Pulp Fiction (1994) Свали субтитрите
2. Сензационни списания или книги, -
- обикновено отпечатани на груба хартия.
- Забрави. Много е рисковано. Спирам да се занимавам с тия глупости.
- Винаги това казваш.Всеки път едно и също. "Край, приключих, никога повече, много е опасно."
- Знам, че така казвам всеки път и съм прав.
- И после след ден два забравяш.
- Свърши се със забравянето. Почвам да помня като слон.
- Знаеш ли как звучиш ? Звучиш точно като някоя жаба.
Тъй като няма да го правя повече, няма да ме чуеш да квакам.
- След довечера?
- Правилно. Довечера ще квакна за последно.
- Искате ли още кафе?
- Разбира се!
Имам предвид, като сега, все едно че обираш банка.
Банките са детска работа.Във федералните банки, никой няма да те спре по време на обир.
Даже не ми трябва пистолет във федерална банка.
Чувала ли си това:пич влиза в банка с мобилен телефон и го дава на касиер.
Пича от другата страна на телефона казва:Хванахме жена му на тоя,дайте му всички пари или я убиваме
- И минава ли номера?
- Разбира се, че ще мине.
Чукундур влиза в банка с телефон. Не пистолет, не пушка, ами шибан телефон.
- Наранили ли са момичето?
- Сигурно не е имало никаква мадама.
Идеята е, че са обрали банка с телефон.
- Искаш да обираме банки ли?
- Не, просто казвам, че е по лесно.
- И край с магазините за алкохол?
- Да, край.
- Пък и вече няма тръпка, не е като едно време. Всякакви туземци имат вече магазини.
- Казваш им да опразнят касата, а те не разбират к'во им говориш
- Никого няма да гърмя.
- И аз не искам, но те те принуждават.
- И ако не са дръпнатите,то някой дърти евреи, наследили магазина от 15 поколения.
- Я си представи някой дядка с магнум зад тезгяха.
- и ти му излизаш насреща с телефон. Гледай колко далеч стигнахме.
- Да речем че сме вън.Общи работници ли ще бъдем?
- Аааа, само това не, не и в този живот.
Гарсон, дай кафе!Това място.
Гарсон означава момче.
- Това място? Кафене?
- Че к'во му е на кафенето?
Никой не ограбва ресторанти. И защо мислиш
Барове, магазини за алкохол, бензиностанции ... там ще те гръмнат преди да си почнал.
При ресторантите, от друга страна, ги хващаш по бели гащи.
- Бас хващам, че можеш да разчиташ на фактора на героизма тук..
-Правилно.. Също като банките, те са застраховани.
- Мениджъра - въобще не му пука.
- Пука му само да си спаси кожата.
Помощник-келнерите.Сдухани от бач за $1.50 на час боли ги оная работа.
Клиентите стоят с пълна уста. и не загряват какво става.
Както си плюскат омлет и в следващия момент някой им ръга пушка в лицето.
Виждаш ли, тази идея ми хрумна последния път като обирахме магазина за алкохол, помниш ли? Клиентите продължиха да влизат.
Твоя беше идеята да им прибираме портфейлите. Като се замисля, беше добра идея.
- Повече гушнахме от портфейлите, отколкото от касата.Доста хора ходят на ресторант.
- Това значи доста портфейли.
- Хитро, нали?
Доста хитро. Готова съм. Да го направим.
- Хайде.?- Добре. Също като последният път, нали помниш? Аз тълпата, ти персонала.
- Обичам те, тиквичке.
- Обичам те, зайчето ми.
Никой да не мърда! Това е обир!
Само да мръдне някой тъпанар, и ще ви очистя до последния копелдак.
- ОК, разкажи ми пак за тревните барове.
- Добре, какво да ти кажа?
Не можеш просто да влезеш в ресторант, да свиеш една трева и да си пафкаш.
Искам да кажа, че ти дават да си пушиш у вас и на специални места.- Тия тревните барове ли?
Законно е да я купуваш. Законно е да я притежаваш.
Незаконно е да я носиш със себе си, но това няма значение.
Ако те спре полицияв Амстердам, нямат право да те обискират.
Това е то. Мамка му, заминавам. Знам.Много ти се иска
- Знаеш ли кое е най-забавното нещо за Европа?
Разликите. Искам да кажа,че там имат същите глупости като тук,- но там са малко по-различни
- Дай пример.В Амстердам можеш да влезеш в кино и да си купиш бира.
А в Париж можеш да си купиш бира в МакДоналдс.
-Знаеш ли как казват на... четвърт-паундов бургер със сирене в Париж?
-Не му ли викат четвърт-паундов бургер със сирене?
-Там са на метрична система,не знаят кво е четвърт паунд.
- Ами как му казват?
- Роял със сирене.
Ами как казват на Биг Мак? Биг Мак си е Биг Мак, Но му казват Ла Биг Мак.
- Ами как казват на Уопър-а?
- Не знам. Не съм влизал в Бургер Кинг.
- Знаеш ли к'во слагат на пържените картофи в Холандия вместо кетчуп? Майонеза.
- Виждал съм ги да го правят, човече. Направо ги давят в тия лайна.
Май трябваше да вземем пушки.
- Колко са там?
- Трима или четирима.
- Значи може и да са пет, така ли?
- Възможно е. Трябваше да вземем пушки,по дяволите.
- Как се казва? Миа ...
-Как са се срещнали с Марселъс?
- Де да знам.Както си се срещат хората. Била е актриса.
- Така ли?Гледал ли съм нещо с нея?
- Мисля, че най-много е стигала до пилотно предаване.
- Не гледам телевизия, Незнам какво е пилотно предаване.
-Добре де, но знаеш, че има такова нещо наречено ТВ,и по него дават разни шоута?
-Да
Начинът по който избират ТВ шоу, е че правят едно пробно. То се нарича пилотно.
После го показват на хората, които трябва да решат...
Някои ги избират и стават ТВ програми. Други ги заебават.
Е тя е участвала в едно такова заебано.
Помниш ли Антуан Рокамора?Получерен,полусамоанец. Казваха му "Tony Rocky Horror"
- Май да. Един тлъстак?
- Не бих нарекъл някой от братята тъпак.
- Има проблеми с теглото.От Самоа е, к'во да прави.
- И какво за него?
Носи се слух, че заради жената на Марселъс Уолъс.
- И к'во е направил? Чукал ли я е?
- Не, не, не. Нищо толкова лошо.
- Ами какво тогава?
- Масажирал й краката.
-Масажирал й краката, ли, само това? И какво му е направил Марселъс?
Изпратил няколко горили.Изкарали го във вътрешния двор.. И го метнали през терасата.Чернилката прелетяла 4 етажа.
Имал градина долу покрита със стъкло, като парник.И паднал в стъклата.
- От тогава си има дефект в говора.
- Това е срамно.
- Ако си играеш с огъня, ще се изгориш.
- Какво искаш да кажеш?
- Не масажирай жената на никой.
- Не мислиш ли,че малко е прекалил?
Антуан не е очаквал такава реакция но е трябвало да бъде подготвен за нещо.
Било е само масаж. Масажа е едно нищо. Че аз масажирам майка ми, бе
Това е да си сложиш ръцете по по-особен начин върху новата жена на Марселъс.
Масажирането същото ли е, като лизането? Не, но са под един покрив.
Я спри малко.Да лижеш кучката... и да я масажираш,не са едно и също
- Не са едно и също. Но са под един покрив.
- Въобще нямат нищо общо.
Гледай сега, може би твоя метод за масаж се различава от моя. -
Но да пипаш жена му по краката и да си пъхнеш езика в оня й работа...нямат нищо общо
- Масажа на краката не значи нищо!
- Някога правил си такъв масаж?
Ти ли ще ми говориш за масаж на краката?
- Много ли си направил? -Да, мамка му!Имам си моя техника.Дори няма да те погъделичкам.
- Би ли направил на мъж масаж на краката?
- Майната ти.
- Много ли си направил?
- Да ти го начукам.
- Знаеш ли, малко съм уморен.
- Я млъкни малко,че почна да ми писва.
- Това е вратата.
- А-ха, това е.
- Колко ти е часа?
- 7.22.
Не, още е рано. Хайде. Да се разтикаме.
Виж, само защото не бих направил масаж на мъж, не оправдава...
Марселъс, че е метнал Антуан върху шибания парник, и му е преебал говора, това не е нормално
Ако някой копелдак го направи с мен,по добре да се моли да се парализирам, щото иначе го гръмвам без да се замисля.
Не казвам, че е нормално,но ти каза, че масажа не значи нищо.Аз обаче казвам че значи.
Гледай сега,масажирал съм хиляди женки и всеки път това е значело нещо.
- Държим се се едно не е нищо.
- Но те значат, И точно това е готиното..
- Шибаният Марселъс, го е знаел. И Антуан го е знаел още по-добре.
- Това е шибаната му жена, човече.И той не разбира от майтап щом става дума за тези работи.
- Интересна гледна точка.
- Хайде, нека се върнем на действието..
- Как се казваше тя?
- Защо се интересуваш толкова от тая?
Изчезва от града, от Флорида.И ме попита дали ще се грижа за нея докато го няма.
- Да се грижиш за нея?
- Не.Да я забавлявам.Да не скучае.
- Ще изведеш Миа Уолъс на среща?
- Това не е среща.
Това е, като да заведеш жената на приятеля си на кино или нещо такова.
Не е среща.Определно не е среща.
Хей, здрасти. К'во праите?
К'во става.
Другари сме на вашия бизнес партньор, Марселъс Уолъс
Помните вашият бизнес партньор нали?
Такааа, нека се досетя. ...
- Ти си Брет, нали?
- Да.-Така си и мислех.
Помниш бизнес партньора ти Марселъс Уолъс?Нали Брет?-Да.
Добре. Май с Винсънт ви прекъснахме закуската.К'во си хапвате?
- Хамбургери.
- Основата на всяка хранителна закуска.
- Какви точно хамбургери?
- Чийзбургери.
От къде ги взехте? От МакДоналдс, от Уенди или от Джак?
- Ами от Биг Кахуна Бургер.
- Това са ония хавайски закусвални.
