Possible Loves (2001) Свали субтитрите
Буден ли си?
- Сънувах странен сън.
Кошмар ли?
Не, хубав сън беше.
Разкажи ми го.
- Няма смисъл.
Добро утро.
9 часа е.
Знаеш, Лурдес държи на точността.
Не закъснявай отново.
Ще ми се да ида чак за десерта.
Много се карате с нея.
Ненавиждам вечерите й.
Винаги се забавляваш.
След 2 уискита се забавлявам и на погребение.
Да облека ли синята рокля?
Черното ми омръзна. Не е ли скучно,
когато всички се обличат еднакво?
В черно.
Карлос, търсех те. Виж!
Юристите подписаха договора ни.
Адвокати сме за Латинска Америка -
кораби, товари, пасажери... Виж!
Може ли да откажа?
- Не!
Карлос! Гоним този договор от година,
а ти как реагираш!
После ще говорим.
- Кажи сега. Добре ли си?
Отлично.
Личи си.
Сънувах странен сън.
- Сън ли?
Да... Бях с бившето ми гадже.
Щяхме да ходим на кино.
И какво?
- Нищо.
Събудих се, огледах се... Видях мебелите, Мария...
Мразя сънищата.
Ако е лош, избива ме студена пот.
Ако е хубав, е само сън.
Мразя да сънувам. Чакам те горе.
Педро?
- Да?
Ти би ли чакал някого?
Аз чакам!
Сериозно говоря. Би ли чакал дълго някоя жена?
Търпението към нежния пол не е сред добродетелите ми.
Колко дълго?
15 години.
- 15 години?!
Мислех за половин час, 20 минути...
За какво? Никоя жена не заслужава да бъде чакана толкова. Чао.
Карлос, спри този будилник! Хайде.
Извинявай.
Събудих се объркан.
- Какво има?
Сънувах странен сън.
Аз участвах ли?
Не бе чак толкова странен.
Хайде, събуждай се.
- Не, събота е!
Ставай, Педро.
Ако не отидем, Лукас ще се натъжи,
а Жулия ще се разсърди.
Бившите все се сърдят, знаеш го.
Събота е, 8 часа сутринта.
Не е имала повод да се сърди.
Кажи й, че няма да вземем Лукас.
Ще ти бъде благодарна.
Ще й дадеш повод да прекара ужасна събота.
Добре, миличък. Мама приготви ли раницата?
Ние тръгваме. Добре, целувам те. Чао.
Хайде, Педро.
Да вървим.
Ще се справиш ли сам?
Трябват ми още 2 часа, за да се разсъня.
Нямаме 2 часа!
- Не ли?
Така и така няма време, да се върнем в леглото.
Не, Педро. Лукас ни чака.
Ето.
Искам да побързам, но тялото не ме слуша.
Приготвих раницата ти.
Ползваните дрехи слагай вътре. И не забравяй нищо там.
Какво ще кажеш за Педро?
Внимавай с този тип!
Заключвай се в тоалетната.
Не искам да те вижда гол.
Ставаш параноичка, като говориш за него.
Откъде знаеш тази дума?
Все това повтаряш на татко.
Недей много да знаеш.
Още нищо не разбираш. Нищо!
Клаксонът на баща ти.
Чао, мамо.
- Чао.
Качвай се.
- Здрасти, Педро.
Как си? Хубава шапка.
Кой ти я купи?
- Татко.
Ревнуваш ли?
- Нащрек съм.
Една нощ сънуваш, събуждаш се, оглеждаш се...
И виждаш, че това не е твоят живот.
И какво?
Мислиш, че съм сънувал Жулия ли?
Поне не съм бил аз. Лукас, ела!
Не се безпокой, татко.
- Скачай!
Карлос-Едуардо, време е.
Ставай, не се излежавай.
- Какво правиш, мамо?
Знаеш ли колко е часът?
Легнах призори.
Не съм в състояние да стана.
- Имаш ангажимент в 9 часа!
Божичко! Забравих!
Има ли някого тук?
Не, разбира се.
Какво е това?
Здрасти.
- Здравей. Поздрави майка ми.
Тя винаги ли те буди така?
- Имам служебен ангажимент.
Къде е банята?
Там.
Кое е това същество?
Откъде да знам?
Имаш ли цигара?
- Трябва да има някъде.
Ето там са.
А ти... как се казваш?
- Дандара.
Нали няма да се обидиш, ако те помоля да си събереш нещата
и да си вървиш?
Имам работа и закъснявам.
Няма проблем. Веднага тръгвам.
Кажи ми...
- Какво?
Ще се видим ли пак?
- Да, някоя вечер.
Каква нощ, мамо! Каква нощ!
Като за вторник - добре го даваш.
Не помня всичко, но беше досадно.
Гаджето ти има татуиран череп на задника.
Череп ли?
Не съм забелязал.
И гвоздей ето тук.
- Това е пиърсинг.
Гвоздей или пиърсинг - все тая.
Едно и също е.
- Усетих само този на езика.
