Twin Peaks - 02x08 (1990) Свали субтитрите
Дона, Джеймс. Влизайте.
- Дойдохме да се сбогуваме с Мади.
- Съжалявам. Изпуснахте я.
Преди около 20 минути я оставих на автогарата.
- Значи е заминала?
- Да. Мислеше, че ще наминете снощи.
- Каза ли нещо?
- Бих казал, че беше малко разочарована.
Лийланд! Лийланд, скъпи!
Извинете ме.
Ако искате, може да и пишете. Сигурен съм, че ще се зарадва.
- Съжалявам, че ви обезпокоихме.
- Не ме безпокоите.
- Поздрави родителите си, Дона.
- Добре.
- Довиждане, господин Палмър.
- Чао, Джеймс.
- И умната.
- Добре.
- Лийланд?
- Да, скъпа?
Да не забравиш тази вечер да ни запишеш за вечерта на Глен Милър.
Не се притеснявай, скъпа, няма да забравя.
- Чао, скъпа.
- Чао, Лийланд!
Тука смърди на кенеф.
Джери, защо се забави толкова?
Господи... Дългият полет, часовата разлика.
Не знам къде се намирам.
Боже, изглеждаш ужасно.
- Джери...
- Бен...
Бен, след като адвокатът ти беше обвинен в убийство,
аз лично ще поема случая ти. Да започнем.
- Ти ли я уби?
- Джери, за Бога...
Съжалявам, прав си. Последното нещо, което защитата трябва да знае, е истината.
Джери, можеш ли да ме измъкнеш от тук.
Могат да те задържат само 24 часа без да те обвинят. Или може би 48?
Джери... загазил съм.
Всичко е под контрол, големи братко.
Добре, къде ще кажем че си бил в нощта, когато Лора е умряла?
- Бях с Катрин.
- Лош избор.
Да, но е истина.
Има ли някакви следи от нея? Парчета от кости или зъби?
Някаква бележка, уличаваща твоята намеса?
Толкова съм подтиснат.
Легло на два етажа.
Спомняш ли си първата ни стая, Бен?
Аз бях на горното, а ти на долното.
Луис Домбровски танцуваше на килима с фенерче в ръка.
Боже, какво стана с нас?
...първият път, когато отидох, помислиха, че е от пикочния мехур и ми взеха урина.
Инфекция? Даже не съм била близо до ръждив пирон.
Помниш ли когато палецът на крака ми стана лилав? Промих го със сода бикрабонат.
Палецът ми мина, обаче получих страшни спазми, все едно бях глътнала маркуч.
Виждал ли си Анди?
Ти трябва да си индианеца, за когото толкова много съм чувала...
- Орлово око?
- Хоук (ястреб).
- Сестра?
- Да. Това е сестра ми Гуен. А това е Хоук.
Приятно ми е. Боже, сигурно мразите белите хора, след всичко, което са ви причинили.
Най-добрите ми приятели са бели хора.
Стомахът ми...
Даян, 10:03 часа, хотел "Great Northern".
Със шериф Труман бяхме с едноръкия. Или поне това, което е останало от него.
В друго време, в друга култура той би могъл да бъде пророк или шаман.
В нашия свят е продавач на обувки, които живее в сенките.
Лийланд Палмър.
- Знае ли, че арестувахме Бен Хорн?
- Явно не.
Хари, най-добре да го чуе от теб.
Здравей, Хари. Агент Купър. Просто се забавлявам.
- Добре изглеждаш, Лийланд.
- Наричай ме Фред.
Лийланд, съжалявам... но не исках да го чуеш от някой друг.
Арестувахме Бен Хорн за убийството на Лора.
Още не е повдигнато обвинение, но сме го задържали.
- Бен?
- Да.
Трябва да има грешка, Хари. Бен?
- Мислех, че е Жак Рено.
- Не.
- Имате ли доказателства?
- Да.
Боже...
Ще се оправиш ли, Лийланд?
Да...
- Законът ще се погрижи за това.
- Така и трябва.
Благодаря, Хари. Агент Купър.
Хари, ще те настигна.
- Лийланд?
- Да?