Чувал съм, че имат някои готини бургери. Никога не съм ги пробвал, как са?
- Стават.
- Имаш ли нещо против да пробвам един?
Това е твоят нали?
Това е един вкусен бургер.
Винсънт!Някога ял ли си бургер от Биг Кахуна? Искаш ли да опиташ? Много са вкусни..
- Не съм гладен.
- Добре,ако обичаш бургери ги пробвай някой път.
Аз лично не мога да ги ям ,щото гаджето ми е вегетарианка което ме прави и мен малко...
Но определено ми харесват готините бургери.
Знаете ли как казват на четвърт-паундов бургер със сирене в Париж?
- Кажи им, Винсънт.
- Роял със сирене.
- И знаете ли що му викат така?
- Заради метричната система ли?
Гледай какъв мозък е тоя Брет!Умно копеле си ти. Точно така. Заради метричната система.
- Какво има вътре?
- Спрайт.
Нещо против да притикам вкусната храна с него?
Давай, няма проблем.
Това беше върхът.
-Вие, гълъбчета.Знаете ли защо сме тук? Защо не кажете на приятелчето ми Винс къде скрихте стоката.
- Свърши ...
- Не си спомням да съм те питал нещо!
- Та къде казваш?
- В шкафа.
Н-не,в онзи долу е.
Доволни ли сме? Винсънт?
- Доволни ли сме?
- Да, доволни сме.
Слушай, извинявай, ама не ти разбрах името..
Твоето го чух. Винсънт. Нали? Н-но не чух твоето.
- Казвам се Пит и това, че много дрънкаш няма да те спаси.
Просто искам да знаете колко...
Колко много съжаляваме, че нещата така се преебаха с г-н Уолъс
- Н-ние имахме най-добри намерения като се хванахме. Наистина.Никога...
- О, прощавай, да не ти прекъснах мисълта?
- Нямах намерение да го правя. Продължавай, моля.. Говореше нещо за "добри намерения"..
- Какво става? Май си свършил!
- Добре, позволи ми да възразя.
- Как изглежда Марселъс Уолъс?
- Какво?
- Ти от къде си, бе?
- Говориш ли английски или .. "К'во" ?
- Английски, копеле!Говориш ли го? - Да!
- Тогава знаеш за какво говоря! - Да.
- Опиши ми как изглежда Марселъс Уолъс!
- Какво ...
Кажи отново "какво"!Предизвиквам те, копелдако! Само кажи още един път "какво"!
- Т-т-той е черен.- Продължавай!
- Плешив е!
- Да ти прилича на някоя кучка?
- Какво?
Да ти прилича... на кучка?
- Не!.
- Тогава 'що се опита да го ебаваш като кучка?
- Не съм.
- Не ама да. Опита се, Брет! Опита се да го ебнеш.
- но Марселъс Уолъс не обича никой друг, освен г-жа Уолъс, да го ебва.
- Чел ли си Библията, Брет?
- Да!
Добре, запомнил съм един пасаж, който е подходящ за случая.
Езекил 25:17.
"Пътят на праведния...е заобиколен от всички страни"
"с несправедливостта от егоизма... и тиранията на злите хора"
"Блажен е онзи, който в името на милосърдието и добрата воля," -
"води слабия през долината на мрака,"
"защото той наистина е негов пазител...и спасител на заблудените"
"И аз ще стоваря моето отмъщение... и жесток гняв... -
"върху тези, които се опитват да отровят и унищожат моите братя!"
И ще разбереш,че моето име е Бог... когато моето отмъщение те застигне!"
ВИНСЪНТ ВЕГА И ЖЕНАТА НА МАРСЕЛЪС УОЛЪС
Мисля, че ще разбереш... когато всичките тия глупости свършат
Мисля, че ще разбереш, че си едно весело копеле.
Работата е там, Буч,... че точно сега...имаш талант.
Колкото и болезнено да е, ..таланта ..не продължава вечно.
И дните ти са преброени.
Това е един кофти житейски факт.
Но задника ти трябва да свикне с това.
Разбираш, че този бизнес е фрашкан с копелдаци.
И те си мислят, че задниците им са вечни като виното.
Ако имаш предвид, че става на оцет... то наистина става.
Ако имаш предвид, че става по-добро с годините... не е вярно.
Освен това, Буч, ...
колко победи мислиш, че имаш?
Две? Боксьорите не са като едно време.
Du var naere pa, men kom aldri til topps.
- Винаги си бил близо, но никога не си го направил. И ако си щял то, до сега е трябвало да го направиш.
- С мен си нали?
- Така изглежда.
- Вечерта по време на боя, може да усетиш леко ужилване.
- Това е гордостта, която се ебава с теб.
- Заеби гордостта!
- Носи само болка. Никога не ти помага.
- Трябва да се пребориш с тая гадост.
Защото след година, когато си на Карибите, -
ще си казваш, "Марселъс Уолъс беше прав"
Нямам проблеми с това г-н Уолъс.
В петия рунд изгаряш.
Кажи го.
В петия рунд изгарям.
О-хо, Винсънт Вега. Нашия човек в Амстердам.
- Джулс Уинфилд, нашия човек в Ингълуд. Аре влизайте.
- Скапана, чернилка, к'во ти е на дрехите?
- По-добре да не знаеш.
- Къде е големия?
- Големият е ей там, зает е с някакъв бизнес..
Що не изчакате малко. Като видите белия да си тръгва, може да отивате.
- Как я караш?- Ми добре съм. А ти как си?
- Всичко е наред.
Чувам, че ще излизаш с Миа утре.
Марселъс ме помоли.
- Виждал ли си я?
- Още не.
- Кое ти е толкова смешно?
- Отивам да пикая.
Не съм някой тъпанар, ясно ли е?
Тя е жена на големия.Ще стоя срещу нея,ще ям със затворена уста, ще се смея на тъпите й шеги и това е всичко.
- Хей, аз съм Пол, и тия глупости са си ваша работа.
- Тогава к'во по дяволите, си заразпитвал?Задник.
- Дай ми пакет "червени ябълки" - С филтър ли?
- Не
- Хей, приятел, к'во зяпаш?
- Какъв приятел си ми ти.
- Това пък какво беше?
- Мисля, че ме чу добре, здравеняко
Винсънт Вега ли е тук? Хайде пич, домъкни си задника тук.
Пакет "червени ябълки". $1.40.
И малко кибрити.
Това е като да чувстваш всяка част от тялото си на върха на пенис.
- Уау.
- Ще ти я заема.Велика книга за обеците.
Не използват същия пистолет,като при пробиването на уши за зърната, нали?
Забрави ги тия пистолети. Пистолетите прецакват цялата идея на дупченето.
Всичките ми 18 дупки по цялоти ми тяло, са направени с игла.
По пет на всяко ухо,едно на зърното на лявата ми гърда, две на дясната ми ноздра,едно на лявата ми вежда, -
- едно на пъпа ми,едно на устната ми, и едно на клитора ми, имам и съчма в езика си.
росто ми е интересно ...
- но защо ще трябва да носиш съчма в езика си?
- Заради секса.Помага при свирките.
Винченцо.Ела в офиса ми.
Това е Панда от Мексико. Много добра.
Това е Бава.Различна е, но пак толкова добра. А това е Чоко от планините Харц в Германия.
Така, значи първите две са по 300 за грам. Като за приятели.
Но тази е малко по-скъпа.Тя е по 500 за грам.
Но като пробваш и ще видиш за к'во си дал повече. Всичко е наред с тия двете. Наистина, ама наистина готина дрога.
Но тази просто е трепач.
- Нали знаеш, че току що се връщам от Амстердам..
- Да ти приличам на черен?Да сме в Ингълуд?Не.
Ти си в къщи. Тук идват белите,които... правят разлика между добрата дрога и боклука.
Гледай сега, моята дрога спокойно може да конкурира Амстердамската...
Това не е Амстердам, Винс. Такъв е пазарът.
Коката е мъртва вече, като.... умряло куче. Хероина се завръща и то адски бързо.
- Добре, де.Дай ми 3 грама от трепача..- ОК. Ако е толкова добра,ще се върна и ще взема още кило.
Да се надяваме,че ще имам нещо останало като за теб.
но ако няма, ще ти дам от тайните си запаси.Да видиш,че съм готин пич.
- Свършил съм балончетата.Да ти я сложа в пликче?
- Да, става.
Скъпа, ще ми донесеш ли малко пликчета от кухнята?
Хей, какво мислиш за Труди? Няма си гадже.Искаш ли да излезете и да я чукаш?
- Оная със железарията, дето е като терминатор ли?
- Не, тя е Джоди.Жена ми.
- Извинявай, човече.
- Не, не мога. Трябва да ходя на едно място.
- ОК, няма проблеми.
- ''Мерси, Джоди.''
- Още ли имаш онова Малибу?
Знаеш ли к'во е направил някой тъпанар оня ден? Разбил е ключалката.
- Баси шибаната работа.
Три години я държах в гараж, -
- беше навън само за 5 дни и някакъв празноглав тъпанар да я прецака.
-Трябва да са мъртви, човече. Без съд, без съдии, направо екзекуция.
-Ще ми се да го бях пипнал като го прави. Бих дал всичко да спипам тоя задник.
- Заслужава си да го направи, само за да мога да го хвана.
Няма по-лошо от това да се ебаваш с автомобила на някой?
- Не се ебавай с чужд автомобил.- Не го прави.
- Просто е против правилата.
- Благодаря ти.
- Нещо против да се боцна тук?
- Хей, моята къща е и твоя къща.
"Здрасти, Винсънт.Обличам се. Вратата е отворена.
Влез вътре и си сипи пиене.Миа."
Алоо?
Винсънт.
Винсънт, Говоря по интерком-а.
- Къде е.. Къде е интерком-а?
- На стената между Африканските фигури.
От дясната ти страна.
Топло.. По-топло ... Диско.
Натисни бутона ако искаш да говориш.
Сипи си нещо за пиене, и докато се обърнеш ще съм долу.
Бара е до камината.
Тръгваме ли?
- Какво е това място,по дяволите??
- Това е Jackrabbit Slim's.
