Black Adder - 02 - Complete Season (1983) (Black Adder - 2-2 - Head (EN).txt) Свали субтитрите
Епизод 2 "Глава"
- Добре, Болдрик, ще опитаме отново, става ли?
Това се нарича "прибавяне".
Ако имам две бобчета, и прибавя още две бобчета, колко ще имам?
- Малко боб.
- Да-а... и не. Да опитаме отново, става ли?
Имам две бобчета, и после прибавям още две бобчета, колко прави това?
Много малко манджа.
Болдрик, маймуноподобните същества от Индус са научили това.
Сега опитай отново. Едно, две, три, четири.
Колко имаш?
- Три.
- И това.
- Три и това.
- И ако прибавя това към трите, колко ще имам?
- O! Малко боб.
- Да-а! За теб, Болдрик, Ренесанса
беше просто нещо, което се е случило с други хора, нали?
- Eдъмнд, Eдмънд, ела бързо, Кралицата иска да те види!
- Какво носиш около врата си?
- Това е новата ми яка.
- Приличаш на птица, глътнала чиния.
- По най-нова мода е и ме прави доста секси.
- На друга глътнала чиния птица, може би.
Ако е сляпа и не го е правила от месеци.
- Мисля че може да грешите.
- Ти си жалка смешна фигурка, нали Пърси.
- Какво мислиш за яката на Пърси?
- Четири.
Малко боб и още малко боб прави четири бобчета.
Вече приключихме с математиката за напреднали, сега сме на шиене.
Какво мислиш за яката на Пърси?
Мисля, че прилича на птица глътнала чиния, Господарю.
- Не, аз мисля така. Опитай се да имаш собствено мнение, Болдрик.
Мисленето е много важно. Какво мислиш?
- Мисля, че мисленето е много важно, Господарю.
- Предавам се. Отивам да видя Кралицата.
- Да дойда ли и аз, Господарю?
- Не, хората може да си помислят, че сме приятели.
Остани тук с Болдрик. Птичи врат и птичи мозък, трябва да си паснете като къща и пожар.
- Сиво, предполагам, Ваше Височество.
- Мисля, че беше оранжево, Лорд Мелчит.
- Сивото е по-обикновенно, Госпожо.
- Кой е Кралицата?
Както кажете, Ваше Височество. И там бяха тези удивителни оранжеви слонове...
- Милейди, искала сте да ме видите.
- Да, Едмънд, Лорд Мелчит има лоши новини.
Самият Лорд Мелчит е една лоша новина. (Кралицата се смее)
- Не, бъди сериозен. Мелчит!
За нещастие, Злостър, Главния Екзекутор е мъртъв.
Oh woe! Убит, разбира се.
Много странно, нали. Този бил просто малко невнимателен и една нощ
записал името си на грешната пунктирана линия. Дошли за него докато спял.
- Трябвало е да им каже, че са взели грешния човек.
- Но те не са, взели са правилния човек и са имали документите за да го докажат.
- Проклети документи, а? А лошите новини?
Лошите новини са, че има стотици католици,
които отчаяно искат да им се отрежат главите, а няма кой да го организира.
Съжалявам човека, който ще поеме работата. Никой не преживява повече от седмица.
Позволих си, Госпожо, да направя кратък списък с подходящите кандидати.
- Да го чуем.
"Списък за длъжността на Главен Екзекутор"
- Лорд Злостър.
Книга на Мъртвите
- Добре. Да хвърлим един поглед, става ли? Чия глава отива първа в коша за глави?
Адмирал Лорд Етингам и Сър Франсис Дрейк в Понеделник.
Това трябва да привлече тълпа. Или поне ентусиасти в плаването.
Нека има няколко котви и неща за сувенирните сергии.
- Aye, aye, Сър.
Никога повече не се опитвай да бъдеш смешен в мое присъствие, Пърси.
Добре, Бъкингам и Понсонби в Петък, Фароу в Сряда.
С какво се занимава Фароу, когато не е зает екзекуцията си?
Джеймс Фароу, приятен човек от Дорчестър.
