The Ladykillers (2004) (The Ladykillers CD1.sub) Свали субтитрите
е пламнала.
Светът
е лабиринт.
Начинът
на днешният живот
е странен и объркан...
Убийците на старата дама
Добър ден г-жо Мънсън
Добър да е шерифе.
Знаете ли момчето на Фънтесови?
Макатий Фънтес?
О не. Не той. Уиимак.
- Първородният син на Макатий.
- Аха да...
- Не го знам.
- Ами добро е момчето,
но е ходил до Костеко в Паскагуа и си е взел отвратително нещо.
- Какво?
- И слуша оная музика.
- Ами, ако искате, мога да...
- Силно!
- Ами мога да отида да говоря с него ако...
- "Оставих Си Портфейла в Ел Сегундо"
- Оставил си е портфейла?
- Хипити-хоп музика!
И да знаеш наричат я хипити-хоп музика.
Но на мене не ми действа тая хипария.
И Отър също не я харесва тая музика.
- Значи притеснява и Отър, така ли?
- Ами може ли да стане иначе?
"Оставих Си Портфейла в Ел Сегундо"
И шерифе, знаете ли как наричат цветнокожите в тия песни?
Имате ли някаква представа?
Не г-жо. Не мисля че... Кюнци!
Дори не искам да изричам тази дума. И няма да я повторя.
- Това мога кажа. Казала съм я веднъж...
- Да г-жо.
...в процеса на подаване на моето оплакване.
- Да госпожо. Кюнци!
2000 години след Христа! 30 години след Мартин Лутър Кинг!
Епохата на Монтел!
Боже милостиви.
До там ли я докарахме?
Уиимак ходи до Паскагуа и си взима
голямо вехто ревящо стерео, за да слуша тия боклуци!
- Шерифе трябва да помогнете на това момче
- Искате аз да му помогна?
- Подайте му помагаща ръка Покажете заинтересованост.
- Ние сме тук за да помагаме.
- Господ да ви поживи за това.
- Не ви се иска да ви хванат по бели гащи.
- Не, г-жо.
- Не, много, много правили
тънкалоу парзен. Шерифе. Много, много правили тънкалоу парзен.
Много какво г-жо?
- Сгащили са ви по бели гащи! Не искате това да го пише по стените.
- О не г-жо. Не искаме това по стените.
- Юмрука на Балтазар.
- Да, това звучи добре.
- Апостол Джон е казал: "Пазете се, има непознат сред нас
...дошъл да ни разгроми."
- Да, г-жо.
Трябва ли ти нещо за ядене, ангелче?
- Отър, днес отидох и се оплаках от Уиимак днес.
Не съм сигурна че ще помогне с нещо.
Това момче виси на косъм. Над яма.
- Огнена яма! "Оставих Си Портфейла в Ел Сегундо"
67 години живот,
47 години брак.
Искаш да ми кажеш че нито веднъж не си страдал от хемороиди?
Ами човещинка си е.
Поне сред повечето хора.
Както е казал онзи играч "На света има два типа хора,"
"Тия които имат хемороиди и тия дето тепърва ще ги имат."
Но ти винаги беше здрав като бик.
Почина си преди да получиш хемороиди. Мм-хм.
Благодаря на Господ, че никога не си боледувал.
Искам просто да почина тихо и мирно.
Лягам да спя, и се събуждам в страната на Бог.
Пикълс!
- Отиди хвани Пикълс!
- Пикълс?
Ох, пак е на това дърво! По-добре почвай да лазиш нагоре.
Ами, ще ме прощавате госпожо, но...
няма ли на котката рано или късно да и дотегне от самотният и пост
и жадувайки, за обичта на господарката си да се върне по собствено желание?
Мисълта ми е, трябва ли да се качваме на дървото?
Слушай, не ми трябват празни приказки.
Ако няма да го свалиш, май ще трябва да викам полицията.
- Полиция?
- И няма да са много щастливи.
Всеки път когато трябва да го свалят, се кълнат че ще е за последно.
Няма нужда да се викат властите, госпожо.
Като малък често съм правил това.
Аз бях като лемур. Тук, котенце!
- Не го прекатурвай така!
- И през ум не ми е минало, госпожо.
Безобиден малък домошар.
Тук, котенце. Ела при Г. Х.
Ела, Ела. Тук котенце. Тук котенце.
Ела, ела. Ела. Не, не, не.
Шериф Уайнър го прави по друг начин.
Да, да, да. Ела, ела, ела.
Ела при професора.