Ако си спомниш нещо необичайно в държанието на господин Хорн
- в нощта на убийството на Лора Палмър, ми кажи.
- Ще ви кажа.
- Разбира се.
- Благодаря.
- Всичко наред ли е?
- Не съм сигурен.
Няма да боли изобщо.
Шерифе, протестирам срещу това брутално отношение към клиента ми.
- След всичко, което този човек е направил за града...
- Не мърдай.
- Резултатите ще са готови след няколко часа.
- Благодаря, докторе.
Господа, настоявам клиентът ми да бъде или пуснат или обвинен.
През цялата си практика във закона не съм виждал такова пълно
и крайно незачитане на конституционните права на обвиняем.
Джеръми Хорн, университет Гонзага, 1974.
Завършил на последно място в класа си от 142-ма.
Успява от третия опит.
Лицензът му за практика е анулиран в Илинойс, Флорида, Аляска, Масачузетс.
Не срещу мен е процеса тук.
Седнете.
Господин Хорн, знаете ли какво е това?
- Книга...
- Книга.
Погледнете по-отблизо.
Дневник.
Знаем всичко за "Едноокия Джак".
Лора също.
"Някой ден ще разкажа на света за Бен Хорн.
Ще разкажа кой е той всъщност".
Но не е успяла, нали?
Хайде, Бен. Всички тук сме големи хора.
Едно малдо момиче като Лора Палмър и нещата излизат извън контрол.
Тя се превръща в заплаха, не само за теб, но и за бизнеса ти, семейството ти.
Прекрачихте границата.
Може би няма какво да криеш.
Но тука не пише така.
Не можеш да ми говориш така! Не можеш! Разбираш ли!
Господа, бих искал да остана за момент насаме с брат ми... с клиента ми.
- Ако нямате нищо против.
- Имате си момента.
Ако си решил да се изповядваш, възможностите ни намаляват драстично.
Какво ще правим?
Алибито ти е изпечено. Те могат да открият мотив.
А и в твоята кръв може да има отпечатъци от Лора.
Като твой адвокат, приятел и брат...
ти препоръчвам да си намериш по-добър адвокат.
"Последен шанс, Лио. Не ме разочаровай.
Дъскорезницата ли?"
"Последен шанс, Лио. Не ме разочаровай.
- Дъскорезницата ли?
- Направи го просто.
Застрахователните агенти трябва да прочетат "палеж".
- С големи триметрови букви.
- Сделката остава ли?"
Гласът на Бен Хорн.
Гласът на Джонсън. Бен и Лио.
Специална доставка за господин Хорн.
Пак го направи. Твой ред да го чистиш.
- Какво е това?
- Това е нашият кораб.
Какво значи това?
След като дойната ни крава от другата стая се е превърнала в мумия...
реших да преследвам кариера в бизнеса.
Наистина? Като продавач?
Не. Мислех си за мениджмънт.
- Наистина?
- Да.
Боби, това звучи чудесно.
Ще ти дам всичко, което пожелаеш.
Искам целодневна гледачка.
- Може би френска прислужница?
- Боби...
- Здравей, Норма.
- Мамо?
Надявам се, че това са истински картофи.
Истински са.
Извинете.
- Каква приятна... изненада да те видя тук.
- Добри са.
Виждам, че Хенри се е понаучил на това-онова в дранголника.
- Къде е очарователният ти съпруг?
- Ханк? Няма го в момента.
Виждам.
Мамо, получих ти съобщението, но ако мога да попитам - какво правиш тука?
Искам да те запозная с новия си съпруг.
- Съпруг?
- Ърни, това е Норма.
- Здравей. Приятно ми е.
- На меден месец сме.
Мога ли да те помоля за чаша кафе?
- Мило момиче.
- Ърни е финансов съветник.
Харесва ми какво си направила с закусвалнята си, скъпа.
Цветята създават такова настроение.
Благодаря ти. Много ти благодаря.
Радвам се, че младите не са се разграничили от старото поколение.
Все още изглеждаш добре в униформата.
Имаш страхотна фигура. Не си се променила.
Не искам да съм груба, но колко ще останете?
Няколко дни. Ърни иска да види малко от провинцията.
