Waterloo (1970) (Waterloo.(1970).Dvd.Xvid.Ac3.1of2.SRT) Свали субтитрите
- Разбити сме, Сър.
От двадесет години ви следваме. Преминахте славно през цяла Европа.
Не може да запазим Париж.
Австрийците са във Версай.
Казаците поят конете си в Сена.
Пруските оръдия магат да се чуят в Манмартър.
Четири нации,четири армии, четири фронта са срещу нас.
Абдикирайте.
Ще ви бъде позволено да се оттеглите на остров Елба с персонална охрана.
- Това е почтенно изгнаничество, Сър.
- Всичко което можете да направите е да абдикирате.
Трябва да подпишете, Сър.
Защо? Значи всички вие може да запазите титлите които ви дадох?
Какво бяхте вие преди мен? Нищо.Аз ви създадох.
Трябва да абдикирате, Сър.
Чуйте ме, Ней.
Ако има нещо което презирам, то е неблагодарността.
Какво мога да направя? Какво?
Обърнах се към императора на Русия за мир. Той ми отказа.
Какво да направим?
Какво да направим? Какво да направим?
Можем да се бием!
Аз укрепих Париж. Аз се откъснах от Австрия и оттеглих от Италия.
Трябва да се укрепим и мобилизираме. Да обучим новобранците в поход.
Няма хора за мобилизиране.
Армията не иска Париж да страда като Москва.
Уелингтон.
Уелингтон.
Защо винаги Уелингтон?
Уелингтон.. Боите се от него защото ви победи в Испания?
Франция не ще ви последва.
Франция ще ме последва и до звездите, ако я даря с нова победа.
Нямате избор. Трябва да предадете трона.
O, Ней. Трона? Знаете ли какво е трона?
Предукрасена част от мебелите.
Важно е какво стои зад трона.
Моя мозък, моите амбиции, моите желания, моята надежда, моето въображение.
И най-вече моята воля.
Не мога да повярвам на ушите си.
Вие стоите тук размахвайки парче хартия и крещите: "Абдикирай, абдикирай!"
Няма! Няма!
Всичките му хора?
- Кога?
- Тази сутрин.
Нищо не остана да се направи. Подпиши.
Елба. Защо Елба?
Маршал Мармот е обръжен от австрийците. Това беше последната му надежда.
Войници -
- От моята стара гвардия -
- След двадесет години дойдох да ви кажа -
- Сбогом.
Франция падна.
Помнете ме.
Все пак аз обичам всички ви, Не мога всички да прегърнаl.
С тази целувка, ме запомнете.
Сбогом, мои войници.
Сбогом, мои синове.
и сбогом, мои деца.
Ваше височество, чудовището избяга от Елба.
Благодарим на бога, че той е достатъчно луд да дебаркира във Франция.
Нека не драматизираме повече.
Наполеон и хилядите му хора не са опасност...все още.
Маршал Солт, вие ще поемете командването на войските ни тук в Париж.
Маршал Ней...
Вие ще бъдете първия който ще се опълчи на вълка.
- Знам, че харесвате този човек.
- Харесвах го. Някога.
Но ще го върна обратно в Париж в желязна клетка.
Как преувеличават всичко. Войниците.
"В желязна клетка."
Никой не ги моли за това.
- Няма обиколен път.
- Пътят е напред.
На прицел!
Войници от пети... Познахте ли ме?
Ако искате да убиете своя император -
- Ето ме.
Огън!
Да живее императора!
Следвайте ме до Гренобъл.
Сълзите на наранената гордост ме доведоха обратно във Франция.
От Елба, Аз видях правата на Франция обезценени и захвърлени настрани.
Моята победа е сигурна. Моите орли ще летят от връх на връх.
Добре ли е ?
Тогава ела. Ще им покажем вашата червена глава.
Трябваше да се върна.
Трябваше да се върна. за да направя Франция щастлива.
- Буржоите на бесилката!
- Обесете предателите!
