Twin Peaks - 02x13 (1990) Свали субтитрите
Купър...
Спомням си, че пристъпих в светлината.
Неясна сянка в мрака.
И после нищо.
Докато се озовах до останките на нашия огън.
Два дни по-късно.
Майоре, съществуват нови терапевтични техники, които ще ни позволят да разбием амнезията ви.
Спомените ми са защитени от регресия.
Мога да ги усетя. Те са осезаеми. Мога да ги помириша и усетя.
Всичко ми е познато, но някак си извън обсега ми.
- Спомняте ли си нещо друго?
- Много малко.
Запазил съм един обезпокояващ образ - гигантска сова.
Гигантска сова?
Гигантска сова? Колко голяма?
Достатъчно да замъгли ума и паметта ми.
Три триъгълни белега до дясното му ухо. Идеална симетрия.
Майор Бригс, какво точно е естеството на работата ви?
Тази информация, както не веднъж съм казвал, е строго секретна.
Въпреки че пазенето на тайни в този момент, ми изглежда безмислено.
Вероятно има източници на информация, които...
надхвърлят човешката потребност от конспирации.
Информация от такова значение, което не...
Боже...
За душата ли става въпрос?
За моята душа?
Майоре, може би трябва да започнете от начало.
Запознат ли сте с проекта "Синя Книга"?
Да. Разследвания на военновъздушните сили на феномена НЛО.
Официално прекратен през 1969.
Но някои от нас...
продължават да работят неофициално.
Изследваме небето.
А в случая с Туин Пийкс - земята.
Търсиме място, наречено "Бялата Дупка".
- Майор Бригс?
- Очаквах ви.
- Почакайте малко, момчета.
- Заповед на полковник Райли.
Не ме интересува какви заповеди имате, това е моето управление, а майор Бригс ми е приятел...
Хари...
Ще продължим разговора си друг път.
- Сигурен ли си, че искаш да отидеш с тях?
- Да.
- Довиждане.
- Майоре.
- Спокойно, Ърни, няма да те ухапят.
- Това ти го казваш.
Тези мъже са опасни убийци. Имал съм си работа с такива и преди.
Жан Рено е твърд мъж, но познавам хора, които могат да го накрат да се разтрепери.
Хайде, Ърни, успокой се.
Е? Срещата уредена ли е?
Опитваме се. Ърни обаче е страхливец.
Страхливец. Ърни Найлс е смел човек. Сега ще ви покажа.
Моля ви, не ме карайте да правя това. Това е самоубийство, знам го.
- За доброто на всички, моля ви!
- Ърни, Ърни, Ърни...
Ало. Искам да говоря с Жан Рено.
Здрасти, Жан. Намерих купувач.
Здравей, Луси.
- Къде беше, Андрю?
- Свалях една котка от дърво.
Тази работа край няма.
За щастие моите усилия дадоха по-добри резултати.
Посетих осиновителната агенция на "Веселият Помощник",
където няколко синекоси лелки бяха повече от щастливи да ми помогнат.
За съжаление досието на Ники е било върнато в дома за сираци.
Никога няма да разберем какво се е случило с родителите на Ники.
Кураж, Андрю. Не се отчавай.
Следваща спирка - сиропиталището,
където е досието на Ники.
- Може би трябва да кажем на Луси.
- За нищо на света!
Това, скъпо момче, е мъжка работа.
След мен.
Луси... някакъв напредък?
Проверих колонките за обяви във всеки ежедневник
и не видях нищо, което да ми прилича на шахматно нещо
или да се споменава името Уиндъм Ърл. Съжалявам.
Няма нищо.
Още кафе?
И още как.
Всичко наред ли е?
Можеше и да е по-добре.
Това е за теб.
- Чао засега.
- Чао.
Хайде, Лио. Вкусно е.
Мамка му!
- Беше твой ред да го нахраниш, Боби!
- Тренирах.
Футболния сезон свърши.
Бейзбол - национална игра.
Добре. Може да изчистиш като се върнеш.
- Няма да се върна.
- Какво?
Гледаш новото момче на Бен Хорн.