Да. Д... Ах!
Благодаря Ви, госпожо, за добротата Ви.
- Ами ти го пусна навън.
- Безспорно бях аз.
И за това се извинявам безкрайно много.
Позволете ми да ви се представя официално.
Голтуеит Хигинсън Дорр Ph.D.
Като Елмър?
- Моля госпожо?
- Фъд.
Не, не. Ph. D. Е означение за академични постижения
получени, в моя случай, като признание за моето съвършено познаване на античните езици
Латински и Гръцки.
Притежавам също така и няколко висши научни степени, вкл. Научна степен
от училище в Париж, Франция, наречено Артрид.
Артрит. Е, подходящо име.
Учил ли си някога в университета Боб Джоунс?
Не съм имал тази възможност.
О, това е църковно училище. Най-доброто в тази страна.
- Изпращам им $5 всеки месец.
- Това е много щедро...
- И получавам пощенският им бюлетин! Аз съм Ангел.
- Вие ли? Да.
О, пишат името ми в бюлетина всеки брой.
- Така ли правят?
- О, имам литература ей тук.
- Ако искате да я прегледате...
- Може когато главата ми
се възстанови от... разклащането.
Госпожо Мънсън, не сте ли любопитна
за това защо прекрачих вашият праг, както се казва,
в тази прекрасна, прекрасна ухаеща на камелии сутрин.
Ами чудех се докато не пусна Пикълс навън.
- Съвсем разбираемо.
- И после от цялото това вълнение...
Работата е там, че видях табела на Вашият прозорец за стая под наем?
И няма други подобни табели по другите къщи
- на тази прекрасна, прекрасна улица.
- Аха. Имам стая.
$15 на седмица. Търся си тих наемател.
Госпожо, говорите на човек, който е тих
и все пак не съвсем. Ако мога да се пошегувам.
В момента съм в почивка от училището където преподавам.
Университета Мисисипи в Хатисбърг.
Една година почивка за да задоволя страстта си,
да не казвам голяма дума,
- по музиката от Ренесанса.
- Мм-хм.
Изпълнител съм в, и имам честта да дирижирам, оркестър ансамбъл
който свири на Ренесансови панаири и други културни събития
по целият централен и южен Мисисипи.
Свирим на инструменти, за които първоначално е композирана тази музика.
Я чакай малко. Ти имаш някакъв вид банда?
О не. Думата банда би била, в този смисъл, съвсем не на място.
Въпреки че свирим заедно, от там идва и ансамбъл,
природата на тази музика е такава че,
ами, човек би се поколебал да употреби епитета "банда"
- с значението на дрънчащи ритми.
- Значи не свирите никакъв хипити-хоп?
"Оставих Си Портфейла в Ел Сегундо" Песни със смешно написани имена?
О, не, не. Ние свирим музика която е била композирана да прославя Господ.
Религиозна музика. Църковна музика.
Евангелска музика?
Е, вдъхновена от евангелието, разбира се.
Етюдите са, разбира се, не по нови от Рококо.
Рококо, а? Е, предполагам че това е добре.
Но не възнамерявам да се натрапвам с нашите репетиции.
Може ли да попитам, дали имате мазе?
Ах... Да.
Да. Да.
Изглежда обещаващо.
Малко е влажно, нали?
Определено. Това сапо подобрява акустиката.
Удивително.
Да. Ах!
О, тези глинени стени са идеални за изолация
на високите тонове на... лютня или тромбон.
За това толкова много музика от средновековието се е свирела в подземия
и катакомби. Това е идеално. Това е перфектно. Това е повече от перфектно.
- Едвам успявам да удържам радостта си.
- О, добре я удържате.
Трябва да ги обелваш тия лайна, човече. Понякога се залепват по дъното.
Ей, тия лайна смърдят на хемороиди.
Човече, няма да повярваш. Дори на пода на казиното
ще намериш проклети благословени възглавнички. Сладки...
Въобще не знам какво по-дяволите праат хората тук докато залаат.
Човеко, няма да беля никви странни работи с моите си ръце.
Т'ва не е нищо повече освен рецепта за зарази и вируси.
- И лайна които атакуват вътрешностите ти.
- Е, ами, шит, трябва да го правиш,
шото г-н Гъдж проверява всичко.
Този тунел води обратно на земята за всички работещи за Манекс.
Корпорация Манекс. Притежава Бандит Куиин, три други лодки.
Така, тук те си замислят корпоративните неща, Гъдж и те.
Абе, светлината е като от ада, но, мамка му, няма толкова много сладки.