- На почитател на Елвисще му хареса.
- Хайде, Миа.Нека отидем да хапнем пържола.?
- И тук можеш да хапнеш пържола, татенце.
След теб, маце.
- Добър вечер дами и господа..Мога ли да ви помогна?
- Имаме резервация на името на Уолъс.
- Резервирахме кола.
- Аа-ха, кола.
- Един момент, моля
Аплодисменти за Рики Нелсън!
- Добра работа, Рик..
- Винсънт!
Само да ви кажа да знаете, Рики ще се върне за втората част на шоуто,
така че се надяваме храната в Jackrabbit Slim's да ви хареса.
Те-ле-фо-нен раз-го-вор за...
- Фи-лип Мо-рис.
- Какво мислиш?
- Прилича ми на музей на восъчните фигури, ама живи.
Здрасти, аз съм Бъди. Какво да ви донеса?
Нека видим, пържола, пържола. О, да, за мен пържола Дъглъс Сирк.
- Как я искате приготвена?
- Хрупкаво препечена или супер алангле?
- Супер алангле и-- Я гледай, ванилова кола.
- А за теб, Пеги Сю?
- Ще си взема един...бургер Дъруърд Кърби, алангле.
И... един пет-доларов шейк.-Какъв да е шейка, "Мартин и Луис" или "Амос и Анди"?- "Мартин и Луис"
- Току що си поръча пет доларов шейк, нали?
- Това шейк ли е? Мляко и сладолед, нали?
- Май нещо такова.
- И струва 5 долара? Не слагате бърбън или нещо друго вътре, нали? -Не.
- Просто проверявам.
- Ей сега ще ви донеса питиетата.
Ще ми... свиеш ли една от тези, каубой?
- Можеш да вземеш тази, каугърл.
- Мерси.
Забрави.
-Та ... Марселъс каза, че току що си се върнал от Амстердам.-Да.
- Колко време беше там?
- Малко повече от три години.
Аз ходя по веднъж на година за около месец да си почина.
- Без майтап? Не знаех.
- Че от къде да знаеш?
- Чух, че си участвала в пилотно предаване.
- Това ми бяха 15-те минути.
- Какво беше?
Беше шоу за банда тайни агентки, и се казваше "Силните Пет Лисици".- Какво?
- "Силните пет лисици". ''Лисани,защото бяхме група хитри мацки..
Силни, защото вършим тежки задачи., И пет, защото бяхме пет на брой."
Имаше една блондинка, Самърсет О'Нийл. Тя беше водачката.
Японската лисица - беше майстор по кунг фу. Черната девойка - беше експерт по експлозивите.
- Французойката беше специалистка в секса.
- Ами твоя специалитет?
- Ножове.
- Моята героиня, Рейвън МакКой, е била отгледана от циркови артисти.
Според шоуто, тя била най-смъртоносната жена с нож в света.
И знаеше безкрайно много вицове, Нейният дядо, стар водевилист,я е научил.
И ако бяха одобрили филма, щяха да направят така... -
- че да разказвам виц всяка вечер.
- Знаеш ли някой от тези стари вицове?
- Ами имах възможност да казвам само един, защото направихме само едно шоу.
- Кажи ми го.
- Много е плосък.
- Не бъди такава.Кажи ми го..
- Не, няма да го харесаш и ще се притесня.
Казала си го на 50 милиона хора, а не можеш да го кажеш на мен?
- Обещавам да не се смея.
- Именно от това се притеснявам, Винс.
Нямах това предвид и ти го знаеш.
"Мартин и Луис".
Ванилова Кола.
- Вкусно.
- Мислиш ли, че мога да пробвам от това?
- Разбира се.
- Трябва да знам какъв вкус има пет доларовия шейк.
- Можеш да използваш моята сламка. Нямам бацили.
- Може би аз имам.
- Ще се справя с тях.
-Не знам дали си струва петте долара, но е страшно добър.
- Не мразиш ли това?
- Кое да мразя? - Неловкото мълчание.
- Защо ли мислим, че трябва да дрънкаме глупости за да ни е приятно?
- Не знам.Добър въпрос.
- Това е когато си мислиш, че си попаднал на някой специален.
Когато просто можеш да млъкнеш за минута и удобно да споделиш тишината.
- Ами не мисля, че му е времето, но не се притеснявай.Току що се запознахме.
- Ще ти кажа какво.
Отивам до тоалетната да си напудря носа.Ти стой тук... и мисли какво да ми кажеш като се върна.
- Ще помисля.
- Казах, Мамка му!
- Не обичаш ли като се върнеш от тоалетна, да видиш храната ти да те чака?
- Късметлии сме, че въобще има нещо за ядене. Не мисля, че Бъди Холи е свестен сервитьор
- Може би трябваше да седнем при Мерилин Монро.
- Коя точно? Има две Монро.
- Не, само една е. Това там е Мерилин Монро.
А това е Мими Ван Дорън. Не виждам Джейн Менсфилд, може би е почивка тази вечер.
- Много умно.
- Да. Имам такива моменти.
- Измисли ли какво да кажеш?
- Ами, да.
Обаче... ми изглеждаш
много приятен човек, и - не искам да те обидя.
- Ооох.
Това не прилича на обикновено, безсмислено, скучно, опознаващо бъбрене.
- Звучи ми така, сякаш имаш да казваш нещо.
- Добре, де имам.
- Но трябва да ми обещаеш да не се обиждаш..
- Не става.Не мога да обещая нещо такова
Нямам идея какво ще ме питаш.Питай каквото ще питаш, но естествената ми реакция може да е да се обидя.
- тогава без моя вина може да наруша обещанието..
- Нека забравим за това.
- Няма начин.
.. не е ли по-вълнуващо, когато нямаш разрешение?
- Добре, ето.Какво мислиш за това, което се случи на Антуан?
- Кой е Антуан?
- Tony Rocky Horror. Познаваш го.
- Паднал през прозорец.
- Хм.Грубо казано е така. За да бъдем точни бил е хвърлен.
За да бъдем по-точни бил е хвърлен от Марселъс.
А за да бъдем още по-точни бил е изхвърлен от Марселъс заради теб.
- Това факт ли е.
- Не, не факт. Това е, което чух. Това е просто това, което чух.
- Кой ти каза?
- Те.
- "Те" говорят много, нали?
- Определено. Определено говорят много.
- Не се срамувай, Винсънт. Какво още говорят?
- Аз.. аз не се срамувам.
- Стана ли дума за чукане?
- Не, не, не. Просто казаха, че Антуан ти е разтривал краката.
- И?
- И.. и толкоз.Това е.
- Чул си, че Марселъс... е метнал Tony Rocky Horror само защото ми е направил масаж?
- Ахъм.
- И вярваш ли на това?
- Ами когато ми го казаха, звучеше разумно.
- Звучало ти е разумно Марселъс да изхвърли Тони през прозореца... затова, че ми масажира краката?
Звучеше ми прекалено, но това не означава, че не е така. Разбирам го Марселъс като те пази..
- Едно е мъжа ти да те пази..
А съвсем друго е почти да убие някой затова, че те пипал по краката.
- Така ли е било??
- Единственият път, когато Антуан ме е докосвал -
- беше на сватбата ми ... като се здрависахме.
- Истината е, че никой не знае защо Марселъс е хвърлил Тони през прозореца... ...освен Марселъс и Тони.
- Когато мъжете се съберат, стават големи клюкарки.
- Дами и господа. И сега дългоочакваният от вас момент.
- Световноизвестният конкурс по туист на Jackrabbit Slim's.
- Една щастлива двойка ще има възможността... да спечели хубавия трофей, който Мерилин държи..
- И така, кои ще са първите участници?
- Насам!
- Искам да танцувам.
- Не, не, не. Мисля, че Марселъс, моя съпруг и твой шеф, ти е казал да ме изведеш и да правиш каквото искам.
- Е сега искам да танцувам; да спечеля; искам тоя трофей.
- Нега да се запознаем с тях. Как се казвате, госпожице?
- Г-жа Миа Уолъс..
- А вашият партньор?
- Винсънт Вега.
- Добре, нека да видим какво можете.
- На това ли казваш неловко мълчание?
- Не знам как му казваш.
- Питиета! Музика!
- Отивам да пикая.
- Това беше маааалко повече информация отколкото трябваше, но върви.
Едно питие и толкова.. Не бъди груб. Изпий си пиенето, но бързо.
Кажи "Лека нощ" и си върви.
Това е един вид морален тест. Дали можеш да оправдаеш доверието?
Защото... е много важно да си верен.
И така, ще излезеш и ще кажеш: "Лека нощ.Прекарах си много добра вечер."
Отиваш до колата, качваш се, прибираш се в къщи, удряш една чекия, и това е всичко.
Добре, Миа.
О, Господи.
Ти ме прееба Господи! Да си го начукам!
Хайде, трябва да се махнем от тук. Отиваме да се разходим.
За бога, не умирай, Миа!
Вдигни!
Мамка ти, Ленс! Отговори!
- Ленс! Шибаният телефон звъни!
- Чувам го, да не съм глух.
- Мислех, че си казал на тия педали да звънят толкова късно!.
- Да, казал съм им, и сега точно това ще кажа на тоя шибан задник.
Ленс, Винсънт е. Имам голям проблем, човече.Идвам у вас.
- Уау. Чакай малко, пич.К-какъв е проблема?
- Тая мадама, тя взе свръхдоза!
- Не, недей да я водиш тук! Не се майтапя! Недей да водиш разни наркоманки у нас!
- Нямам избор.
- Какво... Със свръх доза, ли?
- Тя направо умира, човече!
- Тогава извади шибания патрон със зъби, заведи я в болница и извикай адвокат.
- Това не е мой проблем, пич! Ти си преебал работата, оправяй се сам!
По мобилен телефон ли ми се обаждате?
Не ви познавам.Кой сте вие? Не идвайте тук! Затварям телефона! Шегаджия! Какъв шегаджия!
- Какво, по дяволите, беше това?
Er du gal? Man snakker ikke om dop i en mobiltelefon. Se pa huset mitt!
- Да не си полудял? Говориш за дрога по клетъчен телефон!Глух ли си? Няма да вкараш тая шибана кучка у нас!
