Ben-Hur (1959) (Ben Hur - CD1.srt) Свали субтитрите
В годината на раждането на Христос,
Юдея, от близо век, се намираше под владението на Рим.
След 7 години, император Августус Цезар
разпореди на всички юдеи
да се завърнат по родните си места,
за да бъдат преброени и обложени с данък.
Пътищата на много от тях ги доведоха в столицата - Ерусалим,
размирното сърце на тяхната родина.
Старият град бе доминиран от крепостта Антония,
седалището на римската власт,
и от големия златен храм,
външен знак за една неизчезваща вяра.
Въпреки, че се подчиняваха на волята на Цезар,
хората зачитаха своето древно минало
и помнеха обещанието на своите пророци,
че един ден сред тях ще се роди Спасител,
който ще им донесе изкупление и вечна свобода.
Ще бъдеш преброен в Хеброн.
-Име?
-Самуел.
-Град?
-Яфа.
-Кой род?
-На Михаил.
-Отмести се.
-Да.
-Име?
-Йосиф.
-От кой град?
-Назарет.
-Род?
-Давид от Витлеем.
А жената?
Съпругата ми.
Отмести се. Ще те преброят във Витлеем.
Хайде.
БЕН-ХУР
Историята на Христос ОТ ГЕНЕРАЛ ЛЮ УОЛЪС
26-ТА ГОДИНА ОТ НОВАТА ЕРА
Кое е това село?
Назарет.
Утре вечерта трябва да стигнем в Ерусалим.
Няма ли да гледаш войниците, Йосифе?
Виждали сме римляни и преди.
Да,
и пак ще ги виждаме.
Масата ми не е довършена.
Къде е синът ти?
Разхожда се из хълмовете.
Не си гледа работата, Йосифе.
Не.
Веднъж му го казах, а той ми отвърна:
"Аз трябва да върша работата на баща си."
Защо тогава не е тук и не работи?
Той работи.
Тръбачи на легиона!
Добре дошъл, Месала.
Командването е твое.
Благодаря.
Аз ти благодаря, че ме сменяш.
Друсус,
когато бях момче, мечтаех да командвам този гарнизон.
Колелото се завъртя.
Аз командвам.
Мирно!
Първа редица, надясно!
Напред!
Бях забравил за жегата.
Ако беше само жегата...
Живях тук до 14-годишна възраст. Ерусалим беше моят дом.
-Баща ми оглавяваше...
-Да, знам.
Всички помнят баща ти. Отличен губернатор.
Ако съществува такова нещо в тази проклета страна.
Ако искаш да се отличиш, Секстус, прави трудното.
Аз помолих да ме пратят тук.
Нещата са се променили, откакто си бил момче.
По какъв начин?
Не си плащат данъците, презират Рим...
Това не е нещо ново.
Освен това, религията. Казвам ти, те са пияни с религия.
Чупят статуите на боговете ни, дори тези на императора.
Наказвайте ги.
Правим го.
Ако ги намерим.
Открийте водачите.
Трудно е. Не знаеш къде да започнеш.
Тук действат странни сили.
Тази работа с "месиите"...
Знам. Предричаха за идването на такъв, когато бях момче.
Крал на евреите, който ще ги отведе в някакъв анти-римски рай.
Направо ти се завърта главата.
Има някакъв дивак в пустинята, наречен Йоан,
който топи хората във вода.
Синът на дърводелец прави магий. Те ги наричат "чудеса".
Винаги се намира по някой размирник.
Не, не. Този човек е различен.
Той учи, че Бог е близо, у всеки човек.
Което е много мъдро, като си помислиш.
Твърде дълго си отсъствал от Рим.
Върни се, Секстус.
Отиди в Капри. Къпи се, почини край морето
и забрави, че Бог е у всеки човек.
-Бог е само един.
-Да, знам.
Императорът е недоволен.
Иска Юдея да се превърне в дисциплинирана провинция.
Заповяда ми да възстановя реда. Ще изпълня желанието му.
Как? Човек може да бъде бит, арестуван и хвърлен в затвора.
Но как се контролира това? Как да се бориш срещу една идея?
Особено ако е нова.
Отвън чака един евреин. Иска да види трибунът Месала.
