Tureckij Gambit (2005) Свали субтитрите
- Недей, ще стане по-лошо.
Прибирай се вкъщи.
Слава на Аллах, Анвар ефенди. Добре дошли във Видин.
Имате кръв на маншета. Ранен ли сте?
Наложи се да убия един пленен руснак. Видя лицето ми.
Не мога да рискувам. Залогът е голям.
Веднага унищожете снимката.
- Не се безпокойте.
Веднага ще бъде изпълнено.
Донесете ми фотоплаката, аз сам ще я унищожа.
Заповядайте в къщата, Анвар ефенди. Всичко е готово, както наредихте.
Вие пак ли няма да погледнете шахматната дъска?
Аз седем години...
Г2 на Г3.
Жертвате пешката си, ефенди.
Но законите на гостоприемството не ми позволяват
да се възползвам от вашата грешка.
Юсуф паша, шахматът е война. А по време на война няма закони.
Взимайте, пешката е ваша.
- Нещо не е наред тук.
Къде е охраната?
Разрешете да ви представя личният адютант на фелдмаршал Осман паша,
полковник Исмаил бей.
Не съм запознат с детайлите на вашата мисия,
но за вас се разказват легенди.
И все пак ще ви взема пешката.
Е, добре. Сега трябва да играете тук. А аз играя тук.
Вие играете тук. Нямате друг изход.
И това е всичко, почтени Юсуф паша.
Партията е загубена заради някаква си малка пешка.
Това се нарича "Гамбит". Даваш малко за да спечелиш инициативата.
Същото ще направя с руснаците.
Утре Осман паша ще влезе в Плевен и ще се окаже в тила на руснаците.
Руснаците ще се обърнат към Плевен и ще затънат там задълго.
Настъплението им ще бъде провалено.
Ако за работата се хваща самият Анвар ефенди,
няма за какво да се притесняваме.
Време е за молитва, ефенди.
Заповядайте в съседната стая, където прозорците гледат към Мека.
ТУРСКИ ГАМБИТ
1877 година. Втори юли. Видин.
Осман паша се промъква в тила на руснаците за да завземе Плевен.
Руснаците ще се обърнат към Плевен
и ще затънат там задълго. Настъплението ще бъде провалено.
Това се нарича "Гамбит". Даваш нещо за да спечелиш всичко.
До Плевен е много близо.
По дяволите, трябва да се бърза.
Казах ви, че е преоблечено момиче.
Тя е с мен. Дръж.
Госпожице, по-добре да бяхте чакали годеника си в къщи.
Наоколо обикалят башибозуци.
Как, кой ви каза...
Първо - липсата на тен.
Косата под шапката... две.
За какво една руска госпожица ще се промъква тайно в армията?
Само от романтични подбуди.
Този мустакатият, който ви доведе, а след това изчезна.
Вашия водач ли беше?
- Да.
И всичкия ви багаж остана при него?
- Да.
И сигурно има дълг към тези четиримата?
Кой сте вие? Откъде сте?
- Ераст Петрович Фандорин.
Сръбски доброволец. Избягах от плен.
Варя. Варвара Андреевна Суворова.
Много ми е приятно.
Какво да ви правя, Варвара Андреевна Суворова?
Трябва ни транспортно средство.
Трябва ми магаре.
- 10 лири.
Нямам пари. Залагам жената.
Къде е магарето?
- Хайде още един път.
Магарето.
Казах още един път.
С белите уши и червеното седло.
С белите уши и червеното седло.
- Спечелихте ли го?
Пистолет ли имате в джоба?
За съжаление джобът е празен.
Не се ли изплашихте от оня кривия?
Ако се плашех, нямаше да седна да играя.
Вие нямахте пари, какво залагахте?
Вас.
- Мен? Вие...
Вие сте авантюрист без чест.
Никога не губя в хазартните игри. Затова не играя. Не ми е интересно.
Паун. Надут паун.
Твърдо ли ви е? Искате ли да подложим моето палто?
Не се месете в моите работи.
Може да сте рицар на печалния образ, но аз не съм Санчо Панса.
Отстъпете катъра на дамата.
Бъдете така добър да ме гледате, когато ви говоря.
Сядайте на магарето.
- Даже няма да си го помисля.
Сядайте.
- Няма да се мръдна от мястото си.
Късно е. Забелязаха ни.
- Кои са тези?
Башибозук.
Тези, които режат глави ли?
Да бягаме.
- Късно е.
По-добре стой.
Ние сме обикновени селяни. Какво ще вземат от нас?
Какво ще стане сега с нас? Загубени сме. Те ще ни...
убият.
- Ако мълчите е малко вероятно.
Наведете си главата. Наведете главата си!
Качвайте се и да тръгваме.
- Видяхте ли?
Видях. Пленили са наш офицер. Ще съобщя на първия срещнат пост.
Не, главата!
- Качвайте се. Тихо.
Майчице!
Вижте, уважаеми. Това е златен медальон. С рубини.
С рубини ли?
Сядайте. По-бързо, умолявам ви!
Дий, дий!
По-бързо, догонват ни.
Стреляйте, какво чакате?
Пушката на този не е заредена.
В атака!
Там има пленен офицер.
Четници ли сте?
Искам да ви задам няколко въпроса.
Аз съм кореспондент на английския вестник "Дейли Поуст".
Шеймъс Маклафлин.
- Ние сме руснаци.
Аз съм Фандорин,
а това е госпожа Суворова.
- Жена!
Отивам при годеника си. Той служи в щаба.
Ама как го ударих. Само пририта.
А този кой е?
- Мосю Д'Евре.
Кореспондент на "Ла Паризиен". Звезда на френската журналистика.
А белият е Мишел Соболев.
Той скучае в щаба.
На нас цивилните...
всичко ни е интересно. Първи ден сме на фронта.
Кучи синове. Мамка им турска!
Генерале, тук има дама.
Къде?
- Това е мадам Суворова.
Пътува тайно към лагера при годеника си.
Госпожице.
Разрешете да ви се представя. Шарл Д'Евре, кореспондент.
Имате кръв.
Заповядайте.
Така е по-добре.
Какво става, капитане? Мъртъв ли е?
Така ми се струва.
- Хайде, слизай.