- Тази "шибана кучка" е жената на Марселъс Уолъс.Знаеш ли кой е Марселъс Уолъс?
Ако се гътне, аз съм просто пътник!. И ще съм принуден да му кажа -
- че си я оставил да умре на твоята поляната.. Хайде, давай. Помогни ми.Вдигни я.
- Ленс!
Един и половина през нощта е. Какво по дяволите става?
- Коя е тя?
- Отиди и дай от хладилника спринцовката с адреналина.
- Какво й е?
- Свръхдоза!Донеси спринцовката!
- Да то го начукам! Да ви го начукам и на двамата!- Каква шибана кучка.
- Просто продължавай да и говориш, става ли?.Докато донесе спринцовката, ще си взема справочника по медицина.
- Не си бил адреналин?
- Не се занимавам със сополанковци! Приятелите ми могат да се контролират
- Донеси спринцовката!
- Ще я донеса ако ме оставиш!
- Побързай, изпускаме я!
- Търся я!
- Какво търсиш?
- Не знам, някаква шибана книга.
- Малка черна медицинска книга.
- Не съм виждала никакви медицински справочници.- Щом е толкова важен, защо не го държиш при спринцовката?
- Откъде да знам!
- Престани да ми досаждаш!
- Ако не млъкнеш ще те убия!
- Ленс, идвай тука!
- Разкарай ми се от пътя.
- Свиня!
- Спри да се мотаеш и я инжектирай.
- Докато се оправям,й съблечи ризата и намери сърцето й.
- Трябва ли да бъде точно?
- Ще я инжектираме в сърцето, така, че трябва да е точно.
- Добре, трябва ми дебел маркер. Имаш ли?
Маркер.Флумастер, бе! Шибан черен маркер! Господи!
- Хайде, човече, побързай!
- Мамка му! ОК, ОК.Мисля, че е готово.
- Побързай.- Ще ти кажа какво да правиш.
- Не, ти ще го направиш.
- Няма да я инжектирам.Никога не съм го правил.
- Аз да не би да съм!
- Нищо няма да правя!Тия я доведе, ти ще я бодеш. Когато аз доведа у вас някоя кучка със свръхдоза, тогава аз ще я инжектирам.
- Ето.
- Добре, казвай какво да правя..
- Ок, трябва да я инжектираш право в сърцето..
Но тъй като има гръдна кост...Ще трябва да я пробиеш. Трябва да вкараш иглата ето така - със замах.
- Трябва-- Трябва да я пронижа 3 пъти?
- Не, само веднъж!Но трябва да е силно, за да може да пробиеш гръдната кост.
- Като го направиш, изпразваш спринцовката..
- Добре. После какво става?
- Не се майтапя! Ами ако я убия??
- Ами трябва да излезе от това състояние..Просто ей така!
- Добре, брой до три.
- Добре, едно ...
Две ...
Три!
- Ако си добре, кажи нещо..
- Нещо.
- Това беше яко..
- Миа.
Как мислиш да се оправим с това дето стана?
- Ами ти как мислиш?
- Мисля, че ще е най-добре ако Марселъс да не знае нищо,
- Ако Марселъс знаеше за този инцидент, аз щях да съм загазила колкото теб.
- Доста се съмнявам.
- Ако ти можеш да пазиш тайна, то и аз ще пазя.
- Да стиснем ръце?
Ще мълчим ли?Супер.
А сега ако ме извиниш, ще си отида у на да получа инфаркт.
- Винсънт.
Все още ли искаш да чуеш оня виц?
- Разбира се, с изключение на това, че още съм вцепенен от ужас за да се смея.
- Не, няма да се смееш, защото не е смешен. Но ако искаш ще ти го кажа.
- Нямам търпение.
- Добре.Три домата си вървели по улицата. Татко домат, мама домат и малкото доматче.
Малкото доматче започнало да изостава, и татко домат се ядосал -
- отишъл при него стиснал го и казал,
"Кетчуп." (на англ. догонвам звучи по същия начин)
- Ще се видим.
Den Paddlefoot vaere dum hund. Han tro totempael vaere levende.
Han vaere arktisk dumskalle.
Totempaelen har alltid vaert her.
- Буч, спри да гледаш за малко. Имаш специален гост.
- Помниш ли като ти казах, че баща ти е загинал във военнопленнически лагер?
Това тук е капитан Кунс. Той е бил в лагера с баща ти.
- Здравей, млади човече. Доста съм чул за теб.
Виждаш ли, аз бях добър приятел на баща ти.
Бяхме заедно в онази дупка Ханой...повече от 5 години.
Да се надяваме, че... ти никога няма да изпиташ това, -
- но когато двама мъже са в такова положение, в каквото бяхме ние... -
- и то за толкова дълго време,се пораждат особени взаимоотношения
Ако аз не се бях отървал съм сигурен, че -
- майор Кулидж щеше сега да говори така със сина ми ...Джим -
- но нещата се стекоха така, че сега аз говоря с теб.. Буч ...
Имам нещо за теб.
Този часовник тук...е бил купен от пра-дядо ти по време на Първата Световна Война.
Бил е купен от бакалия в Ноксвил, Тенеси.
Направен е от първата фирма, произвеждаща ръчни часовници. До тогава хората носели джобни.
Бил е купен от пехотинеца редник Ирайън Кулидж... ..в деня, когато е отплавал за Париж.
Това е бил ръчният часовник на пра-дядо ти,и го носел всеки ден по време на войната и...
когато изпълнил дълга си,се върнал при пра-баба ти, сложил го в една стара кутия за кафе, и той останал там....
докато дядо ти, Дейн Кулидж, бил мобилизиран.. -
- и трябвало да отиде отвъд океана за да се бие с немците отново.Този път това била Втората Световна Война
Пра-дядо ти дал на дядо ти този часовник за късмет.
За нещастие късмета на Дейн не бил като този на неговия старец. Дейн бил морски пехотинец и бил убит...
... заедно с другите морски пехотинци при остров Уейн.
Дядо ти е бил лице в лице със смъртта.Знаел е.
Никое от онези момчета не си е правило илюзията да се измъкне живо от острова,
и три дена преди японците да го превземат, -
- дядо ти помолил един картечар от въздушния транспорт, който се казвал Уиноки.и никога преди не са се виждали ...
...да даде златния му часовник, на малкия му син,който той не бил виждал..
Три дена по-късно дядо ти загинал, но Уиноки удържал думата си..
След войната той се отбил при баба ти,донасяйки на баща ти, който бил още бебе златния часовник.
Този часовник.
Този часовник бил на китката на баща ти, когато бил прострелян в Ханой.
Плени ли го и го затворили във Виетнамски лагер.
Знаеше, че ако жълтите видят часовника, ще бъде конфискуван.
Според баща ти този часовник ти принадлежи по рождение.
Проклет щял да бъде ако някой с мазни, жълти пръсти докосне часовника на сина му, затова го скри на много скришно място -в задника си.
Пет години той носи този часовник в гъза си.
После умря от дизентерия, Той ми даде часовника...
... аз крих това ръбесто парче желязо в гъза си две години.Тогава...
...след седем години, се върнах в къщи при семейството си...
...и сега...млади човече, ти предавам този часовник.
Време е, Буч.
ЗЛАТНИЯТ ЧАСОВНИК
- Уилсън е мъртъв!Вече е официално.
- Дан, това май е най-кървавия!, най-брутален бой в този град.
- Не съм виждал друг победител, да изчезва от ринга толкова бързо като Кулидж. Мислиш ли, че разбра че Уилсън е мъртъв?
- Видях как безумния му поглед се изпари и разбира какво е направил.
- Мисля, че всеки би се изпарил така.
- Имаш ли усещане, че...трагедията ще се отрази на бокса?
- Трагедия като тази ще разтърси света на бокса из основи.
- Марселъс.
- Как си?
- Страхотно.Не съм ти благодарила за вечерята.
- Какво знаеш? - Той е заложил..
- Ами треньорът му? - Казва, че не знае нищо.Вярвам му.
- Мисля, че Буч го е изненадал и него.
- Не, човече, ние не искаме да "мислим", искаме да знаем Закарай го при кучетата.
Със сигурност ще разберем какво знае и какво не.
- В търсене на Буч.. как искаш да го направим??
- Ще обърна Земята за да намеря това копеле.
Ако отиде в Индокитай, искам във всяка купа с ориз, по един негър...готов да му го начука отзад.
- Господине ...
Хей, господине.Ти участва в оня мач, в мача по радиото.
- Ти си боксьора, нали?
- Кое те кара да мислиш така?
- Хайде, недей така. Ти си нали.Знам че си ти.
- Кажи ми, че си ти.
- Аз съм.
- Ти уби другия боксьор.
- Мъртъв ли е?
- По радиото казаха, че е мъртъв.
- Съжалявам, Флойд.
- Какво е усещането? - За кое?
- Да убиеш някой.
- Да млатиш някой до смърт с голи ръце. 568 01:08:54,687 --> 01:09:00,683
- Вдовица ли си?
- Да, но това е тема, която ме интересува.
Ти си първия убиец, когото срещам.
Е? - Какво е усещането да убиеш някой?
- Сега ще ти кажа какво е, дай ми една от ония цигари там и ще ти разкажа всичко.
- И така, Есмералда...
- ... Вила Лобос..т ова Мексиканско име ли е??
- Испанско е, но съм Колумбийка.
- Това е голямо прикритие, скъпа.
- Мерси.А ти как се казваш?
- Буч.
- Какво означава?
- Аз съм Американец, скъпа. Имената ни не означават нищо.
- Та да продължим,Есмералда, какво искаш да знаеш?
- Искам да знам какво е усещането да убиеш някой.
- Не мога да ти кажа.
- Не знаех, че е мъртъв, докато ти не ми каза.
- Искаш ли да знаеш как се чувствам сега, като знам че е мъртъв?
- Въобще не съжалявам.
- Какво да ти кажа?А?
- Още като почнахме, нещата се объркаха. Знам.Знам.Невероятно е.
- Заеби го, Скоти. Ако беше по-добър боксьор, щеше да е жив. Ако не си беше слагал ръкавици което е голямата му грешка, щеше да е още жив.