- Пусни ме, шошо!
- Каква е паролата?
Да ми ядеш лайната!
Така, тука се брои пачката. Но, ако се опиташ да вземеш нещо,
Елрон, там, ш'ти надупчи дупето. Мамка му!
Кучко, к'ва е тая скапана кочина, човече!
Ти си едно грухтящо, скапано прасе!
Човеко, я се погледни, имаш шоколадов снакс по униформата.
Закуската ти е там, а още си ядеш скапания обяд, човече.
Господ ми е свидетел, ако задника ти беше от пари, щеше да си милионер.
Разтекъл си се, момко. Я се виж. Ти безобразен дрисльо!
Ти си един дебел ебалник, човеко! Кълна се...
Ей, г-н Гъдж...
- Как сте тая сутрин?
- Добре съм.
- Добре.
- Е, как е новият човек?
О, мамка му, той е чистач от класа.
- Наистина ли?
- К'во стаа, кюнец?
Спри! Спри, спри, спри!
По дяволите, изпусна манерката. Реквизит!
- Проклетото нещо изпуска манерката.
- ОК. Подготвени сме за това.
Планина, вземи Ото в апаратната.
- Какво по дяволите е това?
- Противогаз от Първата Световна Война.
- Автентичен е. Стегнали сме го, разбира се, за да не падне.
И така, животното е свободно да прави каквото иска.
Не ограничава движенията му по никакъв начин, и...
...смятам че върви за цялата тази пехотинска работа.
- Изглежда като скапана шега.
- Абсолютно си прав.
Противогаза е смехотворна идея.
Как по дяволите ще яде когато стигне до Nibbles само-ги-изяж?
- Ами, съвсем си прав.
- Не позволявай на клиентите да го виждат.
- Или оня хуманен идиот.
- О не, разбира се че няма.
Просто ще спрат скапаната реклама, Панкеик. Ще спрат...
...спрат скапаната реклама. ОК?
Сложи скапаната манерка обратно на кучето. Това показва че е войник!
Очукана тенекиена манерка. Ясно? Завържи я за нашийника му.
Лесна работа А-Аз просто мислех...
Какво?
...но си прав. Манерката е много по-добре. Добра концепция. Да го направим.
- Какво прави?
- Ами, той, ъ...
- Просто дишай нормално, Ото
- Скапаното куче не може да диша.
О, не, може да диша. Това нещо е...
- Просто дишай нормално, Ото.
- Скапаното куче не може да диша.
Скапаното куче не може да диша!
ОК? Свали ск... Свали тая гадост от него.
Разбира се. Елементарна работа.
Не си нося клещите, Планина, дай ми твоите клещи. По-живо!
Читра! Постарай се тоя хуманният глупак да не дойде тук. ОК?
Отвлечи му вниманието. Ако види това ще ни спре.
Готови сме, Планина, трябва ни ток, дай една жица.
Не ме предавай сега, Ото! Планина, трябват ми две фази!
Но Гарт, генератора е на сто метра.
По дяволите, Ото ще получи необратими мозъчни травми след 30 секунди.
Добре. ОК, целувката на живота.
Ото е пукнал! К'ви по дяволите ги вършиш?
Ото е пукнал!
Готови. 320! 320! Почвай!
Аз-ляво, 90-тигър, X-наклон. На едно. Готови? По местата!
Почвай!
Разделяме ляво, 68, Z-минаване.
- Ти си на ход. Ей, задник!
- Ъъъ?
- Ти си на ход!
- Аз на ход?
- На едно. Готови. По местата!
390! 390! Почвай!
О, не!
Хъдсън! Разкарай си задника от игрището! Разкарай си задника от игрището!
По дяволите! Хъдсън, разкарай се от играта!
Не можеш да хванеш и настинка!
Добре, госпожице дракон, искаме скапаните пари.
Искаме парите от поничките.
- ОК, папа-сан...
- Ей, ей, ей.
...искаме парите от поничките.
Не се шегуваме, гусин Хи-Хо.
Скии, тая работа, въобще не е сложна.
Давате ни сичките мангизи, и няма да ви пуснем по един в главата.
Стаа ли? Имате 3 секунди.
Абе... Имате 3 скапани секунди. Ясно? Едно, две, три. Разбираш ли?
- Искаме парите от донътите!
- Ще броя айн, цвай и...
Пръстите му са мноо на дълбоко в носа ми!
Извади си пръстите от носа на моя човек!
Кафе?
