What A Girl Wants (2003) (What.A.Girl.Wants.2003.CD1.DVDrip.DivX.sub) Свали субтитрите
Аманда Бейнс
Колин Фърт
Кели Престън и др.
Казвам се Дафни Рейнолдс и съм родена в Ню Йорк.
Цял живот живея с майка си в пет-етажен блок в Чайнатаун.
Винаги сме били само двете, аз и Либи.
- Всяка година си пожелавах едно и също.
- Пожелай си нещо, скъпа!
Надявах се да има още някой до нас.
Но всяка година, той не се появяваше...
...и аз молех мама да ми разкаже една и съща история.
Никога няма да ти омръзне, нали?
Имало едно време...
...една млада, много красива певица, на име Либи...
...която решила да разгледа света.
Но не предполагала, че в пустините на Мароко съдбата я очаквала...
...неговото име било Хенри.
Влюбили се лудо, страстно, безнадеждно...
...и били венчани от вожда на Бедуинско племе.
Хенри я завел в Англия, за да се венчаят наистина.
Но съдбата този път не била благосклонна.
Тя не била това, което семейството му очаквали.
Когато бащата на Хенри внезапно починал...
...Либи знаела, че на него ще му се наложи да води определен начин на живот...
...защото сега той бил Лорд Дашууд...
...а Либи не влизала в разбиранията им за дама.
- Хенри знае. Ако го обичаш, върви си.
Трябва да видиш това.
Очевидно има някой друг.
Дори с разбито сърце, тя знаела, че трябва да го напусне.
Няколко месеца по-късно, съдбата я дарила с най-прекрасният дар:
Красиво бебе на име Дафни.
Сладки сънища, бебо.
- Обичам те.
- И аз теб.
Не мога да повярвам, че стана на 15.
Сладки сънища, Хенри.
На 17ят ми рожден ден, мама и аз трябваше да поработим. И от там започва историята ми.
- Доставка ли правите?
- Да, около три часа рок енд рол...
...и една закъсняла сервитьорка.
- Съжалявам.
Пази си главата.
Роднини ли сте?
- Може ли да паркирам?
- Да, ей там.
Как може да ми го причини? Днес е сватбата ни! Къде е?
От къде да знам? Минаха 20 минути и вече го изгуби.
Много смешно.
Как си?
Може ли да го взема назаем? Благодаря.
Благодаря.
Съжалявам. Хайде, голямо момче, събуди се.
Помощ! Мамо!
- Студено е и не мога да го извадя!
- Крещи! Крещи!
- Свършихте ли с това, сър?
- Дафни?
- Ноел!
- Какво правиш тук?
Почиствам след пилешкото.
Господи, толкова е забавно!
Познай? Ще уча адвокатура при Дженкинс и Тейлър.
- А какво следва за теб?
- Десерта, подбран шербет.
- Не, къде ще учиш?
- В университета на Нерешилите.
Това не е ли в Охайо?
Да.
Нерешилите, Охайо.
По-добре да вървя. Поздрави Дженингс. И Тейлър.
- Но...
- Бихте ли освободили дансинга...
...булката и баща й биха искали да споделят специален танц.
- Знам. Видях погледа ти.
- Не ми се говори.
На всяка сватба виждам как булката и баща й танцуват.
Просто...
Не мога да спра да мисля, че на мен няма да ми се случи.
Мислиш, че постъпваш правилно държейки ме далеч от него...
Не искам да бъдеш наранена по същият начин, по който бях наранена и аз.
- Ти си го оставила, не помниш ли?
- Но той, не скочи на самолета и не ме последва.
Може би е щял да го направи, ако е знаел, че съществувам.
- Не е толкова просто.
- Защо не можеш да разбереш, мамо?
Чувствам, че половината от мен липсва.
И без другата половина, как ще мога да разбера коя съм всъщност?
Даф.
Да опознаеш някого, само защото споделяте едно и също ДНК няма да те доведе до отговорът.
Трябва да опознаеш себе си.
Хайде да откраднем останките. Лазанята изглежда страхотно.
Обичам те, колкото милион Шведски рибки.
Обичам те, колкото милион червени бонбонки M&M.
Такси!
- Накъде, госпожице?
- Към летището.
Може би трябва да си почина година или две преди колежа...
...и да разбера, какво трябва да правя с живота си.
Дълбоко в себе си, винаги съм знаела...
...че повече от всичко на света, искам да го намеря...
...да намеря баща си.
Винаги си казвала, че аз трябва да допиша историята...
