The Hitchhiker's Guide To The Galaxy - Part 6 (1981) Свали субтитрите
Историята на всяка развита Галактическа Цивилизация
минава през три различни и важни фази:
ОЦЕЛЯВАНЕ
ИЗСЛЕДВАНЕ
УСЪВЪРШЕНСТВАНЕ
Например, първата се характеризира с въпроса:
Как можем да ядем?
Втората - с въпроса:
Защо ядем?
Третата - с въпроса:
Къде ще обядваме?
Въпреки че на цивилизациите са необходими хиляди години
за да минат през фазите на КАК, ЗАЩО и КЪДЕ,
някои малки социални групички, подложени на стрес
могат да минат през тези фази с невероятна бързина...
Как я караме?
- Зле.
Защо?
- Млъквай!
Вълнението и приключението са наистина луди неща.
Вълнението и приключението са наистина луди неща и
това преследваше Артър Дент от няколко дни.
Неговата планета беше разрушена за да направи място за космическа магистрала,
и бе конфронтиран от смущаващото обстоятелство,
че Земята не е това, което е изглеждала,
а всъщност е била гигантски суперкомпютър,
създадена за да изчисли Вечния Въпрос за Живота, Вселената и всичко останало.
Отговорът на който вече се е знаел, че е: 42!
Той и неговите приятели бяха изпратени напред във времето
в Ресторанта на Края на Вселената,
от където си тръгнаха с космически кораб,
за който не може да се каже, че е техен.
Могат ли сега те да се отпуснат и да прегледат нещата?
Не.
Корабът всъщност принадлежи на "Бедствен Район",
плутониева рок група, чиито изпълнения по традиция завършват
с разбиването на черен кораб на автопилот в огъня на най-близкото наоколо слънце.
Обаче, Артър Дент и неговите приятели абсолютно нищо не знаят за това.
Те решиха да се отпуснат за малко и да обсъдят нещата.
Слушай, землянино, имаш работа да вършиш.
Въпросът на Вечният отговор, нали така?
Има много кинти в това твое нещо, наречено глава.
От къде започваме? Вечният отговор е 42.
Какъв е въпроса? Как мога да знам? Може да е всякакъв.
Колко е 6 по 7?
- 42!
- Да, знам го това.
Просто казвам, че може да е всякакъв. Защо питаш мен?
Защото ти си бил последният! Бил си там по време на Голямата Заря!
- Бих искал да спреш да казваш това.
- Знам.
Млъкни, това е разговор между организми.
Отпечатано е в структурата на мозъчните вълни на землянина,
но не мисля, че вие бихте се заинтересували от това.
Ти можеш да четеш съзнанието ми?
Да.
- И...?
Учудвам се как можеш да живееш в нещо толкова малко.
Обиждаш!
Не му обръщай внимание, просто си измисля.
Измислям си? Че за какво ми е да го правя?
Животът и без това си е достатъчно лош, защо ми е да го доизмислям.
Марвин, ако си знаел през цялото време, защо тогава не си ни казал?
Вие не ме попитахте.
- Сега те питаме. Какъв е въпроса?
Вечният въпрос?
- Да!
За Живота, Вселената и всичко останало?
Чийто отговор е 42?
- Да, казвай!
Едва ли ви интересува наистина.
Кажи ни, моторизиран маниак такъв!
Този кораб знае къде отива по-добре отколкото ние самите знаем.
Знаех си, че няма да проявите интерес.
На кой принадлежи този кораб?
- На мен.
На кого наистина принадлежи?!
- Наистина на мен!
Собствеността е кражба, нали?
Значи кражбата е собственост, следователно този кораб е мой.
Сега го кажи на кораба.
- Кораб! Говори ти твоят нов собственик!
Канал 9 включен Тест на канал 15.
Канал 15, включен. Преминаване в позиция.
Корабът е под контрол на главната система за координация.
Корабът е заключен. Под контрол. Изчакване на сблъсъка.
Изключи го!
- Какъв сблъсък?
Корабът ще се удари в слънцето.
Слънце. Сблъсък. Просто е за разбиране.
Какво очаквате, щом сте откраднали кораб на "Бедствен Район"?
