Ben-Hur (1959) (Ben Hur - CD2.srt) Свали субтитрите

Ben-Hur (1959) (Ben Hur - CD2.srt)
Алтаир, Алдебаран, отивайте да спите.
Трябва да сте силни и бързи.
Вървете, деца мои.
В Ерусалим ще се състезават срещу най-добрите впрягове
и срещу шампиона на Изтока, Месала, с неговите черни дяволи.
Той не се спира пред нищо, за да победи.
-Месала ще се състезава?
-Да.
Познавал ли си го?
Познавам го.
Очевидно без много да го харесваш.
Хората ми се молят да се появи човек,
който да изведе конете им до победа над Месала.
Ти може да си този човек, човекът,
който ще стъпче арогантността му в пясъка.
Конете ми се нуждаят от водач, достоен за класата им,
такъв, който ще ги води с любов. За него биха надбягали вятъра.
Не ми е възможно.
Жалко.
Помисли. Ще потъпчеш гордостта му,
ще засрамиш този трибун пред хората, които е тъпкал.
Помисли само, да претърпи поражение
и да бъде унизен от евреин!
Знам, че не е възможно.
Това не ти ли топли въображението?
Не отговаря ли на целта ти?
Трябва да се разправя с Месала по свой начин.
И той е да го убиеш.
Виждам това ужасно нещо в очите ти.
Няма значение какво е направил, нямаш право да го убиваш.
Той ще бъде наказан.
Не вярвам в чудеса.
Целият живот е едно чудо.
Защо не приемеш Божието възмездие?
Не вярваш в чудеса.
Веднъж Бог ми проговори в тъмнината
и една звезда ме отведе в село на име Витлеем,
където намерих новородено дете в едни ясли.
Бог живееше в това дете.
Сега вече Той е възрастен човек и е готов да започне делата си.
Затова се върнах тук,
да бъда наблизо, когато Той се появи сред нас.
Той е близко.
Видял е как залязва слънцето тази вечер, също като нас.
Може би стои пред някоя врата някъде или на някой хълм.
Може би Той е овчар
или търговец, или рибар.
Но Той живее
и отсега нататък нашите животи ще носят отпечатъка Му.
Има много пътища към Бога, сине мой.
Надявам се твоят да не бъде много труден.
Готов съм за сън.
Балтазар е добър човек,
но докато всички не станат като него, трябва да сме нащрек.
И да не се отказваме от намеренията си.
Затова те напускам.
Една последна мисъл.
На арената законът не важи.
Много хора умират.
Надявам се да те видя отново.
Финна дамаска коприна.
Финна дамаска коприна.
Естер?
Юда е.
Ти си жив.
Ти си жив.
Какво правиш тук? Какво се е случило?
Аз съм тук.
С теб съм.
Къде е баща ти?
В деня, в който те отведоха, него го затвориха.
Измъчваха го.
Когато се увериха, че не крие нищо, го пуснаха.
Оттогава живеем тук и се крием.
Въобще не сте се връщали в Антиохия?
Не.
Римляните ни взеха всичко. Нямаше за какво да се връщаме.
Къде са майка ми и сестра ми?
Нека му кажа първа.
Татко.
Татко, случи се нещо прекрасно.
Юда Бен-Хур е жив.
Дойде си вкъщи. Той е тук.
Юда.
Юда Бен-Хур.
Скъпи стари приятелю.
Нека те погледна.
Нека те видя.
Да, да. Истина е.
Слава на Бога за милостта Му.
Къде са те?
След онзи ужасен ден,
не се е чула нито дума за тях.
Не е трябвало да си толкова лоялен.
Не ме съжалявай, господарю.
Сега съм два пъти по-голям мъж, отколкото бях.
Това е Малух, моята друга половина. Срещнах го в подземията.
Освободиха ни в един и същи ден.
Малух беше без език, а аз нямах живот в моите крака.
Оттогава аз съм неговия език,
а той моите крака.
Заедно сме един забележителен мъж.
Стари приятелю.
Тя винаги е казвала, че ще се върнеш.
Никога не е губила надежда.
Въпреки че се надявах, не го вярвах.
