Black Adder - 02 - Complete Season (1983) (Black Adder - 2-6 - Chains (EN).txt) Свали субтитрите
Епизод 6 "Окови"
- Вън, вън похотлива свиня такава!
И вземи тази улична, курвенско-дяволска проституска с теб!
Дано и двамата да гниете в мръсотията на собствения си разврат!
- И ти какво му каза?
- Да кажа нещо, Госпожо? Не му отговорих.
Вдигнах си чорапогащите и избягах през прозореца тоалетна.
- Eдмънд, толкова си палав!
- Ами, старая се, Госпожо.
И след десет минути, когато отново дишам, ще опитам отново.
- Може би ще продължим с по-важни въпроси.
- Трябва ли?
- Страхувам се, че да.
Синът на Лорд Форест, моят стар учител, е бил отвлечен...
.. и моли да платите откупа.
- Eдмънд, ти какво ще кажеш?
- Имам опит с такива отвратителни ситуации.
Миналата година леля ми поиска помощ за откупа на чичо ми Озрик.
- Тогава знаеш каква ужасна болка изпитвам.
- И не мога да предложа по-добър отговор от този, който дадох на нея.
- И той беше...?
- "Заври си го".
- Ще се надсмивате над живота на млад човек?
- Над живота на млад човек или на млад идиот.
Всеки който е достатъчно глупав за да остави някой мустакат испанец да каже:
"Извинете ме, Мийстър" и да го удари по главата с голяма пръчка
заслужава всичко, което ще му се случи.
- Днес сте в добро настроение.
- Благодаря ти, Болдрик.
- И аз чух една доста забавна история онзи ден.
- O, добре!
- Извинете ме, Мейстър.
- Да, какво има?
Казах: "Какво има?", а не да ме ударите по главата с...
- Мелчи, промених мнението си за този Форест.
Очевидно е много глупав, но не можем да наказваме хора за това, нали.
Ако го правехме, Бавачката щеше да прекара целият си живот в затвора.
- Много пикантно наблюдение, Ваше Височество.
- Така, че ще платя този откуп, но трябва да е последния.
Абсолютно последният! Край. Точка.
Никога повече. Заклевам се, и да умра ако не го спазя.
- Само не и 'да умра ако не го спазя', Ваше Височество?
- Добре. Ще задраскам това.
Заповядай. Извинявай за петното.
- Благодаря ви, Госпожо!
- Извинете ме, Майстър.
- Да?
- O, Господи! Какво, по дяволите, съм пил снощи?
Чувствам се сякаш в главата ми живее французин.
Къде съм?
- Кой е това?
- Това съм аз, Мелчит.
- Наистина трябва да си изчистиш къщата. Пълна бъркотия е.
- Сега не е време за шеги, Злостър. Ние сме отвлечени!
- О, Боже! Какво невероятно неудобно положение!
- Ние сме като полови органи за боговете! Те си играят с нас за забавление.
- O, Боже. Кой е това?
Ако ще се говори с някого, то ще бъде с мен.
Кажи му, Мелчи.
- Разбира се.
- Така е по-добре.
И сега, какво казва?
- Би искал да си поговорите.
- Нещо друго?
- Да, също така би искал да те измъчва.
С висш съновник от Испанската Инквизиция ли говоря?
Добре. Защото ако е така,
искам да ви е ясно, че съм готов да ви кажа абсолютно всичко.
No speako dago.
Настоявам да видя Британския посланик, разбираш ли.
За Бога! Как може да ме разпитваш...
..когато не говориш Английски?
Добре, да започнем с основите.
Английският е непроменян Индо-Европейски език...
..произхождащ от диалектите от...
- Как беше това!
- Пърси! Кой е Кралицата?
- Whoops! Кашкавалени пръсти!
- Значи печеля отново.
- Да. Много добре, Ваше Височество.
- Няма ли следа от Едмънд?
- Страхувам се, че не, Госпожо.
- Ами, значи е изчезнал. Просто е изчезнал.
- Като стара дъбова маса.
- Изчезнал, Лорд Пърси, а не изгорял.
- Простете ми, Милейди, но старата дъбова маса на чичо ми изчезна.
Беше в ноща на големия пожар в Степни.
И през същата ужасна нощ...
..къщата и всичките му вещи изчезнали напълно също.
