Beauty And The Beast (1991) Свали субтитрите
един млад принц, който живеел в блестящ замък.
Въпреки че имал всичко, което сърцето му желаело...
принцът бил разглезен, себичен и груб.
Но тогава, през една зимна нощ...
една стара просякиня дошла в замъка...
и му предложила една единствена роза...
в замяна на подслон от жестокия студ.
Отвратен от парцаливата й външност...
принцът се надсмял над подаръка и изгонил старата жена.
Но тя го предупредила да не се подлъгва от външния вид...
защото красотата идва отвътре.
И когато той отново я отпратил, грозотата на старата жена се стопила...
и разкрила красива чародейка.
Принцът опитал да се извини, но било твърде късно...
защото тя вече била видяла, че в сърцето му нямало любов.
И като наказание, тя го превърнала в отвратителен звяр...
и хвърлила мощно заклинание над замъка и всички, които живеели там.
Засрамен от чудовищния си вид...
звярът се скрил в своя замък...
с вълшебно огледало като негов единствен прозорец към околния свят.
Розата, която тя била предложила...
всъщност била омагьосана роза...
която щяла да цъфти до 21-ата му година.
Ако той успеел да се научи да обича друга...
и да спечели нейната любов докато падне последното венчелистче...
тогава магията щяла да бъде развалена.
В противен случай, той щял да бъде обречен...
да остане звяр за вечни времена.
И докато годините минавали...
той изпаднал в отчаяние и изгубил всякаква надежда...
защото кой би могъл някога да се научи да обича звяр?
{c:$005F40EE}КРАСАВИЦАТА {c:$00C5BCBC}и ЗВЯРЪТ
Малък град това е малко село
Всеки ден като предишния
Малък град, пълен с малки хора
Събуждащи се, за да кажат
Ето го пекарят с неговия поднос както винаги
Продава все същите кифли и хляб
Всяка сутрин едно и също
От сутринта, в която пристигнахме
В този дребен провинциален град
- Добро утро, Бел.
Добро утро, мосю.
- Накъде си тръгнала?
Към книжарницата. Току-що прочетох най-прекрасната история...
за едно бобово стъбло и един великан и...
- Хубаво.
Мари, хлебчетата! Побързай!
Вижте, ето я Момичето е странно, без съмнение
Отнесена и разсеяна Не можете ли да видите?
Никога част от тълпата
- 'Щот в облаците й е главата
Няма спор, че е чудато момиче тази Бел
Бонжур!
- Добър ден!
Как е семейството ви?
Бонжур!
- Добър ден!
Как е жена ви?
Трябват ми шест яйца
- Това е твърде скъпо
Трябва да има повече от този провинциален живот
А, Бел!
- Добро утро.
Дойдох да върна книгата, която взех назаем.
- Свърши ли я вече?
О, не можах да я оставя. Имате ли нещо ново?
Не и от вчера.
Всичко е наред. Ще заема тази.
Тази? Но вече си я чела два пъти!
Ами, тя ми е любимата! Далечни места...
дръзки битки, магии, предрешен принц.
Ако я харесваш толкова много, твоя е.
Но, сър!
- Настоявам.
Ами благодаря ви. Много ви благодаря.
Вижте, ето я Това момиче е толкова чудато
Чудя се дали се чувства добре
Със замечтан, отнесен вид
- И поглед забит в книгата
Каква загадка за останалите от нас е Бел
О-о!
Не е ли невероятно?
Това е моята любима част
Защото, виждате ли,..
Тук тя среща очарователния принц
Но няма да разбере, че това е той
Чак до трета глава
Не е чудно, че името й значи "красота"
Хубостта й е несравнима.
Но зад тази красива фасада се опасявам, че е доста странна
Много различна от останалите от нас
Тя изобщо не е като нас
Да, различна от всички нас е Бел
Супер! Не пропусна нито един изстрел, Гастон!
Ти си най-великият ловец в целия свят!
- Знам.
Няма на света звяр, който може да ти устои...
или момиче, ако става на въпрос.
- Вярно е, Лефу.
И съм си набелязал онова.
Дъщерята на изобретателя?
- Тя ще бъде!
Щастливото момиче, за което ще се оженя.
- Но тя е...
Най-красивото момиче в града.
- Знам, но...
Това я прави най-добрата!
А аз не заслужавам ли най-добрата?
- Ами, разбира се! Имам предвид заслужаваш я!
Още от момента, в който я срещнах и видях
Аз казах, че тя е великолепна И почувствах
Тук в града само тя
Е красива като мен
Затова аз правя планове да ухажвам и да се омъжа за Бел
Вижте, ето го не е ли мечта
Мосю Гастон О, той е толкова мил
Успокой се, сърце Едвам дишам
Той е такъв висок, тъмен, силен и красив грубиян
Бонжур!
- Добър ден!
И това наричате бекон?
- Какво хубаво грозде
Малко сирене
- Десет ярда
Извинете ме
- Ще взема ножа
Моля ви, пуснете ме да мина
Този хляб е баят
- Тези риби миришат
Мадам греши
Трябва да има повече от този провинциален живот
Само гледайте, ще се оженя за Бел
Вижте, ето я, момиче странно, но и специално
Много чудата госпожица
Жалко и греховно е, Че тя някак не си е на мястото
'Щот тя наистина е чудато момиче
Красавица, но чудато момиче Тя наистина е чудато момиче
Тази Бел
Здравей, Бел.
- Бонжур, Гастон.
Гастон, може ли да си получа книгата, ако обичаш?
Как можеш да четеш това? Няма картинки!
Е, някои хора използват въображението си.
Бел, крайно време е да си вдигнеш носа от книгите...
и да обърнеш внимание на по-важните неща.
Като мен.
Целият град говори за това.
Не е правилно една жена да чете.
Скоро започва да мисли, и да й идват идеи.
Гастон, ти определено си първобитен.
- Ами, благодаря ти, Бел.
Какво ще кажеш двамата с теб да се разходим до таверната...
и да разгледаме трофеите ми?
- Може би някой друг път.
Какво й става?
- Тя е луда!
Той е великолепен!
Моля те, Гастон, не мога. Трябва да се прибера и да помогна на баща ми.
Довиждане.
Този луд старчок! Има нужда от всичката помощ, която може да намери.
Не говори така за баща ми!