Виждам, че едничката ти мисъл е да спасиш майка си и сестра си.
Но представи си, че е невъзможно.
Ако една цел не се постигне, по-добре е да си възложиш друга.
Много от богатството ти е запазено, Юда.
Не можаха да ме накарат да им кажа къде е.
Има достатъчно,
за да съберем сили и да купим смъртта на римляните.
Не съм се върнал за това.
Юда, те са мъртви.
Четири години. Никой не може да издържи толкова в подземията.
Кой издържа повече от година в галерите?
Да, истина е.
Юда Бен-Хур.
Ти се върна при нас и ни върна й вярата.
Юда, искам отново да се смея.
-Нека се смеем.
-Ще го правим.
Отново ще има радост в този дом.
Ще празнуваме сред прахта.
Аз ще го взема.
Стояли сме тук преди.
Беше отдавна.
Преди четири години.
Но сега ми се струва,
че сякаш е било вчера.
Когато казвах:
"Ако не беше младоженка, щях да те целуна за сбогом."
"Ако не бях младоженка,
нямаше да се сбогуваме."
Аз не съм младоженка.
Защо не се омъжи?
Баща ми се нуждаеше от мен.
И също...
Все още е на пръста ми.
Казах, че ще го нося, докато срещна бъдещата си съпруга.
Превърна се в част от ръката ми.
Ако Месала разбере, че си тук...
Ще разбере.
Той знае къде са.
И ако разбереш, че...
-Ако каже, че са мъртви...
-На Месала ще му се иска да са живи.
Виждала съм до какво води омразата.
Баща ми пострада заради нея.
Един млад равин казва, че прошката е по-велика,
а любовта по-силна от омразата.
Вярвам в това.
-Естер.
-Юда.
Остани жив.
Стой далеч от Месала.
Щях, ако можех да се откажа от чувствата и мислите си.
Това време още не е дошло.
Камъкът, който падна от покрива тогава, още не е стигнал земята.
Само че този път няма да те пратят на галерите.
Този път ще бъдеш унищожен.
Ще умреш.
Трибуне, подарък от Куинтус Арий. Той очаква да го приемете.
-Консулът е тук?
-Куинтус Арий, младият трибун.
Благодари му и го доведи.
-Не знаех, че консулът има син.
-Той е шампион на голямата арена.
Защо ми носи подаръци?
-Сигурно ще се състезава с теб.
-Виж.
Великолепна е.
От човек, когото никога не съм срещал.
Грешиш, Месала.
Чрез каква магия си получил името на римския консул?
Ти беше магьосникът, Месала.
Ти ме изпрати на галерите.
Когато корабът ми потъна, спасих живота на консула.
Познаваш ли печата му?
Сега се върнах,
както се заклех, че ще направя.
Подаръкът ти е изключително подходящ, млади Арий.
Предлагаш да го изпробвам върху себе си?
Какво стана с майка ми и със сестра ми?
Не е мое задължение да се занимавам със затворниците.
Намери ги, Месала.
Върни ми ги и аз ще забравя в какво съм се клел
с всяко загребване на греблото, за което ме окова.
Аз не съм губернатор. Трябва ми одобрение.
Вземи го.
Ще се върна утре.
Не ме разочаровай, Месала.
Какво е станало с тях?
Изминаха почти пет години. Предполагаш, че са още живи?
Иди в крепостта и разбери, Друсус.
-А ако са мъртви?
-Те са мъртви!
"Мириам, жена. Тирза, дъщеря."
Да, същите. Живи ли са?
Сектор Е,
най-долното ниво.
Втора килия. Тъмничарят там ще знае.
Вода.
Вода.
Пуснете ме!
-Кога си ги виждал за последно?
-Никога.
А съм тук от три години. Но те са живи.
Храната изчезва.
Проказа.
Трябва да се изведат извън града и да се пуснат.
След това ще изгорим всичко от килията.
Има ли някой там?
Там има някой.
Кой си ти?
Не се приближавай.
Коя си ти?
Естер.
Мириам е.
Мириам.
Мириам?
Стой където си.
Върнахте се у дома.
Назад, Естер.
Прокажени сме.
О, Естер.
Тирза.
Естер,
Юда жив ли е?
