Horror Of Dracula (1958) Свали субтитрите
"3 Май, 1885.
"Най-после дългото ми пътуване е към края си.
"Как ще завърши, не бих могъл да кажа.
"Но каквото и да стане, поне ще знам...
"...че съм направил всичко по силите си за да успея.
"Последната част от пътуването ми след село Клаусенбърг...
"...се оказа по-тежка отколкото очаквах...
"...поради нежеланието на кочияшът да ме превози докрай.
"Тъй като нямаше друг достъпен транспорт...
"...се наложи да измина последните няколко километра пеш...
"...за да стигна до Замъка Дракула.
"Замъкът изглеждаше безобиден под топлите лъчи на слънцето, и всичко изглеждаше нормално...
"...с едно изключение: Не се чуваха птичи песни.
"Щом прекосих дървения мост, и минах през портата...
"...внезапно стана много студено...
"...най-вероятно заради студените води на планинския поток...
"...който прекосих.
"Все пак се чувствах късметлия, че стигнах дотук...
"...и нямах намерение да се проваля. "
"Г-н Харкър, съжалявам, че не можах да ви посрещна. Чувствайте се като у дома си. - Дракула"
Извинявайте. Не ви чух да влизате.
Казвам се Джонатан Харкър. Аз съм новият счетоводител.
Ще ми помогнете, нали?
Обещайте ми. Моля ви!
-Как мога да ви помогна?
-Измъкнете ме оттук.
-Но защо?
-Той ме държи затворница.
Кой? Граф Дракула?
Опасявам се, че не разбирам.
Моля ви. Моля ви, помогнете ми да избягам!
Г-н Харкър. Радвам се, че пристигнахте невредим.
Граф Дракула?
Аз съм Дракула. И ви приветствам с добре дошъл в моя дом.
Извинямам се, че не бях тук за да ви посрещна лично...
...но виждам, че сте намерил всичко, което ви е необходимо.
Благодаря ви. Беше много грижливо от ваша страна.
Това е най-малкото, което мога да направя след такова тежко пътуване.
Да, беше дълго пътуване.
И уморително, предполагам. Нека ви покажа стаята ви.
Благодаря ви.
Не, позволете ми.
За съжаление, икономът ми не е тук в момента.
-Негов роднина починал.
-Разбирам.
Ще видите, че всичко е подготвено за ваше удобство.
Кога мога да започна работа?
Когато пожелаете. Има много книги които трябва да бъдат подредени.
-Нуждете ли се от нещо друго?
-Мисля, че не. Бяхте много мил.
Напротив, за мен е привилегия.
Имах голям късмет да намеря такъв виден учен да работи за мен.
Обичам тишната и уединението.
Мисля, че този замък ги предлага.
В такъв случай и двамата сме доволни. Чудесно споразумение.
И още нещо г-н Харкър.
Трябва да излезна и няма да се върна до утре след залез слънце.
До тогава, чувствайте се като у дома си.
-Лека нощ г-н Харкър.
-Лека нощ.
Тъй като ще бъда навън дълго време, ще е добре да вземете ключът за библиотеката.
Благодаря ви.
Ще намерите библиотеката наляво от залата.
-Може ли?
-Да, разбира се.
-Жена ви?
-Не, годеницата ми.
Вие сте много щастлив човек. Може ли да попитам как се казва?
Люси Холмууд.
-Очарователна е, очарователна.
-Благодаря.
Лека нощ.
Спете спокойно г-н Харкър.
"Най-сетне срещнах Граф Дракула.
"Той се съгласи...
"...да работя с книгите му, както възнамерявах.
"Сега за мен остава само да очаквам настъпването на деня...
"...когато с Божията помощ...
"...завинаги ще сложа край...
"...на неговото царство на ужаса. "
-Г-н Харкър. Ще ми помогнете ли?
-Ако е възможно.
Но защо Граф Дракула ви държи затворена?
-Не мога да ви кажа.
-Но ако ще ви помагам трябва да знам.
Съжалявам, не е възможно.