Знам, че всичко помните, че когато Мойсей слязъл от планината
носейки Словото Господне. Слязъл от връх Синай.
- Хванал Израелтяните на място.
- Да!
Какво ги видял да правят?
Хванал ги да боготворят
- златен телец.
- Да!
Хванал ги да боготворят
фалшив бог.
Хванал Израелтяните в упадък.
В упадък!
И какво направил Мойсей като видял тези...
упаднали, порочни, отричащи се грешници?
Какво направил?
Мойсей скастрил тези грешници в яда си! Да, наказал ги!
Сички знаете какво е "скастрил" нали?
Аз скастрям, ти скастряш, той скастря, ние ги скастрихме!
Да скастриш е да вкараш в правия път!
Защото понякога, братя и сестри, това е единственият начин!
Единственият начин.
Да скастриш е да напомниш че трябва да спрем този упадък
и да се дигнем отново в лицето на всемогъщият Бог!
- Амин!
- Вместо да боготворим
златният телец, този земен боклук на този упадъчен остров.
Този упадъчен остров на тази мрачна земя. Далеееч...
далеч от Божието царство!
Този упаднал остров, където лешоядите пируват
на костите на заблудените прокълнати!
И така... Нека се помолим.
Уважаема госпожо. Надявам се че не е неподходящо време за нашата първа репетиция.
Някой да не е умрял?
Извинете?
Не, не, не. Не съм загубил някой.
Но е толкова мило че попитахте. Катафалката е просто превозно средство
достатъчно удобно да събере всички членове на нашият ансамбъл.
И разбира се, нашите инструменти скалъпени във времена невежи за понятието компактност.
Позволете ми да ви представя моите приятели, колеги,
тези посветени и страстни музиканти.
Не се пуши в къщата.
Извинете.
Какво мислите, Генерале? Съществуват ли някакви проблеми?
Добре тогава. Господа, защо да не се съберем и да прегледаме плана?
Господа, това е Бандит Куиин, Комарджийско свърталище, златна мина.
Забравете за делтата на Мисисипи и се съсредоточете върху нашето малко упражнение.
Това е улица Орхидея.
Това е жилището на Марва Мънсън,
очарователната дама с която всички се запознахте преди малко.
Господа, сигурен съм че всички сте наясно
че държавниците на щата Мисисипи, а именно, законодателната власт,
е постановила че никакво комарджийско сборище не може да се изгради
в границите на щата, на суха земя.
Такива могат, обаче, легално да плуват.
И докато комарджийските дейности са ограничени на тези лодки, няма ограничения
за спомагателните дейности на този зашеметяващо-печеливш бизнес.
Офисите на казиното, съблекални,
помещения за готвачи и чистачи и най-важното, броячните,
силно охранявани, тайни, супер-защитени хранилища на богатствата,
може да се намират... навсякъде.
- Гуеин, къде е "навсякъде"?
- Я повтори?
Къде са парите?
ОК, слушай. В края на всяка смяна,
шефът на залата носи парите в трюма на кораба в заключена каса,
и един път на ден целият кеш се прехвърля в броячната.
И къде се намира броячната?
Ми точно там в това квадратче дето го сочиш.
И какво, да подхванем тази тема която ако не изтъркана
в този момент е пред изтъркване, представлява това малко квадратче?
Офиси. Под земята.
Ха! Под земята!
Под земята.
През работното време на казиното
вратата на броячната е свирепо пазена.
Вратата е от забележителна питърсбъргова стомана.
Когато казиното затвори, целият този подземен комплекс се заключва,
и въоръжената охрана се оттегля към основният вход на казиното.
Тогава, там, далеч от охраната, лежат парите,
зад пет-инча-дебела желязна врата, да. Но стените...
стените са нищо повече от прост зид
зад който е само меката, почва натрупана през вековете
от пра старата, криволичеща Мисисипи,
докато си е проправяла път напред назад през голямото наносно поле, оставяйки земя.
Тази земя.
Генералът, чието CV обхваща
сериозен опит в прокарването на тунели през почвата на родният му Френски Индокитай
ще ръководи нашата малка изкопна дейност.
Гарт Панкейк, въпреки че не е специалист в нищо, е човек за всички тези занаяти
водещи до нашата цел.
Той ще се занимава с разни фалшификати и разрушителна работа
- до колкото нашата лудория го изисква.
- Радвам се да съм с вас.
Гуейн е нашият пословичен "вътрешен човек".
Той успя да си подсигури служба в подържащият персонал на Бандит Куиин.
- И още как шефе!
