72 Metra (2004) (72 metra - CD2.sub) Свали субтитрите
Мислех, че това е края. Кракът ми се схвана.
Къде е Молодой?
- Доста се уплаших.
Ти не чу ли? Видя ли какво си направил?
Казах ти - не ритай с крака под водата!
Молодой, как си?
- Нормално.
Няма нищо, с теб такъв брейк ще му друснем.
"Ние сме от друго тесто", нали?
- Да.
Учени, такива учени от Москва до Ленинград...
Мислиш, че не знам защо си тук?
Такива като теб ги знам.
Тройна дажба искаше, а?
Мекотело.
Напразно говорите за тройната дажба.
Нищо не знаете за мен.
- Не искам и да знам.
Ето, а вашият статус...
- Статус на защитник на родината!
Напразно иронизирате така.
Статус на защитник на Родината, точно го каза.
Но кого трябва да защитавам тук?
- Мен.
Теб?
- Мен.
А ти ми обясни...
... по кой параграф съм длъжен да те защитавам?
Защото имате пагони на раменете си, а аз не.
И какво от това?
Военните са длъжни да защитават гражданите на страната си, всички,
без значение дали това им харесва или не.
Сега разбра ли?
- Разбрах.
Слушай, Черненко, ти да не си украинец?
Защо? Руснак съм.
Имахме един дебил, също руснак.
Оказа се украинец, от бившите политофицери.
Другари подводничари,
вече можем да кажем,
че се сбъдна вековната мечта на украинския народ.
Вече сме свободни.
На нас, гражданите на свободна Украйна,
принадлежат това море, това слънце и тази благословена земя.
Вече не е нужно да бъдем чужда житница
и да храним гладния, мързелив и само пиещ по-голям брат.
Ще мине малко време и страната ни ще стане
славянската Франция, Канада на изтока.
А къде е Иван?
Нели ражда, има усложнения.
Вече всички раждания ще бъдат тежки.
Капитан трети ранг Иванов.
Аз!
- Скапаняк!
Аз, встъпвайки на военна служба,
тържествено се заклевам на украинския народ
да му бъда винаги верен, предан...
да защитавам Украйна, нейния суверенитет, територия, цялост...
5, 6,... 7, 8...
... безпрекословно да спазвам конституцията на Украйна,
законите й, да пазя държавна и военна тайна.
Заклевам се да изпълнявам задълженията си
в интерес на съотечествениците си.
Заклевам се никога да не изменя на украинския народ.
Капитан трети ранг Коноваленко.
След като Иванов прие... Коноваленко, давай!
Олга няма да ти прости.
- Капитан трети ранг Коноваленко!
Ти какво, забрави ли?
Нали се разбрахме в присъствието на жена ти и тъщата...
Но те сега не са тук.
- Ти имаш дом, градина...
Да не искаш да замениш всичко това за голи сополи?
Там е 9 месеца полярна нощ!
Половин година зима, децата ще боледуват от рахит...
Сега ще се обадя на жена ти.
Желаещите да положат украинска клетва,
да излязат от строя!
Останалите, след мен.
Янчар, стой! Спри! Спри твоите! Заповядвам!
Пиши го на сметката ми! Оркестър!
Оркестър, "Прощаването на Славянката"!
Слушам.
Екипаж, ходом марш!
Янчар! Янчар!
Изплаших се.
- Учебна тревога.
Условно-планово потапяне.
Отначало се зарадвах, мислех, че са живи.
А после виждам, че са мъртви. Очите им са отворени.
Замълчи. Защо не ми казахте истината?
А къде е командирът?
Другарю командир...
Защо не ми казахте истината?
Искаш истината? Добре.
В трети отсек има вода, във втори също.
Ако и първи е наводнен,
значи в подводницата, освен нас, живи не са останали.
И на нас не ни остава много.
Знаете ли...
Светът толкова малко му обръщаше внимание,
че той се смяташе за мъртъв.
Какво?
- Какво мислите да правите?
Светнете, моля.
Помогни ми.