...но досега ти я пишеше вместо мен, мамо.
Сега е мой ред.
- Може ли за малко?
- Разбира се.
Гранд хотел "Велика Британия"?
- Не така.
- Не, звучеше страхотно.
- Благодаря.
- Гибсън J200?
Да.
- Музикант ли си?
- Не, но живея с такъв.
Майка ми.
Стая ли искаш?
- Почасова работа?
- Една от многото. Такъв е живота.
Иън, дръж!
Ела, ще те разведа.
Кухнята е там.
Всекидневната е надолу по коридора. Не понасяме крадците.
Телефонът не работи.
Асансьор няма.
Клозета е свободен.
Кой?
По-добре да говоря бавно.
Лорд Хенри Дашууд днес обяви...
...че се разделя с наследственото си място в Камерата на Лордовете...
...за да участва в изборите като обикновен гражданин.
Защо това, че съм се родил лорд да ме прави по-различен от другите?
- Единствената власт, която искам...
- Татко!
...е тази, която гласоподавателите ми дават. Ето защо участвам в тези избори.
Лорд Дашууд, който ще се ожени за годеницата си Гленис Пейн това лято...
...ще приеме и доведена дъщеря, прекрасната Клариса Пейн.
Това изненадващо изказване шокира всички в Уестминстър.
Превърна се в сериозна политическа сила.
Когато за пръв път предложи да се откажеш от мястото си в Камерата на Лордовете...
...си помислих, дали не си полудял. Но това е политически динамит.
Имам ексцентричната мисъл, че може би постъпваме правилно.
Възможно е да постъпиш правилно и пак да си победител.
Според последни прогнози партията е с шест точки напред. Всичко това е заради теб, Хенри.
Ти преобрази имиджа на партията, която баща ти обичаше.
Би бил толкова горд с теб. Ти си млад, прогресивен, идеалистичен...
...с безупречна репутация....
- И прекрасна годеница, с добри връзки.
Съжалявам, че ви прекъсвам, но ако не ви го отнема, ще пропусне речта си.
- Господи, речта ми.
- В десният джоб, скъпи.
- Годеницата му мисли за всичко.
- Господа, това беше всичко. Благодаря ви.
Забавлявайте се.
- Как се справя?
- Ще бъде следващият първи министър.
Отлично.
Иън, не знам дали ще мога.
Дафни, той ти е баща. Прелетяла си половината свят за да го видиш. Не можеш да се откажеш.
Той си има семейство сега....
Ти ги видя, толкова са елегантни и изтънчени.
Защо му съм аз?
- Имаш право.
- Млъквай.
Не е толкова просто, колкото си мислех.
Може би трябва да се прибера и да го оставя да си живее със съпругата си.
Мога ли да ви помогна, госпожице?
Всъщност, не.
Благодаря.
Идеално. Чудесно. Много благодаря. Чао.
Не си забравила срещата с лейди Райтуд следобед, нали?
Тя ни спонсорира за Кралският Прием в Аскот. Трябва да идем.
Не мислех, че трябва да се стараем толкова за сватбата ти с Хенри.
Няма да се женя в близките пет седмици. Дотогава, ще се държим подобаващо.
Виж какво се случи с Оливия Диксън, когато замина за Китай.
- Коя е Оливия Диксън?
- Именно.
- Видя ли това?
- Кое?
Една невероятно голяма птица падна от стената.
Халюцинираш ли?
Яйцата са студени.
Когато стана господарка на дома, старите слуги ще са първите, които ще си тръгнат.
Трябва да се разбереш със стария прилеп. Тя не би ти позволила.
Някой виждал ли ми е градинските ножици?
Старият прилеп е забравил къде ги е сложил.
Добро утро, мамо. Добро утро, скъпа.
Спахте ли добре?
Очевидно не.
- Имаше някой на прозореца.
- Отново тези проклети папараци.
Пърси, обади се в полицията. Няма да толерирам този медиен цирк!
- Къде си мислиш, че отиваш?
- Това си ти!
Докога ще ме шпионирате? Няма никаква история!
- Не си разбрал.
- Обяснявай го на властите.
Истинският скандал е колко млади са започнали да ви използват.
Кой те изпрати? "Сън"? "Дейли Стар"?
Не може да си на повече от 17.
Хайде, снимай ме и се махай.
- Аз вече имам твоя снимка.
- Какво става?
- От къде си я взела?
- От Либи.
- Певицата, която си срещнал в Мароко?
- Защо ти я е дала?
Искала е да знам, как изглежда баща ми.