На езика ли?! Карлос, за бога, сине!
Недей така! Такова хубаво и умно момче,
а спи с първата срещната пънкарка,
изрисувана като билборд. Това е наказание!
Понеже търсиш недостатъци у всяко момиче!
У кое по-точно?
- У всичките.
Какво й е на Марта?
- Прекалено е бъбрива.
А Рената?
- Мълчалива.
Вериня?
- Тя беше като програмирана.
Не можеше да стои спокойно.
А Лаис?
Беше странна. Падаше си по иранското кино.
А Флавиня?
Знам, че харесваше Флавиня, очарователно и фино момиче.
Да, беше хубава, но...
Грубо е, но понеже си ми майка, ще ти кажа.
Тя се изпускаше.
Какво?
- Изпускаше се.
Възпитано, тихичко, но си пръцкаше.
Не говори така!
Има го и в най-добрите семейства.
Не се притеснявай, мамо.
Някой ден ще открия съвършената жена.
И тогава - край на дивите нощи и на лудите страсти.
Тогава ще се укротя.
- Да.
Пристигнахме.
За къде съм без теб?
- Ще закъснееш.
Не искам друга. Ти си най-добрата!
Само дето не можеш да спиш с мен.
Трябва да имаш все някакъв недостатък. Чао.
Хареса ли филма?
Онази вечер ти го гледа.
Жулия?
Променила си се.
- По-стара съм.
Не... Не исках да кажа това.
Нямах вести от теб. Какво прави?
Заминах за две години в САЩ, а останах десет.
Следваше нещо, свързано с изкуство - история на изкуството.
Да. Колко време мина.
Да.
Оженил си се... Нали?
Да. Нещата се промениха.
При мен не са.
Живея на същия адрес, неомъжена съм
и се занимавам с изкуство.
Все така хубава си.
- И ти.
Ако знаех, че си станал толкова привлекателен,
щях да отида на кино онази вечер.
Карлос!
Скъпи, изгубих те.
Дойдох насам и срещнах... една... някогашна позната.
Здравейте.
- Как сте?
Жулия - Мария.
Става късно. Аз ще тръгвам.
Беше ми приятно.
- И на мен.
Чао.
Познатата ти е много хубава.
Така ли?
Татко, виж мама!
Здрасти, Жулия.
- Здравей, сине.
Дай на мен, тежко е.
- Не е нужно.
Наистина са тежки!
Вече не си говорим.
Мога да прекарам целия си живот така.
Тази омраза ще ти навреди.
Загрижен си след това, което ми причини.
Жулия, хайде да не се караме пред Лукас.
Тъжно му е, че не сме приятели.
Карлос... Ще те питам нещо.
Ползваш ли...
Ползваш ли презерватив, когато си с партньора си?
Разбира се.
- Жалко.
Защото съкровената ми мечта е
някой ден да умреш от СПИН.
Мислиш ли, че въпреки всичко, можем да бъдем приятели?
Дай ми ги.
Остани на обяд, татко.
Не, Лукас. Днес не мога.
Друг път, става ли?
- Добре.
Пак ли се скарахте?
Да вървим.
Какво й сторих, че се държи така?
Нищо... Само дето я смени с мъжа,
с когото играеше футбол във вторник вечер.
Нужен ли е друг повод?
Случва се.
Да, случва се.
Само че мъжете излизат да играят футбол с приятели.
Приказват си глупости и се прибират, вонящи на бира.
Това не е твоят случай.
Знаеш ли...
Аз я разбирам.
Една жена трудно би го приела.
Особено жена като Жулия.
Освен това... Мисля, че тя те мрази толкова...
Махни това.
Мрази те, понеже те желае.
Това е абсурдно.
- Напротив!
Само ти не го знаеш. Или се преструваш.
А ти защо си толкова неуверен?
С теб отдавна сме заедно.
Двамата изградихме този дом.
Само те провокирам.
Или си прося комплимент.
Как са спагетите?
Превъзходни.
А готвачът?
Обожавам го.
Търси ли ме някой?
Каталина, Силвия, Луиза, Глория...
Отново Каталина...
- Само за 2 часа?
Вече се обърквам. Говоря с една, а я мисля за друга.
Успокой се.
На следващата, която се обади, кажи, че съм се оженил,
че съм на меден месец или че съм сменил пола си.
Ето го.
- Кое?
Имаш ли огънче?
- Не.
Вземи.
Променен си.
Уморих се да живея така.
Искам да открия идеалната жена.
Вярваш ли, че я има?
- Има я, уверявам те.
Някъде по света чака аз да се появя.
Готов ли си за това?
Не започвай пак. Какъв ми е проблемът?
Опитах всичко, всякакви терапии.
Говорих за детството си, виках, крещях, медитирах.
Хапах кърпи, гледах в запален фенер...
Проблемът не е в мен, в тях е. В тяхната лукавост.
Изглежда майка ти не те е възпитала.
Не ме обиждай така!
Разбрахме се, да не говориш за майка ми.
Забрави ли? С нея се споразумяхме.
