Twin Peaks - 02x09 (1990) Свали субтитрите
Накратко казано, това е същият, който е убил и Лора.
Има и още. Буквата "О" под нокътя на Мади.
- Намерих нишки от някаква козина в дъсната и ръка.
- Каква козина?
Бяла лисица. Козината е обработена с формалдехид. Препарирано животно.
Ще се обадя. Лийланд ще знае как да го съобщи на семейството на Мади.
Хари, не се обаждай. Дай ми 24 часа.
- За какво?
- Да приключа с това.
Купър...
Едно наблюдение.
Не знам докъде ще стигне това,
но единственият, който може да се справи с това, си ти.
Намери този звяр, преди да е докопал следващата си жертва.
- Бог да ми е на помощ, не знам откъде да започна.
- Ти си на пътя. Не е нужно да знаеш накъде води.
Просто го следвай.
- Мислех, че никога няма да дойдеш.
- Тази сутрин се возих.
- Двигателят звучи като песен на хиляди хора.
- За какво пеят?
- А ти как мислиш?
- За миналата нощ. Аз бих могла да пея за миналата нощ.
Имам нещо за теб.
Отвори го.
Не знаех кой размер да взема. Момичето от бижутерския магазин има много големи ръце.
Така че трябваше да налучкам. Идеално.
- Мислех си, че трябва да сме заедно завинаги.
- Наистина?
- Ако нямаш нищо против.
- Идеално е.
От къде взимаш тези яйца?
Да не би да казваш, че не ти харесват?
Може да забиваш пирони с тях.
Мамо, никога ли не можеш да кажеш нещо мило?
Толкова се старая. Много се старая.
А за теб нищо не е достатъчно добро.
Нека се поправя: нищо, което аз направя, е достатъчно добро за теб.
Не е вярно. Менютата са прилични. Шегувам се.
Нека ти кажа. Ако искаш да сервираш наистина запомнящ се омлет,
опитай с телешка наденица и мръчкули (вид гъби).
Благодаря. Отивам да набера гъбите.
J'ai une...
J'ai une ame solitaire.
- J'ai une ame so...
- Какво каза?
Нищо. Здравей, Дона.
- Здравей, Джеймс.
- Какво каза?
- На френски е.
- Знам. Кажи ми го.
- Дона, за какво е всичко това?
- J'ai une ame solitaire.
- Познаваш ли госпожа Триймънд?
- Кой?
Госпожа Триймънд. Внукът и прави фокуси. Той ми каза това.
Но това е от господин Смит.
- Харолд?
- Беше го написал в прощалната си бележка.
Означава: "Аз съм самотна душа".
Трябва да намеря агент Купър.
Дона, какво става?
J'ai une ame solitaire.
Госпожа Триймънд ми каза за Харолд Смит.
Тя има внук, който ми каза това, същото като от прощалната бележка на Харолд Смит.
- Може момчето да го е казало на Харолд?
- Не. Светът на Харолд беше в думите.
Бележката на Харолд трябва да е било съобщение. Това ни отвежда обратно тук.
Тя е доста стара. Може да и отнеме време, ако внукът и не е наблизо.
- Мога ли да ви помогна?
- Госпожа Триймънд вкъщи ли е?
- Аз съм госпожа Триймънд.
- Може би съм говорила с майка ви.
Майка ми? Тя почина преди три години. Аз живея сама.
Не, не... тя беше тук, аз говорих с него. Внукът и също беше.
- Но аз нямам деца.
- Но те бяха тук! И двамата!
- Дона, да тръгваме.
- Дона? Да не сте Дона Хейуърд?
- Да.
- Един момент.
- Никога досега не съм я виждала.
- Но каза, че си доставяла храна тук.
На сутринта, след като бедния Харолд умря, намерих това в пощата си.
Тъкмо си мислех да го отворя. За вас е.
Благодаря.
- Това е почеркът на Харолд.
- Отвори го, Дона.
Дневникът на Лора. Страница от дневника и.
Прочети го.
"22 февруари. Тази нощ сънувах най-странният сън.
Бях в червена стая с малък човек, облечен в червено и стар човек, седящ на стол.
