The Skulls (2000) Свали субтитрите

The Skulls (2000)
Всяка година в определени частни колежи, една група елитни студенти е избрана да се присъедини към Тайните Общества.
За разлика от братствата, тези общества прикриват дейноста си и създават лидери на бъдещето.
Известно е, че най-малко трима президенти са били членове на тези Общества.
Най-влиятелното Тайно Общество винаги е било...
Ч Е Р Е П И Т Е by naa.data.bg
Какво мога да направя за вас тази сутрин?
Имаме овесена каша. Имаме шунка. Имаме и омлет.
- Имаме омлет с шунка.
- За мене омлет с шунка.
Сложи ми повече каша, пич. И гледай да не оливаш чинията тоя път.
Точно така, пич, повечко каша. Господи, и гледай да не оливаш чинията.
- Понякога си такава кучка.
- Очарователно.
Ей, приятел. Ела насам. Знам, че е 8:00 сутринта...
и още не си си глътнал безкофеиновото кафе,
но хлапе от сой като теб, трябва да има някакви обноски.
Предлагам ти, да се извиниш на дамата.
Извинявай. Извинявай.
О, второкурсници. Как да не ги обикнеш, а?
- Обикновенното ли?
- Да. Ако обичаш.
Състезанието е в 16:00 днес. Ще дойдеш нали?
Не знам. Имам доста сложен икономически семинар...
за произхода на брутният национален продукт, така че,...
- Не бих искал да пропусна това.
- Да, няма, действително.
- За дамата.
- Благодаря ви, сър.
- Ще се видим по-късно.
- Да, непременно.
Добре. С. Райт Милс Управляващият елит.
Каква е основната идея?
Че в определени институции, елитни групи споделят взаимно определена цел за цял живот.
Тогава, това ни навежда на въпроса,
има ли наистина Америка социално общество?
Или дали демокрацията в Америка, както си мислим, е от както бяхме в детската градина?
Г-н Макнамара?
Ами,...аз, всъщност, аз мисля, че и двете взети заедно, сър.
- Как така и двете?
- Ами, съдейки по моя опит...,
че заслугите се награждават с благополучие, а с него идва и класата.
Добро откритие, г-н Макнамара.
Хубава кола, дами. Кажи, кога я преустрои?
Откакто я взехме на заем вчера, като че ли, те е грижа. Да, като че ли, те е грижа, мъжки.
Не ти вярвам бе, мой. Искам да продължавате да крадете коли.
Когато стана адвокат, ще направя състояние да защитавам приятелчетата си от колежа.
Ще започна с вас тримата. Как я караш Дж. Дж.?
- Изглеждаше по-добре с дълга коса.
- Странно, и аз си мислех същото за теб.
- Харесвам я такава, каквато е.
- Благодаря ти.
Виждаш ли, Лъки? Нещата се променят, дори и за загубеняци като нас.
- Никога не съм ви наричал загубеняци.
- Всичко е наред.
Имаш си твоите книги, лодки и гордостта на победител, нали?
- До скоро, Макбрайт!
- До скоро, приятел.
Макнамара, разкарай тая лодка или ще те дисквалифицирам.
Съжалявам, сър.
Извинявай, че закъснях, човече. Всичко е наред.
Докато не закъснеем на финала. Ръцете на греблата.
Готови, отблъсни! Отлепяме!
Къде се е учил, г-н Макнамара, да гребе?
В градските канали, сигурно. Та той е гражданче.
Майка му е загинала в авто-катастрофа, когато е бил малък. Баща, неизвестен.
Готови, греби!
Печелил е три пъти под ред шампионатът ни. Това е факт.
- По-голям е от мен?
- Така ли?
Не е необходимо да го проверяваш, а?
Защо, това е Кейлъб Мандрак.
Той е череп, от деня в който се е родил.
Кейлъб, не виждам състезанието.
Фантазирай.
Е, седнете назат, и оставете старт-лайнера да подравни лодките...
за да сме готови за началото на кану-спринта.
Състезателите от лодка едно в първи коридор, носещи синьо трико,
са миналогодишните шампиони, осморката на Булдоците,
водени от непобедимият гребец Люк Макнамара и кърмчия Уил Бекфорд.
Будещата надежди лодка на Харвардските червени е във втори коридор...
водена от Пат Маккери, и кърмчия Лиса Литълред Уилямс.
Това е старта на кану-лигата.
Старта ще бъде: "внимание", после изтрел.
Завършвам представянето с Дряновете в трети коридор в бяло и червено,
Кралските тигри в четвърти коридор, в оранжево трико...
и Стрелите в зелено, в пети коридор.
Химикалите в далечният край, носещи синьо-червено трико, в шести коридор.
Внимание!
Хайде. Прави три. Бутай с крака. Четири.
Хайде. Пет. Напъни!
Шест! Хайде. Към мен. Седем. Точно така.
Това е девет. Хайде, Люк. Хайде! Девет.
Десет. Дръжте така. Ускорете и поддържайте, момчета.
Дайте още малко. Ще се установим на 36.
Това е прекрасно, Люк. Давай така, Люк. Това е добре. Движим се чудесно.
Булдоците взимат преднина две седалки.
Харвард и Дряновете се опитват да не изостават от тях, докато пресичат средата.
