Black Adder - 02 - Complete Season (1983) (Black Adder - 2-3 - Potato (EN).txt) Свали субтитрите
Епизод 3 "Картоф"
- Идвате ли?
- Не.
- Но това се случва веднъж в живота.
- Не, няма.
- Всички ще отидат.
- Не преувеличавай, Пърси.
Аз няма да отида, Госпожа Мигинс от магазина за пай няма да ходи.
Много добре знаете, че Госпожа Мигинс е принудена да лежи заради хремата.
И освен това, ще почете събитието по свой специален начин
като опече огромен възпоменателен пай, във формата на огромен пай!
- Какво въображение има тази жена. (Тълпата вика отвън)
- Хайде , Eдмънд! Най-великия откривател на нашите години се прибира.
Улиците никога не са били толкова весели! Жените се смеят, децата пеят...
Вижте! Ето едни мъж, който е неприлично нападнат от девет чуждестранни моряка
и той все още има осмивка на лицето!
- Виж, Пърси, завръщането на Сър Уолтър "O, какъв голям кораб имам" Рали
е от върховно безразличие за мен.
Вижте, ако не внимавате, всички деца ще танцуват под прозореца ви
и ще пеят "мърморко" и "сръдльо", а вие не бихте искал това, нали?
- Мисля, че ще го преживея. Сега, Пърси, ще излезеш ли преди да отрежа главата ти,
да извадя с лъжица вътрешностите, и да я подаря на майка ти като ваза!
Какъв глупак. Най-абсурдно облеченото създание в християнския свят.
С едно изключение.
- Господарю?
- Болдрик, приличаш на елен.
- Благодаря Ви, Господарю. И Вие самия приличате малко на пате.
- Мили Боже! Какво искаш?
Чудех се дали може да ме освободите за следобеда?
- Разбира се, че не! За кого се мислиш? Уот Тайлър?
Може да си починеш следобеда когато умреш, не преди това.
- Искам да викам за смелия Сър Уолтър за добре дошъл.
Днес се чувствам горд, че съм член на най-великото Кралство на света.
- И без съмнение много други членове на животинското Кралство се чувстват по същия начин.
(Тълпата вика отвън) Вижте, ще млъкнете ли?!
Проклети откриватели, отплават за земята Дрън-дрън,
прибират се с тропическа болест, тен и торба с кафяви безформени неща,
и вече всички имат тяхна снимка в тоалетната.
Имам предвид, ами хората, които вършат всичката работа?
- Слугите ли?
- Не, аз съм хората, които вършат цялата работа. Имам предвид, виж това.
Какво е това?
- Изненадан съм, че сте забравил, Господарю.
- Не съм забравил. Това е риторичен въпрос.
- Не, това е картоф.
За теб това е картоф, за мен това е картоф.
Но за Сър Уолтър Проклетия Рали това означава имоти в провинцията, добри карети
и толкова жени, с колкото може да се справи езикът му.
Той изкарва състояние от нещата. Хората ги пушат, строят къщи от тях.
След време ще започнат да ги използват за храна.
И по-странни неща са се случвали.
Например онзи кон, който стана Папа. (На вратата се чука)
O, Боже. Сигурно някакъв кретен с папагал на рамото, който
продава гипсови гномчета от Сър Франсис Дрейк и неговият "Златен задник".
(Децата пеят "Мърморко, Сръдльо" отвън)
(Пеенето спира)
- Мамо!
- И още нещо, защо не си на училище?
Злостър, виждам че пак си говориш сам.
- Да, само тогава мога да съм сигурен, че ще проведа интелигентен разговор.
- Какво искаш?
- Тъкмо бях на път към двореца
за да посрещна Сър Уолтър за добре дошъл. Чудех се дали би ме придружил.
Не мисля, че ще си направя труда. Три часа моряшки лъжи
за събирането на гъгрицата от порцелановите съдове и пиенето на урина,
не е моята идея за приятно прекарване.
- Както искаш. Слуга, шапката ми.
- Картоф?