Изразът "Златна възможност" говори ли ти нещо?
Това е големият ми пробив, Шели.
Имам по-важни работи от това да къпя Лио Джонсън.
Ами аз, Боби? Аз нямам ли по-важни работи?
Ами не се сещам.
Чичо Ед?
- Джеймс?
- Да, аз съм.
- Къде си? Добре ли си?
- Добре съм.
Трябва ми услуга.
- Изтегли всичките ми спестявания.
- Има само 12$, Джеймс.
Колкото е останало. И ми ги прати в "Уолис" -
един бар на шосе 96.
- Загазил ли си нещо?
- Не мога да говоря точно сега.
- Джеймс, какво има...
- Наистина не мога да говоря сега.
- Ще ти се обадя по-късно.
- Пази се.
- Обади се скоро.
- Добре, чао.
- Междуградски разговор?
- Туин Пийкс.
- Да не те е налегнала носталгия, Джеймс?
- Не.
Разкажи ми за Туин Пийкс.
Няма какво да се каже.
Започни с това, защо го напусна. Заради жена, доклкото си спомням.
Или бяха няколко.
Обичах едно момиче, което умря. Казваше се Лора.
Мислех си, че я познавам, но не беше така.
Предполагам, че никой не я е познавал.
Съжалявам.
Животът ми няма смисъл.
Изобщо не го харесвах, но си беше мой.
Чувствах, че ми принадлежи.
И тогава Лора умря.
И тогава животът ми принадлежеше на някой друг - на Лора.
И независимо какво правех и колко се опитвах да помогна...
още едно момиче умря.
Исках просто да се кача на мотора и да избягам.
Да се махна колкото се може по-далече от Туин Пийкс.
Чувството ми е познато, Джеймс.
Познато ми е.
Защо му позволяваш да те наранява?
Джефри заминава. Нуждая се от теб.
- Ще ми помогнеш ли?
- Какво имаш предвид?
Нуждая се от помощта ти.
- Добро утро, Майк Нелсън.
- О, Боже...
Искаш ли да си разделим една сода?
А какво ще кажеш за едно голямо парче черешов пай?
- С две вилици?
- Госпожо Хърли... Надин, искам си собствено парче черешов пай.
Даже две парчета. Но само за мен.
Добре.
- Руло!
- Не! Черешов пай и кафе!
Всъщност искам 16 кафета! Не искам да говоря с тебе, не искам да ходя с тебе,
не искам да те виждам, не искам да те познавам. Ясно ли е?
Или ще трябва да си изкарам съдебна заповед?
Майк Нелсън, ти си най-красивото момче, което съм виждала.
И много би ми харесало ако двамата излезем на среща.
Съжалявам. Понякога не мога да се контролирам.
- Норма... къде отиваш?
- Трябва да направя едни поръчки.
Не е ли малко рано за поръчки? Още не е свършила навалицата за закуска.
Ще се бориш сам с яйцата в кухнята. Ще се прибера скоро.
Приеми го като тест, Ханк.
Така и ще направя.
- Защо се махна от вкъщи?
- Съжалявам.
- Какво стана? Какво по дяволите правиш тук?
- Това е моят дом.
Дом? След всичко, което ти стори Катрин?
- Нямах избор.
- Джоси...
Джоси...
- Върви си.
- Джоси, нека се погрижа за теб.
- Не.
- Моля те.
Аз съм в безопастност тук. И докато съм тук, ти също си в безопастност.
Не.
Спри. Погледни ме.
Аз съм прислужница на Катрин. Не съм достатъчно добра за теб.
Добра си за мен.
Обичам те...
Желая те...
Какво?
Какво е станало?
Да, сержанте!
Искам ти да водиш атаката на хълма.
Да, сър!
Да, сър! Къде е генерал Стюарт и кавалерията му?
Идват, сър. Сигурен съм, че идват, сър.
- Татко?
- По-добре да побързат.
- Татко?
- Иначе сме загубени.
Ще посрещнем врага тук. Ще го посрещнем на зазоряване.
Татко!
- Да, скъпа?
- Какво правиш?
- Тук се води война.
- Война?
