Ancient Warriors - The Spartans (0) Свали субтитрите
Те били различни от всички други войници преди или след тях.
Нацията им представлявала един въоръжен лагер.
Войната била единственият им занаят.
През 480 г пр.хр. на място, наречено Термопили,
те се срещнали с армия, стократно по-голяма от тяхната
и устояли.
За тях тръбите никога не свирели отбой.
Името им е станало синоним на трудности, понасяни с желание
и стоицизъм пред лицето на смъртта.
СПАРТАНЦИТЕ
Ако градът на спартанците е изоставен, останали са само храмовете и основите.
След толкова много време е трудно да повярваме,
че са били толкова могъщи.
Останали са малко паметници от най-могъщата държава в Древна Гърция,
защото спартанците били охранявани не от стени, а от своите воини.
Градът е добре укрепен от храбри мъже, а не от стени.
В началото на 5-ти век пр.хр.
спартанската защита била подложена на най-тежкото си изпитание.
Персийският цар Ксеркс, който управлявал най-голямата империя в света,
решил да я направи още по-голяма, като превземе гръцките полиси.
Нашествениците отдавна ламтели за плодородната долина на Спарта,
също като спартанците векове преди това.
Те, все пак, били предпазени от планини и море.
Но истинската заплаха за Спарта била вътре в нея.
Те били наричани "илоти"- пленници.
Те били тук преди спартанците и били повече от тях.
Но сега илотите били подложени на непосилен труд като земеделци.
При едно ужасно земетресение, разтърсило Спарта, илотите се вдигнали на бунт.
Няколко години били нужни за потушаване на въстанието.
Оттогава илотите били пазени от спартански войници,
които убивали непокорните.
Враждебни към чужденците, неспокойни у дома си,
в Спарта имало режим, невиждан дотогава в историята.
Вечно под заплаха от война, цялата нация живеела като армия.
Ние превъзхождаме гърците не с размера на града или броя на хората си,
а защото сме установили ред като във военен лагер-
редът се съблюдава и подчинението на висшестоящите е безпрекословно.
Когато персите се отправили към Гърция,
Спарта и съперниците й спрели междуособните си войни.
Малка войска от 300 спартанци била изпратена да забави персийците,
докато полисите се организират.
Сред тях бил и воинът Аристедимус.
Като всички други, той цял живот се бил подготвял за война,
започвайки от раждането му.
При появата му на бял свят, спартанското бебе било преглеждано от старейшините.
Ако не било здраво и жилаво, то било хвърляно в една клисура
и било оставяно да умре.
След като оцелял първото си изпитание,
Аристедимус бил изкъпан не във вода, а във вино, за да кали организма му.
После бил предаден на дойка-робиня- той нямал право на ласки.
Хранен бил с проста храна
и бил научен да не се страхува от тъмнината и когато е сам.
Седемгодишен, Аристедимус бил записан в държавно училище- агоге.
Животът му вече бил посветен на войната.
Четмо и писмо учеха, колкото им бе нужно за военната служба.
Останалото обучение бе да се научат да се подчиняват на командите,
да понасят изпитанията и да побеждават в битка.
Младият Аристедимус нямал право да носи бельо и обувки.
Вместо това му било дадено наметало, с което трябвало да изкара цяла година.
На тренировките той бил бос и гол.
Не му било дадено легло-
трябвало да си го направи сам от груби тръстики, които да изплете на ръка.
Менюто му умишлено било бедно.
За да го обогати, той бил насърчаван да краде храна-
някой ден животът му можел да зависи дали може да живее от земята.
Ако го хванели, обаче, го биели-
първо- от собственика, от когото е откраднал,
и после от възпитателя си, задето са го хванали.
На 12 години Аристедимус започнал да тренира с оръжия-
меч, копие за хвърляне, и силата на спартанската армия- щита.
Това бил обикновен метален диск, изкован върху дървена сърцевина.
Воинът вкарвал лявата си ръка през отвор и хващал дръжка в края на щита.
Ред така предпазени войници образували фаланга- стена от щитове,
при която дясната част на всеки била защитена от човека до него.