Да! Не говори така за баща й!
Баща ми не е луд! Той е гений!
Тате?
- Как по дяволите стана това?
По дяволите!
- Добре ли си, тате?
А-аз съм... почти съм готов да се откажа от тази купчина боклук.
Винаги казваш така.
- Този път наистина го мисля!
Никога няма да накарам тази глупава измишльотина да заработи!
Да, ще го направиш, и ще спечелиш първа награда на панаира утре.
И ще станеш световно известен изобретател.
Наистина ли вярваш в това?
- Винаги съм вярвала.
Е, какво чакаме? Ще го оправя това нещо за нула време.
Подай ми онова... а... кривия винт там.
Е, добре ли прекара в града днес?
Взех си нова книга.
Тате, мислиш ли, че съм странна?
Дъщеря ми? Странна?
Откъде може да ти дойде такава идея?
О, не знам. Просто не съм сигурна, че мястото ми е тук.
Няма никой, с когото наистина да си поговоря.
Ами онзи Гастон? Т-Той е много хубав.
Хубав е, наистина, и груб и суетен и...
- О, тате, той не е за мен.
- Е, не се безпокой...
защото това изобретение ще бъде началото на нов живот за нас.
Мисля, че вече е готово. Сега, нека го пробваме.
Работи!
- Така ли?
Наистина работи!
- Ти успя!
Наистина успя!
Впрегни Филип, момиче. Тръгвам към панаира!
Довиждане, тате. Късмет!
Довиждане, Бел. Пази се докато ме няма.
Досега трябваше да сме стигнали.
Може би сме пропуснали някой завой.
Предполага, че трябваше да завия... Чакай малко.
Не.. Нека тръгнем насам.
Хайде, Филип, това е пряк път. Ще стигнем за нула време.
Това не може да е вярно. Къде ни заведе, Филип?
По-добре да обърнем.
Спокойно. Спокойно, момче! Спокойно сега, спокойно, Филип.
О! О! Внимавай! Не!
Спокойно. Спокойно, момче!
Назад, назад, назад!
Добро момче! Добро момче. Така е добре, така е... Назад!
Спокойно, спокойно сега. Спокойно.
Спокойно. Не, Филип!
Филип?
Ох.
Помощ! Има... Има ли някой?
Помощ!
Ох!
Как... О!
Ехо?
Ехо!
Бедният човек явно се е изгубил в гората.
Тихо. Може би ще си отиде.
Има ли някой?
Нито дума, Люмиер. Нито дума!
Н-не искам да се натрапвам, но изгубих коня си...
и... и ми трябва място, където да пренощувам.
О, Когсуърт, не бъди безсърдечен.
Шшшш!
Разбира се, мосю, тук сте добре дошъл.
Кой каза това?
Тук.
Къде?
- Здравейте.
Невероятно!
Е, сега я свърши, Люмиер.
Прекрасно! Просто отлично!
Как е направено това?
- Веднага ме оставете долу!
Престанете! Хи-хи-хи. Престанете ви казвам!
Сър, веднага затворете това!
Ако обичате?
- И-извинете ме?
Просто... просто никога не съм виждал часовник, който е толкова...
О, вие сте подгизнал до кости, мосю.
Елате. Стоплете се до огъня.
Благодаря ви.
- Не, не, не!
Знаеш какво ще направи господарят, ако го намери тук.
Настоявам да спрете веднага!
О, не, не! Не столът на господаря!
Не виждам това! Не виждам това!
Ами, здравей, момче.
О, какво обслужване!
- Добре!
Това отиде достатъчно далече. Тук аз командвам...
Ах, бихте ли желали чаша чай, сър? За нула време ще ви затопли.
Не! Никакъв чай. Никакъв чай!
Мустаците му гъделичкат, мамо!
О! Здравей!
Опа!
Тук има странник.
Господарю, позволете ми да обясня. Джентълменът се беше загубил в горите.
Беше настинал и подгизнал, и затова...
Господарю, бих искал да отбележа...
Бях срещу това от самото начало. Той е виновен за всичко.
Опитах се да ги спра. Обаче те послушаха ли ме? Не, не...
Кой си ти? Какво правиш тук?
А-а-аз се изгубих в горите и...
Не си добре дошъл тук!
- С-с-съжалявам.
Какво гледаш?
- Н-нищо.
Така значи, дошъл си да видиш звяра, а??
Моля ви, нямах лоши намерения! П-просто исках да отседна някъде.
Ще ти дам място, на което да отседнеш!
- Не, не, моля ви! Не! Не!
Ох, леле. Бел ще получи изненадата на живота си, а, Гастон?
Да, това е нейният щастлив ден.
Бих искал да благодаря на всички ви че дойдохте на сватбата ми.
Първо най-добре да вляза там и да предложа на момичето.
А ти, Лефу, когато аз и Бел излезем през вратата...
О, знам! Знам! Започваме да свирим!
Не още!
- Съжалявам.
Ох!
Гастон, каква приятна изненада.
Така е, нали? Аз просто съм пълен с изненади.
Знаеш ли, Бел, в града няма момиче, което не би искало да бъде на твое място сега.
Това е денят,..
Това е денят, в който мечтите ти се сбъдват.
Какво знаеш ти за мечтите ми, Гастон?
Достатъчно! Ето, представи си това.
Проста ловна хижа, последният ми улов се пече на огъня...
а малката ми жена ми разтрива краката...
докато малките играят на пода с кучетата.
Ще имаме шест или седем.
- Кучета?
Не, Бел.
Здрави момчета като мен.
- Представи си.
Знаеш ли коя ще бъде тази малка жена?
- Нека помисля.
Ти, Бел.
- Гастон, аз...
Аз съм без думи.
Не знам какво да кажа.
Кажи, че ще се ожениш за мен.
- Много съжалявам, Гастон, но...
но аз просто не те заслужавам!
Е, как мина?
Бел ще бъде моя жена.
Въобще не се заблуждавайте.
Ама колко е докачлив!
Отиде ли си?
Можете ли да си представите? Помоли ме да се оженя за него.
Аз, жена на този прост, безмозъчен...
Мадам Гастон
Можете ли да си го представите?