Гражданска война.
Татко, мисля, че ти трябва помощ.
Не, добре съм, скъпа.
Просто ми трябва малко време. Това е много важен ден.
Да, татко, много важен ден е. Ще спасим бизнеса. Аз и ти.
- Скъпа, скъпа...
- Да, татко?
Седнала си върху генерал Стюарт.
Генерал Лий! Да, сър?
Джеб, ела.
Не ми трябват повече каруци! Трябват ми очи и уши!
- Доведете ми генерал Стюарт.
- Обажда се Одри. Трябва да говоря с Джери Хорн.
- Спешно е.
- Подгответе 15-ти отряд от Алабама!
- Норма, мислех си...
- Дойдох, така че...
Влизай.
- Първо ти.
- Добре.
Ти си последното нещо, за което си мисля вечер, преди да заспя...
и първото, когато се събудя сутрин.
Знам, че светът се разпада...
но ние ще останем завинаги свързани.
Ние се обичаме, Ед.
Искам да съм с теб.
Искам да съм с теб, независимо какво се случи.
- Ед, Ед, твой ред е.
- После.
Внимавай с космите.
- Потите се като прасе, господин Найлс.
- Много ти благодаря.
Страдам от нервно изпотяване. Хиперхидроза. От дете.
Не го бях забелязал до войната с Корея.
Аз водих батальона към 49-тия паралел. Бяхме просто деца.
Нямах си и представа в какъв ад участваме.
Ърни, искам да се фокусираш върху сегашната ситуация.
Повтори инструкциите една по една.
Водя Денийс до "Фермата на умрелите кучета".
- Запознавам я с Рено.
- Така.
Уреждам покупката, приключвам сделката и се омитам от там.
Добре.
Хари, тогава идваш ти.
Как ми се иска да съм с вас,
но временно съм без права.
Помислих върху това.
Смятай се за полицай.
Загубата на Бюрото е печалба за мене.
Много съм ти задължен.
Готов е. По-добре го избършете, преди да тръгне.
Колко време ще ви отнеме да щурмувате фермата, след като приключа сделката?
Ти излизаш и ние влизаме.
- Може ли да ви попитам нещо?
- Какво, Ърни?
Не ме карайте да го правя. Не съм за тая работа.
Аз съм страхливец. Няма да се справя с това...
- Ърни!
- Ърни!
Просто временно отпускане. Добре съм. Да го направим.
- Къде е Денийс?
- Не съм го виждал.
Можеш да ме наричаш Денис.
Чувствам се някак си... удобно.
Какво мислите?
Трябва да продължим разследването си тайно.
Може би ще трябва да разбием ключалката. Сложна работа.
Воала! Вътре сме.
- Къде са всички?
- На обяд.
Ето ги досиетата.
Н... Н... Н...
Н!
Найлс, Нестър, Недърби...
Нидълман, Никълъс Нидълман - нашият малък Ники.
- Можем да го прочетем в колата.
- Търпение, Анди.
- Дик!
Обичайната информация... място на раждане...
осиновители..
- Изглежда не са били единствени.
- Дик...
Интригата се заплита.
- Къде са тайните ти, малък Ники?
- Дик!
Здравейте.
Ние сме семейство Бронстън.
Знам, че малко сме подранили. Обаче нямахме търпение.
Може ли да го видим? Къде е Дони?
Малкият Дони е...
мъртъв.
Исках да кажа мъртъв от умора.
Страхувам се, че Дони не е във форма.
Но вчера се чувстваше отлично.
- Дик!
- Само минутка... Уди.
Остави ме да помогна на тези добри хора.
До къде бяхме стигнали?
Ед? Ед, Дона е.
- Трябва ми помощта ти, Ед.
- Какво мога да направя за теб, мила?
Търся Джеймс - не ходи на училище, не го виждам в закусвалнята
- дори ходих до тях, но не го намерих.
- Джеймс е добре. Обади ми се.
Каза ми да му пратя пари в някакъв бар на шосе 96.
Говорихме кратко. Това е всичко, което знам.
Аз ще му ги занеса.
- А родителите ти?
