Divine Secrets Of The Ya-Ya Sisterhood (2002) (Divine Secrets Of The Ya-Ya Sisterhood CD 1.txt) Свали субтитрите
Побързайте!
Това са накитите за глава...
...на кралиците, които са живяли преди нас.
Те произхождат от индианските свети земи...
...джунглите на древните народи...
...прериите на норвежците...
...и горите на могъщите амазонки.
Кралските корони на нашите народи.
Това е кръвта на нашите хора.
Хората-вълци...
...хората-алигатори...
...и жените-луни,...
...от които придобиваме силата да управляваме всички светове.
Всичко е наред, това е шоколад.
Тийнси Мелиса Уитман, провъзгласявам те за...
...Принцеса Голата Сойка.
Каро Елиза Бенет, коронясвам те за Дукеса Реещият Ястреб.
Неси Роуз Келъхар, коронясвам те за Графиня Пеещ Облак.
И аз, Вивиан Джоан Абът, отсега нататък ще бъда...
...Кралица Танцуващ Поток.
Чакай. Не мисля, че трябва да се порязваме с този нож.
Тишина!
Ние сме пламъците на огньовете, крилата на ветровете.
Ние сме капките на дъжда, и реките, и океаните.
Ние сме скалите и камъните.
И сега, по силата, която притежавам, провъзгласявам, че...
...ние сме могъщите свещенички на Я-я.
Нека никой и нищо да не ни разделя.
Сега и за вечни времена кръвта на всяка от нас тече и в другите.
Верни една на друга завинаги.
Да запеем песента с думите на мамбо-гамбо.
Много, много, много луни по-късно
Майка ми.
Какво мога да кажа за майка си?
Няма друг човек като Виви Абът Уолкър.
И тя би ви казала същото.
Мама беше изпълнена с чар, изглеждаше добре, беше прекрасна.
-Но беше увредена.
-Наранена.
-Най-чаровната наранена личност.
-Наранена? Как?
От времето, както и от всичко останало. Тя имаше потенциала за звезда.
Тя искаше нещо повече от това да бъде съпруга на фермер с четири деца.
Не знам.
Тя е просто твърде сложна личност.
Тя може да бъде обезпокоително естествена...
...и изведнъж да стане тъмна, сложна и неразбираема.
Сида, ти ли си?
Не искаме да изгорим това място. Това ли е всичко?
Точно това е.
Но тя минаваше през живота с грациозен танц.
Всички пушеха прекалено много, пиеха прекалено много, биеха се.
Жените манипулираха, мъжете се криеха в техните си убежища,...
...чакайки бурята да премине.
При все това изглежда, че те главно се забавляваха.
Когато казвате тъмна, имате предвид ядосана? Раздразнителна?
Не.
Въпреки че знаеше как да използва колан или пръчка.
О, не!
Те бяха за наше добро, за да не се разглезват децата.
Какво?
Дължа творческите си способности на нея.
Ако детството ми беше лесно, нямаше да има за какво да пиша.
Дъщеря на танцьорка на степ, депресирана от майка...
...и отдалечена, емоционално зависима...
O, по дяволите! По дяволите, Конър!
-Господи, това е катастрофа.
-Малко е пресилено.
-Не съм искала да кажа това!
-Успокой се.
Ти не разбираш. Дай ми един Ксанакс. Моля те.
Само вечерта преди представление, скъпа. И това правило ти го измисли.
Мога да кажа само, че се надявам това да не е много спешен случай,...
...защото взех само една бутилка водка.
Виви?
Пристигнахме!
Държа го.
Неблагодарна кучка!
Кой би помислил, че точно тя ще ми причини това?
Хайде, мила, гълтай.
Има нужда от още подправки.
О, Боже мой. Как?!
Как е могла да го направи? Тя беше добрата!
Знаете ли колко време продължи раждането й?
-По-малко от два часа.
-Ама болеше много!
-Никога не говори пред списание Тайм.
-Вероятно журналистката е натруфила всичко.