Казвам се Дафни Рейнолдс. Аз съм дъщеря на Либи.
Според това...
...съм и твоя дъщеря.
За Бога!
Май доста добре си изкарал в Мароко.
Мили Боже.
Не съм...
Това е невъзможно.
- Трябва да е грешка.
- Именно, грешка. Това не доказва нищо.
Тази Либи може да е написала първото име което е измислила.
Доколкото знам, ти си единственият мъж, за когото е мислила.
Може ли да поговорим насаме?
Хенри?
Няма да й повярваш, нали?
Може би....
Може би не трябваше да идвам. Това е голям шок за теб.
И аз все още откачам като си помисля, а го знам от 2 годишна.
Казах го в добрия смисъл. Цял живот съм мечтала за това.
Е, не точно за такова появяване Мечтаех за нещо по-грациозно.
Сега разбирам, че е било грешка.
Не трябваше да идвам.
Каза, че си знаела за това през целият си живот?
- Да.
- Добре. След като разбрахме това...
...какво ще кажете за чай и малко плодов кейк?
Майка ти не мислеше ли, че и аз трябва да го знам?
- Ще минем без плодов кейк тогава.
- Защо го е крила от мен?!
Какво стана с теорията, че става дума за грешка?
Не, почакай малко, мила.
Хенри, знам, че е голям шок, но не можем да я пуснем да си иде.
- Не и докато не разнищим нещата.
- Да й поръчам ли стая в хотел, мадам?
И какво ще им кажеш?
Най-добрият кандидат от поколения насам иска стая за тинейджърка?
- Пресата ще пощурее.
- Не може ли да не забъркваме пресата?
- Не, Гленис е права.
- Слава богу, че има поне един здравомислещ.
Момичето ще остане тук, с нас.
Скъпи, преди да позволим на тази хипотетична дъщеря да провали политическата ти кариера...
...не трябва ли преди това я проверим. Криминално досие? Кръвна група?
Гленис, тя има свидетелство за раждане, има моя снимка и моите очи.
Мисля най-доброто за теб.
Знам, че не обичаш да мислиш за това, но пресата може да е брутална.
"Ексклузивно! Хенри Дашууд има извънбрачно дете!"
Всъщност тя не е извънбрачно дете. Майка й и аз сме женени.
Не технически. Беше Бедуинска церемония в Мароко.
Смятахме да го направим официално, когато се приберем, но Либи реши....
Напусна ме.
- И отнесе част от теб със себе си.
- Запуши си устата, Клариса.
Може би някой е трябвало да запуши нея преди 17 години!
Стигнахме.
Ще стане ли?
Шегуваш ли се? Невероятна е! По-голяма е от целият ни апартамент...
...и ресторанта под нас. Кара Белият Дом да изглежда като МакДоналдс.
Схванах. Ще кажа на Пърси да донесе неща ти.
- Благодаря ви, лейди Дашууд.
- Без прегръдки, скъпа.
Аз съм Англичанка. Показваме привързаност само към кучетата и конете.
Точно така.
Невероятна сте!
Ало?
- Либи?
- Хенри.
- Там ли е? Добре ли е?
- Да, тук е.
Добре е. Мама я храни с плодов кейк докато говорим.
Защо не ми каза, че имам дете?
Защо й позволи да се появи 17 години по-късно, тихомълком...
И? Да провали политическата ти кариера?
- Не, не е това...
- Ако се страхуваш от скандал, прати я обратно.
Не е заради това, просто изведнъж разбрах че съм имал дъщеря!
Либи.
Не искам да я нараняваш.
- Какво трябваше да значи това?
- Питай съветниците си.
Благодарение на тях стигна дотук, нали?
Силата на Хенри беше това, че нямаше какво да го злепостави...
...за разлика от опонентите му. Това може да провали всичко.
Свършихте ли с отбелязването на очевидното? Нека ви обясня какво ще направим.
Ще дадем историята на вестниците, но ще я извъртим по наш начин.
Да видим.
Да, Кралското Модно Шоу.
Представи я, като дъщерята, за която винаги си знаел, но не си имал време.
Пресата пак ще си получи историята, макар и не цялата.
Става дума за живо, дишащо, 17 годишно момиче.
Единственото, което знаем за нея е, че тя е Американски тинейджър.
Доста не обещаващо начало. Какво мислиш, Хенри? Спънката или предимство?
Бях с нея доста за кратко...
...но смятам, че е доста зряла за възрастта си.
С добри обноски.
