Roswell - 01x01 - Pilot (1999) Свали субтитрите
Аз съм Liz Parker, и преди 5 дни умрях.
След това, станаха странни неща
[Service Bell Dings]
Okay.
Нося един Sigourney Weaver. Това е за вас.
И един Will Smith. Да ви донеса ли още нещо?
Зелен Марсианец шейк? Кръв на извънземно smoothie?
- Вие... Не.
- Не.
- Това ще е. Благодаря.
- Да не сте дошли за Crash Festival?
- Да. Нетърпеливи сме.
- Да.
Семейството ви от Розуел ли е?
- Само от 4-ри поколения.
- Наистина?
някой от семесвото ви да знае истории за катастрофирало U.F.O. или...
Предполага няма да е проблем да ви покажа това.
[Man] Не искам да те слушам повече.
Искам да видя парите на масата.
- Да ви допълня? Hmm.
- Не. Разкарайте се.
Баба ми е направила тази снимка на мястото на катастрофата преди правитеството да го потули.
Хората знаят ли за тази снимка?
Аз знам за това. Сега и вие знаете.
- Whoa.
- Wow.
Сега се връщам. Не я показвайте на никого.
Yeah.
Много си лоша.
Oh, и Max Evans пак е втренчил поглед в теб.
Не е. Maria, това е само във въображението ти.
Max Evans? Това? Не. Uh-uh. Не е...
И с тези бузи, толкова прекрасно същество.
Maria, това не е вярно, ясно?
Искам да кажа, дори и да е така, Аз излизам с Kyle.
Той е уверен и лоялен и ме оценява.
Звучиш все идно описваш пудел.
[Man Yelling] Tова ти е планът? Чакай още един ден?
- Времето ти изтича.!
- Liz!
Тук съм за да си получа парите днес, не утре!
- Няма да са ми нужни пари ако си мъртъв
- Залегни.!
Давай. Давай, давай.!
Liz.
- Какво правиш? Пусни ме.
- Max, какво ще правиш?
- Liz?
- Извикаите линейка.
- Всичко ще е наред.
- Oh, господи.
Ей! Отдръпнете се!
Liz. Liz? Погледни ме.
- Um, Трябва ми линейка.
- Трябва да ме погледнеш.
Сега си добре. Добре си.
- Ключове! Сега!
Счупила си бутилката и си паднала разливайки кетчуп по себе си.
Не казвай на никого, моля те.
- Liz, добре ли си?
Lizzy? Oh, Господи.
Не, Татко. Татко, погледни. Виждаш ли? Добре съм.
Разлях кетчуп... наистина... Добре съм.
- Сигурна ли си?
- Да . Добре съм.
Мъжът с пистолетът, беше едър Бивъс, нали разбирате?
А пък другият беше със сплескана глава -Butt-head. (като в Beaves & Butthead по MTV)
Ще ми трябва по-добро описание от това.
Предполагам не са били истински рисувани герои.
Извинете ме.
Масло от Cypress. За намаляне на стреса.
[Подсмърча]
- Добре ли си?
- Да. Мерси.
Просто съм малко изплашена.
Шерифе, заподозрените избягали навън веднага след инцидентът.
Двамата не са от тук. Не прилича на грабеж...
няма ранени освен момичето което е паднало.
Прилича на спречкване на което са му изпуснали юздите.
Hey! На вас двамата ви казах да не стоите тук.
- Двама турист дошли за Фестивалът.
- Uh, Шерифе.
Здравейте. Извинете но наистина трябва да говоря с вас. Аз мисля че тук се случи нещо.
- Какво мислите се е случило?
- Човекът с пистолета стоеше там, нали?
И изстрелът бе в тази посока
Сега, Джен и аз претърсихме навсякъде тук
И... нали... Къде е куршумът?
Още не сме открили дупка от куршум, Шерифе.
Да, и Шерифе, преди това да се случи, момичето ми даде това.
Джеф.
- Лизи.
- Да?
[Джак] Нали ви казах, не показвайте тази снимка на туристи
Имаше две момчета които седяха тук когато това се случи. Момчета на нейната възраст.
