The Ladykillers (2004) (The Ladykillers CD2.sub) Свали субтитрите
Нищо, което да ни обезпокои, се опитах да кажа.
Е, госпожо Мънсън. Не искам да си изпуснете концерта. Потегляйте!
Ще се обадя на газификацията или на водоснабдяване.
Зависи каква подземна услуга е замесена в този изненадващ проблем.
Ще се заема с въпроса, както само високо образован класик може.
Кръв! Кръв. Професоре, кръв! Кръв, кръв, кръв!
Няма за к’во да дигате врява, всичко е съвсем наред.
Тъпоумник! По-добре да слезеш обратно долу и да си намериш лайната, дрисльо!
- Наистина, аз съм съвсем наред.
- Съвсем наред?
Тъпако, току що си отнесе скапания пръст!
Онова нещо долу дето пърха насам натам!
По добре да слезеш долу и да си го намериш.
Казвам ти сериозно, чвор такъв, няма аз да ти пипам скапаният пръст!
Разбирам, че е имало преждевременна експлозия.
Ще кажеш ли на тоя цинго, че може да си го зашие обратно?!
Като оня пич дето съпругата му отрязала пишката и я хвърлила на магистралата?
Обадил се поликлиниката,
те сложили пишката и зашили хубавеца обратно!
Слушай! Малоумнико. Гледах го тоя глупак в едно порно!
Бубата му още работеше! Приличаше на сдъвкана пържола,
но малкият ебачев си действаше, тоя ебач.
Малко е пресована, но ебеше кучката по сякви начини с нагъната патка.
О! Скапаният ти пръст мръдна! Сега се движи бавно!
Не я пипам тая работа аз. Майната му! Сам се оправяй!
Използват къщата за да репетират музика... от периода Рококо.
Предлагам да заведем нашите паднали другари до болницата.
Генералът ще ни последва след като успее да вземе нараненият пръст.
Не, не, наистина. Всичко ми е наред. Не искам да се вдига голям шум.
- Добри новини! Добри новини!
- Пикълс! Хвани го!
Къщата е в перфектно състояние,
въпреки че ние трябва да потърсим медицинска помощ за господин Панкейк,
който, по време на бъркотията, си прещипа пръста на клапата на тромбона си.
Пуснахте котката навън!
Какв...? Генералът дори в момента дава всичко от себе си за да намери
вашият игрив малък Пикълс. Моля, тръгвайте.
Тръгвайте и се наслаждавайте на концерта! Шофьор! О ревуар, госпожи.
Независимо от спънките, се оказва че сме по график
да проникнем в трезора този следобед, докато г-жа Мънсън е на църква,
след като отнесохме тази малка скала по време на репетициите в хора на госпожа Мънсън.
Гарт, можеш ли да ни припомниш какво остава да се прави по нашият тунел?
Разбира се. Е, вече е детска игра. Елементарна работа.
Само около метър ни дели от трезора.
Просто обикновената черна работа докато не стигнем до стената на трезора,
и там просто ще пробием.
И ти ще можеш ли да управляваш бормашината с твоите повредени крайници?
О, ами, да. Мисля че да. Да, т'ва е, само един пръст.
Пречи ми да се занимавам с по-деликатни работи. Винаги ще трябва да живея с това.
Може би - просто си мисля на глас -
може би, след като както ти каза, ще има проблеми по-късно,
може би - аз споменах за това на Планината, и тя се съгласи с мен,
така че не е само мое мнение - може би...
трябва да получа малък бонус за инцидента.
Малко по-голям дял.
Е к’во, ако беше някаква друга работа, щях да получавам работнически компенсации,
нали? Може дори да ги осъдя
Чакай, значи ще се съдиш за дето си откъсна сам пръста?
- Е, това е доста тъпо.
- Да, но виждаш ли, Гарт,
това не е както ти се изрази "някаква друга работа."
Да, не, не, не, но ако беше...
Това е криминално начинание, откровено казано,
свързано с всякакви рискове не съществуващи в честният труд.
Правителствените наредби и гражданската защита
се предполага че не се прилагат в нелегални занимания.
- Да, но той си загуби пръста.
- Въобще не ни ебе!
Тоя глупак може да си отнесе оная работа и нас въобще не ни засяга!
Не плащаме на т’ва магаре за дето ходи наоколо и си гърми разни крайници!
Я си извади кофата от задника, човеко!
Виж, няма нужда от...