Да, жив е.
Той е тук.
Къде?
Отиде да ви търси.
Трябва да го намеря и да му кажа.
-Не!
-Ще кажа на баща си.
Не.
Не казвай на никой.
Ние отиваме в Долината на Прокажените.
Няма да се върнем.
Юда трябва да знае.
Не.
Моля те.
Не можах да видя лицето му.
Променил ли се е?
Не, не се е променил.
Не се е променил.
Ти го обичаш, Естер.
Обещай ми,
в името на любовта си към него,
че никога няма да му кажеш, че си ни виждала.
Никога ли няма да узнае?
Нека ни помни такива, каквито бяхме.
Обещай ми.
Няма на какво друго да се надявам.
Само на това.
Обещавам.
Доволна съм.
Чакайте.
Месала ще разбере. Сигурен съм в това.
Моля се на Бог да са живи и Месала да ги освободи.
Ще ги освободи.
Той иска да оцелее.
Не може да ги освободи, Юда.
Какво искаш да кажеш?
Аз ги видях.
Видяла си ги?
Къде?
Кога си ги видяла?
Те бяха мъртви.
Бяха мъртви.
Кога?
Кога? Кога?
В затвора.
Когато чаках за новини от баща ми.
Защо не ми каза?
Не можех да ти кажа.
Дори на теб, татко.
Боях се, че ако видиш Месала...
Юда, дойде краят на твоето търсене.
Свършено е.
Свършено?
-Юда.
-Свършено ли?
Юда, забрави, забрави за Месала. Върни се в Рим.
Благородници.
Офицери.
Защитници на великата Римска империя,
мога ли да вляза?
Разбира се, шейх.
Оказвате ни неочаквана чест.
Благородният трибун е много учтив.
А сега,
въпросът, който се питате:
Защо съм тук?
Както знаете, аз обичам да залагам.
Състезанието наближава.
Аз изправям белите си коне срещу непобедените черни на трибуна.
Залагам на моите бедни коне.
Без ограничения?
-Запиши ме пръв!
-И мен!
-При какво съотношение?
-Момент,
скъпи участници в далечни военни маршове.
Може ли първо да седна?
Сядай. Колко ще заложиш?
-Нека си каже условията.
-Направете място на арабина.
Стол, по-бързо.
Благодаря.
-Сега.
-1000 денарии.
-2 000!
-Участвам!
Духът ти е висок, но не бъди нетърпелив. Има време.
Първо съотношението.
Трибунът е печелил много пъти. Съотношението го показва.
Какво ще кажете?
Две към едно.
Благородни римляни, мъже от Тибър,
къде е куражът, който направи от Рим властелин на света?
Ще получа по-добро съотношение на всеки уличен пазар.
Три към едно.
Нека не се пазарим. Да бъдем честни.
За четири години трибунът е спечелил четири пъти.
-Ако сме честни...
-Само за момент.
Знаем, че имаш добри коне, но кой ще ги води?
Не ви ли казах? Много съм небрежен.
Принцът на Хур.
Юда Бен-Хур.
Принцът на Хур?
-Пратиха го на галерите отдавна.
-Върна се.
Върнал се? Невъзможно.
Божественият Тиберий прояви милост както винаги.
Е?
Никой ли няма да заложи на трибуна срещу един евреин, бивш роб?
Може би направих грешка, като дойдох.
Вие, трибуне,
ще ми дадете ли четири към едно?
Четири към едно.
Добре.
Четири към едно, шейх. Разликата между римлянин е евреин.
Или арабин.
Смело казано.
Сега да уточним сумата на облога. Аз ще заложа...
Хиляда таланта?
-Хиляда таланта?
-Да, хиляда таланта.
Разбира се, ако е твърде много...
Нека са хиляда таланта.
Съгласен.
Погрижи се добре за тях. Те си го заслужиха днес.
Вие сте добри създания.
Ако хората бяха така добри...
Помни, Алтаир,
девет обиколки на арената.
Алдебаран.
Ригел, чу ли?
Девет живота за живеене.
Мой бърз приятелю.
Няма нужда да печелиш първата обиколка.
Спечели последната.
