Desperate Housewives - 01x02 (2004) Свали субтитрите
Та тя живее на 20-ина метра, за бога.
Габи, тя се е самоубила.
Нещо е ставало.
Всеки път като съм покрай този човек, той се опитва да ме хване за дупето.
Направил съм $200,000 от бизнеса си с него миналата година.
Ако иска да те опипва, позволи му.
Защо не си щастлива?
Излиза, че постоянно искам погрешните неща.
Какво?
Това е писмо писано от Мери-Алис.
О.., Мери-Алис какво си направила?
Странно нещо става като умрем.
Чувствата ни чезнат.
Вкус, допир, мирис и звук стават една далечна памет,
но зрението ни --
оо.., то се подобрява,
и изведнъж можем да видим света който оставяме толкова ясно.
Разбира се, повечето от нещата видими за мъртвите могат да се видят и от живите,
ако си направят труда да погледнат.
Като приятелката ми Габриел.
Трябваше да мога да видя колко е нещастна, но не го направих.
Виждах само дрехите и от Париж...
платинените и бижута...
новият и диамантен часовник.
Ако бях погледнала по от близо,
щях да видя че тя е давеща се жена
отчаяно опитваща се да достигне спасителния сал.
За нейно щастие, тя го намери.
Наистина, Габриел видя единствено младия си градинар
като начин да си набави малко вълнения.
Но сега щеше да открие колко вълнуващ ще стане живота и.
По дяволите.
Хайде, хайде, хайде! Побързайте! Да вървим!
Хайде, хайде!
Къде са останалите ми дрехи?
Ще ги намеря. Само излизай.
Къде?
- През прозореца.
- Какво?
Давай, давай, давай!
Здравей, скъпи. Подраняваш.
Срещата ми беше отменена.
Не си ли взе душ сутринта?
Аз, ъъъ.., току що свърших тренировката.
Къде е Джон?
Джон?
Да. Това отпред е неговият пикап.
Габриел се паникьоса.
Знаеше, че ако мъжа и открие тайната,
щеше да почувства пълната сила на яростта му.
Здравейте, господин Солис.
Здрасти, Джон, погрижи ли се за фикуса?
- Ще го почна като свърша тук.
- Добре.
- Но бързо и беше напомнено, че...
- Да, разбира се.
- каквото Карлос не вижда...
- Няма проблеми.
Няма да я нарани.
Епизод 2 - Да, но под повърхността
Мирното лице на улица Уйстерия наскоро беше разбито,
първо самоубийството ми...
и след това от откритието на...
бележка между вещите ми навеждаща на подозрителни причини за отчаяния ми ход.
Приятелките ми се събраха да обсъдят изводите.
Мисля, че трябва да я дадем на Пол.
Все още скърби, Сюзън. Сигурно ще откачи.
Няма значение. Тя му беше жена. Има право да знае фактите.
Амии.., поне да го направим внимателно,
Можем да му кажем на среща с кафе и сладки.
Би било забавно.
"Пол, имаме доказателство, че жена ти се самоуби
заради една тъмна тайна. Искаш ли още една сладка?"
Винаги можем да повикаме полицията.
Може и да е просто гадна шега.
Ами..., ако е шега, е много долнопробна.
Не, сериозна съм. Така е.
Трябва да разберем какво е станало.
Да кажем, че го направим. Има възможност да не харесаме намереното.
Ами..., не е ли лошо да го направим скрито?
Да кажем, че е направила разни ужасни неща.
Това е старият въпрос, нали?
Доколко наистина искаме да познаваме съседите си?
Приятелите ми бяха загрижени с право.
Знаеха, че всяко семейство си има тайни,
и сина ми и мъжа ми можеха да им кажат,
че трябва да бъдат внимателни преди да ровят за тях.
След дълги разговори,
приятелките ми все още не бяха решили какво да направят с бележката.
Така, че решиха да го направят на следващата сутрин.