- И това ни води до Буцата.
Като гледаш Буцата, може да се зачудиш какви специални умения
може да предложи на нашата малка групичка от злодеи.
Е, господа, при толкова рисков план,
е наложително да се осигурят услугите на хулиган, разбойник, дръвник, яко добиче.
Някой който ще бъде нашата охрана, наш ударен чук, наш сляп инструмент.
И от името на всички му пожелавам едно топло Мисисипи добре дошъл.
- Шестак.
- К'во стаа кюнец?
Е, господа, ето ни.
Мъже от различни класи и с различни умения.
Мъже със само две общи неща:
Първо всички сте сметнали за подходящо да отговорите на обявата ми в Мемфис Стар,
и второ, всички ще бъдете, в последствие,
много, много, изключително... богати.
Нека да се отдадем на нашето приключение, господа.
Нека правим красива музика заедно,
и на всяка цена, нека да запазим това между нас.
Това което ще кажем в това мазе, нека остане в това мазе.
Няма "аз" в "отбор".
Всичко е наред. Не спирайте само заради мен.
Не. Не. Не, не, не. Няма проблеми госпожо.
Никакви проблеми. И без това щяхме да направим почивка.
Извивките на тази конкретна част са технически много, много взискателни,
и съм сигурен че всички ще приветстваме миг на почивка и тишина.
Е, аз тъкмо мислех че може да искате да видите...
С какво си се занимавал, скъпи? Защо се потиш така?
Ами защото... защото... Това момче там ли?
Той свири на един запушен тромпет преправен на тромбон.
Нали така Буца?
Казвам ви може да го издуха. Нали Буца?
Никой не може да свири на тромбон като Буцата. Той...
Не се срамувай, Буца. Не се срамувай. Буцата, ама че пич...
надува го все едно е путка!
- Ох, мамо!
- Внимавай какви ги говориш!
Това е християнска къща, момче. До тук с хипити-хоп приказките.
- Понякога само това помага.
- Ей слушай, няма да ме удряш...
Опитвам се да ти помогна, момче, вземи ви бележка!
Така и трябва госпожо. Така и трябва.
Гуеин така се е увлякъл
от любовта към музиката от ранният Ренесанс...
Не ме убеждавайте че е без значение, увлякъл се бил!
- Разбирам.
- Ти си пушил?
О, разбира се че не, госпожо. Разбирам вашето възмущение, госпожо.
И ви предлагам обяснение, не извинение.
- Аз самият съм...
- Ей, ей, ей...
...не искам да ме защитаваш!
Не можеш да ми четеш скапаните мисли, човеко!
Може да си професор... но аз имам основно образование!
- Да.
- Кюнец!
Огнен момък... но младостта е огнена.
Факт често отбелязван от поетите от Романтичната ера.
Когато бях млада ходех на църква. Не обикалях насам натам разгорещена.
Младостта не е извинение за нищо.
Както и да е. Дойдох да ви покажа дудука. Дудука на Отър. Сам си го изпече.
Реших че може, след като сте човек на музиката, да се заинтересувате.
Разбира се че съм.
Сам си го издялка и проби дупките.
Израелтяните го наричали кхалил.
Всичко можеш да прочетеш в Библията. Нищо ново под слънцето.
Наистина нищо.
Няма го вече 20 години.
Беше истински мъж.
Надуваше дудука.
Предполагам че Отър никога не е посягал
или, или да се е навеждал, за да духа на шофьор?
Церемониалният овчи рог използван от свещениците на юдеите.
Не. Не знам нищо такова. Отър никога не е духал на шофьор!
- Разбира се че не.
- Поне до колкото аз знам не е.
Кхалил си беше достатъчно добра за моя Отър.
Беше истински мъж.
Истински мъж.
О по дяволите! Айде лельо дай да фърля един бърз поглед.
Не бъди зла. Айде де, само едната буза.
Извади тоя задник и го накарай да пляска.
Само защото съм облечен като чистач, не значи че трябва да играем мръсно.
Уцелил съм шестицата от тотото. Айде де, лельо.
Ела тук да духнеш зарчетата.
Знаеш ли, сега съм седмица но ставам и твърда десятка,
и не говоря просто глупости.
Господин Гъдж, тя имаше задник с който може да дърпаш автобус.
Имам предвид, Гъдж, че беше повече от задник, беше поезия.
Да, не ми пука колко и е било голямо дупето, МакСам. Уволнен си.
К'во?
Никакви сприятелявания с клиентите на Бандид Куиин.