Всъщност той също. Беше много смущаваща мистерия.
- Лорд Пърси? От теб зависи.
Или ще млъкнеш, или ще ти отрежа главата.
- Ще млъкна.
- Bastardo!
- Адвокат.
- Bastardo.
- Неудобно.
Ти си в неудобно положение. Аз съм в неудобно положение.
Приемащ! Бременен.
Бебе.
Вода за къпане!
Звучи като... Копеле.
Магаре!
Голямо копеле. Малко копеле.
Момче, мъж, баща. Аз съм син на копеле.
Жаден. Жадно копеле.
Жадно лаещо копеле.
O, куче! Добре, куче.
Жена.
Жена, куче. Кучка! А съм копеле, кучи син на кучка!
В такъв случай, ти си извратен, садо-мазо бабуин.
- Que?
- O, Боже!
- Ти...
- Tu?
- Развратен.. Да. Не мога да ти покажа от тази кутия.
- Tus testiculos.
- Моите... Да, онези...
- Sobre un fuego grande.
- Над голям...
Огън! Разбрах. И така, да повторим накратко.
Ако призная, че съм влюбен...
- No!
- Извинявай! Лудо влюбен в Дявола и всичките му малки магьосници,
..ще отстраниш тестисите ми с изтъпен инструмент...
..приличащ на някакъв градински инструмент,
..и ще ги опечеш над голям огън.
Ако не призная, че съм влюбен в Дявола и всичките му малки магьосници...
..ще ме вкарате с главата надолу в казан с горещ мармалад.
И ще отстраниш тестисите ми с изтъпен...
O, разбирам! Ами, в такъв случай, аз обичам Дявола.
O, било е коса.
- Не знам. Проверих навсякъде.
- Може би...
Въобще... не се... крият!
Може би са били отвлечени!
- Глупости!
Eдмънд каза: "Само пълните кретени се оставят да бъдат отвлечени".
- Така ли?!
- Стоп!
Простете ми, Хер Злостър.
Пренебрегвах задълженията си като домакин.
Моля да приемете мойте извениния.
- Няма да приема нещо от човек, който затваря гостите си в шкаф.
- Надявям се, че тази отрепка не ви е причинила "нюдобства".
- Трябва ти нещо повече от маниак, опитващ се да ми отреже орехчетата.
- Ако ви беше причинил "нюдобства", щях да ви предложа езика му.
- Повярвайте ми, Сър. Ако ми беше причинил "нюдобства",
..вие нямаше да имате език, за да ми направите такова предложение.
- Нека ви уверя, Хер Злостър, ако нямах език да направя такова предложение...
..вие нямаше да имате език, за да ми кажете, че съм ви причинил "нюдобства",
аз вече нямаше да имам език, с който да ви предложа неговия език.
- Да, добре. Стига с тези шеги.
Кой по дяволите си ти, наденичков дъх?
- Не ме ли помниш?
- Не мисля, че съм имал удоволствието.
- Точно обратното. Срещали сме се много пъти.
Тогава ме познавахте под друго име.
Спомняте ли си един мистериозен и черен продавач и контрабандист на име От'то...
..с който в миналото вечеряхте и заговорничахте и играехте...
..при "Стария Животински Пенис" в Довър? - Mили Боже!
- Да!!! Аз бях сервитьорката!
- Не мога да повярвам! Ти? Голямата Сали?
- "Ще искате ли още едно парче пай, Господарю?"
- Но аз спах с теб, нали?
- За моята страна съм готов да направя всякакви жертви.
- Да, но аз не съм! Сигурно съм бил изпаднал в парализа!
- Наистина беше, Мистър Флопи!
- Сега, имаш ли нещо напротив...?
- "Такова разочарование за едно момиче..."
- Да вече се позабавлява.
- "Наистина няма значение! Ще опитаме след няколко минути."
- Много сме горди с нашия комичен сервитьорски глас, нали?
Само защото можем да кажем "Зър" вместо "Сър".
Досадното малко лайно, което продължава със забавните гласчета.
- Млъквай!
- Какво още имаш в репертоара?
Блестящ пиян Шотландец, без съмнение.
Оживен черен мъж: "Къде съм 'нази диня..."
Нямам търпиние да чуя този, с който ще ме разцепиш от смях...