Но никой не можа да спи тази нощ.
Всяка мислеше за самоубийството ми
и колко самотна трябва да съм се чувствала.
Виждате ли, самотата беше нещо което разбираха добре.
ОК. Станал съм.
Добре.
Имам въпрос към теб.
Спомняш ли си когато ми предложи брак?
За бога --
Седяхме на алея Скайлайн и пиехме бутилка ябълково вино,
свършихме я, обърна се към мен и каза,
"Ако се ожениш за мен, Бри Мейсън,
обещавам да те обичам до края на живота си."
И въпреки, че бях сгодена за Тай Грант, и въпреки, че баща ми не те харесваше,
Казах да.
Това беше отдавна.
Ще отмениш срещата с адвоката по развода,
и ще си намерим съветник по брачните въпроси.
- Бри --
- Обеща.
Добре.
Добре. Ще направя, ъъъ.., малко топло мляко.
Искаш ли нещо за пиене?
Само да не е ябълково вино.
Сюзън се събуди тази вечер сама и пресъхнала,
но след като погледна през прозореца,
видя една голяма напитка да задоволи жаждата си.
"Скъпо дневниче, Майк дори не знае, че съществувам."
Млъкни.
Ако искаш среща с него, отиди и го покани.
Все още се надявам той да ме покани.
Как ще стане това?
Не трябваше ли да правиш шоколадови сладки за приятелките си?
Не мога да си намеря мерителната чаша. Виждала ли си я?
Мерителната чаша?
Да.
Аз -- амиии, тя е -- някъде. Продължавай с търсенето.
Знам, че си будна.
Знам, че си скапаняк.
Вечерята с Танака се проточи. Извинявай.
Знаеш ли, Карлос, не се ожених за теб за да вечерям сама шест пъти седмично.
Знаеш ли колко скучно ми беше?
За малко да изчистя къщата.
Недей... Имам подарък за теб.
Не. Не, не, не...
Няма да се измъкнеш с подарък.
Подаръка е хубав.
Бяло злато ли е това?
Да. Сложи си я...
и ме люби.
Не съм в настроение.
Но можем просто до си поговорим.
Когато мъж купува скъпо бижу на една жена,
има много неща които иска в замяна,
разговора не е сред тях.
- Хей, шегувах се.
- Да бе, да.
- Какво искаш?
- Остави ме.
Хей, действаш като кошмар месец вече. Какво не е наред?
Не мога да го поправя ако не помогнеш.
Вече не е приятно, Карлос.
И така, какво да направя?
Не знам.
Бъди какъвто беше.
Изненадай ме. Изкарай ми дъха.
Добре.
Хей, Сюзън.
Какво не е наред?
Не знаех, че ще има и някой друг навън. Просто се измъкнах от леглото.
Сигурен съм, че изглеждаш добре.
Ооо.., Бонго, стига.
Извинявай, ъъ... лесно се плаши.
Не, -- всичко е наред.
Аз.. разбирам. Не исках да те притеснявам.
Ще се видим по-късно.
Искаш ли да вечеряме заедно?
Само двамата?
Амии... и Джули.
Правим го когато някой се нанесе в квартала.
Каним ги на вечеря с домашно приготвена храна. Традиция.
Мисля, че каза, че си кофти готвач.
Амии.., взимам готова храна.
А-ха, каниш на домашна храна и купуваш готова.
ДА, то е – то е – това е нова традиция.
Нова прищявка.
Нека да направим така – нека аз да сготвя и да се видим в нас?
Страхотно.
Петък в 6:00?
Добре - дотогава.
Добре. Хайде..
Чао, Бонго.
Джули!
Майк Делфино ни покани на вечеря в петък.
Така ли? Супер.
Но отивам сама, защото ще имаш нещо не много сериозно
Изискващо пазене на леглото и много течности.
Джули беше доволна, че Сюзън сгрява любовният и живот.