- Изпразни си шкафчето.
- Но господин Гъдж, не се сприятелявах...
Казах да се махаш. Уволнен си.
Не можеш да ме уволниш! Ще те съдя!
Ще ме съдиш? За какво?
За наказателни щети, човеко!
- Наказателни щети?
- Аха.
Наказателни щети, шефче!
- Наказателни щети.
- Разбирам защо ме уволнявате господин Гъдж.
Ми да, просто и ясно. Уволнявате ме защото съм черен.
МакСам, всички в обслужващият персонал са черни.
Заместника ти ще е черен.
Неговият заместник, без съмнение, ще е черен!
Е, и скапания съдия ще е черен, жено.
А ти?
Ти ще застанеш като обвиняем пред него.
И твоят заместник ще е черен,
- путка!
- Мерси.
Ох, леле.
Ох леле мале.
Това е сериозна пречка.
Смутен съм. Повече от смутен съм.
Аз съм съкрушен.
А-Аз съм извън себе си. Направо ми липсват думи.
- Ама пак си говориш добре, все пак.
- Избрахте ли си?
Госпожо, трябват ни вафли. Трябва всички да получим вафли незабавно.
Трябва всички да мислим. Трябват ни вафли,
и всеки от нас трябва да мисли до колкото му позволяват възможностите.
Може би ако се извиниш на човека и му подариш цветя.
Или пък кошница плодове,
с картичка изобразяваща мъглив плаж и написани сантименталности.
Не се извинявам на тая жена. Уволни ме защото съм кюнец.
Не може да прави така. Трябва да го съдиш. Спечелено дело.
- Шестак!
- Със сигурност шоколадов асортимент
ще разтопи сърцето и на най-суровият човекомразец.
Тоя човек няма да замаха с опашка за някво си шоколадче.
Имаме и малка пречка с прокопаването на тунела.
- Натъкнахме се на доста голяма скала.
- Скала!
- Много лошо. Много лошо.
- О боже.
Както е казал поета:
"Неприятностите не идват една по една."
О, не, може да минем през скалата. Няма проблеми с това.
Елементарна работа. Просто ще минем точно през нея.
Имам лиценз за пиротехник. Просто, ъ, пробиваме дупка в скалата
и я пълним с малки пластични. Хитро и пробива доста добре.
- И после можем да...
- Здравей, Гарт.
- Аз ли да поръчам запалителният шнур?
- Да, Планина.
Точно това обсъждахме, и малко пластичен.
- Какво по дяволите е това?
- Това е Планината.
Планината ми е дясната ръка. Помага ми с артилерията.
- Помага ми с... почти всичко.
- Ей.
Довел си си кучката във Уафъл Хът?
Трябва да си призная че и аз съм озадачен.
Мисля че се разбрахме че когато става дума за нашето малко начинание
ще си траем.
Разбира се, разбирам това, но това е Планината.
Не крия нищо от Планината.
Не по този начин се подържа дълга и пълноценна връзка.
Довел си си кучката във Уафъл Хът!
Човека си довел кучката... във Уафъл Хът!
Добре, слушай, мисля че е време да спреш да наричаш Планината така.
Тя е другата половина от моя живот.
Всички ме гледате все едно съм някъв глупак за дето си загубих работата,
и тоя циганин си води кучката
- в скапания Уафъл Хът!
- Мамка ти пънкар!
- Затвори си плювалника!
- По добре се изправи да не те изправя аз.
- Господа, моля.
- Отстъпи назад!
Ще си върнеш всичко назад!
- Господа, моля.
- Какво?! Какво?!
Моля ви, господа, това държание не ви издига в очите на колегите ви,
нито в очите на другите посетители на Уафъл Хът.
Боклук.
Погледнете само, имам боровинков сироп по сафари якето ми!
Господа, предлагам да разгледаме въпроса с тази жена.
- Скала...
- Планина.
Ужасно много съжалявам, предлагам да приемем въпроса за приключен.
И ще и се доверим след като изглежда нямаме друг избор,
и след като тя ще трябва да дели само богатството на господин Панкейк.
Разбира се. Не бихме го направили по друг начин.
- Е много ясно че няма.
- Да го духаш дрисльо.
- Майната ти и на шведката също.
- Проблема с елиминирането
- на нашата оригинална пречка е...
- Т-Тренер... Тренер...
- Т-Т-Тренер. Аз... ...приключен. Решен.
Което ни оставя само с въпроса как Гуейн да си върне работата.
- Тренер, аз...
- Да, Буца?