Няма да можеш да я спечелиш сам. Ще трябва да чакаш другите.
Здрави Антарес.
Като скала си.
Ти ще бъдеш нашата опора.
Мислех, че няма да обичат друг, както обичат мен.
Те ме приеха в семейството си.
Починете добре, звезди мои.
Утре отиваме в града.
Ако победиш Месала пред очите на новия губернатор,
новината бързо ще попари римския свят.
Пилат Понтийски е тук?
Да, и е готов да ни тъпче с подметките си.
Ще го накараш да види какви мъже ражда тази земя.
Знам само, че ще се състезавам срещу Месала.
Внимавай с хомота.
Отпусни този ремък.
Боже, прости ми, че търся отмъщение, но пътят ми е начертан.
В Твоите ръце оставям живота си. Постъпи с мен според волята Си.
Звездата на Давид.
Да блести както за твоите, така и за моите хора,
и да заслепява очите на Рим.
Готови са.
Спокойно, момичето ми.
Номер пет.
Къде е номер пет?
Това е денят, Юда. Всичко ще се реши между нас.
Да, това е денят.
Виж, той кара гръцка колесница.
Юда, внимавай. Не го допускай близо до себе си.
Слава на Юпитер. Донеси ми победа.
Не разваляй редицата! Стойте си по местата!
Формацията е добра. Хубава линия.
Граждани,
приветствам ви на тези игри от името на император Тиберий.
Ние ги посвещаваме на славата
и величието на Рим,
от който всички вие сте част.
Нека да почетем тези, които ще се състезават днес.
Те са дошли от Александрия,
Месина,
Картаген,
Кипър,
Рим,
Коринт,
Атина,
Фригия
и Юдея.
Този, който победи, получава короната на победата.
Състезанието започва.
Да живее Цезар!
Хайде, моите деца, хайде!
Римска свиня!
Поздрав.
Велика победа.
Ти си истинският бог за хората
в този момент.
Позволи ни да те боготворим.
Аз коронясвам техния бог.
Ще пратя да те повикат. Имам съобщение от Рим.
Желая ти дълъг живот, млади Арий, нека те съпътства добрият разум.
Не можем да чакаме, трибуне.
Той ще дойде. Ще...
Не можем да чакаме повече.
Той ще дойде!
Ще дойде!
Пратих да го повикат, ще дойде.
Ако искаш да живееш, трябва веднага да се залавяме за работа.
Разбираш ли?
Да ми отрежете краката?
Още не. Нека първо да го видя.
Няма да го приема с половин тяло.
Не!
Казах ти, Друсус. Казах ти.
Ето го.
Триумфът е пълен, Юда.
Състезанието е спечелено. Врагът унищожен.
Не виждам враг.
Какво мислиш, че виждаш?
Смазаното тяло на едно животно?
Пред теб има още достатъчно от мъжа, който мразиш.
Нека ти помогна.
Мислиш, че майка ти и сестра ти са мъртви.
И че състезанието е спечелено.
Не е спечелено, Юда.
Те не са мъртви.
Къде са?
Къде са те?
Къде са?
Търси ги
в Долината на Прокажените,
ако можеш да ги познаеш.
Продължава.
Продължава, Юда.
Състезанието...
Състезанието не е свършило.
Има ли пътека за слизане?
Ти да не си луд? Стой далеч от това място.
Човече.
Търся две жени, майка и дъщеря.
Тук има много жени.
От семейството на Хур.
Ние нямаме имена тук.
За тях?
-Защо ми каза, че са мъртви?
-Така искаха те.
Не бива да се предава доверието им. Ти би ли направил това за тях?
Да не ги виждам?
Те идват.
Обичай ги по начина, по който те искат да са обичани. Не ги гледай!
Все едно никога не си идвал тук. Моля те!
Юда добре ли е?
Щастлив ли е?
Да, добре е.
Можете да сте спокойни за него.
Той е добре, Мириам.
Нека Бог е с теб.
Тръгнаха си.
Можем да се връщаме.
Къде да се връщаме?
Юда, те имат едно едничко щастие.
Да мислят, че ги помниш такива, каквито са изглеждали преди,
и че си живееш живота.
Забрави за това тук.