- После едното отиде...
- Знаете ли, точно така. Те бяха тук.
Аз не ги разпознах, трябва да са били туристи.
He. He, на мен ми изглеждаше че тя ги познава
Добре, миналата седмица говорихме за родственост и типаж
А днес ще обърнем повече внимание на детайлите...
и ще говорим за раликите между видовете
За днешният експеримент, ще работите по двойки.
Господин Евънс. Колко мило че се присъединявате към нас.
Добре. Всички седящи отдясно, подгответе шаблон от зелечук
Всички от ляво, вземете клечка и вземете проба от бузата си.
- Господин Евънс?
- Може ли пропуск за тоалетната?
Днес много сме придирчиви?
Много е лесно да погледнете от вън и да кажете...
какво различава човекът от другите видове.
Но какво ще кажете ако погледнете от вътре?
Всички да разгледат човешките клетки...
и опишете всичко което виждате на лабораторните си листове
- Макс! Макс!
Извинете. Извинете
Макс, Трябва да говоря с теб.
- Кайл.
- Хей.
- Хей.
- Хей, Maкс.
Хей.
- Получи ли ми съобщението?
- [Лиз] Да получих го.
- Аз бях... просто малко...
- Изплашена.
- Точно това бях.
- Знам. Баща ми ми каза че е стреляно с пистолет.
- Добре ли си?
- Да, добре съм.Имаше голяма шумотевица и после утихна
- Значи вие сега...
- Търсим си място...
където да учим за мидтърма(изпит) по биология.
А да. Правилно, добре. Биология
- Да.
- Добре.
- И без това си тръгвах.
- Хубаво, това е добре.
А да, взех си костюма за Краш този Петък. Страхотен е.
Каил, ние трябва да учим. Извинявай.
Правилно.
До скоро Макс.
-- Значи излизаш със синът на шерифа?
Да.
То е просто обикновено нещо... Okay.
Maкс може ли за малко сериозно да поговорим, моля.
Уау.
Ъм...
Аз...аз взех няколко клетки от моливът ти
Много странно ще прозвучи като го кажа.
Много се старя да успея да кажа това което искам.
Ъм, клетките не бяха нормални.
Та, Макс, това което ще ти предложа е...
да се върнем в лабораторията по биология за да мога да взема нова проба...
за да видя че това което си мисля не може да е истина...
и че съм взела грешните клетки.
Не си
Добре, um...
Помогни ми с това, Maкс. искам да кажа...
Какво си ти?
Не съм от тук.
А откъде си?
На север.
Ти не си...
из-вънземно.
искам да кажа...
Такъв ли си?
Предпочитам изразът "не от тази Планета."
Извинявай. Не е време за шеги.
Да такъв съм.
Wow. Странно е да го кажа.
- Лиз
- Uh, Макс, знаеш ли какво?
- Ще засъснея за часът ми по U.S. government.
- Лиз.
- Така че аз..
- Лиз, чуй ме.
Не може да кажеш на никого за това.
На родителите ти, Мария...на никой.
Не разбираш какво ще се случи ако го направиш.
Лиз, моля те.
Сега моят живот е в твоите ръце.
Точно тук се казва, че изстрели е имало но никой не е бил ранен
Тогава къде е Лиз? Защо се опитва да ме избягва?
Добре, първо, Лиз никога не закъснява, нали?
Влиза в общата зала и сяда до Пам Трой.
Тя мрази Пам Трой, и го признава пред всички...
- Aлекс, слушаш ли ме?
- Uh, да.
Да, Maрия Слушам те
но това си си типичната ти нали?
Лиз е добре. Нищо не е станалоТук го пише черно на бяло
Не забравяите костюмите си за Фестивала в Краш този уикенд.
$500 за човък с най-готин костюм
Now, let's get down with our little higgly-giggly and alien selves.
Не мога да повярвам, Maкс.
Знаеш ли, вай-накрая започвам да чувствам че имам почти-нормален живот...
и те разваляш всичко е една луда постъпка.