Естествено, не знаеше за наскорошният и опит с огъня.
Всичко си е отишло --
Всичко за което е работил бившия ми мъж.
Няма го.
Поне не се безпокой за дрехите.
Започнах да събирам от хората в околността.
Какво? Не искам да нася боклуците на хората.
Еди, можеш да си бездомна или да си груба. Не можеш да си позволиш и двете.
Напомня ми --- все още очаквам чека от застрахователите.
Може ли да остана още няколко седмици?
Разбира се. Каква християнка щях да съм ако отказвах подслон на приятел в нужда?
Добре, ето нещо което можем да спасим.
Мерителната ти чаша.
Може просто да остържем малко и ще е като нова.
Не е моята. Моята е пластмасова.
Аа.., а как е попаднала тук?
Не знам. Кого го е грижа?
Ще я оставиш ли и да почнеш да търсиш бижута?
Др. Албърт Голдфайн беше най-уважавания брачен консултант в града.
Беше се справял със случаи на материални злоупотреби
невярност
до физически разправи.
Да, доктор Голдфайн си мислеше, че е видял всичко,
и тогава се срещна с Ван де Камп.
Здравейте, аз съм Бри, а това е съпругът ми Рекс...
донесох ви малко домашни сладки.
Отговорът е да.
Ще направите богатство от нас.
Хора, аз съм много --
Седнете на местата си.
Няма да повтарям!
Закопчейте се!
Казах, така че направете го, Ще --
По дяволите!
Книжка, талона, госпожо.
Госпожо, знаете ли защо ви спрях?
Имам теория.
Децата подскачаха. Трябва да седят и да са с колани.
Не им давам -- но не ме слушат. Много е неприятно.
Трябва да намерите начин да ги контролирате. Това е ваше задължение.
Въпреки, че вече шест години беше полицай,
офицер Хеис не беше попадал в наистина опасна ситуация.
Но пък, не беше и казвал досега на жена как да отгледа децата си.
Имате в предвид, че съм лоша майка?
Госпожо, моля влезте в колата си.
Никой не ми помага. Мъжа ми е постоянно на работа.
Ще ви помоля да отстъпите.
Гледачката ми влезе в програмата за защита на свидетелите.
Не съм спал цяла нощ от шест години,
И вие да почнете да ме съдите...
Няма да ви глобя.
Оставям ви само с предупреждение.
Приемам извинението ви.
Сложете си коланите.
Г-жо Солис.
Здравей, Джонатан.
Ами..., това е моята стая.
Извинете за бъркотията.
А.., не се безпокой.
За малко изпуснахте майка ми. В петък води футболния отбор на малката ми сестра.
А, да. Чух.
Ами, Джон, трябва да си поговорим за онзи ден.
Г-н Солис не се сеща нали?
Не, не, няма представа.
Просто като идваш за градината е хубаво да се грижиш за нея.
Супер. Късате с мен
в собствената ми спалня.
Не, не те разкарвам.
Напоследък си единственото което ме поддържа.
Просто не може да се виждаме вече в моята къща.
Къде да се виждаме тогава?
Ами, кога се връща майка ти от тренировки?
Г-жо Солис.
По-бързо. Нямам много време.
И така – ние сме четирима.
По големия – сина ми Андрю е на 16, Даниел е на 15, и --
Няма нужда от всички, Бри,
Прекара повечето време в празни приказки.
Оо.., така ли?
Да. Рекс ясно каза какви са проблемите му.
Не искаш ли да споделиш отношението си към брака ви?
Док, аа.. това трябва да знаете за Бри --
не обича да говори за чувствата си.
Честно казано, не знам дали има такива.
Чувства ли гняв, яд, екстаз?
Кой знае?
Тя е винаги приятна,
и не мога да ви опиша колко е дразнещо това.
Каквото и да чувства е толкова дълбоко под повърхността, че никой не вижда.
