A Midnight Clear (1992) Свали субтитрите
ЕВРОПА
АРДЕНИТЕ - БЛИЗО ДО ФРЕНСКО-ГЕРМАНСКАТА ГРАНИЦА
Много е горещо.
Когато се върна, ще го сложа...
Майка?
Майката е най-старият във взвода.
Той току що навърши 26 години и два дни по-късно му се роди мъртво дете.
Наричаме го Майката... Уилкинс...
защото винаги ни гони за това, че сме разхвърляни, кара ни се,
че разхвърляме наоколо неща.
Малко са изкривени.
Искаш да те вкарам ли, Венс?
Заради нещата, които ти направи и нещата, които аз правя,
би трябвало да те заведа на психиатър в някоя болница.
Не можеш да заблудиш никого.
Не трябваше да ме оставяш да правя тези глупости.
Само ти беше тук.
Това не се смята.
Ти наистина ме обърка, Майка. Това ще ти кажа.
Ти наруши и правилото на взвода.
Кое правило?
Ами, ти каза "мамка му".
Какво ще каже Бащата?
Бащата Мънди измисли правилото да не се употребяват цинизми.
Искаме да стане ясно, че ние не сме част от тази армия.
Да, във взвода си имахме и Баща.
Майката Уилкинс, Бащата Мънди.
Бащата Мънди е трябвало да стане свещеник, но не успял да завърши Семинарията.
Следващото дежурство беше поето от Боб Милър, нашият луд технически гений
и местен шегаджия,
и Стан Шутцер, нашият отмъщаващ еврейски ангел.
По устав в разузнавателния взвод трябваше да има 12 души.
В нашия бяха останали шест.
Мел Авакиан, нашият най-добър войник
беше станал ефрейтор на взвода по същото време, когато аз станах сержант.
Това не стана за нещо, което бяхме направили.
Освен това, че останахме живи.
Той още не си беше пришил нашивките.
Нашият полкови командир беше майор Грифин.
Грифин беше погребален агент в цивилния живот.
Неговата главна страст сега беше да генерира бизнес
за своите армейски противници.
Благодарение на тези военни погребални умения на Грифин
аз направих този стремителен скок към трите нашивки.
Ние изгубихме половината от взвода, опитвайки една от неговите зле планирани,
вдъхновени от картата, разузнавателни операции.
Когато казвам "загубихме", имам предвид "бяха убити".
Никой в армията никога не признава, че някой от нашите е убит.
Те или са изгубени, като Кристофър Робин,
ударен така, като че ли е ударен от топка за бейзбол,
или са го пипнали, както става на криеница.
Или може би са го пипнали като в една двусмислена шега.
Нито един от убитите нямаше коефициент на интелигентност
по-нисък от 150.
Ние спечелихме няколко мили европейска земя
и загубихме началото на безброй поколения много умни хора.
Мисля, че за армията това е добра сделка.
И така, сега ние се движим на север в Ардените,
за да изчакаме заместници.
Това стана като фронтова болница за долекуване,
в която да укрепим нервите си.
Не съм сигурен, че могат да ми ги укрепят.
Сега аз съм уплашен през цялото време.
В средата на декември 1944 г. сме.
Фамилията ми е Нот.
Родителите ми са ме нарекли Уилиям.
От трети клас аз съм Will Knot (няма).
Свикнах да живея с това.
Това, за което не бях готов, бяха момчетата от разузнавателния взвод,
които решиха, че трябва да ме наричат "Won't".
Да вървим, Нот!
В Камп Шелби, преди да ни натоварят на корабите,
бяха казали на лейтенант Уеър, че разузнаването не върши добра работа.
Той беше решил, че ако попълни взвода с интелигентни войници
ще получи по-добро разузнаване.
Той претърси досиетата за войници с най-висок
коефициент на интелигентност
и ни събра като взвод.
Разбира се шестима от нас са мъртви.
Така че, каква интелигентност!
Господи, Нот.
Още ли не си пришил шибаните сержантски нашивки?
Сержантът от интендантството каза, че са се свършили. Чакат нова доставка.
Ами тогава вземи старши сержантски и отрежи от тях.
Това ще бъде унищожаване на държавна собственост, сър.
Добре, надявам се, че това копеле Грифин няма да забележи.
Учудващо е колко много ругатни се използват в армията,
когато си настроен да ги чуваш.
Да, свободно, господа.
Добре. И, ефрейтор, ако може
бих желал утре водата да е малко по-топла.
Ще подрежеш малко бакенбардите.
ОК. Лейтенант Уеър, сержант Нот.
Господа, искам да не обръщате внимание
на всички слухове, които сте чули в лагера в последно време,
защото сега се говори за голяма офанзива на противника.
Разбира се, естественият път за офанзива в този сектор
явно ще бъде по тези два пътя
и по тази просека в гората.
Имайки това предвид, преди три дни аз изпратих патрул.
Този патрул не се върна.
И за съжаление, те не успяха да докладват.
Съответно, аз взех следните решения.
Сержант Нот,
в тази просека в гората
има една къща.
Искам да отидете в тази къща с вашия намален взвод.
Вземете два джипа и храна за една седмица.
И от тази къща
ще докладвате за всяка активност на неприятеля в този сектор.
Лейтенант Уеър,
Вие ще поддържате непрекъснат радио-контакт със сержант Нот.
- Ясно ли е, господа?
- Да, сър.
Сър, има ли данни за неприятел в къщата?
Вижте, сержант Нот,
това е нещо, което ще трябва да разберете?
Тъй вярно, сър.
Ние караме от часове през снега.
Майката и аз не сме говорили за нашата екскурзия през гората.
Той се държи, като че ли това никога не се е случвало.