- Благодаря, не употребявам.
Виждам, че не си се поддал на манията да се
обличаш като половин парче земя от гората Нотингам.
- Заповядайте, Господарю.
- Благодаря ти.
Поддал си се.
Точно когато няма да дойдеш, не си особено популярен в двора в момента...
Всъщност може би мога да го оставя за утре.
Не, ще дойда. Кралицата и аз ще бъдем единствените несъмнено разумно облечени.
- Кой е?
- Мелчи, Милейди.
Стой! Затвори очите си!
Сега влез!
Здравей, треперещи ми приятелю, свободно!
- Добре, отвори си очите.
- Благодаря Ви, Ваше Височество.
И...
- Какво има, Мелчи?
- Извинявайте много, милейди.
Очаквах да поздравя галантния моряк, който извика докато влизах.
Може би е вдигнал котва и е отплавал.
- Не, бях аз!
Ваше Височество! Със сигурност не!
Долен подмазвач.
И къде е натрапчивия задник, с вкус на риба
палубен плъх Сър 'по-скоро идиот' Рали, сега?
Чух, че е толкова вълнуващ колкото и един от картофите си.
- Злостър е страхотен дръвник, а Мелчи.
- Е, несъмнено не е морско куче, Госпожо.
С йo-хo-хо и може би, ако може да включим, ботилка ром в пазарлъка?
(Звук от свирка) Това е той!
O, Господи. Изглеждам ли абсолютно божественно и величественно
и все пак едновременно много красива и до известна степен достъпна?
Вие сте мечтата на всеки Весел Джак, Ваше Величество.
Така си и помислих. Ако е наистина великолепен, мисля да се омъжа за него.
- Госпожо, това не е ли малко прибързано?
- Не мисля така.
Няма да бъде вашето първо прибързано действие.
(Одобрителни викове и аплодисменти)
Ваше Височество!
Гръм и мълнии, гадост и зараза, Сър Уолтър, да те радвам се видя, стари ми приятелю!
Моля?
Тя каза здрасти.
Може и да е, защото съм й донесъл подаръци и власт
отвъд най-необузданите й мечти.
Сигурен ли си? Имам доста необуздани мечти, нали знаеш.
Не съм сигурна какво означават, но онзи ден сънувах едно огромно дърво,
и аз седях точно на върха му.
- Госпожо...
- А веднъж сънувах, че съм обвивка на наденичка.
- Ваше Височество...
Извинявайте! Много съм развълнувана! Не знам какво говоря.
Хайде, Сър Уолтър, искам да чуя за абсолютно всичко.
Тогава се подгответе да чуете разкази за ужасни изпитания, издържливост и беда.
Отплавахме от Плимут през пролетта на 1552...
Помниш ли Лорд Злостър?
Не. Но виждам, че е от вида пепеляви неопитни моряци, които винаги съм презирал.
Ами, съвсем точно. Не пречи на Сър Уолтър, Едмънд.
Два пъти миналата седмица, влизах в ръкопашен бой
с човек с две глави и без окосмяване по тялото.
Обзалагам се, че най-вълнуващото нещо случило се с тази прозрачна скарида тази година
е било деня, в който слугата му забравил да сложи захар в овесената му каша.
Боже, какви изящни крака имаш.
Докато аз държа шесте морета на света в ръката си,
той дори не би могъл да задържи шест тапи за храчки в устата си.
- Той е истински безнадежден случай, нали?
- Със сигурност е.
Спалнята ми е нагоре по стълбите, нали знаеш.
Опасявам се, Сър Уолтър, че има само седем морета.
Ако говорим за числа.
Ние моряците не броим морето около нос Добра Надежда.
То е наречено Морето на Сигурната Смърт, и няма моряк да го е пресякъл жив.
Какво удивително съвпадение.
Какво е удивително съвпадение?
Аз точно планирах излед около нос Добра Надежда.
Мисля че тръгвам след седмица в Четвъртък.
- Наистина ли?
- Да, и сега след като...