Изглежда Булдоците ще победят отново.
Не им давайте да ни настигнат. Хайде!
Прави пет! Прави шест!
Хайде, бутай с краката! Пипнахме ги.
Давай така, Люк. Точно така.
Четири седалки напред сме. Това състезание е наше.
Ние сме хора с лоши намерения. Искам пет с лоши намерения.
Прави едно! Лоши намерения. Прави две!
- Какво става там отзад?
- Греблото на Джордж се счупи.
- Булдоците счупиха едното гребло.
- Добре, Джордж, скачай на три.
Хвърли греблото си, Джордж.
Едно! Две!
Три! Скачай!
Хайде, напънете! Давайте! Трябва да натиснете греблата!
- Натискай!
- Напъвай. Напъвай. Напъвай.
Седем гребци срещу осем? Нямат шанс по дяволите.
Не мога да повярвам! Булдоците все още водят!
Давай! Давай!
Дайте всичко от себе си. Ние сме старши. Не можем да допуснем това да се случи.
- Какво каза, Люк?
- Натисни!
Люк каза, продължаваме. Хайде! Искам две седалки преднина.
Искам две седалки сега. Нужни са ми сега!
Приятели, ръцете до глезените. Точно така. Направете го сега!
- Дайте всичко от себе си сега!
- Дайте го!
Точно сега! Дайте всичко от себе си! Една седалка напред сме!
Почти сме до финала! Хайде да победим!
Остават ни пет загребвания! Давай! Давай!
Прави две! Седалка напред сме! Прави три!
Прави четири! Давай да победим!
Това е! Победихме! Победихме! Момчета, прекрасни сте!
Да! Победихме!
Другите следват ли го?
Тушира ги всичките.
Или не иска да се присъедини към тайното общество,
или чака нас.
Давай! Давай! Давай! Да!
Какъв е проблема? В тиква ли ще се превърнеш в полунощ?
Или може би се притесняваш, че няма да станеш Червп?
Бих се присъединил и към Скаутите, ако ми платят вишето, което Черепите се предполага, че ще направят.
- Вероятно се предполага.
- Днес получих документите за Харвард.
- С колко са увеличили таксата за обучение?
- Повече от три бона тази година.
- Мамка му. Три бона?
- Три бона.
Което означава, че дори с дузина почасови дейности и стипендията...
Извинете...все ще дължа на университета, да кажем...
сто,сто и десет бона докато се дипломирам.
- Не забравяй интереса.
Така че, дори и да ми разсрочат всичко,
ще дължа на това училището 110 000 бона, и на Харвард още около 100-150 000 бона.
Което означава, че трябва да си намериш, някоя от онези корпоративни работи за по 80, 90 часа на седмица.
- И тогава, ще мога да си позволя кола!
- Употребявана кола.
Употребявана кола. А, нали знаеш, колко привлекателно за дамите е това.
Което значи, че си вън от играта... дори повече от сега...
- което е да си...
- Да си какво?
- Нищо.
- Мерси. Оценявам това.
Така че, когато накрая започна някаква, частна, юридическа практика...
- Ще си на 10 години от сърдечна криза и още няколко от гроба. - Определено.
Моето бъдеще ще ме убие.
Направо ме убива.
Забрави за Черепите. Започни тази година на ново...
и кажи на Кло, какво чувстваш към нея.
Нека се опитаме да останем на планетата Земя, нали така, Уилям?
Клои отиде при мис Портър, а аз дори не мога да танцувам.
Родителите на Клои...
имат частен самолет, а аз дори не съм се качвал на самолет.
- Започна ли да чаткаш?
- Благодаря ви.
Благодаря ви. Благодаря ви.
Излязох с Череп-новобранеца на годината.
- От къде разбра, че е Череп?
- Вече говорихме за това...
относно тайните общества, и колко различни са те от братствата...,
защото тайните общества са за живота.
Ето, че споменах Черепите, и той стана доста неспокоен...,
...напусна стаята и никога повече не се върна.
- Може би това е едно от техните правила.
Носят се слухове, че имат доста такива.
Правило номер едно: Неодобрен до полунощ, вън от играта.
Стигнахме. Шапки долу за поздрав... Черепитеее.
Трудно е да се каже, къде свършва тайното общество и започва университета.
Знаем, че сте там горе. Да, знаем, че сте там долу.
Не очаквай отговор. ЦРУ беше основано зад тези стени.
Да така е, но през Втората Световна Война, когато бяха от добрите.
Да бе, от добрите. Говори каквото искаш:
Това, което аз знам е, че ако е тайно...
и ако е елитно, не може да е добро.
Господа, на масата. Пицата пристигна.
Хайде, миличка.
К'во ста'а? К'во ста'а ли? Пицата е тук горе. Това става.
Здравей, Лис. Здравей, Лис.
Здрасти.
Чеса в момента е 12:00 в полунощ.
Най-после можем да похапнем, а? Да. Ядене.
Ще получиш инфаркт в и-30. Виждам го.
- Ало?
- Лукас Макнамара, моля.
Мога ли да попитам, кой го търси?
Люк, за теб е.
Не иска да каже кой е.
От къде знае, че си тук горе?
- Тайната ни трябва да е разкрита, скъпа.
- Затваряй си устата.
- Ало?
- Готов ли си, да бъдеш прероден?