Така е добре. Само мисълта за нещо подобно ме кара да се страхувам.
Какво става, Майка?
Не знам. Има нещо нагоре по пътя.
- Какво е?
- Не можеш да го видиш оттук.
Добре, стой тук.
Какво е?
Милер.
Провери.
Защо винаги аз трябва да проверявам?
Джими Бруновски, от патрула на Грифин.
Изглежда най-накрая си е намерил гадже.
Не го разбирам.
Какво има?
Тези мръсни нацисти.
Копелета мръсни със зелеви глави!
Дай ми ръка.
Нека Господ се смили над душите ви.
Не виждам нищо. Нито дим, нито движение.
Какво мислиш? Да напредваме ли с джиповете?
Всъщност си мислех може би за изстрел в окото.
Ще се насочим надолу по пътя и ще заобиколим отзад,
след това ще излезем отпред на пътя и ще проверим за мини.
Съгласен ли си?
- Да. Ние ще ви прикриваме.
- Страхотно.
Ако кракът на Мел не беше измръзнал, той сигурно щеше да бъде командир на взвода.
Но нещата са такива, каквито са.
Или може би той щеше да бъде мъртъв.
Не съм съвсем сигурен в коя страна сме.
Би могло да е Белгия, Люксембург, Франция, дори Германия.
Не знам и какъв ден сме. Нямам часовник, така че не знам колко е часа.
Дори не съм сигурен как се казвам.
Следващото нещо е, че ще ме направят генерал.
Открихме четири матрака със сатенени покривки,
вино и каси със сардини.
Разузнавателният взвод, или това, което е останало от него,
ще живее в лукс няколко дни.
О-о-у. Чаршафи и възглавници. За последно спах на такива вкъщи.
Мел, хайде. Покажи им какво правехме за старата USO.
USO, a?
В Камп Шелби, когато накрая разбрахме,
че наистина ще ни превозват през океана,
изпаднахме в лека паника.
Това, което най-много тревожеше всички ни,
с изключение на Майката Уилкинс, е че бяхме единадесет девственика.
Не знам дали това беше нормално
или имаше някаква корелация между липсата на преждевременна сексуална зрялост
и това, което е познато като интелигентност.
Мисля, че Шутцер даде идеята. Или може би беше Еди.
Еди беше най-малкият от нас.
Четирима от нас се уредиха с отпуск и се отправихме към града,
за да намерим хубава и безразлична курва, която да ни спаси от нашата мъка.
Решихме да сме четирима. Представяхме си, че ако сме повече, това щеше да прилича на групово изнасилване.
И, разбира се, имахме повече романтични аспирации.
Имахме петдесет долара. Изхарчихме 10 за стая
и оставихме останалите за инвестиция.
Имаше много спорове за това, каква да е жената.
Мисля, че всички бяхме уплашени, че ще останем насаме с истинска жена
и няма да успеем да се справим.
Момичетата от баровете не бяха в списъка.
Бяхме добре подковани от военните "венерологични" филми.
Авакиан и Шутцер бяха натоварени с търсенето.
Еди и аз чакахме.
Колко е часът?
- Един.
- Шегуваш се.
Имаме компания, момчета.
О, мамка му.
Тогава веднага разбрах, че няма да мога да го направя. Щастлив съм, че съм трети.
Значи, бяхме на път да се откажем,
когато видяхме това момиче на автобусната спирка.
Просто седеше там на една от тези дървени пейки.
Ние се въртяхме наоколо, говорейки си какво ще правим цяла нощ.
И изведнъж, неочаквано
тя се съгласи да дойде с нас.
Помислих, че се шегува, но тя беше сериозна.
Стан, имам излишен презерватив, ако искаш, можеш да го използваш.
Аз си имам.
Ставаш лош като Майката Уилкинс.
Всъщност, аз мога да го използвам.
Трябваше да се досетя, че на Едуард ще му отнеме цяла вечност.
Какво по дяволите правят там?
Внимавай с езика, Стан. Какво ще си помисли Бащата Мънди?
Да му го начукам на Бащата Мънди.
Хей, Еди, как се справяш там, а?
Може би го е упоила, или нещо.
Хапчета или палка.
Най-накрая ще кажеш ли нещо?
Името й е Джанис.
Била е сгодена за момче на име Мат.
Миналата седмица е разбрала, че е убит в Сицилия.
Дошла е в Шелби, за да му прибере нещата...
и решила да се самоубие.
Но не е могла.
Всичко, което има, е един билет обратно за Питсбург.
Джанис е правила любов само с едно момче - Мат, преди той да замине.
Сега се е съгласила да прави това с всички ни,
настоявайки, че това е, което иска.
Разбира се, ние се чувствахме толкова виновни и уплашени,
че приключихме да подчиняваме тази проста, хубава идея
на всякакви фалшиви разумни доводи.
Отмаляхме преди зазоряване и заспахме.
След това на сутринта Джанис дойде тихо
при всеки един от нас.
Преминахме през митичната бариера
между момчетата и мъжете,
мъжете и смъртта.
Джанис ни отнесе със себе си.
След обилна обща закуска в леглото
изпратихме Джанис до автобуса й.
Никой от нас не говореше за случилото се.
И аз мисля, че винаги ще се чувствам странно относно моя първи сексуален опит,
маскиран като убитото момче на име Мат.
- Нот.
- Да.
Ще приготвя обяд, ако ми донесеш дърва за камината.
Не, Майка. Само малко дим ни липсва
и немците ще видят, че сме тук.
Уил, ако не запалим огън, ще ни замръзнат задниците.
А много е трудно да убиеш немец с измръзнал задник.
Добре.
С дима не беше толкова лошо, колкото мислех.
Отнема ти малко повече време да сглобиш това, а, Бъд?