- Ще им обясня, те ще ме разберат.
- Добре.
- Благодаря, Ед.
- Трябва да тръгвам.
- Ще ти звънна.
- Имаме много да си говорим.
- Да.
Ед, какво ли не прави човек от любов.
Еди, прибрах се. Тренировката...
Еди! Внимавай!
Ще те пребия!
Еди...
Чуваш ли ме?
- Надин?
- Надин е тук.
Не се тревожи за нищо, миличък. Надин ще се погрижи за теб.
Полковник Чембърлейн и 20-ти Мейнски полк
бяха сгащени на билото на връх "Литъл Раунд".
Единственият му шанс - маневра -
беше да премести левият фланг надолу по склона.
Но ние го чакахме.
Отчаяната маневра на Чембърлейн се провали, Боби.
- Господин Хорн...
- Връх "Литъл Раунд" е наш.
От тази точка успяхме да се придвижим към Федералната граница,
където ще се подготвим за атаката на Пикет.
И...
Победа!
Победа... ура...
Генерал Мейд...
вие претърпяхте позорна загуба.
Аз приемам вашата капитулация.
Добре... ще ви кажа какво, господин Хорн.
Първо трябва да си поговоря с президента Линкълн.
Вие ме почакайте тук и...
и ще се върна да продължим с капитулацията.
Трябва да вървя.
Не искам да карам президента да ме чака.
Сър!
Скъпа, имам добри и лоши новини.
Лошите новини са, че твоят старец съвсем е изперкал.
- А добрите са, че току-що спечели Гражданската война.
- Знам.
Чичо Джери каза, че пристига със следващият самолет.
Доктор Джакоби каза, че ще намине утре.
Трябва да помогнем на татко.
Не се тревожи скъпа, Боби ще се заеме.
Не ме наричай "скъпа"!
Влизай!
Катрин...
Здравей, Бен.
Дошла си да злорадстваш?
Да празнуваш моето падение?
Давай, смей ми се.
Ти ме победи...
както аз победих генерал Мейд.
Вярно е. Дойдох да злорадствам.
Изигра ме.
Опита се да ме убиеш.
И аз искам да те закопая толкова дълбоко,
че бъдещите поколения някога да изровят и изложат останките ти -
"Лигав Американски Плъх".
Не го хранете.
Не му се доверявайте.
Предполагам, че...
не заслужавам голямо доверие.
Въпреки всичко, което знам за теб,
аз съм тук с теб.
- Желая те.
- Не говориш сериозно.
Желая те, Бен.
Колкото и ужасно да изглежда, не мога да избягам от него.
Ти...
Ти караш тялото ми да потреперва.
Целуни ме, генерал Лий.
Към победа!
Побързай, Джим. Шампанското почва да се стопля.
Не ме наричай Джим. Добре, добре...
Джеймс, какво?
Можеш да погледнеш!
Искаш ли да отидеш някъде?
Джефри ще се прибере около полунощ.
Нямаме много време.
- Ще се задоволя с колкото имаме.
- Става.
За красивите непознати и поправените двигатели.
Не мислех, че някога отново ще върви. Ти си чудесен.
Не, честно...
Твърде си скромен. Наистина го заслужаваш.
Ти си силен и мил.
Имаш чудесно честно лице, Джеймс.
Не се смей, така е.
Всеки път като те погледна, знам точно какво си мислиш.
Тогава по-добре да внимавам с мислите.
Не се притеснявай. Не и пред мен.
- Какви са плановете ти?
- Всъщност нямам планове.
- Къде ще отидеш?
- Не знам.
- Джеймс, недей...
- Какво?
Не искам да си тръгваш.
Дай ми още време, Джеймс.
Мога да измисля поне 1000 причини да останеш.
Сигурен ли си, че не искаш да изчакаме Ханк? Сутринта ми каза, че и той иска да участва.
- Да изчакаме още малко.
- Ще започнем без него.
- Както кажеш.
- Може ли?
Потиш се. Нещо не е наред ли?
Потя ли се? Това е Хиперхидроза. От дете я имам.
По това време живеех в Гуам и бях хванал жълта треска.