Това било толкова важно, че воините били научени да се върнат или с щитовете си,
или положени мъртви върху тях.
На 20 години Аристедимус получил привилегията да се храни в столова.
Сътрапезниците трябвало да дадат всеки месец
36 кг ечемик, 30 литра вино, 2 кг сирене, 1 кг смокини,
и скромна сума пари за лакомства като месо и риба.
За спартанския войник правото да се храниш в столова
не било само символ на статус, а самото то било статус.
Човек без столова бил като воин без армия.
Но условията в столовата били толкова сурови, колкото и самите спартанци.
Един чужденец бил толкова отвратен от храната, че казал:
"Вече знам защо спартанците не се страхуват от смъртта."
В стола и в казармите се изграждали връзки,
които не можели да бъдат разкъсани на бойното поле.
Те тренирали заедно, хранели се заедно, спели заедно...
Бойните другари ставали приятели и любовници.
Нямало по-голяма чест от това да загинеш за любимия човек.
Аристедимус сега вече можел да си вземе съпруга.
Но бракът нямало да промени ежедневието му.
След обичайната вечеря на отредената му маса,
той се промъкна в стаята, където го очакваше булката му,
разтвори девичата й роба и я понесе в обятията си към брачното ложе.
След като прекара кратко време с жена си,
той се върна в спалното помещение, за да спи заедно с останалите младежи.
Чак на 30 години Аристедимус достигнал последния етап от спартанското обучение.
Той вече бил равноправен.
До края на живота си равноправният се посвещавал на държавните дела
и изкуството на войната.
Той можел да избере да живее със семейството си, ако имал такова.
Но нямал право да се занимава със земеделие и занаяти-
с това се занимавали други.
Резултатът-
армия, която била по-издръжлива, силна и тренирана от всяка друга армия.
"Термопили" означава портите на горещината.
Тук, където брегът се издигал в планина, извирал горещ серен извор.
С времето морето щяло да се отдръпне и да остави равнина с ширина близо 1.5 км.
По времето на Аристедимус Термопили бил тесен проход,
широк, колкото да премине само една каруца.
През това тясно гърло трябвало да премине войската на Ксеркс.
Но проходът бил блокиран от спартанците.
Ксеркс изпратил шпионин,
който видял спартанците, присмиващи се на врага си и на смъртта.
Те стоели на открито, откроявайки се в червените си наметала,
уверени в оръжието си.
Там той видял някои, които тренирали, и други, които сресвали косите си.
Възхитен от гледката, той се върнал,
без никой да го преследва и дори да му обърне внимание.
Когато Ксеркс бил уведомен, той не могъл да възприеме истината-
че спартанците се подготвяли да убиват или да бъдат убити.
Това, което правели, изглеждало смехотворно.
Ксеркс командвал огромна армия, наброяваща 200 000 души.
Той вярвал, че с нея ще помете гърците.
Той не познавал земята, нито спартанците.
Те не само били по-тренирани и издръжливи, но били и по-маневрени.
Спартанците се биели на взводове от по 24 мъже, наречени гибелни отряди-
малки, мобилни и свирепо лоялни.
Аристедимус щял да служи в един и същи отряд през цялата си кариера.
На 55 години той щял да се уволни и мястото му щял да заеме друг.
Всеки от тях се бил заклел да се бие и умре за това другарско семейство.
Подготвяйки се за битка, Аристедимус защитил торса си с бронзов куирас.
Пищялите му били защитени с бронзови грийви.
На кръста му бил препасан закривен меч,
по-широк към върха, с който пробождал плътта.
Главите им били по-добре защитени от на повечето други войници
с бронзов шлем, откриващ само очите.
Под него били разпръснати дългите им коси-
привилегия на ветераните и белег за мъжество.
Поставен в първата редица на фалангите,
Аристедимус вдигнал късото си копие над рамото си,
закрил се с щита си и тръгнал напред.
Грохотът бе ужасяващ, когато противниците сблъскаха щит в щит
и писъци прорязваха въздуха, когато гърдите биваха пронизвани от копия.