- Благодаря, Пърси!
- Обядът ви, мис Дафни.
Въздържана и деликатна.
Идеално. Да действаме.
Нека бъде Армистед.
- Резиденцията на Дашууд, Клариса слуша.
- Обажда е Иън Уолъс. Дафни там ли е?
Не е тук.
Тук няма човек с такова име. Съжалявам.
Ако случайно я видите, ще и предадете ли, че съм я търсил?
Разбира се. Абсолютно.
Не.
- Дафни.
- Г-н Дашууд.
- Лорд Дашууд?
- Наричай ме Хенри.
Хенри. Добре.
- Жестока стая.
- Виж, аз....
Чудех се дали....
Чудех се дали.... Ами, не знам дали би ти било интересно, всъщност...
...надявах се да ме придружиш на Кралското Модно Шоу в петък?
- Модно Шоу?
- Да, доста скучно и отегчително.
- Трябва да ида, за да да впечатля някои хора.
- Значи е Модно Шоу?
Гуинет и Мадона ходят по такива места, нали? Дали ще са там?
Нямам представа за какво говориш, но за мен ще е отдих от кампанията.
За Гленис, шанс да изстреля Клариса в обществото.
Да я изстреля? Говориш за нея все едно е кораб.
В нейният случай по-скоро междуконтинентална балистична ракета.
Такива като нея в миналото са ги наричали дебютантки.
Не знам. Просто....
- Ще го понесеш ли?
- Ще бъде....
- Ще бъде страхотно.
- Наистина ли?
Добре, значи се разбрахме. Много добре.
Добре.
Забравих. Донесох ти това. Снимки от детството ми.
- Помислих, че би желал да ги имаш.
- Много благодаря.
Невероятно е, благодаря.
Добре.
Дафни, може ли да те помоля за съвет?
- Разбира се.
- Не знам какво да облека на шоуто утре...
...чудех се какво мислиш ти.
- Това тартанена пола на Гучи ли е?
- Можеш ли да идеш така на шоуто?
- Дафни, там е работата.
Не трябва да се облечена...
...в забележителна рокля, сложила перли.
Радвам се, че ми каза.
За какво са доведените сестри?
- Много е сладка.
- Добре, тогава ще я облека.
- До скоро!
- Чао!
Тук съм да се видя с Дафни Рейнолдс.
- Имате ли уговорена среща?
- Не, но тя ми е приятелка.
- Тук не се влиза без уговорена среща.
- Тя ще иска да ме види.
- Бихте ли се отдръпнали, сър?
- Какво?
- Бихте ли се отдръпнали, моля?
- По-спокойно, друже. Къщата не е твоя.
Не, спри!
Не, не така.
Съжалявам, само секунда. Почти съм готова.
- Една секунда!
- Принц Чарлз, Хари и Уилс вече са там.
Защо Дафни не дойде по-късно?
- Предполагам Пърси може да я докара...
- Идеално. Значи всичко е решено.
Хайде!
Не е ли перфектно?
Принцът на Уелс най-учтиво ви кани на Кралското Модно Шоу
- Дай ниска оценка, Арми.
- Ниска е.
Мислят си, че имат бедра. Тези тук изглеждат като печени шунки.
- Да паркирам ли колата?
- Не, до скоро!
Съжалявам. Входът е затворен. Шоуто започна.
Крава!
Къде е тази Дафни?
Трябва да пропълзи по плета всеки миг.
Това момиче е варварка.
Дано не ме засрами пред Армистед.
Все още чакаме пристигането на извънбрачната дъщеря на Хенри.
Не се тревожи. Хенри ме увери, че тя ще запази благоразумие.
- Натам ли е шоуто?
- Давай! Ти си!
Пресвета дево!
Мили Боже!
Хенри...
...направи нещо!
Това е тя.
Кое е това прелестно създание?
Може да си поиграе със смока ми когато пожелае.
Благодаря ти, Лондон!
Добре ли сте? Сигурна ли сте?
- Какъв срам!
- Трябва да е Американка.
Направете път. Непохватната Американка минава.
Злата ми доведена сестра. Гледала си пепеляшка, нали?
Накрая аз печеля.
- Какво сладко кученце!
- Моля?
Аз съм дъщерята на Хенри Дашууд от Ню Йорк.
- Не знаех, че Хенри има дъщеря.
- Може ли да си поиграя с нея?
- Много е темпераментна! Обича да хапе!
- Изглежда ми добричка.
- Много хубава панделка имаш.
- Извинете.