Тя ме пази, аз й правя компания.
От какво те пази?
От женски сексуален тормоз!
Как бих се справил с всичките тези жени?
Списанието ми ще те успокои.
Не го ща. На боклука!
- Не изхвърляй списанието.
Ето какво ми трябва сега.
Извадих късмет. Клаудия!
Дори не знам дали вярвам в тези неща.
Имам нужда да открия сродната си душа.
Най-напред ще уточня, че това не е терапия.
Нито е религия.
Бих казала, че сме център за алтернативни проучвания.
Не е нужно да вярвате.
Достатъчно е да отговаряте максимално обективно.
Готов съм.
От какъв пол да е партньорът?
- Женски, естествено!
Трябва да подхождаме без предразсъдъци.
Какво още?
- Искам независима жена.
Но напълно отдадена на партньора си.
Не обичам покорните жени, от друга страна...
тя трябва да знае, че ролята й е да ме направи щастлив.
Това е.
А физиката?
- Стегнато, но не мускулесто тяло.
Искам гърдите й да се побират точно в шепата ми.
И със сочни устни, мразя тънките.
С меко коремче, на което да полагам глава.
Не съм взискателен относно физиката.
Да вървим нататък.
- А темпераментът?
Мразя лигави жени.
Но трябва да е нежна.
Да не изпада в лоши настроения.
Интелектуалка ли да е?
В никакъв случай! Културна - да, но не интелектуалка!
Трябва да бъде изтънчена, да знае 2-3 езика...
Да обича поезия, джаз, кино...
За предпочитане - Уди Алън и Трюфо. Ако е възможно де.
И още... Да е добра в леглото. Не харесвам целомъдрени.
Пишете: "Добра в леглото."
В общи линии е това. Искам... обикновена, нормална жена.
Мисля, че не съм толкова придирчив.
Това ли е всичко?
Дупето! Пишете: "Хубаво дупе."
Дупето е съществено.
Да е с хубав задник!
Добре...
Въз основа на тази информация,
ще открием в нашата база данни идеалната за вас жена.
Как ще я открия?
- С този уред.
Нарича се локализатор. Всичките ни клиенти имат такъв.
Действа ли?
Устройството няма грешка!
И за колко време става?
- Обикновено за 48 часа.
Какво правиш тук?
- Чакам те.
Отдавна ли?
От 15 години.
Изглеждам ужасно.
Ако целиш това, положи усилия.
Това комплимент ли е?
Комплимент ли?
Да обобщим... Мислиш ли, че майка ти е хубава?
Като махнем това бабешко сако, хубава си.
Прав си.
Ами да!
Много ще ми е топло с него.
Тръгвам. Да се пазиш.
- И умната!
Трябва да го правиш по-често.
Да се забавляваш, да пиеш, да флиртуваш...
Така е.
От толкова време не съм била с мъж,
че вече не помня как се правеше.
Ще решим въпроса тази вечер. Чувствам, че ще стане сега.
Как го чувстваш?
- Не усещаш ли вибрациите?
Не гледай натам. Влязоха двама прекрасни мъже.
Стой спокойно и не се обръщай.
Не може да бъде!
- Здравей, Жулия.
Здравей.
Ще ми представиш ли приятелите си?
Това е Карлос, а това е...
Аз съм Педро.
Здравей, Педро. Как си?
- Добре. А ти?
Често ли идвате тук?
- Да. Идваме през ден,
но днес явно сме сбъркали.
Какво ще пиете?
Педро е голям сладур. И твоят не е никак лош.
Мой ли? Не искам да имам нищо общо с него!
Боли ме главата. Тръгваме ли?
И ние ще тръгваме.
- Никакви такива! Ще танцуваме.
Извинете.
Ти обичаше да танцуваш.
- Още обичам.
Да танцуваме.
- С теб ли? За нищо на света!
Защо?
- Защото те мразя.
Да поговорим.
- Млъкни!
Нали ти се танцуваше?
Да танцуваме. Обаче...
Това е само временно примирие.
Значи си Скорпион?
- Да си вървим.
Идваш или оставаш?
- Чао, Педро.
Този Педро е душичка. Ерген ли е?
- Не, женен е.
Хубавите мъже, ако не са обратни, са женени.
Този е и обратен, и женен.
- Добре че се усетих.
Карлос, какво е това?
Локализатор за сродни души. Скоро ще срещна идеалната жена.
Говори сериозно.
Това е наука, постижение на технологията.
Ако искаш да срещаш хора, замини.
Не мога да губя повече време.
Изненадваш ме, Карлос.
- Защо не действа?
Действа само в главата ти. Това е измишльотина!
Отговорих на всички въпроси, дадох си координатите. Какво става?
Карлос, недей така! Бъди реалист!
Няма сродни души и идеална жена.
Това са бабини деветини.
Хвърли го.
- Не го пипай! Задейства се!
Виж, мамо.
Ти?!
- Жулия!
Карлос!
Каква случайност! Колко време мина?
15 години.
Толкова отдавна не сме се виждали.