Мадам Гастон неговата малка жена
Не, сър, не и аз, гарантирам
Искам много повече от този провинциален живот
Искам приключения в големия и широк свят
Искам ги повече, отколкото мога да кажа
И поне веднъж би било хубаво
Да има някой, който да разбира
Искам много повече от това, което те са планирали
Филип! Какво правиш тук? Къде е...
Къде е тате? Къде е той, Филип? Какво се случи?
О, трябва да го намерим. Трябва да ме отведеш при него.
Какво е това място?
Филип, спокойно, моля те.
Спокойно.
Тате!
Не можехме да стоим тихо, нали?
Просто трябваше да го поканим да остане, нали?
Да му поднесем чай, докато седи в стола на господаря.
Да си играе с кучето!
- Опитвах се да съм гостоприемен.
Ехо? Има ли някой тук?
Ехо?
Тате? Тате?
Тук ли си?
Мамо, в замъка има момиче.
Чип, няма да ти позволя да си измисляш такива невероятни истории.
Наистина, мамо. Видях я.
Нито дума повече. Хайде във ваната.
- Но... Какво...
Момиче! Видях момиче в замъка!
Видя ли, казах ти!
Безотговорен, безразсъден, с уши пълни с восък, бъбрив...
Тате?
Видя ли това?
Това е момиче!
- Знам, че е момиче.
Не разбираш ли? Това е тя! Момичето, което чакахме!
Тя е дошла, за да развали магията!
- Чакай малко! Чакай малко!
Тате?
Тате?
Ехо? Има ли някой тук?
Чакайте! Търся баща си. Аз...
Странно. Сигурна съм, че имаше някой.
И-има ли някой тук?
Бел?
- Тате!
К-к-как ме намери?
- О, ръцете ти са ледени.
Трябва да те извадим оттам.
- Бел, искам веднага да се махнеш оттук.
Кой ти е сторил това?
- Няма време за обяснения.
Трябва да тръгваш. Веднага!
- Няма да те изоставя.
Какво правиш тук?
- Бягай, Бел!
Кой е там? Кой си ти?
- Господарят на този замък.
Дойдох за баща си. Моля те, освободи го.
Не виждаш ли, че е болен?
- Тогава не е трябвало да нахлува тук!
Но той е можел да умре. Моля те, ще направя всичко.
Няма нищо, което да можеш да направиш. Той е мой затворник.
О, трябва да има някакъв начин да мога... Чакай!
Вземи мен вместо него.
- Теб?
Ще заемеш мястото му?
Бел, недей! Не знаеш какво правиш!
Ако го направя, ще го пуснеш ли?
Да, но трябва да обещаеш, че ще останеш тук завинаги.
Излез на светло.
Не, Бел! Няма да ти позволя да направиш това!
Имаш думата ми.
- Готово!
Не, Бел, чуй ме. Аз съм стар. Изживял съм живота си.
Чакай!
- Бел!
Чакай!
Не! Моля те, пощади дъщеря ми. Моля те!
Тя вече не е твоя грижа. Отнеси го в селото.
Пуснете ме. Пуснете ме, моля ви!
Пуснете ме ! Моля ви! Моля ви!
Господарю?
- Какво?
Ъм, след като момичето ще остане с нас за доста дълго време...
си мислех, че може да поискате да й предложите по-удобна стая.
От друга страна, може би не.
Дори не ме остави да си взема сбогом.
Никога вече няма да го видя.
Не можах да си взема сбогом.
- Ще ти покажа стаята ти.
Стаята ми? Но аз мислех...
Искаш ли да останеш в кулата?
- Не.
Тогава ме последвай.
Кажете й нещо.
- А? О.
Надявам се да ти хареса тук.
Сега замъкът е твой дом, така че можеш да ходиш където поискаш,
освен в западното крило.
Какво има в западното...
- Забранено е!
Сега, ако имаш нужда от нещо, моите слуги ще те обслужат.
Вечеря. Поканете я на вечеря.
Ще вечеряш с мен. Това не е молба!
Тя за коя се мисли? Това момиче се подигра с неподходящия човек.
Никой не отказва на Гастон!
- Точно така!
Отпратен! Отхвърлен! Публично унижен!
Да, това е повече, отколкото мога да понеса.
Още бира?
- За какво ми е? Нищо не помага.
Аз съм опозорен.
- Кой, ти? Никога!
Гастон, трябва да се стегнеш.
Боже, безпокоя се да те гледам, Гастон
В толкова лошо настроение
Всеки мъж тук би желал да бъде теб, Гастон
Дори и когато имаш проблеми
На никой в града не се възхищават повече
Ти си любимецът на всички
Всеки се възхищава и вдъхновява от теб
И не е много трудно
Да се види защо
Никой не е
Ловък като Гастон Никой не е бърз като Гастон
Ничий врат не е толкова невероятно дебел като на Гастон
Защото в този град няма мъж и наполовина толкова мъжествен
Перфектен Чист диамант
Можеш да попиташ всеки Том, Дик или Стенли
И те ще ти кажат в чий отбор биха искали да бъдат
Никой не е
бил като Гастон, важна клечка като Гастон
Никой няма трапчинка на брадичката като Гастон
Като екземпляр да, аз съм заплашителен
Боже, какъв човек е този Гастон
5 пъти ура 12 път хип-хип
Гастон е най-добрия, всички други са мекотели
Никой
Не се бие като Гастон и не си използва дробовете като Гастон
В схватка никой не хапе като Гастон
Защото няма друг толкова едър и як
Както виждате, имам бицепси в излишък
Няма част от него провиснала или мършава
- Точно така!
И целия съм покрит с косми
Никой не удря като Гастон
- Не е по-умен от Гастон
В надпревара по плюене никой не плюе като Гастон
Много съм добър в плюенето
- Пфу!
- Десет точки за Гастон
Когато бях момче ядях по четири дузини яйца
Всяка сутрин за да стана огромен
А сега, когато съм голям, ям пет дузини
И съм горе-долу с размера на шлеп
Никой
Не стреля като Гастон и не уцелва като Гастон
И после марширува наоколо носейки ботуши като Гастон
Използвам еленови рога във всички мои украси
Боже, какъв човек
Гастон
Помощ! Някой да ми помогне!
- Морис?
Моля ви! Моля ви, трябва да ми помогнете.
Той я хвана... Той я хвана и я заключи в тъмницата!
Кого?
- Бел. Трябва да вървим.
Не... Не трябва да губим нито минута.