Те не отстъпваха нито крачка назад от удара на оръжията.
Не, въпреки огромните камъни, шлемът ще удържи на ударите.
В тесния проход Термопили персийците изгубили численото си преимущество.
Биейки се на смени, размахвайки копия иззад стената от щитове,
гърците отблъсквали атака след атака.
Вбесен, Ксеркс изпратил елитната си пехота- безсмъртните.
Спартанският цар Леонид разпоредил немислимото-
отбой.
Персийците се струпали в прохода и попаднали в капан.
При даден сигнал спартанците се обърнали.
Срещу копията на спартанските фаланги
безсмъртните се оказали слаби като плътта, от която били създадени.
Два дни огромната персийска армия била притисната.
После късметът й се обърнал.
Един земеделец им показал пътека през планината.
Част от армията на Ксеркс минала по нея и се появила зад гръцката армия.
Позицията на Леонид била безнадеждна
и той наредил на гръцките си съюзници да се оттеглят.
С неговите 300 спартанци той щял да остане при Термопили
срещу цялата персийска армия и да ги забави, колкото е възможно.
Възхитени, 700 войника на полиса Теспия останали да се бият със спартанците.
След втория ден от битката
Аристедимус и още един спартанец, Юритус, се разболели.
Леонид им наредил да си почиват, но персийците ги притискали.
Юритус поиска бронята си и я сложи.
Но куража на Аристедимус му изневери и той остана.
Сега те се срещнаха с врага извън прохода.
Много от варварите бяха посечени.
Много бяха хвърлени в морето, и се удавиха там.
Други бягаха и се препъваха в мъртвите тела на другарите си.
Гърците трябваше да загинат от ръката на тези, които дойдоха през планината.
Те вложиха и последните си сили срещу варварите, цялата си дързост и ярост.
В разгара на битката крал Леонид паднал.
Най-яростната битка сега била за тялото му.
Копията и редиците им най-накрая били сломени.
Гърците се оттеглили на един хълм за последен бой.
Там те се отбраняваха с мечовете, ако им бяха останали такива, и с юмруци и зъби,
докато варварите, ги надвиха.
Така се държаха мъжете на Спарта и Теспия.
Всички спартанци били посечени, с изключение на двама.
Поетът Семонитис написал епитафия за мъртвите спартанци.
О, страннико, иди при спартанците, лежащи тук,
подчинявайки се на законите си.
Един воин не лежал там-
Аристедимус.
Това била най-страшната участ за един спартанец.
Когато Аристедимус се завърна в Спарта, той бе опозорен.
Никой спартанец не му даваше огън, нито говореше с него.
Наричаха го Аристедимус-страхливеца.
Спечеленото от спартанците време било оползотворено добре.
Когато персийците отново се срещнали с гърците в морската битка при Саламин,
те били унищожени.
Мечтата на Ксеркс да покори Гърция потънала с корабите му.
Аристедимус бил сломен.
Биейки се година по-късно при Платия
той се хвърлил върху редиците на врага и прекратил мъките си.
През следващия век Спарта била най-могъщият град-държава в Гърция.
През 404 г пр.хр. тя победила гордите си и лукави противници- атиняните.
Но за спартанците по-лесно било да завладяват, отколкото да управляват.
Държава като въоръжен лагер- идея, която работела така добре у дома,
се провалила отвъд границите им.
До 2-ри век пр.хр. Спарта била разбита.
Дисциплината, която спирала войниците от бягство и паника,
пречела и на разумното оттегляне.
Военна Спарта си била създала твърде много врагове
и била изгубила прекалено много мъже.
Великата тренировъчна система на Спарта- агоге-
била сведена до зрелище.
Момчетата на Спарта биват бичувани цял ден пред олтара на Артемида
често до смърт.
Те храбро, ведро и гордо понасят това,
съревновавайки се кой ще издържи по-дълго
и ще понесе по-голям брой удари.
Победителят се ползва с изключително висока репутация.
Това било наследството на гордите някога спартанци.
Превод и субтитри: milenski ;) kolibka.com