Предполагам, че си има име.
-Казва, че е принц Юда Бен-Хур.
-Дръж се с него като такъв!
Кажи му, че ще дойда.
Да, трибуне.
Центурион!
Тази страна е била негова, преди да стане наша.
Не забравяй това.
Да, трибуне.
Много мъдро. Този Бен-Хур е най-богатият човек в Ерусалим.
И стои начело на един от най-изтъкнатите родове в Юдея.
Бяхме приятели като момчета.
Бяхме като братя.
Секстус,
попита ме как може да се бориш срещу една идея.
Ще ти кажа.
С друга идея.
Казах, че ще се върна.
Не мислех, че ще го направиш.
Така се радвам.
-Виж се само.
-Виж се само!
Върна се като трибун.
Когато чух новините, вдигнах тост за теб.
Сега ще вдигнем още един.
-Майка ти и сестра ти?
-Добре са.
Говорят за теб, откакто разбрахме, че ще идваш.
-Тирза омъжи ли се?
-Не.
Кандидати не липсваха, но тя си мечтаеше.
Влюбена е в теб още от 5-годишна.
С нетърпение чакам да ги видя.
Все още ли ходиш на лов за чакали и лъвове?
Или си станал много изискан?
-Долу Ерос, да живее Марс!
-Долу Ерос, да живее Марс!
Където се кръстосват гредите?
Добре.
След всичките тези години!
Все още сме близко.
Във всичко.
Надявам се.
Знам.
Ти си римлянин, а аз евреин,
чийто живот ти някога спаси.
Най-доброто нещо, което съм направил.
Юда,
ще ми бъде трудно да управлявам тук.
Ще имам нужда от помощ.
От твоята помощ и съвет.
-Искаш съветът ми?
-Да.
Изтегли легионите си.
Върни ни свободата.
За съжаление императорът си обича империята.
Особено държи на Юдея.
Но Юдея не държи на императора.
Има ли нещо по-тъжно от несподелената любов?
Моето жилище.
Малко е мрачно.
Не е мрачно.
Строго. Аскетично.
Римско.
Ще бъда втори по чин след новия губернатор, Валериус Гратус.
Той идва след няколко дни с още легиони.
Значи слуховете са верни.
Императорът не одобрява поведението на хората ти.
Носят се приказки за бунт. Той ще бъде смазан.
Но ти и семейството ти няма да се притеснявате.
Аз съм втори по важност тук, а ти си ми приятел.
-Аз съм евреин.
-Но приличаш на римлянин!
Какво общо имаш ти с бунтовната сган?
-Те са моя народ. Аз съм от тях.
-Бъди по-мъдър, Юда.
Светът принадлежи на Рим. Ако искаш да живееш, ще станеш част от него.
Променил си се.
Пораснах. Видях свят, откакто напуснах Ерусалим.
Видях Рим. Не случайно едно малко селище на Тибър
е избрано да командва света.
Заради легионите ви.
Не само заради тях.
И други страни имат армии, добри армии. Воювал съм срещу тях.
О, не.
Съдбата ни избра да цивилизоваме света. Трябва да го сторим.
Нашите пътища и кораби свързват целия свят.
Римското право и архитектурата са гордост за човешкия род.
Аз вярвам в бъдещето на моя народ.
Разбира се. И можеш да им помогнеш.
Как?
Ти си аристократ.
Родът ти се ползва с почит. Ти си принц на твоя народ.
Богат си и имаш влияние. Репутацията ти е безупречна.
Ще те послушат, ако се обявиш срещу съпротивата.
Убеди ги, че е глупаво да се опълчват на Рим.
По-лошо от това, напразно е!
Защото ще заличи от лицето на земята твоя народ!
Аз съм против насилието. Всички го знаят.
Говорил съм срещу него и пак ще го направя.
Значи се разбрахме!
Кога мога да дойда да видя семейството ти?
-Надявахме се за утре.
-Добре.
А сега да вдигнем тост.
Виното е ужасно, между другото.
Специално ферментирало за римската армия.
Много сте жестоки към завоевателите.
Светът се е побъркал.
Но в него има едно нормално нещо:
Лоялността на старите приятели.
Трябва да вярваме един на друг.
Ще пиеш ли за това?
