Divine Secrets Of The Ya-Ya Sisterhood (2002) (Divine Secrets Of The Ya-Ya Sisterhood CD 2.sub) Свали субтитрите
Какво?
-Здравей, скъпа!
-Здрасти
Спри колата!
Не мога да те чуя!
Спри колата!
-Спри колата, Виви.
-Не!
Виви, спри колата!
Върви по дяволите!
Отивай, предупреди ги.
Дай им време да се разбягат като мишки и плъхове!
О, Господи!
Голяма късметлийка си.
Ако беше одраскала бебчето ми, щах да ти отрежа главата.
Настоявам да махнеш от пътя ми този боклук...
...веднага!
-Ти с кого мислиш, че разговаряш?
-Знам, че тя е там.
Какво става? Всички ли сте ме предали?
Да.
Твоите най-близки приятелки от детинство програмират дъщеря ти да те унищожи.
Най-добре някой да ме осведоми какво става.
Виви, успокой се.
Ще се наложи да ни се довериш!
Ако сега отидеш там, ще провалиш живота на всички.
Защо непрекъснато чувам, че провалям живота на всички?
На всички ли, Тинси? Вече и непознати хора го казват.
-Кои непознати хора?
-Конър. Той ми се разкрещя.
Тя била си тръгнала от тяхния живот, каквото и да означава това.
Тръгвай! Отивай си вкъщи! Веднага!
Не ми говори така, че ще те сритам чак до следващата сряда.
Тогава аз ще те сритам в четвъртък.
Сега се качвай в проклетата кола и се прибирай вкъщи!
Боклук.
Това е абсурдно! Не мисля, че е имал предвид това.
Деца, трябва да забавим темпото, или ще изплюя някой бял дроб.
Сидо, честно казано имаш вкус към драматични ефекти,...
...но не можеш да отложиш сватба...
...и да захвърлиш 7-годишна връзка само с един телефонен разговор.
Особено след конската доза, с която те надрусахме снощи.
Спрете! Трябва да почина!
Не съм. Не го направих заради това.
Не мислите ли, че е подозрително, че все още не сме женени?
Той ми предложи още на първата година. Аз непрекъснато отказвах.
-Защо да е подозрително?
-Защото!
Нещо трябва да не е наред.
Отдавна приспах биологическия си часовник!
На теория става. Видяхте го.
Кой не би искал бебета от него?
Всеки път, когато се стигне до там, нещо ме спира.
-Просто ме кара да спра.
-И нямаш ли представа защо?
Имам представа.
Ами ако съм като нея, и се обвържа, а после...
Какво?
Набия всички и после избягам.
-Това ли мислиш, че стана тогава?
-Какво има да мисля?
Аз си спомням какво стана. Искаше ми се да мога да забравя.
Вие си имате белези от Я-я. Но вашето е нищо в сравнение с моите спомени.
Ако имам и капка от нейните гени, по-добре да си остана сама.
Никое дете не заслужава такъв живот. Нито пък Конър.
Тя не ни искаше, добре. Просто не трябваше да се връща.
Но вие отново я довлякохте, а тя продължи да пие, докато ние си тръгнахме.
Вие знаете, все пак вие забърквахте питиетата!
Господи, тя не знае абсолютно нищо, нали?
Сида, иди да вземеш Лулу. Бейлър, влизай в колата.
Тръгваме си. Не мога да издържам и секунда повече в тази къща!
Не мога да го понеса! Не мога!
Мария! Майко на майките.
Виждаш ли ме?
Тук съм!
Пак съм аз.
Отново имам нужда от божествената ти намеса.
Ето я и молбата ми.
Най-голямата ми дъщеря, Сидали, онази, от която все ти се оплаквам?
Дето много приказва?
Тя е на път да напусне истинската си любов.
Моля те, спри я.
Не й разрешавай да избяга.
Прави го заради мен.
Тя никога не го е казвала, но аз си го знам.
Досега тя ме е виждала само като пречка.
Поемам пълната отговорност.
Но моля те, не казвай на никой.
Моля те, предай молбата ми на Сина си и Баща Му.
Обещавам да пуша само един път...
...на ден.
И ще пия по едно питие един път на седмица, тоест, на ден.
Ще направя всичко по силите си.
Ако й помогнеш да се справи само с това нещо,...
...ще ти се отблагодаря някак си.