Не го познавам и никога няма да го познавам.
Да, и той си отива в Сряда? Нещо не е както трябва, нали?
Не, разбира се! Нямаше абсолютно никакви доказателства против младия Фароу!
Това беше скандална подигравка със справедливоста!
Не, имам впредвид, че можем да го резнем в Понеделник и да почиваме половин седмица.
- O, разбирам. Да, точно така.
- Ще го клъцнем в Понеделник.
Добре, петима мъртви за два дни. Не е зле като за начало.
- O да, Пърси, каква е тази нова яка?
- Днес са модни малките неща.
В такъв случай, Пърси, ти имаш най-модния мозък в цял Лондон.
Добре, добро утро отбор. Аз се казвам Едмънд Черното Влечуго.
Аз съм новият началник на религиозния геноцид.
Ако играете по правилата с мен ще видите, че съм много внимателен господар.
Но ако ме прецакате ще откриете, че под този закачлив момчешки външен вид
тупти сърцето на безмилостен и садистичен маниак.
- Сега, добри ми човече, кой си ти?
- Тъмничарят, Сър, Господарю.
- И как се казваш?
- Плопи, Сър.
- Плопи тъмничаря?
- Точно така, Сър.
Плопи, син на Плопи.
- Плопи, син на Плопи тъмничаря?
- A не, Сър.
Аз съм първият Плопи издигнал се до тъмничар.
Баща ми, Татко Плопи, беше известен като Плопи Помията.
От него наследих очарователната си кожна болест.
Заслужаваш поздравления, приятелю.
Живеем в години, където болестите и уродливостта са често срещани
и все пак, Плопи, ти си най-противният индивид, който някога съм срещал.
Бих ти стиснал ръката, но се страхувам, че може да падне.
- Не са много шефовете, който биха били толкова внимателни, Сър.
- Благодаря ти, Плопи, старая се.
А сега, жено, ако наистина си жена.
Каква е твоята функция в смъртния ред?
- Аз готвя последния обят, Сър.
Затворниците може да помолят за един последен обят.
- И ти им готвиш каквото си пожелаят?
- Да, стига да помолят за наденица,
иначе остават малко разочаровани. Наденицата е всичко, което имам.
- Очевидно си жена на принципи и състрадание, Госпожо...
- Плопи, Сър.
- A, значи ти си омъжена за...
- Не, много хора си мислят това, но е чисто съвпадение.
Здраво се посмяхме като разбрахме.
"Добро утро, Госпожо Плопи" ми казва той, а аз отговарям, "Добро утро, Господи Плопи."
(Смеят се заедно)
- Дългите зимни вечери сигурно направо летят.
А ти сигурно си момчето, което прави чая.
- Не, Сър, той е екзекутора.
Но понякога наистина прави чай.
- И как е името ти?
- Болдрик, Господарю.
Но мога да го сменя на Плопи ако ще улесни нещата.
- Не, благодаря ти. Мога да се справя с повече от едно име. Какво правиш тук?
- Ами, то е нещо като хоби.
Ще бъде по весело, Сър, ако си смени името.
Ще придаде на мястото по-семейна атмосфера.
"Семейна атмосфера"? Това място е предназначено за болка и страдание и скръб.
- Точно това имам впредвид, Сър.
Госпожа Плопи си пада малко социален реалист, Сър.
Ще направим бърза и ефективна операция и имам намерението да свършим колкото се може по-малко работа.
Моят заместник Пърси ще обясни.
Добър ден, колеги, аз се казвам Лорд Пърси,
и ако играете по правилата с мен ще видите, че съм много внимателен господар.
Но ако ме прецакате, ей богу, вие...
- Просто им кажи плана, олигофрен такъв.
- Господарю, не пред подчинените.
- Хайде, по-бързо де!
- Добре. Както знаете, по план трябва да екзекутираме Дрейк и Етингам в Понеделник
Лорд Фароу в Сряда, а Бъкингам и Понсонби в Петък.