Другарю командир...
- Да.
Усилване на вятъра до 20 м/с,
вълнение на морето - 5 бала,
видимостта се влоши до 30 кабелта.
Продължаваме търсенето на подводницата
в определения район.
Значи да подаваме щормови сигнали в съответствие с МППС-72?
Слушам.
Мукамбетов.
- А?
Взе ли клещи?
- Йе.
Какво къде? Питам те взе ли клещи?
- Йе.
Йе - това при нас е "да".
Дерюгин, как си?
Който обича "Спартак", е юнак! Спартак - шампион!
Дръж.
- Другарю старши мичман...
Включвай.
Да бъде светлина!
- Мукамбетов, ти си най-добрият!
Чудно, Иван Алексеевич, желязото се скапа, а яйцата - не.
Лежат си в кората.
Нищо не разбирам. Как става така?
Яйцето е природна загадка.
Преградната врата е затворена.
- Опита ли да я отвориш?
Да. От тази страна не става.
Потропа ли?
- Да.
И какво?
От другата страна също потропаха. Рапът победи!
Колко кислородни апарати имаме?
- 12 в наличност.
12...
- Тъй вярно.
Какво се бавим? Да караме по същата схема:
Вие - първи, аз - втори... В края на краищата...
... може и аз да съм пръв.
За потропване - ще потропаме. По-скоро няма да ни пуснат.
Защо?
Защото нямат право, не са длъжни да ни пуснат.
Искам да знам защо!
Защото РБЖ забранява!
Внимание!
Говори командира на БЧ-3.
Ако ме чувате, отговорете.
Повтарям. Ако ме чувате, отговорете.
Ало, ало...
Много добре ви чуваме, другарю капитан-лейтенант.
Говори матрос Молодой.
Уточнявам, връзката може да е едностранна,
затова, ако ме чувате, чукнете един път.
Повтарям. Ако ме чувате, чукнете един път.
Колко човека сте?
Май... двама.
Изплуваха, въздух да глътнат.
При вас само абревиатури... ВВН...
- Въздух под високо налягане.
Или РБЖ забранява...
- Защо питате?
Малко ли е...
Ръководството по оцеляване на живите,
категорично забранява да ги пускате.
Категорично забранява!
- Риск, разбира се, има, но...
Ако не се удавим всички, така мисля, Иван Алексеич,
10 е повече от двама.
Коля...
А ако ти беше там... зад преградата?
Хм... нямаше да чукам.
Внимание!
Започваме подготовка за прехвърлянето ви в нашия отсек.
Разбрахте ли?
Първо ще ви дадем ВВН.
В това време вратата на трети отсек трябва да е отворена.
Разбрахте ли?
Наблюдавайте как спада водата.
Като стигне до вратата на трети, затворете плътно.
След това чукнете и започвайте подготовката за преминаването.
Разбрано?
Подавай ВВН.
Изравняваме налягането между отсеците.
Лехкоступов, внимателно!
Надявам се, че не трябва да уча никого.
Молодой.
- А.
Иди до вратата, спадне ли нивото на водата, затваряй.
Слушам.
86-и до 320-и...
- Помня...
При разлика от 0,5 ще се размажат по стените.
Налягането в отсека се повиши до 7,5.
Готови?
Ще броя до три.
На три, отваряме вратата.
1, 2, 3...
Давай!
В това отношение Асол си оставаше същото малко момиченце,
което се молеше по своему.
Всяка сутрин: "Здравей, Боже!", а вечер - "Довиждане, Боже!"
Според нея, това беше достатъчно, господ да я избави от мъките й.
Бог бил вечно зает с делата на хората,
затова към обидените от живота
трябвало да се отнася като към гости.
Родило се бебе, проходило чак, и първата дума била - "Спартак"!
"Спартак" - шампион!
Нищо, ще изсъхнем, ще се сгреем, ще запалим...
Няма ли какво да правите?
- Песните ни помагат да живеем.
Опази ли всички от твоите?
- Успях да затворя люка.
А аз задрямах, събудих се до уши във вода.