Аз съм Франция и Франция това съм аз!
Наполеон се завърна при нас!
Никога не ще забравя лицето ви, Ней, когато ме притискахте да абдикирам.
- Правех го за Франция.
- Аз зная кое е добро за Франция.
Спомням си за обещанието ви към краля. За някаква клетка?
Какво точно?
Казах, че ще ви върна в Париж в желязна клетка.
И аз това чух.
Тлъстия крал трябва да бъде изметен от трона!
Той нарани честта на французите!
Вероятно хората ще ме оставят да си ида -
- Както му позволиха да се завърне.
Той се завърна! Императорът се завърна! Сега Франция отново ще живее!
Да живее императора!
- Той ще ни отведе при славата отново!
- Нашият император се завърна!
Тук! Доведете героя тук!
Голанкурт, Молие, Моли, Фоши. Имаме да разрешим малък проблем.
Когато Франция се пробуди утре, трябва да има правителство.
Дрюо. Нека ви кажа нещо.
Най-важното качество в живота е преданоста.
И вие Дрюо, сте необикновен човек, непокварен и истински. Ще се присъедините ли към мен?
- С цялото си сърце, Сър.
- Благодара ви, Дрюо.
Солт.
- Виждам, че сте получили моята покана.
- Да, Сър.
Разбирам, че не сте повече кралски Министър на войната.
- Очевидно не, Сър.
- Очевидно не.
Тишина! Вие ще сте мой шеф на Щаба. Приемате ли?
- Приемам, Сър.
- Добре. Всичко е добре щом свършва добре.
Мадам...
Синът ви Фердинант бе убит при падане от коня на парада.
Не. Мюсей трябва да върви. Нуждаем се от повече новобранци и повече хора. Подпис.
Синът ви бе много смел и изпълнителен.
Съжалявам, Мадам, че съдбата не бе благосклонна.
Към скъпия ми принц Алексис.
Аз не заграбих короната.
Аз я намерих в калта.
И я вдигнах-
- С моя меч.
И хората, Алексис -
- хората -
- бяха тези които я поставиха на главата ми.
Те, които спасиха оскърблението на закона.
Към любящата ми ме жена.
Моля ви като жена и дъщеря на Австрия, мой враг. -
- Върнете моя най-скъпоценен подарък
Моя син.
Към принц Регент, Англия.
Вие сте били моя най-великодушен браг от двадесет години.
Но сега искам мир.
И така, твърдя, че присъствието на Уелингтон...
Моят син е моето бъдеще.
И предпочитам да го видя мъртав отколкото пленен австрийски принц.
Те ме обявиха за враг на човечеството.
Европа ми обяви война. Не на Франция, а на мен.
Те ви величаят, Сър, като ви превръщат в нация.
Величаят? Величаят? Те ми отнемат законността.
Те правят законно всеки клоун да може да ме убие. Някакви новини от Уелингтон?
- Още е в Брюксел, Сър.
- Още със стария Блутхер?
Те започнаха войната. Нека пролеят кръвта си.
Да, нека страдат. Ще обсъждам мира над мъртвото тяло на Уелингтон.
Маршал Солт, Сър. Настоятелен е.
Той винаги е настоятелен. Въведете го.
Армията на Уелингтон и Блутхер е разделена, Сър.
- Разделена?
- Да, Сър.
Чудя се какво историята ще каже за него?
Ще избутаме Блутхер настрани и ще маршируваме към Уелигтон.
Ще бъде кървав ден.
- Да, Сър.
- О, да, Солт.
Всичко зависи от едно голяма битка, като при Маренго.
Благодаря, Солт.
При Маренго бях млад.
Чичо Гордън организира за мен парад на целия си полк тази сутрин.
Така, че аз яздих нагоре-надолу и показвах прищевките си.
Мамо, ти предпочиташ едър като онзи ли?
Вие наистина сте най-добрия от моите генерали.
Вие дамите просто трябва да следвате барабаните. Този сезон войниците са на мода.