Тези янкита винаги искат да ни представят като тесногръди провинциалисти.
Би трябвало да се обадиш на Сида и да разбереш истината.
Тинси, откакто спря да пиеш, вече не можеш да мислиш трезво.
Как мога да се обадя на някой, който вече не съществува?
Дайте телефона.
О, Господи, тя е. Не вдигай телефона.
Конър, не вдигай телефона!
Конър, недей! Не го прави.
Ало?
-Здравей, Конър.
-Здравей, Виви, как си?
Ами, просто чудесно. Благодаря, че попита. Тя там ли е?
-Защо го направи?
-Тя е добре.
Говори с нея.
Мамо?
Дайте ми го! Дайте ми го!
Сида, тя ще ти се обади пак.
Кажете й, че е мъртва! За мен тя е мъртва!
Е, какво ти каза?
Омръзна ми от избухванията и пиянските й изстъпления!
Чух ледът в чашата, майко! Звукът на щастливото ми детство!
Защо й позволяваш да ти влияе така? Какво лошо има ако просто кажеш:
Здравей, мамо, да..., да... трябва да вървя, и аз те обичам, до скоро?
-Какво лошо има?
-Прав си за нормалните хора!
-Но Виви Уолкър...
-Която е възрастна жена...
Така и не преодоля привилигирования си, пиянски, егоцентричен, проклет живот!
Покани за родителите на Сида.
Завещание на Вивиан Абът Уолкър "Сидали Уолкър не получава нищо"
Шеп!
Шеп, ела тук!
-О, Господи, тя ще го направи.
-Какво?
Виж, ще се омъжи за онова момче. Имам предвид онзи мъж.
Първо: това означава ли, че вие двете вече си говорите?
И второ: колко ще ми струва?
Кога е сватбата?
И къде?
Не вдигай телефона, тя е. Недей!
Здравей, Виви!
Е, здравей, Конър.
Обаждаш се, за да говориш със Сида или за да треснеш телефона?
Кажи й, че получих поканата...
...и единственото, което ще изпратя, са съболезнованията ми към теб.
Ще ти кажа точно това, което бих казал и на моята майка: порасни.
Същото се отнася и за теб. И двамата се държите като деца.
Тя затвори ли ми?
Затвори ми.
Как ли твоят старец е издържал цели повече от 40 години?
Като за начало, тя се премести от спалнята още през 60-те...
...така че той е имал доста време само за себе си.
-Какво, той хърка ли?
-Диша.
Само казвам, че има някои неща, които не са наша работа...
...и не би трябвало да се месим.
Но нямах предвид това.
-Имаме изключителна ситуация.
-А това изисква излючителни мерки.
Не трябва да се страхуваме да направим това, което знаем, че трябва да направим.
Я-я.
Я-я!
Изненада, изненада. Оръженосците на мама.
Конър! Ела тук и посрещни Я-я-тата.
-Не изглеждаш изненадана.
-Не съм, разбира се.
Винаги, когато мама не може да се справи с нещо, вие връхлитате с гръм и трясък.
Аз съм Конър Макгил. Приятно ми е да се запознаем.
-Аз съм Каро. Това е Тинси.
-Здравейте.
-А аз съм Неси.
-Неси.
-Вие сте много симпатичен млад мъж.
-Благодаря ви.
Разбира се имам предвид само външния вид, но изглеждате много добре.
Благодаря ви. Моля.
Сега, преди да започнете, искам да кажа само едно нещо.
Няма да се получи.
Слушай, малката, никой друг на този свят, не разбира по-добре от нас,...
...колко луда е майка ти. Няма да спорим по този въпрос.
Тя е по-луда и от лудите. Това няма да се промени.
-Говориш си на вятъра.
-Така е от една седмица.
Сида, самият факт, че майка ти е такава, каквато е, ако само знаеше...
...Това не е нищо повече от триумф на волята й за живот.
Воля за живот или воля за пиене?
Не й говори с този тон. Ако искаш караници, разправяй се с мен.