Видя ли някого?
- Видях.
Гена?
Здравейте, аз съм от командването.
Знаете ли, не аз, а детето се тревожи. Аз свикнах.
Защо тогава сте го оставила?
- Не съм, той е с мен.
По принцип е спокойно, но днес...
Даже книжка му четох.
- Помогна ли?
За известно време.
Вижте какво, сега ще ви откарат вкъщи,
ще легнете и ще спите като ангел.
- Като ангел.
Да, като ангел, защото учението върви по план,
имаме връзка с подводницата,
мъжът ви успешно проведе стрелбите.
Стрелби...
- Знаете ли какво?
Ако искате, ще му пратя поздрави при следващата връзка.
Не, не, не, вие пък...
Нали ви казвам, не аз, а детето се тревожи.
Е, добре.
Е, какво, Паша? Взе ли си грях на душата?
А ти какво искаше да й кажа? Истината ли?
Стой! Май се сетих.
Знам къде да ги търсим.
Предадохте ли вече координатите ни в щаба?
Пуснахме веднага аварийния буй, но май веднага се откъсна.
Щорм.
Изпод водата не можем да предаваме,
затова трябва да изплуваме, дори и частично,
но и това не можем да направим.
Можем само да чукаме.
- Трябва да се направи нещо.
Не трябва просто да стоим.
Нали не ви ядосвам?
На мен ли? Не.
- Благодаря.
Защото и таксиджиите спират да говорят с мен
след известно време.
Може ли?
- Може жената.
Може, не чисти. Давай.
- Слушам.
Утре ще излизаме през торпедния апарат.
Утре ли?
- Утре.
И по мустингите, по мустингите.
- По мусингите.
Почерпете се, другарю командир.
Другарю командващ, разрешете да доложа.
Добре познавам Янчара, заедно учихме.
Без автобиографии, по-конкретно.
- Учихме заедно,
и съм сигурен, въпреки волностите му,
че не би излязъл от зададения квадрат.
По-скоро го е отнесло подводно течение.
Сигурен съм, че е някъде тук.
Сигурен ли сте?
- Сигурен.
72 метра. И е близко до вкъщи.
Другарю командир!
Ами ако апаратите са 12, а ние сме 13...
значи някой ще остане тук?
Даже знам кой.
Аз ли?
Всички почивайте. Ставаме в 6:00.
Дръж.
- Аха.
Кого мислиш да оставиш 13-ти?
- Не съм решил.
Слушай, остави мен, а?
- Защо теб?
Защото всичко стана заради мен.
- Заради теб?
Е, не заради мен... заради него.
Часовникът на дядо ти, подарил ти го е,
когато си му казал, че ще ставаш подводничар.
След това умрял, нали?
Тая история съм я слушал 1000 пъти.
- Не е така.
Когато му казах, че ще ставам подводничар,
той ми показа среден пръст.
"Ето, - казва - това е за теб, внук, а не часовника, разбра ли?" И умря.
Такъв гад беше.
Не е обичал подводничарите.
- Ненавиждаше ги!
Един подводничар му взел момичето.
И, когато вече беше в гроба, аз го...
Открадна го?
- За какво му е на него?!
Шшшшт... тихо, тихо, тихо, тихо.
За какво му е? Помисли.
Петя, колко години те познавам, а не преставаш да ме учудваш.
Казвам ти, всичко е заради мен.
- Какво общо има?
Ти не разбра ли?
- Не.
Дядо ми е воювал в този район.
- Е, и...
И, залагал е мини. Тази е негова.
Негова, разбра ли?
- Как така реши?
Отмъщава ми... за часовника. Отмъщава, разбра ли?
Вече да. Лягай да спиш.
Слушай, Черненко.
Що за песен е тази, която пееш, когато те е страх?
От майка ми.
- Хм...
Слушай, Черненко, запей, а?
Че нещо сън не ме хваща.
Ще запееш ли?
- Не, разбира се.
Ех, какъв си... горд.
Значи имаш майка, а казваше, че си сам.