- Да, добре, на кой му пука?Вече свърши.
- Добре, стига вече за бедния, нещастен г-н Флойд. Нека си говорим за богатия и преуспяващ г-н Буч.
- Колко успяха да заложат? Само осем?
- За колко време ще ги събереш? Ще успееш ли до утре вечер? Не, разбирам.
- Без няколко хаймани ли? О, Скоти, това е супер новина.Това е страхотно, човече.
- Не, аз и Фабиен изчезваме утре. Сигурно ще ни трябват няколко дена за да стигнем до Ноксвил.
- Добре, братле. Прав си.Дяволски си прав.
- Добре, Скоти, ще се видим в Тенеси. Добре братко.
- $ 45,60.
- И ето още нещо отгоре за усилията.
- И ако те питат кого си карала, какво ще кажеш?
- Истината.
- Трима добре облечени, мургави Мексиканци.
- Лека вечер, Есмералда Вила Лобос.
- Лека нощ, Буч.
- Не светвай.
- Така добре ли е, Захарче? - Да.
- Тежък ли беше денят?
- Доста.Бих се.
- Горкичкият ми. Можеш ли да се любиш?
- Знаеш ли какво.Мислех си да взема един душ. Смърдя като пор.
- Харесва ми как смърдиш.
- Чакай да съблека това яке.
- Гледах се в огледалото. Иска ми се да съм издута.
- Значи си се гледала в огледалото и искаш да си бременна?
- Издута. Да имам коремче. Коремчетата са много секси.
- Ти трябва да се кефиш, щото си имаш.
- Млъквай дебелако.Нямам си. Моето е корем.
- Като на Мадона когато направи "Lucky Star.". Не е същото.
- Не знаех, че има такава разликамежду коремче и корем.
- Разликата е огромна.
- Ще ти хареса ли ако си имам коремче?
- Не.
-Коремчетата правят мъжете да изглеждат просташки или като прасета.
- Но при жените е много секси.
- Всичко останало ти е нормално.. лицето, краката, бедрата, задника..
..но с едно перфектно, закръглено коремче.
Ако си имах, щях да нося тениска с два номера по-малка за да го подчертавам.
- Мислиш ли, че мъжете ще го намират привлекателно?
- Не ми пука какво намират мъжете за привлекателно.
- То рядко съвпада с това, което ние намираме приятно за окото и ръката.
- Ако имаше коремче, щях да ти ударя един по него.
- Щеше да ме удариш в коремчето?- Точно там.
-Щях да те задуша!- Щях да го сложа на лицето ти докато се задушиш.
- Ще направиш това с мен?
- Да.
- Събра ли всичко?
- Да.
- Всичко ли мина по план?
- Не слуша ли.. ох
- Не слуша ли радио?
- Никога не слушам мачовете ти. Ти ли спечели?
- Да, аз.
- Ще се отказваш ли??- Разбира се.
- Значи всичко свърши.
- Още не е, скъпа.
- В голяма опасност сме, нали?
- Ако ни намерят ще ни убият, нали?
- Но нали няма да ни намерят?
- Още ли искаш да дойда с теб?
- Не искам да съм ти в тежест или да се натрапвам.
- Кажи го.
- Фабиен, искам да си с мен.
- Завинаги ли?
- За винаги.
- Обичаш ли ме?
- Страшно много.
- Буч ... - Да?
- Ще ме оправиш ли с език?
- А ти ще го целунеш ли?
- Да, но ти си пръв.
- Буч ...
Mon amour. L'aventure commence.
- Мисля, че съм пукнал ребро.
- Ще правим ли орален секс?
- Не, идиотче, скапан съм от мача.
- "Името ми е Фабиен!"
- Спри!Спри, загубеняко! Мразя този монголиден глас
- Добре. Извинявай. Извинявай.Вземам си думите назад.
- Ще ми подадете ли суха хавлия, г-це Прекрасно Лале?
- Това ми харесва.Обичам да ми казват "лале". "Лале" е много по-добре от "монголоиден".
- Не съм те нарекъл "монголоидна". Казах ти идиотче.И си взех думите назад.
- Буч?? Къде ще отидем?
- Ами не съм сигурен. Където искаш.
- Ще изкараме много пари от това,но те няма да са достатъчни...за да живеем като царе вечно.
- Мислех си да се смъкнем на юг Парите, които ще вземем ще ни отведат доста на юг..
- Може ли ако искаме да отидем в Бора Бора?
- И още как.
- И ако ти омръзне, може да се преместим.
- Може би в Таити, Мексико.
- Но аз не говоря испански.
- Ами ти не говориши Бора-борански.
- Освен това Мексиканския е лесен.
- Какво значи това?
- "Къде е магазинът за обувки?" Първо се изплюй.
- Отлично произношение.
- За нула време ще го научиш. Que hora es? - Колко е часът?
- Време е за лягане. Приятни сънища, захарче
- Буч?
- Зарежи.
- Господи, изплаши ме?
- Кошмар ли сънува?
- Какво гледаш?
- Филм с мотори.
- Не съм сигурна как се казва.
- Гледаш ли го въобще?
- Чат пат.
- Малко е рано за взривове и гърмежи.
- За какво се разказва?
- Откъде да знам? Нали ти го гледаш.
- Не, бе, малоумнико, какъв беше съня ти?
- Не знам.
- Не помня.Много рядко помня сънища.
- Я да видим кой е сърдит тази сутрин.
- Защо не станеш да донесеш закуска
- Още една целувка и ставам.
- Сега добре ли е?
- Да.
- Ставай, мързеливецо
- Колко е часът?
- Почти девет сутринта..В колко пристига влака ти??
- Единадесет .
- Знаеш ли какво искам за закуска?
- Какво, сладкишчето ми?
- Ще си поръчам голяма чиния боровинкови палачинки... с кленов сироп, -
- яйца и пет наденички.
- Нещо за пиене?
- Уау, добре ти стои.
За пиене.. огромна чаша с портокалов сок... и чаша кафе.
- След това ще похапна пай.
- Пай за закуска?
- Можеш да ядеш пай по всяко време.
- Боровинков пай, за да е като палачинките.
- И за финал тънко парче топено сирене ...
- Къде ми е часовника?
- Там си е.
- Не не е.
- Провери ли?
- Да по дяволите, проверих.Какво си мислиш, че правя?
- Сигурна ли си, че си го взела?
- Да. На нощното шкафче.
- На малкото кенгуру, нали?
- Да, беше на малкото кенгуру.
- Трябва да е тук.
- Да, определено трябва да е тук,но не е! Тогава къде по дяволите е?
- Фабиен,къде е шибания часовник на баща ми
- Имаш ли колко е изстрадал,за да ми го запази? Нямам време да изпадам в подробности, но страшно много
- Можеше да изхвърлиш всички тия боклуци, но специално те предупредих за този часовник.
- Сега мисли.Взе ли го?
- Така мисля.
- "Така мислиш"? Какво означава това, по дяволите? Да или не?.
- Да, взех го.
- Сигурна ли си?
- Не.
- Имаш ли въобще представа колко си тъпа?
- Не си виновна ти.
- Забравила си го в апартамента.
- Ако си го забравила, не си ти виновна.
- Доста неща ти казах да вземеш.
- Напомних ти за него, но не ти обясних колко е важен за мен.
- Ако беше толкова важен, трябваше да ти кажа.
- Не си телепат, нали?
- Аз съжалявам.
- Недей.Просто няма да мога да закусвам с теб.
- Защо значи ...
- Защото трябва да се върна до апартамента за да си взема часовника.
- Няма ли да те дебнат гангстерите?
- Тъкмо ще разбера.
- Ако са там и не мога да го взема. Ще се чупя.
- Аз го видях. Мислех, че съм го взела. Съжалявам.
Ето ти малко пари.Иди и си купи палачинки. Приятна закуска.
- Ще взема твоята Хонда. Ще се върна преди да си казала "боровинков пай".
- Е, не чак толкова бързо, но доста бързо.
- Мамка му! От всички боклуци, които може да забрави, да забрави точно часовника на баща ми!
- На нощното шкафче, На кенгуруто.
- Казах й: "Не забравяй часовника на баща ми."
- Изглежда спокойно, Буч.
Точно така ще ги оправиш, Буч.
Ти, шибаняко.
Мъртъв е.
Ако ви трябват свидетели в съда, ще дойда. Оня беше пиян маниак.
- Той ви блъсна и после се удари в оная кола.
- Кой?
- Оня там.
- Проклет да съм.
- С какво мога да ви помогна?
- Я да млъкваш.
Чакай малко, бе, я чакай малко! Трябва ти лекар.
- Ела тук скапаняко!
- Усещаш ли ужилването, дебелако? Това е гордостта, която се ебава с теб.
- По-добре ще е да ме убиеш.. - Определено, някой ще бъде убит.И сега на някой ще му пръснат главата....
- Стой и не мърдай, мамка му.
- Това не е ваша работа, господине.
- Мисля да стане.Пусни оръжието.
- Не разбираш, човече.
- Пусни оръжието.
- Махни си крака от чернилката, сложи си ръцете на врата.
- Тоя тъпанар се опита да ме убие.
- Млъквай.И ела насам. Хайде.
- Зед. Майнард е.
- Да, паяка току що си улови две мушици.
- Никой не убива на моя територия... освен аз и Зед.
Това е Зед.
- Ако не се лъжа, каза че ще ме чакаш.
- Така е.
- Тогава защо са пребити от бой?
- Сами го направиха.Влетяха биейки се.
Ей тоя тук щеше да гръмне другия.
- Вярно ли е? Щеше ли да го застреляш?
- Хей, Грейс добре ли е?
- Да. Нали не сме вторник?
- Не, четвъртък е.
- Трябва да е добре.
- Добре, изкарай оня кожения.
- Мисля, че кожения спи.
Тогава ще трябва да го събудиш, нали?
Ставай.
Седни долу.
Кого искаш да оправиш първи?
Не съм сигурен още.
Онче, бонче счупено пиронче...
...риба.... щука...
ма...хай....се..
- Май теб има предвид, дебелако.