С цялото си сърце.
Ето го, така го помня.
Дворът, в който играехме на смяна на караула.
Покривът, от който хвърляхме камъчета и после се криехме.
-Бяхме разбойници, нали?
-Не, бяхте добри момчета.
Искам това време да се върне.
Ето го. Нищо не се е променило.
Освен фонтана.
-Старият кладенец пресъхваше.
-Всяко лято.
Нов фонтан и нова Тирза. Пораснала си.
-Не е променен, нали, майко?
-Не?
Разбира се, че е. Беше момче, когато ни напусна, сега е мъж.
С големи отговорности.
Ела.
Императорът строи ли, строи, камъкът в мрамор превръща.
О, почти забравих. Донесох ти това.
Не съм виждала подобно нещо. Красива е!
-От Рим ли е?
-От Либия. Бях там миналата година.
Грандиозна кампания.
Армиите ни се срещнаха на брега. След двудневна битка те избягаха.
Превзехме столицата им. Варварски град, но много красив.
Беше, докато не го разрушихме.
Сега е само пепел.
Отегчавам ви с войнишки истории.
Ела с мен, има нещо, което искам да ти покажа.
Благодаря ти за това.
Избрах подходящ подарък за теб. Това е женска брошка.
Какво мислиш?
Великолепен е.
Арабски.
Носи всички черти на породата. Аз съм го развъждал.
Нека го опитам някой път.
Когато си поискаш. Твой е.
Даваш ми го?
О, Юда.
Ти си добър. Ще бъде като в доброто старо време, знам.
Юда, помисли ли
за това, което ти казах?
Да. Вече говорих с някои хора.
Говорих срещу насилието, срещу спречкванията.
Повечето мъже са съгласни.
Повечето? Не всички?
Не, не всички.
Кой не е съгласен?
Засегнатите, нетърпеливите.
Кои са те?
Да, Юда. Кои са те?
Ще запазя ли приятелството ти, ако стана предател?
Да дадеш имената на престъпниците не е предателство.
Те не са престъпници, Месала. Те са патриоти.
Патриоти?!
Нека ти обясня нещо. Нещо, което може би не знаеш.
Императорът ни наблюдава. В момента наблюдава Изтока.
Това е моята голяма възможност, твоята също.
Ако въведа ред тук, ще получа всякакъв пост.
Ти ще се издигнеш с мен, обещавам. Знаеш ли къде можем да свършим?
В Рим! Да, може да стоим до самия цезар.
Сериозен съм. Може да стане и сега е моментът.
Кълна се, сега е времето.
Императорът ни наблюдава и ни преценява. От нас се иска да служим.
Искам да ми помогнеш, за да му служа добре.
-Говориш така, сякаш той е бог.
-Той е бог. Единственият бог.
Той е силата, истинската сила на земята, не...
Не това.
Помогни ми, Юда.
Бих направил всичко за теб, Месала,
освена да предам своите хора.
В името на боговете, какво значи животът на няколко евреи за теб?
Ако не ги убедя, това не значи, че ще ти помогна да ги убиеш.
Освен това ти трябва да разбереш едно, Месала.
Аз вярвам в миналото и бъдещето на моя народ.
Бъдеще? Вие сте поробен народ.
Може да завладеете земята. Може да изколите хората.
Но това няма да е краят. Ние отново ще се изправим.
Мечтите ти са мъртвородени. Живееш с митовете от миналото.
Славата на Соломон си е отишла. Мислиш, че ще се върне?
Йешуа няма да възкръсне, за да ви спаси, нито пък Давид.
Има само една реалност в света днес. Да гледаш към Запада.
Не ставай глупак! Гледай към Рим!
По-добре глупак, отколкото предател или убиец.
-Аз съм войник.
-Който убива за Рим, а Рим е злото.
-Предупреждавам те...
-Не! Аз те предупреждавам.
Рим е оскърбление срещу Бога.
Рим задушава моят народ и страната ми, целия свят!
Но няма да е задълго.
В деня, в който Рим падне, ще се разнесе такъв вик на облекчение,
какъвто светът не е чувал преди.
Или ще ми помогнеш, или заставаш срещу мен. Нямаш друг избор.
Или си с мен, или си против мен.
