The X-Files 403 - Home (1998) Свали субтитрите
Подай насам.
- Удар!
- В коя лига?
Спри да се оплакваш. И без това трябваше да местим базата, защото те беше страх.
Добро хващане.
Хайде, да чуя свистенето.
Бърза топка!
Уау.
- Добър удар.
- Иди я вземи!
- Хей, Хайде!
- Влезе в двора на Пиикок.
Ето още една!
Хайде, да играем!
Хайде, подай на мама. Точно тук.
Хайде, Тук.
Хайде, Подай я. Хайде, тук.
Това е. Хайде.
Следите показват, че острието на лопатата...
е било приблизително 6 и три четвърти инча.
Ъгълът и по силния натиск от дясно...
предполагат, че индивида е бил левичар.
Взех проби от почвата, и, а,
всички размери на обувките, които показват една добра игра на бейзнол,
Може би част от отпечатъците...
ще помогнат на разследването.
Помолих ФБР да направи това.
Помириши това. Парфюм. Миризмата на топката.
Господи, това ми напомня за сестра ми--
как играехме по цял ден в двора,
карахме колалата си по брега, и ядяхме сандвичи.
трябваше да се прибираме само за вечеря.
Не трябваше да си заключваме вратите. Нямаше модеми, факсове и мобилни телефони.
Мълдър, ако изкараш и две минути без мобилен,
ще изпаднеш в състояние на шизофрения.
Скъли, не ме познаваш толкова добре.
Работата ми зависи от това, живеч в големия град,
но ако се установя някъде, създам си дом, ще бъде на някое такова място.
- Искам да живея в Мелбъри.
Агентs Мълдър и Скъли? Здрасти.
- Аз съм Шериф Анди Тейлър.
- Наистина?
Благодаря ви , че дойдохте.
Само двама сме със замесника, и--
Не ни се е случвало нещо подобно.
Подозирате ли някого?
Населението на града е само няколко стотин.
Всеки познава всеки много добре.
Имало ли е месна жена, която да е изглеждала бременна и сега да не е?
Не. Срещнах се с Мери Елан и Нанси.
- И двете са добре.
- Хей, Шерифе, кой живее в онази къща там?
- И двете са добре.
- Хей, Шерифе, кой живее в онази къща там?
Разпитахте ли ги?
Наблюдават ни през цялото време.
Фермата е на семейство Пиикок.
Три момчета-- Това е.
Трудно можем да ги наречем хора.
Имаше слухове за инцидент с кола. Мислехме, че жените са умрели.
- Мислехте?
- Опитахме се да им окажем медицинска помощ,
но момчетата отнесоха телата, в къщата.
Никой не ги е виждал от десет години... и мислехме, че са умрели.
Разпитвахте ли мъжете?
Пиикок са си построили фермата през Гражданската война.
Все още нямат ток,
течаща вода, отопление.
Отглеждат си храната.
Отглеждат си прасета.
И крави.
Сами се грижат за себе си, ако ме разбирате.
Но са най-близо до местопрестъплението.
Те са ненормални, Агент Скъли, луди.
Едва ли ще разберат, какво ги питаме.
- Може да са видели нещо--
- Този град е моя дом.
Обичам го.
Доста... спокоен е.
Дори не нося пистолет.
Виждал съм и съм чувал...
за ужасни неща, които стават навън.
И знам, че няма да останем завинаги така сплотени,
и че модерния свят ще дойде при нас все някога...
и ще промени града завинаги.
И когато го видя... знам...
че миналото,
е завинаги загубено.
Сега искам да разбера, кой е направил това.
Но не искам,
да се променят нещата тук.
Знам, че това не е във възможностите на Бюрото,
но не знаех към кой друг да се обърна.
Обадих се, описах им жертвата,
И те казаха, че ще минете.
Може би трябва да погледнете жертвата.
Нямаме лаборатория и морга.
Имам една стаичка, която е достатъчно чиста.
А това е заместника ми, Барни.
- Файф?
Доста е тесничко.
Разбирате ли, всеки говори за случая,
и не исках някой да влезе и да го види.
Можехте да заключите вратата.
Никога не сме заключвали.
Ще плъзнат слухове.
Има следи от всички дефекти при плода познати на науката.
Трябва да поръчам ДНК анализ в криминологията,
но има аномалии свързани...
със синдрома на Ню-Лаксова,
синдрома на Макел-Грубер, атропия на ануса.
Не знам от къде да започна.
От това, че все пак е убийство причината за смъртта?
Не съм сигурна.
Но има следи от пръст в носа и устата,
което значи, че почвата е била вдишана.
Има нещо гнило в Мейбъри.
Представи си, как жените мечатят за бебе...
и тогава природата става жестока.
Какво ли трябва да е преживяла майката?
Очевидно не много, изхвърлила го е като боклук.
Опитвам се да си представя.
- Да не е имало аномалии в семейството ти?
- Не.
Намери си човек с идеално генетично минало...
и с висок толеранс за втори участник...
и си направете едни малки Скъли-та.
- Ами твоето семейство?