Марвин, какво те кара да мислиш, че това е кораб на "Бедствен Район"?
Просто...
Аз им го паркирах.
Тогава защо...?
Защо не ни каза?!
Казахте, че искате силни усещания, приключения и наистина луди неща.
Това е ужасно!
И аз това казах.
Здравейте, Галактически рокаджии!
Времето е прекрасно за концерт този следобед.
Аз съм тук на сцената в пустинята,
и с моите хипер-биноклични очила
виждам голямата публика, по целия хоризонт напред.
Зад мен, огромните купища от говорители се издигат като скали,
високо над мен слънцето си свети и не подозира какво ще се удари в него.
Сдружението на еколозите обяви, че концертът ще причини
земетресения, приливни вълни, урагани и други неща, които те обикновено прогнозират.
Но чух, че "Бедствен Район" са се срещнали с тях тази сутрин
и ги застреляли всичките!
И така нищо не пречи на концерта днес да продължи.
Знаеш ли за какво си мисля?
- Мисля, че да.
Кажи какво си мислиш, че мисля.
Време е да се махнем от този кораб.
- Мисля, че си прав.
Мисля, че си прав.
- Как?
- Тихо, мислим.
Значи това е? Ще умрем.
Иска ми се да спреш да го повтаряш.
Едно от нещата, които Форд Префект не може да разбере за земните хора
е навикът им непрекъснато да повтарят и преповтарят очевидни неща, като:
Денят е прекрасен.
Много си висок.
Значи това е? Ще умрем.
Първо, Форд направи теория за да обясни това странно държание.
Ако човешките същества не упражняват устните си, мислеше той,
сигурно устата им се схваща.
След малко обаче, той се отказа от тази теория и обяви нова.
Ако не упражняват устните си, мислеше той,
мозъците им спират да работят.
Всъщност втората му теория важи напълно за Акъломалският Народ
от планетата Какрафон.
Едно време Акъломалците предизвикаха голямо негодуване сред съседните народи,
защото бяха едни от най-просветените, културни
и преди всичко, тихи цивилизации в Галактиката.
Като наказание за това поведение,
което се възприемаше като оскърбително самодоволство и предизвикателство,
Галактическият Трибунал ги осъди да страдат от жестоката социална болест-
телепатията.
И сега, за да не допуснат незначителната мисъл, която минава през главите им
да се предаде на всеки в радиус от 5 мили,
те се принудиха да говорят много високо и непрекъснато за времето,
за своите малки болки и страдания, за мача днес следобед
и за това как изведнъж Какрафон стана толкова шумно място.
Друг метод, който използват за да прикрият мислите си е да бъдат домакини
на концертите на "Бедствен Район".
Това е! Започваме да навлизаме.
Отиваме направо в слънцето.
Колко спасителни капсули има тук?
- Нито една!
Преброи ли ги?
- Два пъти! Свърза ли се със сценичния екип?
Казах, че има хора на борда.
- И те казаха?
"Здравейте!"
Каза ли им кой си?
- Да. Казаха, че за тях е чест.
Какво означава "телепорт"?
Какво каза?
Сигурно момента не е подходящ.
- Къде е телепорта?
Под този знак, на който пише "Не работи". Ето там.
Да ви вземат магаретата!
Изглежда е наред. Само системата КЪДЕ-ОТИВАМЕ е сдала багажа.
На кой му пука? Да вървим!
- Някой трябва да остане да го пусне.
- Който и да е, той ще може... ще...
- Не ще може...
...да се спаси.
Хей, Марвин, малкия!
Как си?
Много зле, предполагам.
- Би ли искал да... ...ви предложа живота си за да ви спася?
- Да се жертвам себеотрицателно?
Да предам мозъка си, с размери на планета, на смъртта под горещото слънце,
за да можете да изживеете жалките си крадливи животи?
Да. Нищо лично. Ти не се броиш за личност, нали?
Добре.
- Хайде, момчета!
- По-добре всичко да е в телепорта.
Марвин, глупава тенекия, включвай!
Наистина много оценяваме това.
Предполагам, че хората трябва да очакват по-добро отношение
след като са чакали 576 000 милиона години на паркинг.