Ако е само това изборът,
значи съм против теб.
Ето ги.
Къде е Месала?
-Къде е...
-Отиде си.
Отиде си?
-Но защо?
-Не можеше да остане.
-Какво стана?
-Новият трибун има задължения.
Хайде, нека да вечеряме.
Благословен да си, Боже, Отче наш, царю на света,
който ни даваш хляба на земята.
Няма да го видим повече, Тирза.
Искаше да ме използва, да предам хората ни.
-Господарю, керванът от Антиохия.
-Да, Амра, видях.
Симонидис.
-Добре заварил.
-Господарю.
Симонидис е донесъл подаръци, както обикновено.
Кехлибар и нефрит за мен. Коприна за Тирза.
А за господаря, иберийско вино.
Да не забравяме най-добрия подарък, твоето присъствие.
Оказвате голяма чест на слугата си. Нося добри новини от Антиохия.
-Керваните от Петра.
-Всички са пристигнали.
-Добре.
-Ето ги и сметките.
Ами Нумидия?
Търговският път е осигурен, подписан е договор с краля.
Веднъж в годината носиш сметките.
И веднъж в годината аз ставам по-богат.
Да, но най-голямото ми богатство е моят иконом.
Животът ми приналежи на къщата на Хур.
Нищо друго не съществува за мен, като се изключи дъщеря ми.
-Тя сигурно вече е станала жена.
-Да, и е ваша собственост.
Родена е като дъщеря на ваш роб.
Когато те наследих, аз наследих приятел, не роб.
Естер дойде с мен от Антиохия, за да й дадете разрешение да се омъжи.
Давам го. Желая ти да се радваш на много внуци.
Ако е рекъл Бог, ще ги имам.
С ваше позволение, Естер иска да говори с господаря.
Искаш ли да се омъжиш, Естер?
Това е желанието на баща ми.
Съпругът ти ще е щастливец.
Как се казва?
Давид, син на Матиас.
От чий дом?
-От неговия собствен, господарю.
-Той е свободен човек.
Кажи ми повече за него.
Виждала съм го веднъж.
Търговец е, ползва се с добро име в Антиохия.
Ще откупи свободата на Естер.
Свободата й ще е моят сватбен подарък за Естер.
Много сте щедър, господарю.
Обичаш ли този човек?
Ще се науча да го обичам.
Давам ти разрешение да се омъжиш.
Да пием за твоето щастие.
И за благополучно връщане в Антиохия.
Обезпокоих те.
Не.
За какво си мислеше?
Вземах си сбогом
с този град
и с тази къща.
Ти не си идвала често тук. Какво си спомняш?
Баща ми често ме водеше тук,
когато бях малка.
Това беше дом, в който винаги бях щастлива.
Освен веднъж.
Когато вие и приятелят ви, римлянчето...
-Месала.
-Да.
Бяхте ходили на лов,
и те ви донесоха вкъщи ранен.
Докоснах лицето ви, докато лежахте там
и се помолих на Господ, "Не позволявай това момче да умре."
Спомням си как го каза. Нежно, както го казваш сега.
Да, господарю.
Господар? Аз ти дадох свободата.
Странно е. Аз не съм се чувствала робиня.
А сега
не се чувствам свободна.
Знаеш ли, в старите, мъдри дни на Соломон,
ако между робите
е имало момиче, което той е харесвал,
е можел да я отдели от останалите
и да я вземе при себе си.
Мъдрите дни на Соломон.
Било е различно.
И много отдавна.
Ако не беше младоженка,
щях да те целуна за сбогом.
Ако не бях младоженка,
нямаше да се сбогуваме.
Робският ти пръстен.
Честна размяна.
Свободата за теб. Пръстенът за мен.
Ще го носите ли?
Докато срещнете жената, за която ще се ожените?
Дотогава.
Боговете са благосклонни към моя повелител Гратус.
Надявам се да му хареса постът на губернатор.
Благодаря, трибуне.
Не виждам делегация от града.
-Такава няма да има.
-Няма ли?
Посрещането на Ерусалим няма да е много топло.
Но аз ви уверявам, че ще бъде тихо.
Да тръгваме.
Ето го Месала.
Той те видя, Юда.