Без допълнителен дял!
ОК. Мнозинството печели.
Както казах, просто напипвах почвата. Ръката ми не е чак толкова зле.
Дори усещам някакво измамно чувство.
Да, извади си оная работа, и пак ще имаш измамно чувство.
- Майната ти.
- Майната ти.
- Майната ти!
- Да го духаш, путко!
Добре, след като проблема е разрешен,
да си сверим часовниците преди Гуеин да отиде на работа.
След 20 секунди, ще бъде точно 12:16.
- Петнайсет...
- Какво, ще бъде 12:15?
Не. 15 секунди, е 11 секунди вече. Ще бъде 12:16.
- Осем, седем...
- Професоре? Проф...?
...шест...
- Професоре?
...пет... Да Буца!
Нямам часовник.
Страхотна работа а!
- I.B.S.
- Ти какво?
Синдром на Раздразнителните Черва! Има ли мъжка тоалетна тук долу?
О, стига де. Не може да използваш мъжката тоалетна сега!
Или женска тоалетна. Бързо. I.B.S.
Ако знаеше че ще те напъне, защо не сра в къщата?
Бързо!
Не искаме Елрон да ти намери миризливия задник на тоалетната!
Нямаме избор. Това е болестно състояние. Бързо!
Ти си едно отвратително същество знаеш ли?
Ела. Следвай ме.
Чувствам се с 10 кила по лек.
- Айде бързо с тоя твой миризлив гъз.
- Благодаря за разбирането.
Не всички са, разбира се, и за това най-голямото предизвикателство пред I.B.S.
Е образоването на обществеността.
Засяга повече от 2 милиона души, и все пак повечето никога не са го чували.
И удря без да гледа възраст, пол или раса.
Мамка му, човече. Не искам да слушам за тия лайна.
Е, точно това е отношението с което се опитваме да се преборим.
Сигурно не съм ти казал че така се запознахме аз и Планината.
Имаше I.B.S. Уикенд в Гросингер горе в Катскилс.
Разбира се туристическият бизнес там беше западнал
след прехвърлянето на Боршовата Гора,
така че имаше разнообразни промоции, миксери и т.н.
Това беше уикенд за неженени с раздразнени черва които се срещат
- и си помагат и споделят.
- Човече, слушай.
Не искам да чувам нито една от тези истории. Ясно?
- Е, някои от тях са много трогателни.
- Нито една скапана история!
- Гледай сега, не аз съм избрал да имам I.B. S
- Човече, затвори си плювалника!
Знаеш ли, няма лек. Само контрол. Доживотно заболяване.
Да, знаеш ли к’во? Да си задник също е доживотно заболяване.
Просто остави скапаните инструменти.
Не се оплаквам. Нали срещнах Планината.
Човеко, връщай се обратно в дупката!
Чуде... Чудесно. Чуд... Насам! Насам, господа!
О! Прекрасно! Прекрасно. Без грешка. Горе главите.
Не може да се спре да сере. Не може да се спре да говори за сране.
Господа, за нас. Ние, които споделихме компанията си,
грижите си, радостите си,
и които сега ще съберем плодовете на нашите общи усилия,
рамо до рамо, всеки със способностите си,
и така напред до немай къде.
Ние имахме малки разногласия през това време,
но искам да мисля че така сме се научили да се уважаваме един друг повече.
Всеки от нас започна да разбира и оценява
уникалните качества на другите, техният потенциал и също така слабости.
Предлагам да си спомним за тази лудория някой ден,
някой далечен ден, дундуркайки внуците си на коляно,
и може би да пророним сълза и да кажем,
"Е, с ум и решителност и много мъжество,
ние осъществихме нещо на тази дата,
една изключителна проява на храброст, начинание далеч не толкоз долно."
Ние - весела компания, необвързана от ограниченията на обществото
и предразсъдъците на обикновените хора.
Ние няколкото щастливци.
- Господа, за нас!
- За нас!
Заряда трябваше да е избухнал вече.
Би ли повторил, ако обичаш?
Заряда за срутване на тунела. Настроих го на осем минути.
Е, толкова време, че и повече със сигурност изтече.
Едва ли трябва да те подсещам, че същината на този план е
парите просто да изчезнат без следа,
- изпарили се, сякаш са духове.
- Разбира се
Главоблъсканицата на недокоснатият и въпреки това празен сейф,
нерешимата загадка на запечатаното но осквернено светилище,
е от изключителна важност,
не само за да направи нашата лудория умствено задоволяваща,
но практически не търпи отлагане.