- Защо?
- Просто исках да знам, че ще идвате.
Не исках да създавам бъркотия. Знаеш, че лесно го правя.
- Какво има?
- Нищо, просто...
един критик на ресторанти ще идва.
- Искам да съм сигурна, че всичко ще е наред.
- Критик на ресторанти.
Значи за това се стараеш толкова.
Норма, бих искал да прекарам повече време с теб.
Вивиън, ако нямаш нищо против, нека се запишем в хотела, че ме чака факс от Токио.
Ние ще сме в "Great Northern". Съжалявам, че не видях Хенри.
- Ще ти се обадя по-късно, става ли?
- Добре.
Приятно ми беше.
Той е близо...
- Сестра, може ли чаша вода?
- Да, господине.
Съжалявам.
Здравей, Норма.
Май закъснях малко.
48 часа, Ханк, не е закъснение, а изчезване.
Извинявай, трябваше да свърша една работа.
Работа? Това е работа!
Работа е мястото, където ходиш всеки ден, независимо дали ти харесва или не.
- Норма, аз...
- Не ми се умилквай. На толкова съм да те уволня.
Норма, не вземай такова решение преди да си ме изслушала.
Заради грешния избор, който направих...
има хора...
...хора от миналото ми, които искат да се проваля.
Опитах се да се боря, но това ми докара още повече неприятности.
Опитах се да избягам, но винаги има някой по-бърз от мене.
Знам, че не е много мъжка постъпка, но понякога е по-добре да се скриеш и... да изчакаш бурята да премине.
Не съм искал да те нараня.
Просто се опитвам да оцелея.
Може следващият път да помолиш за помощ.
- Следващият път ще го направя.
- Блудният син се завърна.
- Вивиън.
- Здравей.
- Излеждаш чудесно.
- Благодаря.
Добре ли се държаха в затвора?
- Това е дълга история.
- Може да я чуя на вечеря довечера.
Имам нов съпруг. "Great Northern" в 20:30?
- С удоволствие.
- Не знам дали ще мога...
- Няма проблеми, скъпа.
Точно в 20:30.
- Хари?
- Здравей, Пийт.
Какво гледаш?
Кълвач.
Пъстър, мисля.
Да, погледни.
Пъстър Кълвач.
Невероятно.
- Хари...
- Да, Пийт.
Хари, Джоси си замина.
Знам.
Прибрах се от нощна смяна. Беше ми оставила бележка на кухненската маса.
Без обяснение, без сбогуване.
Бележка.
Продаде дъскорезницата на Бен Хорн.
- Не съвсем.
- Не е нужно да обясняваш.
Обичах я.
Ето, казах го.
Без да се обиждаш, Хари.
И аз я обичах.
Стоях там и я глеах как заминава, докато асистентът и отнасяше багажа.
- Асистент?
- Някакъв азиатец.
- Не го бях виждал преди.
- Как изглеждаше?
Среден ръст, спортна фигура, конска опашка.
Това е бил братовчед и Джонатан.
Каза, че и бил асистент. Господин Лий.
Господин Лий?
Хари, имам лошо предчувствие.
- Аз ще съм до теб, Пийт.
- Хари! Здрасти, Пийт.
Джерард е избягал. Ударил е полицай.
Пийт, извини ни.
Едва ли е стигнал далече.
Здравейте, шерифе. Агент Купър.
Луси?
- Луси...
- Какво?
Анди?
Приближи се спокойно, Пийт. Ние ужасните престъпници сме заключени здраво в килиите си.
Имам съобщение за теб.
Поздрави от момчетата от дъскорезницата?
Но първо малко музика.
Здравей, Бенджамин.
Съжалявам, че не наминах да те видя.
Изпитвам силно отвращение към затворите.
Тя е жива.
Прекарахме нощта заедно, отдадени на любовта.
Кога беше това? Май много отдавна.
Почти като сън.
О, сетих се! Беше нощта, когато Лора Палмър умря.
Паметта почва да ми изневерява. Може да е било наистина сън.
Може изобщо да не се е случило. Да ти кажа честно, вече изобщо не съм сигурна.