- Тук ли ще го направиш?
- Не, да го закараме отзад.
- Добре ми звучи.
- Дръж под око тоя тук
- Млъквай, по дяволите! Чукай го!
- Искаш да вземеш пистолета, нали Зед?
Давай, вземи го.
Давай, де. Вдигни го.
Хайде!
Искам да го вдигнеш, Зед.
Дръпни се, Буч.
- Добре ли си?
Не, човече.
Хич не съм "добре".
А сега какво?
"А сега какво"?
- Нека ти кажа какво.
Ще се обадя на едни здрави чернилки... да почистят тук -
- с клещи и оксижени..
- Чуваш ли ме, жалко ченге?
- Още не съм почнал с теб! Ще ти го изкарам през гъза.
Исках да кажа, какво ще стане с нас двамата?
Ааа, с нас двамата ли?
- Сега ще ти кажа какво ще стане
Край.Не се познаваме.
Не се познаваме вече.
- Значи сме квит??
- Да, квит сме.
- Още две неща:
Не казвай на никой за това.
То е между мен, теб... -
- и мр.ще изживее краткият остатък отживота си в агонизираща болка
Не е работа на никой друг. Второ:Напускаш града тази вечер.
И като си отидеш, остани си отишал или ще си отидеш от тоя свят.
Изгуби всичките си привилегии в ЕлЕй. Става ли? - Става.
- Измитай се от тук.
- Фабиен!
- Хайде, бейби, Взимай си обувките и да изчезваме.
- Много се притесних.А чантите?
- Зарежи ги. Ако не тръгнем ще изпуснем влака. Идвай долу.
- Всичко наред ли е? В опасност ли сме?
Хайде, скъпа.
- От къде взе мотора?
- Това е Харлей.
- Какво стана Хондата ми?
- Наложи се да блъсна Хондата.Идвай моля те вече.
- Ранен ли си?
- Не, може да съм си счупил носа,
Скъпа, трябва да тръгваме! Качвай се!
- О, бейби, съжалявам. Хайде, ела.
- Толкова се забави, че какво ли не си помислих.
- Не съм искал да те притеснявам.Всичко е наред. Как беше закуската? - Добре.
- Взе ли си боровинкови палачинки?
- Нямаха с боровинки, взех с извара.Сигурен ли си, че си добре?
- След като те оставих прекарах най-странния ден от живота ми.
Всичко ще ти разкажа. Трябва да тръгваме,хайде!
- Чий мотор е това?
- Това е Харлей , на Зед е.
- Кой е Зед?
- Зед е мъртъв, бейби.
ПРОБЛЕМЪТ БОНИ
-Да, така е Брет! Опитваш се да ебнеш Марселъс.
Но, Мърселъс не обича никой да го ебва освен г-жа Уолъс.
- О, Господи, не искам да умирам.
- Чел ли си Библията, Брет? -ДА!
- Добре, запомнил съм един пасаж, който е подходящ за случая.
Езекил 25:17.
"Пътят на праведния е заобиколен от всички страни... -
- с несправедливостта от егоизма...
- и тиранията на злите хора.
Блажен е онзи, който в името на милосърдието и добрата воля,
- напътства слабия през долината на мрака,
защото той наистина е негов пазител... и спасител на заблудените.
И аз ще стоваря моето отмъщение... и жесток гняв... -
- върху тези, които се опитват да отровят и унищожат моите братя!
И ще разбереш, че моето име е Бог... -
- когато моето отмъщение те застигне!"
- Приятел ли ти е? - Господи. О Господи.
- Винсънт, това е Марвин.
- По-добре му кажи да млъкне.Почва да ме дразни.
- Марвин. Марвин!
- Щях да спра ако бях на твое място
- Умрете, копелета! Умрете!
- Защо, по дяволите, не ни каза, че има някой в банята?
Да не ти е изтекъл мозъка? Забрави ли, че там има някой...с оръжие.
Забеляза ли размера на пищова? Беше по-голям от него.
- Трябваше да сме мъртви.
- Знам.Просто бяхме късметлии.
- Не. Това не беше късмет
- Да, може би.
- Това беше Божия намеса. Знаеш ли какво е Божия намеса?
- Мисля, че да.Това е когато Господ слиза от небесата и отклонява куршумите.
- Точно така.Господ слезе от небето и спря шибаните куршуми.
- Мисля, че е време да тръгваме, Джулс.
- Недей така.Не пренебрегвай това!
- Да, случва се!
- Не, такива неща не се случват просто така.
- Къде искаш да продължим богословския спор, в колата...или в затвора с ченгетата?
- Трябваше да сме мъртви, човече!
- Това, което стана беше чудо и искам да го признаеш!
- Добре, чудо беше. Ще тръгваме ли сега?
- Да вървим, чернилко! Хайде! По дяволите.
- Гледал ли си онова шоу "Ченгета"? Гледах веднъж едно ченге да разказва -
- как се стрелял в хола с някакъв.
- Изпразнил цял пълнител и нищо не станало. Нищо не уцелил.
Искам да кажа, че изглежда странно, но стават такива работи.
- Ти ако искаш се прави на сляп, но моите очи са широко отворени.
- Какво искаш да кажеш?
- Това значи, че съм до тук.Пенсионирам се.
- Исусе Христе. Мамка му.
- Не богохулствай.
- Хей, к'ви са тия капризи сега?
- Слушай ме сега, отивам при Марселъс и му казвам-Край.
- А защо не му кажеш и причината също.
- Спокойно, ще му кажа.- Обзалагам се на $10000, че ще се посере от смях.
- Въобще не ме ебе тая работа.
- Марвин, зацепи ли нещо от цялата работа?
- Нещо не мога да стопля, човече.
- Вярваш ли че Господ е слязъл да спре ...
-К'во беше това, бе?
- Баси, отнесох лицето на Марвин.
- И за к'ъв чеп ти трябваше да го правиш? Сигурно сме минали през бабуна.
- Без да искам.Стана случайно. ...
- Човече, виждал съм доста глупости ама това ...
- Колата въобще не е подскачала.
- Не съм искал да гръмна кучия му син. Пистолета сам гръмна.
- Гледай к'ва кочина! На улицата сме по сред бял ден!
Трябва да разкараме колата.Ченгетата ще я забележаттакава прогизнала в кръв.
- Просто я закарай на някое скришно място!
- Тук е Долината, Винсънт.Марселъс няма скришни места в Долината
- Това не е моя град Джулс!, Мамка му! Какво правиш?
- Обаждам се на един авер в Тулука Лейк. Зад хълма, до Студията Бурбанк.
Ако Джими не си е у тях,не знам к'ви ще ги дяламе, 'щот нямам други познати в региона.
- Джими, как е хавата, пич? Джулс е. Чуй ме, приятел.
- Аз и партньора ми сме в една кола, дето трябва да изчезне.
- Трябва да ти ползвам гаража за няколко часа?
- Трябва много да внимаваме с Джими. Още малко и ще ни изрита задниците.
- И ако го направи, какво тогава?
- Няма да си тръгнем докато звъннем няколко телефона,
но не искам да се стига до там Джими е приятел. Не става да нахълташ в къщата на приятел и да му казваш к'во да прави.
- Кажи му да не се обижда.. - Нещо превъртя като видя Марвин.
Я се постави на негово място- Осем сутринта е, тъкмо се е събудил.Не очакваш такава пумия.
Май трябва да се разберем кой на кого прави услуга.
Ако това значи да търпя тия глупости по-добре да си я завре в гъза тая услуга.
- Мамка му, к'во правиш с хавлията бе тъпанар?
- Бърша си ръцете!
- Трябваше първо да ги измиеш!
- Нали ме видя, че ги мия.
- Миех ги.Тая гадост не ще да падне. Може би ако имах препарат щеше да е по-добре.
- Аз да не би да съм се мил с препарат, а като се избърсах, кърпата ми не приличаше на дамска превръзка.
- Ами ако Джими беше влязъл и видял кърпата си? Ей такива глупости ти докарват главобол!
- Виж, не искам да ти давам тон в живота. Знаеш, че те уважавам. Но не ме поставяй в такова положение.
- Добре.Спокойно.Просто бъди по-учтив, няма проблем.Отиди се оправи с твоят човек.
- Господи, Джими!Много е добро.
- С Винсънт щяхме да се задоволим... с някоя утайка.
- А той ни сипва от най-доброто.
- Каква марка е?
- Стига, Джули.
- Престани с бръщолевенето за кафето. Аз го купувам и знам,че е добро.
- Когато Бони пазарува, купува боклуци.Аз купувам скъпо кафе, защото искам да се кефя като го пия.
- Но знаеш ли какво си мисля? Няма нищо общо с кафето. -
- Мисля си за чернилката в гаража ми.-Спокойно Джими.
- Спри да ми говориш.Нека те питам нещо.: Когато нахълта тук, видя ли знак "Приют за умрели чернилки" ?
- Видя ли знак пред къщата: "Приют за умрели чернилки" ?
- Не. Не съм.
- И знаеш ли защо не си? - Защо?
- Защото нямам знак,щото не ми е работа да приютявам пукнали негри, ето за това!
- Не разбирате ли , мамка му,...че ако се върне Бони и намери труп в къщи ще се разведем?
- Без брачни консултанти.Без дела. Просто развод.А аз не искам да се развеждам!
- Разбираш ли, човече, искам да ти помогна, но не искам да се развеждам.
- Джими, тя няма да те зареже.
- Не ме Джимосвай, Джулс!Разбра ли? Не ме Джимосвай.
- К'вото и да кажеш, аз обичам жена си. Или не е така?
- Слушай сега, тя ще се върне след около час и половина. Гробището се премести в болницата.
- Каза, че трябва да се обадите тук там?На някакви хора, нали? Тогава го направете и се омитайте от къщата ми преди да се е върнала.
- Споко.Не искаме да преебем работата. Само ще се обадя на приятели да дойдат и да ни измъкнат.
- Да ама ме преебаваш! Щом Бони се върне и здравата ще ме преебеш.
- Направи ми тази услуга. Телефонът е в спалнята. Действай бързо.
- Добре, да кажем,че се прибере. Какво мислиш, че ще направи?