Но за да си освободим средата на седмицата
Лорд Злостър реши да премести Фароу за Понеделник.
Нека просто кажем, че ще го оправим по-рано заради добро поведение.
- Ваше Височество!
- Да, лейди Фароу.
- Съпругът ми ще умре утре. Умолявам Ви, дори и да не можете да спасите живота му...
- Което си мисля, че никоя от нас не би искала, като знаем, че е ужасен предател.
- Но ако трябва да умре, може ли да го видя?
- Но разбира се.
За какво ме моли? Защо просто не отиде на екзекуцията като всички други?
- Ваше Височество, не мисля че иска да го види как умира.
Мисля че иска да го види преди да умре.
- Колко странно. Тя не го е виждала! Аз не бих се омъжила за някой, който не съм виждала.
Трябва да вземеш по-насериозно брака следващият път.
(Тя плаче)
Хайде, Лайди Фароу, плаченето няма да помогне на съпруга ви сега.
- Не! Мехлем! От това имаш нужда, когато ще ти режат главата!
Това дадох на сестра Ви Мaри когато резнаха нейната.
"Хайде, хайде," казах аз, "скоро ще ти порасне нова."
- Млъквай, Бавачке. Разбира се, че можеш да видиш съпруга си, скъпа моя.
И ако противният стар Едмънд се опита да те спре дай му това.
Това е заповед за собствената му екзекуция.
- Благодаря Ви, Госпожо. Нека ято ангели да пее над вас до вашата смърт.
- Да, сигурна съм, че ще го направят!
Хип, хип, хип... хип.
- Значи, всички са мъртви, така ли?
- И тримата. Дрейк, Етингам, Фароу.
- Великолепно. Някакви интерестни последни думи?
- Фароу беше доста трогателен, Господарю.
Огромен и силен мъж, стоеше там измъчен и благороден в ранната утринна мъгла
и със силен и чист глас той извика, " Поне проклетата ми жена можеше да се появи."
Може вече да се е уредила с нов чифт чорапогащи.
Освен ако Лорд Пърси няма нещо да добави, негодници такива, може да се позабавлявате,
по какъвто и да е отвратителен и извратен начин ви харесва до Петък.
- Благодаря Ви, Сър. Добре колеги, имам няколко забележки относно днешното шоу.
Като цяло бях впечатлен...
- Тръгнаха си, Пърси.
- Ъ-ъ... отбор, отбор!
- Господарю, има една дама, която иска да Ви види.
- Красива ли е?
- Не знам, Вие как мислите?
- Все още не съм я видял.
Изпарявай се, Болдрик.
- Добър вечер, Лорд Злостър.
- Със сигурност вече е.
Може би ще предпочетеш да се шмугнеш в нещо по-удобно.
- Не, Господарю, защото тая огромна болка в сърцето си.
- Най-вероятно е стомашно разтройство.
- Относно съпругът ми.
А, съпругът Ви има стомашно разтройство? Ами, значи няма да ни пречи.
- Не, той ще умре утре.
- O, хайде, не можеш да умреш от разтройство, прекалено драматизирате нещата.
Той ще бъде екзекутиран по ваша заповед. Аз съм госпожа Фароу.
И какво по-точно искате от мен?
- Желая да видя съпруга си довечера.
- Всъщност, не е съвсем възможно.
(Тя циври) Извинете ме за секунда.
Болдрик! Онзи човек Фароу, който екзекутира днес, сигурен ли си, че е мъртъв?
- Ами, аз му резнах главата, обикновенно върши работа.
- Не се прави на умен.
Просто си помислих, че може би си отрязал крак или нещо друго по грешка.
- Не, нещото което отрязах имаше нос.
- Добре.
- Да, съжалявам много. Тъкмо се консултирах с правните си съветници
и се страхувам, че няма шанс за среща.
- Но Кралицата ми каза, че ще е позволено.
- Наистина ли?
- И че ако кажете "не", трява да Ви предам това.
- Добре, добре, абсолютно. Защо не?
Добре, Болдрик, сега разбрахме ли се?