Опитах се да говоря с него, исках да му кажа кой е Боб,
защото мислех, че може да ми помогне.
Думите ми звучаха бавно и странно.
Беше толкова дразнещо да се опитвам да говоря.
Станах и отидох до стария мъж.
Наведох се и прошепнах тайната в ухото му.
Някой трябва да спре Боб. Боб се страхува само от един човек.
Веднъж ми каза за човек, на име Майк.
Чудя се дали мъжът от съня ми е Майк.
Дори да е било само сън, надявам се да ме е чул.
Никой от истинския свят не би ми повярвал."
"23 февруари. Довечера аз ще умра.
Знам, че трябва, защото това е единственият начин да се отърва от Боб.
Единственият начин да го разкъсам отвътре.
Знам, че той ме желае, мога да усетя огънят в него.
Но ако умра, няма да може повече да ме нарани."
- С Лора сме имали един и същ сън.
- Това е невъзможно.
Да, така е.
Анди, заведи Дона вкъщи. Аз трябва да се видя с Джерард.
Напълно е дехидратиран. Дишането става все по-трудно. Трябва да му дадем лекарството.
- Майк, трябва да говоря с теб.
- Всеки момент може да умре.
Майк?
Боб отново е убил.
Искам да знам нещо. Трябва да ми помогнеш.
Боб беше в съня ми, Лора беше в съня ми, ти също.
Лора ме е сънувала в нощта, преди да умре. Сънувала е същото като мен.
Трябва да отключа това. Отговорът е вътре в мен.
С Боб, когато убивахме заедно,
бяхме в идеални отношения.
Глад - задоволяване. Златен кръг.
Златен кръг.
Пръстенът... пръстенът ми...
Дадох пръстена си на великана.
- Той също ни е познат.
- Значи е истински.
Истински, колкото и аз.
Той може да ти помогне да намериш Боб.
- Как?
- Първо трябва да го помолиш.
Как да го направя?
Имаш всички следи, от които се нуждаеш.
Отговорът не е тук, приятелю.
Отговорът е тук.
Не разбирам.
Толкова много отговорност.
Чувал съм за теб.
Млякото беше изстинало, но сега е по-топло.
"Сега е по-топло..."
Изведете и опишете всичко от тези чекмеджета. Куп?
Намерихме телефонните му записи. Погледни. Нощта, в която Лора е умряла.
Разговорът, за който Лийланд ни каза. Бен и се е обаждал от този офис.
- Бяла лисица.
- Да, бяла, мъртва и препарирана. Мади е била тук.
Бен я е убил в този офис, а после я е замъкнал до водопада.
Убил е Лора. Убил е и Мади.
Маделин Фергюсън е умряла миналата нощ между 22:00 и полунощ.
Съвпада. Задържахме Бен след полунощ.
Това е най-доброто, което можах да направя.
Кръвният тест на Бен Хорн.
След минутка това бебче ще е готово.
Развалили са се сензорите. Нали не искате пръскачките да
са много чувствителни. Ще ги наглася точно.
Искам да поговорим за моето дете. Нашето бебе.
- Може би.
- Какво може би?
Може и да нашето бебе, а може и да не е.
Дик? Боже, той ли е бащата?
Първо си мислех, че ти си бащата.
После ми каза, че нямаш спрематозоиди.
Тогава си помослих, че е Дик. Но сега ми казваш, че сперматозоидите ти са се върнали.
Така че бих казала, че възможността е 50 на 50.
Анди, къде отиваш? Какво правиш?
На кого се обаждаш?
Искам да говоря с Ричард Тримейн от мъжката мода. Да, ще изчакам.
Няма да го нараниш, нали Анди?
Тримейн? Бренан. Анди Бренан. Трябва да поговорим.
Ако не си много зает.
Тоджамура сан.
Колко мило да се отбиете.
Вие сте в затвора.
Ами... уверявам ви, че е временно неудобство.
Имаме книжа да подписваме.
Договорът за "Гостууд".
Тоджамура сан...
опасявам се, че има пречка.
- Пречка?
- Непредвидени затруднения, някой правни, други...