Как позволи на , заблуденият ми брат да направи това?
Хей. Не ме изкарвай мен виновният. Не аз се мисля за супер герой
- Вижте, казах че съжалявам.
- Ти съжаляваш?
Нарушаваш свещенно обещание и само това ще кажеш?
това е против правилата, Maкс, правилата които ние наложихме
Ти ползваш твоите сили постоянно.
[Sighs] За развлечение.
- Най важното е да го потулим.
Просто трябва са измислим какво да кажем на госпожица Биоложката
За Бога Ти си й казал.
Нямах избор.
Всичко ще е наред.
Не осъзнаваш ли че всичко се е променило?
- Не, не е.
- Maкс, тя е права, Прицакани сме.
Време е да напуснем Розуел
- Mайкъл, не може просто да напуснем.
- напротив, можем.
Винаги сме знаели че този ден ще дойде. Казахме че когато стане, ще сме готови.
Майкъл, къде ще отидем?
Розуел е нашият дом
Розуел не ни е дом. Дори не е нашата Слънчева система.
Това е най-близкото нещо до дом което имаме.
За вас двамата може би, Семейство Евънс вас намери край пътя, не мен.
Те са като истински родители, Моят осиновен баща. ме държи само заради издръжката
Всичко ще е наред Просто трябва да си кротуваме.
- да се върнем в училище и да се държим нормално.
- да се държим нормално?
Това ли ти е големият план Maкс? Не осъзнаваш ли че е просто въпрос на време
преди да ни открият и предадатна някоя държавна агенция
където ще ни правят тестове, проби и, а и разбира ще ни унищожат.
- Хей.
- Та звънях ти към 37 пъти.
- Знам, съжалявам.
- Лиз, какво ти стана вчера ?
Какво имаш в предвид, Мария Ти беше там. Ти...
Видя всичко.
Така ли, защото това не е кетчуп.
На мен ми прилича на кръв.
Какво ти направи Макс?
Изабел, може ли да не правиш това?
- Да, сякаш слушането на диск е проблемът
Не можех да я оставя да умре
- Той ни спира?
Maкс, давай. Да се махаме от тук.
Не може да се държим като виновни.
- Той винаги спира тийнейджърите, прави го постоянно
- Няма проблем
- Да бе, няма.
- Може ли книжката и регистрацията?
- Разбира се, полицай.
Благодаря Гн. Евънс. Имахме малко неприятности в Кафе Крашдаун вчера.
Вие деца да внимавате.
Да господине
Внимавайте със скороста, пристигнете живи.
Така ще направим
- Майкъл, всичко ще е наред.
- Не няма.
Прикритието ни е развалено,и аз няма да стоя тук и да чакам да ни хванат
Никой не ни е хванал, Искам да кажа, дори не знаем дали ги има "тях"
Какво е станало с нашите родители? Какво е станало с всички останали на кораба?
Те не са изчезнали. Били са убити и ти го знаеш това.
Лиз няма да каже на никого. Тя е различна
Наистина? Как реагира когато и каза?
"Страхотно ти си извънземно. това е прекрасно, Чудесно"?
Не вярвам да е така.
Мислех, че аз съм бясна.
- Еми приятна вечер
- Oh. да ,добре
Слушай Лиз, витаеш някъде цяла вечер
Знам, съжалявам
Каил, някога питъл ли си се..
Питъл ли съм се какво?
Когато ме виждаш... чустваш ли разни неща?
Да разбира се.
Чувстван разни неща. Като например?
Забрави.
И аз не знам какво искам да кажа.
Просто искам да си легна и да заспя.
Добре.
- Лиз...
- Oh!
Лека нощ, Каил.
Лека нощ, Лиз.
Лиз!
Трябва да говоря с теб.
Не мога и да си представя, как се чувстваш сега.
Искам да кажа, мислил съм си хиляди пъти да ти кажа.
Така ли? На мен?
- Какво?
Извинявай.
Аз просто... Аз просто все си те представям с онази рокличка, с ...
с антенките.
Какво?
Забрави. Беше преди време.
Господи.