Умрял бил... ти си умрял.
Провървяло ти е, капитане. Провървяло ти е. На, глътни.
Аз съм от интендантското...
Ваше превъзходителство, мислех, че тук е дълбок тил...
Да беше мислил къде се разхождаш нощем. Превържете го.
Стой!
Този го вържете, преди да се е съвзел.
Ваше превъзходителство.
- А ти кой си?
Ромаев. Ще се измия.
- Титулярен съветник Фандорин.
Избягах от турски плен.
Имам много важни сведения. Специални и секретни.
Какви сведения?
- Разрешете на четири очи, генерале.
Предпочитам без нежности.
Говорете!
Госпожице!
Трябва незабавно да се превземе Плевен.
Натам се движи Осман паша.
- Какво ще прави той там?
Това мога да го кажа само в щаба. Времето е скъпо.
Всички, по-живо!
- Ваше превъзходителство.
Изглежда Семьон от втора рота се намери.
Трябва да бързаме, генерале.
- Така ли?
Вземи един взвод, отидете в Плевен и проверете.
Слушам.
- А това гълъбче,
заведете в специалната част. Титулярен съветник...
Генерале, какво един взвод против цял корпус?
Какъв ти Семьон? Носът на Семьон е като картоф.
Той е. Вижте, и зъбът му го няма.
Госпожице...
Вахмистър!
Предадохте ли бележката. Времето тече. След час ще бъде късно.
Кажете. Човекът, който се представи като титулярен съветник...
Фандорин.
- Да.
Как разговаряше с башибозука?
На турски ли?
- Да. За 8 месеца плен го е научил.
Не ме интересува какво ви е наговорил.
Той как говореше на турски? Без да се запъва ли?
Не си спомням. Сигурно се запъваше. Той по принцип заеква.
Сега ще ви направя очна ставка. Стойте тихо тук и не се показвайте.
Внимавай или ще те сложа при плъховете в мазето.
Дежурния, доведи арестувания.
Подполковник Казанзаки от шанданския корпус.
Началник на специалната част. Онзи ден пристигнах на служба.
Веднага пристъпих към изпълнение на служебните си задължения.
Къде е той?
- Кой той, ваше превъзходителство?
Лицето, което се е представило за титулярен съветник Фандорин?
Къде е това лице?
- В моя доклад е описано всичко.
Здравейте, Лаврентий Аркадиевич.
- Фандорин! Здравей, Ераст Петрович.
Бързо отваряй! По-живо!
Изпратихте ли войска в Плевен?
- Ето я заповедта.
Исках само да се убедя, че това наистина сте вие.
Моля ви. За бога, по-бързо. По-бързо!
Веднага да се шифрова и да се прати в щаба с полевия телеграф. Бързо!
Слушам.
А казваха, че сте убит в Сърбия.
Дайте да ви прегърна, гълъбче.
Яблоков, да се шифрова! Спешно!
Между другото, годеницата ти е тук...
Нищо, изпълнявай!
Изпълнявайте, Яблоков, спешно!
Шифрограма 3456...
Видяхте ли го?
- Не.
Жалко.
Най-лошото е, че не разполагаме дори и със словесен портрет.
Знаете ли, Фандурин...
имам лошо предчувствие.
Нещо много лесно стана всичко.
Яблоков!
Лунц!
- Слушайте, Яблоков...
има бележка за теб.
Варенка...
Наздраве, Варвара Андреевна.
Кой е там?
- Госпожа Суворова.
Дошла е в армията да види годеника си...
в маскиран вид.
Здравейте.
- Здравейте.
Какъв годеник?
Какво чухте от разговора ни? Естествено, всичко.
Но това са изключително секретни сведения!
Моля да ме извините, но с цел безопасността на държавата,
до края на кампанията ще се наложи да останете под каранина.
Но аз дори не успях да се видя с Петя!
С Петя ще се видите след войната. Дежурния!
Мисля, че е достатъчна честната дума на Варвара Андреевна.
Честна дума, на никого няма да кажа.
На моя отговорност.
- Не можем да рискуваме.
Може ли да се доверим на едно момиче?
Нали знаете. Косата дълга, ама ума къс.
Това за ума беше долно!
Лаврентий Аркадиевич, трябва ми помощник. Може и помощничка.
Варя! Варенка!
Знаех си, че ще дойдеш. Знаех си...
Господи, на какво приличаш? Накъде си тръгнал!
Ти просто... полети, Гаврош, но нищо не може да се сравни
с пътешествието, на което сме само аз и ти.
Чувствам се добре само там, където си ти, мой роден дом.
Ще се видим довечера в журналистическия клуб.
Там е весело!
- Петя... аз къде...
Знаех си, че ще дойдеш!
- Петя, къде мога... да се измия...
Госпожице...
Не се впечатлявайте, влизайте...
Нашата аристокрация е една от най-древните в Европа.
Ваше превъзходителство, разрешете да остана с вас?
Ето аз, Михай Лукан,
съм пряк потомък на римския патриций...
Шах.
- Лукада Мавриций Тула.
Но това е мат.
- Семьон.
Ваше превъзходителство, за бога. Няма да съжалявате. Честна дума.
Перепьолкин, стига. Стой си в щаба. За какво си ми?
Поздравявам те, Миша, със самостоятелното командване.
Отговорността не е голяма, а сам си си началник.
Господа. Това е моята годеница.
Варвара Андреевна.
Варвара Андреевна.
- Загаси лампите.
Няма повече да ни трябват.
Слънцето изгря.
Разрешете да ви се представя. Полковник Лукан от румънската армия.
Аз не съм архиепископ, за да ми целувате ръцете.
Здравейте, генерале.
- По дяволите, това...
Това вие ли сте? Вие сте.
Господин Д'Евре, не ме ли познахте?
Много трудно, мадам. Повече ми харесвахте като момче.
Имате нова рокля.
- Една глупава шивачка ми я уши.
Господин генерал.
- Почакай. Господа, един момент.
Ние с Варвара...
- Андреевна.
От вас помощ не искам. Сме стари познати.
Разрешете да ви поканя в лагера на румънската войска.
Там е много по-интересно.
Госпожице, ще бъда щастлив,
ако ме наричате просто Шарл.