- Без съмнение ще откачи
- Колко сериозно? Много или малко??
- Трябва да разбереш що за шибан проблем... е тази Бони.
- Представи си само, че се връща след тежък ден и вижда някакви си гангстери в кухнята -
- тогава няма да ти казвам на какво е способна.
- Схванах това, Джулс. Обмислям възможностите.
- Не искам да чувам за никакви възможности!Искам да ми кажеш: "Няма проблеми, Джулс.Ще оправя работата."
"Успокой другите и чакай тежката артилерия, която вече пътува."
Няма проблеми, Джулс.Ще оправя работата.
Успокой другите и чакай Улф, който вече пътува.
- Ще пратиш Улф?
- Добре ли си вече?
- Мамка му, така е по-добре !
- От истеричните ли е тая Бони?
Кажи ми пак имената?
- Джулс. Да.(черен)
Винсънт.(бял)
Джими.(бял)
Бони.
"1265... Тулука Лейк...."
- На около 30 минути е.Ще бъда там след 10.
СЛЕД ДЕВЕТ МИНУТИ И 37 СЕКУНДИ...
-Ти си... Джими, нали?Това твоята къща ли е? Аз съм Уинстън Улф. Решавам проблеми.
- Много добре, защото имаме такъв.
- Така и чух. Може ли да вляза?
- Ти сигурно си Джулс, а за теб остава да си Винсънт.
Хайде да почистим следите, господа. Както ми казаха, времето е напреднало.Нали Джими?
- Адски си прав.
- Жена ти Бони се прибира в 9 и 30,нали?
- Оставиха ми да си мисля, че надали ще е очарована да ни свари тук.- Определено няма.
- Значи имаме на разположение 40 минути,които са напълно достатъчни ако правите каквото ви кажа.
- Имали сте обезглавен труп в кола в гараж. Заведете ме там.
- Джими, направи ми една услуга..
- Мисля, че подуших кафе. Ще ми донесеш ли една чаша?-Разбира се.
- Как го искаш??
- Много сметана и много захар..
- Какво трябва да знам за колата?Гасне ли? Пуши ли много? Дрънчи ли?Има ли бензин?
- Като оставим на страна вида й, колата е готина.
- Като я подкарам да не се окаже, че стоповете не бачкат.
- Доколкото знам си е наред.
- Добре тогава. Да се върнем в кухнята.
- Заповядайте г-н Улф.
- Мерси Джими.
- Вие двамата.Изкарайте тялото и го натъпчете в багажника.
- Тази къща ми изглежда доста лъсната. Сигурно имате разни препарати за чистене.
- Искам двамата да вземете тези препарати... и да изчистите колата отвътре..Да стане бързо.
- Влезте на задната седалка и махнете всички парченца от череп и мозък.
- Извадете я и почистете тапицерията. Не е нужно да е като нова.Няма нужда да я изближете.
- Просто да има вид.Това, на което трябва да обърнете внимание са оплесканите места.
- Попиийте локвите кръв,които са се събрали.
- Трябва да ти отмъкнем част от гардероба. ..одеала, губери, китеници, покривки за легла
- По-дебели.Само да не са бели, защото не стават. ...да замаскираме предните и задни седалки и пода...
..с одеала и завивки
..че ако ни спрат ченгета,всичко -
- да изглежда нормално на външен вид. Джими, води ме.Момчета, на работа.
- Да беше казал "Моля".
- К'во?
- Казах, че щеше да е добре да кажеш "Моля".
- Не съм дошъл да казвам "Моля", а да ви казвам к'во да правите
- И ако инстинкта ти за самосъхранение бачка,по-добре да действаш и то бързо.
- Тук съм за да ви помогна.И ако не го оцените ...
- г-н Улф, не е така - оценяваме помощта ви.
- Не исках да ви обиждам.Уважавам ви. Но, не обичам да ме командват.
- Ако съм бил рязък,то е защото няма време. Мисля бързо,говоря бързо -
- и имам нужда да действате бързо.
- Така че красавци, действайте с колата.
- Не ме гледай така, разбра ли? Усещам погледа ти.
- Шевролет Нова модел 1974-та.
- Зелен.
- Нищо освен мизерията вътре.
- Около 20 минути.
- Никой няма да бъде пропуснат.
- Ти си добър човек, Джо.Благодаря.
- Как се движим,Джими?
- Доста добре.
- г-н Улф, трябва да ви кажа нещо.
- Уинстън, Джими, казвай ми Уинстън.
- Добре, трябва да разбереш нещо, Уинстън. Не мерси.
Това е най-хубавата ни завивка,
подарък ни е за сватбата... от чичо Конрад и леля Джини.
- Нека те питам нещо.Ако не възразяваш?
- Чичо ти Конрад и леля Джини бяха ли милионери?
- Не.
- Но чичо ти Марселъс е.
..и съм сигурен,че ако чичо Конрад и леля...
- Джини.- да, Джини, бяха живи -
- щяха да обзаведат цялата спалня...
...но чичо ти Марселъс е повече от щастлив да го направи...
- Лично аз харесвам дъбови мебели. Моята спалня е такава.
Ами ти, Джими?
- Падаш ли си по дъб?
- Ами бива.
- Никога няма да ти простя за тая гадост. Това е най-отвратителната гадория.
- Чувал ли си, философията, че ако си признаеш грешките те ти се опрощават?
- Я се разкарай с тия глупости!Скапаняка, който го е казал,не е трябвало да събира парченца череп...заради задник като теб.
- Джулс, има си мярка и спри да ме обиждаш. В момента съм като бомба с часовников механизъм.
Искам да кажа,че остава наистина малко. Това е всичко.
- Ще избухна.
- Ти ще избухнеш?
- Да ще избухна като атомна бомба!
Всеки път като се допра да мозък, ставам като динамит.Като заредено оръдие.
Всъщност, какво правя аз отзад?? Ти си експерта по мозъци!Ей сега се сменяме.
- Аз ще лъскам джама, а ти събирай негърски череп!
- Добра работа, господа. Все още може да ви се размине.
- Не мога да повярвам, че това е същата кола.?
- Още е рано да започваме да си правим свирки един на друг...
- Първият етап е завършен.. оправихме колата Преминаваме към втория:Да изчистим вас.
- Събличайте се.-Чисто голи ли?
- До гол гъз.
Бързо господа.Имаме около 15 минути... преди добрата половинка на Джими да се дотътри.
- Мамка му, тази сутрин е хладничко.
- Наистина ли се налага?
- Знаете ли как изглеждате? Сякаш току що сте обезглавили някой.
- Така че смъквайте тезикървави дрипи. Пуснете ги в торбите при Джими.
- Да не оставиш торбите в кофата за боклук да ги намерят боклукчиите.
- Споко, ще ги вземем с нас. Дай им сапун, Джим.
- Били ли сте на баня преди, Сигурен съм, че да. Започваме.
- Водата е ледена!
- Не ме пръскайте, по-добре вие се мийте.
- Не се плашете от сапуна.Мийте навсякъде
- Още малко там.Косата на Винсънт.
- Кърпи.
- Достатъчно сте сухи.Дай им дрехите.
- Чудесно. Не можехме и да го планираме така.
- Приличате на.. На какво ти приличат, Джими?
- Пуйки. Приличат на две пуйки.
- Я не се смей, туй са твоите дрехи шибаняк.
- Да вървим, че иначе ще се смеем в пандиза.
- Нека си изясним някои работи.Отиваме на място, наречено Моргата на Джо Звяра.
- Джо Звяра и дъщеря му Ракел са съпричастни на нашата дилема.
- Мястото е северно от Холивуд,така че малко след като тръгнем ще сме на магистралата
- Аз ще карам шибаната кола.Джулс, ти ще си с мен. Винсънт, ти ще ни следваш с моята.
- Ако срещнем някой тъпо ченге, -
- никой да не прави нищо,докато не направя първата стъпка. Повторете?
- Да изчакаме с глупостите.
- До кога?- Докато ти не направиш нещо.
- Ти си цял феномен, бе.. Ами ти? Можеш ли да се владееш?
- Пистолета гръмна сам. Не знам защо. Ще внимавам. Обещавам
Карам наистина бързо, така че се дръж.
- Ако не си получа колата в същия вид, Джо Звяра ще се погрижи за два трупа.
- Наред ли е всичко?
- Все едно нищо не е било.
- Момчета, това е Ракел. Някой ден всичко това ще е нейно.
Здрасти.К'ви са тия дрехи??
- Тренирате ли нещо, волейбол?
- Ще заведа дамата на закуска. Да ви откарам някъде?
- Редондо.
- Ингълуд.
..Виждам..бъдещето ви.. ..то е да се приберете с такси
- Я изплюйте бастуните. Кажи лека нощ, Ракел.
- Г-н Улф, искам да ви кажа, че беше удоволствие за нас да ви гледаме как работите.
- Наистина.И много ви благодарим, г-н Улф.
- Казвайте ми Уинстън.
- Видя ли това, млада г-це? Уважение.
- Уважението към възрастните показва характер.
- Аз имам характер.
- Това, че си образ не означава, че имаш характер..
- Да си хванем ли едно такси?
- Иска ми се закуска.Искаш ли да закусиш с мен?
Супер.
- Не знам защо си помислих, че ще е Европеец.
- Също като шибаните английски полицаи. - Вече знам.
- Беше ли готин?- Мерси.
- Готин, да може да се контролира.
- Дори не се обиди като се ебаваше с него, направо ме озадачи.
- Искаш ли бекон?
- Не ям свинско.
- Да не си Евреин?
- Не съм, но не ям и свинско.
- Прасетата са мизерни животни.Не ям мизерни животни.
- Да, ама бекона е вкусен.Свинските пържоли също.
- Плъховете може да са на вкус като пай, но не бих могъл да знам щото нямам намерение да ям кирливи плъхове.
- Прасетата спят и ровят в лайна.Това е мизерно животно. Няма да ям нищо, което не осъзнава к'во е това лайна.
- Ами кучетата?Те ядат собствените си лайна.
- И кучета не ям също.
- Ясно, ама мислиш ли,че и те са мизерни?
