само омразата ти може да ме унищожи.
Променили са кода!
R2, накарай компютъра да блокира системата за сигурност. Побързай!
Внимание! Говори Ландо Калрисиан. Империята завладя града.
Напуснете преди да са пристигнали още войски!
- Насам!
- Аз съм само преводач!
Откъде да знам разликата между щепсел и компютърен вход?
Не ни интересува хипер-двигателя, вече го поправиха!
Отвори вратата, глупав миксер!
Никога не съм се съмнявал в теб! Прекрасен си!
Ох! Боли! Наведи се, безмозъчен...
Лея! Тръгвай!
Мислех, че този космат звяр ще ме довърши.
Разбира се, че съм изглеждал и по-добре!
Съпротивата ти е безсмислена!
Нали не искаш да загинеш като Оби Уан?
Не можеш да избягаш. Не ме карай да те унищожа!
Още не осъзнаваш важността си.
Едва започваш да откриваш мощта си.
Ела с мен и аз ще довърша обучението ти.
С общи сили ще сложим край на този убийствен конфликт
и ще въведем ред в галактиката!
- Никога няма да дойда с теб!
Ако знаеше колко силна е Тъмната страна!
Оби Уан не ти е казал за баща ти.
Каза ми достатъчно!
- Че си го убил!
- Не. Аз съм твоят баща.
Не! Не е вярно!
- Това е невъзможно!
- Послушай сърцето си. Вярно е!
Не!!!
Ти можеш да погубиш Императора. Той го предвиди.
Такава е съдбата ти.
Ела с мен и заедно ще властваме над галактиката като баща и син!
Ела с мен! Това е единствения път,
Бен, моля те!
Бен...
Лея!
Чуй ме, Лея!
Люк!
Трябва да се върнем. Знам къде е Люк.
- А изтребителите?
- Чюи, обърни!
Ами Вейдър? Добре де!
Подгответе звездния ми разрушител за пристигането ми.
Там горе има някой!
Това е Люк. Чюи, намали! Ще застанем под него.
Ландо, отвори горния люк.
Внимателно, Чюи.
- Ландо?
- Да тръгваме!
- Лея!
- Чюи, да се махаме!
Веднага се връщам.
Разрушител.
- Чюи, готови за светлинна скорост.
- Ако хората ти са я поправили.
- Сега или никога.
- Включи!
Казаха, че са го поправили! Аз им повярвах! Вината не е моя!
След секунди ще са в обсега на лъча.
- Хората ви деактивираха ли хипер-двигателя им? - Да, милорд.
Добре. Щурмоваците да нагласят оръжията на "зашеметяване".
Слушам! Лейтенант!
Шумен грубиян! Защо не направихме скока?
Не можем? Откъде знаеш, че е деактивиран?
От централния градски компютър?
И се доверяваш на непознат компютър?
Ох! Внимавай какво правиш!
- Люк...
- Татко?
Ела с мен, сине.
Бен... Защо не ми каза?
Чюи!
Това е Вейдър,
Това е съдбата ти, Люк!
Бен, защо не ми каза?
До всички постове - готови за привличащия лъч.
R2, върни се! Не си свършил с мен!
Не можеш да поправиш хипер-двигателя! Остави на Чюбака!
Аз съм на парчета, а теб те е обхванала мания за величие!
Успя!
- Люк, готови сме за излитане!
- Успех, Ландо.
Когато открием Джаба и наемника, ще ти се обадим.
Ще се срещнем на Татуин.
Принцесо, ще намерим Хан. Обещавам.
Чюи, ще чакам сигнала ти. И да се пазите.
Нека Силата бъде с вас!
Субтитри Георги Йорданов
Режисьор ЪРВИН КЪРШНЪР
Превод: Живко Тодоров Редактор: Христо Христов