Какво иска? Ще и платя колкото иска! Какво иска?
- Добре ли си, Бенджи?
- В замяна на показанията ми,
ще препишеш дъскорезницата и проекта "Гостууд" на мен.
Ще си помисля дали да ти оставя безценния хотел.
Мой представител ще дойде при теб с документите до 24 часа.
Ако не съдействаш, съм убедена,
че ще преуспееш в една от многото
възможности за кариера, които предлага федералния затвор.
Бен, радвам се да те видя отново.
Прецака ме.
Тази Катрин!
Прецака ме.
Голям е образ, нали?
Мразя те, кучко!
Прецака ме...
Хари, часовете за безопасно шофиране задължителни ли са във вашето училище?
- Да.
- Явно някой ги е пропуснал. Хари, внимавай!
Лийланд!
Агент Купър, Хари, съжалявам.
- Вие двамата добре ли сте?
- Ние сме добре. А ти?
Добре съм. Добре съм, аз... отивах към клуба да изпробвам новите си стикове и...
започнах да си мисля за Бен. Предполагам, че съм се разсеял.
Най-добре да оставиш неприятностите вкъщи, преди да се качиш в колата, Лийланд.
Прав сте, разбира се. Моите извинения.
Спомних си нещо. Нали питахте за нощта, когато Лора умря.
Работих до късно в офиса с Бен. Беше около 22:00 часа.
Той излезе, за да се обади по телефона. Не знам с кой е говорил, но...
говореше на висок глас. Беше ядосан.
Спомена нещо за.... мандра (dairy).
- Мандра?
- Така мисля, да.
- Дневник (diary).
- Може и това да е било.
Шерифе, Луси е. Там ли сте? Имам спешно съобщение от Хоук.
Играете ли голф, агент Купър?
Да, харесвам прецизността.
Бих ви поканил в клуба някой ден.
Да ви покажа ли новите си стикове?
Разбира се...
Намерили са Джерард. Близо до водопада.
Да тръгваме. Чакат ни.
Да го хванем. Лийланд, ще видя стиковете ти друг път.
Разбирам, агент Купър. Кажете ми, ако мога да помогна с нещо.
Добре.
Бедният Анди.
Същото се случи и на мен, когато за пръв път забременях.
Бях да пазарувам и изведнъж - бум, припаднах на касата.
Бях покрита със синици и смачкани плодове
и хората стояха над мен да видят дали не съм мъртва.
Хората искат да ти се случат ужасни неща, знам аз.
Искам да говоря с теб за сперматозоидите си.
Сперматозоиди? На мъжете само това им е в главата.
Спомням си когато се роди малкия Кал, положиха го на гърдите ми,
погледнах надолу и видях какво малко същество е, и си помослих...
Помислих си: Боже мой! Точно каквото му трябва на света.
Още сперматозоиди, щъкащи на свобода. Жени, пазете се!
Така и направих.
Направих си изследвания два пъти. Първият път всички са били мъртви.
Човече, ако получавах по петак всеки път, когато чувах това.
Вторият път са скачали като сьомга нагоре по течението.
Разбира се! Вие мислите само за размножаване!
- Млъкни!
- Млъкни, Гуен!
Така че, когато ми каза, че си бременна, си помислих, че не може да съм аз,
защото мислех, че всички са мъртви по това време.
Но те са били наред. Имал съм грешна информация. Аз съм бащата.
О, Боже...
Не съм ли?
Ела да видиш лошата леля Луси.
Малко глупаче.
Бил е близо.
Но сега Боб не е тук.
Шерифе?
Има ли нещо, което искате да споделите с нас?
Чудесно.
Кажете на тоя да не ме зяпа все едно съм кучешка бисквита.
Боб е бил много близо.
Кой е Боб? Не познавам Боб. Познаваме ли Боб?
Шерифе, без да се обиждате, но очевидно на този човек му хлопа черчевето.
24 часа минаха. Или обвинете клиента ми, или го освободете.
Бен Хорн, обвинявам ви в убийството на Лора Палмър.
- Добър ход, Джер.
- Хоук, върни господин Джерард в хотела.
- Заковете всички прозорци.