- Кой се обажда?
- Телефонен автомат.
Пред тази сграда. Четиридесет секунди.
- Кой беше? Хей, хей, Люк, чакай...
- Люк!
Астрономическата лаборатория. Двадесет секунди. Остави колелото.
До прозореца.
Започва се, Макнамара.
Предполагам, че този не е успял през възродителната част.
Провери дишането му.
Не знам. Може би, наркотиците не му се отразяват много добре.
От къде мога да си взема още от този боклук?
Стани и млъкни, Мандрак.
- Извинете, г-н Монк.
- Поздравления, Черепи,
за вашето прераждане... Черепите, над всички останали.
- Повторете.
- Черепите, над всички останали.
- По-високо.
- Черепите, над всички останали.
Никой външен, никога не трябва да узнае реда...
или състава на членовете.
Преди да влезете в нашият свят и да започнете първата си година,
съветът има малка задачка за вас.
- Може да го наречете тест.
- Университетските тайни общества...
повече от 200 години разиграват една малка игра.
Талисманите. Ние крадем тяхните, те се опитват да крадат нашите.
Остава ни още един, за да попълним комплекта.
От обществото на Змията и Скелета. Техният талисман, един питон.
- Не му ли викат още питон-отровник.
- Възможно е.
Но запомнете едно: Змия без кожа...
си показва вените.
Имате срок до зазоряване.
- Ние ви наблюдаваме.
- Ние ще ви наблюдаваме.
Давайте!
Ров и никакъв мост. Тия са много странни, бе.
Е, господа, какво чакаме?
- Заключено е.
- Извинете ме, господа.
Ключалките са моята специалност.
- Как каза, че се казваш?
- Люк Макнамара.
- Кейлъб Мандрак.
- Знам, сервирам ти закуска от три години.
Извинявай.
Знаеш ли, Всички в кухнята изглеждате еднакво. може би, заради шапките.
Да, трябва да е заради шапките.
Къде си се научил на това?
Способности, останали от пропиляната младост.
Бях истинска заплаха за обществото.
- Тук няма никакви змии.
- Добре.
"Змията без кожа си показва вените."
Казаха,...
Казаха, че змията била в сградата,
но това не означава, че е била в сградата.
Да, така е.
Показва си "вените".
Разбира се, ветропоказателят.
Да вървим.
- Уау.
- Да.
Готов ли си?
Това трябва да са имали в предвид, като казаха "Черепите над всичко".
- Готов ли си?
- Да.
- Към теб.
Още веднъж.
Хей! Не ме изпускай, Люк! Не ме изпускай!
Дръж се, Кале!
- Не ме изпускай!
- Дръж се!
- Дръж се.
- Не падай.
Издърпай ме! Издърпай ме, горе!
Люк! Хей, къде е Люк?
Ти наистина си заплаха за обществото.
О, човече!
Университетската кадрова политика толерира посредственоста,
"позволявайки на нашият факултет..." "да се отдаде на егоистични занимания,
и да измести на второ място тяхната основна цел:
да нучат студентите да мислят."
Браво. Чудесна статия, Уил.
Не съм Боб Удворт, но дайте ми време, дайте ми време.
А, здравейте. На това му викам аз автентична статия.
Как я карате, аверчета?
Е, какво се случи миналата нощ?
Ох, какво не се случи миналата нощ?
Нека да ви опресня мозъците.
Почти щяхме да хапваме пица...
когато ти се обадиха, и ти изхвърча от тук, като прилеп от Ада,
а сега си тук, мязайки на влачен до Ада и обратно.
- Е... - Просто беше една много дълга нощ, това е.
Така ли? Трябва да е било доста лудо гонене. Тя има ли си име?
Ъ..., директен въпрос, директен отговор: Стана ли вече Череп?
- Череп ли си вече?
- Не знам.
- Не знаеш... Ти не знаеш.
- Не знам.
Не знам, но във всеки случай,
знам, че ще прозвучи лайняно,
затова в момента наистина не ми се говори.
- Не искам да ви изглеждам като задник.
- Ти го каза, не аз.
- Уил...
- Не. Вече три години,
се бъзикаме с тия частни училищни кавали...
от което дъх не можем да си поемем.
А сега ми казваш, че ще се забъркаш с тях?
- Уил, това въобще няма да повлияе на приятелството ни.
- Това са глупости, човече.
Как можа да кажеш това? Ще правиш неща, за които никога няма да ми споменеш дори.
Кълна се, това няма да промени нищо.
Няма да промени нищо, ли? О, чудесно. Страхотно. Няма да се промени нищо.
Това е чудесно. Тогава разкажи ми всичко.
Да. Разкажи ми, къде беше снощи, какво прави?
Защо си мокър? Хайде, кажи ми.
Точно така. Много добре. Измъкваш се, значи.
Говорехме си в кръг, Уил.
Ще кажеш ли нещо? Ще ме светнеш ли?
Хайде, Кло. Вземи страна. Кажи му, че съм прав. Кажи му де!
- Не й викай, защото си ядосан на мен.
- Не ми казвай, как да говоря.
Момчета, спрете, преди да кажете нещо, което не сте искали да кажете.
Става ли?
Добре. Нека кажа нещо, което наистина мисля.
- Уил...
- Не, Кло.