- Да, убил съм някого, когото не е трябвало да убивам.
и сега искате да си сложа една жена на главата и да говоря със старата му чанта.
- Не, искам да си сложиш торба на главата и да говориш със старата му жена.
- Но защо с чанта на главата?
- За да може, мухльо такъв, да повярва че си нейният съпруг.
- Той да не е носил чанта на главата си?
- Младия Плопи има право, Господарю.
Лорд Фароу не е носил чанта на главата си, той беше от старомодния тип джентълмени.
- Ъ-ъ, Господарю, нямах намерение да го споменавам, но през цялото време се чудех
защо си мислите, че Болдрик с чанта на главата може да бъде заместник на Лорд Фароу след смъртта му
защото не може!
- Вижте, кретени, торбата е там за да прикрие чертите на Болдрик.
Много биха си помислили, че това е една добра причина да я носи.
Преди да доведа лейди Фароу ще и обясня,
като си измисля някакво коварно и правдоподобно извинение,
че на съпругът й се налага да носи торба.
Тогава ще може да поговори с Болдрик представяйки си, че говори с мъжа за когото се е омъжила.
а Кралицата няма нужда да разбира за малката ми грешка.
- Ами, Господарю, това е брилянтен план.
- Ласкаете ме.
- Въпреки, че има нещо което се върти из главата ми и ме притеснява.
- Най-вероятно е въшка.
- Ваша Светлост, Лейди Фароу Ви очаква.
- Добре, хайде, бързо! Бързо!
- А, радвам се да ви видя лейди Фароу.
- Аз бих се радвала да видя моят любим.
Трябва да Ви предупредя, че той, ъ-ъ, той няма да е съвсем същия както си го спомняте.
- Злодей такъв! Какво сте му сторили?
- Сложихме му чанта на главата.
- Защо?
Никой от другите затворници има толкова добре оформена вдовица, a-a, съпруга, бих казал.
В интерес на морала, вашият съпруг благородно се съгласи да носи чанта.
Избора беше между това или да вкараме всички затворници при вас.
- В негов стил е да направи такъв жест.
- Да, да.
Ще отида да проверя дали всичко е наред с чантата.
Добре Болдри, това е!
- Господарю!
- Какво има сега, Плопи?
Открих заядливото си съмнение. Не че има голямо значение, но сега си спомням,
че Лорд Фароу беше значително по-висок,
с около един ярд по-висок от младия Плопи.
- Ако искаш нещо да се направи, както трябва, свърши си го сам.
Трябва ли да знам и нещо друго?
- Имаше много нисък глас.
Мощен, нисък, оживен глас.
- Значи много си прилича с моя?
- Не, Господарю, мощен, нисък, оживен глас.
- Моя е доста нисък.
- Не като неговия, и всъщност, той беше по-висок дори от Вас, Господарю. Гигантски мъж.
- Добре, стига си го натривал. Пърси, по-добре отиди и поговори с нея.
Върви, върви.
- Извинявайте за закъснението, Госпожо.
Както знаете, сега ще се срещнете със съпруга си,
който ще разпознаете, защото ще носи чанта на главата си.
- Бих познала любимият си навсякъде.
- Има още няколко неща.
- Подготвена съм за факта, че е загубил малко от теглото си.
- Да, и малко от височината си.
Точно това е интерестното. Сигурно въобще няма да го разпознаете.
- Още малко ще ми кажете, че и ръката му е порастнала.
- Извинете ме, само за секунда.
Има само една ръка!
- О, да!!
Е, тогава просто ще я прибера в ризата. Коя по-точно?
- Изчакайте!
- Как да сме сигурни, че сте жена му?
- Какво?
Ами, нали знаете, може да сте дошла да позлорадствате.
- Моля.
- Нали знаете, човек дошъл да злорадства.
Идвате за да позлорадствате към осъдения човек. Затънали сме до ушите от такива хора.
"Може ли да вляза и да позлорадствам?" викат те. А ние им викаме, "Ах, вие безсърдечни злорадстващи хора."
(Тя плаче)
Добре, добре, ще ви кажа какво ще направим.