..извинявай, забравих как се казваш...
се завърна, и двора мирише на риба, почи съм склонен да отплавам този следобед.
Ако се опиташ с това пътуване, значи нямаш мозък.
- Или може би е мозък, който не познава страх.
- Истина ли е това? Не познаваш ли страх?
Ами, да, аз по-скоро се смея в лицето на страха, и пощипвам носа на ужаса.
Боже, Eдмънд, бях забравила колко си привлекателен.
Ами, около нос Добра Нодежда дъжда удря толкова силно, че кара главата ти да кърви.
Значи трябва да взема някакъв вид шапка.
А огромни дракони изкачат от водата и поглъщат корабите цели!
Да не забравя да си взема по-голямата от двете ми мрежи за скариди.
Eдмънд, ти си напълно възхитителен.
Ако го направиш, сигурно ще се омъжа за теб.
O, така ли? И кой ще ти бъде капитан?
Има само един моряк с достатъчно мозък за да започне това пътешествие.
- И кой е това?
- Ром, разбира се. Капитан Червенобрадия Ром.
Много добре. Само те проверявам. И къде мога да го намеря във Вторник?
Ако си спомням навиците му, той е при Старото Морско Куче.
И къде е Старото Морско Куче?
Във Вторник е обикновенно в леглото с Капитана.
Aaaahrrrrrr, aaaahrrr, aaaahrrrrr...
- ..младежо.
- Ah-haah-ah, наистина.
И така, Ром, бих искал да наема теб и кораба ти. Да си стиснем ли ръцете?
Aah-ahhh! Имаш женски ръце, Господарю!
Обзалагам се, че тези нежни пръсчета не са вдигали котва по време на буря.
Ами, тук си прав.
Кожата ти, Господарю. Обзалагам се, че не е почувствала бой с котка, после натрита със сол,
и после одрана от пиратски готвач за да направи добри чорапи за най-добрият си каютен прислужник.
Това е обезпокоително, не знам как го правиш, но отново си прав.
Защо да кача глупав новобранец на кораба ми?
Може би заради парите в портмонето ми.
Вие имате женско портмоне!
Обзалагам се, че това портмоне не е използвано като лодка с гребла.
Обзалагам се, че не са се подхвърляли 16 корабокруширали моряци в него.
Отново си прав, Ром. Трябва да призная, че когато стане дума за разкази за смелост
ще трябва да си държа устата затворена.
Вие имате женска уста, Господарю!
Обзалагам се, че на тази уста не се е налагало да издълбае път през стена на кораб
за да избягате от ужасните вретеновидни риби убийци.
Да ти призная, нямах представа, че освен да наема кораба ти ще трябва и да го ям.
И след като си луд, колкото мангуста ти казвам сбогом.
Придворни на Кралицата, не сте нищо друго освен кучета около едно момиче.
По-добре "кучета около едно момиче", отколкото... мизерен нужник.
Значи все пак имаш някакъв кураж!
- Не се безпокой, момче, ще дойда.
- Нека отплаваме колкото се може по-скоро.
Ще извикам първия си помощник, и ще се завърна толкова бързо, колкото ме държат кракaта.
Ти имаш женски крака, Господарю!
Обзалагам се, че тези крака не са били отрязвани от падащо платно,
и отнесени в морето пред очите ти.
- И твойте не са били.
- Ето тук грешите.
O, Мили Боже!
Няма смисъл да си променям намерението сега. И без това цялата работа си е самоубийство.
- Как се казва първият ти помощник?
- Пърси.
- Морски човек ли е?
- Да! Или, поне някакъв вид мокра риба.
Няма да идвам. Просто няма да идвам.
Имам впредвид, че разбира се ми се ходи на пътешествие,
просто... за съжаление, имам уговорена среща...
..да ми оскубят ноздрите...
..другата година.
Извинявайте, Господарю. Аз си помислих, че е защото сте пълен страхливец.
Не бъди смешен, Болдрик. Познаваш ме.