Хей, ти и аз сме в Маури, нали?
Прекарваме си добре, пийваме, говориме си за момичета.
А в това време Кейлъб Мандрак и новите ти седем приятелчета влязът.
При тях ли ще седнеш, или ще останеш при мен?
- Ще ме представиш ли, или това е против правилата?
- От къде знаеш за Кейлъб?
- Виждаш ли, името му е вече в първите редици...
- Не ме будалкай.
- От къде знаеш за Кейлъб Мандрак?
- Да кажем, че отгатнах.
Но Кейлъб не е проблема, разбра ли? Проблема е между нас.
Какво?
Уил! Хей, Уил!
Уил, трябва да изгладим това недоразумение, става ли? Трябва да има среден вариант.
Не, разбираш ли, позицията ти е грешна.
Когато става дума за приятелство,
няма среден вариант.
- Ало? - Ало, Кейлъб Мандрак се обажда. Мога ли да говоря с Лукас Макнамара?
Да. Веднага...сър.
Кейлъб Мандрак.
Уил! Уил!
Кейлъб, би ли изчакал за секунда?
- Няма проблеми.
- Благодаря.
Слушай, Кло, наистина съжалявам, но...
Съцалявам.
Кейлъб, какво става, мой?
Ами, не се налага да чакаме твърде дълго.
Защо? Какво е станало? Знаеш нещо, което аз не знам ли?
Направи ми услуга и провери под възглавницата си.
Трябва да намериш нещо от горската фея.
Паздравления, г-н Лукас Макнамара.
На теб също, м-р Мандрак.
На теб също.
Кой ще води?
Мисля, че ни очакват.
Кент Ходжинс, елате тук, моля.
Джонатан Едуард Пейн, застанете тук.
Хю Далтон Мауберсън, застанете тук, моля.
Лорънс Торн, тук.
Кейлъб Мандрак, застанете тук, моля.
Ликас Макнамара, насам, моля.
Аз съм съдия Литън Мандрак, и от името на съвета, ви приветствам.
За всяка дружба, се нуждаете от някого, на когото да се доверите,
някой, които да е зад вас винаги и за всичко
Другар по душа.
А моят другар по душа е Сенатор Емис, випуск '72.
Джентълмени, подредени сте по двойки. Другари по душа.
Всеки Другар по душа е подбран да допълва другият...
и да носи отговорност и за другият.
Г-н Уилър. Г-н Питкейн.
- Благодаря ви.
- Отворете ги.
Нашето членство, както в живота, има своите хубави страни...,
...трудности...
а по някога и болка.
Но за разлика от живота, връзката между вас е вечна.
Нека това заздрави връзката между вас.
Дръжте, колкото можете.
Много добре. Господа, сложете си часовниците.
Съветът ви е свидетел, от сега нататък сте Другари по душа.
А сега, господа, правилата.
Живеем по правилата, умираме по правилата.
Прочетете си книгата с правилата.
Там има правило за всяка възможна ситуация.
Пазете ключа за влизане и книгата си с правила...,
както бихте защитавали собственият си живот.
Много важно е да запомните: Нашите правила...
заменят тези от околният свят.
"Черепите над всичко."
"Черепите над всичко."
Много добре, джентълмени. Поздравления.
Като председател на Ордена на Черепите...
и от името на целият съвет...
и от името на 322 членове по целият свят, господа,
добре сте дошли.
Добре дошли у дома.
Най-щастливият ден в живота ми, Кейлъб.
Благодаря, татко. Искам да те накарам да се гордееш.
- Здрасти.
- Здрасти.
Благодаря.
Прекрасни са.
Като че ли, тази сутрин са били в градината до офиса на декана.
Мислех, че жените харесват свежи цветя.
Обърках конците вчера.
Извинявай.
Така ли? Звучи подкупващо.
О, какво е всичко това?
Люк Макнамара, Екшън Джаксън. На името на Джаксън Полак.
Това е основната ми идея. Уча компютърът да рисува.
Наистина. Не, почакай.
Всъщност, чисто случайно е това...,
което компютърът създава.
Е, аз ли съм художник, или машината?
Или и двамата сме? А може би, никой.
Или може би това е хаосът в неговите чисти форми.
Слушай, трябва ли да стоиш тук, доката това се рисува?
- Мислиш ли, че можем да излезем на вечеря сега? - Да, знаеш ли. какво?
Знаеш ли, Екшън Джаксън сам избира, кога да започне и кога да спре.
А аз току що започнах от "А".
Понеже, аз черпя тая вечер, колко гладна каза, че си?
Колко гладна съм аз ли?
- На диета съм.
- На диета значи?
Ами, на диета звучи като, какво, дваисет кинта?
Което означава, че е по добре да изтегля малко пари.
Вероятно, трябва да проверя баланса.
Беше тежка седмица за мен. Купих си книга.
Двадесет хиляди долара?
Това трябва да е грешка.
Ти си Череп.
Кучи син.
Аз съм богат!
- Люк...
- Здравей.
- Люк...
- Да.
- Ти си Череп.
Кло, няма да изчезна като оня пич.
Моля те, радвай се за мен.
- Добре. Аз съм щастлива, ако и ти си.
- Хубаво.
Когато ти се радваш за мен...
Да!
Господа, ако обичате, следвайте ме.