Точно...Точно така. Не мога да повярвам че бих облякла това нещо.
Носих я докато бях в детската градина.
Аз не те познавах до преди 3-ти клас.
- Да не би да ми прочете мислите?
- Не, не мога да чета мисли.
Когато сте излекувах, направих тази... Незнам. Тази връзка.
И получих в съзнанието ми прилив... от образи.
Образ с тази рокля ми просветна в съзнанието...
и почувствах каквото ти си чувствала тогава
Как се чувствах?
Това е било най-голямият срам в живота.
Но майка ти, ти я бе ушила.
Тя толкова се гордееше. Никога не беше шила рокля преди това.
И ти я носи за да я направиш щастлива.
Никога не съм го правил до сега, но, ...
може би ще успея да направя връзката да стане и в обратната посока...
за да можеш и ти да видиш такива неща за мен...
и че аз съм си още аз.
Трябва да те докосна.
Сега, поеми дълбоко дъх...
и пропъди всякъкви мисли от съзнанието си.
Почувствах всичко което той чувстваше.
Почувствах самотата му
За пръв път наистина виждах Макс Евънс
И как той вижда мен.
И най-невероятното бе...
че в неговите очи аз бях красива.
Стана ли?
Макс Евънс ме омагьоса.
Сякъш целият ми живот се промени за миг
Това е просто толкова иронично че когато нещо такова най-накрая ми се случва...
и то с извънземно.
Хей.
Здравей, Aлекс
Виждал ли си някъде чантата ми с учебници?
Не, не съм. Um, може ли да поговорим за момент?
Да, Какво става?
Еми, аз съм твой приятел и на Мария също...
и ако лъжеш Maрия, все едно лъжеш мен.
Aлекс, какво ти каза Мария?
Еми, честно, не ми е много ясно. Искам да кажа всичко трябва да мине през перспективата на Мария
Но тя каза нещо за това че е намерила кръв по тефтерът ти за поръчки
Какво става?
Aлекс, Мария преувеличава. Нали я знаеш.
Няма нищо.
Okay,добре виж. Единствено ме интересува че ти си добре
- Нали си? Добре си?
- Да, добре съм.
- Добре
- Добре.
И каквото се е случило вече е без значение?
Хей, всичко е наред.
- Okay.
- Okay.
- Ето я и нея
- Госпожице Паркър...
шерифът иска да ви зададе няколко въпроса.
Добър ден, Госпожице Паркър. Баща ви каза че няма да има проблем ако говоря с вас
Съжалявам че трябва да ви покажа тези
Този мъж е открит без ясна причина за смъртта му...
освен това.
Какво мислите е този отпечатък?
Досега не съм виждала подобно нещо.
Каил каза, че е видял подобен отпечатък на вашият корем.
Сбъркал е.
Убеден съм. Каил има голямо въоображение.
Да
Трябва сам да уверя в това, Лиз.
Стига, Шерифе. Искам да кажа...
Казах ви че разсипах кетчуп и аз...
и го казах поне хиляда пъти.
Лиз, моля те?
Отпечатакът изчезна от трупът също.
Какво знаеш за момче на има Макс Евънс?
- Mакс Евънс? Um...
- Mm-hmm.
Не го познавам много добре
- Не беше ле той едно от момчета в Крашдоун вчера?
- Не
- Разбирам.
- Може ли да се прибирам в къщи вече, Шерифе?
Само още едно нещо.
Някой предаде тази раница
Твоя е, нали?
Добре, добре, добре.
Произведен е изстрел.
Има дупка на униформата.
Казвам ви. Момичето е било простреляно.
Какво правиш?
Някой е видял летяща чиния във Финикс.
Счетоводил в Барстой който се мисли за Исус.
И двата случая са с повече улики от този.
Ще пусна това за изследване в лабораторията.
Обадете ми се, Шерифе,ако някога откриете нещо истинско.
Слушайте, вие ми казахте да се свържа с вас ако видя нещо
Синът ми вида отпечатъкът
Сигурен съм че е.
- Какво ще се случи сега?