Ще ви повярвам, че не сте такава ако ми кажете коя ръка му е отрязана.
Лявата, разбира се. Сега ме оставете да видя съпруга си!
- Добре!
Лявата е! Успех!
Злорадстващи хора? Ти наистина си дърдорко, нали Пърси?
След две минути ни прекъсвате, нали?
Иначе ще имам големи неприятности, и не забравяйте защото...
- Не сме в дома на мистър Кокъп.
- Правилно.
- Не забравяйте за гласа, Господарю.
- Да, да, да, да, да.
Влез!
- Джеймс?
- Скъпа моя!
- Как си?
- O добре, добре. Храната не е лоша.
- С изключение на наденичките.
- Гласът ти е някак различен.
- O, как?
- Някак по-висок.
Не толкова нисък и оживен като едно време.
- Така по-добре ли е?
- O, скъпи мой!
Наречи ме с името, с което винаги ме наричаш за да покажеш, че все още ме обичаш.
- A, да. Мислиш ли, че времето и мястото са подходящи за такива неща?
- Моля те!
- Това е специфичното, тайно, малко име с което винаги те наричах?
- Да, което звучи като 'твоята малка тиквичка'.
- Звучи като 'твоята малка тиквичка', но всъщност не е 'твоята малка тиквичка'?
- Не.
- Добре тогава, моя малка червенотиквениче?
- O, скъпи мой! A! Ръката ти! Какво се е случило с нея?
- Ами, не помниш ли, че бях малко ранен.
Но беше отрязана само до лакътя. Какво се е случило с останалата част?
- A, ами, скарах се с някакъв тип,
който те нарече клюкарска малка проститутка, която непрекъснато хленчела на Кралицата,
сбихме се, и той ми отряза горната половина.
Е, мисля че е време да си вървиш.
Лорд Злостър каза, че слугата му Болдрик ще дойде да ме прибере.
- Може би, скъпи мой, ще ни остави малко по-дълго.
- Не, не мисля така. Болдрик! Обикновенно е много точен.
Може би този Болдрик го прави от доброта.
- O не, не мисля така. Болдрик!!! Той е много жесток човек.
- Нека се възползваме напълно от този момент.
Нека свърша едно последно нещо за теб! Какво би могла да направи повече една съпруга?
- O, разбирам.
- Добре, стига толкова. Времето изтече! Хайде.
Имахме толкова малко време. Нека довършим това, което започнахме в Рая.
- Сбогом.
- Сбогом.
Болдрик, копеле такова! Гадно копеле такова!
Това беше за първи път през целият ми живот.
Ходя по тази нищожна, досадна планета от 30 години и това е за първи път...
Не се отчайвай, скъпи мой. Брат ви ще отиде с молба до Кралицата утре сутринта.
Все още има надежда!
- Какво?
Да приготвя ли стаята за гости за господин Кокъп, Господарю?
- Да, добре тогава, освободете го. И без това сигурно е невинен.
- Милейди! Нека от Рая над вас да валят сияйни скъпоценни камъни и захаросани плодове.
- Да, да, да, да, да!
- И нека ангелчета и херовимчета...
- Вън!
- Милейди, относно Лорд Фароу.
- Освободих го.
- Не, не можете. Той е простак още при пръв поглед.
- 'Не мога' не е дума за принцеса.
- Наистина, Ваше Височество.
- Във всеки случай, няма да спорите с мен, нали Бавачке?
- Ами, освен ако искате нещо прекалено палаво...
Не, няма да спорят с вас. Абсолютно не.
- И така, Лорд Злостър, искам да видя Лорд Фароу тук до един час.
През това време, ще прекарам времето като посетя старият си приятел Лорд Понсонби,
когото, доколкото си спомням, ще убия в Петък. Хайде, Бавачке.
Да видим дали има добри глави в предателската обител по пътя.
- Пърси, ситуацията е много сложа.
Някой ще бъде резнат. Теб или мен, всъщност.
- Да.
- Да се примирим с фактите, Пърс, ще бъдеш ти!