- А мен просто Мишел.
Ваше превъзходителство, време е да отивате в щаба.
А мен Владимир.
- Не аз, казаците те спасиха.
Ваше превъзходителство, а как...
Върви по дяволите. Пиши рапорт.
Варвара Андреевна, извинете ме, че не ви отделих нужното внимание.
Плевен
Колко много звезди.
Казват, че от град Мурманск
може да се кихне до небето. Там даже,
райската светлина се вижда. Нарича се северно сияние.
А ние тук стоим. На кого му трябва тази дупка?
Хайде, приключвайте.
Вие сте обкръжени. Предайте оръжието си.
Тревога. На оръжие, братя.
Крилин е превзел Никопол.
Как така Никопол! Защо Никопол?
Искате да кажете Плевен?
- Не.
Никопол. Аз съм първи на телеграфа.
Господа, вече се наредих.
Семьон. Картата.
Спешно изпратете телеграма в щаба на румънската войска.
Разстоянието от Никопол до Плевен не е малко.
Вие откачихте ли? Махнете си ръцете!
Ераст Петрович, какво става?
- На какво основание?
В шифрограмите, съставени от г-н Яблоков е сменена една дума.
Вместо Плевен, Никопол. Затова генерала
се е насочил към Никопол. А през това време
предните отряди на Осман паша са превзели празния Плевен.
Осман е превзел Плевен?
- Тъй вярно.
Кълна се, че написах всичко правилно.
Изобщо не разбирам как шест буквената дума Плевен
се е превърнала в седем буквената Никопол.
Това е някакво чудо.
Оставете чудесата за столичните студентки.
Къде се научихте да шифровате?
Слушайте, Яблоков.
Вие отлъчвахте ли се от шифровачното отделение?
Не.
Петя...
отлъчва ли се от отделението?
Не, това е строго забранено.
Къде се обучавахте да шифровате?
Господин титулярен съветник, заради вас моя взвод...
Аз съм в щаба. Ако не ме пуснат, сам ще отида.
Пак ще ни трият сол на главата.
- Ераст Петрович.
Къде се губите? Чухте ли, че той...
Трябва да бързаме, трябва да търсим. Трябва да хванем Анвар. По-бързо!
Извинете, Варвара Андреевна, но трябва да си помисля.
Да помислите? Докато си мръщите челото...
Майната ви... Сама ще измисля как да те спася, Петя, скъпи мой.
Може ли да погледна шифрограма №3456.
Не е възможно. Тя е унищожена по военновременната инструкция.
Записано ли е кой я е донесъл?
- Разбира се, както обикновено.
Ето, доброволец Лунц.
Лунц, във какъв вид сте?
- Аз.
Какви са тези тъмни очила, по дяволите?
Да се махнат!
- Господин унтер-офицер,
очите ми са много чувствителни. А тук има слънце и прах.
Тук е армия, а не дом за инвалиди, господин доброволец.
Приведете се в съответния вид.
- Слушам.
Слушайте, хайде да отидем в Плевен да погледаме турците.
Като кореспондент на неутрална страна сте защитен от Виенската конвенция.
А аз ще бъда ваша спътница.
Плевен ли? Каква блестяща възможност!
Кореспондент и от двете страни на фронта.
Но как ще избегнем предните руски постове?
Някакси.
- Но това е опасно.
Могат да ни застрелят.
- Страх ли ви е?
Чухте ли вече?
- Какво?
Как какво? Отиваме с генерала на разузнаване.
В Плевен.
Това какво е?
Само самовар ми липсваше на позицията.
Това е позиция на батареята.
- Задръсти се от мърсотията.
Варя!
- Здравейте, Митя.
Вие ли сте?
Здравейте, Варвара Андреевна.
Запознайте се, Шарл. Това е Митя Гриднев. Мой приятел.
Той е инженер.
Знаех си, че ще се срещнем.
Това ли е вашата машина?
- Да.
Уморих се.
Нима може да бъдеш толкова жесток, а?
А парите? Донесе ли парите?
Хайде после да говорим за парите.
- Как после?
Хайде след това за парите.
- Как после.
По дяволите.
Моля, не ме погубвайте. Проклета слабост.
Да ви вземат дяволите, Лунц, с вашата слабост.
Толкова време изгубих. Армията не е публичен дом.
Не ме интересува интимния ви живот!
Помниш ли шифрограмата №3456?
- Не.
В три часа на обяд.
- Да помня. Беше спешна.
Кой ви я връчи?
- Той ми я връчи, Яблоков.
Направо на телеграфа ли я занесохте? Не се ли отклонявахте?
Да, връчих я. Какъв е проблема?
- Яблоков излиза ли някъде?
Не знам. Макар че... да.
Да, да, излиза. Предадох му бележка.
Лунц, кой ви даде тази бележка?
Кой ви даде бележката? Името.
Кажете името.
- Не знам.
Виждали ли сте го преди?
Къде сте го виждали? В клуба при журналистите ли?
Невероятно, няма нито един патрул.
Чувал съм за източното безгрижие, но това вече е прекалено.
Тогава... към Плевен!
Изплашихте ли се?
- Ни най-малко.
Госпожице, щастлив съм, че сте ми дошли на гости.
Каква работа има прекрасна жена при мъжките караници?
Вие не си представяте, скъпи Исмаил бей,
колко е скучно в руския лагер.
Ще си позволя да не ви повярвам.
Между другото, как е моето любимо кафене?
"Прокоп". На мястото ли си е още?
- Че какво може да се случи с него?
Защо сте така уверени, че войната ще свърши скоро?
Учудвам защо още руснаците не са ме изритали от Плевен.
Нима корпуса на Осман паша не е тук?
Виждате ли тук корпус?
Осман паша ще дойде едва довечера.
Аз имам само една рота. И то опълченци.
Ако нашата армия я съпровождаха такива красавици,
войната щеше да бъде истински празник.
Лунц е бил само примамка.
Онзи с новите очила.
Той вървеше след вас през целия лагер
и по хълмовете. Вие не го забелязахте.
Мислех, че той следи Лунц, а не мен.
Какво става с вас, Ераст Петрович? Не мога да ви позная.
Този Анвар отново ни надхитри.