Аз се смея в лицето на страха, и пощипвам носа на ужасните вретеновидни риби убийци.
Аз не съм от онези мамини синчета, който се побъркват само като видят вода.
(Вика от страх)
Да, добре, признавам, ужасно ме е страх!
Разбираш ли, Болдрик, когато бях бебе,
бях свирепо нападнат от калкан.
O, Болдрик, можеш ли да измислиш план, за да ме измъкнеш?
- Можете да се скриете, Господарю.
- Да се скрия?
Брилиянтно! Къде?
В сандъка!
Кой по-точно?
Перфектно!
Нека се упражним. Eдмънд влиза и казва,
"Здравей, Болдрик. Не си виждал Пърси, нали?" И ти казваш...
- Не, Господарю, не съм го виждал цял ден.
- Великолепно!
O, Мили Боже, идва!
Здравей, Болдри. Къде по-дяволите е онзи кретен Пърси? Виждал ли си го?
Да, Господарю! Крие се в сандъка!
Хайде, медузо. Побързай, иначе ще изпуснем отлива.
O, Eдмънд, толкова се гордея.
Ти си моят герой! O, Боже, цялятя се разтреперах.
Госпожо, ако по време на моето пътуване от време на време мислите за мен
и, може би, отново да се разтреперите, ще смятям сигурната си смърт за най-малко неудобство.
O, Нед...
- Написала съм поема.
- Госпожо, за мен ще е чест.
Когато ноща е тъмна, И кучето прави "уоф-уоф";
Когато облаците са черни, И патиците правят "квак";
Когато небето е синьо, И кравите правят "мууу";
Мисли за прекрасната Кралица; И тя ще мисли за теб.
(Аплодисменти)
Казва се "Eдмънд".
Шекспир ми помогна с заглавието, но останалото е лично моя работа.
Да не те урочасам, малката ми. Не винаги правеше такива хубави речи.
Сякаш беше вчера, когато не казваше друго освен "Лизи направи плоп, плоп."
Млъквай, Бавачке.
И сега! Сигурна съм, че Мелчи и, ъ-ъ... Уоли искат също да ти кажат нещо.
O, да, наистина!
Довиждане, Злостър.
Бих казал "Bon Voyage", но няма смисъл. Ще бъдеш мъртъв след три месеца.
Обичам те, Уолтър, надявам се, че го знаеш.
Сбогом, Злостър, най-добрите картографи от страната направиха това.
Това е карта на областа, в която ще пътуваш.
Ще бъдат много благодарни ако я попълниш по пътя. Довиждане.
(Чува се глас отвън) Какво е това?
Към Тилбъри, любими!
Вятъра е в платната, гребците са в оковите си!
Трябва да отплаваме!
Милейди, това е моят капитан. Дълг откъм брадата, къс откъм краката.
O, Капитане. Пожелавам ви късмет, от дъното от сърцето си.
Имате женски задник, милейди!
Обзалагам се, че на тези сладки закръглени прасковки
не се е налагало да стоят заклещени между покрити с трънчета дъски, за да запушат теч и да спасят кораб.
Със сигурност не са, за което съм много благодарна!
- Какво им има на женските задници?
- Не са достатъчно големи, Госпожо.
Моят може би е!
В такъв случай, мой малък пудинг на удоволствие, стига сме го усуквали.
Знам,че съм само лъжлив стар човек без крака и брада, в която можеш да загубиш язовец
но ако ме вземеш, съм готов да бъда капитан на твоя кораб, завинаги!
- Какво ще кажеш?
- Да, моля!
Ще се върна! Всички ще се върнем!
Eдмънд, значи това е. O!
Взел ли си си чисто бельо? И не яж чуждестранна храна.
Пази се от непознати мъже, и ми открий страна,
и ми донеси зеленчук, и - o! - всичко!
Госпожо, ще направя всичко по силите си.
Сбогом!
И... Не ме чакайте.
Боже.
Е! За последен път го виждаме.
След три месеца ще е мъртъв като... мъртво додо.
O, Сър Уолтър, стига толкова!