Имам чувството, че ползва всички тези...
Какво?
Ъъ.. извинете.
Искате ли да отговорите на думите на Рекс?
Има ли някаква истина?
Ползвате ли домашната си работа за да освободите емоционално?
Естествено, че не.
А. Чудесно.
Имам много домашна работа тази вечер.
Лесно е да се съсредоточиш след секс.
Радвам се, че мога да помогна. Възпитанието е важно.
О.. имам нещо за теб.
Щях са ти го дам като окося ливадата ви отново,
Но след като сте тук...
О.., роза.
Не каквато и да е роза.
Вижте листчетата. Няма нишчици. Перфектна е.
Джон.
Като вас.
Истината я удари като гръмотевица.
Прекарах дни да намеря най-добрата. И накрая успях.
За Джон, това не беше вече безсмислена връзка.
Габриел вече виждаше, че той се влюбва.
Просто е прекрасна.
Аз...
Трябва да тръгвам.
Довиждане.
Какво имаме тук?
Ъ,.. говорих с Джули и -- благодаря. Предложи ребрени пържоли.
Каза, че са ти любими.
Да, чудесна е пържолата.
Здрасти, Майк. Сюзън.
Здрасти, съжалявам за дома ти. Как се справяш?
Добре, предполагам.
Парти ли прави някой?
Не, Сюзън ми приготвя традиционното парти за добре дошъл.
само дето готвя аз...
И е в къщи.
Ха-ха. Традиционно, а? За мен нямаше.
Ами нещо като нова традиция е.
Няма да е нещо голяма. Само малко домашна храна.
Звучи добре.
Сюзън внезапно почувства нещо кофти в стомаха...
Не съм яла готвено скоро.
И наблюдаваше катастрофата на забавен каданс.
Знаеше, че ще се случи и не можеше да го спре.
Еди, искаш ли да се присъединиш за вечеря?
О, много мило.
Не искам да се натрапвам. Трима вече сме тълпа.
Не, не е така. Сюзън ще доведе и Джули.
А-ха, не е така.
Повече, по-весело.
- Добре, ще е весело.
- Добре.
- Утре. От 6:00.
- Чудесно.
О, и , Сюзън...
- Да.
Това ще е компенсация за вечерята която нямаше за мен.
Точно...
Трябваше ли да и кажа, че ще има пържоли?
Не е вегетарианка или нещо от рода, нали?
А, не, не..
Не, Еди определено е хищник.
Ето, ъъ..
Ето какво намерих за Еди.
Наистина повечето неща не са последна мода.
Не се безпокой. Еди е разорена сега,
Така, че не може да подбира.
Естествено не може да слагаме сол в раната.
Виж, тъкмо приготвях вечеря.
Няма проблеми.
- Няма да преча повече.
- Не, не..
Между другото тебе ли видях да спира полицай?
Да, децата буйстваха в колата
и не можах да ги усмиря.
Малките момчета са толкова своенравни.
Пробвам всичко.
Викам, заплашвам, увещавам, моля. Нищо не помага.
Не знам дали не е защото са малки и не разбират,
или изпитват перверзно удоволствие да си играят с мен.
Майка ми се виждаше в чудо когато сме в колата,
и веднъж спря,
остави ме на пътя и потегли.
Бъзикаш се.
Върна се веднага,
но след това винаги слушах.
Трябва да го пробваш.
Мис Хубърт, не мога да оставя децата си на пътя.
Като стане дума за дисциплина, понякога трябва да подходиш творчески.
Майка ми го знаеше. Умна жена.
Естествено, сега е в старчески дом,
и умът и е на каша.
Ами, както казах, трябва да готвя.
А, да, да.
- Довиждане.
- Довиждане.
Сюзън, можа ли да намериш някакви стари дрехи за Еди?
Няма какво да носи.
Мислех, че това е външния вид който гони.
Оо.., Сюзън.