- В лабораторията ще изследват униформата.
Ще разследвам този сличай както подобава без да влагам лични чувства
Предлагам ви да направите същото.
Няма да оставя нещата така. Ще бъда част от това разследване.
Шерифе, знаете ли как всички в агенцията наричаха баща ви?
Сержант Марсиянец Не искате да свършите, като него.
Агент Стивънс...
Бях на 8 години когато баща ми откри трупът.
Целият си живот мислех че е луд, както всички останали...
Луд да му се вярва.
Вече не съм толкова сигурен.
Благодаря ви Шерифе, Вашата работа приключи, Ние поемаме оттук.
Трябва да знам истината Макс.
Трябва да знам всичко иначe отивам при Валенти..
и ще му кажа всичко, което знам.
Добре
Добре.
Добре.. Започвам
- От къде дойде?
- Не знам.
Когато корабът се е разбил, аз не съм бил роден.
Значи е имало катастрофа?
Това което знам е, че не се е разбил метероологичен балон.
Корабът се е разбил 1947. Ти си на 16.
Ние сме били в някакви инкубаторни камери.
Ние?
Изабел и Майкъл също са...
Okay.
Това отговара на този въпрос.
Какви сили притежавате?
Може да се свързваме с хората...
както вече знаеш.
Може да манипулираме молекулярни sтруктури и можем...
Чакай. Какво означава това?
Това, uh... Така те излекувах.
Maкс...
кой още знае за това?
- Никой.
- Ами родителите ви?
На никого не казваме.
Живътът ни зависи от това.
Значи като ме излекува рискува това да се узнае, нали?
Да.
Защо?
Защото беше ти.
Макс, Валенти ми показа снимка на труп.
Жертва на убийство. Имаше същият сребърен отпечатък на гърдите
Това не може да бъде.
- Снимката беше от "1959."
- Tова е невъзможно.
Каил вида отпучатъкът на стомахът ми..
и Валенти откри униформата ми от ресторанта с дупката от куршум на нея.
Той просто ме попита дали си бил в кафето по време на стрелбата.
Maкс, той те подозира.
- Maкс
- Трябва да тръгвам
Чакай, Макс, Чакай, Тръгваш на къде? Къде отиваш?
- Maкс!
Maкс!
Забрави фестивалът трябва да тръгваме.
- Къде са ти нещата?
- Нося ги.
Преди да отида на този идиотски Фестивал за Разбиването искам да знам всичко
И ако не ми кажеш всичко сега...
Ще отида при Валенти сега и ще му разкажа всичко което знам.
Какво знаеш?
Еми, Аз...
Знам че Макс беше в ресторантът онзи ден.
И знам че когато дойде при теб когато беше простреляна и направи нещо.
И знам че единственият човек на земята на когото мога до вярвам напълно... ...
ме лъже.
Трябва да ми обещаеш че няма да пощурееш...
Да пощурея? Хей. Това съм аз.
- Мария
Значи с тази снимка показва, че има още такива, като нас ?
Още един. Поне е имало през 1959.
Значи тогава има надежда, ако го намерим...
може да ни каже от къде сме, какво сме...
Майкъл, успокой се. Имали сме един потенциален роднина преди 40 години.
Единственото, което знаем за него е, че е потенциален убиец.
Лиз, какво стана с теб? Движиш се по наклонена плоскост?
Ти си на път да станеш световно известен учен. Аз щях да бъда лудата ти приятелка.
Това сега, къде ме поставя? Не мога да бъда лудата приятелка на някого който вече е луд.
- Ще бъда излишна.
- Говориш глупости сега.
Мисля съм си заслужла правото. Така че приеми факта.
За бога! Мария, това са те!
- Направи обратен!
- Да направя обратен? Коя си ти?
О, господи!
- Ти си луда!
- Мария не съм! Моляте, просто ги настигни!!
Да ги настигна? Лиз, карам Jetta.
- Страхотно!
- Okay. Защо те са тук?
Не , не ми казвай че са три.
- Ами..
- Мисля че ще повърна
- Mария знае.
- Невероятно!