Г-н Мандрак, вие сте тук.
Г-н Мауберсън, вие трябва да сте тук.
И г-н Макнамара, вие сте тук.
Останалите господа, моля последвайте ме.
О, по дяволите, да.
Това е, ъ..., Г-н Макнамара.
Да не би да имаме проблеми с вратовръзката?
Да. Да, имаме.
Не се тревожи. Цар съм.
Има малък трик.
Особенно, когато го правиш върху някой друг.
Защото, всичко... е в обръщането.
- Ето, готово.
- Чудесно.Изглежда и преди си го правил.
Ами, един-два пъти.
Умения от пропиляната младост.
Благодаря, мой.
Лукас, Кейлъб. Елате за малко.
Елате тук.
Блесна ми тази фантастична идея. Къде прекара последният Ден на Благодарноста?
Последният Ден на Благодарноста бях в Пица Хът.
Пица Хът, а? Ще прекараш Деня на Благодарноста с нас.
Имаме Мандрак традиция. Ловци сме,
но ядем само отстреляното.
Така че, ако гръмнен скункс, то прекарваме Деня на Благодарноста пиейки бренди...
пред разгорелият се лагерен огън.
Но не се тревожи. Кейлъб е отличен стрелец.
С удоволствие ще дойда. Всъщност, там от където съм, имаме същата традиция.
Но това, което отстрелваме, наричаме гълъби.
Еймс. Еймс, искам да ти представя г-н Макнамара.
- Сенаторе. Удоволствие е да се запозная с вас.
- Удоволствието е мое, Лукас.
С години сме чакали такъв кандидат за Юридическият факултет.
Аз съм в приемната комисия.
Еймс, знаеш ли, че е недопустимо да обсъждаш това с един потенциален кандидат.
Прав си, Литън.
Е, Кейлъб какви са твоите планове?
Ами, аз просто вървя с потока, и чакам да видя, какво ще се случи.
Тогава значи, доста си се поуморил.
Така е, татко.
Защото, си ме набутал в далечният край на басейнът.
Извинете ме. Ще си взема питие.
Ами ти, какво мислиш за всичко това?
Е, ако трябва да съм честен, всичко това е малко объркано.
И за мен беше така. Ние сме с един и същ произход, ти и аз,
и се надявам, еднакво ценни, които могат да използват общественото влияние за по-добри цели.
- Имаш ли някакви въпроси?
- Милиони.
Като например, кой плаща за всичко това?
Правило номер 46 от книгата:
"Всеки член е длъжен да внесе процент от имуществото си на Черепите."
И...и световната "война" в ритуалната зала...
какво точно е значението?
Тези, които искат да станат наши лидери избират несгодите на войната...
за да се докажат за оказаната им привилегия.
- Ами, ако сме в примирие?
- Винаги има войни, в които да се биеш, Люк.
Ако някога ти потрябва нещо, дори и само за да застреляш някое лайно,
обади ми се.
Кейлъб.
Изглежда има някакво малко напрежение между баща ти и сенаторът, а?
Да. Били са съученици.
Другари по Душа. И стана значително по лошо...
откакто баща ми го победи и стана Председател.
Трябва да е доста трудно, мой, да вървиш по неговите стъпки.
О, да, той е доста амбициозен човек.
Идеята да се добере до Върховният съд, е единственото нещо, което обожава.
Горорейки за любов...
- Лукас Макнамара, нали?
- Да, от къде знаеш?
Знам всичко за теб.
Искаш ли да танцуваме?
Хей. К'во ста'а, мой? Пропусна упражнението.
- Да, разбираш ли, малко съм зает.
- С какво?
О, тайна е.
Добре се справяш с лявото кроше, за голямо момче като теб.
През цялото време. Браво. Браво. Браво.
Не. Не! Не!
Не-е-е!
Лукас. Лукас.
На всякъде те търсех. Трябва да поговорим веднага.
- Ъ, Кло, това е Кейлъб Мандрак.
- Срещнахме се в Ексетър.
Разговаряхме ли?
Един или двапъти. Но ти вероятно го намираш за...
не толкова незабравимо, колкото аз.
Ами, ще се видим по късно.
Добре. Разбира се.
Виж, Люк, чувствам се доста смешно,
но си забравих ключа в, ти знаеш къде.
Не искам да ти изглеждам като някой ебалник толкова рано в играта, така че, би ли ми заел твоите?
Разбира се. Но последното, което разбрах, Кейлъб,
е, че не изритват хората само защото са забраванковци, а?
Благодаря ти, Лукас.
Доминиращо в цялата зала е, че в шест-буквените думи...
невсякъде се среща думата "Война".
Централната зала е около 80 фута в диаметър, и е великолепна,
с приблизително десетте си колони...
направени от шуплест мрамор.
На около 150 години. Никога не съм вицдал...
- Ей, ти.
- Кейлъб Мандрак.
- Разбил си колата ми,
откраднал си ключът ми, откраднал си книгата ми.
А сега, ми дай камерата, касетата, и си искам нещата обратно, веднага.
Добре. Няма проблем, мой. Само се успокой.
Ето го ключът ти. Можеш да си го вземеш, но, ъ... взех и книгата ти.
Не я нося в мен, но можем да я вземем по всяко време. Става ли? Само се успокой.