Еди може да е боклук, но е човешко същество.
Зак? Баща ти в къщи ли е?
Искам да говоря с него.
- Здрасти, Пол.
- Здрасти.
Надявам се не преча.
Ами, смятах да излизам.
Просто минавам да кажа здравей.
Да видя как живеете момчета.
Опитваме се да продължим. Доста кофти е.
Да представям си.
Имам предвид, като не знам защо Мери-Елис...
Защо какво?
Защо го направи. Нека да помогна.
Хванах го, Хванах го.
Извинявай ако те наранявам.
Мога ли да съм честен?
Естествено.
Не се интересувам от причините и.
Може да е била в депресия, може да е било скука.
Няма значение.
Изостави съпруга и сина си, и аз никога няма да и простя.
Като наблюдавах Сюзън не можех да не я съжалявам.
Толкова силно искаше да знае защо го направих...
Защо се самоубих.
Не е достатъчно да искаш да знаеш истината.
Трябва да знаеш къде да я търсиш.
И тя е неуловима, защото знае къде да се скрие.
Здравей, Джули.
Говорих с майка ти за малко дрехи за Еди.
При госпожа Ван де Камп е,
ще погледна приготвила ли е нещо горе.
П-Просто се наслаждавам на новата ви мерителна чашка.
А-ха, загубихме старата.
Наистина?
Не намерих дрехи. Извинявай.
Всичко е наред.
Ако искате ще продължа да търся...
Не, направи повече от достатъчно, наистина.
Бри, Рекс току що се обади. Няма да може да дойде днес.
Очевидно има спешен случай в болницата.
Ооо. Добре. Трябваше да ми се обади на мен.
Предложи да се срещнем насаме.
Постоянно сте тиха на общите ни сесии.
Какво?
Аа.. не, благодаря. Има още няколко неща които трябва да направя днес.
Сигурна ли сте?
Аз.. да. Сигурна съм.
Др. Голдфайн, има нещо което можете да направите за мен.
Какво е то?
Свалете си палтото.
Така, че ще вземеш Джули на вечеря с Майк?
Ами, да, ако Еди е там. Ще имам нужда от емоционална подкрепа.
Не мога да повярвам, че си проби път навътре.
- Как го допусна?
- Не знам.
Стана толкова бързо.
Ами, знаеш какво трябва да направиш.
Трябва да отидеш по-рано и да прекараш малко време с Майк преди да се е появила малката баракуда.
Добра идея.
Еди ще е там към 5:45, така, че циците и ще са там към 5:30,
трябва да се появя към 5:00.
Това момиче.
Просто ще занеса нещата горе.
Аз ще си взема единствената малка чанта и си тръгвам.
Чудесна роза. Къде я намери?
Джон ми я даде.
Джон? Градинаря? Дал ти е роза?
Да.
Поръчах му да засади нови храсти,
и ми я даде като мостра.
Прекрасна е нали?
Да, наистина.
Сигурен съм, че Фройд не би одобрил това.
Ооо, кого го интересува?
Учих психология в колежа. Учихме всичко за Фройд.
Нещастен човек.
Защо мислиш така?
Амии, помисли си --
израснал в края на 18-и век. Нямало е домакински уреди.
Майка му е трябвало да прави всичко на ръка,
прегъвайки гръб от сутрин до вечер,
без да споменаваме безбройните жертви които сигурно е трябвало да направи за семейството си.
И какво прави той?
Израства и почва да дрънка някаква теория,
че проблемите на повечето възрастни
се проследяват до нещо лошо извършено от майките им.
Трябва да се е чувствала предадена.
Видял е колко много е работила.
Видял е какво е направила за него.
Дали някога си е мислил да каже “благодаря”?
Едва ли.
Ето.
За ваше сведение, много от теориите му са под съмнение.
Добре.
Момчета, няма да повтарям --- седнете. Казах ви.
