Ancient Warriors - Sioux (0) Свали субтитрите
Когато американският запад все още бил див,
те са били неговите господари.
Възседнали коне, те се носели през равнините
край река, наречена Малкия голям рог.
при един воин, наречен Дивия Кон
те покорили една нация и извоювали най-великата победа над Запада.
СИУКСИТЕ ВОИНИТЕ НА РАВНИНИТЕ
През една пролетна утрин на 1870г
един сиукски воин говори за дълбоко заспалия вълк.
Добър знак за нападение.
Скаутите са забелязали стадо понита на един ден път от селото.
Те принадлежат на най-злия им враг- Гарвана.
По широките равнини надмощието идва с конете
и племето, което притежава повече коне.
В битка тази шепа хора не може да мери сили с воините на Гарвана.
Днес оръжията им няма да са брадви или стрели,
а въже от бизонска козина и тайно промъкване.
Воинът Къдрокосия е въоръжен само с тояга-
доказателство за храброст, белязано с пера от ястреб и ленти от кожа.
Този ден той се надява да улови нещо повече от коне.
Той преследва слава.
Гарваните са издебнати без охрана и Къдрокосия отвлича най-добрия кон.
Внезапно той се връща за по-голяма награда.
Докосвайки въоръжен враг с тоягата си,
той ще опозори гарвана и ще се увенчае със слава, ако оцелее.
Той е рискувал живота си и е унижил врага си.
Днес той ще добави още едно отличие върху тоягата си.
Около 30 години по-рано най-младият сиукски воин се е появил в племето си.
Като всяко дете той е получил свещена муска, която да го пази.
В нея има парченце от пъпната му връв.
През детството му косата му ще порасне светла и чуплива
и ще му дадат името Къдрокосия.
Докато не докаже храбростта си, той не може да получи името на баща си-
Ташунка Уиткоу- Лудия кон
Племето на Къдрокосия се наричало Лакута-
едно от трите големи племена, изграждащи великия народ на сиуксите.
Близо 200 години по-рано по-силни племена изтласкали сиуксите
от земите, в които се занимавали със земеделие край големите езера.
Само с кучета като стадни животни сиуксите се преместили на запад
към равнинната земя, където бродели големи рогати зверове.
Когато достигнали тези големи равнини,
сиуксите открили, че приказките били истина.
Следата на бизона се превърнала в пътя на сиуксите.
През по-голямата част от годината на групи от няколкостотин души
те следвали стадата.
Начинът им на живот вече зависел от бизона
и другото велико животно на равнините- коня.
Възседнал неоседланото животно,
сиукският воин можел да ловува по-далече и по-бързо от всякога.
От съвсем малък Къдрокосия се научил да стреля със стрели с железен връх.
Всичко останало било опит-грешка.
Оцеляването на племето зависело от умението на воините с лъка-
тих, бърз и смъртоносен на 100м.
Всяка частица от бизона влизала в употреба-
за рогове за пиене,
за щитове и типита
за седла за дълъг път.
Копитата ставали играчки, с които децата учели как се ловува и воюва.
Кожата се сушала за роби, остъргвала за въжета и щавена за ризи и мокасини.
Никой боен отряд не потеглял без няколко чифта за всеки мъж.
Времето за правене на мокасини било време в подготовка за война.
Сухожилията на бизоните били използвани за съшиване на мокасините
и укрепване на лъковете.
Лъковете поваляли бизона и цикълът започвал отново.
Никое същество не било така почитано, както бизона.
След като бил убит, той бил възхваляван.
От бизона, от земята воините черпели сили.
В образите на животното- вълка, гарвана, мечката, те търсели знамения.
В сънищата на природата- сняг, гръм, светкавица- те откривали вдъхновение.
В света на виденията вълците говорели,
гръмотевиците пеели и конете препускали в облаците.
През 13-тата си година Къдрокосия бил изпратен сам да търси своето видение,
собственото си знамение по пътя на воина.
Той легнал на свещено място, вгледан в облаците и звездите.
Остри камъни го държали буден.
След три дни без сънища той се почувствал недостоен за видение
и се отказал от бдението си.
Едва тогава, в неговата немощ, то му се явило.
Един кон се носел към него.
Яздел го воин.
Мъжът яздел през дъжд от стрели, но бил неуязвим за тях.
Буря го погълнала.
Светкавица прорязала лицето му и бели петна покрили тялото му.
Ястреб прелетял покрай главата на воина и момчето се събудило.
По-късно баща му разтълкувал видението.
Силата на светкавицата и напътствието на ястреба
щели да го закрилял от оръжията на враговете му.
Цял живот той щял да воюва, закрилян от видението си.
Годините минавали и закрилата на Къдрокосия била подложена на изпитание.
Един от старейшините на сиуксите починал.
За да спре страданията им, племето трябвало да вземе душа на враг.
Сега е времето да се правят мокасини, да се тръгне на война
не за коне, а за скалпове.