Но не и аз. Аз съм просто един смахнат робот.
Но съм твърде интелигентен за да очаквам някой да мисли за мен сега.
Всъщност, аз съм толкова интелигентен, че вероятно имам време да мина през пет милио...
Форд?
Форд?
Форд?
Артър!
Артър!
- Форд!
- Зейф?
- Трилиън? Къде ли са отишли?
Няма никаква причина всички да сме изпратени на едни и също място.
Ами добре.
- Tрилиън?
Те могат да са навсякъде. Както и ние, между другото.
Зейфод?
Какво е това?
Стъпки! Да се махаме!
Това е посоката, от която идват.
- Не, от там идват!
Прав си!
Насам!
Джогери!
- Погребален салон?
- Страхотно!
- Какво им е страхотното на мъртъвците?
- Не знам. Какво им е страхотното?
Виж, надгробна плоча.
Ноев ковчег от Голгафринчъм. Кораб В. Трюм 7. Телефонен санитар. Втори клас.
И някакъв сериен номер.
Умрял телефонен санитар?
- Нищо особено.
- Какво прави тук?
- Едва ли е много!
Този пък е фризьор.
Този пък е счетоводител на рекламно бюро.
Търговец на употребявани коли. Трети клас.
Сигурен ли си, че това са ковчези? Ужасно са студени.
Добре! Ръцете горе и се обърнете бавно.
- Защо никой не се радва като ни види?
- Вие сте мои затворници.
- Добре.
- Движение! Движение!
Движение?
- Движение!
Ляво, дясно, ляво, дясно! В права линия! Ляво, дясно, ляво, дясно!
Ляво, дясно, едно, две, три!
Капитане?
- Да, Номер Три?
Току що пристигна едно рапортче от Номер Първи.
- О, господи...
- Нещо от сорта на намерени затворници.
Вероятно това ще го направи щастлив. Той винаги е искал това.
Капитане!
- Здравей, Номер Едно. Имаш хубав ден?
Доведох затворниците от Фризер База 7, сър.
Здравейте! Извинете, че не мога да стана, но в момента се къпя.
Добре, джин и тоник за всички! Погледни в хладилника, Номер Три!
Разбира се, сър.
Не искате ли да разпитате затворниците, сър?
Защо да го правя на Голгафричъм?
За да извлечете информация от тях, сър, и за да разберете защо са дошли тук.
Не, не. Надявам се са наминали за по един бърз джин с тоник, нали?
Но, сър... Те са мои затворници. Мога ли да ги разпитам малко?
О, добре.
- Попитай ги какво искат да пият
- Благодаря, сър.
Добре.
Ти, лайно!
Ти, паразит!
- По-бързо, Номер Едно!
Какво искаш да пиеш?
Джин с тоник ми звучи доста добре. Артър?
Да!
Със или без лед?
Със...., ако обичате.
Лимон?
Да. Имате ли от онези малки бисквити, тези дето са със сирене?
Аз задавам въпросите.
Номер Едно, би ли се разкарал?
Опитвам се да взема отпускаща вана.
Позволете да ви напомня, сър, че лежите в тази вана повече от три години!
Ами, всеки има нужда да релаксира, особено при моята работа.
Мога ли само...?
Мога ли само да попитам каква ви е работата?
Питиетата ви.
- Благодаря.
Нямаше как да не видя труповете.
- Трупове?
Мъртвите телефонни санитари и счетоводителите.
Те не са мъртви, не! Те за замразени. Ще бъдат съживени.
Имате замразени фризьори?
- Милиони.
Фризьори, уморени ТВ продуценти, застрахователни агенти, офицери.
Охранители, говорители на организации.
Консултанти по продажбите. Ще колонизираме друга планета.
- Какво?
- Интересно е, нали?
- С всички тези?!
- Не ме разбирайте погрешно.
Ние сме един от корабите "Ноев Ковчег". Ние сме Ковчег В.
Извинете ме, бихте ли ми пуснали още малко гореща вода?
Да, разбира се.
- Благодаря.
- Какво е Ковчег В?
- Ами, планетата ни беше обречена.
- Обречена?
- Да, и всички казваха,
нека пакетираме цялото население в гигантски кораби
и да го заселим на друга планета.