Много ме затруднявате.
Аз съм гост тук. Ако ще ви помагам трябва да имам причина.
Причина. Искате причина!
Не е ли достатъчна причина, че ме заключва в този замък, и ме задържа против волята ми?
Нямате си представа колко зъл човек е!
Или какви ужасни неща върши!
Не бих могла. Не смея да напусна сама.
Зная, че ще ме намери отново.
Но, ако ми помогнете, ще имам шанс.
Трябва да ми промогнете! Трябва! Вие сте единствената ми надежда!
Длъжен сте!
Ще ви помогна.
Моля ви, не се измъчвайте.
Благодаря ви.
"Станах жертва на Дракула и неговата наложница.
"Може би съм обречен да бъда един от тях.
"Ако това е така, мога само да се моля...
"...че този, който намери тялото ми...
"...ще притежава познанието...
"...да стори това, което е необходимо...
"...за да освободи душата ми.
"Загубих цял ден. Скоро ще се стъмни.
"Докато все още владея сетивата си, трябва да сторя това, което съм решил.
"Трябва да намеря леговището на Дракула...
"...и да сложа край на съществуването му.
"Скоро слънцето ще залезе и те ще се събудят отново.
"Нямам много време. "
-Добър ден, сър.
-Добър ден.
-Може ли едно бренди?
-Разбира се, сър.
-Надалече ли пътувате?
-Надявам се, че не остана много.
-Може ли да си поръчам обяд?
-Да, сър.
Инга!
Храната ни е доста проста, сър.
-Рестото ви.
-Благодаря.
Не минават много пътници по тези краища. Поне не и такива, които остават дълго.
Предполагам, преди няколко дни е минал един. Г-н Харкър.
-Харкър, сър?
-Да.
Мой приятел.
-Пишеше ми от този адрес.
-Не и от тук, сър.
Спомням си господинът. Заръча ми да изпратя писмо.
Затваряй си устата, момиче!
Това писмо ли беше?
-Не съм сигурна.
-Може би ще си спомните името.
Др. Ван Хелсинг.
Не съм сигурна.
Върви да приготвиш обяда на гоподина. Веднага. Чуваш ли?
От какво се страхувате?
-Не ви разбирам.
-За каво е този чеснов цвят?
И на прозореца?
И тук също?
Нали не са за декорация?
-Не знам за какво говорите.
-Мисля, че знаете.
Също мисля, че знаете нещо за приятеля ми.
-Той дойде, за да ви помогне.
-Не сме искали помощ.
Но се нуждаете от нея.
Вижте, сър. Вие сте непознат в Клаусенбърг.
Има неща, в които не трябва да се бъркаме...
...като неща, които са отвъд възможнжстите ни.
Моля, не ме разбирайте погрешно.
Говорим за нещо повече от суеверие. Опасността е напълно реална.
Ако разследването ни с г-н Харкър бъде успешно...
...не само вие, но и целия свят ще спечели от това.
Замъкът Дракула е някъде тук в Клаусенбърг.
Ще ми кажете ли как да стигна до там?
Вие си поръчахте обяд, сър. Като кръчмар е мое задължение да ви сервирам.
Когато се наядете, ще ви помоля да си тръгнете и да ни оставите на мира.
Обядът ви ще е готов след малко седнете, ако искате.
Благодаря ви.
Намерихме това на кръстопътя до замъка.
Каза ми да го изгоря.
Но приятелят ве беше толкова добър. Не можах.
Харкър?
Харкър!
Харкър!
Харкър!
Съжалявам, г-н Холмууд но не мога да ви кажа нищо повече за смъртта му.
Не можете, или не искате?
Изберете си едното.
Др. Ван Хелсинг, не съм доволен.
Изведнъж идвате и ни казвате че Джонатан Харкър е мъртъв.
и в същото време не искате да ни кажете къде и как е умрял.
-Намирам го за много подозрително.
-Артър!
-Получихте смъртния акт.
-Да. Подписан от вас.
Кога умря докторе?