Не го правя за скорост.
Това вино има вкус на сардини.
А тези сардини имат вкус на вино.
Аз стоя и се опитвам да измисля как да направя тези четири ръце на бридж.
Милер измисли тази игра, наричайки я "компактен двоен бридж без карти".
Когато изгубихме половината взвод, изгубихме и единствената колода карти.
Те бяха в Еди.
Той умря в полевата болница.
С откъсната лява ръка и с лице, по такъв начин...
Не мисля, че той се опитваше да остане жив.
Здрасти, Бъд.
Майката и Авакиан дали се устроиха там долу?
Изглеждат ми наред.
Добре. Слушай. Трябва да бъдеш по-внимателен, когато палиш цигара, разбра ли?
Някой германец може да се промъкне отзад и да ти пусне един в главата,
докато ти се правиш на Уолт Уитман.
Мисля, че ми измръзнаха очните ябълки.
- Да?
- Ти ли си, Уил?
Да. Какво има?
- Не знам. Мисля, че видях нещо.
- Какво видя, Майка?
- Не съм сигурен, Уил.
Не знам. Мисля, че видях нещо да се движи на хълма срещу нас.
Авакиан видя ли го?
Не, само аз.
Добре, внимавай. Ще се обадя горе.
О, мамка му.
- Татко?
- Да?
Да. Майката казва, че е видял нещо на хълма отсреща.
- Ти видял ли си нещо?
- Не, нищо.
Уилкинс трябва да има очи на кукумявка. Аз не мога да видя ръката си.
Добре. Може би той е само нервен.
Само пази гърба им.
ОК, Уил.
Хей, Бъд. Спокойно. Спокойно.
Майката е много нервен. Вероятно няма нищо.
Вероятно нищо? Това е много успокоително, Уил.
Е, ти какво мислиш?
Не знам.
Може би аз трябваше да им кажа за това, как Майката е тичал през гората.
Новината, че бебето му е мъртво, сигурно му е въздействала.
- Да?
- Чухме нещо там долу.
Майката мисли, че това са германци, които сигнализират.
Добре, Мел, изчакай. Ще слезем веднага.
- Бъд. Бъд, събуди се!
- Какво?
Слушай. Мел каза, че е чул някакви шумове.
Искам да се обадиш на Шутцер и да му кажеш, че отивам при долния пост.
След това се обади на Майката и Авакиан и им напомни да не ме застрелят.
Хайде. Ставай.
Чухте ли още нещо?
Не след последния път.
Този път е по-близо.
Хей, американа.
Спокойно, Майка, спокойно.
Какво мислиш? Може би са си отишли?
Не знам.
Може би просто са притихнали.
Мел.
Да отидем двамата да проверим пътя.
Уил, ти ако искаш отивай. Аз съм си добре тук.
Ако са си отишли, отишли са си.
Ако не са, аз няма да вляза в засадата.
Сложи щифта обратно в гранатата.
- Не, не беше.
- Те правят такива дивотии
- Знам, но случаят не беше такъв.
- Откъде знаеш?
Мислиш ли, че бяха петима?
- Да, да.
- Какво по дяволите става?
Мел каза, че са говорили на теб. Какво казваха?
Не знам. Първо беше: "Хей, американа".
След това, когато си тръгнаха, започнаха да казват нещо като "слап гудер".
Няма никакъв смисъл.
Мамка му, това е идиш. Това е "шлаф гуд".
Това значи "приятни сънища".
"Приятни сънища"?
Да, Уил. "Приятни сънища". Схвана ли?
Мамка му. Тези шибани нацисти. Размекват ни, за да ни убият.
Уеър е на телефона. Не ми звучи много щастлив.
- Майката сам ли е навън?
- Да.
- Защо?
- Защо? Вече е ден.
Няма нужда да оставяш двама души навън през деня. Какъв е смисълът?
Не знам, Бъд. А германците?
Какво искаш, Уил? Искаш ли да изгубим един, двама души?
Аз съм наистина доволен, че говорим за това. Доволен съм, че можем да се справим с това.
Мамка му.
Ти си, Бъд. Влизаш или пас?
Пасувам.
Ейбъл 1 до Ейбъл 2. Край.
Казвам на Уеър за нашата среща с германците през нощта.
Лоша идея.
Грифин отчаяно иска информация,
така че Уеър ни заповяда да открием командния им пост.
Решихме да се насочим на юг по просеката.
Това е добре като избор, както и всеки друг, и изглежда, че точно оттам идваха гласовете им.
Разбира се, това може да се разглежда и като добър аргумент да се насочим на другата страна.
Имах обикновените проблеми:
да забелязвам колко красив е светът, точно когато мога да го напусна.
От тази страна на пътя.
Не се безпокой.
Кеф ми е да държа шибаните нацисти на мушка.
Мисля, че се надървям.
Знам, че можехме да убием тези три момчета и да се измъкнем.
Също така съм сигурен, че те можеха да направят същото с нас миналата нощ.
Това, което не знам, е защо и в двата случая това не стана.
По дяволите!
Мамка му! Преебахме се!
Заради теб сега ще ни пречукат тук. Успокой се.
Казах да се успокоиш. Трябва да млъкнеш. Трябва да млъкнеш.
- Млъкни, Стан!
- Заради теб ще убият всички.
Ще ни убият. Млъкни!
Стан! Трябва да...
Хайде!
Какво стана?
- Откри ли някакви германци?
- Да, добре ги открихме.
И те ни откриха. "Зелките" почти ни пръснаха главите.
О, по дяволите.
Загубих бинокуляра и картата.
Страхотно. От трън, та на глог.
- Какво стана, Бъд?
- Какво се случи?
Германците ни откриха, видях смъртта в очите им.