Да забравя?
Те все едно са погребани живи.
-Какво можеш да направиш?
-Да върна нещата назад.
Как си могла да ги оставиш да дойдат тук? Трябва да ги видя.
Не, Юда, моля те! Юда!
Помисли. Те ще се съсипят, ако те видят.
Той е тук. Аз Го намерих. Детето е станало мъж.
А мъжът, аз знам това, е Божият Син.
Обещанието излезе вярно.
Щастливец си, Балтазар. Животът ти даде отговор.
Животът получи отговор.
Отговор от Бога.
Ела с мен.
Когато римляните ме водиха към галерите,
жаждата едва не ме уби.
Един мъж ми даде да пия вода.
Така оцелях.
Щеше да е по-добре за мен, ако я бях излял в пясъка.
Не.
Още съм жаден.
Ела и слушай.
Имам си работа с Рим.
Настояваш на смъртта.
Довиждане, Юда.
Пратили сте да ме повикат?
Надявам се това да е добър завършек на твоята победа.
Има съобщение от консула, твоя баща.
-Аз го почитам.
-Вече можеш да почиташ и себе си.
Станал си гражданин на Рим.
Нищо ли няма да кажеш?
Току-що идвам от Каменната долина,
където майка ми и сестра ми ще останат до последния си ден.
Те са прокажени и лишени от надежда по волята на Рим.
Чух за това. Има голяма вина в случая, за което съжалявам.
Тяхната плът е и моя, Пилате. Тя вече носи белега на Рим.
Месала намери смъртта си заради това, което стори.
Злото не бе извършено от Месала. Аз го познавах добре.
Преди жестокостта на Рим да отрови кръвта му.
Рим съсипа Месала, така както съсипа и моето семейство.
Където има голям държавен апарат или военна мощ,
или голямо чувство на състрадание,
грешките също са големи.
Ние се развиваме и узряваме чрез грешките.
Рим казва, че иска да присъедини живота ти към неговия.
Чуват се и други гласове.
Например този на Арий, който те чака в Рим.
Ще говоря от негово име Той би казал
да не се разпъваш в сянката на старото си недоволство
или невъзможна преданост.
Идеална свобода не съществува.
Един възрастен познава света, в който живее.
И в момента този свят е Рим.
Млади Арий, сигурен съм, че ще го избереш.
Аз съм Юда Бен-Хур.
Като кръстосвам този под, ти говоря като на приятел,
така както бих говорил с Арий.
Но когато се изкача по стълбите, се превръщам в ръката на Цезар,
готова да смачка тези, които оспорват властта му.
Има твърде много амбициозни мъже,
които се изправят срещу управлението на Рим.
Ти се превърна в герой за тези хора.
Те гледат към теб, към своя истински бог, както те нарекох.
Ако останеш тук, ще се окажеш част от тази трагедия.
Аз вече съм част от тази трагедия.
Върнете това на Арий.
Уважавам го твърде много, за да продължавам да го нося.
Дори в името на Арий няма да мога да те предпазя
от нещастие, ако останеш тук.
Ти си твърде голяма заплаха.
Напусни Юдея.
Предупредих те.
Боях се, че никога няма да се върнеш,
страхувах се за теб.
Но те виждам отново.
Баща ти ме чака.
Къде е той?
Какво ще правиш?
Почини си, поспи.
Нека поне за няколко часа в главата ти настъпи мир.
Мир?
Мир и любов.
Мислиш, че аз не копнея за тях като теб?
Къде ги виждаш?
Ако можеше да чуеш този човек от Назарет.
Думи на Балтазар.
Той е повече от това.
Гласът му се чуваше с такава яснота.
Беше повече от глас.
Той беше повече от човек.
Каза: "Блажени милостивите,
защото на тях ще се показва милост.
Блажени миротворците,
защото те ще се нарекат Божии чеда."
Божии чеда?
В онази мъртва долина, в която ги оставихме?
Всеки човек в Юдея е нечист и ще остане такъв,
докато не махнем от телата си мръсотията,
която ни носи тиранията.
Живот тук няма да има, докато не измием тази страна.
-С кръв?
-Да, с кръв!
В живота съществува закон.