-Преди 10 дни.
-10 дни!
-Къде беше погребан?
-Беше кримиран.
-По чия воля?
-Неговата.
Като приятел и колега ми беше казвал, че иска да бъде кримиран след смъртта си.
Сигурно знаете, че Джонатан щеше да се жени за сестра ми Люси.
Бихте могъл да напишете писмо.
Мислех, че ще е по-малко шокиращо, ако и го кажа лично.
Предпочитам сестра ми да не ви вижда.
Жена ми и аз ще и кажем.
Както желаете. Съжалявам.
Бихте ли предали моите съболезнования на г-ца Люси?
Ако има нужда от мен, аз съм на нейно разположение.
Герда. Д-р Ван Хелсинг си тръгва. Бихте ли го изпратила да вратата?
Да.
Приятен ден.
Защо е тази потайност? Защо не иска да ни каже?
Скъпи, д-р Ван Хелсинг е много интелигентен човек.
Каквито и да са мотивите му, със сигурност си има причина за тях.
Във всеки случай, вече не можем да помогнем на Джонатан.
В момента трябва да мислим за Люси.
В състояние ли е да и го съобщим?
-Ще бъде ужасен удар за нея.
-Все някога трябва да узнае.
По-добре да не я будим от следобедната и дрямка. Ще видим как е вечерта.
Джонатан ще си дойде скоро. Знам го. Тогава ще се оправя, ще видите.
Няма да съм в тежест на вас и на д-р Стюърд.
Люси, не си в тежест на никого. Заспивай сега, и си почини малко.
Трябва да върнем руменината върху тези бузи.
-Лека нощ, Люси.
-Лека нощ, Мина.
Лека нощ, Артър.
-Поспи си добре.
-Ще се опитам.
Разследвания върху вампирите. Има няколко установени оръжия срещу вампирите.
Първо: светлина.
Вампирът има непоносимост към светлина.
Никога не излиза през деня.
Слънчевата светлина - смъртоносна. Повтарям: смъртоносна
Може да ги унищожи.
Второ: чесън.
Миризмата на чесън ги отблъсква.
Бележка: Да проверя последните ангажименти на Харкър преди да отпътува за Клаусенбърг.
Трето: разпятия.
Символизират надмощието на доброто над злото.
Разпятието в този случай...
Влез.
-Позвъняхте, сър.
-А да.
Това писмо трябва да бъде доставено сутринта.
-Ще се погрижиш ли?
-Да.
-Благодаря.
-Аз ви благодаря, сър.
Има ли нещо?
Какво?
Когато бях отвън ви чух да говорите на някого.
Разбира се. Говорех си сам. Няма да забравиш писмото, нали?
Не, сър.
Да.
Разпятието в този случай има двойно действие:
То предпазва човека...
...и разкрива вампира, или негова жертва...
...ако е в напреднал стадий на заразата.
Установено е...
...че съзнанието на жертвите се съпротивлява на властта на вампира...
...но не са способни да спрат...
...подобно на пристрастяването към наркотици.
Смъртта настъпва поради загуба на кръв.
Но за разлика от нормалната смърт, мъртвецът не намира покой...
...и той продължава съществуването си като немъртъв.
След смъртта на Джонатан Харкър...
...Граф Дракула...
...първоизточникът на това ужасно зло, изчезна.
Трябва да бъде намерен и унищожен.
-Изглежда толкова немощна, докторе.
-Нейният случай е доста странен, г-це Холмууд.
Има симптомите на анемия и я лекувам срещу анемия.
Разбира се би могло да бъде много бавен процес.
Все пак се надявах на някакви окуражителни признаци досега.
-Може ли да видя леля Люси?
-Не днес, Таня.
-Много ли е болна?
-Опасявам се, че да.
-Знаете ли какво и има?
-Разбира се.
Тогава защо не я излекувате?
Таня.
Колко пъти съм ти казвала да не досаждаш на г-жа Холмууд?
-Съжалявам, г-жо.
-Няма нищо, Герда.