Те можеха да убият всички ни, а просто ни пуснаха.
- Това се случи.
- Хванали са ви и след това са ви пуснали?
Защо се оплаквате? Трябва да сте щастливи.
Трябва да сме щастливи?
О, ОК, Мънди, щастливи сме.
Щастливи сме! Юпиии! Ура-а-а!
По-добре ли се чувстваш сега?
Добре, Стан, хайде.
- Какво по дяволите е това?
- Това е Майката.
Пак трополи из тавана. Всичко е наред.
- Намери ли нещата?
- Те трябва да са се върнали, след като сме си тръгнали.
Има много следи. Взели са бинокуляра и картата.
Ти какво направи? Пълзя наоколо на колене да ги търсиш?
Не. Видях веднага, че нещата не са там.
Намокрих се, докато подготвях изненада за нашите тевтонски приятели.
Какво, капан?
Направих снежен човек.
Точно там, където изпуснахме нещата си.
Използвах борови иглички за мустаци.
И след това - клонче, като ръка, правеща нацистки поздрав.
Дори сложих няколко борови клонки върху едното око.
- Приликата не е лоша.
- За Бога, Стан.
Те можеха да ти дойдат отзад, и да “получиш” няколко критични коментара,
и ето още един загубен блестящ млад човек.
Дори написах съобщение отпред на снежния човек.
Какво?
Да го начукам на
ХИТЛЕР.
Направих удивителна с борови клонки.
- Къде е Майката?
- Горе на тавана си.
- Какво прави там?
- Нямам представа, Уил.
Всъщност той в последно време се е укротил.
Може би се е обесил, а, Баща?
Добре ли си, Майка?
Погледни картините, Уил.
Погледни.
Виждаш ли?
Някой го е било грижа.
Някой е направил нещо,
вероятно дори без пари.
От любов.
Понякога не ми се вярва, че някъде е останала някаква любов.
Опитай се да си спомниш кой е истинският неприятел, Уил.
Боже, помислих, че загубихме и двама ви горе.
Какво правехте, създавахте семейство?
Баща, ти си на ход.
Освен ако някой не е против, Бъд,
Мисля, че трябва да отидат поне двама на долния пост.
Приемате ли?
Навън е много зловещо за сам човек.
По дяволите!
Какво става, по дяволите?
Хвърлих граната. Те още не отговарят на огъня.
Чуваш ли това?
Чуваш ли това?
Чуваме ги без телефон. Какво викат сега?
Мисля, че викат: "Да го начукам на Хитлер" по начин, по който баба ти би го казала.
Има един луд, който претендира, че гранатите не убиват.
Може би трябва да изпратиш тук няколко усмирителни ризи.
Граната!
По дяволите.
- Тук става бой със снежни топки.
- Какво?
Не мислиш ли, че може би войната е свършила и не ни казват, а?
Имам предвид, че те няма да направят това.
- Сигурен ли си, че сте добре там?
По дяволите, Шутцер! Ти си този, който започна това: "Да го начукам на Хитлер".
Шлаф гут, "зелки".
Ти взе картата?
Да.
Колко съм тъп.
Какво?
Опитвах се да разбера тази луда история, която става
последните няколко дни и само един отговор има смисъл.
Помниш ли замръзналия американец и "зелката", танцуващи заедно?
Разбираш ли, това е като съобщение. Те искат да се съберат.
- Грубо е, но си спомни кои са те.
- Е?
Е, после дойдоха с това "шлаф гут" миналата нощ.
Като че ли казваха, че знаят, че сме тук,
но това не ги ядосва.
- Да.
- Добре, слушай.
ОК. Просто се опитай да измислиш поне една причина, защо не са ни покосили досега,
или поне не са ни пленили.
Мисля, че ни казват, че искат да говорят,
може би дори да се предадат.
- Какво?
- Ако съм прав,
искат да се срещнем в тази просека в 12:00.
А ако това е клопка?
Ако искаха да ни убият, можеха да го направят няколко пъти.
Ние можехме да ги застреляме. Не го направихме. Това не значи, че искаме да се предадем.
Може би изчакват подкрепление.
Със снежни топки?
Бой със снежни топки не значи предаване.
Да, но погледни това.
- Ще го споделя с Уеър.
- Хайде, Уонт.
Няма да намесваме офицери, за да не прецакат всичко.
Знаеш ли, мисля, че имаме шанс
да направим така, че да излезе нещо добро от всичко това,
ако просто използваме главите си.
Какво ще кажеш просто да отидем там и да разберем какво става?
Само ние двамата. Аз ще поема всички рискове.
- Пак ти казвам, аз трябва
- Той ще каже на Грифин.
- И ти знаеш дяволски добре,
че Грифин ще пристигне тук да командва,
така че да изглежда като генерал Патън, печелещ войната с една ръка.
Така стоят нещата, Стан. Нищо не можем да направим.
Да предположим, че един от нас хване всички германци сам.
След това ще го провъзгласим за сержант Йорк.
Това заслужава най-малко Сребърна Звезда.
Може би дори пътуване до вкъщи, като завръщащ се герой от войната.
- Как ти звучи това?
- Звучи ми като военен съд.
По какъв начин ще ни хванат?
Знаеш ли, заради Майката, мисля, че поне трябва да опитаме.
За Майката?
Разбира се. За кой друг?
О, това би било перфектно.
Ще свидетелстваме, че германците са ни притиснали
и Уилкинс е пристигнал за нула време и е спасил всички ни.
И ще имаме истинска банда от противникови войници да потвърди разказа ни.
Да, добре. Засега няма да казваме на никого, нали?
Това е само между двама ни.
Ако не стане, поне ще сме опитали.
Да се измъкнем навън беше лесно.
Майката беше на тавана сам,
а Бащата и Милер спяха.