- Не... не...
- Двама мъже пред вратата.
- Смотани дървари!
- Свършено е с вас!
- Млъквай.
- Свършено е!
- Успокой се.
Да поговорим отвън.
Хари, мисля, че оседлаваме коня, преди да сме готови за езда.
Не разбирам.
- Не мисля, че Бен Хорн е убил Лора Палмър.
- Какво?
Трябва да го пуснем.
Бях зад теб във всичко, но ми писна от глупости,
писна ми от сънища, видения, джуджета, великани,
Тибет и неговият народ. Имаме твърди доказателства срещу Бен Хорн.
Моята работа е да го заключа.
Прав си, Хари. Това е твоя територия. Понякога някой външен може да го забрави.
Сьомгата беше прясна, твърда и...
- малко препечена.
- Моята също.
Мойта е добре.
- Ще ме извините ли за момент.
- Ще дойда с теб.
Дами, връщайте се бързо.
Ще си траеш, нали?
Ако Вивиън разбере, че съм бил "вътре", ще... ще ме сравни със земята.
Харесва ми новата ти прическа.
Ърни Найлс. Ърни "Професорът" Найлс.
- Ти кога...
- Преди няколко седмици.
Но да ти кажа, без теб последните шест месеца бяха истински ад.
Никой не ходеше в библиотеката, никой не печаташе разрешителни.
- Каква е уловката с госпожа Богаташката?
- Няма уловка.
Хайде, приятел. Никога сме нямали тайни. Вивиън се въргаля в пари.
Срещнах Вивиън на републиканската стокова борса.
Ние сме женени.
Сигурно си и разказал някоя дълга история. Измислица.
Тези дни се опитвам да говоря само истината.
Действа терапевтично.
Вивиън иска да се грижа за инвестициите и.
Ами твоите? Ще я запознаеш ли с лихварите?
Вече съм вън от това, Ханк. Вече не залагам.
Ходя на събирания. Ходя и на църква.
Какво ще стане като разбере Вивиън, че си избягал с даренията за църквата.
Никога не бих откраднал от църква. Онова бяха спестявания и наеми.
Бях болен, беше болест. Но платих дълга си. Сега живея нов живот. С чисто досие съм.
- Значи тя не знае?
- Не.
Ърни, това е интересно и за мен.
Защото за мен семейството е най-важното нещо на света.
И трябва да си готов на всяка цена да го запазиш. Не си ли съгласен?
Да, да, напълно съм съгласен.
По-късно пак ще си поговорим, Ърни.
Винаги съм обичал разговорите ни на двора. Като мъж с мъж, затворник с затворник.
- Върнахме се.
- Дами.
Искам да вдигна тост за младоженците и тяхното щастие.
Благодаря, Хенри. Много мило.
За Ърни и Вивиън.
Много бъдещи успехи.
Много мило.
Даян, часът е 23:05, аз съм си в стаята в хотел "Great Northern".
Тази вечер няма звезди на небето.
Бен Хорн е арестуван.
Кръгът се стеснява, Даян.
Много съм близко, но последните стъпки винаги са най-трудни.
Може ли да влезна да поговорим?
Добре.
- Там ли ви простреляха?
- Да.
- Арестувахте ли го?
- Да.
- Той ли го е направил?
- Съдът ще реши това.
А ти какво мислиш?
Няма значение какво мисля аз.
Арестувахте го заради това, което аз ти казах ли?
- Отчасти.
- Но помогнах?
Да.
Всичко, което съм искала някога от него, е да ме обича.
Сигурен съм, че те обича.
- Той се срамува от мен.
- Не.
Агент Купър...
Когато бях в "Едноокия Джак", изобщо не допуснах някой да...
Одри, не е нужно да казваш нищо.
- Искам да знаеш.
- Аз знам.
- Трябва да се обадя.
- Добре.
Купър на телефона.
Къде?
Преди колко време? Тръгвам.
Какво е станало?
- Одри, искам да отидеш в стаята си и да се заключиш.
- Защо?
- Без въпроси. Направи го заради мен.
- Добре.
Това е Мади Фъргюсън.
СУБТИТРИ BigBo