Мама умря миналата година.
Извинявай.
Другарю командир. Другарю командир?
Разкажете по-добре нещо.
Какво?
- Правите го смешно.
Прищяло ти се е. Баш сега да се повеселиш.
Добре де.
Ти си заслужил. На теб ще разкажа... приказка.
Вярно, не за белия бик, а за кравата...
Било неотдавна, но ти се струва обратното.
И тогава мислили, че още малко и армията ни ще се огъне.
То и сега понякога е така. Май винаги е било така.
Страхували се да излизат на улицата в униформа. Е, такава била армията.
Всички крадели, всички търгували.
От стари обувки до секретни торпеда.
При това на една и съща цена.
Офицерите били кой къде.
Кой при бандитите, кой в банките, кой в политиката. Изобщо навсякъде.
Само ние останахме. Двама-трима души.
И за да не пукнем от глад през зимата,
отидохме в колхоза, да копаем картофи.
Другарю командир! Другарю командир!
Докараха чували!
Другарю командир. Казвам... чували...
Ние с Гена тогава бяхме отседнали при една старица.
Тя имаше крава, по-стара, отколкото беше самата тя.
Кравата не беше доена вече сто години.
И реши нашата старица да я заколи.
Защо ли нашето население е уверено,
че офицер от руския флот може да заколи всеки, даже една крава.
Миличък, ще ти изпека пържоли, каквото поискаш,
само заколи кравата, а?
Бабо мари... Ама как? Аз съм подводничар.
Нямах никакво желание да заколя кравата.
От малък обичах животинките.
Миличък, моля те.
- А бутилка ще дадеш ли?
Две ще дам.
Днес дъщеря ми получила заплатата в алкохол! "Перцовка"!
Ето на!
"Бандмастер"... супер...
- Какво?
Казвам, бабо, че у вас намерих тази интересна хармоника.
Откъде я имаш?
- Хайде, вземи я, вземи я.
Само свърши работа.
Имахме при нас един миньор. Викаха му...
Няма значение, как му викаха. С една дума - миньор.
За бутилка брат си ще заколи, да не говорим за крава.
Ще я тръшнем.
Тръгнах да го търся, а той за проклетия,
беше изчезнал някъде.
И тогава отидох при Гена.
Ще има ли бутилка?
- Две!
Ще я заколим.
Така, къде е на кравата сърцето?
- Отляво.
Значи отляво.
Мда, отляво.
- Май отляво.
Ако кравата се изправи на задни крака,
разбира се ще е отляво...
А кравата има рога...
Това е лошо.
Лошо.
Може да изпием първата бутилка, като аванс.
Разрешете, другарю командир. Чух за... проблема с кравата.
Другарю командир, разрешете.
- Давай.
Ще я очистим по друг начин. Със секретно оръжие.
Взрив? Не, не е това.
Насочено действие. Ето!
Последна разработка на родния военно-промишлен комплекс.
Всичко зависи от мястото на поставяне на заряда.
Ако го сложим под опашката на кравата,
той ще я разцепи на две равни части.
Може и на рогата.
Тогава, силата на взрива
ще бъде равна на удар с чук от колхозния ковач Семьон.
Аха.
На рогата!
По-надясно, за да не повредите очите.
Всичко ще бъде наред, командире.
Нали ви казвах, че лодката не е легнала плътно на дъното.
Сега е плътно, другарю мичман.
Сега е плътно, другарю матрос.
А аз за малко да се насе...
- Аз също... братче.
Между впрочем, след това кравата започна да дава мляко.
Другарю командир, а аз си прехапах езика.
Дааа, отворковци, но сме заедно... ... на първо място.
"Спартак" - шампион!
Рибке, рибке, направи така, че да останем живи.
Не си мисли, че ме е страх...
Може би малко.
26-и, назначавам генерално направление за търсене на 270.
Сектор на търсене 92-90...
Ще излизате по трима,
първи и последни ще са най-опитните.
Аз оставам в отсека.