Какво би било обществото без моите момчета?
- Те са солта на Англия.
- Измет.
Нищо повече от бедняци и мошенници. Оръжията са духа на техния патриотизъм.
Все пак очаквате да умрат за вас.
Без да са длъжни?
Аз се съмнявам, че дори Бонапарт би привлякъл към себе си хора по задължение.
- Бони не е джентълмен.
- Какъв англичанин сте.
На бойното поле неговата шапка струва 50 000 мъже. Но той не е джентълмен.
Когато се доберем до Париж, нека видя Наполеон.Обещавам да не се доближавам много.
- Мама му се възхищава.
- Аз съм малко бонапартистка.
Наистина ли е чудовище?
Яде знаменитости и пие кръв.
И кога ще се осмелите да влезете в леговището му?
Не ми е дал никаква идея. Всичко зависи от...
Да прекосим реката. Утре ще сушим ботушите си в Брюксел.
- Божа воля, Сър.
- Бог няма нищо общо.
- Не позволявайте младия Хай да бъде убит.
- Годеж?
Не искам Сара да облече черно преди да е облякла бяло.
Дики обеща да ми донесе рицарски шлем.
- Без кръв по него.
- И един за мен. С кръв.
Къде ще ръгнете вашия французин?
- Под дясното рамо, сър.
- Виждате ли, планирал го е .
Когато срещнете рицар, ще сте щастлив ако отървете живота си. -
- Шлемът е без значение. Французинът ще ви научи на изкуството да се биете.
Мадам, оставям на вас.
Не съм виждал толкова много хамсия.
- Пиктон няма добра походка за бална зала.
- Но добре танцува с французите.
Но един танцува с тях на полесражението.
- Кой е той?
- Пруски офицер.
Този джентълмен ще провали дансинга
- Наполеон, сър...
- Знам. Прекосил е границата.
С цалата си войска. Вклинил се е между нашите армии.
- Къде?
- Край Шалероа.
Шалероа.
- Искате ли да прекрятя бала?
- Не, не искам паника.
Всички офицери с дамите си да довършат танците.
Уксбридж, преместете кавалерията до Шалероа. Пиктон, девизиите ви да тръгнат тази нощ.
Шалероа.
Мога ли да дойда с армията? Ще трябва да попитате Дюк.
Той допуска дами в Испания. Ще имаме малко време заедно.
- Мадлен, битката не е място...
- Боя се, че не ще ви видя отново.
Какво може да е по-лесно от Шалероа? Той става банален.
В нощен поход ще ни направи пушечно месо
Той ще спечели победа на нищожна цена.
Ако Блутхер остане в Белгия, аз също оставам.
На тази цена, ако е нужно, Блутхер би завързал хората си за дърветата.
- Тези четири пътя тук...
- Катр Брас. Да върви по дяволите.
Ако не може да го задържим на това място, ще го спра тук.
Шалероа
Господи, този човек прави войната почтена.
Полето на славата никога не е добра гледка
Въпреки това, 16,000 прусаци мъртви. Ще е добра новина за Париж.
Уелингтън бяга от Катр Брас. Отстъпва.
- Тогава ние какво правим тук?
- Ще подготвя доклада си.
Защо не го последвате? Защо не го подгоните?
- Къде са моите подкрепления?
- Не смейте да ме критикувате!
Ако Уелингтон е свободен да избере полето си на действие, вие ще ми загубите всичко.
Маршал Блутхер, секторът е пробит. Заповядах отстъпление.
Аз съм на седемдест и две и съм горд войник.
Мечът е моята дума.
Твърде съм стар за да го спра.
Ако Уелингтон отстъпи от брега, никой от нас не ще се завърне в Берлин.
Не вярвам на англичаните. Но понеже ви служих преди. -
- заповядах отстъпление към Вавре. Можете още да си сътрудничите с Уелингтон.
Но бог ще ни помогне ако той не издържи.