Ще съм с вас до сутринта. Сега е 2:45...
Уил.
Уил, човече.
Хей, Уил.
Уил! Уил! Помогнете ми!
Някой да ми помогне! Помогнете!
Помогнете!
Не разбирам.
Уил би бил... Искам да кажа, че той беше пследният човек...
Понякога не познаваме хората така добре както си мислим.
Виж, имам няколко въпроса. После...
Мисля, че трябва да поспиш.
Докосва ли се до нещо друго, освен дръжката на вратата?
Аз... незнам. Влизал съм там много пъти. По всяко време.
Защо си бил тук в 3:00 сутринта? За вестника ли работиш?
Не, просто исках да поговоря с него.
За какво щеше да си говориш с него в 3:00 сутринта?
Имахме малко спречкване. Не беше нещо особенно.
Значи сте се карали. За какво се скарахте?
Не извъртайте думите ми. Казах ви, че имахме малък спор.
Бяхме съквартиранти. Всичко беше заради това.
Успокой се. Изглежда, малко се равълнува.
Какво се опитвате да кажете?
- Какво се опитвате да кажете?
- Спокойно, синко.
Казах го просто и ясно, за какво беше спорът?
Това е всичко.
Дедектив Спароу, аз съм Мартин Ломбард. Ректорът на университетът.
Трябва ли да правите това сега?
Не може ли да му дадем малко почивка?
Имам още няколко въпроса, но може би сега не му е времето.
Ще поддържаме връзка. За сега сте свободен, г-н Макнамара.
Върви да поспиш.
Извинете. Извинете.
О, Господи.
Лукас.
Току що научих. Съжалявам. Много съжалявам.
Какво ще кажа на майка му?
Вземете и това.
Хей, ъ.., искате ли да опаковам и това?
Трябва да ти кажа нещо.
Уил правеше нещо като експозе за Черепите.
Проявяваше интерес към доста статии.
- Дори и към офертите за работа.
- Знам.
Намерих бележките му.
Защо не ми каза за това веднага?
Уил ме накара да се закълна да не го правя.
Ако тази статия има нещо общо със смърта му,
то мисля, че полицията трябва да знае... трябва да се навъртат наоколо и да задават въпроси.
- Не можеш да говориш с тях.
- Тази история има ли нещо общо със смърта му.
- Има ли?
- Не знам, Кло.
Не знам.
Предполагам, че ако бяхме такива приятели, каквито си мисля, че сме,
може би...
може би събитията щяха да се развият по друг начин.
Аз излъгах.
Уил излъга.
А сега и ти лъжеш.
Ти ме лъжеш.
Дръпни се. Дръпни се!
Дедектив Спароу.
Не научи ли някоя истина в училище днес, Лукас?
Приятелката ти ни каза, за какво сте се скарали с Уил.
Тя не ми е приятелка.
Добре де, твой познат, който е момиче.
- Открихме също, нещо интересно.
- И какво е то?
Уил Бакфорд е имал рана на тила си.
Обикновенно, когато хората се бесят, нямат рани на тила си...,
сякаш, са се ударили сами с тежък чук.
Очевидно е, че нещо насилствено е станало с Уил Бакфорд преди самоубийството му...
или е било нагласено да изглежда като самоубийство.
Не позволявай, това да те държи буден нощем, Макнамара, защото ние си вършим работата,
а аз знам, колко силно си заинтересован.
Ще те потърся отново.
Освен, ако ти не ме потърсиш пръв.
Има кука от ляво, която достига човек за 30 секунди.
Имал е това, което наричат "Късмета на Каубоя".
- Това е, ако попадне вътре...
- Тоя не е боксьор...
Господа.
Довечера започва процесът по разкриването...
крайната фаза на вашето приемане в ордена.
Елате с нас в ада на лъжците.
Господа, влезте.
Аз съм д-р Рупърт Уитни, випуск 73-та. Аз завеждам протокола.
Аз ще ви ръководя през следващите няколко седмици.
Процесът по разкриването е нашият най-свещен ритуал.
Това е традиция на Черепите от 1700-ната година...
и той е в основата на вашето сплотяване...
един с друг.
Всяка двойка по душа, ще бъде вкарана в клетката.
А след това, може да ги питате, каквото искате...
за всичко, което искате да знаете.
Целта е да научите, колкото се може повече един за друг.
След като те задоволят напълно вашето любопитство,
ще ги пуснем.
Коя двойка иска да започне първа?
Кейлъб и аз ще бъдем първи.
Хей, Люк, от какво се боиш най-много?
От какво се боя най-много ли?
Най-много се боя от това, че винаги ще бъда сам.
майка ми загина в автомобилна катастрофа...
когато бях много малък, така че, дори не си спомням лицето й.
През целият си живот, никога не съм имал семейство,но това беше до преди две години,
когато срещнах приятел, който се превърна в брат за мен.
А миналата седмица и той ми беше отнет. Как мислиш, Кейлъб, защо това ме преследва?
- А? Някакви идеи?
- Не знам, Люк. Кой може да каже?
Ти можеш. Ти можеш да ми кажеш за най-лошото нещо, което някога си сторил.
Имах афера с най-добрата приятелка на майка ми.
Защо толкова много се боиш от баща си?
Баща ми винаги ме е прикривал,
винаги ме е измъквал от проблеми.