Той е внимателен и много умен.
- Сега със сигурност иска да ви убие.
Може би вие точно това искате? Затова сте тръгнали да воювате.
И сте си харесали нова годеница, вместо онази? Смъртта с косата!
Лаврентий Аркадиевич!
- Млък! Вие ми трябвате жив,
а не на парчета!
Такива медальончета могат да ви притеглят към мократа земя.
Простете ми.
- Разрешете, ваше превъзходителство.
Планът е негов. Докладвай му на него.
Избран е отряд за разполагане. Стоят на секретни постове.
Желаете ли да погледнете?
- Сигурни ли са хората?
В боя не са ни подвеждали.
Здраве желая...
- Тихо! Тихо, момчета!
Аз ще се появя след полунощ.
Вие не заспивайте. Не пушете.
Секретното оръжие, Сергей Константинович,
е тлъста стръв. Така мисля.
Това е война на двама мързеливци. Така напишете в своя вестник.
Вашите опълченци изглеждат доста спретнати.
Какво говорите. Това е охраната на Анвар ефенди.
На кого?
- Голям човек от самия Истанбул.
Странен господин.
Изчезва някъде, после пак се появява.
Благодаря за кафето.
Това е много опасно.
Лагерът на руснаците е там.
Почакайте.
Стой!
Стреляйте, нали сте майстор?
Даже не си го помисляйте. Далече е.
Ставай, негоднико!
Ставайте!
Застреляйте го.
Защо? Нищо не знаем за него.
- Но той е враг.
Дайте вашия пистолет.
- Не.
Не стреляйте. Ще уцелите Анвар ефенди.
Да бягаме!
Глупава мода!
Заобградете ги!
- След мен!
Качвайте се по-бързо.
Варвара Андреевна, провалихте ми разузнаването.
Всичко ще поправим.
- Престанете с вашата "тенджера".
Не бива така да се отнасяте към техническия прогрес.
Петруха.
- Видях го вашия Анвар.
Видяхте ли го?
- За малко да го пипнем гълъбчето.
Къде го видяхте?
- В Плевен.
Ние го простреляхме в рамото, а тази нощ ще го пленим.
Нали, Мишел?
- Вие, Варя, сте руската Жана Д'Арк.
Скъпи Шарл, един кореспондент никога
не може да приема ролята на шпионин.
Ние ще пленим Анвар, и ще пуснат Петя.
Как да разбера подробностите?
Ще ги разберете от утрешната сводка.
Колко сте деградирали!
- За това пък вие...
чудесно изглеждате.
За Варвара Андреевна Суворова... Ура!
Машина със три многозарядни оръдия се спуска от балона.
С-4.
Лунц каза, че го е видял в клуба на журналистите.
Аз чух, че новия Цар-Топ...
В клуба - раз,
в полето - два.
Кой би могъл да чуе за Плевен? Д'Евре!
Трябва веднага да се завземе Плевен.
Натам се движи корпуса на Осман паша. Д'Евре чу. Би могъл.
Как да я погледна?
Няма нищо по-лесно. Отидете...
и погледнете. Двама новобранеца я пазят.
Глупости. Четири обръча охрана.
- Испанския художник?
По-добре от 250 ездачи.
- Правилно.
Италианецът?
Трябва веднага да се превземе Плевен.
Осман паша се движи натам.
Не, не е възможно.
Варвара Андреевна, приемете моето възхищение.
Да, тук е весело.
Ротмистър граф Зуров.
- Иполит!
Какво правиш тук?
- Да пропадна вдън земя.
Аз чух, че турците са те сварили жив.
Не те познах, братле.
- Какво е това?
Какво е това? Слепоочията ли си боядисваш, а?
Шарл.
- Разхвърля ни съдбата с теб.
За моите приключения няма да ти разказвам.
Защото те не са за дамските уши.
Как си ти?
- Краят е известен.
Сам самичък, без пари и с разбито на парчета сърце.
Между впрочем, господа. Защо да не позалагаме?
Не се крийте по ъглите. Стига с тоя шах.
Това не е по руски. Теб не те каня.
С теб дявола играе. Може би една малка?
Полковник Лукан?
- За укрепване на бойната дружба.
Именно за укрепването,
затова изключително малка. На ход по сто.
Е, кой друг, господа?
Виждам, че вие желаете.
Да раздавам ли?
- Моля, залагайте.
Беше прес-клуб,
а стана някаква кръчма.
- Маклафлин!
А какво правеше Маклафлин, когато говорех за Плевен?
Трябва веднага да се превземе Плевен.
Осман паша се движи натам.
Приемам.
- Маклафлин?
Чу ме - би могъл.
Лаврентий Аркадиевич!
Как се оказахте тук?
- Бяхте прав. Хвана се.
Знаете ли, от малък преди бой получавам сърбежи.
Както сега.
Два часа обикалят.
Дръжте.
Той не е сам.
Ето.
Да, двама са.
- Не бързай.
Може да са повече.
Мошеник!
Колко е красива, госпожице...
природата.
Госпожице, искате ли да сключим облог?
Ако аз отгатна,
кой първи ще излезе от шатрата,
вие ще ми подарите...
целувка. Ако не отгатна, ще си обръсна главата
като башибозук. Честна хусарска. Решавайте.
Вие съвсем малко рискувате. Там има 30 човека.
Хайде.
- И кой?
Кой... Полковник Саблин. Не, не.
Маклафлин. Не...
Бюфетчика Семьон, ето кой.
Простете.
Това е чудо.
- Дано да не завали.
Това е чудо. Това е знак отгоре.
Сега ще взема да ви зашлевя една плесница.
За какво?
- Наистина сте мошеник.
Госпожице, аз съм чист пред вас. Като тази луна.
Какво е това?
- Къде?
Това е въздушен балон, за коригиране
на артилерийския огън. Аз така много...
Въздушен балон, това е така просто.
Далекоглед и всичко е като на длан.
- Край...
с артилерийския огън.
Къде е охраната?
Не мърдайте, ще погубим момичето.
- Магаре?
Аз съм магаре!
- Стой! Къде?
Ераст Петрович.
По-бързо!
- Какво става?
Скачайте в кошницата!
Ераст Петрович, по-бързо!