Новият губернатор.
Назад!
-Назад.
-Елате с мен!
Сигурно са евреите!
Отворете в името на императора!
Юда! Тирза! Какво има? Какво е станало?
Отворете в името на закона!
-Гледах...
-Падна керемида и го удари.
-Не беше по моя вина.
-Няма да й повярват.
Няма да се наложи да казва нищо. Чуваш ли? Тирза, не казвай нищо.
Отворете портите!
Аз ще говоря с тях.
-Арестувайте го!
-Нека ви кажа какво стана.
-Задръжте тези жени.
-Спрете!
Стана случайно.
Нека ви обясня какво стана. Никой няма вина.
-Това е човекът. Видяхме го.
-Стана случайно.
-Случайно?
-Кълна се.
Опрях си ръката на керемидите. Една от тях поддаде.
Отведете го. Отведете всички.
-Той казва истината!
-Аз го направих! Оставете ги!
Внимание!
Месала.
В името на Бога, кажи им, че е грешка.
Подпрях се на керемидатата и тя падна.
Стана случайно.
Пусни ги! Те нямат нищо общо!
Пуснете слугите.
Пуснете ги. Вървете да си вършите работата.
Тръгвай.
Къде?
В Тир.
В Тир ли?
Аз още не съм осъден.
Отивам да умра в галерите, без да е имало процес?
Обвинението е лъжливо! В него няма капка истина!
Чакайте. Какво стана с майка ми и сестра ми?
Вържи му ръцете.
-Поне ми кажете, че са добре.
-Нищо не мога да ти кажа.
Продължавай. Движи се.
Тъмничар!
Пазач, натам!
Нагоре по стълбите!
Тъмничар!
Тъмничар!
Надясно.
-Стойте!
-Кажи им да излязат.
Вървете!
Вратата.
Къде са майка ми и сестра ми?
Къде са?
Тук, между тези стени.
Губернаторът се възстановява. Те ще живеят.
Но, разбира се, ще бъдат осъдени.
Възможно ли е?
Възможно ли е да ни причиняваш това?
На хората, които познаваш? На семейството, което си обичал?
Ще ги освободиш. Ще ги пуснеш да си вървят!
Не съм се опитал да убия губернатора. Аз не съм убиец!
Знам, че не си.
Знаеш?
Ти си злодей.
Не, Юда, не съм.
Поисках помощта ти.
Сега я получавам.
Ти ще послужиш за пример, така ще обезкуража бунтовниците.
Като заклеймявам стар приятел, хората ще се боят от мен.
Но защо семейството ми?
Пусни ги.
Моля те.
-Месала, моля те.
-Молиш се?
А аз не те ли молих?
Ти избра това. Нямам какво повече да кажа.
Убий ме, и сестра ти и майка ти ще умрат,
разпънати на кръст пред теб!
Давай, Юда.
Убий ме!
Нека Бог ме дари с отмъщение.
Ще се моля да си жив, като се върна.
Да се върнеш?
Отведете го.
Часови.
Трибунът ще говори с вас сега.
Трибуне, аз съм икономът в къщата на Хур.
Помня те.
Бяхме на път за Антиохия, когато чухме за случилото се.
Юда Бен-Хур не би сторил такова нещо. Познавате го, трибуне.
По-добре от теб.
Тогава нямате и капка съмнение, че обвиненията са безпочвени.
Затворниците бяха осъдени.
-Осъдени?
-Но това не е вярно.
Юда никога не е мислил да напада губернатора.
Знаете, че той никога не би направил такова нещо.
В сърцето си го знаете.
Друсус.
Задръж този човек тук, докато го разпитаме.
Стой!
Вода за войниците.
Първо войниците!
Махнете се от кладенеца. Никаква вода за тях!
Махнете ги от кладенеца! Ей, ти!
Ела насам! Вода за конете!
-Вода. Вода.
-Първо войниците!
Ето.
Чакай.
Никаква вода за него.
Господи,
помогни ми.
Ей, ти! Казах да не му давате вода!
Хайде, ставайте всички!
Изправете ги на крака!
Връщай се в редицата, куче такова!
Ставайте!
Да тръгват!
Ей, ти, върни се на мястото си! На мястото си!