-Татко.
-Здравей, захарче.
Я да те видя. Изглеждаш много добре за заложница.
Ами, тези, които ме плениха, са доста човечни.
И ти се държиш доста добре.
Е, още една чудесна бръкотия.
Да.
Най-добрият урок, който научих от теб, е, да се снижа и да изчакам.
Какво стана?
Охраната беше нарушена, беше извикана подкрепа.
Я-я тревога от първа степен.
Но затворникът беше оставен без охрана.
-Би могъл да ме освободиш.
-Бих могъл.
Но после пак - където и да отидем отново ще бъдем тук.
-Няма изход.
-Повече прилича на Стокхолмски синдром.
Ти го имаше това. Какво стана с мен?
Ти ще станеш водача на масите.
Пациентът превзема лудницата.
Какво има?
Нищо. Няма значение.
Какво? Защо мен ме водите в съда?
Не аз съм тази, която е хваната в подло предателство.
Това е повод за обсъждания.
Съдебните заседатели все още са под въпрос, друже.
Вашите деца не са писатели.
Те не излагат най-тъмните ви тайни...
...за забавление на цялото общество.
Ако знаех, че ще стане писател, никога нямаше да...
-Какво?
-По дяволите!
Няма ли да спреш да мислиш как ще се отрази на репутацията ти?
Помисли като говориш. Нямаш никаква представа.
Не мога да повярвам, че точно вие ми причинявате това.
-Тя знае твърде много за всичко.
-Тя не знае абсолютно нищо.
А от това, което знае, си е извадила съвсем погрешни заключения.
Това е, мила: ако ти не й кажеш, ние ще й кажем. Това е всичко.
-Това не е начинът на Я-я.
-Вече е.
Я-я.
Сега, да хапнем.
Не бяхме добре подготвени. Може да се каже така:
Пътят към ада е постлан с добри намерения.
Ами обратният път? Той с какво е постлан?
Смирение.
Наистина?
Тя някога имала ли го е в репертоара си?
Не че би си го признала.
Гордостта прикрива множество грехове.
Но когато живееш с някого достатъчно дълго...
...можеш да видиш какво се опитва да скрие,...
...по начина, по който се опитва да го скрие.
Нея също я боли, момиченцето ми.
Татко?
Бил ли си обичан достатъчно?
Какво е достатъчно?
Моят въпрос е...
...дали ти беше обичана достатъчно?
Никога не е късно.
Свързахте се с Конър и Сида.
Оставете съобщение и ние ще ви се обадим.
Здравей.
Много се извинявам, че ви притеснявам толкова късно. Вие ли сте г-н Уолкър?
-Зависи.
-Аз съм Конър Макгил.
Трябваше да се оженя за Сида? Но тя беше...
-...отвлечена от вашите приятели...
-Синко, спести си думите.
Аз не съм по тази част.
Влизай. Виви Уолкър, Конър Макгил. Тя ще поеме оттук нататък.
Късмет.
Лека нощ.
Защо се запознаваме чак сега, Конър? Това нейно дело ли е или твое?
Сама знаете отговора.
Тя каза ли, че отлага всичко?
Тези думи ли използва? Не, каза: "Не изпращай поканите."
Но не каза да ги изгориш или да ги изхвърлиш, обнадеждаващо е.
Отне ми години да я уговоря да определи точна дата.
Тя все казва: "Защо да избързваме?" "Така сме добре, защо да го променяме?"
Не знам от какво се страхува. Мисли, че може би всичко ще се провали.
Знаеш защо мисли така, нали, скъпи?
Защото се проваляше.
Винаги се проваляше.
Какво? Какво става?
Вдигни си ръцете.
Гълтай.
Съжалявам. Мислих, че е вода.
Лулу и Бейлър са болни. Бейлър се изпусна в леглото.
Бейлър, о, Господи! Хайде! Влизай във ваната.
-Свали си панталоните!
-Съжалявам. Не беше нарочно!
Спри да кашляш и ми помогни!
-Бейлър, трябва да си добро момче.
-Коремчето ме боли.
Трябва да ти премерим температурата.
-Господи, Лулу!
-Извинявай, мамо.
Повръщай в тоалетната!
Къде е баща ви? Защо трябва да правя всичко сама?
Спри!
Господи!
Мамо.
-Вземи ме на ръце.
-Мамо.