..и онзи дрезгавия, който не е някой точно определен.
Харесва ми онзи, който правиш през цялото време. Дебелоглавото Германско цукало.
- Прекалено много говориш, Злостър.
Мисля, че си се разболял от вербална диария.
Би трябвало, може би, да ти кажа...
..че съм дал една седмица на Кралицата, за да даде отговор за искания от мен откуп.
Ако не плати, ти умираш. Ужашно.
- Ще плати. И след седмица, ти умираш. Ужашно, ужашно.
- Мислиш, че си много забавен, Злостър.
Опитвам да не се набивам на очи в обществото.
- След седмица няма да имаш настроение да се правиш на забавен.
- Е, поне когато съм в настроение мога да бъда забавен.
- Избери следващото си остроумие внимателно, може да е последното ти.
Стража! Доведете приятеля му.
- Ein, zwei, ein, zwei...
- O, не, моля ви!
- Лорд Мелчит, срещаме се отново.
- Не мисля, че съм имал удоволствието.
- Не ме ли позна?
- Не...
Нека ти припомня. В Корнуол, в манастира...
- имаше един стар овчар, с когото разговаряхте.
- Мили Боже! Димкинс?
- Да! Аз бях една от неговите овце.
- Една от неговите овце? Само не Флоси?
- Да!
- Но ние не...?
- Да, Лорд Мелчит.
- Бе-е-е!
- O, мили Боже!
- Но стига толкова с приятните спомени, става ли?
Стражът е намерил интересен документ в дрехите ви.
- Не бих обръщал голямо внимание на това ако бях на ваше място.
- Кралицата пише, че ще плати само един откуп.
Абсолютно последният. Край. Точка. Никога повече.
Заклевам се или да ме напляскат докато дупето ми почервенее.
Пред нея стои труден избор.
- Всъщност не. Лош късмет, Мелчърс. Живота се надценява, доколкото си спомням.
- Е, господа, ако ме извините, имам работа за вършене.
Злите заговори не се измислят сами, нали знаете.
- Скъпа "Кравице".
Аз, Злия Принц Лудвиг Бронебойния, държа вашите двама приятели,
..и трябва да "исберете" между тях.
Откупът е един милион крони.
Много, много извениния за "нюдобствата".
- Какъв труден избор!
- Това не е първият труден избор, който си правила, малката ми попова лъжичка.
В миналото, избора винаги беше труден.
Дали да пиеш мляко от Бавачката или мляко от Кравата? Разбира се, винаги беше Мляко от Бавачката.
Но тогава беше лява бомба или дясна бомба?
Разбира се, винаги беше и от двете бомби. Но въпросът беше коя да е първа.
- Млъкни, Бавачке!
Това е много объркващо.
Лорд Пърси, посвири за малко за да ме успокойш.
- Разбира се, Госпожо.
Patty-cake, patty-cake, baker's man. Ти гониш!
Ring-a-ring o'rosie, all fall down.
- Какво ще кажеш, Злостър, да попея ли за да се поразведрим?
- Зависи дали искаш да ти нахлупя кофата за помия на главата.
- Ами, може би някаква интересна игра на думи.
- Добре. Състави изречение от следните думи:
Лице, нервира, твоето, размазвам.
- Трябва да правим нещо, за да не мислим за съдбата която ни очаква!
- Очаква теб, Мелчи. Не мен. Как е брадата ми?
- Уви! Ще видя ли някога Англия отново?
Нейните хълмисти полета? Нейните пикиращи лястовици...
- И нейните игриви овце.
Най-накрая.
- Господа, отговорът пристигна.
- Е, благодаря на Бога! Писна ми от това място. Условията са ужасни. Тук е като в затвор.
- Ще ви го прочета.
- Типичен злодей. Обича звука на собственият си глас.
- След внимателно обмисляне "Кравицата" е решила...
..да даде парите за откупа за...
- ..голямо парти.
Просто е невъзможно да избера между двамата ми любимци.
Затова реших да запазя парите, да се забавляваме страшно много...
..и да се опитам да ви забравя.
Надявам се, че не се сърдите. Чао-о-о!
- Какво?!
- "Надявам се, че не се сърдите. Чао-о-о!"
Както можете да си представите, това ме прави много нещастен.