Напомням ви че ако какъвто и да е тунел бъде намерен да води то тази къща,
собственика знае имената на всички.
Ти ли пръдна?
Не, не. Добре съм. Всичко е перфектно. Няма проблем!
Не остана дупка.
Професоре!
Изненадана съм!
Е... ако трябва да сме точни, госпожо, ние сме изненадани. Вие сте объркана.
Въпреки, че признавам, че смисъла който вложихте
придобива все повече актуалност към момента, да.
Приключили сте със следобедната си почивка.
Трябваше да направя чай.
Искам да говоря с вас, Професоре, така че не ходете никъде!
А ти! Казах ти че не искам никакво пушене в тази къща!
Заповядайте вътре!
Чай, дами.
Не знам какви сте ги надробили момчета,
но мога да позная неприятностите като ги видя. Така че искам обяснение, но първо,
искам да си домъкнете дупетата тук барабар с всичките архаични инструменти.
Разказах на дамите за вашата музика, и те искат да чуят как свирите.
- Професоре?
- Да, Буца?
Не мога наистина да свиря на тромбон.
Госпожо, или по-точно, госпожи,
приемете нашите извинения, за това че няма да можем да свирим,
тъй като, както виждате, сме с един по-малко.
Гуейн е още на работа,
и можем да свирим без един човек
колкото кон да препуска без един крак.
Но позволете ми да предложа,
като дребен но подготвен заместител, кратък поетически рецитал.
Въпреки че не претендирам за големи ораторски умения,
ще се радвам да представя, с ваше позволение,
стих от неспокойното съзнание на господин Едгар Алън По.
Амин!
Хм?
Довиждане, дами. Беше... удоволствие за мен.
- Трябва пак да го направим.
- Да, трябва.
Такова удоволствие. Приятно прибиране.
- Сега искам да знам какво става.
- О, разбира се, разбира се.
Жаждата ви за познания е достойна за похвала.
Въпреки че смятам че когато чуете обяснението ще се смеете до пръсване,
пляскайки си коленете и може би дори бършейки сълзите си
освободена от някакви безпокойства.
Буцата е запален колекционер на Индиански стрели,
и когато намери една, просто да си седи на пода на мазето ви -
- особено ценна находка от племето на Начес? -
Нач... какво?
Той ангажира целият оркестър с всички средства да пресеем почвата
в търсене на други.
И изглежда, докато правехме това, попаднахме на естествено находище на природен газ.
Аз самия веднага усетих острата миризма на "развалени яйца."
И точно в този неподходящ момент
Генерала наруши основното правило на тази къща
- и си запали цигара.
- Толкова съжалявам.
Ами, а какви са тия пари?
Ах.
Парите. Парите са на господин Панкейк.
- Точно така.
- Който тъкмо ипотекира пак къщата си
за да събере пари за хирургическа операция
която ще оправи мързеливото око на неговата жена, Скалата,
която страда от астигматизъм, кривогледство и изсъхване на бялото на окото.
Господин Панкейк е ревностен враг на Федералният Резерв,
и е всъщност един от онези ексцентрици за които често можеш да прочетеш
пазейки всичките си спестявания
в голяма торба която постоянно е с него.
- Желязната Чанта.
- Не вярвам в банките, никога не съм.
Нещо ми намирисва тая работа.
- Ще се обадя на шериф Уайнър.
- Не! Госпожо!
Моля, моля. Госпожо!
Не, не, умолявам ви... Да! Да!
Лъжа е! Пълна измислица!
Разкрихте ни одма, но госпожо, моля ви,
позволете ми да ви кажа истината насаме.
Госпожо...
Госпожо, ние не сме музиканти от късният Ренесанс,
- нито от ранния, или среден период.
- Мм-хм.
В действителност ние сме
престъпници.
Отчаяни хора, госпожо Мънсън.
Пробихме тунел до близките офиси на хазартният център Бандит Куиин
- и измъкнахме съкровището.
- Господи боже мой.
Истина е.
Бандит Куиин е бордей на несправедливост,
гримирана проститутка изкушаваща хората в грях пробуждайки порока на алчността
с нейните обещания за лесни печалби. О, да.
Нейните приходи са спечелени нечестно.
Но, аз не търся извинения.
Всички ние сме дали обет да дадем половината от богатството
на благотворителни организации.