Решихме да кажем на Авакиан, който дежуреше на долния пост.
Значи ще отидете там, ще организирате мирна конференция
и ще направите Майката герой от войната.
Да не сте си изгубили и малкото мозък?
- Не мисля така.
- Всичко това е разумно.
Това е теория. Ще ти прострелят задника заради една теория.
Е, аз отивам.
Уил, послушай ме. Аз съм човекът, който знае...
Мел, казах, че отивам.
ОК, хубаво.
Но даже и да направите това,
как ще въвлечете Майката в него?
- Ще му кажем
- Не, той е прав.
Ще трябва да теглим чоп или нещо такова и да го залъжем.
Уилкинс никога няма да приеме, ако мисли, че е по милост.
Освен това ти каза, че той ще действа сам.
Не мисля, че искаш Майката изобщо да се среща с германци.
Ти какво мислиш, сержант?
Тогава аз им разказах как Майката тичаше през гората назад към Щаба.
Не мисля, че трябва да му казваме.
ОК, виж, когато отидем да хванем Зелките,
ще оставим Уилкинс тук да пази замъка и да следи радиото.
- Това ще изглежда съвсем естествено.
- Защо си толкова сигурен, че ще стане?
А ти защо си сигурен, че няма да стане?
ОК, хубаво.
Дайте два бързи изстрела и още един, ако имате нужда от помощ.
И след това, какво?
След това... ще ми липсвате.
Хей, шегувам се бе, момчета. Не давайте да ви убият.
Хей, просто се успокой!
Искат да говорят с командващия офицер.
- Аз не говоря немски или идиш.
- Няма проблем, аз ще превеждам.
Нямам нашивки. Няма да повярват, че съм офицер.
Просто не мисля, че са много щастливи да се предадат на евреин.
Те казаха ли, че искат да се предадат?
Не. Само това, че искат да говорят с командващия офицер.
- Какво беше това крещене?
- Не съм сигурен.
- Не си сигурен?
- Виж!
Опитвам се да правя най-доброто, което мога.
Просто... Просто ела с мен там.
Ще им кажа, че нашият офицер е в замъка.
Ти не приличаш на евреин. Може би те ще се разберат по-добре с теб.
ОК? Хайде.
Това е моят приятел.
Той е в "schtieb," разбирате ли?
ОК, разбрах. Те са седем.
Току що са върнати от Руския фронт,
където изглежда са им взели здравето.
Той продължава да говори за тази голяма офанзива на юг от тук
и не иска да участва в нея.
Те мислят, че войната почти е свършила и не искат да бъдат убити
в последните й дни.
Аз им казах, че ще доведем тук нашия командир утре в 10:00.
Уеър ли ще доведем тук?
Виж, просто изкарай Майката на пост
и събери взвода.
Откъде ще намерим офицер?
Не знам.... Защо Уил не го направи?
- Той е командир, за Бога.
- Те вече го видяха.
Освен това нито един от "зелките" няма никога да повярва, че дете като Уил е офицер.
- Погледни го.
- Благодаря, благодаря.
Тогава нека оставим Мел да го направи. Той е роден командир.
Хей, почакайте. Аз дори не съм сигурен, че искам да участвам в това.
Освен това не приличам на арийски бог.
Какво е това? Баща, това са само сержантски, а не офицерски.
- Какво значи това?
- Това е нещо ново, Милер.
Ти си нашият проклет сержант. Освен това нямаме офицерски.
А какво, ако това е някаква
"да хванем командира" схема, която "зелките" са измислили?
Да пуснат куршум в главата ми или нещо такова.
Виж, Бъд, защо не се опиташ просто да вървиш?
- Човекът върви като войник.
- Вложи малко повече небрежност.
- Това мога да го направя.
- Гърдите напред.
Да, това е. Става чудесно.
Просто стой там като непукист и поклащай глава отвреме навреме.
Знаеш ли, ти наистина приличаш на офицер.
- В действителност се чувствам като задник.
- Това е едно и също.
Майката се прибира от пост след пет минути.
- Да не проваляме коледния подарък.
- Сигурни ли сте, че това е добра идея?
Не можех да спра да се притеснявам.
Господи, надявам се, че действаме правилно.
- Да...
- Уил, слушай.
Там долу има пет или шест от тях, които работят като луди.
При тях има нещо голямо. Може да е оръдие.
Мисля, че е добре да пратиш някой на горния пост да ни прикрива.
Мамка му. Мел, ти и Майката отивате на горния пост.
Стан казва, че поставят оръдие.
Добре. Слушайте. Майката и Авакиан отиват на горния пост.
Искаш ли да дойда долу?
- Баща?
- Да, Уил.
Докарай задника си долу. Не трябва да пропускаш това.
Весела Коледа. Весела Коледа.
За вас. Весела Коледа. Весела Коледа.
Весела Коледа.
Весела Коледа. Щастлива Нова Година.
Благодаря. Весела Коледа.
Весела Коледа.
Весела Коледа.
Весела Коледа. Весела Коледа.
Хей, Баща, учил ли си немски в Семинарията?
Какво по дяволите си говорихте вие двамата?
Аз само повтарях "Весела Коледа" и "Щастлива Нова Година".
Казах го може би 50 пъти.
- Той какво ти каза?
- Ами...
каза нещо, което звучеше като...
И после, когато се опита да ми даде пистолета си, той каза...
"Фрюлих Вайнахтен" е "Весела Коледа",
а "Вайнахтсгешенк" е "коледен подарък".
Чудя се какво са си помислили германците за това, което казва Бащата.
Какво става?
Никой не отговаряше на телефона.
О, Господи. Майка, съжалявам.
Забравих, че си горе.
Аз...
Аз чух пеене.
- Всичко наред ли е?
- Да.
Германците искаха да вдигнат малко празнични наздравици.
Бащата направи размяна на подаръци.
Те ни дадоха кренвирши, Ванс.
- Това ли се е случило, Уил?
- Да, това.
Специално тази част от немската армия
изглежда, че вярва в прекратяването на войната.
Не знам дали мога да приема такъв вид война.
Предпочитам да не се събираме, освен когато трябва да се бием.
О, по дяволите.
Това е моят командир.
Хей, Уил, ела тук.
ОК. ОК, те искат да се предадат.
Възможно най-скоро. Днес. Те...
Той е убеден, че тази немска атака ще мине оттук всеки момент.
Това е неочаквано развитие.
Много.
По-младите са умрели от страх, че ако немците минат оттук
и се разбере, че са се предали без бой,
ще го отнесат семействата им.
Всичко се е скапало в родината им и не искат родителите им да бъдат застреляни
или пратени в лагер, защото синовете им са били страхливци.
Добре де, имат ли предложение?
Да.
Искат да ги пленим във фалшива схватка.
Какво?
Просто да вдигнем малко шум, да оставим гилзи, осколки от гранати.
Не. Абсолютно не.
- Уил...
- Не, в това няма никакъв смисъл.
Просто се успокой. Така ще провалиш цялата операция.
- Това е лудост!
- Успокой се! Спокойно!
- Млъквай!
- Искаш да ни убият?
Няма да го направим! И не ми казвай да млъквам!
Уил, знам, че звучи тъпо, знам, но...
Мисля, че това е единственият начин те да се съгласят.
Те са всъщност едни деца. Те просто се страхуват.
Те са само уплашени деца. Погледни ги.
Не знам.
Ти вярваш ли на тези шибани нацисти, Стан?
- Какво значи това?
- Той каза, че не са нацисти.
Те са редовна немска армия. Те са редовна армия като нас.
Казвам да го направим.
А ако е капан?
Не прилича много на клопка, двамата да отидем въоръжени в схватка.
Имам предвид, че в най-добия случай това е взаимно самоубийство, нали?
А ако използват шума, за да привлекат подкрепления?
Не. Ако искаха да направят това, щяха да го направят през първата нощ.
Той е прав, Уил, той е прав. Погледни ги само.
Нещата трябва да са зле във Фатерланд, за да използват армия от старци и деца.
- Е, какво ще правим?
- Просто кимни леко.
Съгласни сме да дойдем следобед,
да вдигнем малко шум с пушки и гранати, и да ги пленим.
Ейбъл 1 до Ейбъл 4, край. Ейбъл 1 до Ейбъл 4, край.
Да, имате ли вече нещо, край?
Да, сър, мисля, че ще бъде възможно да хванем пленник, сър.
Открихме някакви следи. Планът ни е да нападнем техния преден пост
около 3:00 този следобед.
- Край.
- Добре, направете го.
Аз ще дойда. Може би Грифин също. Ние ще закараме пленниците обратно. Край.
Не, сър, не мисля, че това е необходимо, сър.
Кажете на майор Грифин, че...
Няма смисъл той да поема риск, като идва тук.
Джиповете са готови, с вериги,
и ще докараме пленниците при вас, сър, край.
- Ще му кажа.
- Край.
Край.
Казах на Майката, че отиваме навън да се опитаме да хванем пленник.
Казах му, ако не се върнем до два часа, да се обади на Уеър в базата.
Той явно е доволен, че не е с патрула.
Скрихме офицерското облекло на Милер под маскировъчния халат.
Сега какво? Да отидем долу и да почукаме на вратата?
Ами...
ето какво.
Не съм сигурен какво да направя, така че да не ме застрелят.
- Опитай да викаш "другарю".
- Така ли се казва?
Е, Стан, можеш да развееш бял флаг.
Тогава ще изглежда, че грешната група се предава.
Добре, ние ще те прикриваме. Късмет.
О, момче.
Ще чакаме. Друго не можем да направим.
- Какво става? Всичко наред ли е?
- Да.
Той искаше да говори с нашия офицер "хер Мюлер".
Сигурен съм, че това е, защото съм евреин.
Добре, еврейче, заведи ме при моите арийски приятели.
Защо ако наистина се предават,
слагат това момче на пост?
От кого се пазят?
Може би от други германци.
Може би и те си имат майор Грифин.
Обергрупенфюрер Грифтох, или нещо подобно.
Не се притеснявай.
Хайде.
- Това е добре.
- ОК, ето как ще го направим.
Те ще се предадат пред колибата. Милер и аз ще стоим за сигурност.
Добре, сега вие отивате с останалите от взвода.
Когато старият Шикелгрубер и аз сигнализираме, започваме да стреляме.
Когато сигнализираме пак, всички спираме.
След това вие момчета слизате долу, обезоръжаваме ги и ги пленяваме.
Всичко, от което се нуждаем, е кимване от Милер и те ще си съберат нещата.
Дай ми команда. Ще отида да кажа на Бащата и Мел.
- Какво?
- Дай ми команда.
Уил, защо не се качиш на хълма да информираш Бащата и Уил... Мел...
Майка! Спри огъня!
Отиди да видиш Шутцер и Милер.
Стой тук, Баща.
Ще те превържем и ще те измъкнем оттук.
Топло ли ти е?
Някой друг ранен?
Всички са добре, Баща.
- Немците мъртви ли са?
- Не се тревожи за това.
Добре ли си?
Господ да се смили над бедните немци.
Господ да се смили над нас.
- Недей... Не казвай на Майката.
- Няма.
- Не казвай на Майката.
- Няма.
Не казвай... Не казвай на Майката.
Обещай ми.
Няма.
Мъртъв ли е?
Така мисля, Ванс.
Той се затича да ме предупреди.
Защо?
Не разбирам.
Аз имах чудесна позиция.
Не мога да разбера.
Той е глупав, Ванс.
Той върши глупави неща.
Каква каша.
Мамка му! Изглеждаше толкова лесно.
Изглежда нашият приятел тук е получил рана за един милион долара.
Само един искаше да се бие с тези копелета
и аз получих рана за милион долара?
Това ли е начинът?
Как е Мънди?
Той е мъртъв. Умря бързо. Нищо не можех да направя.
Каква грешка.
Бащата каза да не казваме на Майката.
Така и ще направим.
Били сме притиснати и той ни е спасил.
Такъв е планът.
Майката ни каза защо е тръгнал след нас.
Уеър и Грифин са били в замъка, за да чакат пленника.
Имахме един, ако остане жив.
Трудно е да погледна Бащата.
Аз продължавам да чакам да отвори очи
и да ми каже, че всичко ще е наред, ако имам вяра.
Сержант Нот.
- Да, сър.
- Изкарайте няколко души на пост.
В лагера на противника може да са чули престрелката и да изпратят патрул.
Да, сър. Преди пленника да изпадне в шок,
той каза на Шутцер, че всеки момент се очаква немците да атакуват.
По дяволите, войнико!
Кога, мамка му, имаше намерение да ни кажеш това?
Аз мислех, че това е разузнавателен взвод, за Бога!
Лейтенант, свържи ме веднага с полка.
Генийчета, друг път!
Ейбъл 1 до Ейбъл 4, край.
Ейбъл 1 до Ейбъл 4, край.
- Ефрейтор Лиъри тук, край.
Момче, тук е майор Грифин. Запиши това съобщение
и го занеси в Командването на полка възможно най-бързо, край.
Прието, сър. Край.
"Контакт с неприятел и взет пленник.
Имаме жертви. Един мъртъв и един ранен.
Унищожен е неприятелски преден пост.
Пленникът говори за предстояща атака на противника в този сектор.
Повтарям. Пленникът говори за предстояща атака.
Тръгвам незабавно за базата с пленника и ранения. Подпис, майор Грифин."
- Предай това на командира на полка.
- Той няма да го направи.
Край. Да вървим.
Сержант Нот,
наредете на хората си да прехвърлят веригите от вашия джип на моята кола.
Предстои ни дълго пътуване и пътят ще бъде много тежък.
- Да, сър.
- Момче...,
шокиран съм от състоянието на тази квартира.
Това е частна собственост.
Правителството на Съединените Щати отговаря за нея.
Тя беше в лошо състояние, когато те влязоха в нея, майоре.
Свършихте ли, лейтенант?
Защото има достатъчно свидетелства, които сочат за неизпълнение на задълженията
и поведение, неподобаващо за американска бойна част.
Ще бъда честен с теб, момче.
Чудя се дали шибаните ти хора дори знаят, че навън се води война.
Ако не бяха изключителните обстоятелства,
щях да се погрижа този войник, като командващ подофицер,
да бъде изправен пред военен съд и строго наказан.
И къде, по дяволите, са ти нашивките?
Проклет да съм, ако не ми кажеш, че не си имал достатъчно време да ги пришиеш.
Да, сър.
- Ще се заема с това.
- Не! Знаеш ли какво ще направиш?
Ще си изнесеш задника навън
и ще прехвърлиш тези вериги от твоя джип на моята кола за нула време.
Веднага!
Лейтенант,
никога вече не ми противоречете пред хората.
Какво мислиш, Мел? Той ще се оправи ли?
Да, Шутцер е силен. Ще се оправи.
Те няма да изпаднат, ако сте внимателен, сър.
Това е тежко пътуване, но ще помогне, ако отпускате турникетите
от време навреме.
- Ще направим най-доброто, което можем, Нот.
- Благодаря Ви, сър.
Не се безпокой, Нот. Ти свърши добра работа.
Не мисля така, сър.
Нот, майор Грифин иска да държиш взвода тук,
докато «зелките» не започнат атака.
Да останем тук, сър?
Какво ще правим, когато атаката започне?
Ще се свържеш с нас по радиото. Ние ще ти кажем нашата позиция
и тогава се измъквате бързо. Разбрано?
- Разбра ли, Нот?
- Да, сър.
Лейтенант Уеър, по дяволите!
Ще го дундуркаш ли или ще караш шибания джип?
- Идвам веднага, сър.
- Докарай задника си тук!
Късмет, Нот.
Замислял ли си се някога колко мъртви хора трябва да има?
Изглежда Бащата току-що се е присъединил към множеството.
Бащата ми каза, че все още искал да стане свещеник.
Той просто не мислеше, че е достатъчно праведен.
Знаеш ли, мислех си, че Бащата може би е късметлия.
Имам предвид, дали целият шибан свят се движи от говеда като Грифин?
И ако се измъкнем от тази каша, така ли ще продължава?
За какво ти е дървото? Ще го изгориш ли?
Ванс мислеше, че малко коледно настроение
малко би оправило нещата тук.
Мислех, че можем да опечем малко кестени с пуйката.
Ти си пръв, Уил.
Ти не си с най-висок ранг,
но имаш по-висок ранг от нас.
Това е...
Това е коледен подарък.
Опитахме се да си представим, че няма война. Дори не поставихме пост.
Смятахме, че когато атаката започне, ще чуем.
Помолих Уеър да те включи в списъка за награди.
Надявам се, че това е добре.
Мисля, че Стан и Бащата трябва да я вземат.
Не. Ти трябва да я вземеш.
Германците ни бяха притиснали и ти ни спаси задниците.
Аз стрелях само два пъти.
След като Бащата падна, аз... аз повече не стрелях.
Очилата ми се бяха изпотили.
- Дори не знам дали съм уцелил някого.
- Няма значение.
Просто поддържай историята.
Ти ги застреля всичките. Така казах на Уеър.
Може би, ако те наградят, ще успеем да те измъкнем оттук.
Две трети от взвода вече го няма. Не виждам как ще се оправим.
Ще се хвана с теб на бас, Ванс.
Ще се хвана на бас, че след шест месеца
ти ще си при Линда, тя ще е бременна
и всичко това ще бъде нещо, което трудно ще си спомняш.
Съмнявам се.
Хващам се на бас на $100.
Кой има $100?
Можеш да ми платиш по-късно.
На първи януари 1946.
- Басираме се.
- Да.
Ейбъл 1 до Ейбъл 4, край.
Ейбъл 1 до Ейбъл 4, край.
Ейбъл 1 до Ейбъл 4, край.
- Ейбъл 1 до всеки, край.
- Уил, трябва да тръгваме.
Изтегли телефона и жиците.
Милер, ако някой може да се свърже с това нещо, това си ти.
Продължавай да се опитваш. Нека да качим Бащата на джипа.
- Хайде.
- Тук е Ейбъл 1.
Ейбъл 4, обади се. Ейбъл 1 до Ейбъл 4, край..
- Хайде!
- Хайде, Уил! Да вървим!
Мамка му!
Хайде, Уил, мърдай! Мърдай!
Шибаният Грифин взе веригите на джипа!
Господи! Ето ги!
- О, мамка му!
- Добре ли си?
- Така мисля.
- Уцелиха Бащата.
Още 100 ярда и ще сме извън обсега!
- Изправи.
- Не мога! Не става!
Изправи! Господи!
- Момчета, добре ли сте?
- Чакай! Можем да се хлъзнем надолу.
Натисни задницата, Майка, задницата!
Давайте. Давайте.
- Да вземем Бащата и да изчезваме оттук!
Е, сержант Нот, какво, мамка му, ще правим сега?
Не мога да повярвам, че просто са си тръгнали.
Мел, какво мислиш?
Не знам, но по-добре да продължим.
- Нямам идея къде са те.
- Просто карай.
- Може да сме се насочили към Берлин.
- Просто карай!
Бензинът ни свърши.
Вероятно трябва да се предадем всеки момент.
Милер настояваше да монтираме 30-калибрената.
Но без истинска стойка
тя вероятно няма да е стабилна достатъчно дълго, за да ударим нещо.
Не можем да останем дълго тук, а и джипът е умрял.
Искаше ми се Шутцер да е тук. Той щеше да знае какво да правим.
Аз се отказах да си играя на войници.
Видя ли тези знаци? Това бяха шибаните SS.
Какво ще правим сега, Уил?
Ще стоим далеч от тях.
Какво мислиш, напредват ли или отстъпват?
Чудя се какво ще си помислят?
Може би това ще ги убеди, че вече съм напълно неспособен.
Ще има бунт.
Аз ще се присъединя.
- 30-ти калибър?
- Заровихме я.
- Радиото?
- Заровено.
- И пушките ли?
- Няма друг начин.
Дори и да се измъкнем и да се доберем, какво ще кажем?
Ще кажем, че са ни хванали, взели са ни оръжието и после сме избягали.
Но мисля, че в целия този безпорядък
няма да има много въпроси.
Ще го направим всички или никой.
Ако някой има нещо против, каквото и да е, нека го каже сега.
Добре, каквото и да става, казвам да го направим.
Аз също.
Искам да кажа, че идеята е толкова дива, че ще съжалявам цял живот, ако не съм опитал.
Разбира се, животът ми може да свърши днес.
Майка, не ни оставяй да ти влияем. Сам ще вземеш решение.
Аз вече реших. Чаках другите да решат,
за да не им влияя.
Това може да бъде най-голямата хитрост в историята на взвода.
Никога не съм виждал по-добра усмивка.
Това беше усмивката, от която се нуждаех, за да направя това, което трябва.
Добре.
Бличър!
Бличър, по дяволите!
Не знаем отговора. Ние сме от друг сектор.
Стойте на място.
Ние сме американци.
Това кръв ли е?
Разказахме му нашата история за бягството.
Те ни казаха да занесем Бащата при гробищния регистър.
След това ни закараха до нашия полк.
Бях изпратен право при Уеър и му разказах нашата история.
Помотах се в кухненската палатка
и се свих да спя зад топлите казани с гореща вода.
Само исках да ти кажа, че всичко е уредено.
Тъй като не сте били в пленнически лагер, няма да се наложи да ви проучват.
Можеш да се върнеш в строя.
Ще попълня взвода ти с една противотанкова група, която са откъснали.
Предложих Уилкинс за Бронзова Звезда.
Прехвърлих го в моторизираната група. Той ще е добре.
Благодаря Ви, сър.
Исках само да знаеш, че опитах всичко, за да се свържа с вас по радиото преди да тръгнем,
но Грифин каза, че няма никакво време.
Как е Шутцер?
Твърдо копеле. Умря, преди да се върнем.
Зелката също умря. Нямах време дори да го разпитам.
Преди да тръгнеш, ще трябва да попълниш сметката за
джипа, радиото и телефона.
Тръгваме скоро.
Ще бием тези шибани «зелки» по целия път до Берлин.
Весела Коледа, Нот.
След войната
чух, че Авакиан се оженил за Джанис.
Милер просто изчезна.
И десет години
след 1946 година
получавам картички от Майката,
всеки път с нова десетдоларова банкнота.
Без обратен адрес.
Без нито една дума.
След това не чух нищо за него.
- Уил Нот -
Превод и субтитри: Turezki