Млъквайте!
Мамо, ела тук.
Уилета.
-Имаш ли някакви пари?
-Не, госпожо, нямам.
Накарайте малкия Шеп да изяде овесената си каша, иначе ще омете сладките до последно.
Къде отивате с хубавото палто?
-На изповед. За опрощение на греховете.
-Внимавайте с младите свещеници.
Ще се върна след час.
Прости ми, отче, съгреших. Последно се изповядах преди 2 седмици.
Продължавай.
Отче, имам лоши мисли за семейството си.
-Намразили сте съпруга си?
-Да, децата си също.
Колко пъти си имала такива мисли?
-Твърде много, за да ги преброя.
-Какви са тези лоши мисли?
В мислите си...
...искам да изоставя децата си.
Искам да нараня съпруга си.
Искам да избягам.
Искам да съм свободна.
Искам да бъда прочута.
-Трябва да пропъдиш тези мисли.
-Ами ако не мога да ги спра?
Ами тогава, помоли Мария, майката на нашия благословен Божи син...
...да те научи да носиш кръста си покорно,...
...търпеливо, и в пълно съгласие с волята Божия.
Добро утро. Може ли малко кафе, моля?
Да. Благо... Момент. Днес четвъртък ли е?
Петък?
Здравей, скъпа. Добре ли си?
Аз съм добре, скъпа.
Сида, мила, не плачи.
Как са останалите?
Съвсем сами?
Много съм горда с вас, скъпа. Това е добре.
Прибирам се вкъщи.
Днес.
Какво ще кажеш за скариди за вечеря?
И аз те обичам.
До скоро.
Тя знае ли за всичко това?
Знае, че заминах.
Не беше за първи път. Знам, че ме обвинява.
Разбира се, че ме обвинява, както аз обвинявах моята майка.
Не съм объркала нейния живот повече, отколкото моята майка обърка моя.
Почти го направи.
Но истинската...
...непоправима вреда...
...аз си я причиних сама.
Виви.
Аз просто искам тази жена да се омъжи за мен.
Виви?
Ти ли почука?
Какво има, скъпа?
-Имам един въпрос.
-Ами...
Е, какъв е въпросът, мила?
Съсипах ли живота ти?
Винаги съм мислил, че аз бях този, който ти съсипа живота.
Това е може би една от многото лъжи, които си казвах през цялото време.
Виви, ти направи живота ми интересен.
Първо се опитвах да те стигна. После се опитах да не стоя на пътя ти.
Но в момента, в който те видях, разбрах, че друга като теб няма.
Когато произнесох "в добро или в лошо"...
...знаех, че шансовете са равни.
Шеп?
При теб или при мен?
Ти избираш.
Това Конър ли е?
-Сигурна съм, че е той.
-Да се придържаме към плана.
Идвате точно на време. Направих бухтички.
-Здравей, Виви.
-Виж кой е тук.
-Здравей, Конър.
-Добро утро, дами.
-Конър, за какво си дошъл?
-Да си взема булката.
-Ще те намрази, ако чуе как я наричаш.
-Това ще е наша тайна.
-Разбрах, че тайните са ви специалитет.
-Затова сме дошли да поговорим.
Виви, мисля, че знаеш защо сме дошли.
Вече проведохме този разговор.
-Мисля, че бях пределно ясна.
-Пределно ясна и пределно глупава.
Това е абсолютно несправедливо.
Не съм отстъпила правата върху личния си живот на вас или на някой друг.
Скъпа.
Няма нищо срамно в това, което се случи.
Това беше отдавна, ти беше различна. Те са напълно прави.
Можеш да се довериш на Сида, скъпа.
Хайде, мила.
Ела с нас.
Не мога. Не мога аз да й кажа.
Дори не си спомням всичко.
Не искам аз да й го кажа.
Добре, скъпа.
Ще се радваш, когато всичко свърши, мила.
-Идвам с вас.
-Чакайте, не може да отидете всички.
Ще остана с теб.
Веднъж...
...много отдавна...
...оплетох конците.
Здравей, захарче.
Какво е станало?
Нищо. Конър не отговаря.
-Какво?
-Разположи се удобно, малката. Имам пълна бутилка.
Когато се върнах, спрях да пия.
-Опитах се да бъда добра майка.
-Как вървеше?
-Не толкова добре.
-Уилета!