Чакай! Задръж малко, Морис.
Кой е заключил Бел в тъмница?
Един звяр! Ужасен, чудовищен звяр!
Голям звяр ли е?
- Огромен!
С голяма, грозна муцуна?
- Отвратително грозна!
И големи, остри зъби?
- Да, да! Ще ми помогнете ли?
Добре, старче. Ще ти помогнем.
Така ли? О, благодаря ви, благодаря ви, благодаря ви!
Лудият стар Морис.
Винаги може да те разсмее.
Лудият стар Морис, а?
Лудият стар Морис. Хмм.
Лефу, опасявам се, че измислих
Опасно развлечение
- Знам
Но този чалнат стар глупак е баща на Бел
А здравият му разум е ей толкова
И така, колелцата в главата ми се въртяха
Откакто видях този смахнат старец
Виждаш ли, обещах си, че ще се омъжа за Бел
И сега аз създавам план
Ако аз...
- Да?
Тогава ние...
- Не, тя би ли...?
Познай!
- Сега разбирам!
Да вървим!
- Да вървим!
Никой
Не сплетничи като Гастон Прави мръсни номера като Гастон
Не планира да тормози безобидни чудаци като Гастон
И така неговата сватба ние скоро ще празнуваме
Боже, какъв човек
Гастон
Никой ли няма да ми помогне?
Кой е?
- Госпожа Потс, скъпа.
Помислих си, че може да искаш чаша чай.
Но вие сте... Вие сте...
Ох! Внимателно.
- Това е невъзможно!
Знам че е, обаче ето ни тук.
Казах ти, че е хубава, мамо, нали?
Добре, Чип, сега, това ще стигне. Бавно.
Не разливай.
- Благодаря ти.
Искаш ли да направя един номер?
Чип!
- Опа, съжалявам.
Това, което направи беше много смело, скъпа.
Всички мислим така.
- Но аз изгубих баща си...
мечтите си, всичко.
Горе главата, дете. Накрая всичко ще се нареди както трябва.
Ще видиш. Ох, чуйте ме...
бърборя си тука, а трябва да се сервира вечерята.
Чип?
- Чао!
И така, с какво да те облечем за вечеря?
О, нека видим какво имам в чекмеджетата си.
О, колко неудобно!
А, ето!
Ще изглеждаш очарователно в тази!
Много мило от Ваша страна, но аз няма да вечерям.
Ах, но трябва!
Вечерята е сервирана.
Защо се бави толкова? Казах й да слезе долу.
Защо още не е тук?
- О, опитайте се да сте търпелив, сър.
Момичето загуби баща си и свободата си в един и същи ден.
Господарю, помислихте ли, че може би...
това момиче ще е тази, която ще развали магията?
Разбира се! Не съм глупак.
Добре! Значи, вие се влюбвате в нея...
тя се влюбва във вас, и пуф!
Магията е развалена. До полунощ пак ще бъдем хора.
О, не е толкова лесно, Люмиер. Тези неща отнемат време.
Но розата вече започна да увяхва.
Ох, няма смисъл.
Тя е толкова красива, а аз съм... Ами вижте ме!
О, трябва да й помогнете да види отвъд всичко това.
Не знам как.
Ами, можете да започнете като се издокарате малко.
Изправете се. Опитайте се да се държите като джентълмен.
А, да. Когато влезе, заслепете я с усмивка.
Хайде, хайде. Усмихнете се.
Но не плашете горкото момиче.
- Впечатлете я с вашето остроумие.
Но бъдете любезен.
Засипете я с комплименти.
- Но бъдете искрен.
И преди всичко друго, трябва да сдържате гнева си!
Ето я!
Добър вечер.
Е, къде е тя?
Кой? О, ха ха ха! Момичето, да. Момичето.
Ами, всъщност, тя е в процес на...
Съществуващите обстоятелства...
Ъм, тя няма да дойде.
Какво!
О, Боже. Ваша Милост! Ваше Величество!
Нека не прибързваме!
Мисля, че ти казах да слезеш за вечеря!
- Не съм гладна.
Ще излезеш, или ще... ще... ще разбия вратата!
Господарю, може и да бъркам, но това може би не е...
най-добрият начин да спечелите обичта на момичето.
Моля Ви, опитайте се да бъдете джентълмен.
Но тя е толкова упорита.
Спокойно, спокойно.
Ще слезеш ли за вечеря?
- Не!
Учтиво, любезно.
Би ми доставило голямо удоволствие...
ако се присъединиш към мен за вечеря.
И казваме моля.
Моля.
- Не, благодаря.
Не можеш да стоиш вътре завинаги!
- Напротив, мога.
Добре! Тогава продължавай и умри от глад!
Ако не яде с мен, значи изобщо няма да яде!
О, Боже. Това изобщо не мина добре, нали?
Люмиер, пази пред вратата...
и веднага ме повикай и при най-малката промяна.
Можеш да разчиташ на мен, капитане мой.
Е, можем да слезем долу и да почнем да разчистваме.
Помолих я любезно, но тя отказа.
Ка-ка-какво... Какво иска да направя, да я умолявам?
Покажи ми момичето.
Но господарят всъщност не е толкова лош, щом веднъж го опознаеш.
Защо не му дадеш шанс?
- Не искам да го опознавам.
Не искам да имам нищо общо с него.
Просто се заблуждавам.
Тя никога няма да ме види като нищо друго...
освен като чудовище.
Безнадеждно е.
О, не.
- О, да.
О, не.
- О, да, да, да!
И преди съм се опарвала от теб.
По дяволите! Тя се появи!
Хайде, Чип. В бюфета с братята и сестрите ти.
Ама не ми се спи.
Да, спи ти се.
- Не, не ми се спи.
Работя като роб през целия ден, и за какво?
Кулинарен шедьовър, отишъл на боклука!
О, стига си се оплаквал. Нощта беше дълга за всички ни.
Е, ако ме питате мен, тя просто се инатеше!
Все пак, той каза моля.
Но ако господарят не се научи да сдържа гнева си, той никога няма да развали...
Чудесно е да ви видя, госпожице.
Аз съм Когсуърт, кралският иконом.
Това е Люмиер.
- Очарован съм, скъпа.
Ако има... спри с това... нещо, което... моля те... можем да направим...
за да бъде престоят ви по-удобен...
