Futurama - 1ACV11 - Mars University (1999) Свали субтитрите
-За кой е?
-За мен.
Още една добре свършена работа.
Не. Трябва ми в моят офис на Марсианския Университет.
Това е експеримент чрез, който мога да получа Нобелова награда.
-В каква сфера?
-Не ме е грижа. Заплащането е едно и също.
-Опасно ли е?
-Не, разбира се.
Да потегляме!
>>
Марсиански Университет
Чудна работа. През 20-ти век. . .
. . .си нямахме на представа, че на Марс има университет.
По това време, Марс беше просто тъмна, необитаема пустош.
Същото, като Факултето, единствената разлика е, че след време Марс стана обитаем.
. . .когато университета беше открит през 2636г.
Навсякъде бяха засадени нормалната за колежите зеленина: канабис, бръшлян, джанки..
След това планетата беше изяло променена.
-Безопасно ли е да се диша?
-Разбира се.
А ето тук е библиотеката Уонг.
Има най-голямата колекция от литература в западната Вселена.
Диск първи - Сапунки Диск втори - Не-сапунки
Ей, това е от епохата на моето братство. . .
. . .Епсилон Ро Ро.
Ти си завършил колеж?
Разбира се.Аз съм Бендър(извивач) Завърших колежът за извиване. .
-Каква ти беше втората специалност?
-Американската-робо история.
Ти ли си дезинфектора на глави на лос?
Не. Всъщност, аз съм Епсилон от едно време.
-Горе-долу добре. Хайде влизай.
-Благодаря! Вземи си и пръста.
Най-големите пичове са в това братство.
Мат на 143-тия ход.
Ами? Пак ме победи!
Мале! Задръстеняци!
Аз съм Скоростната Кутия, президент на сдружението.
Това е Мазньо, а това Дебелия.
Вие се загубеняци. Аз съм Бендър.
Бендър от щата Бендър? Еха! Ти си легенда тук!
Една вечер си изпил бъчонка, точно насред колежа. . .
. . .и си затворил 58 човека да зубрят в телефона кабина.
Да, е, доста от тях бяха деца. Както и да е, трябва да тръгвам.
Чакай, ние сме най-некадърното братство в колежа. И Къци прави по-яки купони.
Остани и ни научи как да станем гъзари.
Добре, но ще имам нужда от 10 бъчонки бира, непрекъснато въртене на електронна музика. . .
. . .и копие на правилника на колежа - ще я пренапишем и изпълним.
Мале, мале, мале!
Казвам ви, това място ми напомня за времето, когато аз бях в колеж.
Пристъпете напред! Кой иска да научи физика?
Дръж постоянно ръцете си в колата.
Добрия стар Колеж по Приключенията. Най-якото е!
Не ме разбирай погрешно, Фрай, но ти не изглеждаш образован.
Така ли?
Чети и плачи. Аз съм дипломиран студент.
Всеки знае, че през 20-ти век колежите са били доста скъпи места за погубване на младежта.
Вярно е. По сегашните стандарти, завършилите колеж тогава са интелигентни колкото четвъртокласниците сега.
Какво?! Това не е честно.
Заслужавам същото уважение което завършилите от другите колежи получават.
Боже, ще постъпя в Марсианския Университет и ще го завърша отново!
-Въздух няма да си поемеш от двойки.
-Благодаря за доверието.
Ей, съученико! Какво ще избереш?
Не знам. Ей, професоре, какво ще преподаваш?
Същото, което преподавам всеки семестър: математика на квантовите неутрализирани ядра.
Измислих това име за да не се осмеляват студентите да го избират.
Синхронично калорична математика . Там съм!
Стига де, не знам как да преподавам. Аз съм професор.
Ще се видим в клас!
Това ще бъде велико.
-Бинго
-Майчице!
О, да. Някой е бил непослушен компютър.
Земи тоя демидж!
Ето пак! Вие разрушихте помещенията на нашата прислуга. С все прислугата!
Този път, Роботската Къща прекали!
Не думай!
Доста е добре за единична. Две бюра, два стола, двойно легло.
-Кълвач?
-По-скоро твоя съквартирант.
Няма лошо. Екстра даже.
Влизай бе брат!
-Какво по дяволите?
-Горното легло си е мое!
Съквартиранта ми е маймуна?
Великолепно умозаключение! Правиш чест на твоя народ.
-Виждам запознали сте се с Гюнтер.
-Вие се познавате?
Той е моя експеримент, супер секретното същество, което беше в миризливата щайга
Предпочитам да живея в щайгата отколкото да деля стая с тоя царвул.
-Какво го кара да говори?
-Има генетични промени?
О стига, това са абсурдни, научно фантастични дрънканици.
Интелигентността на Гюнтер се крие в неговата електрическа шапка.
Нейните аромати след въздействието на слънчевата дупка възпроизвеждат познавателна радиация.