Напред, кучета!
Скоро лодката на консула ще доближи борда ни.
Готови за вдигане на греблата.
Вдигнете греблата!
Спуснете греблата!
Новият командващ, Куинтус Арий.
-Колко гребци?
-Двеста, консуле.
-А смените?
-По 30, на всеки час.
Този човек е болен. Сменете го.
-Сменете го.
-Веднага.
-Този човек ли създава проблеми?
-Непокорен е, консуле.
Това ще престане.
Колко служба имаш?
Четиридесет и първи.
Месец без един ден на този кораб.
Държиш точна сметка. А преди?
Три години на други кораби.
Три години.
Имаш дух да отвърнеш на удара
и разум, за да се въздържиш.
Очите ти са пълни с омраза, 41-ви.
Това е добре. Омразата поддържа човека жив.
Дава му сила.
Сега ме чуйте всички.
Осъдени сте. Държим ви живи, за да служите на този кораб.
Ако гребете добре,
ще живеете.
-Корабът е готов, консуле.
-Спуснете греблата.
Спуснете гребла!
Знаете, че флотилия от македонски галери
ограбва римски търговски кораби.
Императорът е възложил на нас честта
да ги открием и унищожим.
Бойна скорост, хортаторе.
Бойна скорост!
Скорост за атака.
Скорост за атака!
Скорост за таран.
Скорост за таран!
Почивка.
Стой!
Почивка!
Защо си тук?
Беше ми заповядано да се явя при вас през почивката.
О, да.
Бях забравил.
Можел си да ме убиеш както съм спял.
Ти си обречен човек. Защо не го направи?
Не съм готов да умра.
Какво мислиш, че ще те спаси?
Богът на моите предци.
Твоят Бог те е забравил.
Той няма по-голяма сила от образите, на които се моля аз.
Моите богове няма да ми помогнат. И твоят Бог няма да ти помогне.
Но аз мога.
Интересува ли те това, 41?
Виждам, че те интересува.
Аз съм воин по професия и в свободното си време
намирам удоволствие в това да обучавам воини.
Притежавам някои от най-добрите гладиатори в Рим
Искаш ли да станеш един от тях?
За да умра като ваш роб?
По-добре това, отколкото да живееш във вериги тук.
Това няма да продължи вечно.
Няма ли?
Какво ще направиш, ако избягаш?
Майка ми и сестра ми бяха обвинени с мен,
въпреки че бяха невинни. Няма да намеря покой...
Не ми казвай, че и ти си невинен.
-Ще се промени ли нещо?
-Не.
Обмисли предложението ми. Няма да можеш да избягаш, ако победим.
Ако загубим, ще потънеш с кораба, окован за греблото си.
Не мога да повярвам, че Бог ме е оставил жив досега,
за да умра, окован за гребло.
Много е упорита тази твоя вяра,
вярваш, че в съществуването има някаква висша цел.
Един разумен човек отдавна би се отказал от това.
Като вас.
Защо се отказахте?
Връщай се при греблото си, 41-ви.
Врагът е забелязан, консуле.
Съобщете на флотилията. Пригответе се за битка.
Всички стражи да заемат позиции
-Готови за зареждане.
-Бъдете готови за стрелба.
По-живо!
Побързайте със смолата. Вземете още амуниции.
Вдигнете греблата!
Спуснете гребла!
Оковете гребците!
Пазач.
Освободи 41-ви.
Не! Не искам да умра!
Не искам да умра!
41-ви, защо той направи това?
Не знам.
Преди време един друг човек ми помогна.
И тогава не знаех защо.
Нормална скорост!
Номер едно, пали.
Огън.
Огън!
Огън!
Чакайте команда за изтегляне.
Вдигни греблата! Изправи!
Изтегляме се!
Кормчия, надясно.
Удължи греблата!
Огън!
-Внимавай!
-Огън!
Кормчия, таран! Предай заповедта долу!
Скорост за таран!
Една галера се насочва към нас, консуле.
Ще ни ударят! Ще ни ударят!
Защо ме спаси?
Защо ме освободихте от веригата?
Как се казваш, 41-ви?
Юда Бен-Хур.
Юда Бен-Хур,
остави ме да умра.