-Детската логика понякога е много объркваща.
-Да.
Бихте ли искала да се допитате до, втори доктор, г-жо Холмууд?
Благодаря ви, докторе. Ще си помисля.
Продължавайте с лекарствата и диетата, които и преписах...
-...и да диша повече чист въздух.
-Да, докторе.
-Приятен ден.
-И на вас.
Влез.
Г-жо Холмууд, добре, че дойдохте.
-Ще седнете ли?
-Благодаря.
В писмото си споменахте за някакви вещи на Джонатан.
Да, при мен са. Щях лично да ви ги донеса, но...
Разбирам. Все пак трябва да разберете...
-...че г-н Холмууд е много разстроен.
-Разбира се.
Просто ми се иска да помогна.
Как прие г-ца Люси новините?
Не сме и казали още. Много е зле.
Съжалявам да го чуя. Може ли да попитам, какво и има?
Всичко стана толкова внезапно. Случи се преди 10 дни.
Семейният ни доктор каза, че е анемия.
Много ми е неприятно да го чуя.
Моля ви не си мислете, че, имам нещо против др. Стюард, но...
-Посъветва ме да се допитам до втори доктор.
-Бих искал да я видя.
-Много ви благодаря.
-Извинете ме за момент.
Люси. Доведох някой да те види.
Др. Ван Хелсинг. Той е приятел на Джонатан.
Г-це Люси.
Много хубави цветя.
Джонатан е мъртъв, нали?
-Истина е, нали?
-Съжалявам.
-Артър ли ти каза?
-Никой не ми е казвал. Предчувствах го.
-За това ли др. Хелсинг е тук?
-Отчасти.
Др. Хелсинг е специалист. Дойде, за да ти помогне.
Джонатан ми е разказвал толкова много неща за вас.
-Добри, надявам се.
-Много добри.
Да видим сега.
Не се притеснявай, скоро ще се оправиш.
Довиждане, докторе.
Съжалявам, че сте пътувал напразно, за Джонатан имам предвид.
Не беше напразно. Уверявам ви. Приятен ден, г-це Люси.
Как би могла да знае за смъртта на Джонатан?
-Предчувствие. Не е необичайно.
-Прие го толкова спокойно. Притеснява ме.
Опасявам се, че има по-неотложни неща, за които да се тревожим.
Тези белези на врата и, кога се появиха?
Забелязах ги малко след като се разболя.
Попитах я. Каза, че нещо я е ужилило.
Възможно е.
Др. Стюърд каза, че се нуждае от свеж въздух. Прозорците и са отворени постоянно.
Между залезът и изгревът...
...всички прозорци в стаята и, освен прозорчето над вратата...
...трябва да бъдат затворени.
Г-жо Холмууд, повикахте ме, за да ви помогна.
Ако искате да помогнем на доведената ви сестра, трябва да свършите някои неща...
-...колкото и необичайни да изглеждат.
-Знам, но...
Ако обичата г-ца Люси, следвайте предписанията ми, умолявам ви.
Ще направя всичко, за да се излекува.
Намерете отнякъде чеснови цветя, колкото може повече.
Сложете ги до прозорците, вратата, и около леглото и.
Може да ги махате през деня, но при никакви обстоятелства...
...дори ако тя ви помоли, не трябва да бъдат махани през нощта.
Не можете да си представите колко е важно да следвате инструкциите ми.
Правете каквото ви казах и ще я спасим.
Ако не го направите, тя ще умре.
Ще дойда пак сутринта.
Господи, дете! Какво ти има?
Тези цветя, не мога да ги понасям!
Наистина миришат силно, но г-жа Холмууд каза...
Не ме интересува какво е казала! Моля ви, махнете ги!
Моля ви, Герда, задушават ме.
Добре г-це, ще ги махна.
И прозорците, ще отворите ли прозорците?
Да, г-це Люси, щом искате.
Ще се върна за останалите.
Нищо не можах да направя, за да я спася.
Г-жо Холмууд, направихте ли каквото ви казах?