Като останалите воини, Къдрокосия боядисва лицето си
със символите на света на духовете-
още един щит в предстоящата битка.
Всеки мъж привързва към коня си малка муска.
За предпазване.
После воините събират оръжията си-
колчани с нови стрели,
копия, някои украсени с меча лапа, за да призоват силата на звяра.
Те носят най-хубавите си украшения-
нагръдници от черупки, огърлици от мечи нокти,
С великолепни украси за глава от орлови пера
те провъзгласяват броя на жертвите и взетите скалпове.
Надяват се на победа, но се обличат за посрещане на смъртта.
Един воин е облечен в най-просто облекло.
Обгърнат от закрилата на видението си, той презира труфилата и смъртта.
Напускайки селото, сиуксите тръгват по свещения червен път,
пътеката на войната.
Дни по-късно сиукският отряд достига земята на арапахо.
Утре те ще атакуват.
Тази нощ те си подават лулата на войната,
призоваваща благословията на Уокантонка, Великия дух.
Моментът е тържествен.
Да отнемеш скалп означава да отнемеш душа.
Само най-смелите от тях ще опитат.
А най-храбрият е Къдрокосия.
По хълмовете край лагера на арапахо сиуксите се натъкват на врага си.
Оръжието, на което са разчитали, изненадата, е загубено.
Нападението се превръща в отбрана.
Само безразсъдна храброст може да им спечели това, за което са дошли.
Само един е така безразсъдно смел-
Къдрокосия.
В скалпа остава духът на мъртвия.
Сега той принадлежи на Къдрокосия.
За това най-смело предизвикателство Къдрокосия спечелва името на баща си-
Ташунка Уиткоу- Лудия кон.
Той е толкова ценен, че обществото на племенните воини си съперничи за него.
Лудия кон се присъединява към едни от най-великите-
Владетелите на Гарвана.
С тяхната магия стрелите му ще летят бързи и устремни като самия гарван.
Като талисман той носи кожена торба с кожа и пера от гарван,
които да бъдат пречистени над огън от пелинови съчки.
Лудия кон е направен предводител на копиеносците.
С това звание идва най-голямата чест и най-голямото предизвикателство.
Да защитава земите на Тататула,
и той няма да отстъпи, колкото и да се страхува от враговете си.
Лудия кон сега се отбранява срещу най-страшния враг, когото познава.
До 70-те години на 19-ти век нов враг е навлязъл в земите на сиуксите,
със собствени воини, които да ги защитават.
Импаха Сапа, Черните хълмове, са места на видения, свещени за сиуксите.
Белите хора са открили нещо по-свещено-
злато.
Железопътни линии пресичат ловните земи, където Лудия кон е яздил цял живот.
Откъдето и да минел железният кон, бизоните били избивани.
Убивани заради кожата им, останалото било оставяно да се разлага.
Най-голямата заплаха дошла с фургони.
Те донесли чуждото понятие, че земята можела да бъде притежавана.
Един глас отговарял от името на сиуксите.
Гласът на Лудия кон.
Не може да се продава земята, по която вървят хората.
През лятото на 1876 Лудия кон и великият вожд Седящия Бик
предвождали армия от воини към долината на тучната трева
край реката, наречена от белите, Малкия голям рог.
През следобеда на 25.юни скаути от стария враг на сиуксите, гарваните,
завели 360 сини куртки до Големия малък рог,
предвождани от дългокосия полковник Къстър.
Равнините отекнали от тропота на хиляда сиукски коне.
Този ден Лудия кон е с мълния и единственото си перо от ястреб-
закрилата на неговото момчешко видение.
От детството му насам сиуксите вече използвали оръжията на белите хора.
Отново най-силното им оръжие е коварството.
Джордж Армстронг Къстър е влязъл в капан.
Сиуксите ще си спомнят, че битката не продължила
дори колкото да запалят една лула.
Никой от хората на Къстър не бил оставен жив.
Лудия кон не познавал друга подобна победа.
И нямало да преживее друга.
В рамките на година светът на Лудия кон се срутва около него.
В спор за жена той е застрелян в лицето.
Опозорен, той губи правото да носи украсената с коса риза на племенен вожд.
Брат му е застрелян от миньори.
Новородената му дъщеричка умира от странна нова болест,
холера.
До зимата хората му са омаломощени от глада и изтощени от битки.
На 4-ти септември 1877, година след битката при Малкия голям рог,
Лудия кон минава през портите на форт Робинсън, Небраска.
Той е готов да поведе хората си към резервата.
Вместо това, го вкарват в ареста.
Малко след шест часа Лудия кон води последната си битка.
Прободен е в гърба с байонет и умира от загуба на кръв.
Той е на 36 години.
Доста време щяло да мине, преди белите хора да си спомнят с почит
великите воини на равнините
и този, наречен Лудия кон.
Превод: milenski ;) kolibka.com