За това става въпрос! Не искам никакви караници.
Омръзна ми да се боря.
До смърт ми омръзна от този център на вселената, по-свят от всичко...
...никога нищо не й е достатъчно, "О, как съм страдала, никой не ме разбира...
...сипи ми питие, подай ми Нимбутала." Същинска Скарлет О'Хара!
-Добре я имитира.
-Стига ми толкова! Край!
Край с главно "К"!
-Момент. Майка ли ви изпрати?
-Да не си си загубила ума?
Ще ни одере живи, ако разбере, че сме тук.
Казахме, че отиваме на минерални бани без алкохол.
Тинси ходи при Анонимните Алкохолици.
Важното, Сида, е, че...
Умирам от глад. Разбираме, когато сме победени.
Нека отидем на вечеря заедно. Ще вземем първия самолет утре сутрин.
Без да задаваме никакви въпроси.
Бродуей!
Не мога да ти опиша колко е горда майка ти!
За Бога, казахме, че няма да говорим за Виви.
Заклехме се тържествено, а ето отново!
Стана случайно.
Защо някой не отиде до тоалетната?
Това винаги кара келнерът да донесе поръчките.
Аз ще отида. И без това трябва да се обадя на Конър.
Чакай, какво е това?
Взех го от някакъв от клуба. Казва се Руфи или нещо такова.
-Той каза, че ще я повали на мига!
-Не! Руфи!
Това е наркотик! Не можем да го направим!
С тези малки питиета, дето ги пие, някой ще се усъмни!
Тогава какво предлагаш? Не можем да я фраснем по главата!
Дай и половинка. Тя е Уолкър, ще оцелее!
Идва!
Исках да го опитам.
Възхитително е!
Не се получи.
Келнерът, така и не дойде с поръчките.
Не се получи, нали?
Май не.
Ами...
...да пием за мама.
Да беснее и вилнее дълги години.
Я-я!
Не!
Не! Какво ви има, бе жени?!
-Спящата красавица се събуди.
-Спящият тигър. Ще направя кафе.
Ще взема камшика.
Имам пиеса, която се репетира, годеник и главоболие!
Доведохме те с първа класа. Това за не се ли брои за нещо?
Какво? Не!
Не мога да разбера бельото ти, хем ти се впива в задника...
-...хем нищо не покрива.
-И аз не го разбирам.
Чуйте ме за малко. Аз не съм дете.
Аз съм възрастна жена, със собствен живот на хиляда километра оттук. Тръгвам си.
Правя ти кафе. Старата хубава луизианска цикория.
-Какво правите?
-Милосърдна Я-я мисия.
Намеса и посредничество.
Защо аз? Ходих на терапия 15 години.
При професионалист! Тя е тази, която има нужда от помощ!
Права си. Но тя остарява, както всички нас. Тя е това, което е.
Но целият живот е пред теб.
Не трябва да го прекарваш възмутена и ядосана.
Не съм ядосана! А единствено съм възмутена, че...
...вие разтуряте живота ми, защото мама е побесняла!
Това, което направих е, че казах истината! Чакай, вие ми се свят.
-Това какво прави тук?
-"И повече ще бъде разкрито".
Да не си посмяла да й кажеш, че е у нас.
Те не си говорят, Неси. Затова всички сме се събрали тук.
Сиди, хлапе, тя не знае, че ти си тук.
Или че книгата е у нас. Така трябва да бъде.
Но там вътре има някои неща, които може да ти помогнат...
...и да те накарат да промениш чуствата си към Вивиан Джоан Абът Уолкър.
Не ме интересува дали е била нападана от зли горски духове.
-Просто искам да си тръгна веднага!
-Искаш да си тръгнеш?
Тази книга минус предизвикателното ти държане, е билетът за обратния път.
Крадла.
-Наздраве, скъпа.
-Наздраве.
Добре. Кой иска да се удави?
Ти, Сида. Покажи им как става!
Кой е в беда?
С-И-Д-А!
Размахай, ръце, скъпа! Направи го добре!