Кръвта ражда кръв, както от кучето се ражда куче.
Смъртта поражда смърт,
а от хищника се ражда хищник.
Но гласът, който чух днес на хълма, каза:
"Обичайте неприятеля си.
Правете добро на тези, които ви използват."
Всички, които се родят на тази земя, ще страдат като нас.
Както ти ни караш да страдаме.
Нищо ли няма да споделим заедно?
Дори любов?
Аз не мога да си поема дъх,
без да те почувствам в сърцето си.
Но знам,
че всичко, което ще правя оттук нататък,
ще ти донесе по-голяма болка от тази, която си изпитала.
По-добре не ме обичай.
Аз обичах Юда Бен-Хур. Какво стана с него?
Ти се превърна в това, което искаше да разрушиш,
злото замести друго зло. Омразата те превърна в камък.
Ти се превърна в Месала.
Аз те загубих, Юда.
Не се приближавай.
Какво правиш тук?
Дойдох тук снощи и ви чаках.
Чаках цяла нощ. Какво се е случило?
Къде е Тирза?
Остави храната.
Ще дойда по-близо. Не се бой.
-Какво правиш?
-Не се бой.
Аз Го слушах отново, човекът от Назарет.
Ако Бог е говорил с думи, те са във всичко, което Той казва.
Няма да понеса, ако вие никога не познаете
тази спокойна ръка, с която иска да ни докосне.
Той отива в Ерусалим. Там ще Го намерим.
Доведи Тирза и ще отидем да Го намерим.
Тирза умира.
Остави храната и си върви.
Юда е.
Защо си му казала?
Да, Юда, да.
Не се приближавай, моля те. Недей, за Бога.
Майко.
Чакай, майко.
Нека говоря с теб.
Моля те.
Не се приближавай.
Не, Юда. Синко, недей.
Майко, нека видя Тирза.
Тирза умира.
Юда, ако те видят Исус от Назарет, ще разберат,
че животът е вечен
и че не бива да се боят от смъртта, ако вярват.
Ще ги заведа при Него.
Не!
Не, за Бога!
Не, не, скъпи сине.
Майко,
къде е Тирза?
Юда, недей.
Не, Юда.
Не бива да ходиш при нея, синко.
Моля те.
Скъпи сине.
Страхувам се.
Напразно.
Светът е повече от това, което знаем.
Тирза, Юда е.
Не, Юда.
Милостиня за слепия.
Милостиня за слепия.
-Защо са пусти улиците?
-Те отидоха на процеса.
Процес ли? Чий процес?
На младия равин от Назарет. Те искат смъртта му.
-Това не може да е вярно.
-Милостиня?
Какво е направил?
Нищо, за което да знам. Помогнете на слепеца.
Помогнете на слепеца.
-Вижте, прокажени!
-Прокажени!
Махайте се! Вървете си!
Махайте се!
Прокажени! Прокажени!
Как е възможно това?
Аз познавам този човек.
Ще Му помогне ли някой?
Пожалете Го.
Имайте милост.
Дори в болката Си
изглежда така спокоен.
Погрижи се за тях, Естер.
Трябва да се връщаме.
Доведох ви тук,
като се надявах...
Не си се провалила, Естер.
Да живее еврейският цар!
Ето докъде те доведе твоето търсене, Балтазар.
Той ми даде вода
и кураж да живея.
Какво е направил, за да заслужи това?
Прие греховете на хората за Свои.
До края си Той твърдеше, че е роден
в онази ясла,
където Го видях за пръв път.
Поради тази причина Той се появи на света.
За да намери смъртта си?
Това е начало.
Живях твърде дълго.
Все едно Той носи на кръста си
болката на целия свят.
Толкова е страшно, а защо
мен вече не ме е страх?
Сянката на буря.
Странна тъмнина,
а все още е ден.
Животът Му изгасна.
Какво е това?
Нещо ме раздира.
Боли ме.
Чувствам го.
Видя ли си ръката?
В момента преди да умре
аз Го чух да казва: "Отче, прости им,
те не знаят какво вършат."
Дори тогава.
Дори тогава.
И аз почувствах как гласът Му отне меча от ръката ми.
КРАЙ