Малко съм гладна.
- Така ли?
Чухте ли това? Тя е гладна!
Запалете огъня. Пуснете среброто. Събудете китайския порцелaн.
Спомнете си какво каза господарят.
О, глупости! Няма да оставя горкото дете гладно.
Добре, хубаво. Чаша вода, къшей хляб, и после...
Когсуърт, изненадан съм от теб!
Тя не е затворник. Тя е наш гост!
Трябва да я накараме да се чувства добре дошла тук. Насам, ако обичате, госпожице.
Ами, по-тихо!
Ако господарят разбере за това, лошо ни се пише.
Разбира се, разбира се.
Но какво е вечерята без малко музика?
Музика?
Приветстваме ви днес тук...
с голяма гордост и удоволствие.
А сега се отпуснете.
Нека ви издърпаме стол, докато трапезарията с гордост ви представя...
вашата вечеря.
Бъди наш гост
Бъди наш гост Изпробвай обслужването ни
Вържи салфетката около врата си, скъпа, а за останалото ще се погрижим ние
Супа за предястие Горещи ордьоври
Та ние живеем само за да служим
Опитай сивото вкусно е
Ако не ми вярваш, попитай чиниите
Те могат да пеят Те могат да танцуват
Все пак, госпожице, това е Франция
И вечерята тук никога не втора класа
Хайде, отвори меню си
Хвърли един поглед и ще бъдеш наш гост
Да, наш гост Бъди наш гост
Телешко рагу, суфле със сирене Пай и пудинг фламбе
Ще приготвим и сервираме с усет кулинарно кабаре
Ти си сама и уплашена но угощението вече е готово
Никой не е унил и не се оплаква
Докато лъжиците го забавляват
Разказваме шеги, аз правя номера заедно с моите колеги свещници
И всичко е с перфектен вкус Можеш да се обзаложиш
Хайде, вдигни чаша Спечели безплатно разрешение
Да бъдеш наш гост Ако си под напрежение
Предлагаме една обилна вечеря
Бъди наш гост, бъди наш гост Бъди наш гост
Животът е толкова безсмислен За слуга, който не прислужва
Той не е цял, без някой за когото да се грижи
Изчезвай!
Ах, добрите стари дни в които бяхме полезни
Изведнъж тези добри стари дни свършиха
Ръждясваме от десет години
Нуждаейки се от много повече от бърсането на прах
Нуждаейки се от упражнения Шанс да използваме нашите умения
Повечето дни просто стояхме из замъка
Отпуснати, дебели и мързеливи Ти влезе и хоп!
Това е гост, това е гост Отново живеем, Бога ми!
Виното е налято, и слава Богу Салфетките са току-що колосани
С десерта тя ще иска чай И Боже мой, аз нямам нищо против
Докато чашките се обуват Аз ще вря, ще закипя
Ще стана топла, даже вряла За бога, това петно ли е?
Почистете го Ще станем за резил
Имаме много работа за вършене Една или две бучки?
За теб, нашия гост
- Тя е наш гост
Тя е наш гост
- Бъди наш гост
Бъди наш гост, бъди наш гост
- Хайде, хора. Веселбата свърши.
Твоето желание е заповед за нас
От десет години никой не е идвал тук и сме завладени от мисълта
За твоето ядене, за твоя комфорт Да, наистина, целта ни е да служим
Докато свещите все още светят
Нека ти помогнем Ще продължим
Курс след курс
Един след друг
Докато не извикаш Достатъчно, свърших
Тогава, докато храносмилаш, ще те приспим с песен
Тази нощ ще спиш, Но засега нека да ядем
Бъди наш гост
Бъди наш гост Бъди наш гост
Моля те, бъди наш
Гост
Браво! Това беше прекрасно!
- Благодаря ви.
Благодаря ви, госпожице. Добро представление, нали? Всички!
Боже мой, вижте кое време е. Вече е време за лягане, хайде към леглото.
О, сега не бих могла да си легна.
За пръв път съм в омагьосан замък.
Омагьосан!
Кой е казал, че замъкът е омагьосан?
Ти беше, нали?
- Сама го разбрах.
Бих искала да го разгледам, ако всичко е наред.
О, бихте ли искали една обиколка?
- Чакай малко. Чакай малко.
Не съм сигурен, че това е добра идея.
Не можем да я оставим да си вре носа на определени места, ако ме разбираш.
Може би ти ще искаш да ме разведеш? Сигурна съм, че знаеш всичко, което може да се знае за този замък.
О, ами... Всъщност, аз...
Да, наистина го знам.
Както можете да видите, псевдо-фасадата е била премахната...
за да разкрие семплия дизайн в стил Рококо.
Отбележете необичайните обърнати сводести тавани.
Това е още един пример на късния неокласически Бароков период.
И, както винаги казвам, ако не е Барок, не го поправяй.
Докъде бях стигнал?
Свободно!
И така, ако мога да привлека вниманието ви към висящите подпори над...
А, госпожице?
Какво има там горе?
- Къде? Там? О, нищо.
Абсолютно нищо интересно в цялото западно крило.
Прашно, еднообразно, много отегчително.
А, значи това е западното крило!
Браво на теб.
Чудя се какво ли крие там горе.
Да крие? Господарят не крие нищо.
- Тогава нямаше да е забранено.
Това е, ъ, ъ... Госпожицата би ли, ъ, желала, ъ, ъ, да види нещо друго?
Имаме изящни гоблени датиращи чак от...
Може би по-късно.
- А, ами... градините...
или, или... библиотеката може би?
Имате библиотека?
Да! О, наистина.
- С книги.
Купове от книги!
- Планини от книги!
Гори от книги!
- Водопади!
- Порои!
- Блата от книги!
Повече книги, отколкото ще можете да прочетете за цял живот.
Книги върху всеки някога изучаван предмет...
от всеки автор, който някога е докосвал хартията с писалка.
Защо дойде тук?
- Аз... съжалявам.
Предупредих те никога да не идваш тук!
- Не исках да направя нищо лошо.
Осъзнаваш ли какво можеше да направиш?
Моля те! Спри!
Махай се!
- Не!
Махай се!
Къде отивате?
- Обещание или не...
не мога да седя тук нито минута повече.
Не, чакайте, моля ви! Моля ви, почакайте!
Не!
Ето, сега. Не прави така.