- O, съжалявам!
- Но ако вие, господа, ми кажете как да се добера до Кралицата,
..може да заменя смъртната ви присъда с доживотна.
- Да не би да предлагате да я предадем?
- O, да.
- Добре.
- Злостър! Какво говориш? Ами вярността? Честа? Себеуважението?
- Какво за тях?
- Нищо.
- Значи и двамата ще ми съдействате?
- Да.
- O, каква радост!
Виждате ли как рухнахте пред мен, велики и неподкупни Английски богаташи.
Толкова ли сте горди с голямата си, плътна, горна устна?
- Злорадстването е знак за несигурност Лудвиг, престани.
Искаш ли да знаеш как да се добереш да Кралицата или не?
- Мислех си за една добра дегизировка. Правя много добра Кралица Мари на Шотландия.
Божке, момци. Къде ми е главата?
- Какво парти да бъде?
- Маскен бал. Обичам баловете с маски.
- Бавачке?
- Мисля, че трябва да е от онези...
..където всички отиват без дрехи.
- Тогава млъкни!
Съгласна съм с теб, Действащ Главен Управителю.
Ако ще забравяме обречените си приятели, трябва да се забавляваме, колкото се може повече.
Какво е по-весело от хора преоблечени като жаби и зайци и монахини?
- И парчета дърво.
- Няма да дойдеш като парче дърво.
- Няма ли?
- Не!
- Ами молив? Мога ли да дойда като молив?
- Винаги говориш така и винаги идваш като едно и също нещо.
- Така ли?
- Да, знаеш, че е така.
Ласи, като какво се маскира Бавачката на баловете с маски?
- Мислех, че всички знаят.
- Очевидно всички, с изключение на Бавачката. Кажи й.
- Винаги идва преоблечена като крава.
- Да, точно така! Прелестна крава с голямо и прелестно виме.
Въртя се наоколо и правя "м-у-у".
"Елате при Кравата Бавачка, прелестни малки теленца!" Колко весело!
Бих искала пак да съм крава?
- Я млъквай!
Бавачката не е ли много глупава?
- Със сигурност е, Госпожо.
- Виждате ли? Вече се забавляваме!
Напълно забравихме за онези момчета в затвора, нали.
- Какви момчета?
- Ein, zwei, ein, zwei...
- Приятели, дойдох да ви кажа "збогум".
Стражата ще умре от старост, но техните синове ще се грижат за вашите нужди.
- Благодаря за загрижеността, но ние възнамеряваме да избягаме.
- С вашата информация, имам намерението да срутя Кралицата и страната ви.
Кралят на Дегизировката ще стане Крал на Света.
- Само едно нещо, Лудвиг, преди да тръгнеш...
- Какво?
- Някога да са те тормозили в училище?
- Какво имаш впредвид?
- Ами, тези речи и бълнувания за власт, сигурно има някаква причина за тях.
В моето училище да имаш мръсна коса и пъпки беше знак за зрялост!
- Обзалагам се, че майка ти те е карала да носиш шорти до последната ти година.
- Млъквай! Млъквай!!!
Когато аз съм Крал на Англия, никой няма да ме нарича Шорти-Мазната-Пъпко-Пришка!
- Мисля, че напипах нерв.
- И с какво ще ни послужи след като сме обречени да умрем тук?
- Не се безпокой, имам план.
След като Лудвиг си отиде, няма да имаме проблеми да се справим със стражите.
Германците педантично следват заповедите, наблюдавах рутинната им обиколка.
Избрах момента, в който са най-уязвими.
Тогава ще ги атакуваме.
- Брилянтно! Как?
- Това е най-коварната част...
- Ein, zwei, ein, zwei...
- Добре, това е. Не забравяй, когато са най-уязвими.
- Halt! Раздрънкай ключовете!
Отвори вратата!
Поздрави затворниците!
Guten Abend, Englander-отрепки. Марширувай до масата!
Ein, zwei, ein, zwei...
Halt! Храна на масата: ein, zwei!
Плюй на храната: ein, zwei!
Продължаване на обидните жестове към затворниците: ein, zwei!
- Сега!
На мен остави надървения!
- Йо-хо-хо Да им се отсекат главите!
- Госпожо, това е брилянтно! Баща ви отново е жив!