Направи го. И виждате резултатът.
Моля ви, сър. Извинете ме.
Вината е моя. Не можеше да диша. Изглеждаше толкова зле.
Умоляваше ме да отворя прозорците и да махна цветята.
Знам, че ми казахте да не го правя, но...
По кое време беше това?
Около полунощ.
-Чух шумове...
-Добре, Герда...
-...свободна сте.
-Да, благодаря ви, сър.
Толкова съжалявам.
Каквото и да се случило, знам че ни донесохте само мъка.
Първо Джонатан и сега Люси.
Който и да сте, и каквито и да са целите ви, моля ви, вървете си и ни оставете на мира.
Г-н Холмууд, когато ви казах за Джонатан сметнах за най-добре...
...да ви спестя обстоятелствата, поради които умря.
Смъртта му, обаче толкова си прилича с тази на сестра ви...
...че мисля, че ще е добре да узнаете истината.
Не очаквам да ми повярвате, но мисля, че ще повярвате на Джонатан.
Това са последните му думи. Дневникът му.
Щом го прочетете, ще разберете.
Какво има, Герда?
Дойде полицай, сър. Води Таня със себе си.
Таня?
-Покани го вътре, Герда.
-Добре, сър.
-Добър вечер, г-жо. Добър вечер, сър.
-Какво има, г-н полицай?
Намерих това момиченце. Изглеждаше много уплашена.
-Разкажи им каквото ми каза.
-Не искам.
Не се плаши.
Ела, седни до мен, и ми кажи какво стана.
Не искаш г-н Холмууд да те помисли за ревла, нали?
Голямо момиче си вече.
Кажи ми какво стана.
Излязох навън сама, и тя дойде при мен.
Каза ми, ''Здавей, Таня, Хайде да се поразходим?''
Казах "да". И отидохме да се разхождаме.
Тогава дойде някой, и тя избяга и ме остави...
...тогава се загубих.
Коя беше тя? Кого видя?
Хайде. Кажи ми.
Коя беше?
Леля Люси.
-Викаше ме лельо Люси.
-Да, мила.
Ела.
Много си студена. Къде отиваме?
На разходка. Знам едно тихо място, където можем да си играем.
Има ли още много лельо? Уморих се.
Почти стигнахме.
Люси!
Артър, скъпи братко!
Артър, защо не дойде по-рано?
Ела, дай да те целуна.
Сложи това.
-Искам да си ида вкъщи.
-Ще те заведем.
Ще доведа г-н Холмууд и всички ще си идем заедно.
-Без леля Люси.
-Да, без нея. Стой тук.
Бъди добро момиче.
Сега приличаш на плюшено мече. Ще сложиш ли това?
Хубаво е нали?
-Обещаваш ли да не избягаш?
-Обещавам.
Ако гледаш натам, ще видиш слънцето да изгрява.
Топли се.
Сега разбирате ли?
-Но защо Люси?
-Заради Джонатан.
Трябва да сте прочел в дневника му за жената, която намерил в Клаусенбърг.
Дракула си отмъщава по този начин.
-Люси щеше да замести тази жена.
-О, не!
Наблюдавах гробницата и всяка нощ, откакто беше погребана преди три дни.
Днес излезе за пръв път.
Холмууд, знам че желанието ви е Люси да почива в мир.
Обещавам да го изпълня. Но първо...
...ако разрешите, тя може да ни заведе до Дракула.
Как може да го допуснете?
Да продължава да бъде обладана от това зло?
Ами детето на Герда, и останалите, които ще станат нейни жертви?
Не, не бих могъл! Не бих!
Разбирам.
Заведете детето вкъщи и елате тук след един час?
Всичко е наред.
Скоро ще се съмне. Няма да напусне ковчега отново.
Няма ли друг начин?
Но това е ужасно!
Моляви, опитайте да разберете.
Това не е сестра ви Люси. Това е само обвивка.
Обладана и осквернена от Дракула!
За да освободим душата и и да и дадем вечен мир...