Защо не стрелят?
- Не искат да привличат внимание.
Тогава ние да привлечем внимание.
- Не бива.
Трябва да се издигнем по-високо.
Я, бинокъл. 18 кратен.
Да.
- Може не само турските оръдия,
може самия Анвар да видим.
Какво става?
Това турците ли са?
- Засега не.
Не стреляйте, там е Фандорин. Бързо в лагера.
Обявете тревога!
- Слушам.
Фандорин.
Това вече са турците.
- Турците ли?
Значи сме над тях.
Ето я тяхната позиция. Ето редута.
Незавършен от източната страна.
- Варя.
Между хълмовете няма нищо.
- Варвара Андреевна.
Ето и това!
- Това е много опасно.
Добре. Един за вас и един за мен.
Варя?
Какъв е този тон?
Майчице! Помощ.
Петя, скъпи. Спасете ни!
Отнася ни към турците!
Петруха, след мен!
Дръжте се, Варвара Андреевна!
Катерете се по мен.
Петруха, пълен напред!
Не ме опипвайте така безцеремонно.
Варвара Андреевна...
дръжте се по-здраво.
Петруха!
Пълен назад!
Петя!
Майчице!
Страх ме е.
Дръжте се, Варвара Андреевна.
Господи, Ераст Петрович.
Не ме гледайте. Моля ви, не ме гледайте.
Ето тук има две батареи.
Тук има незавършен редут. От източната страна.
Между тези два хълма, няма абсолютно нищо.
Дълго тясно дере.
Води направо в града.
Това е направо ключ към Плевен. Но най-важното...
Най-важното е...
абсолютната секретност.
Веднага ще помоля за награда за вас
и Суворова.
По-добре освободете годеника й.
Вие знаете, че Яблоков не е предател.
Знам, но...
престъпното нехайство
не е по-добро от измяната.
Лаврентий Аркадиевич,
тези сведения ги получихме благодарение на г-жа Суворова.
Ние с вас пием чай,
а тя сега изпълнява задача.
Аз съм първи.
- Че си пръв, си пръв.
Само за мляко мога да те изпращам.
Какъв ординарец ми пробутахте. Варвара Андреевна.
Варя!
Пуснаха ли те?
- Не съвсем.
Ще нощувам в ареста, а през деня...
"Муха", Ваше превъзходителство.
- Ти си "муха". Позориш мен
и Соболевската бригада.
- Аз само за минутка.
Пуснаха ме срещу честната ми дума. Извинявай.
Слава на бога.
Сега всичко ще се подреди.
- Господа...
победата е моя.
С какво моето дубъл "В" е по-лошо?
Аз твърдя, че малкия монограм
изглежда точно така. Но в знак на примирение...
Господа, ще намокрите ли гърлата?
Подготвил съм подаръци за всички.
Поименни кратуни със златен монограм.
Ераст не дойде.
Е.П. Еремей Перепьолкин.
М.С. Ваше превъзходителство.
Семьон, шампанско.
- Защо?
Запазил съм прелестен силен ром.
Дай половин дузина. Аз плащам.
Лукан, ти си като Монте Кристо.
Няколко дена вече харчиш, а парите не ти намаляват.
Нашият род е най-богатия в Румъния.
Е, богиньо, на кого ще дадете наградата?
С кого ще отидете на пикник?
Признайте си, полковник. Вие знаехте за времето на щурма.
Аз много неща знам.
Румънския принц Карл,
получи секретната диспозиция,
и разбира се, ме попита за моето мнение.
Това е храбрия батальон на Костромския полк.
Участва в обходен маньовър.
Поручик.
Мадам, ние само ще отидем до Плевен и ще се върнем.
Госпожице, изчакайте ни.
Добре, шампанското ще ви чака.
Строй се!
Първа рота, строй се!
Пълен идиотизъм.
Защо?
Казах на Карл. Ваше Височество,
диспозицията е глупава. Щурмът ще се провали.
Негово Височество ме послуша
и румънската войска не участва в днешните събития.
По-весело, братлета.
Глупавата старост не ни чака.
Ние ще се изтърсим като сняг върху главите им.
Продължавайте!
Шрапнел!
Момчета...
Юнаци!
Не разваляйте строя!
Разстреляха и трите колони.
Даже не успяхме да се доближим.
Недей да плачеш.
Пийни.
Престани.
Румънския принц му е показал диспозицията.
Успокой я.
Лукан му е казал, че нищо няма да излезе.
Лукан му е казал?
Вие сама ли чухте?
- Да.
Ето какво.
Това променя...
- Какво променя?
Какво променя!
Какъв е тоя маниер да кажеш "А", и да не казваш "Б".
Това, Варвара Андреевна, е измяна.
Каква измяна?
Tака... Полковник Лукан,
един от големите мъже,
предсказва поражение на руската армия - това първо.
Второ, запознат е с диспозицията.
Трето, успехът на операцията зависеше от обходния маньовър.
Нашите влязоха в дерето,
и попаднаха под ураганен огън
едновременно на три участъка.
Това е четвърто.
Какъв е извода?
Турците са знаели кога и къде да стрелят.
Ето какво. Варвара Андреевна,
принуден съм да ви помоля за помощ.
На всичко съм готова.
Задачата няма да бъде приятна.
Принц Карл и свитата му заминават за Букурещ през дните на затишие.
Бих искал вие също да заминете
в румънската столица да се поразведрите.
Постарайте се да разберете каква птица е този Лукан.
Той непременно ще си разпери перата пред вас.
Вие сте млада и привлекателна персона.
Не вярвам на ушите си. Такъв изискан комплимент,
"привлекателна персона".
Букурещ. Гранд-Хотел.
И вашия годеник е много мил.
- Така ли мислите?
От моя страна би било престъпление,
да атакувам вашите чувства.
Какво?
- Но леко предсвадбено увлечение...
Просто за да се усещате като жена.
Надявам се, че ме разбирате?
Не съвсем, аз...
съвсем се задъхах, трябва да се подправя малко.
Не, не ме изпращайте. Няма да се бавя.
Келнер, шампанско.
Нямаме никакво доказателство.
- А Казанзаки,
този неприятен субект, си разбира от работата...
