Dune 2000 (2000) (Dune 2000 - CD2.sub) Свали субтитрите
Да,
любимият ви Император.
Поуката е никога да не ставаш[br]по-популярен от шефа.
Освен ако не искаш[br]да го разкараш.
Така ли казах?[br]Колко недипломатично.
Твърде много време прекарвам[br]с тъпия си племенник Рабан.
Нищо ли няма да кажете,[br]драги мой?
Може би трябва да продължим.
Да продължим с какво?
Това е канли, Пайтър!
Вендета!
И ще се насладя на всеки миг.
От поколения родът ми[br]мрази Атреидите.
Те са трън в очите ни,[br]жлъч в храната ни,
нахалните Атреиди,[br]които все се пречкат.
Искам Лето да оцени красотата
на това, което му причиних.
Искам да знае, че аз,[br]барон Владимир Харконен,
съм причината за[br]гибелта на семейството му,
за унищожението[br]на атреидската династия
и за встъпването на власт[br]на династия Харконен.
Зъбът.
Какво каза той?
Зъбът.
Какво каза той, Пайтър?
Зъбът.
Не!
Трябват ли още доказателства[br]каква е божията воля?
Атреиди е мъртъв,[br]Харконен е жив!
Той е мъртъв.
Татко е мъртъв.
-Какво правиш?[br]-Няма да оцелеем на открито.
Трябва да се скрием някъде.
Но харконите дебнат.
Червеи.
Трябва да поемем риска.
От нашите ли е?
Не можем да рискуваме.
Може харконите да идват[br]да довършат започнатото.
Бързо! Приближават[br]харконски патрули.
Завържете коланите.
-Какво е това?[br]-Малко убежище на свободни.
Задава се буря.[br]Ще изчакаме тук, докато премине.
Лиет, трябва да поговорим.
Починете тук.
Как разбра къде да ни намериш?
Д-р Юи изпрати вестоносец.
Каза, че ви водят в пустинята,[br]южно от планинския заслон.
Милорд,
трябва да ви предам това.
Харконските патрули[br]вардят района.
-Открили са топтера.[br]-Нарекоха те Лиет.
Ти си този човек, нали?
Който е винаги в сянка, който[br]може дори да не съществува.
Водачът им.
Предпочитам "предводител",[br]а не "водач".
Предвождаш ги?
До идването на Маади.
Приближават се[br]харконски топтери.
Милорд.
-Идваш ли с нас?[br]-Не.
-Ще те убият.[br]-Мен ли?
Аз съм д-р Кайнс.
Забравихте ли,[br]че служа на Императора?
Ще кажа, че съм ви бил пленник.
Милорд, моля ви.
Трябва да остана при свободните,[br]както обещах на баща ви.
Дръж се.
Не можем да им се изплъзнем.
Пол, бурята.[br]Не можем да влезем в нея.
Нямаме избор.
Никой не е оцелял[br]след такава буря.
Няма да ни последват, освен[br]ако не искат да умрат, нали?
Не трябва да се боя.
Страхът убива разума.
Ще се изправя срещу страха си,[br]той ще премине през мен.
И когато страхът си отиде,[br]няма да има нищо.
Ще остана само аз.
Имa легендa, че в нощтa, когaто[br]Aтреидите зaгубвaт Aрaкис,
в небето нa роднaтa им[br]плaнетa Кaлaдaн избухвa звездa.
Не.
Пак ли кошмари, чичо?
Лошо храносмилане, това е,[br]храната тук не струва.
Нямам търпение да се махна[br]от тази гадна планета.
Какво правиш тук, момче?
Те са мъртви, чичо.
Бенеджезъритската вещица[br]и синът й, мъртви са и двамата.
Открихме убежище на свободни[br]там, където падна топтерът ни.
Били са спасени от онази[br]атреидска змия Дънкан Айдахо.
Екологът Кайнс е бил с тях.
Човекът на Императора.
Убихме Айдахо, заловихме Кайнс.
Видели как вещицата и синът й[br]вкарват топтера в пясъчна буря.
-Видяхте ли труповете?[br]-Със сигурност са мъртви.
Видяхте ли труповете?
Никой не може да оцелее[br]в такава буря, чичо.
Вятърът духа[br]с над 800 километра в час.
Никой не може да оцелее.
Дълго ли съм спала?
Не.
Бурята премина преди малко.
Бил е Юи.
Той ни е предал.
Държали са жена му.
Постави го, Пол.
Сега ти си дукът.
Трябва да се махнем оттук.
Намерих някои неща[br]в отделението над люка:
паракомпас, предпазни очила,[br]влагосъхраняващи костюми.
-Но къде ще отидем?[br]-Ще търсим свободните.
Свободните?
Ще ни трябват,
за да си възвърнем Аракис.
Откъде знаеш накъде да вървим?
На юг.
Там е същинската пустиня.
Разправят, че там има убежища.
Там ще намерим свободните
или ще загинем, търсейки ги.
Добре съм.
От напрежението е. Добре съм.
Моля ви, ваше височество.[br]Сдържайте гнева си.
Мислеше, че няма да разбера ли?
Или че съм твърде глупава,[br]за да открия истината?
Оставете ни сами.
Случилото се на Аракис[br]бе извън властта ми, дъще.
Стара вражда[br]между благородни династии.
Не ме смятай за дете, татко.[br]Не ти ли стига, че ме използва?
Да съм те използвал?
Изпрати ме при дука[br]като знак за подкрепата ти,
направи ме приносител[br]на височайшето ти уважение,
-а си заговорничил зад гърба му.[br]-Тихо, дете.
Или замисълът[br]е бил твой, Фенринг?
Извратеният ти мозък би могъл[br]да измисли нещо подобно.
-Внимавай какво говориш, момиче.[br]-Защо, какво ще направиш?
Ще ме пратиш да умра в пустинята[br]като бедното момче и майка му?
Никой никъде не ги е пращал.[br]Те са избягали.
Въпреки усилията на барона,
той ме увери, че е направил[br]всичко за безопасността им.
И ти си замесен, татко.[br]Сигурна съм.
Или не направи нищо,[br]да го предотвратиш.
Достатъчно!
Ще дойде време, дъще,
когато ще трябва да се отърсиш[br]от тази си наивност
и да научиш какво означава[br]да управляваш империя.
А когато дойде това време, татко,
ти може да се научиш[br]да съжаляваш за това.
Още само няколко километра.
Побързай, нямаме много време.
Слънцето скоро[br]ще грее най-силно.
Тук ще намерим сянка.
Ако са дошли да ни търсят чак[br]тук, ще им е трудно да ни видят.
Колко жалко.
Жалко, че сте се замесили[br]в тази бъркотия, докторе.
Не съм замесен, бароне.
Аз съм служител на Императора,[br]ни повече, ни по-малко.
Значи не сте ги завели вие в[br]тази дупка на свободната паплач?
Айдахо реши така.
-Той минаваше за техен приятел.[br]-Да.
Известно ни е всичко за усилията[br]на Айдахо по заръка на дука.
Глупав, отчаян гамбит.
И къде бяха свободните боклуци,[br]когато той се нуждаеше от тях?
Какво ще кажете на Императора[br]за случилото се тук?
Какво е вашето впечатление?
Пустинята е безпристрастен[br]палач, бароне.
Предполагам,[br]че бенеджезъритската кучка
и изчадието й вече[br]са разбрали това, нали?
Дано си спомни неубедителните[br]си отговори, когато се изправи
пред милата усмивка на смъртта.
Муaдиб.
Рaзкaжи ми зa водaтa[br]нa роднaтa ти плaнетa, Муaдиб.
Нa Кaлaдaн упрaвлявaхме[br]по въздух и море, Пол.
Но тук, нa Aрaкис,[br]се нуждaем от пустиннa силa.
-Викa те.[br]-Кaжи ми зa водaтa.
Кaжи ми зa водaтa[br]нa роднaтa ти плaнетa, Муaдиб.
Скоро ще падне нощта.[br]Тогава продължаваме.
Успя ли да си починеш?
Да.
-Как се чувстваш?[br]-По-добре.
Ще се опитам да се движа[br]по-бързо тази нощ.
Как е сестра ми?
Отново се появиха сънища.
Видения.
Дори и когато съм буден.
Видях я, майко, в утробата ти.
Дори и баща ти не знаеше.
Защо?
Не остана време.
Какво си направила с мен?
-Дадох ти живот.[br]-Аз съм урод.
-Не, не си урод.[br]-Тогава какво съм?
Тази планета ме променя.
От подправката е.
Тя е във въздуха, който дишаме,[br]в храната, която ядем.