Няма да мога да подпиша споразумението за "Гостууд" точно сега.
Но аз ви дадох 5 милиона долара.
Искам да ви върна парите, искам да подпиша и договора.
Тоджамура сан.
Както виждате, съм затворен.
По фалшиви обвинения.
Брат ми - този гений -
е навън да търси по-добър адвокат.
Докато справедливостта не възтържествува...
докато не задишам въздуха, който дишат свободните хора...
аз ви моля за разбиране.
Това е дълга дълга и тъмна нощ за душата ми.
Време, в което да потърсиш мъждукащото огънче в себе си.
Простете ми, напоследък съм много емоционален.
- Катрин?
- Бенджамин Хорн.
Мръсен плъх такъв.
Възнамерявам да направя това, което е останало от жалкото ти съществуване, истински ад.
Катрин!
Боже Господи! Ти дойде!
Кажи на шериф Труман за нощта, в която бяхме заедно,
нощта, в която Лора беше убита.
Искаш да ти се моля ли? Искаш ли? Ще ти се моля!
Когато препишеш "Гостууд" и дъскорезницата на мен.
На секундата.
Хитра дегизировка, Катрин. Направо брилянтна.
Подписано, подпечатано и...
предадено.
Сега ще кажеш на шерифа. Нали ще кажеш?
- Ще си помисля.
- Катрин... чакай...
Чакай малко. Но това все пак е истината.
През целия си живот само се лъжем с теб.
Защо сега да развалям всичко с истината?
Дона! Толква се радвам, че намина.
Откога не сме седели и разговаряли с теб.
- Искаш ли чаша лимонада?
- Не, благодаря, господин Палмър. Само за малко съм.
Това е за Мади. Касета с песента, която записахме с Джеймс.
- Искам да има копие.
- Много мило.
Тя ми разказа за това. Каза, че е било много радостно преживяване.
Ще съм ви благодарна, ако и я изпратите по пощата.
Няма проблеми.
- Има ли нещо?
- Не...
Тези очила.
Бяха на Лора. Мади ми ги даде.
Знаех си, че ми изглеждат познати.
- Господин Палмър?
- Да?
Знаете ли, че намериха тайният дневник на Лора?
Дневник? Да. Взеха го от стаята и.
Не, не този, който е намерила полицията. Тя е имала и друг.
Аз дори не знаех за него. А вие?
- Не.
- Дала го е на един човек, на име Харолд Смит.
Харолд се самоуби преди няколко дена.
- Полицията го открила в къщата му.
- Боже мой.
Нямах представа.
Бих искала да знам какво пише вътре, а вие?
Непрекъснато си мисля за Лора.
Извини ме.
Ало? Бет. Как си?
Не. Не и от вчера. Разбира се, Бет, закарах Мади лично до автогарата.
Сигурен съм, че има някакво разумно обяснение.
Да, разбира се. Ще ти звънна незабавно. До един час. До чуване, Бет.
- Мади?
- Много странно.
- Не е пристигнала вкъщи.
- Боже...
Дона, не се безпокой.
Ще ти донеса лимонада, ще седнем и...
ще помислим и ще решим проблема.
Заедно.
Знам, че тя очакваше да наминеме. Но постъпих егоистично.
Мислех, че мога да я видя по всяко време. Все пак Мизула не е чак толкова далече, нали.
Дона, не го взимай присърце.
Сигурен съм, че тя е добре.
Знам лекарство за твоето безпокойство. Много е просто.
На мен винаги ми помага.
Може ли един танц?
Стой там.
- Хари.
- Лийланд, трябва ни помощта ти.
- Какво има?
- Станало е ново убийство.
- Боже...
- Не мога да ти кажа защо и как, но ни трябва помощта ти.
- И то веднага.
- Разбира се. Само да си взема палтото.
Какво има? Какво е станало?
- Мади.
- Какво за нея?
Мъртва е. Същият убиец, който е убил и Лора.
Чух господин Палмър да говори с майката на Мади и тя каза, че не се е прибрала,
- а после дойде шериф Труман да говори с него.
- Можехме да и помогнем.
- Как?
- Можехме да и помогнем.