Вземи това чудовище! Не мога да го изтрая! Не ме гледай с този поглед.
-Не съм те гледала.
-Ами недей!
Побързайте. Влизайте вътре!
Срещнах свещеник, който ме изпрати при един лекар,...
...който трябваше да ме излекува от демонът на алкохола.
Стана ли?
Млъквайте!
Стига сте вдигали толкова шум!
Понеделник.
Сряда, просяк, крадец.
Колко лекари ще...
Сигурна съм, че помниш неща, които би искала да забравиш.
Зная, че ти си отнесла големия товар.
Големият товар.
Направих беля.
-Хийтклиф, имам изненада за теб.
-Изненада ли, Луи?
Да. Затвори си очите. Хайде де.
-Не съм направил нищо.
-Всички вън.
-Махнете се от тези мръсни парцали!
-Навън вали.
Ще ви изчистя преди той да дойде.
-Не съм направил нищо!
-Трябва да ви спася!
-О, Господи, мамо!
-Господи, помогни ми!
-Мамо, почакай!
-Не е дошло времето!
Мамо, нека намеря татко!
Спри!
Виждам луната и луната ме вижда.
-Бягайте от нея!
-Съжалявам, мамо.
-Хайде, Лулу! Бягай!
-Съжалявам.
-Моля те, мамо престани!
-Аве, Мария, пълна луна.
Не, госпожо Виви!
-Трябва да ги изчистя!
-Те са чисти. Чисти като ангелчета.
-Качи ги в камиона, Уилета.
-Чейни, идвай!
Трябва да намерим г-н Шеп! Тя си е изгубила ума!
О, Господи, кървиш! Качвайте се в камиона!
Виви, чуваш ли ме? Хайде. Виви.
Знаеш ли какво е взела?
-Колко?
-Не знам. Яде ги като бонбони.
Д-р Лоъл. Този човек трябва да напусне града веднага.
Ще и дам успокоително.
Шеп, Виви е болна. Нещо й стана. Трябва да й намерим истинска помощ.
Мога да ви кажа какъв е проблемът. Не се храни.
Шеп?
Сега тя няма да яде. Не знае къде се намира.
Няма да й навреди ако сложи нещо в стомаха си, нали?
Здравей, скъпа.
Това е сандвич. Трябва да хапнеш, мила.
Добре, добре. Дъвчи, скъпа.
Бо?
Защо не отидеш да видиш как са децата.
О, скъпа.
Виви?
Мила.
Хайде.
Ела тук.
Да? И?
Тя не ви изостави, Сидо.
Със сигурност я нямаше.
Дяволски сигурно.
"Скъпа мамо, надявам се, че се забавляваш, където и да си.
Ние се държим добре, а аз вече мога да накарам Бейлър да е тих.
Така че той няма да те дразни. Обещавам.
Така че можеш да си дойдеш вкъщи когато поискаш.
Съжалявам, че те ядосахме.
Моля се за теб всяка вечер, а също и всяка сутрин.
Толкова много ми липсваш. Липсваш и на татко.
Може би мога да дойда да те видя и да поплуваме заедно, както преди."
Лулу, не хапи.
"Обичам те и ще ти пиша утре пак."
Сядай, татко.
"Искрено твоя, Сидали."
Беше шест месеца доброволно в клиника, Сида.
И когато се върна, се опитахме да я накараме да говори за кризата си.
Тя отказва и досега.
Веднъж успя да ме накара да й кажа как ви намерих с децата.
Всяка една рана по телата ви. Беше ужасена и се чустваше виновна.
Скъпа, мисля, че причината, поради която тя остана на разстояние, е...
...че тя никога не повярва отново в себе си.
Не мислеше, че ви заслужава. Всичко друго е постъпката й, малката.
И онези хапчета.
Дексамил. Половин Дексадрин, половин Милтаун.
Трябваше да я откажат от пиенето. Тогава никой не знаеше нищо за тези боклуци.
Това, за което най-много съжалявам, е, че...
...не говорихме с теб или с Бейлър, Лулу и Шеп за това.
Тогава имаше правило да не се месиш във възпитанието на децата на другите.
Исках да ти кажа, скъпа. Хиляди пъти.
Тя ме накара да се закълна, че няма и дума да продумам.
Говори, малката.
Аз просто...
...пресмятам наум хилядите долари,...