Не може ли просто да го подкупим?
- Вие сте начетен идиот, нали господин Дорр?
Да, трябва да призная,
че по-често се намирам в къщи сред тези древни томове
отколкото сред суетнята на модерният свят.
За мен, парадоксално, литературата на така наречените "мъртви езици"
е по-актуална от сутрешният вестник.
В тези книги, в тези томове,
се намира събраната мъдрост на човечеството, която ме подкрепя
когато дните са трудни а нощите самотни и дълги.
Мм. Мъдростта на човечеството, а?
Ами мъдростта на господ?
Да, да. Добрата Книга, мм, намерих отплата на нейните страници.
Но, за мен, има и други добри книги.
Дебели томове античност пренасящи прозренията от човешките златни времена.
И, разбира се, аз обичам много работите на господин Едгар Алан По.
О, знам кой е той. Малко плашещ.
Не, госпожо, не, не.
Не е от този свят, наистина.
Той... той е живял във един сън. Античен сън.
Коя е била Хелън?
- Някоя Вавилонска проститутка?
- Никои не знае коя е била Хелън...
но аз си представям че е била много, много...
изключително...
бледа.
Госпожо Мънсън, опитвах се да
измисля някакъв начин да покажа моята благодарност към вас
за дето приютихте този досаден, изморен от път, странник
Просто едно малко старомодно подаръче. Нищо работа.
О, ама защо, господин Дор! Вие сте изискан мъж.
О госпожо, изчервявам се, разтапям се. Не...
Случайно чух за този евангелистки концерт утре вечер
"Могъщите, Могъщи Облаци на Радостта"
и помислих че вие и приятелка от църквата предполагам бихте...?
- Да, имам една приятелка вдовица.
- Концерта е чак в Мемфис,
така че уредих кола да ви транспортира натам.
А?
О, шериф Уайнър! Как сте?
Добър вечер, госпожо Мънсън.
Отбих се само да ви уведомя проведох разговор с Уеемак,
и той ми каза че ще се съобрази с желанието ви,
да не усилва музиката по съседски.
Така че просто си прекарайте спокойна вечер.
Чакай малко, има някой с който искам да те запозная.
Госпожо, знаете ли? Аз съм... Ами малко не ми достига времето.
Да не преследваш банкови обирджии?
Хайде ела, влез и кажи здрасти.
Да, седяхме си тук на по чаша чай и...
А!
Сам си е излизал чиниите. Винаги можеш да разпознаеш джентълмен.
- Някой е бил тук ли госпожо?
- Да, с мен и Отър.
Ами, знаете ли какво? Може би ще го видя следващият път.
О, хайде с мен до неговата стая да кажеш едно здрасти.
Имам семейство. Жена ми е сложила вечерята на масата.
Наистина трябва да бягам.
- Я виж ти. Той е подреден!
- Да, госпожо, много е подреден.
Сигурно е слязъл в мазето да свири с приятелите си.
Госпожо, наистина трябва да тръгвам.
- Какво...?
- Госпожо, наистина трябва да се връщам.
Г-жо Мънсън, недейте... Не трябва да...
Г-жо Мънсън?
Но професоре!
Какво за бога правите с този чай там долу?
Г-жо Мънсън?
О, Боже Господи.
- Г-жо Мънсън?
- Страната на приказките, дете!
- Излизай от там долу!
- Госпожо Мънсън, пейджъра ми се изключи,
Трябва да тръгвам, мм-хм. Ще се видим с вас и приятеля ви друг път.
Това беше освежаващо.
Лека вечер на всички!
Както знаете ние, учените сме прекомерно запалени да се вмъкваме
- в тесни пространства.
- Мм!
В Иейл, студентите се опитват да разберат, колко човека могат да затворят
в телефонна будка. В Харвард, шкаф за метли.
О! Надявам се че не съм си разлял чая.
Е, какво по дяволите е това?
Ами, това е моят начин да кажа...
Ами, мамка му, господин Гъдж, Вижте сега, аз...
аз нямам представа какво е да съм на ваше място.
Нали се сещате, да бъдете стиснат задник и т.н.
И съм сигурен че и вие не знаете какво е да сте на мое място.
Вижте, господин Гъдж, ето го уредника, нали?
А има човек вътре в уредника.
И това е тъпоумника с който имаме проблем.
Вижте, щото този човек, има нужди, господин Гъдж,
и обикновено тези нужди трябва да се задоволят от жени с големи дупета
Идеята ми е че разбирам че съм развей прах.