Значи ти си идеалният ми партньор.
А ти - сродната ми душа.
Хайде, разправяй. Не, първо ти.-
Толкова си променена.
С какво се занимаваш?
С изобразително изкуство.
- Сериозно ли?
Да. Искаш ли да видиш ателието ми?
Да.
- Да вървим. Натам е.
След университета, изгубих дирите ти.
Какво прави?
- Бях модел на Диор в Париж.
Живях във Венеция, в Монако, в Барселона...
После замених буржоазните удобства с Африка.
Африка?!
- Да.
Две години се грижих за бежанци от гражданската война.
Работих и в тръстикова плантация в Куба.
Там беше хубаво.
После пробвах късмета си в Ню Йорк.
Ню Йорк! Била си къде ли не.
А ти?
Животът ми не е много интересен.
Не съм преживял толкова значими неща.
Женен ли си?
- Не.
След онази вечер в киното още чакам теб.
Бях забравила, че си непоправим романтик.
А аз - че си толкова хубава.
- И че си съблазнител.
Да ти кажа ли нещо?
Уханието ти е тъй наситено, че изпълва всичко.
Хлапашко обяснение в любов, да.
В момента се чувствам точно като хлапак.
Правя любов с жената, за която съм мечтал цял живот.
Ако знаех, че с теб е тъй хубаво,
нямаше да чакам толкова време.
Да се разходим утре с лодка.
Не, не мога. Имам изостанала работа.
Да... И утре ще бъде изостанала.
Напоследък не твориш.
Не се заседяваш на бюрото.
Рееш поглед нанякъде, чакаш тя да се обади.
Жулия е несподелената ми, младежка любов.
Никоя не заслужава да я чакаш 15 г.
Тя заслужава.
Нима? А ще кажеш ли на жена си?
Или и тя ще чака 15 години?
Ако? Не, Педро е.
Как си? Да, тук е.
Ще ти го дам. Жена ти Мария е.
Здравей, Мария.
Кларис е толкова хубава.
Сякаш е на 20 години. Тази жена не остарява.
Всичко зависи от душевното състояние. Умее да се радва на живота.
Идваш ли?
- Ей сега.
Не ти хареса вечерята.
Напротив. Защо мислиш така?
- Не ти хареса, познавам те.
Дори не се скара с Лурдес.
- Ти ме помоли да не го правя.
Винаги съм те молила. Не ти е забавно,
ако не се скарате.
- Уморен съм, това е.
Ще правим ли секс?
- Може.
Ще зарежа всичко!
- Моля?
Ще напусна Мария, апартамента...
Не мога да бъда далеч от теб.
А жена ти?
Ще разбере. Трябва да разбере.
Ще бъде трудно. Толкова време сте заедно.
- А любовта е толкова малко.
Боже! Къде е пожарът?
- Какво?
Сигурно има пожар, щом си станал рано.
Не исках да те будя. Отивам при Лукас.
У вас ли е пожарът?
- Няма пожар.
Толкова рано ли отиваш?
- Домъчняло ми е.
Днес не ти е ред да вземаш Лукас.
Да, така е. Искам да го видя
и никой няма да ми забрани.
Жулия е способна да го направи. Никак няма да й хареса.
Извинявай. Идвам да видя Лукас.
На училище е.
Има ли нещо?
- Не, домъчня ми.
Чистиш ли?
- Да.
Може ли да го почакам? Няма да ти преча.
Влез.
Променила си всичко.
Да. Къщата ми напомняше за теб.
Питам се как може
нещата да се променят толкова.
Един ден сме заедно - щастливи, влюбени...
А на другия ден...
На другия ден
Ти ме замени с мъжа, с когото играеше футбол.
Замисляш ли се колко ми е трудно?
И за мен е трудно.
Потърпевшата съм аз.
И двамата загубихме.
Какво загуби ти, Карлос?
Загубих теб.
Кучи син! Да ме подлудиш ли искаш?
Изслушай ме.
- Не, ти ще ме изслушаш!
Не ти ли стига, че ме изрита преди 3 години
и че ме превърна в чудовище, изпълнено с предразсъдъци и с гняв?
Видя ли гей,
ще ми се жив да го одера. И всичко заради онзи педал.
Не говори така.
- Да!
Педал, обратен, пеперудка...
Да поприказваме.
- За какво?
Не си мисли, че ще ме манипулираш с приказки!
Говориш нежно, докосваш ме...
Какво очакваш да постигнеш?
Исках само да те целуна.
Ти не си ли на училище?
- Имахме свободен час.
С майка ти само си говорехме...
Баща ти си тръгва.
- Ще ти се обадя.
Отивам в стаята си.
Не мога те позная! Още не си се облякал.
КОя е жената, дето те подлудява?
- Прекрасна е!
Различна от всички досега.
Скоро ще й откриеш недостатъци.
Не, тази няма недостатъци. Безупречна е.
Щом си толкова колеблив, явно е взискателна.
Да. Много е взискателна.
- Елегантна ли е?
Има собствен стил.
