Double Team (1997) Свали субтитрите
В 3:05 е бил откраднат камион с 32 кг неактивен плутоний
от Американска база извън Хърватско.
Ставрос и организацията му ще го продадат на Ирак до 24 часа.
Целта ви е безопасното връщане на плутония в базата ни.
Дайте път!
Куин влезе! XRT е на път.
Куин има 14 часа да стигне до границата.
Ако успее, оттеглянето му е окончателно.
{s:32}ЕКИП ОТ ДВАМА
Джак, би ли подържал това?
Катрин! Тъпата ти крава стои на пътя ми!
- Това не е крава, това е лебед.
- Каквото и да е, стои на пътя ми.
На пътя ти?
- Лебеда е прекрасен. Както и ти.
- Не за дълго.
Пак ще бъдеш секси. Малко по-закръглена, малко по-мека...
- Бебе, нали това искаме?
- Разбира се.
Здравей, Джак.
- Не вярваш много на входните врати, а?
- Знаеш всичко за задните врати.
- Как ме открихте?
- Никога не сме те губили.
- Тогава знаете, че напуснах.
- Колко дълго можеш да гледаш залеза?
Ти си ловец. Играта ти липсва.
Ти не разбираш. За мен, това е лично За теб е политика.
Политиката създава пари и възможности. Всичко е политика.
Искаш нещо лично? О'Кей...
Ставрос се върна. Трябва ни жив.
Трябва ни цялата му гадна информация. Имена, маршрути за бягство. Трябваш ни ти.
Ти си единствения, който познава методите му на работа.
Хайде. Това е последния ти изстрел. Делта-екип те чака в Антверпен.
Приеми го, Джак. Не можеш да се оттеглиш, преди той да го направи.
- Куин ще се връща ли, или не?
- Ако няма, минаваме на план "Б".
Премести си седалката. Отзад е малко тясно.
Това важи и за ЦРУ.
Разбивате нарко-картелите в страните от Третия Свят и свидетелствате пред Конгреса.
Направиха ви заместник-директор, но си оставате един дребен съюзник.
Единственото за което ви биваше, беше да докарате обратно Куин. Ще бъде предизвикателно.
Оставил съм ти подарък.
Изкарайте ме навън! Помощ!
Не ми казвай, че не е опасно.
Че ще се върнеш за 36 часа.
Търся Яз.
Търся Яз.
Обзалагам се, че боли.
Боли. И тези болят. Но най-си харесвам ето това тук.
- Кой си ти?
- Аз съм човекът.
Преценяваш хората по това как изглеждат? Мразя това.
Кой ти прави прическата, Зигфрид или Рой?
Последният, който се подиграваше с прическата ми още се опитва да си извади главата от задника.
Сексуалния ти живот не ме интересува.
- Това беше смешно. Кой си ти?
- Джак Куин.
Ако искаш да танцуваш, помоли любезно.
Просто исках да се убедя, че това си ти.
Носят се слухове. Чух, че си напуснал играта.
Работилницата на Дядо Коледа! Кой е това, Рудолф?
- Имам най-добрите змиорки.
- Коледен пазар за лоши момчета?
Вече не играя с лошите момчета, само с добрите.
Какво ти трябва? Тук имам неща, които са толкова нови, че даже не знам, че ги имам.
- Нападението получава славата.
- Но защитата печели играта.
Приемам в брой, в злато... Ти ли отвори това?
Ще избухне!
Но без чекове. И си имам правило: Чупи-Купи.
Господа, това е Делта 1. Забравете, че въобще сте го виждали.
Г-н Ямир твърди, че Ставрос ще изплува утре... някъде тук.
Увеселителен парк...
- Кой ще ме прикрива?
- Аз, сър.
Знаеш ли как се използва това?
Заредено е с упойващи стрелички. Можеш ли да уличиш човек от 60 метра?
Мога да отнеса окото на колибри.
Той е като змия. Погледнеш ли го в очите, ще те удари отзад.
Когато разпознаем Ставрос, заемате позиция. Ще имаме само един изстрел.
Две стрелички убиват човек. Три - носорог. Искаме го жив.
Делта 5, провери двете жени при въртележката.
- Нещо става.
- Открихме Ставрос. Сив Мерцедес.
- Движение на три обекта.
- Пуснете ги да влязат.
2 и 5, идете при Бейкър. Останалите, изчакайте.
Твърде лесно.
Виждам го. Готов за стрелба.