Просто стой спокойно.
Боли!
- Ако стоеше мирно, нямаше да боли толкова!
Да, ама ако не беше избягала, това нямаше да се случи.
Ако не ме беше уплашил, нямаше да избягам.
Е да, обаче ти не трябваше да ходиш в западното крило!
А ти трябва да се научиш сдържаш гнева си!
Сега стой мирно. Може да пощипе малко.
Между впрочем, благодаря ти, че ми спаси живота.
Няма нищо.
Обикновено не напускам лудницата по средата на нощта...
но той каза, че ти ще ме компенсираш.
Слушам.
- Нещата стоят така:
Наумил съм си да се омъжа за Бел.
Но й трябва малко убеждаване.
Категорично му отказа!
Всички знаят, че баща й е побъркан.
Той беше тук тази вечер и бълнуваше за някакъв звяр в замък.
Морис е безобиден.
Въпросът е в това, че Бел е готова на всичко...
за да не го заключат.
Да, дори и да се омъжи за него.
Значи искаш да хвърля баща й в лудницата...
освен ако не се съгласи да се ожени за теб.
О, това е отвратително!
Харесва ми!
Щом никой не иска да ми помогне, ще се върна сам!
Да, това ли е всичко? Да става каквото ще!
Ще намеря този замък и някакси...
ще я измъкна оттам.
Бел! Морис!
- Е, хубаво.
Май все пак няма да стане.
Все някога ще трябва да се върнат.
И когато го направят, ще сме готови за тях.
Лефу, не мърдай оттук...
докато Бел и баща й не се приберат.
Но... Но аз...
О, по дяволите!
Никога не съм изпитвал такива чувства към някого.
Искам да направя нещо за нея, но какво?
Ами, обичайните неща:
Цветя, бонбони, обещания, които не смятате да спазите.
А, не, не, трябва да бъде нещо много специално.
Нещо, което да пробуди интереса й. Чакайте малко!
Бел?
Искам да ти покажа нещо.
Но първо трябва да си затвориш очите.
Това е изненада.
Мога ли да ги отворя?
- Не, не. О-още не.
Стой тук.
Вече мога ли да ги отворя?
- Добре. Сега!
Не мога да повярвам!
През целия си живот не съм виждала толкова много книги.
Ти... Харесва ли ти?
- Прекрасно е!
Тогава е твое.
- О, благодаря ти толкова много.
Я вижте това!
- Знаех си, че ще стане.
Какво? Какво става?
Това е много обнадеждаващо.
- Не е ли вълнуващо?
Нищо не видях.
- Хайде, Чип.
Има задачи за вършене в кухнята.
Но за какво говорят те? Какво става? Хайде, мамо.
Има нещо мило и почти нежно
Но той беше зъл И груб и недодялан
А сега е мил и толкова несигурен
Чудя се защо не го забелязах преди
Мисля, че погледна към мен
И когато се докоснахме, тя не потрепери от моята лапа
Не, не може да бъде Просто няма да му обръщам внимание
И все пак никога преди не ме е поглеждала така
Ново и малко смущаващо
Кой би си помислил
Че това може да бъде
Вярно,
той не е принцът от приказките
Но в него има нещо
Което просто не бях видяла
Е, кой би си помислил
- Е, виж ти
Е, кой би знаел
- Да, кой наистина
И кой би предположил, че сами ще се съберат
Толкова е чудно
- Ще почакаме и ще видим
Още няколко дни
И може да има нещо, което го нямаше преди
Знаете ли, може би има нещо, което го нямаше преди
Какво?
Може би има нещо, което го нямаше преди
Какво, мамо?
Ще ти кажа, когато пораснеш.
И така, всички знаете защо сме тук.
Имаме точно 12 часа, 36 минути и 15 секунди...
да създадем най-вълшебната, непринудена...
романтична атмосфера позната на човек или звяр.
Така. Трябва ли да ви напомням...
че след като последното листче падне от тази роза...
магията никога няма да бъде развалена!
Много добре. Всички си знаете задълженията.
Половината от вас към западното крило, другата половина - към източното...
останалите, елате с мен.
Развесели се, Когсуърт, и остави природата да си каже думата.
Очевидно е, че между тях има искра.
Да, но нали знаеш, няма нищо лошо в това да раздухаш пламъците...
малко.
Освен това, трябва да се влюбят тази вечер, ако изобщо очакваме отново да бъдем хора.
Ах, отново хора.
- Отново хора.
Да, помислете какво означава това.
Пак ще готвя Пак ще съм красив
С госпожица на всяка ръка
Когато пак съм човек Отново просто човек
Тактичен и изискан и пълен с чар
Отново ще ухажвам Отново елегантен и спортуващ
Което ще разтревожи неколкостотин съпрузи
Ще скоча от рафта пак ще бъда себе си
Не мога да дочакам пак да съм човек
Когато отново бъдем хора Отново просто хора
Повече няма да сме джунджурии и какво ли още не
Когато отново сме хора Отново добри хора
О, скъпа, ще бъдем само от елита
Ще нося червило и руж И няма да съм толкова огромна
Ще мога даже лесно да минавам през тази врата
Ще излъчвам такт
Ще нося рокли Ще имам коса
Направо ще се преродя когато отново стана човек
Когато пак сме хора Отново просто хора
Когато животът отново придобие смисъл
За разнообразие ще се отпусна
Наистина ли? Това наистина би било странно
Какво да направя, като съм н-н-напрегнат
В колиба край морето ще стоя и ще си пийвам чай
Ще се пенсионирам рано
Далеч от глупаците, направени от восък Ще се отърва от тия месингови глупости
И ще се отпусна
- Когато отново съм човек
Затова чистете бързо пода
Нека пуснем малко светлина в тази стая
Мога да почувствам, мога да усетя Някой може да развали магията
Съвсем скоро
Излъскайте дръжките на вратата
Вдигнете на крак метлата и кошчето за боклук
Ако всичко върви по план Времето ни може да настъпи
Съвсем скоро
Отворете капаците и пуснете малко въздух
Сложете тези тук А онези ето там
Изметете годините тъга и сълзи
И ги изхвърлете
Пак ще бъдем хора Отново просто хора
Когато момичето най-после ни освободи
Отново с румени страни Отново дръзки
Ще си върнем отдавна изгубената радост от живота
Отново ще играем Отново ще празнуваме
И се молим това да стане колкото се може по-скоро
Ще бутаме Ще тикаме
Двамата ще се влюбят
И най-после отново ще бъдем хора
"защото досега светът не знай, любов по-чиста и съдба по-клета,
от тази на Ромео и Жулиета!"