Но ако само можехте да видите еърбег-а на това момиче, господин Гъдж!
Добре... хора сме все пак.
Това извинение ти осигурява една седмица изпитателен период
Благодаря ви, господин Гъдж.
И стой далеч от клиентите, МакСам.
Зъбите на тази бургия стават ужасно горещи.
Гуеин, можеш да напълниш една пръскачка и да пръскаш докато копая.
Майната ти. Не съм ти скапаният домашен кюнец. Аз съм вътрешният човек.
Добре, слушай, ще продължаваш ли да се правиш че съм ти бръкнал в гъза
през цялото време докато работим заедно?
- Аз ще взема пръскачката.
- О, не, не, не. Не.
Аз и този господин трябва да се изясним.
Нека ти кажа нещо, МакСам.
Ще ти разкажа за това как стигнах до Мисисипи.
Знаеш ли, не съм роден тук. Аз съм от Скрантън, Пенсилвания.
К’во д'еба?
Скрантън, Пенсилвания. Дойдох тук през 1964, автобуса Хрътка.
С Волните Ездачи.
Знаеш ли кои са Волните Ездачи, МакСам?
Не, и грам не ме ебе.
Просто ми кажи кога ще си тръгнат, мамка му!
Волните Ездачи млади ми момко,
бяха група от загрижени либерали от север,
всички работещи заедно, точно както ние тук.
Загрижени граждани, които дойдоха тук
за да могат местните черни братя да получат гражданските си свободи.
За да могат хора като теб да могат да гласуват.
- Знаеш ли к'во, човече?
- Какво, братко?
- Аз не гласувам. Така че да го духаш.
- Ти малък скапан неблагодарник.
- И автобуса с който си допрепускал, глупако!
- Да излезем навън, МакСам!
Майната му на навънка! Айде де! Какво?!
Моята приятелка госпожа Фънтес е тук, така че ще излизам.
И си помислих да ви донеса малко канелени курабийки.
О, това е прекрасно.
Добре ми звучите!
Може да се отбиете през църквата някоя Неделя...
- да ни изнесете концерт.
- Много мило от ваша страна!
Нашата музика, обаче, е... ами, как да ви обясня?
Малко Католическа на вид.
Много от нашите пиеси са възложени от Папският престол.
Добре, разбирам,
но ние не вдигаме чак толкова патърдия за вероизповеданията.
Всички са добре дошли в нашата църква. Да, веднъж идваха Методисти,
Епископи. През 60-те дойде и евреин!
- Носеше си китара.
- Евреин с китара.
Ако ме извините за момент, госпожо, ще дойда след малко.
Ако, господа, можете да работите задружно докато отсъствам,
може би когато се завърна ще бъдем подготвени да взривим
това досадно старо парче вулканична скала.
О, Професоре! Това е госпожа Фънтес.
Очарован съм, госпожо Фънтес. Позволете.
Розали, това е Професор Г. Х. Дорр Ph. D.
О боже. Това са ужасно много букви.
О, съвсем не.
Разбира се, в младините ми, бях известен просто като Голдтуейт.
Добре, среща за безопасност.
Слушайте внимателно. Генерале, бихте ли ми подали запалителният шнур?
Преди да поставим заряда, трябва да преговорим цялата процедура.
Имам тапи за уши за който иска такива. Просто си ги набутвате в ушите.
Така, тук имаме... Не още, Буца.
Така, запалителен шнур,
Желатин, C-4.
Когато времето настъпи, пълним дупката в скалата с C-4
и вкарваме тези два проводника: А и Б.
Спомням си баща ми да казва -
и това е един от малкото спомени които са ми останали от него
при една визита в къщи, и така си я пазя -
той ми каза: "Голдтуит, ти не си устроен като другите момчета."
Той учен човек ли е бил?
Това е същата процедура която ще използваме когато срутваме тунела
след като влезем в сейфа на казиното и се върнем обратно в мазето.
Той беше самоук човек. Нямаше истинска работа,
но правителството призна ширината на познанията му
като го направи библиотекар на щатската неврологична болница в Меридиан,
където той бе бележит пациент.
Веднъж щом се смесят материалите само професионалист може да работи с тях.
Това ще рече аз или Генерала.
По отделно те са безобидни, съвсем инертни.
И можеш да ги палиш, да ги удряш с чу...
Какво в името на небесата беше това?
Ами... Сигурен съм че няма никаква причина за тревоги.
Е... не съм дори съвсем сигурен че чух въобще нещо.
Не си чул нищо?!