Кажи една молитва.
Мили Исусе, молим те, да помогнеш на г-ца Сида.
Тя ще умре!
Скъпо мъниче, почти си беше отишла, но мисля, че ще оцелееш!
Това беше върхът. Почти ме накара да повярвам.
Знаех, че не съм изгубила похвата си.
Изглеждаш добре, Уилета. Отново заприлича на старата Уили.
Стара?! Не ми говори на мен за старост! Ти си тази, която скоро има рожден ден.
Не говори за рождени дни.
Ще ми кажеш ли какво не е наред?
Или трябва да използвам мозъчните клетки, които са ми останали, за да разбера?
Всичко е наред. Наистина.
Освен...
...ами, Сида.
Не бях ужасна майка, нали?
Това е заради статията в Тайм, нали?
-Как разбра за това?
-Г-н Шеп каза всичко на Чейни.
А Чейни ми каза на мен. Аз не съм казала нищо на никого.
Но на теб ще ти кажа нещо сега.
Рано или късно...
...на всеки идва сметката за плащане.
Просто трябва да оставиш детето да се чуства така, както се чуства.
-Нищо не може да се направи.
-По дяволите.
-Коз спатия.
-Всичко коз.
О, Господи. Вижте колко сте млади всички.
О, Боже мой!
Бих дала всичко тогава да съм имала знанията, които имам сега.
И все още да имам такива бедра.
Сигурна съм, че те все още са някъде там, дълбоко в теб.
Какво, по дяволите?
Така отидохме в Атланта на премиерата на "Отнесени от вихъра".
-Шегуваш се.
-Не, чичо ми Джеймс ни покани.
Леля Луиз беше префърцунена обществена личност в Атланта.
О, Неси.
-А, писмото ми.
-Неси, къде беше?
Родителите ми не се съгласиха да отида с Уилета,...
...така че пропуснах голямата сцена.
Но майка ти, многообещаващата начинаеща журналистка, ми пишеше писма всеки ден.
Всичко на всичко две.
Скъпа Графиньо Пеещ Облак,...
...пристигнахме в Атланта след цяла вечност пътуване на Южния полумесец.
Накараха Уилета да кара каляската,...
...така че бяхме сами почти през целият път."
Момичета, качвайте се горе веднага.
И за Бога, веднага си облечете новите дрехи.
И внесете тези грозни куфари веднага в къщата,...
...преди някой да си помисли, че имаме скитници на гости.
Мама казва, че чичо Джеймс и леля Лу са новобогаташи.
-Какво означава?
-Не знам. Но не е хубаво.
"Захарче,...
...съдейки по къщата им, по-добре новобогаташи, отколкото без богатство.
Никога не си виждала толкова много красиви неща през целия си живот.
Прилича на музей, дори на дворец.
Само си помисли. Всичко това...
...и дори ще срещна г-ца Маргарет Мичъл и Кларк Гейбъл. "
Чуствам се като принцеса от Париж.
Какво сте се умъкнали всички в тази вана? Как ще се изкъпете така?
Излизайте веднага оттам!
Погледни се само, наконтена в тази униформа.
Ще те снимам и ще те покажа на всички вкъщи!
Няма да го направиш. Всички се обличайте за тържествената вечеря.
Наконтили са се така, сякаш са кралете на Англия.
Това не е ли най-невероятното нещо, което някога ти се е случвало?
Предполагам, че щях да мисля така, ако бях на твое място. Хайде.
Господи, умряла съм и съм в рая.
"Когато се качихме горе, леглата ни бяха оправени,...
...точно като в някой скъп хотел.
Но въпреки че това беше най-вълнуващата нощ в живота ми...
...имах чуството, че нещата не се развиваха толкова добре за Уилета. "
Уилета?
Какво правиш там долу? Веднага си лягай в леглото.
Защо плачеш?
-Защото семейството ми ми липсва.
-Липсва ти маман Дилия?
Дете, твоята баба не е моето семейство.
Аз си имам своя баба. И моя майка, и мой татко.