Като компенсация за това че използвахме къщата ви,
бяхме решили да дарим пълен дял на университета Боб Джоунс,
без да ви обременяваме с вина като ви информираме за това.
Но вие измъкнахте всичко от мен.
Сега знаете всичко. Поднесено на тепсия, госпожо Мънсън.
"Ужасната истина."
- Крадени пари.
- Но кои са жертвата, госпожо Мънсън.
Предизвиквам ви. Дори самото казино, този крайбрежен Гоморат,
няма да пострада.
Има застрахователна компания.
Финансов бехемот който щастливо ще напълни отново източените сейфове.
Това им е работата.
И тази застрахователна компания има десетки, десетки хиляди застраховани.
Така че... ние направихме сметка госпожо Мънсън.
Така че на края на деня, в крайна сметка,
всеки един от тези застраховани ще е дал по едно пени.
Един, единствен самотен цент за изплащането на тази щета.
- Едно пени?
- Едно пени. Помислете, госпожо Мънсън.
Едно пени от тези хиляди, хиляди хора
за да може университета Боб Джоунс да продължи мисията си.
А, нямам никакви съмнения, че ако тези застраховани лица знаят
за съществуването на тази величествена институция, всеки един от тях
би дарил символична сума за подпомагането на нейните цели.
Да, това сигурно е така.
За жалост, това престъпно деяние тегне над моята душа
но спечеленото трябва да се използва за множество достойни каузи
докато тази тайна си остане между нас.
Е...
Не мога да видя вреда в това.
- Едно пени?
- Едно пени.
- Съжалявам.
- Моля?
Не. Съжалявам, не е правилно, и не ме подтиквайте в изкушение.
- Не, не, госпожо, трябва ревностно да...
- Съжалявам, просто е грешно.
- Да крадете!
- Не, госпожо...
- Знам че намеренията ви са били добри.
- Не, не бяха!
И няма да се обаждам на полицията ако върнете обратно парите
и всички да дойдете на църква с мен следващата Неделя.
И да започнем да почитаме бог?!
Вече съм решила.
Може да си говориш колкото си искаш. Или църквата или местният затвор.
Помисли си пак. Трябва да нахраня котката.
- Пичка му лелина!
- Да.
За съжаление, госпожа Мънсън доста усложни ситуацията.
Да, ама аз знам как да я отусложня.
Пускаш и един в главата и всичко е просто.
Не е толкова лесно. Причини много.
Практически: Тих квартал, заспал град.
Причини от морална гледна точка: Беззащитна жена,
деяние скроено и изпълнено хладнокръвно.
О не, Гуейн, май не е чак толкова просто.
Е, мамка му, човече! Какво ще правим? Да върнем парите и да отидем на църква?
Потръпвам. Тресе ме.
Вие, господине, сте Будист.
Няма ли някакъв заобиколен начин?
Мм.
Трябва да плуваме като листо по реката на живота...
...и да убием старата дама.
Да, да, предполагам че си прав.
Но действителната природа на престъплението е толкова отблъскваща.
Натискането на спусъка, забиването на ножа.
Но... нека помислим за момент.
Какви други инструменти имаме под ръка?
Разполагаме с килера.
Разполагаме с дупката.
Разполагаме с тухли и мистрия.
Може би можем просто да я... вградим!
Разбира се. Най-лесното нещо на света. Мога да замажа с малко хоросан малка хлътнатина.
Ще поставя тухлите. Ще закотвя малко вериги.
Планината може да ни снабди с окови.
О, господа, господа, самозалъгваме се.
Не, бързо и безболезнено е най-добре.
Оръжието на Гуейн, предварително заглушено с възглавница, и в главата.
Мигновена работа.
Единственият въпрос е кой ще използва оръжието?
Смятам че е традиционно при такива обстоятелства да теглим чоп.
Справедливо. Дай насам, Буца.
Но си мисля, че след като загубих пръст -
- а аз наистина го загубих заради тая скапана котка -
може би трябва да освободен от това.
Ще ми е трудно да натисна спусъка така или иначе.
Ти си една жена бе.
Ще дойда да ти стисна висналите топки, ако продължаваш с тъпотиите.
Я млъквай, дрисльо!
- Ще ти сритам гъза, женчо!
- Господа!
Без извънредни оправдания. Без изключения.
Предвид обстоятелствата всички бихме искали да не участваме.
Е, ОК, просто пробвах.