- И тя ли е адвокат?
Занимава се с изкуство.
- С произведения на изкуството?
Колко изискано. Как се казва?
Жулия.
- Жулия чия?
Мамо! Какъв е този разпит?
Ако ще те губя, поне да е заради някоя изключителна жена.
Тя е изключителна. Нея обичам!
Чао, закъснявам. Чао, мамо.
Интересно... нали?
Винаги когато се любим, сякаш е за първи път.
Толкова лошо ли е?
- Не. Ново е.
За мен също.
Хубавец!
Вътре има някаква гадина!
- Това е червей, Карлос.
Отвратително! Как да го пия?
Стига глупости. В Мексико всички го пият.
Опитай го, хубаво е.
Странен вкус имаш.
- Лошо ли е?
Не е... Но трябва да свикна.
Винаги ще имам някаква изненада за теб.
Виж... това е за нас двамата.
Не може ли да се любим прилично?
Поне веднъж - за разнообразие.
- Никога!
Какво правиш? Закопчаваш ли ме?
Мирувай!
Жулия, моля те, отключи ги. Боли!
Спокойно.
Защо загуби ключовете?
- Почти ги отворих.
Трябва да съм бил луд или пиян, за да го допусна.
Карлос... Не става. Ще викам шлосер.
Какво? Не! В никакъв случай!
Нима искаш да останеш така до края на дните си?
Какво унижение!
Поне ме покрий. Направи го заради мен.
Клетият!
- Не се смей, Педро.
Ще ми се ти да беше на мое място.
Гол, с белезници, а един тип ги пили
с насмешлив поглед.
Прощавай, но аз не харесвам подобни "хард" изпълнения.
Мислиш ли, че съм такъв
и че харесвам лудориите й?
Май губя разумпокрай тази жена.
Гледай ти! Не беше ли тя сродната ти душа? Нали мечтаеше за нея?
Мислех, че е тя. Грешно съм попълнил въпросника.
Я кажи... не ти ли харесва? Не правите ли фантастичен секс?
Това е важното. Душата я остави на Бога.
Важна е страстта.
Да... може би си прав.
Губиш време в търсене на недъзи.
Май ти харесва да страдаш.
Разкрих те! Ти си мазохист, а тя е садист.
Лика-прилика сте си.
Ало? Здрасти, мамо.
Да те откарам ли?
Чия е колата?
- На дядо.
Монтирах й СД-плейър. Да тръгваме.
Беше ми за първи път. Преди никой не искаше белезници.
А аз нали съм доверчив.
- Беше върховно!
Проява на доверие, на отдаденост...
Проява на любов. Без свян, без условности.
Изчезнаха съмненията дали ти си мъжът на живота ми.
Отдавам ти се изцяло. Ти ме плени.
Има ли те наистина?
- Да вдигнем наздравица.
Само без червеи!
- Не, това вино е чудесно.
Колко си хубав.
Целуни ме.
Ако искаш, сложи ми белезници, вече нямам нищо против.
Не са ми нужни, за да те задържа.
Заминаваш ли?
Можех да ти стегна багажа. Все забравяш по нещо.
Преди малко разбрах. Нямах време да те предупредя.
Задълго ли?
- Не.
За седмица, най-много за две.
- Толкова дълго?
Ще ти се обадя, щом пристигна.
Добре. Приятно пътуване.
Тази история ме измъчва.
Не вярвах, че ще напусна дома си.
Къде ще отидеш, скъпи?
Не знам. Имаш ли свободна стая?
- Не, тук е пълно.
Но можеш да останеш в моята.
Религията ми позволява по един грях на ден.
Днес ще е пиенето.
Да се споразумеем.
- Ако обещаеш да се държиш добре,
можеш да останеш.
- Обещавам да се държа лошо.
А после ще ида на хотел.
Здраей, Етел. Получих имейла ти.
Радвам се, че ще публикуваш материала ми.
Що се отнася до изложбата, за съжаление не мога да приема.
Моментът е неподходящ.
Помирявам се с миналото и преразглеждам живота си.
Срещнах едно бивше гадже, с което изживяваме луда любов.
Важни обяви?
Търся си жилище.
- Нещата стават сериозни.
Напуснах дома си.
- Призна ли на Мария?
Горе-долу...
Тръгнах си от вкъщи. Казах й, че заминавам.
А на Жулия какво каза?
Че съм напуснал дома си.
- Негодник.
Не случайно си добър адвокат.
- За кратко,
докато реша какво да правя.
- Нали си влюбен в Жулия?
Разбира се!
Но не мога да кажа на Мария. Това ме разколеба.
Още я харесваш.
Изпитвам вина.
- Обичаш я!
Не знам, Педро.
Вероятно звучи грозно,
но аз съм свикнал с Мария.
И двамата знаем какво ни харесва, разбираме се...
Чудесна двойка сте! Пример за подражание!
Не се подигравай. Помогни ми, ако имаш идея как.
Карлос, не ме намесвай в тази бъркотия.
Твой съдружник съм, не съучастник.