Извърши обиск в шатрата на полковник Лукан.
Изплаши румънските съюзници, но има резултат.
Къде го намерихте?
- В дюшека.
Г-н генерал, детско скривалище. Съвсем за глупаци ни мисли.
Извинете, какво намерихте?
Светни.
- Турски пари.
Английски. Документ, подписан от султана.
Всеки поданик, с всякакво звание, е длъжен да оказва
на приносителя на това пълно съдействие.
Към делото.
- Господин генерал,
експертите провериха, подписът и печата са подправени.
Е, какво? Ще го арестуваме ли?
- Не.
Ще установим наблюдение, ще изясним контактите.
Разрешете да се напусна.
- Къде и защо?
Трябва да изпратя телеграма на г-жа Суворова.
Тя не знае колко опасен може да бъде този човек.
Може да направи някоя глупост.
Виенско пиано.
Дневник.
На румънски.
Знаех си.
Досетих се.
Наистина ли?
Когато си тръгвахте, така ме погледнахте...
Почаках малко...
за да не бъде прекалено очебийно...
Всяка секунда...
ми се струваше цяла вечност.
Вътре в мен всичко бушува.
Ела при мен...
дяволице.
Сега.
Идвам.
Не сте ме разбрали.
- Не съм ви разбрал ли?
Аз всичко разбирам.
Целомъдрието...
- Махай се...
Пуснете ме!
Помогнете!
Полковник, вие сте откачили.
- Вървете по дяволите.
Френска проститутка.
Мерзавец, ще ви размажа като хлебарка.
Дуел.
Със всички наведнъж? Много благородно.
Вие може да си изберете, но помнете, че аз ви нарекох мерзавец.
Извинете, но аз го ударих по мутрата.
Може би все пак ще разрешите да избере оскърбената страна?
Това е справедливо.
Добре. Щом ще се стреляме, да се стреляме.
Условията.
Дуелът ще бъде само един. С този, когото избера.
Ако остана жив, никакви повторни предизвиквания.
Не се бой, няма да оживееш.
- Отлично.
Избирам капитана.
Мен?
- Вие казахте, че съм откачил.
Там, на стълбите.
Моля, излезте на двора, ще се дуелираме.
Маклафин.
Бъдете мой секундант.
Вървете към позицията по команда.
Стреляйте когато пожелаете. Но след пропуск,
заставайте на позиция.
Стреляйте веднага. Това е единственият ви шанс.
Успех!
По дяволите.
Хайде.
Бог показа мошеника.
Лукан е убит.
Плевен.
30-и август. Главният щурм.
Наблюдателен пункт за журналисти.
На правилното място сте, господа. Оттук всичко се вижда.
Отивам при Соболев.
Не трябваше да ме докарвате тук.
Какво щяхте да правите в лагера?
Анвар го няма вече.
- Грешите.
Помните ли как ви подхвърли преоблечения в Плевен.
По същия начин ви подхвърли и Лукан.
Отблъснаха ни, хората са малко. Отивам за подкрепления.
Господине, една снимка за списанието?
Нямам време.
10 към 1 за руснаците.
Десет? Добре. За турците.
Конят ми.
- Къде отивате?
Там.
- При Соболев ли? Защо?
Не знам.
Варвара...
Искате ли да погледате?
- Да.
Хайде.
Граф Зуров от Соболев.
Ние сме в Плевен.
Една снимка, моля.
Пленихме знаме.
Ако казаците успеят навреме да дойдат
и дявола няма да ни изтика оттам. Победа!
Ваня, по-бързо. Ротмистър, идвам с вас.
Победа!
Ей, ти какво?
Ваше величество, добрахме се до самия център.
Издържах два часа срещу главните сили на Осман,
а вие не благоволихте да ми дадете и един полк. Как да го разбирам?
Как да го разбирам това?
Михаил Дмитриевич, разбирам твоето недоволство.
Ако знаех, щях да изпратя целия ни резерв, а не полк.
Но ти ми съобщи прекалено късно.
- Как късно.
Моят адютант граф Зуров се промъкна към вас около шест.
Уверявам те...
- Какво ме уверявате?
Зуров е видян около щаба в 5:30. Аз се държах до 8:00 часа.
Загубих 2/3 от хората си.
Хората ти ще бъдат наградени. Теб произвеждам генерал-лейтенант.
Колкото до изчезналия пратеник...
Ваше Величество...
Разследването се води от най-добрите ни сътрудници.
Много ви моля, всички намерени детайли,
даже дреболиите, отбелязвайте със знаменца.
Ераст Петрович.
Обърнете го.
Продължавайте да търсите.
- Търсенето да продължи!
Насам, Ераст Петрович.
Намерих.
- Продължаваме търсенето.
Продължаваме.
- Не се разсейвайте...
Ротмистър Пастухин.
- Аз.
20 хиляди убити! Това е катастрофа.
Да. Сега забуксувахме при Плевен.
Засада.
Ето точно тук го е нападнал Казанзаки.
Догонил го е, и е стрелял. Граф Зуров беше добър офицер.
Успял е да рани Казанзаки в рамото.
Успял е да се отдалечи на ето това разстояние.
Разбрал е, че няма да може да се измъкне
и се е застрелял.
Вашият Казанзаки, какво?
Да не е бил силно откачен?
- Казанзаки е турски агент.
Вашият Казанзаки е някакъв дявол.
Дайте ми го. Това е веществено доказателство.
И вие сте същия, Фандорин.
От вас има същата полза, като от вашата помощничка.
Госпожице, от вас на водка ли мирише?
Вие какво, пиете ли?
- Не съм пила, а се измих.
С водка?
- Мислех, че в кратуната има вода.
Там в храстите.
Това са глупости.
Сега вече всичко съвпада.
В храстите?
Кратуна?
Обискът в шатрата на полковник Лукан също беше направен от Казанзаки.
Той е подхвърлил уликите.
Такава ли?
- Да.
Там, където висеше, ли я оставихте?
Мисля, че да. За какво ви е?
- Монограмът.
На кратуната трябва да има монограм.
Зуров поръча за всички поименни кратуни.
Това изстрел ли беше?
Стой.
Изминаха 3 месеца. Плевен е обсаден.