Искаш ли да поиграем на карти? Както вкъщи?
Не, дете, не искам да играя на карти.
А какво ще кажеш за горещ шоколад? Ще ми направиш ли малко, Уилета?
Дете, ако искаш горещ школад, иди и си направи сама.
Джеймс! Защо носиш тази шапка вътре в къщата?
-Г-ца Мичъл ще бъде ли на премиерата?
-Кой знае какво би направила тази жена?
Откакто Младшата Лига й отказа членство, тя стана ужасно непредвидима.
Разбира се, тя не се спря пред това и все още работи енергично по въпроса.
Докара си беля с онзи грозен индиански танц.
Ето го твоят горещ шоколад, точно както ти харесва.
Кой ти е казал, че можеш да си показваш черната муцуна в нашата трапезария?
Имаш ли уши, черньо? Измитай се оттук.
-Правилно ли чух?
-Какво, да не си глуха?
-Чух го високо и ясно.
-Аз също.
Затваряй си устата, малко превзето мамино синче!
-Извини се, преди да те изпратя обратно в...
-Лельо Лу!
Пусни я веднага или малкият ти грозньо ще си го получи отново!
Да не си посмяла!
Опа, изплъзна ми се.
Съжалявам, госпожо Уитман. Съжалявам, че синът ви е маймунски задник.
Я-я!
Каква отвратителна жена.
Радвам се да кажа, че вече е мъртва.
Никога не съм виждала майка си по-горда от деня, в който се прибрахме.
А пък Бъги наказа Виви за цял месец.
Тя беше сигурна, че никога няма да отиде в рая.
Да се притесняваш за следващия си живот не е начин да живееш в този.
Скъпа, баба ти Бъги беше почти...
...най-нещастният човек, който някога съм виждала.
А в характера на Виви имаше нещо,...
което я плашеше до смърт.
Тя беше объркана от желанието за живот на Виви. Нищо не се е променило.
Откакто майка ти се появи на този свят,...
...тя приковаваше вниманието на всички в стаята.
-Това е брат ми Джак.
-Не знаех, че си имала брат.
Затова си тук, малката, за да научиш това, което не знаеш.
Да ти кажа ли една тайна?
В молитвите си...
...благодаря на Бог, че дари сина ми с истинска любов толкова рано.
Слънчице, ще дойдеш ли с мен да се разходим?
Разбира се.
Но ти не искаш да станеш пилот, искаш да впечатлиш баща си.
Стига, Виви, няма да го направя само заради него.
Във война сме. Трябва да отида.
Трябва да останеш тук с мен. Ти каза, че...
Съжалявам, мила. Вече го направих.
Освен това, трябва да го направя, за да почета моя старец.
-Ще се върнеш ли?
-Разбира се.
-Закълни се в Светата Дева.
-Заклевам се.
-Закълни се в живота на майка си.
-Заклевам се.
Сега аз искам ти да ми обещаеш нещо.
Обещай ми, че когато се върна,...
...ти ще си тази, при която се връщам, нали разбираш?
Ами ако съм заминала и съм станала журналистка в големия град...?
Можеш да правиш всичко, което ти дойде на ума. Знаеш това, нали?
Ще ми липсваш.
Накара ме да се закълна да мълча, докато той не ти каже.
Трябваше да ме предупредиш. Женевиев какво каза?
Плачеше и го умоляваше да промени решението си.
Татко я нарече антипатриотка. Той произнесе реч и вдигна тост.
Мама се закле, че никога повече няма да пие за син, който отива...
...на война, така че сега татко е в бараката.
Амин.
В Луизиана не подухва дори съвсем малко ветрец.
Някой би ли ме изцедил?
Не можем просто да седим и да се потим.
Ще си направим наш собствен вятър!
Не! Не го правете!
О, Боже мой!
Недей да спираш, Тинси. Сериозно ти говоря!
Ако не можеш да го омаеш този път, не знам какво ще се случи!
Отиваме направо в ада.
Да, влезнахме в затвора. Бях толкова горда.
Майка ти имаше лошо влияние.
Ако не беше ти, моралните ни устои щяха да бъдат разкъсани на парченца.
Тинси, плесни я от мен!
Деца, да ви дам ли малко почивка?
Виви?
Да?
Добре ли си?
Добре съм.
-Имаш ли нужда от нещо?
-Не.
Добре тогава.
Дължа творческите си способности на нея.
Ако детството ми беше лесно, нямаше да има за какво да пиша.
Това е истина, скъпа.
Защо името на баба Бъги го няма на тази покана?
Ами, тази работа с рождения ден беше грозна.
Дядо ти тъкмо беше спечелил едно голямо дело...
...и искаше да се изперчи с парите си.
Бъги не искаше да му играе по свирката.
Тя не обичаше празненствата.
А със сигурност не й харесваха празниците, посветени на майка ти.
Дадо ти го направи само за да я ядоса и да я подразни.
Тейлър Абът се отнасяше по-добре с конете си, отколкото със съпругата си.
Майка ти се озова по средата на битките им.
Непрекъснатите им битки.
Татко, истински ли е?
-Разбира се, че е истински.
-Истински.
Това е най-красивото нещо, което съм виждала в живота си.
Мамо, разкошен е.
Ти ли го избра?
Г-н Абът, това не е подходящ подарък за едно момиче.
Точно така. Но е идеален подарък за една млада жена.
Красива млада жена.
Не си ли най-щастливото малко момиче, което Господ някога е създавал?
Ела с мен, скъпа.
Здравей, хубавице.
Пръстенът, който аз ще ти подаря, ще бъде много по-хубав.
Всички видяха.
Единственото нещо, което всички видяха, е, колко си красива.
Ние няма да сме като тях.
Съгласна? Заклевам се, скъпа! Не се тревожи.
Не се притеснявай.
Не!
Каквото и да си направила, за да ти подари този пръстен, знай, че е смъртен грях.
Нека Господ ти прости.
Не съм направила нищо!
Той просто ми го даде. Нищо не съм направила!
Тя е болна. Не й позволявай да те нарани.
Не се притеснявай. Ако се наложи ще го открадна, за да ти го върна.
Направи го, Бъги! Направи го!
Дай проклетия пръстен на момичето, глупава фанатизирана католичка.
Вдигни го.
Татко!
Наведи се и всигни проклетия пръстен.
Дай ми ръката си.
Вивиан, дадох ти този пръстен.
Той е твой.
От мен за теб.
Разбираш ли?
Какво ще кажеш?
Направи се на глупачка пред приятелките на Вивиан?
Лягайте да спите, момичета.
Добре ли си?
Да, но... леле.
Ужасно е собствената ти майка да те мрази толкова силно.
Мама е ревнива, конкурира ме и непрекъснато ме съди, но не ме мрази.
Не и по този начин.
О, почакайте за момент.
Да, мрази ме. Забравих.
Опитва се да те мрази, скъпа.
Ти нанесе неочакван удар върху егото й. Преживява го тежко.
Това го сънувам.
-Може да е Чик.
-Тя е.
Може да е Чик, но е тя.
-Не отговаряй.
-Правилно.
-Ало?
-Хванах ви.
Мислите ли, че ще се измъкнете? Знам какво сте си наумили.
Наумили? Какво означава това?
-Не ме прави на глупачка.
-Ами...
Нищо не сме си наумили. Ако бяхме, това не ти влиза в работата.
Не си пъхай носа. Ще развалиш всичко.
Просто не искам суетня, това е всичко. И не искам свещи върху тортата си.
Ще прилича на опожаряването на Атланта.
Ако имаме нужда от съвет, ще го поискаме. Разбра ли?
Голяма целувка.
Мисли, че се отнася за рождения й ден. Можете ли да повярвате?
-Той също е много скоро.
-След няколко дни.
Никой да не споменава числа, моля.
Това е нещо, което мама винаги правеше много добре, рождените дни.
Сутринта си правехме парти, само ние.
Когато татко се прибираше, отново имаше парти.
Той никога не узна за сутрешната торта, така че тя винаги правеше две.
Това беше нашата тайна.
Толкова се радвам, че те имам.
Ще се обадя на Конър.
Давай. Ще те оставим сама.
Но ще подслушваме от кухнята, така че говори по-високо.
Здравей.
-Как разбра, че съм аз?
-Че кой друг да бъде?
-Как се чустваш?
-Малко объркана.
Конските успокоителни обикновено причиняват такива неща.
-Не мога да повярвам, че им позволи да направят това с мен.
-Не са ме питали.
Обадиха се от таксито, казаха ми плана си. Гледах как самолетът ти излита.
Откъде?
Помогнах им да те качат на борда. Те са много организирани.
Дори бяха приготвили бележка от доктор. Сложих хапчетата ти в чантата.
-Имам чанта?
-В шкафа е.
-Поздрави Конър от нас.
-Чу ли това?
Ще ти кажа нещо, срещата ми с тях обяснява много неща за теб.
-Като например?
-Нека го кажа по този начин.
Ти си много по-нормална, отколкото имаш право да бъдеш.
Защо го направи?
Ще ти обяснят в клиниката за алкохолици.
Утре ще се опитам да избягам оттук. Трябва да се връщам на работа.
Недей да бързаш заради мен.
Току-що казах, че е заради работата.
Може би трябва да разрешиш проблема с майка ти веднъж завинаги.
Защо си толкова загрижен за това?
Защото се страхувам, че един ден нашите деца могат да се отнасят така с теб.
Тези жени може и да са откачени, но може би знаят нещо, което ти не знаеш.
Не е честно да намесваш деца при положение, че още нямаме такива.
Така се чуствам аз.
Остани там. Справи се с проблема.
Ти се справяй с проблема.
Нюйоркчани не казвате ли довиждане?
Не и когато се правят на важни и си мислят, че знаят много.
Мразя това. Особено, когато са прави.
Когато Чарли е прав, аз просто го пренебрегвам.
-Независимо дали е прав или не?
-Не съвсем.
Аз загубих 25 години от живота си, докато разбера, че съпругът ми е гей.
Те просто не могат да ни смогнат.
Мисля, че ние си създадохме свой собствен свят,...
...където живеем щастливи и доволни до днес.
Я-я.
Чудя се дали мама щеше да пренебрегва Джак така, както го прави с татко.
В никакъв случай. Джак беше любовта на живота й.
-Тази, която получаваш само веднъж.
-Какво стана?
Как татко се озова на горещия стол?
Вив.
Виво.
Хайде, трябва да отидем в къщата на Тинси.
-Не.
-Хайде.
Знаех, че се задава нещо лошо.
Точно вчера чух зловещите писъци на бухала.
Ти уби моето момче! Ти уби моето момче!
Ти пи шампанско за неговата смърт.
Ти го уби, това е сигурно, ти уби моето момче!
Не мога да издържам повече.
Нито пък аз.
Трябва да се прибера вкъщи.
В състояние ли си да шофираш?
-Разбира се.
-Навик.
До утре.
Не всичко беше игри и забави.
-Явно.
-Ще ти разкажа накратко.
Така и не намериха тялото му. Нито медальона му, обувка, нищо.
Женевиев вярваше известно време,...
...че е станала някаква грешка. Че той е жив, някъде там.
После тя спря да вярва, и тогава...
...добрата френска дама...
...я взе при себе си.
Знаех си, че трябва да спра докато все още мога.
Горката Тийнс.
Майка ти се опитваше да я ободрява, но и двете...
...нито една от двете вече не беше същата.
Бих искала да можеше да познаваш майка си, когато беше младо момиче.
-Щеше да се влюбиш в нея.
-Проблемът никога не е бил в това, че не я обичам.
Проблемът никога не е бил в това, че тя не те обича.
Ами татко?
Обичала ли го е някога? Или той просто е бил наблизо?
Татко ти познаваше Джак.
Каза, че по-добре да бъде втора цигулка, отколкото да не свири в оркестъра.
Той мислеше, че любовта му към нея е достатъчна и за двама им.
Той все още я обича.
Е...
...имам малко работа да свърша, мила.
Лека нощ?
Лека нощ.
Мирише приятно.
Сега какво не е наред, Виви?
Аз все още не съм Джак, нали?
Млъкни, Шеп.
Колко време ще страдаме за нещо, което не може да се промени?
Добре!
-Ще нахраниш ли децата си?
-Ако щете мрете от глад.
Здравей, хлапе.
-Аз ще приготвя вечерята, татко.
-Благодаря ти.
Аз ще измия тигана. Не го пипай.
...първо: тихо е, второ: няма място за мен!
Какво? Пак ще излезеш и ще се напиеш до смърт!
Не си помръдваш пръста за това семейство!
Така ли? Погледни ръцете ми!
Не искам да гледам грозните ти ръце, нито пък да ме докосваш с тях!
Напий се отново, както го правиш през цялото време, не искам да те гледам.
Ти си отвратителен! Господи, как те мразя, Шеп! Мразя те!
-Татко ще я убие ли?
-Първо тя ще го убие.
Здравей.
-Защо винаги го казваш?
-Какво казвам?
-Сякаш знаеш, че съм аз.
-Ами ти си.
Мислих за това, което ми каза. Знам какво имаш предвид.
Тонът ти ме кара да си мисля, че все още не знаеш.
Защото децата ми биха се чуствали по този начин, ако съм негодна?
-Нашите деца.
-Ако по някакъв начин съм увредена?
-Точно това каза вчера!
-Въобще не е така.
Значи не е логично? И си го казал, само за да ме нараниш?
Но ти си прав. Как бих могла да знам?
-Защо да рискувам тогава? Ясно?
-Не.
Защо да рискувам да причиня на теб и децата си това, което мама причини на нас и татко?
Питай него за живота му, докато мислиш по въпроса.
По кой въпрос?
Как бих разрушила живота на предполагаемите ни деца.
Добре ли си Сида? Без майтап. Плашиш ме. Успокой се.
Не започвай с покровителственото: "Сега си луда"...
..."затова няма да правя резки движения, докато не ти дойде акъла."
-Виждаш ли? Правиш го!
-Добре! Ясно!
Сега съм до стената и каквото и да кажа, няма да бъде правилно.
Искаш ли да прекараш остатъка от живота си с неподходящата майка?
Не, не, не! Никога не съм казал, че искам това.
Ще те улесня. Отложи цялата тази работа,...
...докато не уточниш колко много бих могла да проваля живота на всички.
Не изпращай поканите!
Сидали Уолкър? На ръба си да направиш много голяма грешка.
Е, ти също. Само че няма да ти позволя.
Тя да не би да отложи про...?
Нямам номера!
Нямам проклетия номер!
Добре. Виви.
-Ало?
-Виви?
Конър се обажда.
Нямам...
-Какво?
-Спешен случай, Виви! Не затваряй!
О, Господи! О, не!
Не! Не е това. Трябва ми един телефонен номер.
Господи Боже мой!
Никога, никога, никога повече недей да правиш това!
Извинявай, мисля, че тя току-що отложи проклетия ни живот. Нямам номера й!
За какво говориш?
Тя е с твоите приятелки, Яху-тата, Йо-ха-тата...
Я-я-тата? Защо й е да бяга при тях?
Не е избягала. Те дойдоха и я взеха!
О, гръм и мълнии. Трябва да тръгвам.
Да?
Не знам дали ти си провалила живота на Сида.
Но знам, че сега проваляш моя!
И се държиш ужасно невъзпитано по телефона!
Той ми затвори.
О, каква изненада!
Да видим какво предателките, забиващи ножове в гърба, са довлекли!
О, вижте кой е тук!
Всичките ми бивши приятелки!
И гнилият биологическия плод на утробата ми!