Педро няма ли да дойде?
Не.
- Здравей, Карлос.
Здравей. Педро играе футбол.
Може ли мама да дойде?
Не знам дали ще иска.
Няма ли да ви преча?
- Не.
Тогава идвам. Само да се преоблека.
Той расте.
- Да, и тази мисъл ме плаши.
Можеш да имаш още деца.
- Ти също.
Гейовете нямат деца. Гледат котки...
А аз мразя котките.
Помниш ли, беше най-хубавото бебе на света.
Постоянно му правех снимки. Показвах ги на приятели.
Стотици снимки, и все еднакви.
Бяхме непоносими.
Тази е за теб.
Не, Жулия. Имам други.
Тази е специална.
От последния ни ден заедно.
Последната ни снимка.
Нещата не изглеждаха зле.
Често мисля за това.
Тази снимка е загадка.
Струва ми много безсънни нощи.
Това е само снимка.
Това сме ние.
Лукас!
Пристига атлетът.
- Капнал съм.
Футболът е за младите.
По-добре да съм коментатор.
Ставай! Този стол вече си има собственик.
Преди да тръгна, беше мой.
Сам ли си?
- Лукас днес ще спи у нас.
Само да се обърна, и някой вече е заел мястото ми.
Здрасти, Педро.
Как си? Добре ли си?
- Да.
С пижама си.
Върнахме се и той пожела да вечеря и да спи тук.
Майка му позволи ли?
- И тя беше с нас.
Чудесно. Ще се изкъпя.
Няма ли да вечеряш с нас?
- Не.
Ще се натъпча с успокоителни.
Какво му става?
Шегува се. Няма нищо. Да хапнем.
F9.
Половината самолетоносач. H2.
Празно!
F11.
Празно.
По дяволите, S4.
S or F?
S като "мазало".
Омръзна ми вече. Трябва да работя.
Това е само игра, Жулия.
- Не, Карлос, остави.
Какво ти е?
Знаеш ли, Карлос...
Стигнахме до положение, при което връзката ни става опасна.
Не се справям с обикновените неща.
А сега, на всичко отгоре,
ми предстои вечеря с майка ти.
Може да я отменим. Ще измисля някакво извинение.
Не е нужно.
Ще дойда.
Само защото държа на теб.
Не знам какво става. Всичко е уговорено.
Жените винаги закъсняват.
Но тази - прекалено.
Това е първата й среща със свекървата.
И то каква свекърва! Нали, мамо?
Явно се бои.
Осъзнава, че никоя жена
няма да се грижи по-добре за теб от мен.
Жулия е прекрасна, ще видиш.
Извинете...
Избрахте ли? Какво ще поръчате?
Аз - нищо. Изгубих апетит.
И аз.
Нищо не искам. Донесете сметката.
Извинете, че закъснях.
Жулия!
Твоята Жулия ли е?
- Самата тя, дона Соня.
Тъкмо се канехме да си тръгваме,
но след като вече си тук, да вечеряме.
Да! Страхотна идея, мамо!
Келнер!
- Да, моля?
За мен една двойна текила.
- Веднага.
Жулия...
Не е ли по-добре да хапнеш нещо?
Текилата ви.
- Благодаря.
Мамо...
Жулия...
Подай ми хляба.
- Да.
Сине, онзи компютър е сгрешил.
- Защо?
Не, Жулия!
Извинете, този салон е за непушачи.
Простете, вие не разбирате.
Виждате ли това прекрасно създание?
Толкова е сладък!
Луда съм по него! Влюбена съм! Обожавам го!
А срещата е официална. Майка му трябва да ме одобри.
Жулия!
Виждате ли какво става, като съм притеснена.
Майка му ще ме вземе за пияница. Затова ще пуша.
Извинете. Ще извикам управителя.
Чакай! Той има ли майка?
- Какви ги вършиш?
За мен това е достатъчно.
Какво ти става? Що за сцени разиграваш?
Казах ти, че тази среща ме изнерви.
Пих за успокоение, но напразно.
После взех няколко хапчета. Отново пих. Нищо не ми помогна.
Луда ли си?
- Майка ти ме посрещна хладно,
не направи усилие да ме опознае.
Чуй ме.
Мразя да ме анализират.
- Никой не го е правил.
Още преди да ме види, ме е оплюла.
Според нея никоя не те заслужава.
Не говори глупости.
- Трябва да сме точно като нея.
Щом е сериозно, ще й телефонирам.
Да се обадя ли сега?
Не! Аз ще се разбера с майка си.
Най-добре се наспи, за да изтрезнееш.
Сама се грижа за себе си.
Не много успешно.
Какво има?
- Нищо...
Прилича на семеен пансион.
То си е това, Жулия.
- Е, и?
Очаквах коментар, а не такива думи.
Уютно е.
Харесва ми.
- Наистина ли?
Остави.
- Може да е важно.
Ало? Кажи, Мария?
Ще се забавя още. Имах проблеми.
Тази седмица ли е вечерята?
Добре... Пак ще се чуем.
Целуни Лурдес.