- Не бих нарекъл кучетата мизерни, но определено са мръсни.Кучетата имат личност.
...ако прасето има характер, вече няма да е мизерно?
- Трябва да е някое доста чаровно прасе... ...трябва да е поне 10 пъти по-чаровно от Арнолд.
- Това беше добро.
- Това е добре.Почваш да идваш на себе си. Стига си стоял замислен и сдухан
- Просто стоях и мислех.- За какво?
- За чудото, което видяхме.
- За мен беше просто нещо странно.
- Какво значи чудо, Винсънт?
- Божия намеса.
- А какво е божия намеса?
- Когато Господ прави невъзможното възможно.
- Но тази сутрин.... - не мисля, че влиза в класацията.
- Това няма значение.Просто ти е погрешна представата.
- Може Господ да е спрял куршумите, да е превърнал колата в пепси, да ми е намерил ключовете.
- Просто не му отдаваш значимото. Без значение е дали това, което... ни се случи е божествено.
- Важното е,че почувствах Бог. Бог се намеси.
- Но защо?
- Именно това не мога да разбера:"Защо?".
- Сериозно ли мислиш да се оттеглиш?
- Завинаги ли?- Определено.Да.
- И к'во мислиш да правиш?
- Точно за това си мислех.
Първо ще занеса това куфарче на Марселъс.
- После в общи линии ще бродя по земята.
- Какво имаш в предвид .. да бродиш по земята?
- Като Кейн в Кунг Фу. Да ходя от място на място, да се срещам с хора, да участвам в приключения.
- И колко време мислиш да бродиш по земята?
- Докато Господ ме отведе където трябва.
- Ами ако те заебе да си бродиш??
- Ако трябва ще бродя вечно.
- Значи решаваш да станеш скитник?
- Просто ще си бъда Джулс, Винсънт. Нито повече, нито по-малко.
- Не, Джулс, ще станеш един скитник, точно като онези дрипльовци, дето просят за стотинки, -
- спят в кофите за боклук и ядат каквото изхвърля. Имат си име, Джулс.Казват им скитници.
Без работа, къща и законни доходи,ще станеш точно такъв - скитник.Ще си един шибан скитник.
- Точно това е разликата между нас.
- Гарсон, дай кафе!
- Джулс, признавам, че това, което стана сутринта беше странно.Има ли значение?
- Има и още как, Винсънт..
- Недей да ми говориш така, човече.
- Ако отговорите ми те плашат трябва да спреш да задаваш страшни въпроси.
- Отивам да сера.
- Нека те питам нещо.. кога взе това решение? докато стоеше и плюскаше сладкиша ли?
- Да. Стоях, ядях си сладкиша,пиех кафе и си прехвърлях случкатав главата,
- когато, като при алкохолиците "ми дойде прозрение."
- Мамка му. Следва продължение.
- Обичам те, тиквичке.
- Обичам те, зайчето ми.
- Никой да не мърда!Това е обир!
- Само да мръдне някой тъпанар, и ще ви очистя до последния копелдак.
- Долу!
Много сте скрити там.Закарайте си в онова сепаре мадамите, ще броя до 10!
- Мексиканците да напуснат кухнята!
- Какво по дяволите си мислиш, че правиш? Лягай долу!- Хвърли чантите!
- Движение, мамка му! Движение!
- Долу на пода, по дяволите!
- Ей дядка, лягай долу!
- Аз съм управителя, няма проблеми.
- Ще създаваш проблеми ли?
- Не, сър, няма.
- Май си имаме герой, зайчето ми.
- Ами просто го гръмни!
- Не съм герой.
- Просто съм управител на кафене.
- Ресторанта е наш!
- Вземете каквото искате.
- Ще говориш ли с клиентите?- Добре.
- Кажи им да не мърдат и всичко ще свърши.
- Слушайте всички.Бъдете спокойни, съдействайте и скоро всичко ще свърши.
- Лягай долу! Добре се справи.
- Добре, сега ще мина наоколо и ще ви събера портфейлите!
- Да не сте гъкнали. Само ги пускайте в торбата! Ясно ли е?
- Хубаво!Сега си извадете портфейлите!
- Това е.Лягай. В торбата.
- В шибаната торба.
- Слагай вътре.
- Лора. Бакшиша в чантата.
- Това клетъчен телефон ли е?
- Да.В торбата.
-Точно така, правилно, това е. Сега на пода.
В торбата.
В торбата.
- Какво има в куфарчето?
- Мръсните гащи на шефа ми.
- Кара те да му переш гащите? -Когато ги иска чисти.
- Гадна работа. -И аз си мислех същото.
- Отвори го.
- Страхувам се, че не мога.
- Не те чух?
- Чу ме.
- Май си имаме доброволец сред нас.
- Застреляй го в главата!
- Не искам да ти накърнявам егото, но не ми е за първи път да стоя срещу пистолет
- Ако не си махнеш ръката от куфара ще ти е последния.
- Спри да създаваш проблеми, Ще ни убият всичките!
- Я да млъкваш, бе дебелак! Това не е твоя работа!
- Спокойно, зайчето ми,спокойно Няма проблем.Всичко е под контрол.
- Ще броя до три.
- Ако не го отвориш, ще ти отнеса шибаната физиономия.
- Ясно ли е?
Едно ...
Две ...
- Три.
- Добре, Ринго.Печелиш.Твое е.
- Отвори го.
Какво има вътре? Какво е?
- Това ли е, за което си мисля?
- Красиво.
- По дяволите, какво е?
- Пусни го!Пусни го!
- Кажи на кучката да млъкне.
- Кажи "Спокойно, кучко!"
- Кажи и да се успокои!
- Нямаш си на идея колко гадно ще пукнеш!
- Спокойно, зайчето ми!
- Обещай й, че всичко ще се оправи!- Обещавам!
- Кажи й да укроти топката!-Спокойно,зайчето ми!
- Кажи ми как се казва.
- Йоланда.
- Добре, Йоланда, няма да правим глупости, нали?
- Ще сме като трите прасенца. А какви са прасенцата?
- Хайде, Йоланда! Какви са?
- Спокойни.
- Правилно.Точно такива ще сме и ние.
- А сега, Ринго, ще броя до три.
- И когато кажа три, искам да оставиш пистолета.. -
- ...да поставиш ръце на масата и да седнеш
- И като го правиш, внимавай как точно. Готов ли си?
- Едно ...
- Две ...
- Три.
- Добре, а сега го пусни!
- Йоланда!Спокойно!
- Като кряскаш така и ме изнервяш, като се изнервя, почва да ме е страх
- А какво става, когато копелдаците ги е страх, могат да гръмнат без да искат.
- Знай, че си мъртъв ако го нараниш.
-Изглежда, че е точно така. Но аз не искам това.А също и ти.
- Определено и Ринго не би желал това.
- Така, че нека видим какво можем да направим по въпроса.
Сега, ето каква е ситуацията.: При други обстоятелства щяхте да сте история, -
- но имате късмет, че съм в преходен период, и не искам да ви убивам, а да ви помогна.
- Но не мога да ти дам куфарчето, защото не е мое.
- Освен това, ми се струпаха толкова много глупости заради него сутринта, че не мога просто така да го дам на глупак като теб.
- Винсънт!Спокойно!
- Йоланда!Спокойно!
- Само си говорим, нали? Насочи пистолета към мен.Точно така!
- Винсънт ти си стой там... ...и недей да правиш нищо.
- Всичко е наред, зайчето ми.
- Как сме, бейби?
- Трябва да отида да пикая.Искам да се прибираме.
- Стой там, бейби. Гордея се с теб. и Ринго също.
- Почти свършихме.Кажи й, че се гордееш с нея.
- Гордея се с теб, зайчето ми.
- Обичам те.
- И аз те обичам, зайчето ми.
- Искам да бръкнеш в торбата и да намериш портфейла ми.
- Кой е той ?
- Онзи, на който пише "Гаден Копелдак"
- Той е.Това е гадното ми копеле. Отвори го.Извади кинтите.
- Преброй ги.
- Колко са?
- Около 1500 долара..
- Добре, вземи ги.Твои са.
- С останалите портфейли и касата, става един малък приличен удар, нали?
- Джулс, ако дадеш на тоя педал $1,500, ще го гръмна на общо основание.
- Не, Йоланда! Йоланда! Нищо няма да направи!
- Млъквай!
- Хайде, Йоланда. Вярвай ми.
- Не му ги давам, Винсънт. Купувам си нещо с парите ми.
- Искаш ли да знаеш какво купувам, Ринго?
- Живота ти. Давам ти парите, за да не ти гръмна задника.
- Чел ли си Библията, Ринго??
- Не цялата, не.
Добре, има един пасаж, който съм запомнил. Езекил 25:17.
- "Пътят на праведнияе заобиколен от всички страни... -
- с несправедливостта от егоизма... и тиранията на злите хора.
- Блажен е онзи, който в името на милосърдието и добрата воля...
...води слабия през долината на мрака, защото той наистина е негов пазител и спасител на заблудените.
- И аз ще стоваря моето отмъщение и жесток гняв върху тези, които се опитват да отровят и унищожат моите братя.
- "И ще разбереш, че моето име е Бог... ...когато моето отмъщение те застигне."
- От години дрънкам тая глупост, и ако си я чувал, щеше да ти струва живота.
- Никога не съм се замислял какво означава.. Мислех си, че смразява кръвта на копелдака... преди да му пръсна черепа.
- Но тази сутрин видях нещо, което ме накара да се замисля. Знаеш ли, сега си мисля че... -
- ти си злия, а аз праведния.
- И господин 9-милиметровия е водача... който ми пази праведния задник в долината на мрака.
- Или може би значи, че..., ти си праведния, аз съм водача, а света е зъл и егоистичен.
Така ми харесва. Но това не е вярно.
- Истината е, че ти си слабия... -
- а аз съм тиранията на злите хора..
Но аз се опитвам, Ринго...
...Наистина се опитвам да бъда водач.
- Върви.
- Мисля, че трябва да тръгваме.
- Да, това е добра идея.
Tekst: Vibeke Otterstad SDl Media
Превод и субтитри: NB_hard E-mail: nb_hard@hotmail.com