Никога не съм носил отговорност за нищо.
Добре, тогава поеми отговорноста за това...
Кое е най-лошото нещо, което някога си сторил?
- Господи, от къде да започна...
- Не си играй с мен, Кейлъб!
Кое е най-лошото нещо, което някога си сторил? Най-лошото?
- За какво говориш?
- Знам, какво си направил.
За какво говориш?
Знаеш ли, къде намерих това?
Благодаря ти.
Загубих го,
и се чудех, къде ли е.
Господа, поздравления.
Макнамара, Мандрак, председателят иска да ви види.
Ще чакам горе.
Той е Череп.
- Ще ни извиниш ли, Марти?
- Разбира се.
Много добре, Люк. Много добре.
Не ми пробутвайте вашите "Много добре". Искам да знам истината...,
какво се е случило с Уил Бакфорд онази нощ.
Истината.
Ами, мисля, че твоят другар по душа има право да чуе истината.
Нали така, Кейлъб?
Твоят съквартирант ми открадна книгата и ключът.
Ето защо, поисках на заем твоите.
После отидох до ритуалната зала, и го заварих да снима наляво-надясно.
Ти разби колата ми! Открадна ключа, книгата ми! Опитах се да го спра.
- Искам камерата ти, касетата, и нещата си обратно.
- Добре, ето ти ключът.
Можеш да си го вземеш. Книгата ти е у мен. Но в момента не я нося.
- Можем да я вземем по всяко време.
- Не, виж какво. Дай ми ключа.
- Ще ти дам ключа.
- Ще отидем заедно за книгата. А ти няма да казваш на никого.
- Добре, само се успокой.
- Аз няма да кажа на никого.
- Нищо няма да ти се случи, и всичко ще е наред.
- Ами, какво ще стане...,
ако ти кажа, че не мога да направя това, а?
Махни се от мен!
Не!
Той падна,
и си счупи врата.
Човече, нищо не можех да направя.
Нищо не си можел да направиш ли? Можеше да извикаш полицията.
Кейлъб...Нищо... Уил е мъртъв!
Няма да отидем в полицията, защото знаем къде ще ни отведе това.
Бъдещето на Кейлъб, моето съдийско назначение,
ангажиментът ни към черепите да пазим нашите клетви ще се сринът, заради един инцидент.
Затова, направихме така, че този инцидент да изглежда като самоубийство.
Нека не забравяме..., че Уил Бакфорд незаконно е разбил чужда кола.
Той е крадец, и е проникнал незаконно в чуждо място.
Това не е вярно.
Е, може да не е вярно, но сработи.
Това е твоят прием с предимство в юридически факултет по твой избор.
- Та аз още, дори не съм кандидатствал за това.
- Представи си го.
За всичко е платено.
Аз бих направил всичко, за да те предпазя.
Ти, не би ли направил същото за мен?
Госпожо, бихте ли ми донесли още една чаша кафе и малко мляко, моля?
- Съжалявам.
- Извинете.
Поел си голям риск, като ми се обади.
Каза ми да ти се обадя по всяко време. Помниш ли, сенаторе?
- Знаеш ли?
- Аз съм в съвета, синко.
Дори и Литън Мандрак не би могъл да прикрие това сам.
- Заповядайте.
- Благодаря ви.
Как се справяш с решението си да запазиш мълчание?
А ти как се оправяш с твоето?
Нашето общество е доста внушително, Лукас.
Черепите са група, която не може да помага, но всяко "И",
пресичащо всяко "Т",
запазва запис на всяко дело, на всяка прошепната проповед.
Камерите за наблюдение. Значи, там някъде трябва да има касета.
Нашата организация хвърля всичките си ресурси...
за одобрението на съдия Мандрак на федерална длъжност...
като председател на Върховният съд.
Никои не би желал, такава ужасна тайна да излезе на яве,
което би поставило под въпрос, такава важна мисия.
Тази...ужасна тайна...
би била доста ценна информация.
Вероятно малкият пазърлък със съвета,
е използван да възвърне нечия свобода?
Да върне обратно нечий живот.
Искаш ли си живота обратно, Люк?
- Рожденият му ден беше миналата седмица.
- Знам.
Това предложение за мир.
- Изключи твоят, мой!
- Ей, момчета, изключете проклетите телевизори!
Хей, изключете телевизорите!
- Имаме си гост.
- Здравейте, момчета.
Трябва да говоря с вас. Съли, съжалявам, че пропуснах рожденият ти ден.
Ако искаш да си признаеш, кажи нещо от рода-бла, бла.
- Е, защо си се домъкнал.
- Тоя път не се шегувам.
В голяма беда съм, разбра ли? Ако не ми помогнете,
рожденият ден на Съли няма да е последният, който ще пропусна, включително и моят, разбираш ли?
- Защо трябва да ти помагаме? А, Люк?
- Не знам.
Може би, защото искате да си подложите и другата буза. Или вероятно искате да простите.
Или просто може би искате да се опитате да бъдете по-добри приятели от мен.
Ела за малко тук.
Повече от вероятно е, че искате да хвърлите един поглед през прозореца,
защото ще видите един кабриолет Т-Бърд от 63-та.
Двоен аспух, четири гърнета, и напълно въстановен червен кожен салон.