Не се вдетинявай. Не съм виновен, че се обажда.
Ти бе толкова "рязък",
че едва ли ще се обади отново.
Не мога да се държа лошо с нея. Няма причина.
Може би аз съм причината.
Права си.
Бях забравил какво е кавга.
- Това не е кавга.
Не е ли?
Кажи, когато се случи.
Не се безпокой, ти пръв ще научиш.
Цял ден седиш пред компютъра!
Да ти помогна ли?
Късно е вече!
Робът ти изми мръсните съдове.
Какво ти става?
- Нищо.
Какво има, Педро?
- Нищо.
Какъв е проблемът?
- Няма проблем.
Ккаво те тормози?
Ти и Жулия.
Какво за Жулия?
- Карлос!
Нещо се е случило между вас, а ти не ми казваш.
Жулия е майка на сина ми.
- Спри!
Не използвай Лукас като оправдание.
Не се оправдавам за нищо.
Погледни ме.
Кажи, че не е вярно.
Не мога да те излъжа.
Какво да правя сега?
- И питаш!
Само в теб имам доверие.
Върни се при нея.
- Сериозно говоря.
Аз също. Върни се при нея.
Само да не съжаляваш.
Как ще забравиш, че си живял 3 години с мъж?
Действай, както намериш за добре.
Сам трябва да решиш.
Казвам ти го, защото те обичам.
Но не смятам да те чакам.
Пак ли си ти? Не, няма го.
Жулия, не разбра ли, че Карлос не желае да говори с теб?
Кой беше, мамо?
- Лудичката.
Жулия ли? Какво й каза?
- Разкарах я.
Защо не ме попита?
- Нима ще говориш с луда?
Страдаш от предразсъдъци.
Веднъж я видя и вече имаш теория.
Видях достатъчно и то изобщо не ми хареса.
Жулия не е луда. Тя така се държи.
От студентка си е такава.
Какво? Я ми разкажи. Значи сте се познавали?
Жулия бе първата ми любов.
Боях се да се сближа с нея. Когато се осмелих, тя ме заряза.
Значи си с наранено честолюбие?
Сега сте квит.
Освен това се отърва от една луда. Честито!
Не й затваряй телефона.
Карлос-Едуардо!
Мамо!
Господи! Мамо!
Карлос-Едуардо, този път наистина прекали!
Оргия в дома ни!
Не ми чети конско - махмурлия съм.
Мислех те за по-разумен, че си се променил.
Мамо, стига! Не досаждай!
Не одобри Жулия и я изгони.
Вече не сме заедно. Това ли целеше?
Но няма да престана да харесвам жени.
Не е това...
Надявах се да приключиш с пубертетския начин на живот.
А аз се надявах, че съм открил идеалната жена.
Лудата е резултат от грешка в програмирането.
Мамо, даваш ми страхотна идея.
Каква?
Явно грешката е в програмирането.
Я да видим тези.
Да си вървим!
- Какво има?
Мария е тук! Лош късмет.
Все някой ден щяхме да я срещнем.
Не, не искам. Не мога да говоря с нея.
Добре, аз ще говоря.
- Недей!
Жулия!
Мария!
Аз съм Жулия.
Запознахме се на една изложба.
Как си?
- Добре, а ти?
Купих вино. Ще вечерям у една приятелка.
Не ми се ходи, но мразя да съм сама.
Не мога да разчитам на Карлос.
Разбирам.
Напоследък все е в командировка.
Рядко излизаме.
Прибира се уморен и нищо не му се прави.
Извинявай, аз ще вървя.
Ще кажа на Карлос, че сме се срещнали.
Беше ми приятно. Чао.
Страхливец!
I couldn't tell the truth.
Не казах нито на теб, нито на нея, за да не ви нараня.
Какво очакваш? Да ти благодаря ли?
Само се опитай да разбереш.
Опитвам се.
Прекалено се обвързах с теб.
Къде е писано колко трябва да обичаш?
Каква е мярката?
- Честността. Лъжите не важат.
Какво ще правим?
Нужно ми е време.
Време за размисъл.
Чаках те 15 години.
Този път не се бави толкова.
Жулия... Трябва да ти кажа нещо.
Връщаш се при Мария.
- Няма друг изход.
Обичам те, но това не стига.
Не ли?
Не! Ако беше дошла на кино, ти щеше да бъдеш моя жена.
Но ти не дойде.
Тогава Мария влезе в живота ми и взаимно си станахме заложници.
Може би щях да бъда по-щастлив с теб, а може би не.
Животът пое по свой собствен път,
по-важен от мен, от Мария, от теб.
Подхождаш примиренчески.
Животът ми не е лош.
- Нито добър.
Толкова постигнах.
- Не си се старал
да бъдеш различен.
Ти ми даде възможност поне да опитам.
Обичам те, Жулия.
Няма да те забравя.
Само това ли имаш да ми казваш?
Карлос!
Здравей, Мария.
- Как мина пътуването?
Изглеждаш уморен.
- Да.
Малко съм уморен.