Не мога да я избегна.
Изпий всичко.
Тялото е най-доброто място[br]да запазиш водата.
Влагосъхраняващият костюм[br]ще свърши останалото.
Ако вървим по тази дюна, ще[br]стигнем по-бързо при планините.
Това разумно ли е?
Това е най-прекият път.
Добре ли си?
Да.
Дръж се.
Това не трябваше да става.
Подходих неразумно[br]към тези дюни.
Изгубихме паракомпаса.
Чуваш ли нещо?
Червей!
Сигурно е чул шума на пясъка.[br]Бягай! Просто бягай!
-Не го виждам![br]-Не спирай!
Кречетало?
Някой го повика обратно.
Усещаш ли миризмата?[br]Мирише на канела.
Подправката.
Навсякъде.
Когато дойде червеят.
За да оцелеят тези растения,[br]трябва да е имало хора.
Свободни.
Трябва да ги открием.
Повечето натрапници съжаляват[br]като открият свободните.
Не тичайте, натрапници.[br]Няма къде да избягате.
Аз те познавам.
Ти си Стилгар,
свободният, който дойде[br]при баща ми с Дънкан Айдахо.
Доста лош преход направихте,[br]след като се разбихте.
Повикахте червей.
Следили сте ни?
-През цялото време?[br]-Не ви видяхме.
-Не се и очакваше.[br]-Губим си времето, Стил.
-Лиет поръча да търсим момчето.[br]-Откъде си сигурен, че е то.
-Да им вземем водата и толкоз.[br]-Млъкни, Джеймис.
Както виждате,[br]трябва да разреша един проблем.
Хората ми са[br]предпазливи и практични.
Добри качества в пустинята.
Гледа всячески[br]да избегне нещастие.
Единствената полза от вас[br]сега е водата в телата ви.
Знаеш закона, Стил.
Да.
Законът.
Кaжи им[br]дa не преследвaт синa ми.
Кaжи им.
Стига! Оставете момчето!
Чувате ли ме?
Така ли посрещате[br]приятелите на Лиет?
Така ли?
Като водач на племето
предлагам убежище[br]на Чудатата и сина й.
Никой свободен няма да ви стори[br]зло, докато сте под моя закрила.
Колко дълго ще трае тя?
Не ставай глупава, жено.
Вие сте бегълци от харконите.
Не ставайте бегълци и от нас.
Милостиви боже!
Чувал съм за чудатото им учение.
Какво би направил един мъж[br]с негова помощ.
Несъмнено има на какво[br]да се научим един друг.
Слез, момче![br]Майка ти ни показа силата си.
Няма да мръдне без да му кажа.
Дисциплина. Браво.
Той е тук!
Нищо му няма.
Слизаме.
Оставете ме на мира.
Доста шумно се изкатери.
Има много да учи.
-Стилгар.[br]-Можеш ли да вървиш, Джеймис?
Само ме изненада.
-Разбира се, че мога.[br]-Добре.
Сега с нас имаме[br]двама необучени.
В строй с флангове.
Трябва да стигнем при Пещерата[br]на хребета преди пладне.
Чани, ти отговаряш за него.
Казвам се Пол.
Ще е така,[br]докато не ти дадем ново име.
Следвай ме.[br]Прави каквото правя аз.
Отвъд има дом,
убежището Табар.
Утре ще пристигнем.
Утре ли?
Намираме се[br]на стотици километри.
Преходът ще е труден.
Слънцето скоро ще се вдигне.
Понякога има и патрули.[br]Не трябва да ни виждат.
Като ни дадете костюмите си,[br]ще възстановим от водата ви.
Ето храна.
Подправка.
Нямаме от градските вкусотии,[br]с които сте свикнали.
Няма нищо.
Това е тя, нали?[br]Момичето от сънищата ти.
Познавам по погледа ти.
Не знам какво означава това.
Внимавай, Пол.
Ние сме чужди за тези хора,[br]както и те за нас.
Трябва да внимаваме[br]в думите и постъпките си.
Да виждаме бъдещето и да правим[br]планове за осъществяването му.
Тези хора са суеверни.
За да оцелеем, трябва да се[br]впишем в легендите им.
Аз съм владетелят на пясъка.[br]Аз съм пустинна рожба.
Пустинна рожба.
Още не е готово!
Има още работа!
Кашата за приготвяне[br]на подправката.