Дълга пръчица, всички виждате. Цялата тази дандания за нищо, цинго.
Да го духаш.
Да го еба!
- О, ще искате ли гореща кифличка?
- Не, само обяснение.
Идва!
- Ози, аз искам един горещ шоколад.
- Здравей, Джордж.
Какво става?
Джордж! Как са попаднали тук?!
- Какво е това там, Гуейн?
- Ами нищо, Мамо.
Нищо е гъза ми! Това там е куче!
- Не, Мамо.
- Мръсен, шумен малък вредител - кученце
- което ще осере цялата къща!
- Няма да сере в къщата, Мамо.
Ще го обуча, обещавам, ще го обуча много добре!
Аз ще те науча теб много добре!
Само почакай баща ти да си дойте. Той ще те наложи както трябва!
Не, Мамо! Моля те. Мамо! Обичам те!
Баща ти ще ти срита задника!
Мама шляпа дупето на Гуейн!
Няма ли да използваш каиш, Мамо?
Обичам те, Мамо. Съжалявам, Мамо. Обичам те.
Да, ще бърша дупето на кучето и всичко останало, Мамо.
Ще го науча да ака в тоалетната, мамо.
- Ще му бърша дупето и всичко останало, Мамо.
- К'ви ги вършиш?
Какво правиш с възглавницата ми?
Нищо госпожо. Просто дойдох да взема...
Много съм ти ядосана!
- Да, но...
- Хубаво негърче като теб
да се връзва на тоя бял боклук долу!
Знам че майка ти те е възпитала по-добре от това!
Не мога да го направя. Напомня ми на майка ми.
- Слушай, човече...
- Ами, това е доста неправилно.
...вие женчовци просто ще трябва да теглите чоп пак.
Чакай малко. Ще трябва да приемеш отговорностите си, млади момко,
и да застреляш старата дама.
Ей, мъжки, майната ти и раздразнените ти черва!
Трябва стреля!
Гледай сега, най-лесното нещо на света.
Просто си представи че главата и е кокосов орех а пистолета е отварачка.
Какво по дяволите говориш? Отварачка?
- Слушай човеко, ти го направи.
- О, това е много неправилно.
Гледай сега, с равните права идват и равните отговорности.
Страхувам се че господин Панкейк е прав. Не може да теглим пак чоп.
Цялото упражнение си губи смисъла ако ти покажеш че губещият може просто да се откаже.
Трябва стреля.
Слушай човече, тя е просто стара негроидна дама за теб.
Айде, ти го направи.
- Ах ти жалък хленчещ страхливец.
- Какъв ме нарече?
- Жалък хленчещ страхливец.
- Превзета путка.
Ще ти завра пистолета в смрадливият раздразнен анус
и ще те напълня с олово, скапаняко!
Мислиш че ме плашиш ли, скимтящ боклук?
Не ме плашиш. Бул Конър и всичките му кучета не ме уплашиха!
Бъди мъж.
Шибаняк! Ти не си никакъв мъж!
- Олеле, това е много тъжно.
- Бъди мъж!
Ти не си никакъв мъж! Чукаш 60-годишна с плитки!
Ах ти нещастен боклук! Планината е на 53!
- Може да ти стопи лагерите!
- Верно ли?
- Господа, моля ви!
- Виждал съм шунка от Вирджиния
в която бих си пъхнал кура вместо в тази голяма бяла леля!
Боже мой.
О, не.
О, боже.
- Мисля че го уцелих.
- О, не.
Ще проверя сънната артерия.
- Няма никой.
- Мъртъв ли е, Професоре?
О, със сигурност е мъртъв, Буца. Току що проверих сънната му артерия.
Е, това е много неправилно.
Ще ни трябват голяма торба.
Тя е в кухнята.
Вие се измъкнете с тялото докато я омайвам с приказки.
Уважаема госпожо Мънсън, обсъдих вашата позиция с моите колеги,
и се връщам при вас за да представя нашето общо решение.
Имаше много разгорещена дискусия и атмосфера на открита размяна на мисли.
Някои от нас бяха първоначално ужасени от вашето предложение
просто да върнем парите. Някои бяха по възприемчиви.
Не ми пука дали са възприемчиви или не!
И това отношение, госпожо, беше фактор в дискусията ни.
До последния, трябва да кажа, бяха съкрушени от вероятността
да не могат да спомогнат на съответните благотворителности.