Губиш си дъха напразно. И думичка не е разбрал.
Разбрах думата "шапка".
Спри! Подредих така нещата, че вие да станете съквартиранти поради причината:
Ще трябва да помня един телефонен номер. Ръкостискане. Гримиране.
Искаш ли бананче?
Не ям банани. Предпочитам банан- ароматно парче енергия произведено във ферма.
Не те харесвам.
Няма по лесно.
Добре дошли в историята на 20-ти век.
Погледнете в ляво, после в дясно, после в другите 9 посоки.
Един от 12-те от вас няма да премине класа.
Скука. Хайде да чуем за Леонардо Ди Каприо.
Предупреждавам ви:
Единствения начин да имате 6ца е да сте живели през 20-ти век.
Воала!
Какво казвахте г-н Фрай?
Аз идвам от 2-ти век. Питайте ме каквото и да е.
Кое устройство изобретено през 20-ти век. . .
. . .позволява на хората да долавят програми в собствените им домове?
Това го знам.
Как му се викаше? Самсунг!
По скоро мисля, че е отговора е "телевизор".
Много добре, г-н Гюнтер.
Еха. Умен и сладък.
Това, което ми харесва да съм декан. . .
. . .са покоят, спокойствието и уважението, които получавам.
За какво е всичко това?
Учениците от Роботската Къща са тук.
Роботската Къща.
-Здрасти, декан, хубав е тоя макет.
-Стой далече от него!
Вие роботите сте срама на университета.
Всеки път, когато прозвучи алармата, Роботската Къща.
Когато ликьорения магазин на колежа е ограбен, Роботската Къща.
-Когато човешки труп е осквернен...
-Това мога да го обясня.
Това е достатъчно!
Отсега нататък, Роботската Къща е на пробен период!
-Не е честно!
-Майка ми ще ме убие!
Трябва да отново да се върна къ нещо. . .
. . .което ме подържа разумен последните осем години: макетът на корабчето ми.
Дебел! Недей!
Когато се изнервя, огладнявам.
Чупете се!
Роботската къща!
Криси, изглежда с теб доста си допадаме.
Ако си свободна, бих те придружил до някое мотелче?
Не, дори и ако беше последния човек на Марс.
Здравей! Обичаш ли банани?
Имам й номера! Кво ще кажеш сега за бананите?
Следователно, чрез процес на отстраняване. . .
. . .електронът трябва да има вкус на семка от грозде.
-Съжалявам. Успах се.
-Чак до 17 часа ?
Маймуната не ми дава да спа по цяла нощ с нейните непрекъснати размисли.
Размишлява и размишлява, опитва се да ме накара да изглеждам, като идиот.
Не бъди завистлив.
Без неговата шапка, едва ли би бил по умен от теб.
-Мразя го тоя мишок!
-Той е най-важният ми експеримент.
Ако не спрете да се карате, ще кастрирам и двама ви.
Това ще го научи.
Бих желал да ви представя моите родители, Лео и Инес.
Много се радвам, че приехме Еми. . .
. . .в замяна на вашето щедро спонсорство.
-Колко още трябват за Фай Бета Капа?
-Колко имате?
Съжалявам, че закъснях. Трябваше да поучим малко...с Криси.
Радвам се, че си успял Гюнтер, защото в чест на Родителския уикенд. . .
. . .имам специална изненада за теб.
Мамо! Татко! Какво правите тук?
Толкова е унизително!
Ей такива маймуни обичам!
Какво казвате? Искате да излезнете?
Недей! Спри!
Виж ти.
-Какво толко намират в нас?
-Милостиви Боже! Наобиколили са декана!
Защо не се присъединиш към тях на полилея? Ще ви снимам.
Изглежда купон е към своя край.
Викам да намерим поле за изява на Дебелия, Бирфеста би бил перфектен!
Това ще ми е първия път. Много съм изнервен.
Роботската къща!
Бяхте жестоки с Гюнтер. Доста клиширано звучи. . .
. . .но разбрахме днес, кой всъщност е истинското животно.
Тия на полулея?
Внимавай! Той е въоръжен!
Оставете ме сам.
Какво става? Мислех, че не обичаш банани.
Разбира се, че обичам. Доста се постарах да го прикрия. . .
. . .но виждайки моите родители да се държат по този начин. . .
. . .разбрах, че аз съм просто примитивно четириного.
Не всички тръгват по пътя на своите родители.
Виж ме мен. Моите родители са били почтени, трудолюбиви хора.
Освен това, ти не си като другите маймуни. Ти имаш шапката.
Е, и какво? Смисъл, супер, изглежда жестоко, и ме прави умен.
Но не ме прави щастлив.
Толкова е тъжно. Дори и не знаех, че маймуните могат да плачат.
Не могат. Шапката го прави отново!
Ако си толкова нещастен тук, вероятно трябва да се завърнеш в джунглата.
Джунглата.