...трябва да унищожим тази обвивка завинаги!
Повярвайте ми, няма друг начин.
-Изпийте това.
-Добре съм.
-Изпийте го.
-Благодаря.
В дневника на Джонатан има толкова много неща, които не разбирам.
Наистина ли Дракула е на толкова години?
Смятам, че е възможно.
За вампирите се знае, че живеят с векове.
Според историческите източници Дракула може да е на 500, или 600 години.
Има още нещо.
Винаги съм мислел че тези същества...
...могат да се превръщат в прилепи, или вълци.
Това са легенди.
Цял живот съм ги изучавал.
Провеждал съм проучвания заедно с някои от най-големите учени в Европа.
И пак не открихме, нищо съществено.
Прилепът-вампир е добре познат.
Но обстоятелствата около съживените тела на мъртвите...
...'немъртвите' както още ги наричаме...
...са толкова неясни, че много учени не вярват, че те съществуват.
Разбирам, че сте объркан.
Как бихте могъл да разберете за толкова кратко време?
Но вие прочетохте и видяхте достатъчно, за да знаете...
...че това зло трябва да бъде унищожено.
-Надявам се, че ще ми помогнете.
-Ще направя каквото кажете.
Благодаря ви.
Все пак знаем за някои техни слабости.
Преди малко видяхте една от тях.
Също така знаем, че през деня...
...трябва да почива върху родната си земя.
Когато бях в замъка Дракула видях катафалка да минава през портите.
В нея имаше ковчег.
Мисля, че в нея е лежал Дракула върху пръст от имението си.
За да стигне тук катафалката е трябвало да мине през границата при Ингщад.
Те трябва да имат документ накъде е отивала.
Трябва да намерим адреса. Ще дойдете ли с мен в Ингщад?
Колко време ще отнеме? Трябва да кажа на Мина.
Ако имаме късмет, ще се върнем утре сутринта.
Митница
Това е извън правомощията ми, сър. Против правилата е.
Искаме да знаем само накъде е отивал ковчегът.
Не мога да давам информация без да съм упълномощен.
-Спешно е! Аз съм доктор.
-Съжалявам, сър.
Едно момче ви носи съобщение.
Иска да ви го предаде лично.
Добре, Герда ще ида.
-Да?
-Вие ли сте г-жа Холмууд?
-Да.
-Нося ви съобщение.
Трябва да идете на Фредерикщрасе 49. И не трябва да казвате на никого.
Кой каза така?
Каза, че е Артър Холмууд. Каза, че го познавате.
Но това е невъзможно. Съпругът ми отиде в Ингщад.
Щом ми предаде това съобщение значи не е. А той ми го предаде.
Приятна вечер.
Трябва ви съответното разрешително.
Имам заповеди и трябва да ги изпълнявам.
Наредено ми е при никакви обстоятелства...
...да не позволявам на неупълномощени лица...
Разбира се при спешни случаи, понякога правим изключение.
И след като господинът е доктор...
-На коя дата казахте?
-1 Декември.
От Клаусенбърг до Карлщад. Да видя.
Ето го. Една катафалка и ковчег.
Дж. Маркс, Фредерикщрасе 49, Карлщад.
Артър?
Артър?
Сигурен ли сте, че не искате нищо за ядене, сър?
Не, Герда. Нямаме време.
Искам да поговоря с г-жа Холмууд преди да тръгнем.
-Ще видите ли дали е станала?
-Да, сър.
Готов ли си?
-Няма я, сър.
-Няма я?
Не, сър.
Добро утро.
Мина, уплаши ме.
Къде си била по това време?
Беше такова хубаво утро, и станах да се поразходя в градината.
-Не очаквах да се върнеш толкова скоро.
-Опасявам се, че пак трябва да тръгвам.
-Кога ще се върнеш?
-Не съм сигурен.
Изглеждаш бледа. Добре ли си?
Артър, не се тревожи. Чувствам се чудесно.
Довиждане, скъпи.
Оставете аз да ви водя, сълбите са опасни.