- Е, това е срамота.
- Наистина,
но в края на деня, вашето предложение надделя.
Така че решихме да върнем парите, до последният цент,
и да посещаваме неделните служби, вместо да прекараме остатъка от дните си
вехнейки в Изправителния Дом за Мъже на Мисисипи.
Въпреки че това беше предпочитано от някои.
Не помагаш ли с трупа?
О, нямаше нужда.
Просто го изхвърлихме през моста. Най-лесната работа на света.
Просто разчиствам тук.
О! Това са те. Върнаха се.
Отивам да метна тия неща в катафалката.
Да, най-лесното нещо на света.
Генерале!
Без извънреден дял, а?
- Планина?
- Гарт?
I.B. S... скъпи?
Вземи Гарт.
Прекрасно, мисля че поне вече имаме правилният човек за работата.
Старата жена е по-страшен противник от колкото някои си е представял.
Е, Буца,
на теб се пада да довършиш работата.
- Комедията трябва да спре.
- Знаеш ли,
- започнах да мисля, Професоре,
- Ох, леле.
Може би трябва да ходим на църква. Може би тя е права.
Драги ми Буцо, страхувах се че това ще кажеш.
Не че не оценявам да спомогнеш на въпроса с помощта на твоята мисъл,
но спомни си, момчето ми, съответните ни функции в това начинание.
Аз съм професор, Професорът, както ти сам често казваш, Мислителят.
Обучен, в действителност, в изкуството на мисленето.
Ти, Буца, ти си глупак, хулиган, глупавото животно,
чиито действия трябва да се напътстват от по-висш интелект.
Да, Знам ама...
А, а, а! Без "но"-та, скъпо момче. Не повтаряй грешката да мислиш.
Сега е момента за действие. Сега, Буца, трябва да действаш.
Ами, не мога да го направя, Професоре. Такава добра стара дама.
Мисли за богатството, Буца, което аз и ти сами ще си разделим.
Да, знам, но...
И забележи, че ако откажеш да действаш, принуждавайки ме аз да го направя,
няма да имаш повече никакво право върху парите.
Твоите услуги ще бъдат безполезни.
Искаш да кажеш че ще я убиеш?
Разбира се, да. Ще бъда принуден.
Не мога да ви позволя това, Професоре.
Ти...
...да позволиш?
- Мм-хм.
Не позволяваш?
Какво нахалство!
Ти глупаво момче!
Ти много, много, ужасно глупаво момче.
О, така ли?
Кой изглежда глупаво сега?
Няма патрони?
Изглежда така е писано да стане.
Ух!
А?
Аха.
Професоре?
Мм, мм, мм! Не можа да погледне музиката.
Оценявам това, но не знаем какво да правим. Това също го опитахме.
Ох...
Госпожо Мънсън...
- Трябва да дам показания, шерифе.
Г-жо, не може ли да почака? Малко сме заети днес.
О, ами предполагам че може да почака, но е свързано с парите от казиното.
Ще ви се обадя по-късно. Вие знаете нещо за това?
Нещо? Всичко! При мен са в къщи.
- Какво е при вас в къщи?
- Парите! $1.6 милиона долара.
- Долу в килера ми.
- И как са се озовали там, Марва?
Ами, шайка отчаяни мъже ги открадна и сложи там, ей така!
Значи, те бяха музиканти от Ренесансовият период.
Оказа се че не могат да свирят,
но могат да рецитират поеми които ще ти разбият сърцето.
- Главатарят им говореше в мъртви рими.
- Сега говори ли?
О, опитах се да те накарам да се видите.
- Оная нощ.
- Да, г-жо.
Трябваше да им се навикам за дето откраднаха всички тия пари.
И изглежда ги накарах да се почувстват наистина зле,
щото просто си тръгнаха без да вземат парите!
И пуснаха Пикълс навън!
Значи искате да дойдем и да го хванем.
О, не, не, той се върна.
Какво искате да направя с парите?
Задръжте ги! Защо да не ги задържите?
- Да ги задържа?
- Просто ги задръжте, госпожа Марва.
Е...
Все пак е само пени от застраховката на всички.
Може...?
- Мислите ли че мога...?
- Да г-жо?
Мога ли да ги дам всичките на университета Боб Джоунс?
Да, това би било хубаво.
Дайте им ги всичките! Това е добра идея!
След като всички знаят.
Как сте?
Пикълс! О боже, Пикълс!
Kamen -