Сериозна съм.
Ще съжалявате много ако не седнете веднага.
За първи път Линет видя, че това не е безобидна детска игра.
Предизвикваха я.
И реши да подходи творчески.
Навън. Щом не слушате, чухте ме, няма да ви возя.
Ти, навън.
- Къде отива мама?
- Не знам.
Мама е гений.
5, 6 -– добре.
Ще се върна.
Момчета?
Ако се криете, престанете, защото мама не мисли, че е весело!
Извинете.
Извинете. Търся момчетата си. Три червенокоси момчета.
- Виждали ли сте ги?
- Да. Видях ви да ги оставяте и да потегляте.
Знам. Опитвах се да ги стресна за да слушат.
Видяхте ли къде отидоха?
Да, да. В кухнята ми са.
Вижте, изглежда имате проблеми с нервите си.
Имам четири деца под 6 години. Естествено, че имам проблеми с нервите.
А-ха, да, предполагам трябва да се консултирате с някого,
защото изоставяне на децата --
Хей, не съм ги изоставила. Върнах се.
Просто казвам, че не е нормално.
Ами, децата ми не са нормални,
и сега нямам време затова, госпожо, така, че --
Момчета, излизайте!
Не, не мисля, че трябва да ходят някъде докато не се успокоите.
- Влизайте в колата.
- Тя има сладки.
Вземете си ги. Тръгваме си.
- Оо, не, не. Останете.
- Не мисля така. Ааа!
- Вижте, госпожо, ще си поговорим малко двете.
- Оставете мама!
Оставете ме!
Какво ви става?
Тичайте деца, тичайте!
По дя.. -- ааа!
Върнете се веднага!
Момчета, ще трябва да си сложите --
Върнете се веднага! Върнете се или ще звънна на социалната служба!
Господи.
Карлос, какво си направил?
Видях го като минах покрай салона.
Помислих си “Габриел ще е толкова красива в нея.
Струваше ми крак и една ръка.
Има GPS, 200 вата аудио система, парктроник --
Господи, прекрасна е.
И... взех ли ти дъха?
Абсолютно.
Не е ли най-страхотния подарък който си получавала?
Габриел виждаше какво е струвал жеста на Карлос,
и отговори по единствения начин който знаеше.
Мислеше, че истината никого няма да стигне до съпруга и,
Така или иначе,
рядко се среща мъж знаещ стойността на една-единствена перфектна роза.
Аз, мислех си. Мислех си, че няма да имаш на против да подраня да помогна.
Здрасти, Сюзън.
Не се безпокой. С Майк държим всичко под контрол.
Бонго.
Не знам защо те лае.
Не го приемай лично. Кучетата са много чувствително.
Какво има, Бонго, а?
Никога не знаеш какво ги дразни, а?
В далечината, Сюзън, чу тревожни звънчета.
Странен шум нали? Какво е това? Странна миризма?
Рунд едно почна.
Виж имам в предвид, че в цялата тази
“нужни са двама за да развалят брака” теория има нещо.
Появяващите се проблеми са заради нея.
Не е истина, Рекс.
Добре, добре. Какво толкова ужасно съм направил в тези 20 години?
Не казваш нищо защото бях страхотен съпруг,
и не искаш да го признаеш.
Рекс, любопитен съм --
мислиш ли понякога за предимствата на живота с Бри?
Ааа?
По твоите думи, дома ви е винаги чист,
дрехите изгладени. Хубава храна.
Въпреки минусите и, някога казвал ли си и “благодаря”?
“Благодаря”?
Да.
Бонго! Бонго. Долу. Долу.
Хайде. Долу.
Извинявай.
И кой е мъжа живеещ срещу госпожа Хюбърт?
Ммм, господин Мълен,
и да знаеш, ако те покани, трябва да се срещнем със всичките му любимци.
Това е наред. Обичам животни.
Препаратор е.
Благодаря за предупреждението.