Не искаме да си счупим нещо, нали? Не.
Веднъж един старец дойде да види починалата си жена...
...и падна по стълбите. Беше доста забавно.
Дойде да се сбогува и си остана тук.
Забавно.
Да видим сега? Какво търсим?
Някъде отзад е.
Толкова време е тук, че е хванал паяжини?
Насам, господа. След мен.
Знам къде е. Насам.
Не е възможно!
Беше тук. Вчера дойдох, и си беше тук.
Не разбирам кой може да го е преместил.
Кочияшът на катафалката може да е излъгал на митницата...
...накъде отива.
Но човекът в моргата не лъжеше.
Беше изненадан, когато видя, че ковчегът го няма.
Трябва да го е получил по някое време.
-Мисля, че все още е някъде в Карлщад.
-Но къде? Това е голям град.
Не забравяйте, че няма много места, където да се скрие.
Така е.
Какви тайни работи си говорите там?
Сега ще дойдем, скъпа.
Има едно изоставено гробище на три мили от тук.
Някъде в този район.
Св. Джоузеф.
Един момент.
Мина, не ме мисли за глупав...
...но бих се чувствал по-спокоен, ако носиш това, докато ме няма.
Не питай защо, просто го носи заради мен.
-Артър...
-Моля те, Мина.
Защо не ви послушах? Ако бяхме оставили Люси да ни отведе до Дракула...
това нямаше да се случи.
Не се обвинявай за това, но сега трябва да оставиш Мина да ни води.
Ще я защитим възможно най-добре.
Довечера ще наблюдаваме прозорците в стаята и.
-Гледат от двете страни на къщата, нали?
-Да.
Знам, че искам много от теб, но сега трябва да бъдем силни.
Имаме възможността да оттървем света от това зло.
И с Божията помощ ще успеем.
Мина е в безопасност сега, но довечера трябва пак да я наблюдаваме. Почини си.
-Ами ти?
-Аз ще се настаня тук, ако може.
-Ще ти донеса завивки.
-Благодаря.
Мина!
Стой така за малко.
Благодаря.
-Ще се оправи ли?
-Предполагам.
Дай да ти видя ръката.
Внимателно.
Добре ли си?
Да, изглежда добре.
Пий повече течности. Чай, кафе, или най-добре вино.
Сега иди долу и се погрижи, за себе си.
Не се притеснявай, с Герда ще я наглеждаме.
Измий челото и. С одеколон най-добре.
-Как е тя?
-Въстановява се.
Слава Богу!
Как е влязъл? Наблюдавахме къщата цяла нощ.
Може би бъркаш някъде. Сигурно се превръща в нещо.
Как иначе ще влезе вътре?
Ще ми се да знаех.
-Г-жата заспа, сър.
-Не трябва да бъде оставяна сама.
Аз ще се кача. Няма проблем.
Ти си почини и пийни малко вино. Нуждаеш се и от двете.
-Герда, ще донесеш ли още една бутилка?
-Сър, не мога.
Знаете какво стана последният път, когато пренебрегнах заповедите на г-жа Холмууд.
Какво имаш предвид?
Г-жата ми нареди в никакъв случай, да не слизам в мазето.
Холмууд! Холмууд!
Гелда, какво стана?
Вие казахте да се върна при г-жата и аз се качих.
-Той беше като дяволът!
-Какво стана?
Той дойде и отнесе г-жата, сякаш е бебе!
Успокой се.
Има само едно място, където може да отиде сега: в замъка си.
Това е кочияш. Мъртъв е от около половин час.
Мислиш ли, че Дракула го е убил?
Разбира се. Без кочияш няма да може да се прибере преди изгревът.
Би бил мъртъв.
-Ако успее да се прибере...
-Ще се скрие в замъка.
-Там ще го изгубим.
-Ами Мина?
Чакай!
Спри!
Съмва се.
Виж!
Превод: stryker
Режисьор: Терънс Фишър
В главните роли: Кристофър Лий Питър Къшинг
02.04.2005