Можеш ли пак да я прочетеш?
- Ето, защо ти не ми я прочетеш на мен?
Ъм, добре.
Не мога.
- Искаш да кажеш, че никога не си учил?
Учил съм... малко.
Само че беше толкова отдавна.
Добре, ето, аз ще ти помогна.
Да започнем оттук.
- Тук.
Добре. "Двех..."
- "Две."
"Две." Това го знаех. "Две семейства..."
Отново ще танцуваме Отново ще се въртим
Ще се въртим толкова лесно
Когато пак сме хора Отново просто хора
Ще валсуваме със старото едно-две-три
Отново ще плаваме
Отново ще крачим Толкова добре, колкото искате
Като истински човек
Ще бъда всичко, което бях
В тази славна утрин, в която накрая ще бъдем преродени
И всички ще бъдем хора
Отново
Това е нощта.
Не съм сигурен, че мога да го направя.
- Нямате време да сте стеснителен.
Трябва да сте самоуверен, дързък.
Самоуверен! Дързък!
Ще има музика, романтична светлина от свещи...
осигурена от мен.
И когато дойде моментът, й признавате любовта си.
Да, приз...
Аз, аз... Не, не мога.
Вие харесвате момичето, нали?
- Повече от всичко друго на света.
Ами тогава трябва да й го кажете.
Воала! О, изглеждате толкова... толкова...
Глупаво.
Не точно думата, която търсех.
Може би още малко отгоре.
Дамата ви ви очаква.
Приказка, стара като времето
Но напълно истинска
Едва дори приятели
После някой се променя
Неочаквано
Просто малка промяна
Напълно незначителна
И двамата малко уплашени
И двамата неподготвени
Красавицата и звярът
Понякога същите
Понякога изненадващи
Понякога както преди Понякога толкова сигурно
Колкото и че слънцето ще изгрее
Приказка стара като времето
Мелодия стара като песента
Горчиво-сладка и странна Разбираш, че можеш да се промениш
Научаваш, че си грешал
Сигурно колкото това, че слънцето
Изгрява от изток
Приказка стара като времето Песен стара като римата
Красавицата и звярът
Приказка стара като времето
Песен стара като римата
Красавицата и звярът
Хайде в бюфета, Чип.
Времето ти за лягане мина.
Лека нощ, съкровище.
Бел?
Щастлива ли си тук с мен?
Да.
Какво има?
Ако само за момент можех отново да видя баща си.
Толкова много ми липсва.
Има начин.
Това огледало ще ти покаже всичко...
всичко, което пожелаеш да видиш.
Бих искала да видя баща си, моля.
Тате! О, не!
Той е болен. Може би умира, и е съвсем сам.
Тогава ти... ти трябва да отидеш при него.
- Какво каза?
Освобождавам те. Вече не си мой затворник.
Искаш да кажеш, че съм свободна?
Да.
- О, благодаря ти.
Дръж се, тате. Идвам.
Вземи го с теб, за да можеш винаги...
да погледнеш назад и да си спомниш за мен.
Благодаря ти че разбираш колко много се нуждае той от мен.
Е, Ваше Височество, трябва да кажа...
че всичко върви просто като по вода.
Знаех си, че можете да го направите.
Освободих я.
Да, да, чудес...
Какво сте направил? Как можахте?
Трябваше.
- Да, но, но, но... но защо?
Защото...
я обичам.
Какво е направил?
Да, опасявам се, че е вярно.
- Тя си отива?
Но той беше толкова близо.
След толкова много време, той най-накрая се научи да обича.
Ами това е тогава. Това трябва да развали магията!
Но това не е достатъчно. Тя също трябва да го обича.
Сега вече е твърде късно.
Тате? Тате?
Върнаха се.
Бел!
Всичко е наред, тате. Върнах се.
Мислех, че никога вече няма да те видя.
Толкова много ми липсваше!
- Но звярът...
Ти... Как избяга?
- Не съм бягала, тате.
Той... Той ме освободи.
- Този ужасен звяр?
Но сега той е по-различен, тате. Някак си се промени.
Здрасти!
- Я, пътник без билет.
Ха, здравей, малки приятелю.
Не мислех, че някога отново ще те видя.
Бел, защо си отиде?
Не ни ли харесваш вече?
О, Чип. Разбира се, че ви харесвам. Просто...
Мога ли да ви помогна?
- Дойдох да прибера баща ви.
Баща ми?
- Не се притеснявайте, госпожице.
Ще се грижим добре за него.
Баща ми не е луд!
- Бълнуваше като побъркан!
Всички го чухме, нали?
- Да!
Не, няма да ви позволя!
- Бел?
Морис, старче, кажи ни пак.
Точно колко голям беше звярът?
Беше... искам да кажа, беше... беше, а, огромен!
Бих... бих казал поне два и половина, а, не, по-скоро към три метра!
Е, по-луд от това трудно можеш да станеш!
Истина е, казвам ви!
Махнете го оттук!
- Пуснете ме!
Не! Не можете да направите това!
Бедната Бел. Каква срамота, това с баща ти.
Знаеш, че той не е луд, Гастон.
Бих могъл да оправя това малко недоразумение, ако...
Ако какво?
- Ако се ожениш за мен.
Какво?
- Една малка думичка, Бел.
Това е всичко, което е нужно.
- Никога!
Както искаш!
- Бел? Пуснете ме!
Баща ми не е луд и аз мога да го докажа!
Покажи ми звяра.
Опасен ли е?
- О, не, не, той никога не би наранил когото и да е.
Моля ви, аз-аз знам, че изглежда зъл, но всъщност е мил и внимателен.
Той е мой приятел.
- Ако не те познавах по-добре...
щях да си помисля, че изпитваш чувства към това чудовище.
Не той е чудовището, Гастон. Ти си!
Тя е луда колкото стареца!
Звярът ще открадне децата ви.
Ще дойде за тях през нощта.
- Не!
Не сме в безопасност, докато не закачим главата му на стената ми!
Аз казвам да убием звяра!