Аз съм пустинна рож...
Взрив при подправката.
Някъде на изток.
Находището изглежда голямо.
Да изпратим събирачи, преди[br]харконските пирати да дойдат.
Събирате подправка?
За да подкупим Звездната гилдия.
Такава е волята на Лиет.
Плащаме им да не пращат[br]шпионски спътници в небето ни,
та никой да не разбере[br]какво правим тук.
Ще се научиш.
Амтал!
Предизвиквам амтал.
Джеймис.
Какво значи това?
Такава е реакцията му срещу[br]случилото се през оная нощ.
Това бе нещастен случай.
Той ме надви, защото използва[br]магия в басейна Туоно.
Амтал! Това е мое право!
Не трябва да се намесваме.[br]Джеймис го предизвика.
Впускаш се в начинание,[br]за което ще съжаляваш.
-Стилгар.[br]-Дръпни се.
Aко знaеш кaкво е добро зa теб,[br]ще нaмериш достоен нaчин,
дa се спрaвиш с положението.
Тишина!
Призовавам за тишина. Тя се[br]опитва да ми направи магия.
Опиташ ли пак, ще знаем,[br]че е заради магията ти.
Вече няма да мога[br]да защитавам теб и момчето ти.
Ела. Не можеш[br]да го предотвратиш.
Пясъчен нож,[br]ритуалното ни оръжие.
Използвай го добре.
Дано острието ти[br]се нащърби и натроши.
Ще умия този нож в кръвта ти.
Но първо трябва[br]да стигнеш до кръвта ми.
-Предаваш ли се?[br]-Да се предавам?
Не може да се предаде.[br]Битката е до смърт, момче!
-Той никога не е убивал.[br]-Какво?
Значи е време да се научи.
Довърши го. Не си играй с него.
Той победи Джеймис.
Това не трябваше да става.
Такъв е обичаят.
Вашият обичай.[br]Да се убивате един друг.
Никой не признава водачеството[br]без изпитанието на боя.
При нас съществува легенда,
че ще дойде глас от друг свят.
Маади.
Той ще държи ключа[br]към бъдещето ни.
Вярва се, че майка му[br]ще е бенеджезъритка.
Саядина.
Приятел на Господ.
Носят се слухове за теб и сина ти.
От града. Лиет.
Надявате се, че аз съм[br]избраницата. Че Пол е той?
Надявам се
и се боя.
Ако е истина, един ден синът ти[br]ще трябва да ме предизвика
на двубой за водачеството[br]на племето.
Готови сме за хуануи. Време е.
Такъв е обичаят.
От водата се заражда живот.
Плътта принадлежи на човека,
но водата му принадлежи[br]на племето.
Аз бях приятел на Джеймис.
Когато изтребителят ни нападна
при Дупка в скалата,
Джеймис ме издърпа и спаси.
Аз бях приятел на Джеймис.
Аз бях приятел на Джеймис.
Той ме научи,
че когато убиваш,
заплащаш за това.
Той проля сълзи.
Той отдаде вода за мъртвия.
Джеймис носеше 33 литра[br]от водата на племето.
Премерена и претеглена.
Водата от двубоя[br]принадлежи на победителя.
Тъй като се биете без[br]влагосъхраняващи костюми,
можеш да възстановиш водата,[br]която си изгубил в боя.
Съхрани я за племето,[br]не я пропилявай,
бъди щедър с нея[br]в тежки времена.
Предай я за благото на племето,[br]когато дойде твоят час.
Сега трябва да се даде име, Стил.
Време е.
Как да те наричаме,[br]млади Атреиди?
С какво име искаш[br]да те знаят свободните?
Как наричате онази малка мишка?
От пустинята. Дето скача.
Муадиб.
Това ли име желаеш?
Да.
Муадиб.
Тя оцелява с мъдрост[br]в пустинята.
Крие се от слънцето.[br]Движи се нощем.
Наричаме я[br]"учител на момчетата".
Муадиб.
Хубав избор.
Отсега нататък[br]ще те наричаме Муадиб.
Чакайте сигнала ми. После[br]правете, каквото правя аз.
Животът ви зависи от това.
Там.
Пригответе се.
Какво е това?
Този, който ще дойде. Маади.
Събирачът, който Стилгар[br]изпрати до находището.
Дай й малко време, Муадиб.
Лиет е мъртъв.