... които похарчих за терапия, която да обясни какво се е объркало.
Шеп?
Напиши й чек.
Отиваме да готвим. Имаме да приготвим рождения ден на майка ти.
Чао, засега, малката.
-Чао, скъпа.
-Чао на всички.
-Добре ли си?
-Да.
Не винаги беше зле, мила. Направи като мен.
Мисли за хубавите неща. Хвани се за това.
-Ти май си някакъв светец?
-Това съм аз.
Свети Шеп на зелените поля. Покровителят на слънчогледите.
Чао.
-Сядайте долу!
-Сядайте долу!
Добре, Сида, скъпа, ще ни трябват билети.
Нареди се на опашката.
Вземи 12 детски и 2 за възрастни. Трябва ми силен мъж!
-Неси, ти няма да се качваш, нали?
-Не.
Тинси, ти си достатъчно висока.
Още един.
Този малчуган остава, а тази се качва. Безопасно ли е?
Като бебешка люлка.
-Не бъди нахален, това са ангелчатата ми.
-Не се притеснявай.
Твой ред е, покатери се! Хайде, скъпа, тръгвай!
Не мога.
-Страх ли те е?
-Защо не се качиш?
Ще се качиш ли ако дойда и аз?
Добре. Наглеждай Бейлър.
Не изпробвай търпението ми.
Или ми кажи какво не е наред, или спри да се цупиш.
-Искам да се возя на самолета.
-Защо не го направи?
Не знам.
Сида.
Знам какво е да те е страх.
Но никой не стига до никъде, ако го е страх през цялото време.
Като си помисля за всичко, което никога не съм...
Искаш да се возиш на самолета? И няма да се примириш ако не стане?
Точно така.
Добре тогава.
Кой надува клаксона?
Сида и аз отиваме да се срещнем с един човек и един самолет.
Здравейте.
Знам, че сигурно сте изтощен след толкова дълъг ден,...
...но бихте ли направили още едно кръгче, за дъщеря ми?
-Не. Съжалявам.
-Моля ви?
Тя се паникьоса одеве, а сега умира да полети. Ще ви платя.
Госпожо, трябва да отида до Батън Руж.
После до Мейкън, Джорджия, сутринта. Тук съм от 7:00 сутринта.
Но мога да ви платя цели 1,18 долара.
Госпожо, 1.18 няма да покрият горивото, с което да излетя.
Ще се върнем. С пари. Само вие останете тук. Моля ви!
Исусе.
Трябват ми пари, Лайл.
Пиши 15 долара на сметката на Шеп. Всъщност, направи ги 20.
Съжалявам, не мога да го направя.
Защо не? Правил си го сто пъти преди.
Шеп ми е казал, че мога да ти дам колкото бензин и стоки искаш,...
...но никакви пари повече. Заради предишните пъти.
Не е това, което си мислиш. Бъди добричък и ще си остане между нас.
Той каза бензин, без пари. Той плаща сметките.
Всичко е наред, мамо, няма нищо. Да се откажем и да се прибираме.
Сидали Уолкър.
Да не съм те чула още веднъж да роизнасяш тези думи! Разбираш ли ме?
Хайде, излизай от колата.
Имам предложение за теб. Колко бензин ще купувате?
Пълен резервоар.
Нека да го пишем на сметката на съпруга ми, а вие ми дайте парите.
Моля?
Добре, разбирам какво имате предвид.
Аз самата съм женена за един стиснат кучи син.
Приятен ден.
Лайл! Беше надхитрен отново!
Вдигни си задника и налей на тази чудесна жена пълен резервоар.
Накъде е къщата ви?
Натам.
Ето я. Виждате ли?
Прилича на приказна страна?
Не живеем ли на най-прекрасното място?
Ние сме като две ангелчета, високо в небето, усмихващи се на нашите приятели.
Здравей.
Казваш го, сякаш знаеш, че съм аз.
Ами ти си.
Може би е добре, че там ще има много хора.
-Дръж се за мен, в ръцете ми тя е като глина.
-Гледай къде караш.
-Чейни.
-Сидали Уолкър. Свободна най-накрая.
Благодарение на Всемогъщия Бог.
Запознай се с Конър.
-Уилета.
-Здравей.
-Познаваш Конър.
-Здравей, Конър.
Хайде, синко, ела с мен. Ще се запознаем с Уолкъровите мъже.