Ще ви държим жив, за да служите на този кораб.
Гребете добре и ще живеете.
Платното квадратно ли е?
Не мога да кажа.
И за двама ни ще е по-добре да е вражески.
За мен смърт.
За теб свобода.
Римски е.
Към задната част!
Добре дошли, консуле. Вече бяхме изгубили надежда.
Вода.
Целия флот ли загубихме?
Пет галери.
-А битката?
-Битката беше спечелена.
Победата е ваша.
-Победили сме?
-Напълно.
В желанието Си да те спаси,
твоят Бог спаси също и римската флота.
Да живее Арий!
Изправете греблата!
Изчисти морето от голяма опасност, Куинтус Арий.
Този жезъл на победата е извоюван с достойнство.
Кой е човекът, който язди до теб?
Човекът, който ме спаси, за да се върна и да ви служа.
Само това ли знаеш за него?
Не. Бил е обвинен в нападение над губернатора на Юдея.
Но е бил невинен.
Ако не е, има някакво странно непостоянство в действията му,
опитва се да убие губернатора ми, а спасява живота на моя консул.
Ела утре. Ще говорим за това.
Имаме всички сведения за този човек,
ползвал се е с известна почит в страната си.
Атаката му срещу губернатора е атака срещу Сената и Рим.
Аз съм убеден, че не е имало такава атака.
Позволи ни да продължим, консуле.
Позволи ни да сме щедри.
Като награда за теб и твоята велика победа,
няма да го връщаме обратно. Даваме ти го като твой роб.
Такава е волята на Сената
и на римския народ.
Не преди дълго, аз се върнах в Рим
с един млад човек, който бе спасил живота ми.
Познавате го като най-добрият водач на колесници в Рим.
Пет пъти води конете ми към победата.
Познавам го като човека, заел мястото на сина, който изгубих.
Изпитвам бащинска гордост от постиженията му,
нещо, което мислех, че няма да изпитам никога.
Връзката ни с него тъй или иначе е много силна,
но тази вечер искам да споделя нещо с вас.
Формалностите по осиновяването бяха приключени.
Младия Арий е законен носител на името ми
и наследник на моята собственост.
Този пръстен на предците ми
щеше да е притежание на сина ми.
Сега е твой.
Странна е волята на съдбата, която ми даде нов живот
нов дом
и нов баща.
Тя ме доведе тук.
Може и да ме отведе оттук.
Но където и да отида,
винаги ще нося този пръстен, както подобава на един син на Арий.
С благодарност и признание,
и с голяма чест.
Това е моят стар приятел Пилат Понтийски.
Преди да дойдеш в града, конете ми винаги печелеха.
Великолепни коне, извънредно бързи.
Но не достатъчно бързи, за да те победят.
-Кажи ми, от Юдея ли идваш?
-Да.
Чух, че климатът там бил тежък.
Не и за юдейците.
Изгледите са лоши. Ще ме правят губернатор.
-На Юдея?
-Да.
Аз исках Александрия.
Но изглежда пущинакът се нуждае от моя талант.
Скорпионите и пророците не могат да живеят без мен.
Не мисли за праха на Юдея, поне тази вечер.
Кози и Йехова.
Ти тръгваш.
Налага се.
Това е пътуване, от което не мога да те спра.
По очите ти личи, че духом си там. Аз мога да позная болката.
Все пак те съветвам да изчакаш.
Гратус ще бъде сменен.
Губернатор ще стане Пилат Понтийски.
Кога?
Много скоро.
Това ще ни послужи на целите.
На нищо няма да ни послужи, ако се върна в Юдея и съм закъснял.
Това чувство ме преследва във всеки момент, прекаран тук.
Ще те види ли Рим отново?
Тук е тази част от живота ми, който ти създаде за мен.
Ще я помня.
Боговете, не взимат под внимание един старец.
Те си имат начин.
Простете.
Вие не сте тукашен.
Да не сте от Назарет?
Защо питате?
Мислех си,
че може да сте онзи...
Онзи, когото се върнах да открия от моята страна.
Трябва да е на вашата възраст.
Кой?
Когато Го видя,
ще Го позная.
О, прости ми. Аз съм Балтазар от Александрия.
Гост съм на шейх Илдерим.