- Вземи душ.
По-късно.
Първо ще ти кажа нещо.
Няма да пътувам вече.
- Наистина ли?
Това е добре.
Ще приготвя специална евчеря.
Гладен ли си?
Това за сродната душа е много странно.
Откакто се запознах с тази жена, нямам покой.
Как така?
По цял ден мисля за нея.
Симптоми на влюбване.
Надявах се да намеря покой.
Но не се получи. Стана обратното.
Нервен съм, карам се дори с мама.
Ще те помоля да провериш пак.
Виж дали няма грешка.
- Ще сравня данните.
Данните са точни. Сродната ти душа е тук.
Къде?
Тя е наша клиентка - номер 1010. Ти си 1020.
Това не е Жулия!
- Не е ли? Извинявай тогава.
Няма нищо! Човешко е да се греши.
Трябва да имаме втори шанс.
Искам името и адреса на тази жена,
за да мога да я открия.
Невъзможно.
Клиентите ни държат на дискретността.
Уверявам те, новият уред действа безпогрешно.
Този път ще открия ли идеалната жена?
Изобщо не ми вярваш.
Как да вярвам на откачен,
който дири сродната си душа?
Сто пъти съм повтарял - любовта не се търси,
сама идва.
Наистина ли вярваш...
че съвършените жени излизат като от фабрика?
Да.
- Има да чакаш.
Това е като долнопробен роман.
Спокойно ще чакам да се появи сродната ми душа.
Тази, която буди внезапна страст
и вяра в безусловната любов.
Въпрос на време е. Ще ми донесе душевен мир.
Душевен мир! Ти да не търсиш монахиня?
Любовта изисква усилия!
Чакай. Уредът пиука.
Ето... Сигурно е близо.
А аз ще съм далеч, за да не ставам смешен.
Чакай!
- Бъди щастлив.
Остани да помагаш!
Казвай.
Аз...
Аз те извиках. Благодаря, че дойде.
Исках да говоря с теб.
- За какво?
Може би ти ще ми кажеш.
Жулия, извинявай. Прости ми.
Не се получава.
Мамя и теб, и себе си.
Какво?!
Какъв си ти?
Садист ли си?
Малко ли зло ми причини,
та се връщаш и правиш същото?
Прости ми.
Да ти простя ли?! Мразя те! Умри!
Спокойно, Жулия.
Толкова те обичах.
И аз те обичах.
Беше жената на живота ми.
Какво се случи? Какво стана с нас?
Върви си!
Върви си, за бога! Махай се оттук.
Татко!
Още ли си буден, сине?
- Чух мама да плаче.
Какво се е случило?
Трудно е за обяснение.
- Какво правиш тук?
Мислех, че мога да се върна.
Мама ли обичаш или Педро?
Обичам и двамата.
По различен начин.
Добре би било да бъда и с двамата.
Не може ли?
Не може.
Гадно!
Сине... Грижи се за мама.
Сега ти си мъжът вкъщи.
Прегърни ме.
Чао, тате.
Подай!
Гол!
Страхотно!
Сега се връщам.
Игра отлично. Дори вкара гол.
Защо си дошъл?
За да те видя.
- Да не си съгледвач?
В миланския Интер ли ще ме вземеш?
Предупреждавам те, много съм скъп.
Липсваш ми.
- Да...
Но това чувство отминава.
Обичам те, Педро.
Прощаваш ли ми?
Да.
Скучно е да играеш сам.
Да се прибираме вкъщи.
Хайде.
Вкара страхотен гол.
- Видя ли го?
Усещах, че някой ме наблюдава.
Пред публика играя по-добре.
Стига. Не умея да го танцувам.
- И аз.
Мамо... Трябва да ти кажа нещо.
- И аз.
Сериозно.
Изнасям се от вкъщи.
- И аз.
Изнасям се от вкъщи сам!
Така ли? А кой ще ти приготвя закуската?
А препечените филийки? Кой ще те буди за работа?
Тези неща се научават.
Добре ще ми е да поживея сам.
- На мен - не.
Стига танцува! Погледни ме.
Дона Соня, ще настъпи момент, в който ние ще се разделим.
Ще споделя една тайна.
- Каква?
Запознах се с един мъж.
Божичко!
Какво каза?!
Каквото чу.
След смъртта на татко не се интересуваш от мъже.
Беше само от мързел.
Като се запознаеш с някого, трябва да го изслушаш,
да свикваш с маниите му - уморително е.
Що за нелепа теория?
Не си представях, че ще се съблека пред друг мъж.
Направи ли го?
- О, да!
Ще живея с чудесен човек.
Запознахме се на плажа. Той спортуваше.
Луда ли си? Та ти не харесваш плажните спортове!
Продължават да ме дразнят.
За първи път в живота истински ме изненада.
Знаеш ли, сине...
Открих, че понякога е много хубаво да си различен.
Мамо, ти току-що спаси живота ми!
Отдавна ли ме чакаш?
От 15 години!
ВЪЗМОЖНИ ЛЮБОВИ