Това не е Ставрос!
Ставрос е левак! Това не е той!
- Намери шофьора!
- На път към земните позиции.
- Подсигуряваме изхода.
- Пипнах го.
Жената крие нещо. Може да е бомба.
Боже мой...
- Прихванах целта.
- 2 и 5 на позиция.
Готов за стрелба. Защо чакаме, Делта 1?
Готовност за влизане.
- Чакам командата ви.
- Какво чакаш?
- Всички вън!
- Твърде късно, клоунче.
Мини на позиция 3.
Майка му ми каза, че най-любимото му нещо на света
било да язди малкото си пони през уикендите.
Той обичаше да язди това пони.
На това малко конче ще му липсва моето момче.
Аз съм професионалист, Куин. Убивал съм. Много съм убивал.
Но повечето копелета, които съм убил заслужаваха да умрат.
Малкото ми момче беше на шест години.
А това вече прави нещата лични, господине.
Кандидат за пребиваване в Колонията:
Куин, Джак Паул. Роден 1959.
Постъпва във Външните служби на 22.
Обучение по взривове, проследяване, психологически контрамерки.
Специалност: Анти-тероризъм.
Последна задача: Залавяне на Ставрос.
Видео сегмент А-19. Неподчинението в Антверпен.
Куин получи чиста възможност да залови Алфа, но Алфа се измъкна.
Станал си мекушав. Но твоите умения ти осигуриха назначение в Колонията.
- Не!
- Ти всъщност имаш алтернатива.
Нервният газ е безболезнен и ефективен. Но ти си вече мъртъв.
Или поне жена ти си мисли така. Ако искаш да живееш, сканирай си пръстовите отпечатъци.
10, 9, 8, 7, 6,
5, 4, 3, 2...
Идентификацията потвърдена. Благодаря ви, г-н Куин.
Нали не беше чак толкова зле?
Джак, радвам се, че реши да се присъединиш към нас.
- Алекс Голдсмит.
- Данъчния.
- Ти беше убит преди шест години.
- Вече шест години ли станаха?
Изкатери се. Едни приятели искат да те видят.
Господа, елате и вижте известния Джак Куин.
- Моише Левант, умрял в Ливан.
- Бейрут.
- Всички... всички са бивши агенти.
- Или бивши врагове.
Ние сме твърде ценни за да бъдем убити и твърде опасни - за да бъдем освободени.
Добре дошъл в Колонията.
- Куин.
- Стаал.
Разбирам.
Такова насилие не се одобрява.
- Убих го в Тузла.
- Очевидно не достатъчно добре.
Тоя наистина не го харесвам.
Трябва да носиш това през цялото време. Това е едновременно и пейджър и таймер.
Казва ти къде да бъдеш. Когато се обади, ти трябва да отговориш.
Ние сме мислещ затвор. Свързани сме с всяка правозащитна база данни.
Анализираме терористичните инциденти и даваме съвети на правителствата, които са ни клиенти.
Ние сме последната отбранителна линия срещу глобалния тероризъм,
и никой не знае за нашето съществуване. Какво имаме за днес?
Един 747 на Глобъл Еър, по маршрут Сан Франциско - Сеул.
Получаваме сигнали от мястото на катастрофата.
Сложи си слушалките. Дръж си ръката на скенера през цялото време.
Имаме връзка с Вашингтон.
Получих изявление от Секретаря по повод трагедията с Глобъл Еър.
Никой от 176-те пътника на борда не е оцелял.
Според ЦРУ самолетът е бил принудително приземен от Южна Корея.
Секретарят ще даде брифинг за отговора на САЩ.
Корейците отричат, и Президентът се консултира със своите съюзници.
Джак, ти си ценен заради способността си да анализираш данните във време на криза.
Това е причината за съществуването на Колонията.
Самолетът е избухнал от вътрешна повреда. Унищожен е.
Прехванахме предаване от гласовия рекордер на Глобъл 277.
Имаме непланиран трафик в посока 329...
Не ми харесва мисълта, че Корейците може да имат тази технология.
Някой да има алтернатива? Някой?
Анализите потвърждават доклада. Моише, какво мислиш?
Не съм сигурен.
Той лъже. Крие нещо.
- Те знаят нещо за това.
- Дай да прегледаме снимките.
- Задръж.
- Това е сянка.
- Бинго. АУАКС.
- Не, това е Ф-4 "Невестулка".
- Добави го към симулацията.