Гручи. Жерард. Вземете 30,000 мъже.
Вие взимате една трета от моята армия и подгонвате Блутхер.
Не ми позволявайте да се прегрупира и укрепи и не му позволявайте да отвърне.
Но Блутхер може да отиде в десет различни посоки.
Блутхер не е ято от птици. Ще го хванем по пътя.
Което е достатъчно е достатъчно!
Нека не си противоречим. Това само ни води към нещастие.
Гручи. Жерард. Може да вървите.
Вървете, вървете.
Ще победим Наполеон следващия път.
Блутхер ще победи!
Блутхер ще обърне поражението в победа!
Стария Блутхер. Проклети хлъзгави 80 мили обратно
Така, ние тръгваме, също.
Предполагам в Англия ще кажат, че са ни изпързаляли.
Не мога да помогна.
- Той е луд. Всичко е лудост.
- Знаят какво правят.
Ако Бони ритне пруския задник, ние защо бягаме?
Отстъпващите армии никога не обичат своя командир.
Няколко изстрела от французите и те ще се съвземат отново.
- Желая част от хората ви, Гордън.
- Бързо хора с щикове.
Месо и яйца и лимон на месец.
Всичко по моите мерки. Аз съм добре охранен.
Някой тук могат да ми викат повече от полковник.
Разбира се.
- Това трябва да е цялата армия.
- Още се разполагат, Сър.
Никога не прекъсвайте вашия враг когато греши.Това е лош маниер.
Това е лоша позиция, Уелингтон. Тази гора зад нас ще ни попречи.
Ако те ни изтласкат назад, ще бъде като стена. Армията ще бъде разбита на парчета.
Това не е млада гора. Батарея от девет фунтови...
Цялата армия може да се промъкне като дъжд през решетка.
Ако искате да знаете, това е самоубийствено.
Може да ви изненадва но аз видях тази земя преди година -
- и я запазих в джоба си.
Очевидно, той не е ученик на Цезар. Лошо се е разположил.
Ама дървета зад гърба му. Няма да го провокираме.
Може би ще замине довечера.
Хайде. Надушваш посоката към миризмата.
Точно така!
Мълчи и ще те изям само наполовина.
Простете , сър, но...
Ако отведете войските си на сигурно ще знаят за какво ще ви са.
Ако мислех, че косата ми знае какво мозъкът мисли. -
- щях да я острижа и да надяна перука.
Идва стария Ати. Стъпете си на крака.
- Старите ви приятели, сър.
Обесих и нашибах повечето от тях и така затегнах армията си.
- Добър вечер.
- Добър вечер.
Чудесна нощ, сър.
Свалете си, торбата сър.
- Аз ли, сър?
- Вие, сър.
- Отворете, сър.
- Да, сър.
Чувствах, че нещо драска гърба ми, сър.
Откъде плячкосахте това, сър.
- Това ли, сър?
- Да това.
Не, сър.
Знаете ли наказанието за грабеж, сър?
- Хванахте го с капан ли, сър?
- Смърт, сър.
Сър, Трябва да ви докладвам, че това малко прасенце беше се загубило по пътя. -
- И аз се опитвам да намеря неговите роднини, сър.
Той знае как да се измъкне от безнадеждно положение. Повишете го в ефрейтор.
Открадни коза следващия път, Пади, и ще бъдеш сержант.
Не зная какво ще направят за врага, но ме плашат.
Мръсна нощ. Трудно утро.
- Де Ланси.
- Да, сър?
Ако падна утре -
- надявам се бог да е милостив към мен. Никой няма да падне.
Защо стои там? Каква е причината?
Да не е станал непредпазлив? Има нещо което не разбирам.
Само ако можеше Блутхер да изпревари Груши и да ми даде дори един корпус.
Всичко зависи от прусаците.
Защо Груши изминава само по шест мили на ден. Аз изминавам десет.
Калният наклон ще ни помогне Ще се пързалят по него.
Но пътят ще забави Блутхер и това ще е краят.