-Мамо, онази репортерка...
-Не.
Истината боли, дечко. Това е.
Сигурна съм, че го заслужавам.
-Мамо, аз...
-Има някои неща, заради които...
...не очаквам да получа прошка.
Не и от децата ми.
Дори не и от Господ.
Има някои неща, за които би било нелепо да кажа...
...съжалявам.
Би било твърде...
...твърде слабо...
-Предполагам, дължа ти извинение...
-Не, не.
Не го казвай.
Мислих си какво бих ти казала, ако някога отново си проговорим.
Мислих за всички злобни неща, които да те накарат да се чустваш виновна. Знаеш ме каква съм.
Взимам един проблем, сдъвквам го, докато вкусът му избледнее...
...а после си го залепвам на косата.
Изведнъж всичко ми се проясни.
През всички години...
...когато се молех,...
...умолявах се на коленете си...
...Господ да ме направи по-силна, да ми даде повече,...
...да ме направи по-добра...
...да ме направи по-силна,...
...да ме направи нормална,...
...да изпълни всичките ми мечти...
Най-накрая открих отговора.
Какъв е?
Ти.
Всичко е събрано в една личност, всичко, което съм искала да бъда или да правя.
Ето те и теб.
Ти излезна от мен,...
...а аз така и не го осъзнах.
Мразя, когато отговорът е точно пред теб, а го пропуснеш. А ти?
-По дяволите, омъжи се за това момче.
-Ще се омъжа.
Знам, че отдавна съм получила наградата "Най-лоша майка на света"...
...но все пак и това е награда.
Ами.
Може би ще можем да ти я поднесем тук?
Това би било твърде...
...удобно. Може би ще мога да отида да си я взема.
Би могла.
Ето. Очаквах момента, за да ти дам това.
Веднъж почти го изгубих, но си го върнах.
Толкова е красив, мамо. Благодаря ти.
Има още нещо, което искам да те питам.
След това те пускам да танцуваш до насита.
Добре.
Но искам да си напълно искрена.
Сигурна ли си?
-Да.
-Добре.
Мислиш ли, че съм напълняла?
Не. Всъщност мисля, че май си твърде слаба.
Господ да те пази, скъпа.
-Сега върви и се забавлявай.
-Добре.
Ще й хареса.
Пожелай си нещо. Пожелай си нещо.
Оттук.
Сложи си сериозното лице.
Сега си в светая светих на храма на Я-я. Влизай.
Доведете малката напред.
Тъй като видя тайните документи на Я-я...
...и чу тайнствените тайни на Я-я...
...е време да бъдеш въведена...
...в същността на Я-я.
-Тишина.
-Извинявам се.
Ще бъдеш посветена в тайния орден.
Носим накитите за глава на кралиците, които са живяли преди нас и...
...които ни възлагат да изпълняваме техните вълшебства.
Те произхождат от индианските свети земи, джунглите на древните народи...
...прериите на норвежците и бреговете на гичегомите.
Гичегоми. Гичегоми.
Графиньо Пеещ Облак, поднеси ми бокала.
-Какво, по дяволите, е това?
-Това е кръвта на нашите хора.
Хората-вълци, хората-алигатори и лудите хора,...
...от които придобиваме силата да управляваме всички светове.
-О, пак ли ще правим това?
-Да, по дяволите.
-Разбира се, че ще го направим.
-Ето как се разпространяват болести.
Скъпа, единствената болест, която може да оцелее в кръвта ни, е алкохолизма.
Това ли е? Не различавам дали е белег или бръчица.
Това е бръчица.
-Зад ушите си имаш няколко белега.
-Млъквай.
-Отваряте старите си рани заради мен?
-Старите рани заздравяват, приятелко.
Има хора на този свят, които ще те спасят, когато си в беда,...
...ще ти защитят гърба, когато е необходимо...
...и са винаги до теб, когато имаш нужда от някой, на когото да разчиташ.
Ние сме могъщите свещенички на Я-я.
Нека никой и нищо да не ни разделя.
Сега и за вечни времена кръвта на всяка от нас тече и в другите.
Верни една на друга завинаги, да запеем песента на мамбо-гамбо:
Я-я!
-Хубаво е тук на верандата, нали?
-Много.
-Обичам те, мамо.
-Обичам те, слънчице.
Превод и субтитри: Мария Тодорова