Къде е Анвар?
Търново. Военна болница.
Плевен стои ли стои. И не желае да се предава.
Тръгвай.
Подстригали ли сте се?
- В болницата.
Бях в безсъзнание, тогава са ме подстригали.
Здравейте, госпожице... Варвара Андреевна.
Ераст Петрович. Вие ли сте!
Да.
- Благодаря ти, Господи. Как сте?
Също неотдавна ме изписаха от болницата.
Как го правите това?
- Интересен човек, нали?
А защо?
Трябва ми... вашата помощ.
Разбира се.
Трябва да бързаме.
Стой, спри.
Ето го.
- А какво трябва да правя?
Просто го разпитайте за новините.
- Господин Маклафлин.
Това съм аз. Върнах се.
Здравейте, госпожице Суворова.
Как са вашите счупвания?
- Зараснаха.
А как е господин Фандорин?
Върна се преди два дена, а след това изчезна.
А Анвар, така и не го намериха.
Това нова мода ли е?
Да.
- На мен не ми харесва.
Елате при мен. Имам термос с чай
и пирожки. Сестрите ми ги изпекоха.
Дайте ми дума, че нищо няма да кажете.
Поне до десет часа.
Честна дума. Какви са тези тайни?
Имам информация от Плевен.
Днес в 10 часа в щаба на генерал Ганецки
ще дойдат парламентьори от Осман паша.
Да се предадат.
- Какво говорите?
Никой...
освен мен не знае. Стой.
Аз отивам при Ганецки.
Исторически момент.
- Ами ако не е истина?
Това е много надежден източник.
Госпожице Варя, обсадата завърши.
По дяволите. Корпусът на Ганецки охранява южното шосе.
Отбраната е по-слаба. Времето минава.
Варвара Андреевна... аз ще отида при Ганецки, а вие при Соболев.
В такъв вид?
Можете ли да управлявате каруцата?
- Не знам.
Бъдете...
внимателна.
- Вие също.
Тръгвайте.
Тръгвайте, милички. По-бързо.
Пристигнаха турските парламентьори!
Господин генерал...
Имам важно съобщение за вас от Маршал Осман паша.
Заповядайте в къщата, господа.
Да донеса ли... самовара?
Добре, махам се.
Аз съм полковник Исмаил бей. Личен адютант на Маршала.
Осман паша ми заповяда да ви връча своята сабя.
Поласкан съм.
Идвам при генерала със спешна информация.
Това е диверсия!
Турците се опитват да пробият отбраната!
Тревога!
След тях!
Ераст Петрович, положението ви е известно.
Най-накрая превзехме Плевен,
пътят към Константинопол е свободен, но...
Англия ни заплашва с война и може би ще започне да стреля.
Решено е да се изпрати послание на правителството на кралица Виктория.
Турският шпионин е нанесъл тежко оскърбление на Британия,
представяйки се за английски поданик.
Маклафлин не беше открит.
- Все едно потъна вдън земята.
Сега е ясно, че това е бил истинския Анвар ефенди.
Грешка след грешка.
- Да се върнем на въпроса.
Вие, Фандорин...
- Трябва да разбереш, Фандорин,
че от това как ще представиш доказателствата,
от твоята убедителност, от твоите маниери,
в голяма степен ще зависи изхода на тази тежка война.
Трябва да забием клин между Турция и Англия.
Бог да е с вас, Фандорин. Аз ти вярвам.
България
Одрин
Султан капус
До Цариград остава една ръка разстояние.
Когато разбития враг бяга, искам да се обърна към вас,
мои бойни другари.
Искам да вдигна тост за нашият приятел Шарл.
Най-безстрашния кореспондент на света.
И най-накрая, господа,
за нашето очарователно вдъхновение.
Музата и ангелът спасителя в едно лице. За Варвара Андреевна.
Господа офицери!
Сигурно ли е, че войната свърши?
Ето вижте.
Пристигнаха турските парламентьори от Константинопол.
Примирието не е подписано, но стрелбата вече завърши.
А Фандорин още го няма.
Би било ефектно. Белият генерал забива щит на вратата на Цариград.
Щабът няма да разреши.
Ами ако се повозим на влака, господа?
Турците ще си помислят, че се връщат парламентьорите
и ще ни пропуснат. Ще стане страхотен репортаж.
Авантюра.
- Кой ако не Михаил Дмитриевич?
И колко войници ще качиш на влака?
Максимум половин батальон. Това е самоубийство.
Да, правилно. Това е много отчаяна идея.
Първият път при Плевен ударих в тила на Осман паша без заповед.
Господа офицери...
слушайте моята заповед.
Извинете, господа. Струва ми се,
че не трябва да ходим в Константинопол.
Когато видят колко сме, ще ни размажат.
Може би да слезем ето тук.
Ето така е през целия ми живот.
Засилвам се, и в дупката.
Нищо, засега не съм се удавил. Бог е милостив.
В действителност съм самотен като вълк единак.
Понякога така ми се свива сърцето.
Колко са ви смешни бакенбардите.
- Заради вестниците.
Никой няма такива.
Само една ваша дума, и ще ги обръсна.
Ще си оставя само мустаците.
Е, какво?
Какво какво?
Вие, моя гълъбице, Варвара Андреевна.
Направете ме щастлив.
Дайте ми своята ръка и сърце.
Султан капус, Ваше превъзходителство.
Пристигнахме.
Без разузнаване да не се влиза...
Какво е това здание?
Султан капус.
- Там ще бъде щаба.
Влакът да се върне за подкрепление! Да се сложат часови!
Отваряйте!
Стой. Къде?
Вече изминаха осем часа.
Не знам, ваше превъзходителство, но влакът го няма.
Изпратих хора да поправят връзката на телеграфа, също не се върнаха.
Фандорин?
- Здравейте, господа.
Ераст Петрович!
- Каква е тази униформа?
Идвам от Константинопол. Трябва веднага да се връщате.
Даже не си представяте...
- Смених буталото и сега работи.
Соболев не отстъпва.
- А и няма с какво. Влакът замина.
Господин генерал, разбирате ли какво сте направили?
Опърлих брадата на турския султан.
По скоро бакенбардите на господаря император. Погледнете.
Виждам. Цариград.
- Не, ето там.
Това е английска ескадра.
Съгласно секретния англо-турски протокол, ако само един руски войник
влезе в Константинопол, ескадрата ще открие огън.
Англия ще обяви война на Русия.
- Фандорин...
Армията ни и без това е обезкръвена.
- Господи, как ви...
Какво?
Как ви хвалеше генерал Мизинов.
Каза, че сте в Лондон.
- Бях в Константинопол.
Извинете ме. Генерале, не може да воюваме с Англия.
Само една малка грешка и ще стане като в Кримската война.
По дяволите.
Отстъпваме. Свирете сбор.
Защо в Константинопол? А разобличаването на Маклафлин?
Маклафлин не е Анвар.
Какво говорите! Кой тогава е Анвар?
Ето го.
Мархаба, Анвар ефенди.
- Какво?
Намерили сте време за шеги.
- Отначало подозирах Д'Евре.
Мен?!
- Да.
После видях. Всички линии се събират в една точка.
Само че нямах доказателства.
Каква точка? Ераст Петрович, говорите несвързано.
Аз също дълго време не можех да разбера.
Не е за учудващо. Вие сте истински виртуоз.
Подхвърлиха ви при нас като пленен офицер.
За по-голяма достоверност даже си одраскахте кожата с изстрел.
Чухте, когато говорех на генерала за Плевен.
Трябва веднага да се превземе Плевен.
Натам се движи корпусът на Осман паша.
Заменихте шифрограмата. Беше достатъчно
да примамите Яблоков от стаята с бележка.
Лунц!
След това се избавихте от излишния свидетел.
Лунц, кой ви даде тази бележка?
След това примамихте нашата войска в капан,
като устроихте инсценировка с лъжливия Анвар.
Преди втория щурм вербувахте загубилият на карти полковник Лукан.
Митя!
- Благодаря.
Семьон. Шампанско.
Защо? Имам прекрасен ром.
Половин дузина. Аз плащам.
Лукан, ти направо си като Монте Кристо.
Няколко дни подред губиш, а парите ти не намаляват.
Нашият род е най-богатият в Румъния.
След това се отървахте и от него по много ловък начин.
Мен Христос ме спаси. Не умея да стрелям както трябва.
Но най-важният ви трик,
беше убийството на Зуров и Казанзаки.
Благодарение на което, Плевен отново издържа.
Причакали сте идващият след вас вестоносец в храстите.
Победа! Ей, ти какво...
Убили сте и двамата. Зуров от упор.
Казанзаки се е наложило да доубиете, като сте инсценирали самоубийство.
Подхвърляйки на Маклафлин
информацията за мнимата капитулация на Осман паша,
едва не помогнахте на турците да пробият блокадата.
Ако не беше Варвара Андреевна...
- Къде е Маклафлин?
Той е убит.
Мисля, че диверсантите за него са имали специална инструкция.
Трупът е скрит или е насечен на парчета.
За да не бъде възможно разпознаването.
Нямате никакви доказателства.
Да, господин капитанът би могъл да направи всичко това.
Но това не е достатъчно.
- Не бих могъл да го направя.
Не бих могъл.
Вие сте прав.
Целите ми гърди са в кръстове.
Нямаше доказателства.
Но сега има. Едно, но неоспоримо.
Снимка на Анвар.
Видинският губернатор Юсуф паша
обещал на Анвар да унищожи снимката.
Но му дожаляло.
Оставил я за потомците.
Фандорин! Фандорин, предателство!
Какво правите, капитане?
Митя!
Не стреляйте!
Правилно решение. Ще уцелите дамата.
Жалко, че тогава не се получи.
В пещерата.
Слушайте, Перепьолкин. Или както се казвате там, Анвар.
Ако косъм падне от главата й, със собствените си ръце...
За какво съм ви?
Не се притеснявайте, госпожице.
Скоро всичко ще свърши.
Вие прекрасно подхождате за ролята на сирене в капана за мишки.
Защо сирене?
- Искам Соболев да остане тук,
в Султан капус.
Да не е напразно, че го примамих.
Соболев е рицар, няма да остави дама в беда.
Няма смисъл. Под тапицерията има стомана.
Дай динамита!
- Не бива, ще взривим и двамата.
Фандорин, защо по-рано не намерихте своя паша?
Юсуф паша го няма в Константинопол. Напразно пътувах.
Тогава кой е на снимката?
- Беше блъф.
И сега какво?
Според плана скоро ще дойде полк от султанската гвардия.
Великият и страшен Соболев, самият Бял генерал
ще бъде спипан като мишле.
И Англия най-накрая ще разбере,
че няма защо да се бои от руснаците.
Ние още ще повоюваме.
Гамбитът ще бъде изигран докрай.
Кой?
- Какво.
Те вече са тук.
Пазете се! Турците идват.
Чувате ли?
Ще ви спася. Честна офицерска!
Пазете се, там има турци на покрива.
Ненавиждам бездействието.
Пет патрона.
Раниха генерала! Прикрийте го!
Един.
Два.
Недей.
Благодаря ви.
Зашеметих ли го.
- Не.
Вие пробихте черепа на гения на шпионажа.
Аз?
- Да.
Златото е най-тежкият метал.
Да, да помня. Относително тегло 19.
Какво?
- Тихо е.
Не стрелят.
Кой победи?
Ти къде си влязъл, твоята мама?
Твоята мама...
Ето, всичко завърши. Мир е.
След толкова жертви.
Анвар отлично изигра своя гамбит. Мен..
ме наградиха, а трябваше...
Защо се самонаказвате? Ако не бяхте вие...
Не знам какво би се случило с всички нас.
Мизинов ми каза същото.
Предлагаше ми всякаква награда, която бих...
бих поискал.
- И какво си поискахте?
Аз ли? Засега...
Да замина колкото се може по-надалеч.
Къде?
В Япония. По-далеч няма, струва ми се.
Когато завършат преговорите...
- Варя...
Варя.
Ще тръгнем без теб. Време е.
Аз сега...
- Сбогом, Ераст Петрович.
Сбогом.
- Ераст...
Ераст Петрович...
защо?
Нали сега...
и вече завинаги...
Завинаги, разбирате ли?