- Хммм?
Освен нуждата от отдаденост на семейната връзка...
и тенденцията на отвличаия от извънземни...
свързано с правителствена конспирация,
семейство Мълдър отговаря на критерия за добра генетична основа.
Скъли, това дете вътре е трагедия.
Някои млади родители, вероятно изплашени младежи, са се отървали от нежеланото раждане.
Във всеки случай, това си е убийство на дете,
но не е работа на ФБР.
Но това, което знам за генетичните дефекти, Мълдър,
Това дете не е резултат от нормално генетично оплождане.
Трябва да оставим местните да разследват това.
Тези дефекти, Мълдър, са развиващо се разстройство,
това е мотация от много поколения.
Скъли, Шериф Тейлър спомена, че момчетата от онова семейство...
не са такива дето лесно биха си уредили среща с момиче.
Но спомена също, че на практика те се бракосъчетават само в семейството.
Всички имаме инстинкт за възпроизвеждане--
Така ли?
Има теории, които казват, че нашите тела ...
са машини за гени, които искат да се размножат.
Да, но те нямат сестра.
Майката е мъртва от десет години.
Но ако нуждата породена от този инстинкт е достатъчно силна,
те ще я задоволят по всеки възможен начин.
Жена е родила това дете , Мълдър,
и предполагам срещу волята и.
А отвличанията са работа на Бюрото.
Скъли...
Никога до сега не съм мислил за теб като за майка.
Няма определена причина.
Съвпадат.
- Тази стая им прилича.
- Да, ако можем да ги намерим.
Сигурно са изчезнали, когато са ни видели да идваме.
Ще помоля Шериф Тейлър да издейства заповед за арест на братята,
от местния съдия.
И да провери за изчезнали жени...
и регистрацията на Кадилака.
Ако майката е жива, вероятно са я взели с тях.
Взех описанието и заповед за арест на Джордж Рейман Пиикок,
около 30 годишен,
Шерман Натаниел Пиикок, 26 години,
и Едмон Крайтън Пиикок, 42.
Доклади за изчезнали хора?
Полицай Пастор проверява в момента.
Проверихте ли през последните осем-десет месеца...
за откраднато и изоставено превозно средство,
което би могло да принадлежи на евентуалната жертва?
Видяхме един бял Кадилак в двора на Пиикок.
Има доста такива, Агент Скъли.
Колите се чупят, хората се местят.
Ще проверим за това на сутринта.
Трябва да поспите, Шериф.
И вие Мис Скъли. Лека нощ.
Не мърдай, не мърдай.
Проклятие.
Все още ли искаш да си имаш дом тук?
Не и ако не мога да гледам бейзбол.
Само дано дефектите на раждането не са ти повлияли.
- Лека нощ, Мълдър.
- Лека нощ, мамо.
Мълдър, ключалката ти е счупена.
Тук не е необходимо да се заключваш.
Анди... какво правиш?
Един последен поглед наоколо... преди всичко да се промени.
О, скъпи, идвай в леглото?
- Всичко ще си е тук на сутринта.
Хайде, скъпи.
Анди, какво има?
Скрий се под леглото, отивам за пистолета.
Голяма Американска кола.
Дойдох да му дам докладите... и ги намерих.
Собственика на Кадилака--
намерихме го и говорихме с него в Балтимор.
Свършил му бензина и зарязал колата на път 119.
Другото са доклади за изчезналите хора...
и това дойде от лабораторията снощи.
- Къде са те?
- Те са... вътре.
Гардите му са една голяма рана.
Има парченца дърво останали в кожата.
Все едно са ги нападнали пещерни хора.
Проклятие.
Това са резолтатите от ДНК-то на плода.
Множество деформации, нарушени хромозоми, липса на здрава верига.
Очакваше ли всичко това.
Да, но това тук показва твърде много генни присъствия.
Може да е грешка.
Клетките на детето са съставени от три различни гени.
Три?
Хей, Скъли, ами ако всеки един от братята Пиикок е баща на това дете?
Само един сперматозоит от хиляди от един индивит може да оплоди яйцеклетката,
камо ли от три различни източника.
Ами ако това се дължи на някаква мутация развила се през поколенията?
Това е почти невъзможно,
пък и чйцеклетката трябва да е дошла,
от женски член на семейство Пиикок,
а такива няма.
Във всеки случай,едва ли са избягали далеч от къщата им.
Ще помолим за поткрепление за да ги задържим.
Но това ще отнеме много време. А при тях може да има пленена жена...
Която може да е с рани след раждането.
Кой знае какво са и направили. Мисля, че веднга трябва да отидем там.
Да, но сме по малко. Можем да застрашим жертвата, ако отидем в момента.
И аз ще очаствам.
Така сме трима на трима. А това--
Това ще ни даде предимство.
Приличами на Чък Бронсън.
Чакай малко. Защо--
Защо Пиикок са убили Шериф Тейлър?
Той дори не ги разпитва за детето.
Верочтно са чули за заповедта за арест.
Но откъде са знаели? Той поиска заповедта по телефона.