След като изплувате всички,
капитан-лейтенант Орлов ще се спусне долу с дихателен апарат
и заедно ще изплуваме.
Другарю капитан-лейтенант, как в този скафандър...
Без разговори!
Слушам.
Другарю командир, дихателният ми апарат не работи.
И моят.
Моят също.
Мичман Краус, вие ли получихте дихателните апарати?
Тъй вярно.
Дръпни се, Петя.
- Проверихте ли ги?
Бяха изправни!
- Няма ли да ни кажете нещо?
Докладвам.
Не успях да ги продам.
Трябваше да ги оставя на дъщерята.
Каза ми: "Сам ги носи, Ханс".
Бях обещал, за раждането на щерката, с камъчета...
Когато тръгвахме, ги взех, за късмет.
Напразно.
Стой!
Вържете го!
- С какво да го вържем?
Вържете го, другарю командир!
Не трябва да ме връзвате. Не ме връзвай, Петя.
Значи така, не разбирам, Николай...
Николай... като му дадеш един... веднага ще разбере какво е ред.
Капитан-лейтенант Орлов, редът се определя в това,
че в моя отсек вие сте последния матрос.
Последен?
Добре. Последен...
А предпоследен, знаеш ли кой е?
Е, какво, братлета, уредихте ли се?
Нали вие получихте апарати.
Капитан-лейтенант Орлов, остави!
Възстановете електроснабдяването.
- Слушам.
Мукамбетов!
- Аз.
С инструментите, след мен, живо!
- Слушам.
Хайде, говори.
- Абе какво се обясняваш с него?
По-добре късно, отколкото никога.
Говорете.
- Ние стояхме...
И, нататък...
- Идва другарят мичман...
Идва другарят мичман и казва:
"Да вървим да получаваме дихателни апарати".
Качихме се на ГАЗ-66 и тръгнахме.
Камък, ножица, хартия!
Раз, два, три.
Често спирахме.
- Защо спирахте? За какво?
Когато другарят мичман виждаше някого,
заповядваше на шофьора да спре и отиваше при него.
За какво?
Те разговаряха.
- Нататък...
Другарят мичман ни каза да отидем...
- ... да получим дихателните апарати.
"Тапири", ще получите апаратите и...
Изпълнявайте.
- Слушаме!
Предлагаше на всички да си купят обеци.
Докладвам, другарю капитан-лейтенант.
Жената на мичман Краус се заиграла с касиера,
защото оня имал пари, а морякът - среден пръст...
Макар че на оня му забранявали.
А мичман Краус обича жена си, а има и дъщеря...
Той започнал от всички пари да взима,
за да й купи обещаните обеци.
А тази курва не приела подаръка.
- Откъде знаете това?
Трябва да се пие с хората, другарю капитан-лейтенант.
Когато пиеш с някой, той ти разкрива душата си.
Но, има риск, може и ти да разкриеш своята.
Ясно.
Значи така, вие сте получили апаратите... Проверихте ли ги?
Те ни казаха:
"Апаратите идват от завода. Какво да им проверявате?"
Ние казваме: "Другарят мичман заповяда да ги проверим!"
А те казват: "Изберете един, проверете го."
Камионът бибитка...
- Проверихте ли апаратите?
Един!
Беше ли зареден?
- Беше.
Нели, предлагам ви ръката... и сърцето си.
Ей, Ромео, не сме се разбирали така.
Ще си счупиш врата, а аз ще отговарям.
Шефе, шефе, всичко е наред.
Приготвяй се. Дошъл съм за теб.
Ние с Ваня подадохме заявление в гражданското.
Знам.
Нали ме обичаш? Нали?
Ние с Ваня подадохме заявление в гражданското.
Глупости! Това са глупости. Сега ще ги поправим.
Дръж!
Петя!
По дяволите.
- Пьотр...
Капитан-лейтенант Орлов.
- Аз!
Елате при мен.
- Слушам.
Ще отидем в базата, ще се ремонтираме.
Разполагайте се.
- Слушам.
Как мислиш, кого да изпратя?