- Освен, ос-свен, ако нямам план.
- O, да.
Какво ще кажете да вземем главата и тялото на Лорд Фароу и да ги занесем на Кралицата,
освен, ос-вен, точно преди да влезем, започваме да викаме и да крещим
и после казваме, "Тъкмо бяхме на път за насам, когато той каза нещо предателско."
"Така че му отрязахме главата в коридора за да му дадем урок".
Абсолютно покъртително! Долно! Струва си да опитаме.
- Къде е главата?
- Забита на кол в предателската обител.
- O, Боже, натам отива Кралицата! Тя познаваше ли Фароу?
- O, да, те бяха приятели от детство.
- Ако види главата му на кол...
Ще разбере, че е мъртъв! Ти вземи тялото, а аз ще взема главата.
- Здравей, Eдмънд. Извинявай, че те срязах преди малко.
- Нали знаеш, че си падам по теб.
- Да, както си падахте по Есекс.
Толкова си падахте по него, че му отрязахте главата.
Той нямаше нищо против, знаеше че съм си такава.
И трябва да призная, че главата му изглеждаше поразително добре на кола.
Днес няма ли глави на коловете?
- Не, обучаваме нов екзекутор и той е малко незрял.
Отнема му цяла вечност. Сече, разсича, разцепва. Когато приключи
не ти трябва толкова кол, колкото поставка за препечени филийки.
- Аз харесвам препечени филийки. Все пак, трябва да отида и да кажа чао-чао на Понсонби.
Ще повървиш ли с мен, ако имаш време, ако не си прекалено зает?
- Не, извинявайте, Госпожо...
- Казах "Ще повървиш ли с мен, ако имаш време, ако не си прекалено зает?!"
- Това ще направи цялото десетилетие смислено.
А в Геноа, е най-модно да си закачиш жива жаба на рамото,
да се качиш на кофа и да казваш "bibble" на минувачите.
O, Италианските ни братовчеди!
Е, ако ме извините, Госпожо, имам малко работа.
- Разбира се. Но първо, Едмънд, хвани ръката ми.
Каже, че ми прощаваш предишната острота.
- Милейди.
- Скъпи Лорд Злостър.
Пърси.
- Взех тялото, Господарю, и виждам, че сте взел главата.
- Няма да стане, Пърси.
Никой няма да повярва, че е току що отрязана, вече е позеленяла!
- Обречени сме.
- Обречени!
Чакай за малко, това не е Фароу! Това е Понсонби.
- Мили Боже, Понсонби!
Този гений Болдрик е убил грешния човек. Спасени сме.
- Значи Фароу е жив и ние сме спасени.
- Ураа!
И когато Кралицата се върне от срещата с Понсонби ние ще... O, Боже!
O, обречени! Обречени!
- Тук не е много приятно, нали?
- И не трябва да бъде, бисквитке.
Това е мястото, където всички ужасни хора, които не ви харесват, живеят.
И мирише малко неприятно, нали?
- Разбира се съм свикнал с това. Сутрин когато бяхте бебе...
Млъквай, Бавачке! Ти! Не, не ти, ти си прекалено отвратителен. Ти!
- Да, Ваше Кралско Величествено Височество.
- Доведи Лорд Понсонби.
Наистина странно. Оказа се, че Понсонби е предател.
Човек би си помислил, че ще има проблеми с онази гърбица.
И един единствен крак.
- И онзи ужасен говорен дефект.
- Ваше Височество, Лорд Понсонби...
Ваше Кралшко Вишочештво. Ижвинявайте жа чааантата. Нямаше време да ше обръшна.
Превод и субтитри : Пламен Бойков & Георги Цветанов
# His great-grandfather was a king, Although for only thirty seconds
# When put in charge of beheading, He felt that fame and glory beckoned
# Blackadder, Blackadder, no such blooming luck
# Blackadder, Blackadder, Elizabethan schmuck
# Blackadder, Blackadder, nothing goes as planned
# Blackadder, Blackadder, life deals him a bum hand