- Боже надявам се, че не, иначе няма да съм Кралица!
- И твоят е доста добър. Какво е?
- Нищо особено, Госпожо. Една малка дреболия, която нахвърлях.
- Не прилича на дреболия. Прилича на плодова салата.
- Виждам, че Бавачката е надминала себе си.
- Да, така е. Не съм много сигурна какво е това.
Ти какво трябва да бъдеш?
- Кутийка за моливи.
- Да!
O, също като партитата, когато бях малка.
Хапвахме чай и сладкиши и еленово месо.
А след това с няколко от малките ми приятели отивахме на екзекуциите.
Така де, ако исках да екзекутирам малките си приятели.
Как ми се иска Едмънд да е тук.
Много обичаше партитата,
..и винаги, винаги носеше много, много стегнати чорапогащи.
- Eдмънд кой?
- Eдмънд Черното Влечуго!
- O, Едмънд. Но...
- Пропускал ли съм някога купон?
- Ами Лорд Мелчит?
- Да, за съжаление и той успя да се спаси.
- Неизмерима радост! Щастие, което не може да се изброи на пръсти.
- Бе-е-е!
- Извинявай, Eдмънд?
- Нищо.
- Да, за съжаление, освен че носът ми е станал малко по-красив,
..нещата не са се променили много.
Домашният ти любимец още не е опитомен за вкъщи, Пърси е все още безработен,
..и Бавачката малко е напълняла.
- M-у-у!
- Благодаря, че ми напомнихте.
- Бавачке! Ти уби Бавачката!
Това е ужасно.
Стража! Отведете го и го екзекутирайте! Той уби Бавачката!
- Някой ще ми помотне ли с вимето?
- Бавачке?
- Да.
- Може ли да ви представя нашият похитител, Принц Лудвиг Бронебойния!
- Кралица Елизабет, срещаме се отново.
- Не, всъщност не мисля така.
- Помните ли когато бяхте млада...
..баща ви ви водеше да яздите едно великолепно сиво пони...
..което целувахте и галихте в конюшната.
Аз бях високото и привлекателено Германско конярче, което го държеше.
- Не!
- Да!
- Шорти-Мазната-Пъпко-Пришка?
- Не, не, не, не!!!
Ще проклинате деня, в който се присмяхте на цвета на лицето ми!
Ще се завърна и ще "утмъстъ"!
- Не, ще умреш и ще бъдеш погребан.
(Всички)
- Ура-а!
- Странен човек.
- Но как знаеше, че е той?
- Това беше информацията, с която откупихме животите си.
Ние му казахме: Ако Кралицата прави парти, Бавачката винаги отива като крава.
Само трябваше да избягаме, да се завърнем и да убием кравата.
- Как беше сигурен, че не е Бавачката?
Защото Лудвиг беше крал на дегизировката.
Докато Бавачката е жалка, луда, стара жена с болезнена мания за вимета.
Само трябваше да убия онзи, който прилича на крава.
Това беше грешката на Лудвиг. Дегизировката му беше прекалено добра!
- Боже, Eдмънд! Колко брилянтно! Добре дошъл у дома.
- Трябва да призная, че е хубаво да се завърнеш.
- Добре дошъл, Eдмънд.
Липсвах ли ви?
- Със сигурност.
Много пъти си казвах: "Иска ми се Пърси да беше тук..."
"..за да го измъчват вместо мен."
- Липсваше ни вашето остроумие!
- А аз липсвах ли ви, Господарю?
- Ъ-ъ... Болдрик, нали?
Не, всъщност не.
- Ами аз. Липсвах ли ти, Eдмънд?
- Мадам, животът без вас беше като...
..счупен молив.
- Обясни?
- Безмислен (Pointless).
Превод и субтитри : Пламен Бойков & Георги Цветанов
# Beware all ye who lust for fame The path of life is most uncertain
# Prince Ludwig thought he'd won But now the Kraut's gone for a burton
# Blackadder! Blackadder! He beats the Hun by luck
# Blackadder! Blackadder! He's smarter than a duck
# Lord Melchett! Lord Melchett! Intelligent and deep
# Lord Melchett! Lord Melchett! A shame about the sheep
- Ето тази дегизировка вече ще ми хареса!
Ако само хвана гласа правилно.