- Сладурче, хайде да си поиграем.
- Принцеса Шарлот, извинявам се.
Всичко е наред, Хенри.
Споделях един възхитителен момент с дъщеря ти.
Прекрасно момиче. Изглежда грубовато сред другите, но ти ще промениш това.
- Ще остане ли за през лятото?
- Не, не, не.
- Опасявам се, че не.
- Не, не, не.
- Не.
- Да.
Дъщеря ми ще остане с нас този сезон.
- Какъв сезон?
- Мила, много ще ти хареса!
Красиви рокли, прекрасни тиари, дълги, копринени ръкавици...
...и горещите целувки в гардероба.
Да си взема бебчето.
Ела тук, скъпа.
- Точно така. Намери си нов приятел.
- Хайде, Дафни.
- Кое е любимото ми момиче?
- Да се махаме от тук.
- Татко.
- Спокойно, скъпа, спокойно.
Ще изчезне за нула време, също като майка си.
Господи!
- Изкара ми ангелите.
- Съжалявам.
Значи ти си крадеца на мляко.
- Защо не си в леглото?
- Не можех да заспя.
А какво е твоето извинение?
И аз. Мислех си.
Как за малко не паднах върху кралското семейство ли?
Мисля, че им хареса. За първи път някой направи впечатление на принцеса Шарлот.
И никой не е бил по-близо до тестисите на Лорд Барет от кучето, което ги отхапа.
- Трагично.
- Трагедия е, че продължава да се размножава.
Коко Попс. Интересен избор.
- Мислех те за консервативен мъж.
- Тези са контрабанда.
Гленис ме кара да ям онези боклуци всяка сутрин.
- Харесваш ли Коко Попс?
- Става дума за шоколад. Нужно ли е да питаш?
Наистина ли искаш да остана за лятото?
Да, наистина.
Значи и мен ще ме изстреляш в обществото?
Предполагам, че ще трябва да ти организираме празненство за въвеждане в обществото.
Празненство за въвеждане в обществото? Въвеждане като каква?
- Като млада дама.
- Какво се опитваш да кажеш, Хенри?
Просто... Като млада дама от определено...
...социално равнище и като избираемост.
Избираемост? На какво?
За мъжете... За младите господа да....
- Не се справям много добре, нали?
- Не, но е забавно как се стараеш.
Вероятно трябва да оставя организирането на празненството на теб.
Не ми е присъщо, но ще си помисля.
Благодаря, Хенри.
Чудех се, дали майка ти...?
- Не, не се омъжи повторно.
- Не, но сигурно е имало някой....
Някой, нали се сещаш...
Време е за сън.
Надявам се обстановката да те предразположи към благоприятни...
Хенри? "Сладки сънища" е достатъчно.
Добре.
Ами, сладки сънища.
Сладки сънища, Хенри.
Добро утро, Хенри!
- На работа ли отиваш?
- Аз просто... Да.
Добре, че ме подсети. Трябва ти рокля за събота.
- Какво има в събота?
- Балът на сем. Орлудс.
- Ще се наложи да идем.
- Аз мога да й помогна.
Не, моят дизайнер има идеалната рокля.
Ще я пратя в стаята ти. Невероятно пленителна е.
Отлично, благодаря ви. Разчитам на вас да дадете няколко съвета на Дафни.
Довиждане.
Прекрасно.
Благодаря.
Хенри ни помоли за съвети, нали?
Съвет номер едно, прибирай се вкъщи.
Не пасваш на обстановката.
И съвет номер две? Докато си опаковаш нещата...
...дръж си лапите по-далеч от Армистед Стюард.
- Мой е.
- Ако стъпиш на земята...
...ще видиш, че ти си доведената, аз съм истинската.
Ти имаш имение, аз пет-етажен блок.
Ти ходиш със строги тоалети, а аз се нося по вълната.
Защо си мислиш, че имаме еднакъв вкус за момчетата?
Ето ти един съвет и от мен. Порасни.
И престани да се четкаш на баща ми, защото няма да ходя никъде.
Довиждане.
Хвърляй!
Не слушай глупавата Клариса. Само те заплашва.
Хвърляй!
- Защо ще ме заплашва?
- Майка й е на път да се омъжи за сина ми...
...и да придобие титлата и всичко, което върви с нея.
Години, Алистър се опитва да спечели позиции, чрез политическата кариера на съпругът ми.
Сега е впил нокти в Хенри.
За хора като Алистър и Гленис, социалното положение е всичко. Хвърляй!