- Как?
- Не знам.
- Това не е добре.
- Какво искаш да кажеш? Ние?
- Трябва да тръгвам.
- Джеймс, вината не е наша! Не си тръгвай!
Няма значение, не разбираш ли? Нищо, което правим няма значение. Нищо няма да се промени.
Няма значение дали ние сме щастливи, след като останалата част от света отива по дяволите.
Джеймс, не си тръгвай!
Джеймс, не ме оставяй!
- Лийланд.
- Защо сме тук, агент Купър?
- Чакаме ли някого?
- Да.
- Убиецът?
- Не знам. Може би.
Ед, радвам се, че дойде. Искам всички да ми помогнете да разчистим стаята.
Трябва ми голямо пространство в центъра.
Привет, привет, цялата банда е тук.
Боби, закарай Лио ето там. И бъди много, много тих, ясно?
Остави на мене, Хоук.
Господа, преди два дена открихме младо момиче, убито от
от същия човек, отговорен за смъртта на Лора Палмър.
Имам причини да вярвам, че убиецът е в тази стая.
Като федерален агент, повечето време прекарвам да търся прости отговори на сложни въпроси.
В преследването на убиеца използвах указанията на ФБР, дедуктивни техники,
тибетски методи, инстинкт и късмет.
Но сега се нуждая от нещо ново.
Което, поради липса на по-подходяща дума, ще наричам магия.
Искате ли да запеем? Може би някоя тибетска молитва?
Мисля, че засега върви чудесно, нали?
А сега какво?
Хари, не съм напълно сигурен. Някой липсва.
- Извинете ни.
- Майор Бригс, точно на време.
Бях на път за вкъщи. Този любезен господин ме спря.
Попита ме дали мога да го докарам тук.
Знам я тази дъвка. Дъвчех я като дете.
Това е най-любимата ми дъвка на света.
Любимата ти дъвка отново е на мода.
Баща ми ме уби.
Бен Хорн, елате с мен до шерифското управление.
Може би ще искате да вземете и Лийланд Палмър за ваш адвокат.
Да го свалим долу за разпит.
- Агент Купър, ще го обвините ли?
- Да.
- Бих искал за започна процедура за пускане под гарнция.
- Ще имате възможност в съда.
Хари...
Всичко ще е наред, Бен.
Хоук, заведи Бен горе и го освободи.
- Лийланд?
- Това не е Лийланд.
- Как разбра?
- Лора ми каза в съня ми.
Ще ни трябва по-убедително доказателство от това.
Какво ще кажеш за самопризнания?
Имаш право на адвокат. Ако не можеш да си позволиш, ще ти бъде назначен служебен.
О, да.. Предполагам, че искате да му зададете някои въпроси.
Ти ли уби Лора Палмър?
Това значи да.
- А Маделин Фергюсън?
- Вие как мислите?
- Питам вас.
Мисля, че го направих.
Имам ножове.
Същото, каквото ти се случи в Питсбърг. Нали, Купър?
О, Лийланд, Лийланд, Лийланд.
Ти беше добър домакин. Истински се забавлявах.
Но сега е слаб и пълен с дупки.
Време е да поема към Бъфало!
- Лийлнд зане ли какво си направил?
- Лийланд е като дете.
С голяма дупка, където би трябвало да е съвестта му.
И когато си тръгна, деца, ще дръпна въженцето
и Лийланд ще си спомни. Наблюдавайте го.
Но не за дълго.
Достатъчно.
Дик. Би ли дошъл с мене.
Добре, ето как ще се разберем.
Ще задържа бебето.
- Не подлежи на дискусии.
- Разбирам.
- Мълчи. Остави я да говори.
- Имаш ли огънче?
Не!
Та какво казваше?
Има само един начин да се оправим с това. Ще направят тестове, за да определят ДНК-то на бащата.
Може да си ти. А може и да си ти.
Няма да направят тестовете, докато не се роди бебето.
През което време се надявам да ми съдействате и двамата, господа.
Както кажеш, Луси. Бебето си е твое.
Благодаря.
Кръвните тестове на Бен не съвпаднаха. Хари, отговорът е бил пред мен от самото начало.