-Открихме го при находището.[br]-Доктор Кайнс е мъртъв?
Харконско предателство.
Толкова обичаше баща си.
Трябва нов влагосъхранител.
Кажи ми за водата[br]на родната ти планета, Муадиб.
Там има реки.
Велики течащи вени с вода.
От планинските снегове
към толкова широки езера,[br]че другият бряг не се вижда.
Океани с вода.
Домът ни бе на брега.
Мощните вълни[br]се хвърляха срещу скалите.
Те ме приспиваха.
Баща ми имаше мечта, Муадиб.
Мечтаеше един ден
да променим тази земя,
да я направим[br]като твоята родина.
Вятърен капан.
Тази сутрин има много влага.
Баща ми почива в мир.
Муадиб.
Има хиляди такива заслони.
Само неколцина[br]ги знаят всичките.
Познавам това място.
-Никой иноземец не го е виждал.[br]-Аз съм го виждал.
В сънищата си.
С тази вода ще променим[br]облика на Аракис.
Както ни учеше татко,
ще дойде глас от друг свят.
Маади.
Ще превърнем Аракис в рай.
И на никого повече[br]не ще му липсва вода.
Ела.
Викали сте ме, ваше височество.
-Имам важна задача за теб, Фара.[br]-Тук съм да ви служа, милейди.
Изпращам те на харконската[br]планета Гиади Прайм.
Искам да се внедриш[br]в семейството на дебелия барон.
Племенникът му Фейд,[br]този самовлюбен глупак,
трябва да се поддаде[br]на изкусния ти чар.
И как искате да го използвам?
Искам да знам какво се случи,[br]когато дук Лето бе убит.
Искам да знам[br]как е било планирано,
кой е бил замесен
и кои са били съюзниците[br]на Харконен.
Ще се постарая.
Не се и съмнявам.
Точно както каза, Стил.
Харконската алчност е[br]най-сигурният фар във вселената.
-Рaзузнaвaчи, потегляйте.[br]-Отпрaвете се към жилaтa.
Някой чу ли нещо?
Дори не се наложи[br]да повредим топтера.
Хората ще го закарат[br]в пещерите ни в Байт.
Това бе последното съобщение.
Никакъв сигнал за тревога или[br]останки, като отидохме там.
Това е третият топтер[br]за този месец.
Оказа се фалшива жилка.
-Било е примамка.[br]-Свободната паплач!
Хванахме ги снощи[br]в село до предпазната стена,
пустинни симпатизанти.
Милост, господарю.
Ние сме бегълци.
-Нуждаем се от храна.[br]-Лъжец!
Шпиони! Това сте вие!
Шпиони на свободната паплач!
Свободната паплач, която напада[br]складовете ми с подправка.
-Която руши машините ми![br]-Не, бедни сме. Нямаме оръжие.
Този се опита да изхвърли това,[br]когато го заловихме.
Отнеси вест[br]на сганта на пустинята!
Кажи им какво си видял тук!
Кажи им какво ги очаква!
Маади!
Остави я, Фейд, и ела тук.[br]Искам да видиш това.
Последното любовно писмо[br]от брат ти.
Мaaди!
Явно му доставя удоволствие.
Апетитът за убийства на този[br]идиот винаги ме е изумявал.
Като реши да свърши,[br]няма да е останал жив поданик.
Развесели се, хубавецо.
Оставям го да ги малтретира[br]и тероризира до твоето отиване,
красиви Фейд, когато ще ги[br]спасиш от звяра Рабан.
Те ще са готови за теб,[br]прекрасно момче.
Спасителят Фейд.
Ще настъпи всенародно ликуване.
Можеш да им дадеш главата[br]на брат си като дар, ако искаш.
А след това ще ги стиснеш[br]в желязна хватка,
та богатствата ни да се увеличат[br]с печалба от подправка.
Никой не признава водачеството
без изпитанието на боя.
Такъв е обичаят.
Предизвикай го!
Какво виждаш,
Муадиб,
когато не оставаш тук?
Къде отиваш?
На много места, Стил.
Много пътища.
Много решения.
Тези решения
добри ли са или лоши?
Понякога е трудно[br]да се определи.
Те са или добри решения,[br]или лоши решения.
Никога ли не се боиш, Стил?
От бури?
От бъдещето.
Бъдещето, Муадиб,[br]е това, което е.
Те са като духове! Навсякъде са!