Не сме в безопасност, докато той не е мъртъв
- Ще дойде дебнейки ни през нощта.
С желанието да утоли чудовищния си апетит с нашите деца!
Ако го оставим да броди на воля, ще опустоши селото ни!
Затова е време да предприемем нещо, момчета
Време е да ме последвате
През мъглата, през гората През сенките и мрака
Това е кошмар, но и вълнуващо пътуване
Кажете една молитва и вече сме там, при подвижния мост на замъка
А вътре има нещо наистина ужасно
Това е звяр Той има зъби, остри като бръснач
Масивни лапи, огромни нокти с които разкъсва плячката си
Чуйте го как реве, вижте го как се пени Но ние няма да се приберем
Докато той не умре Добър и мъртъв
Убийте звяра
- Не, няма да ви позволя да го направите.
Щом не си с нас, значи си срещу нас.
Доведете стареца!
- Махнете си ръцете от мен!
Не можем да ги оставим да избягат и да предупредят чудовището!
Пуснете ни!
- Ще отървем селото от този звяр!
Кой е с мен?
- Аз! Аз!
Аз!
- Запалете факлите си, качете се на конете си
Бъдете готови да използвате куража си когато се наложи
Разчитаме на Гастон да ни покаже пътя
През мъгла, през гора там където в тъмен замък
Нещо рядко виждано до днес таи се
Това е звяр Голям като планина
Няма да се успокоим Докато не го усмъртим
Тръгваме напред, дръжте го Грабни меча и лъка си
Славете Бога и ето, тръгваме
Ще подложим замъка на обсада и ще донесем главата му!
Трябва да предупредя звяра. Аз съм виновна за всичко.
О, тате, какво ще правим?
Спокойно, спокойно. Ще измислим нещо.
Не харесваме това, което не разбираме Всъщност, то ни плаши
А това чудовище е най-малкото тайнствено
Вземете пушките си, вашите ножове Спасете вашите жени и деца
Ще спасим нашето село и живота си
Ще убием звяра
Знаех си. Знаех си, че е глупаво да се обнадеждаваме.
Може би щеше да е по-добре, ако тя изобщо не беше идвала.
Възможно ли е?
- Тя ли е?
По дяволите! Нашественици!
- Нападатели!
- И огледалото е в тях!
Предупредете господаря. Ако искат да се бият, ще бъдем готови за тях.
Кой е с мен?
Вземете каквато плячка намерите.
Но помнете, звярът е мой!
С разтуптени сърца, високо вдигнати знамена Маршируваме към битката
Безстрашни, въпреки че опасността току-що се увеличи
Вдигнете знамето, пейте песента Ето идваме 50 мъжаги
А 50 французи не могат да грешат
Да убием звяра
Извинете ме, господарю.
- Остави ме на мира.
Но сър, атакуват замъка!
Убийте звяра Убийте звяра
Така не става.
- О, Люмиер, трябва да направим нещо!
Чакайте! Сетих се!
Убийте звяра Убийте звяра
Какво да правим, господарю?
Вече няма значение. Оставете ги да влязат.
Убийте звяра Убийте звяра
Убийте звяра
Сега!
Да!
Тръгваме!
Какво по дяволите?
Бел, внимавай!
Приятели, определено трябва да пробвате това.
Тук горе, подла паплач.
Сега!
И не се връщайте!
Стани!
Ставай!
Какво става, звяр?
Твърде мил и внимателен си, за да отвърнеш на удара?
Не!
Бел!
- Не, Гастон, недей!
Хайде, Филип.
Излез и се бий!
Беше ли влюбен в нея, звяр?
Мислиш ли честно, че тя би предпочела теб...
когато си има някой като мен?
Всичко свърши, звяр! Бел е моя!
Пусни ме! Пусни ме! Моля те, не ме убивай.
Ще направя всичко. Всичко!
Махай се!
Звяр!
- Бел.
Бел?
Ти се върна.
Ти... Ти се върна.
Разбира се, че се върнах.
Не можех да ги оставя да... О, аз съм виновна за всичко това.
Само ако бях дошла по-бързо.
Може би така... така е по-добре.
Не говори така.
Ще се оправиш.
Сега сме заедно. Всичко ще бъде наред, ще видиш.
Поне...
Те видях за последен път.
Не! Не!
Моля те! Моля те!
Моля те, не ме оставяй.
Обичам те.
Бел, аз съм!
Наистина си ти!
Люмиер!
Когсуърт!
Госпожо Потс!
Вижте ни!
- Мамо! Мамо!
О, Боже мой!
- Това е чудо!
Ах, любов.
Е, Люмиер, стари приятелю. Ще сложим ли пепел на миналото?
Разбира се, приятелю. Казах ти, че тя ще развали магията.
Извинявай, стари приятелю, но всъщност аз ти го казах.
Не, не си. Аз ти го казах!
Определено не си, помпозен малоумник с парафинова глава!
Защитавай се, ти... ти, уголемен джобен часовник!
На ти!
- Стига си ме бутал.
Ще живеят ли дълго и щастливо, мамо?
Разбира се, скъпи.
Разбира се.
А аз пак ли ще трябва да спя в бюфета?
Сигурно колкото това, че слънцето
Изгрява от изток
Приказка стара като времето Песен стара като римата
Красавицата и звярът
Приказка стара като времето
Песен стара като римата
Красавицата и звярът
Превод:Sharkbite Sharkbite@abv.bg
Celine Dion & Peabo Bryson Beauty And The Beast
Приказка, стара като времето
Но напълно истинска
Едва дори приятели
После някой се променя
Неочаквано
Просто малка промяна
Напълно незначителна
И двамата малко уплашени
И двамата неподготвени
Красавицата и звярът
Понякога същите
Понякога изненадващи
Понякога както преди Понякога толкова сигурно
Колкото и че слънцето ще изгрее
Понякога същите
Понякога изненадващи
Понякога както преди
Понякога толкова сигурно
Колкото и че слънцето ще изгрее
Приказка стара като времето
Мелодия стара като песента
Горчиво-сладка и странна
Разбираш, че можеш да се промениш
Научаваш, че си грешал
Сигурно колкото това, че слънцето
Изгрява от изток
Приказка стара като времето
Песен стара като римата
Красавицата и звярът
Приказка стара като времето
Песен стара като римата
Красавицата и звярът