Сър Уолтър...
Хa-хa!
Хa-хa-хa-хa!
Няма ли да се присъединиш в "хa-хa"-тата, Пърси?
Не! Мисля си за Англияи за момичето което оставих след себе си.
O, Боже. Не знаех, че имаш момиче.
O, да. Лейди Каролин Файрфакс.
- Каролин! Не знаех, че я познаваш.
- O, да! Дори веднъж я докоснах.
Докоснал си какво?
Веднъж. В коридора.
Не съм чувал да се нарича така преди.
Когато се прибереш след шест месеца, ще бъдеш герой.
Може дори да ти позволи да я опипаш втори път.
- Страхувам се, че няма.
- Защо не?
Защото няма да се приберем. Ние сме обречени, обречени!
Осъдени на воден гроб с капитан без крака.
Глупости! Пийнах само няколко капки!
Не, не. Имам впредвид, че нямаш крака.
Тук си прав. Продължавай, съжалявам.
Няма надежда. Няма надежда за някогашно завръщане.
Точно обратното, със сигурност ще се завърнем!
Защото, стари ми приятелю, ние няма да ходим до нос Добра Надежда.
- Какво?!
- Всъщност отиваме във Франция!
Франция?!
Но, Eдмънд, със сигурност Франция е вече открита.
- Вземи французите за начало.
- Ами, точно така; това е трик.
Прост ще лагеруваме шест месеца, ще хванем тен, ще се приберем,
ще се престорим, че сме обиколили носа, и ще приберем славата.
Великолепен план, млади господарю.
Такъв, че ме кара да направя и аз едно съобщение.
Истината е, че всъщност, и без друго, не знам пътя до нос Добра Надежда.
Какво щеше да правиш?
Ще обикалям около Островите на Уайт докато на всички им призлее. После обратно вкъщи.
Стар мошенник такъв. Все пак, на кого го интересува; в деня след утре ще бъдем в (Calais).
Капитане, отплаваме за Франция!
Ураа!
Деня след деня след утре
Значи, не знаеш и пътя за Франция, така ли.
Не! Трябва да призная и това.
Мамка му!
Няма го само от три дни, а вече ми липсва.
Ами, може би, Госпожо, може да ви позабавлявам с историите от мойте приключения.
Като например?
Може би онази за лудия пиратски крал,
чийто екипаж се състой изцяло от мъже на име Роджър.
Чувала съм я.
Може да Ви разсея с разказа за времето, когато паднах във водата
и почи бях изяден от риба чук.
Да. Добре, пробвай с тази.
Значи, Госпожо...
Паднах във водата и почти бях изяден от акула.
И най-смешното е, че главата й беше с формата на чук.
O, Боже!
По-добре намери някакви подаръци, или напълно ще се откажа от откривателите!
И ще ти кажа още нещо. Eдмънд беше прав. Наистина миришеш на риба.
Pooey!
(Неразбираемо спорене)
Няма нужда от паника. Някой от екипажа ще знае как се управлява това нещо.
- Екипажа, Господарю?
- Да, екипажа.
Какъв екипаж?
Мислех, че е обичайна морска практика корабът да има екипаж.
- Мненията по въпроса са две.
- Наистина ли?
Всички други капитани казват, че е обичайна практика; Аз казвам, че не е.
O, Госдподи. Умопобъркан колкото четка.
Шест месеца по-късно
Заповедта за екзекуцията на Сър Уолтър е готова за вашият подпис, Ваше Величество.
Добре. Някакви новини от Едмънд?
Ами, ако се движат по курс, трябва вече да наближават етапа на пиене на урина.
Не бъди противен, Мелчи. Eдмънд би предпочел да умре!
Страхувам се, че това може да е желана мисъл, Ваше Височесво.
(На вратата се чука)
Влез.
- Толкова бързо?
- Вие казахте днес.
Да, ами, не се чувствам много жаден в момента.
Изпих една яйчна черупка застояла вода преди три седмици...
Добре, да се захващаме.