Безмозъчна торба с кокали!
Не! Не! Не с камшика!
Това е домакинът ми.
По-нежно!
Глупак! Празноглавец! Нищо не разбираш от коне!
Ако удариш чедата ми още веднъж, ще изцедя кръвта ти капка по капка.
Сега ги води нежно на първия завой и после ги пусни да бягат! Хайде!
Запомни добре думите ми! Покажи малко мъдрост!
Красиви коне.
Сега! Готови са! Пусни ги да бягат!
Гледай. Няма да вземат завоя.
Не! Не!
Абадон, спри го!
Не с камшика!
Ще го убия!
Ти си се побъркал! Дай ми поводите, глупако!
Мислиш, че може да се отнасяш с конете ми като с животни?
Язди крави и кози! Само за това ставаш!
Слизай, идиот!
Язди кози, не коне!
Аз съм прокълнат. Видяхте ли какво стана?
Този пътник предрече, че ще се случи.
Конете ви са чудесни, но не са добър впряг.
Не са ли?
Един от тях е стабилен, този от външната страна.
-Антарес.
-Най-бавният?
Трябва да се впрегне от вътрешната страна, за да държи.
Имаш отлично око. Къде си го придобил?
На арената в Рим.
Състезавал си се в прочутата арена?
Кажи ми, приятелю, ще накараш ли моите 4 коня да бягат като един?
Тръгнал съм за Ерусалим.
Керванът ти ще почива до утре, нали?
Ще имаме време да пийнем, да хапнем и поприказваме.
Ела в палатката ми да се освежиш.
Нека да чуя как си се състезавал в Рим.
Ако имах глас, щях да ти изпея ода за конете.
Не се е раждало по-красиво животно
от сътворяването на света насам.
А утре ще сложа Антарес от вътрешната страна.
Като го направиш, скъси хомота. Ще им помогне при завоите.
Юда Бен-Хур.
Ти си евреин, а си карал колесница в голямата арена.
Да.
По странно стечение на обстоятелствата.
Идването ти тук е така навременно.
Можем да постигнем чудеса!
Но ти трябва да тръгваш.
Пътуването ми не търпи отлагане.
Може би после ще се върнеш.
Ако го направиш, доведи приятелите и жените си.
Нямам жени.
Никакви?
Аз имам шест, не, седем.
Аз преброих осем.
И това е така, защото пътува. У дома има повече.
Повярвай ми, голямо предимство е да имаш много жени.
-Някой ден се надявам да имам.
-Една жена!
Един Бог, това го разбирам. Но една жена не е цивилизовано.
Не е щедро.
-Не ти ли хареса храната?
-Разбира се.
Благодаря. Благодаря.
Приеми съвета ми, приятелю. Купи си малко жени.
Сега трябва да кажа лека нощ на моите.
Когато им се доспи, стават нетърпеливи и ревниви.
Чакат да видя на кого ще кажа първо лека нощ.
-Тогава да се сбогуваме.
-Не, не, остани.
Остани да ги видиш
Елате, деца мои. Елате.
Срамуват се от непознати.
Елате.
Не се страхувайте. Елате.
Хайде, деца мои.
Те произлизат от арабската порода на фараоните
и аз съм ги нарекъл с имена на звезди.
Ела, Антарес.
Ти си най-бавният и можеш да тичаш по цял ден без умора.
Какво? Да, да.
И аз те обичам, добрият ми Антарес.
Ела, Ригел.
И двамата сме се нахранили добре, светът е чудесен.
Това е добрият ми Ригел.
Да, готов си за сън.
Работата за деня е свършена, а?
Да, отиваш да спиш след минута.
Лека нощ. Лека нощ, съкровището ми.
Стой мирен, Алдебаран. Не съм те забравил.
Не. Ти си най-бързият, но трябва да си стабилен.
Не съм виждал по-хубави коне дори в Рим.
Трябва да видиш майка им, Мира.
Не смея да я водя с мен. Моите хора не понася.
Добре, добре.
Приемат те като приятел, а те не показват така лесно обичта си.
Хайде, Антарес, Ригел, късно е.
Алтаир, Алдебаран, отивайте да спите.
Трябва да сте силни и бързи.
Вървете, деца мои.