Не мога да причиня това на професорът. Аз съм експериментът, който ще му донесе печалба.
Той ми е, като баща.
Той не е твой баща. Оня в купата с пунша беше баща ти.
Виж го само. Гордея се с него.
Благодаря, професоре.
-Не с теб.
Ех, винаги съм се опасявал, че може да избяга по този начин.
Защо? Защо?
Защо не счупих краката?
Ех, горкия Гюнтер.
Значи е избяга посред изпита?
Опасявам се, че е така.
Единствено, което ми остави е хартия омазана с изпражнения. Той се привърза към Фрай.
Явно е разбрал, че съм прав, като му казах да се върне в джунглата.
Какво си му казал? След като прекарах месеци в промиването на мозъка на една маймуна?
Ти беше този, който се опита насила да го направи човек, но той е животно.
Дивото му принадлежи, или циркът триколките.
Ето това е забавление.
Но за Гюнтер беше по добре да е интелигентен. Кажи му, Лила.
Предпочитам да страня от това. Ето моето мнение.
Това, което трябва да направим е. . . .
-Какво?
-Казах да отидем в джунглата. . .
. . .и да оставим Гюнтер да реши.
Какво?
Всички сте запознати с правилата. Братството, което спечели става глава на Гръцкия съвет.
При положение, че това братство е в изпитателен период...
. . .то той ще бъде прекратен.
И аз ще бъда принуден, като изпълняващ ролята на главен съдия да ги наградя.
Май, май няма да е Роботската къща.
Вашата толкова е толкова добре проектирана, колкото сте и вие.
Това беше добро, Чет.
Така ли? Гледайте само!
Е, никога!
Братства, пригответе се.
Джунглата на Марс изглежда точно, като тази на Земята.
Джунгла на Земята?
Забелязвам движение там горе. Мисля, че е той.
Отдръпнете се!
-Опа.
-Няма се плашиш.
Скоро ще ги пусне успокоителното и ще бъдат добре.
Ето го нашия човек.
Професоре, предложи на Гюнтер шапката. Фрай, ти му предложи банана.
Той ще избере дали иска да е интелигентен или глупаво животно.
-Гюнтер, вземи шапката.
-Не, бананът! Бананът!
Имайки на предвид философските и метафизическите подразделения...
Банана! Банана!
Какъв е този звук?
-Бендър, сигурен ли си, че това е пряк път?
-Не толкова сигурен, колкото бях преди един час.
И победителят е. . .
. . .Роботската къща?!
Слава богу, че дънерът е здрав.
Сложи шапката, Гюнтер! Ти си единствения, който може да ни спаси!
Тъпа маймуна.
-Не там!
-Продължавай да опитваш!
Еврика! Шапката пасва на главата! Толкова е очевидно сега!
Помогни ни, Гюнтер!
Боже, мой! Задръжте малко! Трябва да направя някой изчисления!
Ясно!
Хванете се!
-Спасени сме!
-Благодарни сме ти, Гюнтер!
О, не! Побързай, Гюнтер! Изкачи се по лиана. Все още можеш да се спасиш.
Защо по дяволите? Няма за какво да живея.
Бях ужасен гений.
Като маймуна, бях толкова тъп, че пробвах да нося шапка на задника си.
Няма място за мен на този свят.
Макар че, от друга страна. . . .
Ех, бедната, сладка маймунка.
Е, нека да отидем да го приберем. Няма смисъл да го оставим на произвола.
-Гюнтер, ти си жив!
-Предполагам шапката е поела удара.
Работи на половината си възможност. Но мога да я оправя.
Не, почакай! Така ми харесва! Всъщност се чувствам някак си. . .
. . .щастлив.
Нали трябваше да си супер интелигентен?
С нея, напрежението ми беше в повечко.
Искам да бъда умерено интелигентна, която носи костюм.
Тъй, че се местя в Икономическия !
Не!
Хайде, всички! Купон с бъчонки в Роботската Къща!
ФРАЙ ЗАВЪРШИ УСПЕШНО
И СЕ ВЪРНА КЪМ СВОЯТА БЕЗКРАЙНА РАБОТА
ГЮНТЕР СТАНА ПРЕУСПЯВАЩ БАСКЕТБОЛИСТ А СЪЩО ТАКА И ШЕФ НА ЕВРОКОМ
ДЕБЕЛИЯ ХВАНА ВИРУС В КРЪЧМЕТО И ТРЯБВАШЕ ДА СЕ РЕСТАРТИРА
ЛИЛА СИ УРЕДИ СРЕЩА С ДЕКАНА ВЕРНЪН, НО ПОВЕЧЕ НЕ Й СЕ ОБАДИХА
ТОЙ СИ СВЪРШИ РАБОТАТА, БЕНДЪР ОТКРАДНА ВСИЧКО СТОЙНОСТНО
ОТ РОБОТСКАТА КЪЩА И ИЗБЯГА