Ще ги разменим ли, или ще се придържаме към собствената си?
Капитан Ром ще се присъедини ли към това "донеси си проба" парти, или не?
Той лочеше своята преди много време. Казва че му харесва.
Всъщност, като си помисля, той започна преди да свърши водата.
O, Господи. Ами, да се залавяме за работа.
Десет минути по-късно
Все същото, нали? Тъкмо го вкараш и не можеш да започнеш.
- Аз напълних две бутилки.
- Добре, тогава, налей я.
Стигна се дотам, да пием водата на Болдрик.
До дъно.
Земя на хорозинта!
A! Франция най-накрая!
Не, млади господарю. Благодарение на добър вятър и добро мореплаване,
нашият кораб е отново закотвен в бреговете на старата родина.
По късмет, сме акостирали в пристанището на Саутхямптън.
Казвам ви сбогом. Последния, който стигне до Старото Морско Куче ще оближе котката!
Не ми прилича много на Саутхямптън, Господарю.
Ами, онези потоци от стопена лава и парещите мангрови блата.
И онази тълпа месни, които си разтриват коремчетата и сочат към голям казан.
O, Боже.
Две години по-късно
Къде са те сега?
Ако не са изядени от канибали, трябва да са тук всеки момент.
- Госпожо!
- Eдмънд! Ти си жив!
O, да.
- И твоят глупав приятел.
- Лорд Пърси, Госпожо.
- И твоята маймунка!
- Ваше Величество.
- Но къде е Капитан Ром?
- Лоши новини, милейди. Ром е мъртъв.
Не се отчайвай, добра жено. Той умря като герой:
даде живота си за да могат приятелите му да живеят.
И за да имат враговете му нещо да върви с картофите им.
- Искаш да кажеш, че са го вкарали в казана?
- Вашият годеник беше треторазряден моряк,
но беше първокласно второ блюдо.
Все пак, успяхме да спасим нещо от него за спомен.
АЗ съм голяма късметлийка; Ще я нося винаги, за да ми напомня за него.
Както и да е, Госпожо, аз се завърнах,
и не мога да не си спомня приказки за сватбени камбани.
Не, напълно ми омръзнаха откривателите!
И ако не си ми донесъл подаръци, ще те екзекутирам!
Пуснах Рали само защото хленчеше по пътя до блока.
- Подаръци, моля!
- A, да, Госпожо.
Ами, имаше едно нещо, Госпожо,
един много необичаен подарък от райският остров, който посетихме.
Побързай!
- Какво е това?
- Пръчка.
- Наистина ли е пръчка, Лорд Злостър?
- Да, но е много специална пръчка.
Защото когато я хвърлите, тя се връща!
Ами, това не е хубаво, нали; защото когато хвърля нещо,
не искам да се връща! Ти! Отърви се от нея!
Разбира се, Госпожо.
Какво още си донесъл?
Ами, имаше много малко време между събирането на гъгрицата от порцелановите съдове и...
Какво направих с онази заповед за екзекуция?
O, Eдмънд, великолепна е! Ами за Мелчи и Рали?
Със сигурност си донесъл нещо и за тях.
Бавачката получи брада, аз получих пръчка; какво има за двете момчета?
Ъ-ъ, да, да...
Ами, имаше...
- Имаше още нещо.
- Добре.
Добро вино от далечния Изток! Много вкусна напитка!
Опитайте я момчета, и ни кажете какво мислите!
- O, наистина е много ароматна!
- O, да, това е много познато.
сигурен съм, че ще сте доволни да разберете, че има неизчерпаем запас.
Превод и субтитри : Пламен Бойков & Георги Цветанов
# Sir Francis and Sir Walter had Discovered new worlds and new nations
# And though Blackadder thought them mad, He tried his hand at navigation
# Blackadder, Blackadder, He saw the oceans foam
# Blackadder, Blackadder, He should have stayed at home
# Blackadder, Blackadder, He heard the new world's call
# Blackadder, Blackadder, Discovered bugger all