Необходима е незабавна[br]евакуация! Те прииждат!
Необходима е[br]незабавна евакуация!
Готови сме, Муадиб.
Муадиб, време е.[br]Трябва да побързаме.
Той чака, Пресвета майко.
-Кой още знае, че той е тук?[br]-Никой.
Даде да се разбере, че трябва[br]да извикаме теб и никой друг.
Другите вещици да напуснат.
Както наредите.
Това посещение е[br]неблагоразумно и неочаквано.
Да се надяваме да не възбуди[br]любопитството на Императора.
Подозренията на Императора[br]лесно се укротяват
от зависимостта му[br]от услугите ни.
Както любезно ни напомнихте.
Навигаторите са загрижени.
-Загрижени?[br]-Притесняват се за бъдещето.
На хоризонта се задава проблем.
Какъв проблем?
Разтревожени са от една връзка,[br]която не могат да проследят,
пресичане на събития,
сбор от безброй деликатни[br]решения, отвъд които има път,
който те не виждат.
И къде е тази връзка?
На планетата Аракис.
Сега Аракис е под контрола[br]на рода Харконен.
Атреидите са мъртви.
Не става въпрос за враждите[br]между благородните родове.
Усещаме намеса[br]от по-висша степен.
Една грешна стъпка[br]може да се окаже фатална.
Значи има разбирателство[br]помежду ни.
Напълно.
Ще направим, каквото можем.
Мислех,
почувствах нещо.
Подправката трябва[br]да се доставя.
Равновесието на силите[br]трябва да се поддържа.
Саядина?
Будна съм, Чани.
Няма ли вест,[br]не е ли пратен някой?
Не. Нападенията са[br]в басейна на Хага.
Няма да рискуват свръзка, докато[br]не влязат в същинската пустиня.
-Простете, саядина.[br]-Има ли нещо друго?
Не.
Кожата ви.
Кожата ми?
Чували сме истории за иноземци,
такива, които пристигат[br]от водни планети.
Кожата им е влажна като мляко.
-Кожата на Муадиб е такава.[br]-Пол?
Муадиб е още момче.
Искам да кажа,[br]че още излъчва младост.
Да.
Ще се моля да се върне[br]жив и здрав.
И двете ще се молим, Чани.
Контрабандистите дават дяла ни[br]от подправката на Гилдията.
Императорът няма да разбере.
Подкупите са опасно нещо, Стил.[br]Имат обичай да се увеличават.
Безопасният обичай е[br]постепенният, Муадиб.
Подкупите пазят небето ни чисто.[br]Подкупите ни купуват време.
Какво има, Муадиб?
Стори ми се, че видях познат.
Ще ги повикам. Кажи им да[br]задържат контрабандистите.
Не, Стил.
Пусни ги.
Вероятно съм сгрешил.
Гърни.
Търпението на баща ми[br]се изчерпва.
Размириците на Аракис[br]трудно се управляват,
а и времето ни изтича.
Искам да ми уредиш пътуване[br]до Гиади Прайм.
Милейди?
Племенникът на барона[br]празнува рождения си ден.
Императорът трябва да има[br]представител, не е ли така?
Сега съм в настроение[br]за забавления.
Пък и е време да се отърся[br]от тази си наивност.
Тя не може да замине!
Няма да оставя това упорито,[br]нахално дете само във Вавилон.
Господи, та това ще е катастрофа.
Най-голямата принцеса,[br]уплетена от такива като Харконен
и ужасните му изчадия.
Да, истинска катастрофа.
Но и съблазнителят[br]може да бъде съблазнен.
Като знаем за машинациите на[br]барона, ще сме готови за финала.
Агентите ни на Гиади Прайм[br]имат ограничен достъп.
Дъщеря ви, от друга страна,
прояви големи умения при[br]събирането на информация.
Внимателно насочвана, мисля,[br]че ще се окаже много полезна
за пореден път.
Чули сте гласовете[br]от убежищата си.
Те казват, че Маади е тук.
Но вие,
водачите сте предпазливи.[br]Противопоставяте се.
Но аз ви предлагам бъдещето.
Бъдещето,[br]както го виждаше Лиет.
-Откъде знаеш какво е видял?[br]-Защото и аз го видях.
Тук.
И тук.
Щом освободим Аракис[br]от харконското зло,
ще постигнем мечтата му.
Обещавам ви.