Виж, обещавам че няма да кажа на никого.
Махни колата си от тук веднага.
Не мисля че трябва да си тръгвате.
- Това просто ще покаже на хората, че сте виновни.
- Виновни. че спасихме живота ти?
- Майкъл...
- Мисля, че ми хрумна идея.
Ако всички работим заедно, може би, ще успеем да заблудим Валенти.
Ние не сме заедно. Нашият живот е на карта, не вашият.
- Сега, премести колата.
- Mайкъл това не може да продължи вечно... тази тайна.
И аз не искам да продължава.
Не мога да променя това, което се случи.
Но ако избягате, Валенти ще знае че сте вие.
Ще потвърдите това, което си мисли.
Тя е права.
- Трябваше да се сетя, че ще си на нейна страна
- Не съм на ничия страна.
Избери страна Макс, защото е време да изчезваме
Тя трябва да премести колата.
Аз ще се предам на Валенти.
Макс, разбрахме се че си тръгваме.
Maкс не мога да тръгна без теб.
Каква е идеята?
Чаках те час и половина.
Каил, знам че се държах отвратително напоследък...
и съжалявам.
Готина маска Алекс.
Изабел, здравей.
- Mария
- Hey.
Uh, готини конуси
Лиз ние.. ние дори не трябва да ходим до фестивалът
Каил ще бъде страхотно, ок?
Ще те чакам пред сцената след половин час, ок?
Добре.
- Половин час!
- Ясно!
- Имаме половин час.
- Разбрано.
- Е?
- Няма да стане.
- Къде е той?
- Точно тук.
Какво е направило това хлапе, Джим?
От тук поемам аз, Оуен.
- Хайде. Върти се!
- Добре де, въртя се.
-Върти се!
-Въртя се, въртя се, ок?
Добре. Така е по добре, Ключове
Добре, знам че е колата на майка ми , и не екой знае какво...
но не-унищожаването й е ключът към нашите отношетия, ясно?
-Все едно
- Имам въпроси за теб
- Какви въпроси?
Беше ли в Крашдаун кафе по време на стрелбата?
Да.
Какво направи на Лиз Паркър?
Нищо не съм и направил.
Не вярвам на това.
- Нямя ли да ми прочетете правата?
Имаш ли такива?
О, съжалявам. извинете.
Maрия
Maрия. Какво става?
Как правиш? Какво...
Какво стана тук?
- Добре ли си?
- Да, Така мисля.
Ето го.! Шерифе, ето го, Шерифе !
- Онзи беше при нея!
- Гледай хлапето.
Тате. Изкара ми акъла.
Да си виждал Лиз наоколо? Трябваше да се срещнем тук преди 15 мин.
Не.
Добре.
Мислиш се за много умен нали?
Не знам за какво говорите.
Не си играйте игрички с мен, Гн. Евънс
Това е боя. Отишли сте при Лиз Паркър в онова кафе и сте й направили нещо.
И аз искам да знам, какво е то.
Ядох садвич. Когато гръмна оръжието избягах.
Нарушил ли съм законът?
Шерифе , арестувате ли ме?
- Не.
Родителите ти ще те извадят за по малко от час.
Нека да ти кажа нещо. Ще разбера каква е истината.
Може да разчиташ на това
Ти си много умен , Maкс.
Но и аз съм също.
- Готови ли сте?
- Сигурни ли сте?
7, 6, 5, 4...
3,2,1... изстрелване!
- Oh.
- Имаше uh...
Косъм, да.
- Мерси.
Лиз, не е безопасно.
Искам да кажа, за мен и теб, uh...
Не е безопасно.
Не ме интересува.
Лиз, аз наистина искам това да...
бъде нещо...
нали знаеш, повече.
Но не може.
- Ние просто сме, uh...
- Различни.
Да
Ще се видим в училище.
Maкс!
Не можах да ти благодаря...
че ми спаси живота.
Благодаря.
Днес е 24 Септември
Аз съм Лиз Паркър и преди 5 дни умрях
Но след това най-невероятното нещо се случи
Аз оживах