Освен ако не са ни подслушвали, няма как да разберат?
Ние претърсихме къщата, Скъли. Те не бяха там.
Точно. От къде знаят тогава?
Гладен съм.
Добре. Готов съм.
Добре изглеждаш.
Те идват вече.
Знаех ме че това ще се случи все някога.
Те ща опитат да променят живота ни.
И това, което можем да направим...
е да бъдем готови, готови за тях.
- Да ги накараме да разберат...
че това е нашия дом...
и така ще бъде.
Те са там горе.
Аз ще мина отпред. Униформата ще отвлече вниманието им.
А вие двамата се промъкнете отзад.
Необходими ли са жилетките?
Виждал съм ги да стрелят с мускети.
И не иска да ме одари такава антика.
Пред къщата съм.
На позиция сме.
- Не виждам никого вътре.
- Влизам.
- Пастор, не!
Пастор е мъртъв.
Братята са като озверели животни.
Най възрастния го вкара вътре за да се обеди, че е мъртъв.
Това е сигнал и за другите.
Свидетели сме на пълно животинско поведение.
Човечеството-- си е отмъстило...
на цивилизацията, технологията и информацията,
и е създало почти праисторични същаества,
подчиняващи се само на законите на природата.
Ние сме непознати, които искаме да им отнемем...
шанса им за възпроизвеждане, което всъщност ще направим.
Дори и да сме въоражени,
предполагам, че мястото е пълно с капани.
Да,но можем да опитаме да ги изведем от къщата.
Скъли, не мисли лошо за мен...
но ще ти кажа, че съм малко развалнуван?
Трябва доста ум, за да накараш тези неща да се движат?
Не знам.
Да, това работи.
Трябваше да гледам по често Бейб.
- А мен ме наричат Призрачен.
федерални Агенти! Има ли някой тук?
ФБР! Има ли някой в къщата?
Има ли някой тук?
О, не.
- Махайте се от тук!
- Всичко е наред, мадам.
- Ние сме федерални Агенти. Тук сме за да ви помогнем.
- Махнете се!
- Махнете се!
- Да преместим леглото.
- Махайте се!
- Застопорено е с нещо.
Спокойно, мадам. Всичко свърши.
Искаме да сте в безопасност.
- Искаме да ви отведем вкъщи.
Мълдър, тя вече си е вкъщи.
Това е Г-жа Пиикок. Тя е майка им.
Мълдър, къде тръгна?
Другите сигурно са чули писъците. Ще проверя къде точно са.
Ами тя?
Тя няма да отиде никъде.
Няма да можем да е преместим, Мълдър.
Явно няма да иска да помръдне .
Така изглежда, но може и да не е така.
Тя е съучастник. Може би е подподител.
Това са предположения. Нищо не можем да докажем.
Мисля, че е станало така...
и че Едмун е бащата и брата на другите двама.
Което значи, че когато Едмун е бил дете,
е отгледал другите двама?
Братята убиха трима души, Скъли.
Кажи и и се опитай да я убедиш...
че тя е единствения начин, всичко да се размине без никой да пострада.
А аз ще ги наблюдавам.
Скъли, и внимавай.
Това място е пълно с капани.
Г-жо Пиикок?
Г-жо Пиикок, нуждаете се от незабавна мадицинска помощ.
Агент Мълдър и аз сме тук за да ви помогнем.
Това е нашия дом. Защо не ни оставите?
- Каквато и болка да изпитвате--
- Не изпитвам болка.
Предава се в семейството.
Проверете момчетата, дали не са се наранили.
Ами вие? Какво стана след инцидента?
Дясната ръка трябваше да се отреже.
И седя там до мъртвия ми съпруг.
Момчетата ме доведоха вкъщи...
Погрижиха се за мен както повелява семейната традиция...
още от войната на Северните Агресори.
Правех им закуска винаги.
Те бяха толкова добри момчета.
Г-жо Пиикок, те са убили Шериф Тейлър и неговата съпруга и полицай Пастор.
Мога да кажа, че вие нямате деца.
Може би някога ще научите за гордостта...
любовтта...
когато знаете как децата правят всичко за майка си.
Скъли.
федерален Агент! Въоражен съм!
- Спри или ще стрелям!
Мълдър!
Ще хвана майката!
Къде е другия брат? Едмунд?
Мълдър, виж. Следите по пода.
- Добре, благодаря.
- Проверих навсякъде. И двамата ги няма.
Предупредих всички патрули.
Имат описанието на Пиикок...
и проверяват пътя на всеки 30 мили.
Ще ги хванем.
Мисля, че вече ги хванахме, Скъли.
Там, там. Шерман и Джордж бяха добри момчета.
Трябва да сме горди.
И ти трябва да знаеш, Едмон, Не може Пиикок да бъдат сразени.
Ще има още от нас.
Един ден, ще има още.
А сега трябва да се преместим...
да създадем ново семейство,;
с което да се гордеем.
Да намерим друго хубаво място, което ще наречем наше;
нашия нов дом, чисто нов дом.