- По-малко обречена?
Точно така. И така се реши да се построят три гигантски кораба.
Три огромни Ноеви Ковчега в Космоса.
Идеята беше в първия кораб да се качат всички брилянтни лидери, учени,
великите хора на изкуството, с една дума - преуспелите.
В третия кораб трябваше да са всички, които вършат истинската работа,
които създават неща и правят неща.
Тогава в В-кораб - тоест ние - трябваше да са останалите, средната класа.
Разбира се, ние бяхме изпратени първи.
- Какъв е проблема с вашата планета?
- Беше обречена.
Щеше да се удари в слънцето или нещо от сорта.
Така ми казаха.
Моят командир се закле, че цялата планета ще бъде изядена
от мутирал звезден козел.
Наистина ли?
- Да.
Каза, че съм щастливец, защото потеглям с първия кораб.
И успяха да ви убедят именно вашата група да потегли първа.
О, да! Всички ни увериха - според мен доста учтиво,
колко важно е за останалите да знаят, че ще пристигнат на друга планета,
където могат да се подстрижат прилично и където телефоните ще бъдат почистени.
Да. Разбирам, че е доста важно.
Така ли?
- Шшт!
И останалите кораби ви последваха?
Странно е, че го споменавате,
защото е любопитно, че не сме чули никакъв шум от тях,
откакто напуснахме преди 5 години, сигурно са някъде зад нас.
Да...
Освен ако всички не са изядени от козела?
Козела!
Смешно... Сега като разказах историята на някой друг...
Не я ли намираш за малко странна, Номер Три?
- Ами...
- Малко е странна, нали?
- Странна е.
- Да, ами...
Виждам, че имате доста неща да си кажете. И така, мерси за питието.
Бихте ли ни оставили на най-близката планета, която ви е удобна?
Малко е трудно, разбирате ли.
Нашата траектория беше програмирана преди да напуснем Голгафринчам.
Мисля, че е заради факта да не ставам, когато се чувствам толкова добре.
Искате да кажете...
Че сме затворени на този кораб?
Кога ще пристигнете на тази планета?
Почти там сме. Почти там.
Може би е време да излизам...
О, защо спира, когато най-много му се кефя?
Значи след малко кацаме?
- Не точно кацане, не.
Доколкото си спомням, ние сме програмирани да се разбием в нея.
Да се разбием?!
Имаше някаква важни причина, но в момента не мога да си я спомня.
Вие сте просто хайка ненужни гадни идиоти!
Да, това беше! Това е причината!
Пътеводителят казва за Голгафринчам следното:
Това е планета с древна и мистериозна история,
чиито най-мистериозни фигури са тези на Великите Обикалящи Поети на Ариум.
Именно един от потомците на тези чудновати поети
измисли всички лъжливи приказки за неизбежната обреченост на планетата,
което даде възможност на хората от Голгафринчам да се отърве
от една цяла непотребна третина от населението си.
Другите две третини си останали у дома и заживели богати и щастливи животи
докато не бяха пометени внезапно
от някаква смъртоносна болест, прихваната от един мръсен телефон.
Междувременно, останалата трета безполезна част се приземила твърдо
в зората на праисторията на една малка синьозелена планета
в неотбелязания край на Западния Спирален Клон на Галактиката.
Странно, нали?
С тях са Артър Дент и Форд Префект.
Те бяха пътували много в далечни земи.
Нещо ги притеснява.
Това е много, много странно.
Има само един начин да го разберем, разбира се.
- Какво, искаш да отидем в...?
- Да.
Добре.
След година и малко.
Казах, че е странно.
Да, помня, че го каза.
Не мога да повярвам.
Смятам, че е много лесно да повярваш в нещата.
Чудя се как я карат Голгафринчаните?
Наистина ли?
Добре! Бих искал да въведа малко ред на това заседание, ако е възможно.
- Една лека прическа, сър?
- Не сега, в банята съм!
- Някой друг иска ли?
- Моля ви, опитваме се да направим заседание.
Бих желал да открия някак това събиране.
- Здрасти!
Здравейте!
Кой е този?
Помните ли ме?
Аз... Аз направих откритие... Бих искал да ви кажа за него.
Има ли го на дневен ред?
- Дневен ред?
Съжалявам, но като експерт по административните въпроси,
съм длъжен да ви уведомя, че е важно да се спазва установения ред.
На праисторическа планета?
- Говорете от трибуната!
Тук няма трибуна, има само скала.
- Наричайте я трибуна.
А защо не скала?
Вие двамата ще млъкнете ли?!
Погледнете масата на председателя.
- "Камъка", искате да кажете!
Благодаря за забележката.
- Тишина, тишина.
- Бих искал да кажа...
Тишина, тишина!
Обявявам 573-тото заседание
на колонизационния комитет на планетата Финтълуудлукс.
Това е безумие! 573 заседания и вие още не сте открили огъня!
Ако погледнете дневния ред,
ще видите, че предстои да чуем доклада на Фризьорския Комитет по откриване на огъня.
Това съм аз.
Ти ли?
Какво си направил?
Ами... те ми дадоха две пръчки.
Да. И?
Маша за къдрене?
Вие ще загинете, нали знаеш?
Вие очевидно сте много наивен!
Ако имахте моя опит по проблемите на продажбите,
щяхте да знаете, че преди да се произведе един нов продукт
е нужно да се направят редица проучвания.
Първо трябва да открием какво очакват хората от огъня, какво е отношението им...
Пъхнете си го в носа!
- Точно от такава информация се нуждаем.
Желаят ли хората да имат огън, който може да бъде поставен в носа?
А колелото! Какво става с колелото?
Казват, че е изумителен проект.
Имаме малко трудности с това.
Трудност? Това е възможно най-простата машина в цялата Вселена!
Добре, Мистър Умник! Като си толкова умен, кажи в какъв цвят трябва да бъде.
О Велики Заркуон!
- Нищо ли не сте направили до сега?
- Да!
Обявих война на съседния континент.
Обявил си война. Там никой не живее.
Да. Но един ден ще има.
Поставихме безсрочен ултиматум.
- Какво?
И взривихме няколко военни инсталации.
Военни инсталации, Номер Две?
- Да, сър.
Е, потенциални военни инсталации.
Добре де, дървета.
И разпитахме една газела.
А един от нашите филмови продуценти спаси една камера от бедствие.
Той иска да направи документален филм за вас, Капитане.
Това е ужасно мило.
Да, той има доста добър поглед върху нещата.
Товар от отговорност, самотата от командването...
Не бях го поглеждал от този ъгъл.
Човек не може да бъде самотен с гуменото си пате.
Може ли да обсъдим въпроса за финансовата политика?
Финансова политика?
А от къде ще вземете пари, след като никой не произвежда нищо?
Те не растат по дърветата.
Откакто взехме решение да вземем листото за законно платежно средство,
всички ние натрупахме огромни състояния.
Сблъскахме се обаче с един проблем: поради високата достъпност на листата.
Това означава, че разменния курс в момента е около
три широколистни гори за един фъстък.
Ето защо, за да премахнем този проблем и да ревалорираме листото,
решихме да започнем прилагането на програма за обезлистване
и ще изгорим всички гори.
Според мен това е разумно решение, нали?
- Фискално умно! Фискално умно.
Ти си луд, знаеш го, нали?
А мога ли да ви запитам какво правехте през цялото това време?
Ти и другия натрапник, ви нямаше от месеци?
Пътешествахме.
Ние...
Ние се опитвахме да открием нещо за този свят.
Това не ми звучи много продуктивно. Не.
И какво ще кажеш за новината, която нося?!
Каквото и да правите оттук насетне, то ще струва колкото чифт бъбреци на кучето динго.
Изгорете горите. Това няма да промени нещата.
Разбираш ли, аз видях бъдещето.
Имате две милиона години и това е всичко.
В края на този период, вашата раса ще бъде мъртва. Успешно спасяване.
Запомни това. Два милиона години.
Странен човек. Какво ще правим с документациите?
Ще имам време да се поизкъпя.
Дайте ми гъбата!
Не, не, не! Честно!
"Y" носи пет точки, а тук се утрояват. Обясних правилата.
Не, не, моля ви!
Свалете челюстния кокал.
Добре, да започнем от начало. Опитайте се да се концентрирате този път.
Здрасти, Артър, какво правиш?
Опитвам се да ги науча на Скрабъл.
Това е невъзможно. Знаят само думата "Ъуъ" и не могат да я спелуват.
И какво се опитваш да постигнеш?
- Да еволюират.
Представи си как би изглеждал един свят, създаден от онези кретени там!
Защо да си представяме, видяхме го.
- Но...
Видяхме го. Нищо не може да се направи.
Каза ли им какво открихме?
- Какво?
Норвегия. Автографа на Слартибартфаст в глетчера.
И това какво значение има за тях?
- Това означава, че това е Земята!
Моят дом. Където съм роден.
- Беше?
Ще бъде.
- След два милиона години.
Защо не отидеш да им го кажеш сам?! Ще гонят докато се качиш на някое дърво!
Онези смахнати типове са твои прадеди. Твоят Скрабъл няма да спаси расата ти.
Човешката раса в момента стои около една вана и се занимава с документални филми!
Сигурно може да направим нещо?
- Ще бъде направено, видяхме го.
Знаеш историята на Земята и разрушението й от Вогоните.
Нищо не можеш да промениш.
И всичко заради това, че Галгафринчъните пристигнаха тук с техния В Ноев Ковчег!
Горкичкият Пещерен Човек!
Всичко беше загуба на време за теб, нали?
Изпреварени в развитието си от телефонни санитари!
Той посочва дъската за Скрабъл.
- Сигурно е написал библиотека с едно Б.
Не, не е.
Не, виж!
Експериментът! 42!
Отговора на Дълбока Мисъл на въпроса за Живота, Вселената и всичко останало!
Всичко останало! 42!
Разбира се! Експериментът за намирането на въпроса на този отговор.
Той е тук някъде, около нас.
Земята. Повърхността. Дърветата.
Водата. Скалите. Пещерните хора.
Ужасно! Ние провалихме всичко.
Голгафринчаните, ние, когато дойдохме тук.
Пещерните хора са част от програмата, а те умират и изчезват заради нас.
Следователно, няма въпрос.
Ами мозъка ми?
- Какво за мозъка ти?
Марвин каза, че въпросът е вграден в мозъчните ми вълни.
Сигурно е грешният въпрос. Не става.
- Сигурно може да ни даде връзката.
Ако той е в мозъка ти, не виждам как да го извадим от там?
Какво ще кажеш... ако той е вътре и въведем някакъв
произволен компонент
и оставим съзнанието ми да го оформи?
- Като например?
Като вадя със затворени очи букви от торбата за Скрабъл.
Гениално!
- Точно така!
Добре. Първите пет букви.
К... О... Л... К... О. Колко.
Страхотно. Става.
Щ... Е... С....
Щес.
Е... П... Щесеп?
О... Л... У... Ч... И...
Ще се получи. Колко ще се получи...
Ако...
У... М... Н... О... Ж...
Умнож...
Ш... Умножиш!
Ш... Е... С... Т...
Шест... по...
Д... Е... В... Е... Т. Девет.
Шест... По... Девет.
Това ли е?
Това е.
Шест по девет? 42...?
Винаги съм казвал, че има нещо фундаментално объркано във Вселената.
Всичко заради това!
Знаеш ли, много е тъжно.
В този момент, това е една много красива планета.
Така е. Наистина е така.
Прекрасното наситено зелено.
Реката, която се извива в далечината.
Горящите гори.
А после след 2 милиона години, БАМ! Ще бъде разрушена от Вогоните.
На какъв живот може да се надява една млада планета!
Какво пропиляване!
Е, по-добре от други неща.
Четох за една планета в Седмото Измерение,
която била употребявана за топка в Междугалактическия Билярден Клуб,
изпращана направо в черната дупка, убиваща 10 билиона население.
Лудост. Тотална лудост.
И за това дали само 30 точки.
Къде си чел това?
- Хм? В книга.
Каква книга?
- Пътеводител на Галактическия Стопаджия.
Това ли!
Превод и субтитри: D&G
ЗЕМЯТА Почти Безобидна.
БЕЗ ПАНИКА!