- Може да е скрито.
Корейците засичат на радара Ф-4 но свалят пътническия самолет.
САЩ са използвали Джъмбо-то като прикритие за да събира данни за теста на оръжейните системи.
Нагласили са нещата така, че Американците да могат да подслушват военната база.
Много добре, Джак.
Подводни лазери.
На един метър под повърхността. Унищожават всичко на пътя си.
Ако те не те спрат, ще го направи подводното течение.
- Никой ли не е избягал досега?
- Никой.
Брайс беше последния, който опита. Преди да са инсталирани лазерите.
Бедния, не издържа 48 часа.. "Пазачът" му се погрижи за него.
Всеки обитател си има пазач, без да знае кой е той.
Пазачът наблюдава отношението на обитателя, поведението и производството му.
Ако обитателят избяга, пазача го ликвидира.
- Как сте скрили това място?
- С маскиращо устройство. Ние сме невидими.
- Здравей, Катрин?
- Здравей?
- Дано не те притеснявам.
- Не...
Аз съм Мария Трифиоли от Галерия "Луна" в Рим.
Бихме желали да организираме изложба на ваши скулптори. Изненадана ли сте?
Ще ви изпратя самолетния билет утре сутрин.
Имате пет минути за легитимиране в жилищните помещения.
7, 6, 5, 4, 3, 2...
Благодаря ви, г-н Куин. Моля, останете на линия.
Лазерите са изключени.
Здравейте, аз съм Мария Трифиоли. Радвам се, че приехте предложението.
Много съм поласкана. Но може да бъде доста трудно...
- Не искате ли да покажете творбите си?
- Минаха само четири месеца, откакто...
Може би това ще отвори нова глава в живота ви.
Проблемът е в местенето в Рим. Толкова е скъпо...
Останете с нас в Регина. Ще се погрижа за добро отношение за вас и бебето.
По-късно ще се срещнете със собственика на галерията. Той очакваше срещата с вас.
Това е типична операция на Ставрос, и потвърждава данните от нашето разузнаване.
Но кой плаща за таланта му? С нетърпение очакваме анализа ви.
Необичайното е, че никой не поема отговорност.
Местоположение: Барселона. Там дрънкаха оръжие Алжирците.
Те не могат да си позволят Ставрос. Може би това е лично отмъщение.
- Може би Ставрос работи сам.
- Защо би го направил?
- Да предположим, че е станало случайно?
- В Испания има много активни групи.
- Какво мислиш, Джак?
- Не.
Чакаме коментара ти.
Това не е Ставрос. Това е някой, който го имитира.
И аз се провалих в преследването на Ставрос. Той е последния ми неплатен дълг.
Той е свободен, а аз не мога да мръдна от тук.
Ти беше последната ни надежда, последния достатъчно добър, че да го пипне.
- Той знае ли за това място?
- Може би. Ето защо е опасен.
Агенциите по света го използваха за трудната работа.
Когато ни беше съюзник, беше герой.
Сега работи за някой друг, тоя негодяй. Вече не е на мода.
Трябваше да изоставим лебеда ти. Удвоих цената.
Съпругът ми обичаше този лебед. Мислеше, че е крава.
Имате пет минути за легитимиране в жилищните помещения.
5, 4, 3, 2...
Благодаря ви, г-н Куин.
- Да тръгваме!
- Лазерите са изключени!
Имам нужда от помощ за кабела. Отпусни малко. Дърпай!
- Имаш ли парашут?
- Да!
Затегнете коланите. Скоро кацаме.
Кой е неговия пазач?
- Бу!
- Чух, че са те накарали да изчезнеш.
- Искам да пазарувам.
- Съжалявам, затворено е през нощта.
Сега е отворено.
Да поговорим.
- Трябват ми малко сериозни играчки.
- Ти ще си лошото момче в махалата.
Виж това. Лазерен прицел. Автоматичен. Ще ти трябва кобур.
- Тези са добри...
- Можеш ли да управляваш самолет?
Като птица. Но ще остана на земята... Газови гранати за продан.
В брой ли ще платиш? Току що обявих едноседмично намаление.
- Знаеш, че ставам за това.
- Мъртвите не получават почести.
Имаш номерата на три сметки на ЦРУ. Аз взимам нещата, ти - кодовете.
Когато те погледна виждам само неприятности...
Какво пък толкова... Аз харесвам неприятностите.
- Парашут?
- Това е по-добро от парашут.