Матросът не е съветник на командира.
Обидил си се. Извинявай, ядосах се.
Нужен ми е...
... силен физически, добър плувец, гмурец, въобще опитен човек.
И да е морално устойчив...
Има такъв. Капитан-лейтенант Иван Муравьов.
Исках да се посъветвам с теб.
Не, Ваня.
Не морално устойчив трябва да отиде...
а просто късметлия.
А тук всички са такива.
Неудачниците останаха зад преградата.
Да теглим жребий, а?
- По-добре с карти.
"Черен Петър". Който загуби - отива.
... с пагони.
- Тук всички са с пагони...
Освен един.
До Янк Пупир:
P.S. - което от старогръцки значи "Гледай надолу, левак".
Вчера пих морска вода. Гадост! Който я пробва един път,
никога няма да забрави. Подробности като се видим.
Другари, господа офицери, братя...
Толкова много неща искам да кажа, но не ми стигат думите.
По-точно стигат, но не са точните.
Мислех, че героизмът е...
Герои няма, измислили са ги, за да...
Но вие сте герои, вие... вие...
Вие сте истински... руски моряци.
Момчета, простете ми, че понякога...
... си мислех лошо за вас.
Простете, че отивам аз, а не...
Макар че... Ако можете - простете, а аз... ще се постарая.
Ще направя всичко, за да...
Вие... молехте ме да ви изпея песен.
Но ви предупреждавам, че тази песен е украинска.
Украинец. Познал съм.
А нямало значение, а?
Майка - украинка, баща - неизвестен...
Така че... както искахте.
Ето ти Черненко и латекс 3 мм.
Другарю командир, а може ли шапка?
Горе е студено...
Давай.
Господ да те пази. Наведи си главата.
Другарю командир, може ли да напиша бележка?
Че да се срамуваме после? Никакви писма.
Седни. Трябва да излезе въздуха от скафандъра,
иначе ще излети като тапа на повърхността.
Под водата дишай спокойно, равномерно, разбра ли?
Ей тая шашма ще се закачва за мусингите.
14 вдишвания и се откачваш, после се пресягаш
и така до следващия мусинг, разбра ли?
Главното е да не бързаш!
Ще пълзиш по тръбата и ще буташ пред себе си тоя буй...
Щом стигнеш предния капак, ще чукнеш с тази карабина.
Един удар - всичко е наред.
Два удара - пускаме водата и изравняваме налягането.
Три удара - отваряме предния капак. Ясно ли е?
Като излезеш навън, ще закачиш карабината за...
Отляво на корпуса има една такава халка...
Такава ли?
- Задължително я стегни, Черненко,
иначе и теб и нас... Ясно?
Веднага щом стигнеш на повърхността,
превърти тази врътка на атмосферно дишане.
Разбра ли?
- Да.
И веднага викай.
- Какво?
Без значение, но да е силно.
Ще изхвърлиш малко азот от кръвта си.
Че след това кесонната болест ще те налегне.
Не сваляй скафандъра на брега!
Ще ти е тежко, но пък няма да замръзнеш.
По тръбата пълзи внимателно,
за да не повредиш дихателния апарат. Разбра ли?
И бягай... Бягай като световен шампион.
Ще се изкачиш на баира, а долу е градът.
Светофари, асфалт... и жени ходят по асфалта.
Черненко, вървиш по асфалта, а там жена...
Гледаш, и още една...
- Точно така.
Давай.
Всички са свободни... велик народ...
Молодой!
- А?
Искаш ли портокал?
Знам го този номер. Ще кажа "искам", а ти ще отговориш "няма".
Защо пък да няма?
Има.
Дръж.
Почерпете се, другарю старши мичман.
Да тръгваме.
Никога не съм мислил, че е толкова хубаво да живееш.
Коля, как си?
Искам да отида във Венеция.
Да видя къде Отело е удушил Дездемона.
Разбира се, ще излезем оттук и ще отидем.
Но той я е удушил в Кипър.
Жалко.
Защото ми се ходи във Венеция.
КРАЙ