Не е ли брат му бракоразводния ти адвокат?
А, да. Да, той беше.
Мога ли да кажа нещо?
Все си мисля, че ще се съберете с Карл отново.
Наистина?
А, да, никога не съм виждала по-влюбени хора.
Имам в предвид, тя никога няма да намери толкова отиващ й мъж.
Сюзън само можеше да държи усмивката на лицето си.
Втори рунд беше в ход, и тя ядеше бой.
- Знаете ли госпожо Брит?
- Иди нямаше представа,...
- Знаете ли кой винаги съм харесвала?
- че Сюзън има подкрепа в ъгъла си.
Г-н Атуел -– четвъртия ви съпруг.
А, това беше втория. Само два пъти съм женена.
Два пъти?
Не бяхте ли женена за мъжа с татуировки който отведоха полицаите?
Не, Джули, не беше женена за Хавиер.
Той беше просто един от специалните и приятели.
Мисля, че трябва да сменим темата. Освен ако не държите да я продължите.
Бонго, долу.
Чакай, чакай – нека ти покажа нещо. Бонго.
Обича този сос.
Докато бъркаше салатата вътре,
Го научих нещо.
Горе.
Сюзън беше бясна на Еди, че ползва кучето за да се умилква в стопанина.
Беше бясна и на Майк, че не вижда брилянтната маневра.
Но най-много...
Знаете ли? Отивам за десерта.
беше бясна на себе си, че не се сети първа.
Едвам го карам да седне.
Добро куче. Най-доброто куче. Да, да..
Ха-ха. Никога не съм го виждал да ходи на два крака.
Е, той знае къде да иде нали? Знае той.
Ето десерта.
Благодаря. Ммм, изглежда вкусно.
Оо, вижте само.
Сякаш Бонго започва да харесва Сюзън.
Да, просто тръгнахме зле. Сега сме приятелчета.
Добро момче.
Бонго, наред ли си?
Какво му има?
Не знам. Не съм го чувал да издава такива звуци.
Хей, добре ли си, Бонго?
Мамо.
Хей, добре ли си? А? Хайде.
Обади се на ветеринаря. Номера е на хладилника. Кажи му, ме тръгвам.
Окей, не се безпокой. Ще остана и почистя всичко.
Благодаря, Еди.
Мога ли да направя нещо?
Не.
- Здрасти.
- Здрасти.
Как е Бонго?
Ами, чакам да видим ще го оперират ли.
Господи.
Спрях и взех това...
Страшно съжалявам.
Извинявай, че избухнах. Просто бях толкова --
О, не, всичко е наред.
Добри новини.
Няма да оперираме.
Чудесно.
Дадохме му нещо да преминат обиците.
Като излезнат искаш ли да ги потърся да ти ги върна?
По-скоро не.
Добре. Ще можете да го вземете след около час.
Сигурно ти олекна.
Извинявай. Страшно се притесних.
Това е кучето ти. Разбирам.
Всъщност на жена ми, и, ъъ...
едно от последните неща които ми каза в болницата преди да умре
Беше да се грижа за него,
Обещах й го.
И просто така, Сюзън видя нещо което беше пропускала преди.
Той, значеше много за нея.
Майк Делфино още обичаше починалата си жена.
И ако, нещо се случи, щях да се чувствам сякаш я предавам.
Знам, че звучи глупаво, но...
и знаеше, че нито тя нито Еди щеше скоро да спечели сърцето му
Не, не е. Никак даже.
И реши, че засега,
ще му бъде само приятелка.
Това е за теб. Добре де, за Бонго.
Дай му го.
Да. След като погледна света който оставих,
всичко е толкова ясно:
Красотата чака да се покаже,
тайните чакат да бъдат открити.
Но пората рядко спират да погледнат,
просто продължават.
Направо срамота е,
Толкова много за виждане има.
Превод: Pepi X Редакция: