Twin Peaks - 02x07 (1990) Свали субтитрите
Всичко е готово. Чакат ни в "Great Northern".
Голяма къща, направена от дърво.
Заобиколена от дървета.
Къщата има много стаи, всичките еднакви.
Но обитавани от различни души...
нощ след нощ.
- Всички гости ли ще са във фоайето?
- Пълно съдействие.
Хоук, извади ли разрешително за обиск на апартамента на Харолд Смит?
Тръгвам, само да си изпия кафето.
Хоук, Гордън спомена, че...
Спомехах, че хартийките, намерени близо до окървавената кърпа
близо до местопрестъплението, са от дневник!
Дона Хейуърд спомена, за някакъв таен дневник на Лора Палмър, който бил у Харолд.
Може да е важно. Кажи ми, ако откриеш нещо.
Гордън, разбрах, че... Гордън, разбрах, че заминаваш за Бенд, Орегон!
Заминавам за Бенд, Орегон! Имам работа, строго секретно е!
Успех на всички ви!
- Куп!
- Гордън...
Грижи се за Майк!
Много ми беше да приятно да се запознаем, приятели! Шерифе!
- Лек път.
- Благодаря!
Не...
Не!
Не.
Господин Смит! Харолд Смит!
Чичо Лийланд. Лельо Сара.
Вземи си чаша кафе.
- Добре ли спа?
- Много добре, благодаря.
Мислех си... Наистина ми харесва тука...
Но чувствам, че е време да си вървя.
Ще се върна в Мизула. Имам си работа, апартамент.
Просто ми липсва собственият ми живот.
Така че... вероятно утре ще си замина.
Утре?
Много ще ни липсваш.
Но също така те разбираме напълно.
- Така ли?
- Да.
Толкова много ни помогна.
Да, но е време да помисли и за себе си.
Тя си има собствен живот. Освен това ще идваш да ни виждаш, нали.
Разбира се. Ще идвам да ви виждам.
- Все пак Мизула не е другия край на вселената.
- Почти.
Добре тогава. Всичко е наред.
Искаме да знаеш, че много те обичаме.
И аз ви обичам.
- Какво е това? Бележка?
- Да.
J'ai une ame solitaire. Аз съм самотна душа.
Бедния.
- Добре, че Анди не е тук.
- Да.
Погледнете!
"Това е дневникът на Лора Палмър".
Другият.
Е... имаме сметки за 1014 долара.
Като включим парите от застраховката, оставаш с...
42 долара.
- 42 долара!
- Добро начало.
42 долара за целия месец?
Какво ще правя? Как ще оцелеем с 42 долара на месец?
Ние? Шели, не мога да продължавам да лъжа нашите, ще спя всяка нощ в Майк.
- Не мога изобщо да не се прибирам.
- "Ние" означава аз и Лио.
Боби, ти каза, че ще се грижиш за нас.
Така е, Шели, така е.
Искам да си вземеш колието.
Шели, не е нужно да го правим.
Искам да върнеш колието. Парите ни трябват.
Шели, ще го задържиш.
И кога ще имам повод да го нося?
Като къпя Лио? Като го храня с овесена каша?
Ами колата му?
Едва ли скоро ще лети по магистрала...
- Полицията я конфискува.
- Ами върни я.
Казаха, че ако е извършено престъпление с нея, е собственост на щата.
- Но срещу него няма обвинение!
- Не ги измислям аз правилата!
- Добре, добре...
- Сякаш ме обвиняваш за нещо.
Не те обвинявам. Успокой се.
Лио беше замесен в много неща с много хора.
И много пари.
Боби, огледай се. Наистина ли мислиш, че Лио е имал пари?
Да. И според тази чекова книжка, никога не е влизал в банка.
Сигурно ги е крил някъде.
Той е жив!
Нови обувки...
Боби, той е жив!
- Не усеща.
- Но той проговори.
Това беше просто шепот. Може да е било просто газ.
Наричаш това шепот?
Нови обувки...
Скоро купувал ли си е нови обувки Лио?
Не.
Каза ми да му дам старите бувки на поправка.
- Кога?
- Миналата седмица.
- Имаш ли квитанция?
- Да, защо?
Не знам. Отиди да донесеш квитанцията.
Нови обувки...
Искаш нови обувки ли, Лио?
Дай ми каквото искам и ще ти купя цял магазин за обувки.
Нови обувки...
Татко, знам за "Едноокия Джак".
Не разбирам за какво говориш.
Знам за Блеки, знам за Емори Батис,
знам за Ронет и Лора.
Добре...
Бях там. Видях те.
Помниш ли Прюдънс?
Носех малка бяла маска.
Искам да ти задам няколко въпроса.
Питай.
От колко време притежаваш "Едноокия Джак"?
От пет години.
- Знаеше ли, че Лора работи там?
- Беше там само за малко...
- Знаеше ли?
- Да!
- По някакъв начин подтикнал ли си я да работи там?
- Не!
Нямах идея.
Искаше да работи в магазина. Батис я е препратил от там.
Спеше ли си с нея?
Спеше ли?
Да.
Ти ли я уби?
Аз я обичах...
Норма? Може ли да поговорим за малко?
Разбира се. Какво има?
Лио си е вкъщи.
Аз трябва да се грижа за него.
Трябват му непрекъснати грижи.
Мислех си да напусна работа.
Само за малко.
Обещах си да не плача.
Всичко е наред, скъпа.
Чувствам се толкова зле.
Обичам те. Обичам си работата.
Не искам да те разочаровам.
Не ме разочароваш.
Така ли?
Шели, имаш си собствен живот, за който да се грижиш.
- Аз ще се справя тук.
- Сигурна ли си?
Да.
Ти се погрижи за себе си.
Когато си готова, можеш да се върнеш и всичко ще е по старому.
Ще ми позволиш ли да се върна?
Само гледай да си намериш работа другаде и гледай какво ще ти се случи.
Не знам какво да кажа.
Не казвай нищо.
Изпратиха ме при директора и аз му казах, че ме нямаше известно време и искам да се запиша за пролетния семестър.
Еди, да седнем на бара.
Умирам за един шоколадов шейк.
Здравей, Норма...
От кога работиш тук?
Този април стават 20 години.
Шегаджийка. Каква шегаджийка.
От около шест седмици, нали Норма?
Шест седмици!
А... да. Точно така.
Виждаш ли...
Родителите ти те замъкват в Европа за месец и когато се върнеш
все едно те е нямало цяла вечност.
Два шоколадови шейка, ако обичаш Норма.
- За мен кафе.
- Моят с повече сметана.
Здравей. Как се казваш?
Шели.
Ти в моя клас ли си?
Не мисля.
Ще донеса шейковете и кафето.
- Европа?
- Да.
Толкова много им харесва, че още са там. Можеш ли да повярваш?
И нямат нищо против да остана у Еди.
Къщата на моите родители или на твоите е , Еди?
Точно така.
Норма, нали не се сърдиш, че...
с Еди излизаме?
Ти и Ед? Не. Защо да се сърдя?
Няма причина. Еди ми каза, че сте скъсали.
Толкова го обичам.
Не е ли прекрасен...
Надин...
Нямам търпение да започне футболния сезон.
- А ти?
- Да, и аз съм нетърпелива.
И аз. Толкова съм щастлива.
- Надин!
- Боже... съжалявам...
Още една...
- Сигурно чашата е била пукната.
- Не се обзалагай.
Толкова съм непохватна. Не мога да повярвам.
Шели, събери стъклата аз ще донеса кърпа.
Еди... толкова съм щастлива.
Мога да те целувам до смърт.
Боже, Надин...
Шели? Шели?
Ето го, Майк. Новият Лио Джонсън.
- Ханк ли го подреди така?
- Да. Стреля през онзи прозорец.
Лио. Бях в магазина за обувки.
Показах им квитанцията и виж какво ми дадоха.
Нови обувки...
Не глупако, стари обувки. Това му е някаква фикс идея.
Така изглежда.
Добре те познавам, Лио.
Има нещо около тези обувки, нали? Има нещо.
Някои хора крият разни неща в обувките си.
- Мислиш ли, че не съм ги проверил?
- Имаш ли чук?
Стой тук, Лио.
Боже...
Какво е това?
Много хитро.
Не са пари, но кой знае...
Даян, часът е 14:47. Аз съм в залата за съвещания в шерифското управление
с остатъците от тайния дневник на Лора Палмър.
Голяма част от него е унищожена.
Това, което успях да разчета, съвпада с разказа на едноръкия.
Многократно се споменава Боб.
Той е бил заплаха за живота и още от ранна възраст.
Той я е обиждал и задирял.
Споменат е на няколко пъти като приятел на баща и.
Току-що разчетох това, написано по-малко от две седмици преди смъртта и.
"Някой ден ще разкажа на света за Бен Хорн.
Ще разкажа кой всъщност е Бен Хорн".
Да?
- Одри?
- Трябваше да те видя, съжалявам ако те прекъсвам.
- Как се чувстваш?
- Говорих с баща ми.
- Да?
- Той е спял с нея.
С Лора.
Не знам за колко. Може да е било за малко.
Възможно ли е...
Тя е работила в "Едноокия Джак".
Открих, че той притежава мястото.
- Той ли каза това?
- Да.
Какво ще правиш?
Хари...
Какво ще правиш? Ще го арестуваш ли?
Одри, не искам никой да разбира за това.
Добре.
Сега се прибирай.
- Какво става?
- Без химикали, той посочва.
Тази сутрин в "Great Northern", Майк ни е посочил
човека, когото търсим.
Хари, трябва ни заповед.
Заповед за арестуването на Бенджамин Хорн.
Добри новини, господин Тоджамура.
Брат ми Джери е говорил с вашите хора в Осака.
Проверил е връзките ви с Токийската банка
и отговорът на вашето предложение, мой добри приятелю,
е голям вдигнат палец.
Оценяваме вашата бързина.
Говорейки от името на целият Туин Пийкс, не мога да изразя колко сме щастливи
да ви приветстваме в проекта "Гостууд".
Благодаря ви. Договор.
- Прегледайте го.
- Сигурен съм, че ще го одобря...
Шерифе?
- Какво е това?
- Искаме да дойдете с нас.
Имам среща в момента. Бъдете малко по-точни.
Искаме да ви разпитаме за убийството на Лора Пламър.
Това достатъчно точно ли е?
Вие сте луди. Луди.
Господин Тоджамура, убеден съм, че това е ужасна грешка.
Елате доброволно или ще трябва да ви изведем с белезници.
Купър, това да не е някоя тъпа шега, защото ако е така, познавам хора по високите места.
Направете каквото ви казва.
Махайте се. Хайде, изчезвайте.
Ще отида да си взема сандвич.
Не! Не! Не!
Не! Не!
- Не можете да направите това!
- Вече го направихме.
Ти!
Лийланд!
Заведете го в килията.
Не знаем какво ще се случи или кога...
но в "Роудхаус" има сови.
В "Роудхаус"?
Нещо става, нали Маргарет?
Да.
Внимавай какво правиш, копеле!
В момента, в който ви видях, се чувствам странно привлечен от вас.
По-добре веднага да изчезнете, господине!
Има нещо в очите ти. Толкова са топли... и дълбоки.
И сини като небето.
Глупчо, аз съм! Аз съм!
Катрин?
Изглеждаш ужасно.
Просто ужасно.
Просто ужасно.
- Разбра ли за Харолд Смит?
- Да.
Никой не е виновен. Той беше болен.
Мисля, че беше наранен отвътре по начин, който не можах да разбера.
Всеки е наранен отвътре.
Целият му живот беше в онази къща и ние нарушихме пространството му.
Просто се опитвахте да разберете нещо за Лора.
Джеймс, той е мъртъв.
Той не заслужаваше това.
Шериф Труман.
Мади си заминава.
- Така ли?
- Да. Прибира се вкъщи.
Странно. На мен нищо не ми каза.
Случва се отново.
Случва се отново.
Лельо Сара?
Чичо Лийланд?
Лельо Сара! Чичо Лийланд, каква е тази миризма. Нещо гори!
Лельо Сара?
Някой да ми помогне!
Помощ!
Лора...
Лора... Лора...
Лора, детето ми...
Лора...
Лийланд каза, че се връщаш... в Мизула...
Монтана!
Много съжалявам.
СУБТИТРИ BigBo