Какво правеше малкият човек в съня ми?
Танцуваше.
След смъртта на Лора, Лийланд започна непрекъснато да танцува.
Боб - убиецът - е сивокос мъж.
Когато Лийланд уби Жак, косата му побеля за една нощ.
Лийланд каза, че когато бил малък, сивокосият живеел до тях и се казвал Робъртсън.
Майк каза, че Боб се вселявал в деца.
Робъртсън - син на Робърт.
Буквите под ноктите - "Р", "О", "Б", "Т" - Боб е писал името си.
- Подписвал се е.
- Защо я е убил?
Лора е писала за Боб в дневника си. Лийланд го е намерил, скъсал е страниците,
тя е знаела, че той я преследва. Лийланд е провел разговора от офиса на Бен Хорн
с Лора в нощта, когато е умряла. Той е бил третият човек на прозореца на хижата на Жак.
Той е завел момичетата във вагона. Кръвта, която открихме е била неговата, а не на Бен Хорн.
- А защо е убил Мади?
- Може би му е напомняла за Лора.
Мади си е отивала вкъщи и може би не е искал да се раздели с нея. Искал е да преживее отново случката.
А може да е разбрала, че той е убиеца.
Но този Боб не съществува наистина.
Лийланд е просто луд, нали?
През мрака на бъдещето
магьосникът вижда
един шанс между два свята...
Огън, следвай ме!
Ще те хвана!
Може да си мислиш, че съм луд, но обещавам, че ще убия отново!
Викнете линейка!
О, Боже... Лора!
Аз я убих! Господи, убих дъщеря си!
Не знаех! Прости ми! Прости ми!
Господи...
Аз бях просто дете. Виждах го в сънищата си.
Каза, че иска да си играем.
Аз го поканих и той влезе в мен.
- Влезъл е в теб?
- Когато е в мен,
аз не знам. Когато си отиде, не мога да си спомня.
Той ме кара да правя разни неща. Ужасни неща.
Каза, че иска животи.
Каза, че иска други, които да може да използва, както използваше мен.
Като Лора?
Той искаше Лора. Той я искаше, но тя беше силна.
Тя се бореше. Не искаше да го пусне в себе си.
Боже...
Той ме накара да убия онова момиче - Териса.
Каза ми, че ако не му дам Лора...
ще ме накара да убия и нея.
Но тя не се е предала.
Тя каза, че ще умре, но няма да го пусне.
Тогава ме накара да я убия.
Боже, смили се над мен.
Какво направих?
Господи, аз я обичах.
Обичах я с цялото си сърце.
Ангелчето ми, прости ми...
Лийланд, времето дойде за теб да откриеш Пътя.
Съдбата те изправи лице в лице със светлината
и сега ще се изправиш пред реалността,
където всички неща са като празно и безоблачно небе,
а голият, чист разум е като вакуум
без периферия и център.
Лийланд, в този момент ти се опознаваш. И остани в това състояние.
Погледни светлината, Лийланд.
Намери светлината.
Виждам я.
Към светлината, Лийланд. Към светлината.
Виждам... нея...
Тя е там...
Към светлината, Лийланд.
Красива е...
Към светлината.
- Лора?
- Не се страхувай...
- Той беше напълно луд.
- Мислиш ли?
Хора са виждали Боб. Виждали са го във виденията си.
Лора, Мади, Сара Палмър.
Господа, има още неща освен рая и земята.
Амин.
Живял съм в тези гори през целия си живот.
Виждал съм странни неща, но това е съвсем различно.
Ще ми трябва време да го повярвам.
Хари, по-лесно ли ти е да повярваш, че
човек може да изнасили и убие собствената си дъщеря?
Не.
Такова зло в този прекрасен свят...
- В крайна сметка има ли значение каква е причината?
- Да.
Защото нашата работа е да го спрем.
Да...
Може би точно това е Боб. Злото, което хората вършат.
- Може би няма значение как го наричаме.
- Може би.
Но ако е бил истински, ако е бил тука и ние сме го заловили...
и той е избягал...
къде е сега Боб?
СУБТИТРИ BigBo