Аракис ще се превърне[br]в мечтания от Лиет рай.
Никога няма да отървеш Аракис[br]с партизански набези, момче.
Необходима е повсеместна война.
Затова ви моля за стотици[br]от най-добрите си млади мъже.
Искам да ги обуча[br]в чудатото учение,
за да се върнат при вас[br]и да обучат други стотици.
Новите стотици ще обучат[br]други стотици.
Така стотиците стават хиляди!
Федайкини.
Силите, които ще съперничат[br]на омразните сардукари.
Сила, която ще ужаси[br]и самия Император!
Баща ми веднъж ми каза,
че тук на Аракис
е нужна пустинна сила,[br]за да се управлява.
Вие сте пустинната сила
и нищо не може да ви спре,
ако повярвате.
Значи ти си тази.
Джесика Чудатата,[br]Преподобната майка Рамало.
Мейпс каза, че си красива.
Каза още, че й е жал за теб.
Не ми трябва ничие съжаление.
Ще видим.
В убежищата много[br]се говори за теб.
Чувам хората да говорят[br]за Маади.
Чувам ги как викат името Муадиб.
Той е водач по рождение,[br]като баща си.
Мъжете се възхищават[br]на смелостта му.
Смелостта няма да е достатъчна,[br]за да оцелее в идните дни.
Момчето
знае ли какво точно става тук?
Осъзнава го.
Доста добре се възползвахте[br]от легендите ни.
Трябваше да оцелеем.
Може и да стане така
до известно време.
Но помни: тази легенда,[br]която ви защитава,
може и да ви унищожи.
-Как се чувстваш?[br]-Добре.
Понякога уморена.
Здрава.
Бързо наедрявам.
Видях жената,[br]която наричат Преподобна майка.
Да. Пристигна от южното убежище.
-Защо?[br]-Да се срещне с мен.
Да се срещне с теб.
Тя е от Бене Джезърит.
Една от мисионерките.
Удобно.
Стилгар казва,[br]че много си напреднал.
Той е по-суров,[br]отколкото Хауат някога е бил.
Забелязах, че Чани[br]много се радва да те види.
Защо не се омъжи за него, майко?
Защото го обичах.
Докато баща ти бе свободен,
великите родове таяха надежди[br]да се съюзят с него чрез брак.
И двамата знаехме[br]какво означава това.
-Не се заблуждавахме.[br]-Ти щеше да го допуснеш.
Щях да го насърча.
Политика.
Да.
Политика.
Докато бях отдаден на размисъл,
сънувах тази градина.
Само че тя не беше тук,[br]бе на друго място.
Аз бях ли там?
Да.
Имаше и деца,
играеха, бяха много щастливи.
Чудесен сън.
Възможно ли е да обичаш[br]някого толкова силно,
че да си готов[br]да се откажеш от него?
Мисля,
че понякога е необходимо[br]да споделиш любимия си
с неща, по-важни и от двама ви.
Всичко е свързано,[br]едно нещо с друго.
Живите и мъртвите,[br]съществата и предметите.
Система.
Всяка част в услуга на цялото.
Помириши въздуха, Муадиб.
Канела.
Под нас е кашата[br]за извличане на подправка.
На около трийсетина метра,[br]но е узряла.
Създателят отдавна[br]е напуснал гнездото й.
Децата й са се събрали заедно,[br]за да оцелеят.
Пораснали са. Но сега губят вода.
Тя ще се смеси с останките им.
Ако се е събрало[br]достатъчно количество,
с огромна сила ще се надигне[br]гигантски мехур от пяна.
Изригване на подправка.
Разменя място с пясъците отгоре.
Слънцето и горещината[br]ще я изсушат
и скоро...
-Подправката.[br]-Съкровището на вселената.
Червеят
е подправката.
Сега вече знаеш.
Много от малките създатели[br]ще умрат при избухването.
Другите ще отплуват и ще станат[br]Шай-халуд, Великия червей.
Можем да хванем няколко.
Задържаме ги[br]заради Водата на живота.
Засега това е достатъчно.
Когaто религия и политикa[br]пътувaт ръкa зa ръкa,
се издигa вихър.
Ти си Куизaц Хaдерaх, момче.
Този, който може дa е[br]нa много местa едновременно.
Ти си този вихър.
Вече е нощ, Муадиб.
Време е да се върнеш[br]в убежището.
Имаше сън.