Последствията са ужасни.
Потенето е едно от най-неприятните.
Седни, Ърни. Поеми си дълбоко въздух.
Всичко изглежда наред. Може ли да продължим? Имам да хващам самолет.
Жан, погледни!
Има жици!
Връзката прекъсна.
Купър!
Той искиа мен, Хари.
- Искам безопасно преминаване на границата.
- Първо освободи заложниците.
Няма да се разберем така, Купър.
- Ако не се предадеш, ще те убием.
- Всеки умира някога.
Ще се договорим.
Добре.
Ърни Найлс и агент Брайсън срещу мен.
Куп!
- Трябва ни подкрепление.
- Щатската полиция?
Обади им се.
Луси? Хоук е!
- Как е нашето момче?
- Мисля, че заспа.
Сънува любов.
Щастливец, щастливец.
Щастливец...
Преместиха се в централната стая.
Анди, бъди готов.
Още полицаи.
Снайперисти.
Да се договорим или да бягаме.
Ще ни оставят ли да избягаме, агент Купър?
Не.
А мислите ли, че ще се пазарят?
Не.
- Какво предлагате да направим?
- Да се предадете.
Добре.
- Да не си полудял?
- Не.
Възможностите ни са да се предадем мирно
или да го убием.
- Тогава и двамата ще умрем.
- Знам.
Толкова ли е важна моята смърт за теб?
Двамата ми братя са мъртви.
Ти си отговорен за това.
Защо?
"Защо?"
Преди ти да дойдеш, Туин Пийкс беше обикновено място.
Братята ми продаваха наркотици на тинейджърите и шофьорите на камиони.
"Едноокия Джак" привличаше бизнесмени и туристи.
Спокойни хора си живееха спокойно.
И тогава умря едно красиво момиче.
Ти пристигна и всичко се промени.
Брат ми Бернар беше прострелян и оставен да умре в гората.
Опечален баща задуши другият ми брат с възглавница.
Отвличания, смърт...
Изведнъж... спокойните хора вече не са спокойни.
Спокойните им сънища се превърнаха в кошмари.
Ако ти умреш, може би ще си последният.
Може би ти си довел кошмарите със себе си.
И може би кошмарите ще умрат с теб.
Не знам за какво говориш,
но знам, че имаме проблем.
И ако ти не го решиш, аз ще го направя.
Жан... погледни. Поръчвал ли си храна?
Не.
Не, не... пусни я.
Това е момиче.
- Здравей.
- Време е за вечеря.
Добре.
Не те ли познавам от някъде?
- Добре ли си?
- Да.
- Добър план, Денийс.
- Просто използвах краката си.
Благодари на шериф Труман. Идеята беше негова.
- Хари С. Труман.
- Просто импровизирах.
Мъртъв е.
Боби?
Боби?
Боби, не е смешно.
Боби?
Лио?
Шели...
Бомба? Каква бомба? Обясни ми, Луси.
Гласът по телефона каза, че има заложена бомба в гората.
Но не каза в коя гора. И изведнъж прозвуча голяма експлозия
и токът спря. Тогава се обадих на пожарната.
- Добра работа, Луси.
- Имаше ли огън?
Имаше два. Първият беше в електроцентралата, но повечето пожарникари...
Ще проверя генератора. Нещо не е наред.
- И?
- ... играеха бинго.
- Така че се забавиха, докато се съберат.
- Извинявай, Луси.
След това чух експолозията, за която ви казах. Звучеше сякаш е на близо и отидохме да видиме.
Оказа се, че е трансформатора на отсрещната сграда.
Но не можехме да се доближим, защото трансформаторът хвърляше искри навсякъде.
Страхувахме се да не се подпали и управлението.
"Неясни причини" - така каза началник Кипъл.
Пушекът го задушаваше, затова звучеше малко пресипнало.
- Хари!
- Да, Куп?
Ела да погледнеш това. Сам.
Луси, чакай тук.
Мили Боже...
- Кой е това?
- Не знам.
Това е шахматна партия.
Следващият ход на Уиндъм Ърл.
СУБТИТРИ BigBo