- Сигурен ли си че работи?
- Разбира се.
Убеден съм, че работи.
Ако умреш, получаваш пълно възнаграждение.
- Успех.
- Благодаря.
Какво правиш?
- Дай ръка.
- Крак става ли?
- Да опитаме нещо друго.
- Това е любов, скъпа.
Внимавай къде си слагаш ръцете.
На това му викам аз падане.
Ама какво ти става? Ти си по-луд и от фризьора ми!
- Провери ли го?
- Няма нужда, аз съм го правил!
- Може би ще ти дам кодовете.
- Какво искаш да кажеш с това "Може би"?
- Вярвай ми.
- Ухапи ме!
Да, Катрин. Аз идвам.
Бебето ви се очаква утре.
Това е неговия пулс. Не закъснявай. Не бих взел тази кола.
Радвам се да видя, че още можеш да играеш. Отбий се в Хотел Навона в Рим.
Бебето ви се очаква утре.
Това е неговия пулс. Не закъснявай. Няма да взема тази кола.
Радвам се да видя, че още можеш да играеш. Отбий се в Хотел Навона в Рим.
Бебето ви се очаква утре.
Това е неговия пулс...
Не разваляй боята.
Благодаря.
Защитавам инвестициите си. Но това е прекалено Искам кодовете.
- Трябва ми транспорт до Рим.
- Транспорт ли каза?
Имам някои връзки тук-там.
Щом нещо може да се направи, аз мога да го открадна. Ще се вместим тук.
Значи затова си облечен като морков с обици.
Проклети велосипеди. Махни се от пътя!
Засякох ги. Те са на автострадата към Рим.
Това съвпада с нашата информация. Жената на Куин е в Регина.
Великолепно! Играта тече.
- Нещо за Джак Куин?
- Си, сеньор. Тук.
Това ви очакваше, Куин.
Това не е бомба. Може би са кодовете за достъп.
- Бих желал да ми се плати.
- Тези сметки са само за вид. Празни са.
Това е ясно. Защо лъжеш? Обзалагам се, че Колонията въобще не съществува!
- Не става въпрос за Колонията.
- Какво, по дяволите, е това?
Сонограма на сина ми. Ставрос държи момчето ми.
Върни се в Антверпен. Аз ще взема парите ти. Ще си платя дълговете.
Куин. Пази си парите.
- Защо не ми каза по-рано?
- За кое? Ти винаги играеш в защита.
Време е да ставаме от скамейката. Най-добрата защита е нападението, нали?
Да.
Ако играем по правилата на Ставрос, жена ми и сина ми са мъртви.
Ако изпратиш тази електронна поща, тя ще бъде прехваната от всички агенции.
- Какъв е плана?
- Никакъв. Но Ставрос не го знае.
Значи той ще направи това, което си мисли че аз бих направил, и ще ни заведе право при Катрин.
Куин е умен. И много чувствителен мъж.
Друг път, на друго място... Просто е твърде късно.
Отиваш в болница. Ще си в по-голяма безопасност.
Тук, сър. Погледнете.
Това е цирк. Всички са тук.
Там е Мосад. Няколко местни момчета, в ъгъла.
Дори и карабинери. Свещена Краво, всички са дошли!
- Извинете ме!
- Не спирай да се движиш, приятел!
- Изглежда, че плана ти не работи.
- Търпение. Ще дойде.
- Ако ни потрябва помощ, имам брат.
- Имаш брат?
Да. В Капелата Санкумини.
Куин, не! Той точно това чака.
Катрин!
Не!
Да ти кажа ли нещо, Джак? Винаги спазвам обещанията си.
Обещавам да ти изпратя покана за кръщенката.
- Помисли си дали да не дойдеш облечен в черно.
- Пусни жена ми. Вземи мен.
Всъщност, смятам да взема и трима ви.
Засякох Ставрос и Куин!
Снайперист на покрива!
- Ти си извън играта.
- Сигурен ли си?
Той се издига... Той влиза!
Това беше кош за пет точки.
- Къде е жена ми?
- За какво говориш?
- Къде е Джак?
- Не се бой, всичко ще бъде наред.
Кои сте вие бе, хора?
Джак идва. Погрижи се за него. Той не биваше да научава кога е.
Бонасера, Фраяр. Търся човек, наречен...
- Какви са тези стени?
- Костите на моите братя.
Ти си приятел на брат Яз. Той ни е правил много услуги.