Кажете му , че пътят е еднакъв за всички. Вярно ли е?
- Да?
- Да, Сър.
Кажете му да бърви по-бързо.
Може да започнете битката си маршале.
- Къде е Груши с хората си?
- Следва стъпка по стъпка.
Не е между нас.
- Колко е часа, Хай?
- Два без десет, сър.
Муфлинг, Ще ви помоля да излезете навън още веднъж довечера.
Услужете ми със свеж кон, сър.
Помолих маршал Блухер да дойде до Ватерло в един часа.
Не виждате ли, Аксбридж? Ако Груши се вмъкне между нас...
И хване прусаците в поход...
После ще бъде само въпрос на броене на убитите.
Със същия риск, се осмелихте да се опрете на Блутхер?
Трябва да се опрем на всеки, Аксбридж.
Господа.
Кой ви накара да си дадете часовника, Хай
Съмърсет, сър.
Очаквам да умра утре? Не харесвам такива мисли.
Ако човек ги има те се случват понякога.
Вземи си часовника обратно. Утре ще те питам за времето на всеки пет минути
Ще ви трябва ли доктор Ларей?
Трябва ли да повикам доктора?
Не, не, доктор не.
Какво гледате?
Какво?
Излезте. Вън, вън. Всички вън.
Не трябваше да се разболявам. Трябва да съм силен утре.
Тялото ми умира, но умът ми е още наред.
Няма ли да спре да вали?
- Ние сме 140,000 мъже.
- Не сме и наполовина от тях.
Това е също и бройката на французите. 40,000 ще са мъртви утре.
Яжте супа си докато си издуете стомаха.
Виждали ли сте нашия нов ефрейтор?
- Добро утро, ефрейтор!
- Той не говори с такива като нас.
С бекон ли закусихте?
- Добро утро, Рамзи.
- Добро утро, гадна нощ, нали така?
- Добро утро, господа.
- Добро утро, Сър.
Това.
- Защо сияете целия?
- Добре ли сте, Сър?
Това бе последната нощ.
Никога не съм се чувствал така добре през живота си. Седнете да хапнем.
Боя се, че тази сутрин ще се нуждаете от по-голяма кърпа.
Ще атакуваме към девет. Как е земята?
Няма да изсъхне преди девет, Сър.
Били сме се и в кал по-рано.
Вярно.
- Какво е това?
- Неделно утро.
Свещенникът в Плансеноа не искаше да ни даде от имотите си.
Е, не ще да е имал голямо папство
Не спя, Дрюо.
Сър, нуждаем се от четири часа.Земята още е твърде мека за да придвижа оръдията си.
Ако изчакам четири часа ще загубя Австрия
Уелингтон няма да ни остави и час със своите англичани и белгийци.
- Не отговарам за оръдията си.
- Вие сам сте оръдие, Дрюо
Най-добре ще е да атакуваме към дванадесет.
Битките се печелят и губят в първите 15 минути.
Ако Уелингтон се придвижва бих казал, тръгнете сега.
Но той все още стои благосклонно в калта
Благосклонно?
Сър?
Аксбридж.
В случай, че нещо ви се случи какви са плановете ви?
Да бия французите.
Драматично момчета, тези французи. Музика и знамена.
Твърде красиво.
Вие сте щастлив боец, Хай, да видите такова чудо в първата си битка.
- Ваша Милост!
- Какво има, Хай?
Там, край пътя! Белият кон! Чудовището.
Най-голям крадец в Европа, сам самия.
Наполеон язди между редиците. Позволявате ли да стрелям?
Категорично не.
Командващите трябва да правят нещо повече от това да се бият един друг.
Избиването е братска работа нали Ланси?
- Ще ги накараме ли да млъкнат, сър?
- Не.
Не, позволено им е.
Всяко протакане тази сутрин е позволено.
Обикновено, не обичам да викат ура.
Но винаги има време да поиграем карти с дявола.
Може ли любезно да ме представите?