Глупаво е, но те вярват в това. И аз преди живеех с тази мисъл.
Докато не видях какво ми отне.
Доста хора ще се надяват да се провалиш.
Това прави играта забавна.
- Давай.
- Хвърляй!
Така ли сте завладели запада, скъпа?
Лорд Орууд представя на обществото Мис Праскова и Круша Орууд
Лорд Хенри Дашууд. Мис Гленис Пейн. Мис Клариса Пейн.
Г-н и г-жа Едуард Ашли.
- Много ви благодаря.
- Благодаря.
- Благодаря.
- Кой следва?
Лорд и лейди Харисън Гордън.
Лорд и лейди Джефри Чарлс.
Поеми дълбоко дъх, Дафни, и помни семейното мото.
Какво е семейното мото?
- Какво значи?
- Значи...
...излез там и ги разбий!
Лейди Джозелин Дашууд, Графиня на Уайкомб.
Лейди Джозелин Дашууд, Графиня на Уайкомб.
Мис Дафни Рейнолдс.
413 Мълбери Стрийт, Чайнатаун, Ню Йорк.
- Какво е направила с роклята?
- Мамо!
- Кой е дизайнерът на роклята, мис Рейнолдс?
- Бихте ли позирали?
- Да вървим.
- Мизерничка!
- Вкусотийка.
- Бихте ли погледнали насам?
- Точно така.
- Може ли още една усмивка?
Прекрасно, мис Рейнолдс. Очарователно.
- Може ли снимка?
- Извинете, благодаря.
Това ще е всичко, господа. Много ви благодаря.
Съжалявам за това, но все още си новост.
- За тези момичета ли е празненството?
- Да, Праскова и Круша Орууд.
- Дъщерите на Лорд Орууд.
- Забелязахте ли полилея?
Перлите на празненството.
Този полилей е любовта на живота му.
Не го зяпай прекалено дълго.
Ще започне да ти разказва скучната си история за това как...
...Наполеон го подарил на Джозефин в навечерието на битката при Бордино.
Историята е толкова дълга, колкото и самата битка.
Извинете. Може ли поканя на танц прекрасната ви дъщеря?
Тя би била възхитена. Благодаря ти, Армистед.
Не мога да повярвам, че малката самозванка ще ми провали лятото.
Може да е много неща, но не и самозванка.
Технически, тя е 39та по пътя към трона.
38 човека трябва да умрат за да стане кралица.
По-добре е от твоите 72.
Жените изгарят за мен. Това е нещо, с което съм благословен.
Качества, които ги пленяват.
- Усещаш ги, нали Дабни?
- Казвам се Дафни.
А ти усещаш задника ми?
Иън.
Дами ги господа, ще направим кратка почивка за 10 минути.
Внимание: селячката идва.
Здрасти, аз съм Дафни Рейнолдс. Праскова и Круша, нали?
- Това истинските ви имена ли са?
- Тиква и Кратуна биха ви отивали повече.
- Майка ни е била обсебена от плодове.
- И зеленчуци.
- Сестра ни се казва Пащърнак.
- Тя не излиза много.
Да се омитаме. Толкова е скучно.
Не ги слушайте, празненството е страхотно!
Бихте ли ме извинили?
Толкова е добра.
- Хенри, стари приятелю.
- Каква прекрасна вечер.
Радвам се, че ти харесва. Не знам дали си забелязал полилея ми.
Историята му е много по-увлекателна.
- Мен ли търсиш?
- Не, търсех клозета.
Навън? На терасата?
Добре, пипна ме.
Нека отгатна. Пак ще изчезнеш и ще забравиш стъклената си пантофка?
Пепеляшка вече си имам татко. Няма да ходи никъде.
- Песента ти е прекрасна.
- Благодаря.
Но няма да освежи това парти. Горките момичета, жал ми е за тях.
Доникъде няма да стигнат с това празненство.
Защо не разведриш празненството? Нека купона започне.
Първо на първо, могат да ме уволнят.
- И второ, могат да ме уволнят.
- Хайде.
- Не.
- Бъзльо.
- Не, не.
- Заради мен?
Добре, да го направим.
- Обстановка в тази къща....
- Добре, момчета.
- Едно, две, три, четири!
- Ще усиля баса!
Какво?
- Какво става? Това твоята щерка ли е?
- Да, тя е.
Какво да обяснявам на дъщерите си, когато циврят заради проваленото празненство?
Не!
Безценното ми!
Ти!
Тръгваме си, хайде.
Лорд Дашууд!
Това е нелепо.