Включително и компютърна мрежа да не повярваш.
- Какво става?
- Какво става?
Това са Брат Регуло и Брат Рамуло. Това е Брат Куин.
Монасите 500 години са събирали информация за Рим. Кибер-монаси!
Тази рецепта ли намери? Той я проследява.
Интернет...
27 доктора предписаха това лекарство през последните няколко дни.
- Това е външен сигнал.
- Ще се разбие ли?
Това пък откъде се взе?
Може ли аз?
Пристигащо съобщение.
"Благодаря за благословията. Джак".
Той е някъде тук долу.
Човече, с тези антики можеш да си купиш късмет!
В духовен смисъл.
Сега сме под река Тибър, движим се към остров Тибери.
- Под моста към болницата.
- Там ли ще са хората на Ставрос?
- Късмет!
- Благодаря ви, братя.
- Ще се срещнем в Интернет!
- Ще чакам електронна поща от теб.
Добре, напъвай! Точно така! Напъвай!
- Заседна! Но аз имам нещо за целта.
- Какво имаш?
- Какво е това?
- Щастливата ми монета, щастливия ми детонатор.
- Симтек.
- Това е. По-здраво от брезентова лента.
Подготовка, приятелю мой! Трябва да имаш подходящите инструменти.
- Проклятие, кабела не стига!
- Подготовка, а?
Задръж.
Да намерим камък.
Нямаш нищо против, нали? За добра кауза е.
- Опа, пропусна!
- Трябва повече да се упражняваш, човече.
Мразя упражненията. Но никога не пропускам два пъти, братко.
Бебето ми!
- Той е на острова.
- Разбира се, че е.
Трябва ми повече време. Дай ми 60 секунди. После ги убий и двете.
Нагоре.
Давай, давай, давай!
Внимавай. Ще събудиш цялата болница.
Чу ли нещо? Там, горе!
- Аз съм! Аз съм.
- Ти си, ти си.
Тази болница е ужасно тиха.
Погрижи се за това.
Те са тук... Давай!
Нищо не правиш, само стърчиш...?
Това е болница. Без тичане, моля.
Тихо.
Дай да ти помогна.
Джак?
Какво става?
Не, Джак. Тя ме спаси.
- Казаха че си мъртъв.
- Няма нищо. Тук съм.
Ставрос... Къде е той?
Къде е синът ни?
- Къде е синът ми?
- Знам къде са.
Иди и вземи момчето си. Аз ще се погрижа за нея.
- Благодаря ти.
- Длъжник си ми.
Отърви се от това, или партито свършва.
Знаеш ли, Джак... нали мога да ти викам Джак?
Едва ли има нощ, в която да успееш да затвориш очите си толкова здраво,
че да не виждаш лицето на малкото ми момченце.
Ще ти дам шанс да спасиш сина си.
Ако оживееш, ще опознаеш сина си.
Ако не успееш, аз ще го отгледам като свой.
Хората са силни, Джак. Но тигъра е по-силен.
Внимавай къде стъпваш, Джак.
Няма страшно, ако стъпиш на мина, брои се само ако си вдигнеш крака от нея.
Куин!
Откъде се появи тоя?
Яз! Кръстовете, там са мините.
Не си тръгвай от партито без мен. Ще се върна.
Пипнах те!
Джак!
Бебето е в безопасност. Да се махаме от тук.
Ти се погрижи за сина ми. Аз ще се погрижа за Ставрос.
Повдигни си крака, опашати приятелю, и тази мина ще те боядиса в червено.
Имате големи крака, г-н Куин. Внимавайте къде ги слагате.
Май че сега ти загази, Ставрос. Забравих да ти кажа...
Много труд хвърли да копаеш дупки и да слагаш маркери.
Но аз преместих няколко кръста. Съжалявам!
Яз, зад теб!
- Къде е синът ми?
- Това се чудя и аз! Беше точно тук.
Всички добре ли са?
Аз съм... Тате.
Искам да запомня ваканцията си в Рим.
Дай ми нещо за сувенир.
Отрязах си малко от косата ти. И от ризата ти.
Куин, това сигурно ще ти хареса. Един сувенир от мен.
Може би моята монета ще донесе късмет и на вас.
Няма да ви дам и косъм от косата си, г-н Голдсмит.
Вие сте магьосник, г-н Яз.
Сега е мой ред да изчезна.
Ще обвинят мен за това. Чудя се, колко ли ще е хубаво?