И всичко това е мое.
Ако ми помогнете, ще стане ваше.
Искаш ли да знаеш, какво става? Един пич сменя касетите два пъти на ден... В 10:00 сутринта, и в 10:00 вечерта.
Можеш да си свериш часовника по него. Е, вече знаем разписанието му.
Не тръгва към главният изход, Дж. Дж. Тръгва натам от където дойде.
Дж. Дж., връща се там от където дойде. Край.
Добре, засякох го. Отправя се на изток. Тръгвам след него.
- Проблем ли имате, г-н Макнамара?
- Ами, да, сър.
Всъщност, семейни проблеми. Извинете ме.
Не го изпускай. Трябва да разберем къде отнася касетите.
Хей. Чакай. Недей... Хей. Хей.
Какво си мислиш, че правиш?
Никой не може да влиза в библиотеката без пропуск. Хайде, навън.
Хайде, тръгвай.
Знаеш ли какво е това? Това е бръмбар.
Това е бръмбар! Разбра ли? Искам добре да ме чуеш.
Искам да спреш да преследваш хората на Ломбард.
Започнал си да копаеш, и ако продължаваш така, ще изкопаеш собственият си гроб.
Да не мислиш, че няма да открият, какво правиш?
По дяволите, те винаги знаят какво правим! Знаят всяко място, където ходим.
Квартирата ти се подслушва! Моята също!
О, и приятелите ти горе? И тях ги подслушват, така че, и при нея не е безопасно.
Никой от нас не е в безопасност!
Не исках...да нараня приятелят ти, Люк.
Кълна се в Бога, никога не съм искал да нараня твой приятел.
Моля те. Моля те, не им давай повод.
Моля те.
Те само това чакат.
- Кло, трябва да говоря с теб.
- Закъснявам за час.
- Моля те!
- Ами говори.
Кло, моля те!
- Аз...
- Какво?
Имам приятел, който направи някои предположения,
но се оказа, че всичките са погрешни.
Защо? Защо бяха грешни?
Защото той беше егоист, и защото той беше алчен,
и защото той си мислеше, че те ще му дадат всичко за което си е мечтал някога.
Но всичко, което му дадоха, беше нещастие.
Така че, сега, тоя мой приятел, може да изпадне в много неизгодно положение, а това може да му коства доста.
Но всичко, което се отнася за това е вярно.
Така че, какво да правя?
Трябва да седнем, да ми се довериш като на приятел, и да ми кажеш истината.
Добре.
Мисля, че е време да отстраним г-н Макнамара. Той вече не е лоялен.
Молиш този съвет да избере съдбата на синът ти, над тази на г-н Макнамара?
Нашето братство никога няма да допусне, толкова корумпирано и нечестно събитие да се случи.
- Братството трябва да разбере, че ние...
- То никога не трябва да разбере.
Според правило 88, ако този съвет иска да вземе решение...
което ще държи в тайна от братството,
то се изисква единодушен вот.
Тогава аз настоявам, според правило 88,
за това, че г-н Макнамара трябва да бъде подложен на психиетрично лечение в нашата болница,
и затова ви призовавам да гласувате.
Предложението се отхвърля.
Еимс, може ли да дойдеш за малко горе?
Вярваме в едни и същи неща.
- Какво се случи?
- Разбрах, че има някакви граници.
Така ли?
Тя обича да яде пуканки след като сте правили любов.
И аз имам грехове,
но, ъ..., за Бога Еимс, та тя е само на 19.
И не съм много сигурен, че жена ти и гласоподавателите ти във Вирджиния...
ще са толкова благосклонни, колкото съм аз.
О, добре.
Ще гласуваме ли отново?
Макнамара!
По тоя ли начин скъсваш с мен? С това патетично писмо?
Какво... О, я да видя. "Можем ли все още да сме приятели?"
- Аз писах писмото. Не е нужно да ми го четеш.
- Да, знам, че ти си го писал!
Не, ние не можем да бъдем приятели. Просто запомни три неща, приятел:
Не ми говори, не ми се обаждай, и никога...
не ми изпращай някои от тези курешки писма, никога вече!
Боклук такъв!
Давай, гадже.
Умен ход, Лукас.
Умен ход.
- Окей, сега не могат да ни чуят.
- Дали са го купили?
Почти съм сигурен. Ти беше доста убедителна.
- Взе ли всичко, което ми трябва?
- Да, там вътре е.
Виж, не разбирам нещо. Ако те са толкова умни,
ще унищожат онези уличаващи касети.
Ти не познаваш тези хора. Те така работят.
Използват един срещу друг малките си досадни тайнички.
Чакай. Ако промениш намеренията си, ако решиш да бягаш, мога да ти помогна. Баща ми...
Баща ми може да ти помогне.
Не мога да живея така.
- Искам да ми обещаеш нещо, Кло.
- Какво?
- Без значение, какво ще се случи, ти не трябва да се забъркваш.
- Не, не мога да направя това.
- Моля те.
- Не, ти ме забърка. Аз съм замесена.
- Не мога да продължа напред, ако знам, че ти си в беда.
- Аз ще съм зад теб, разбра ли?
- Не разбра ли на какво са способни тия хора? - Разбрах.
- Тези хора ще те убият.
- Аз те обичам.
- Добре. Хванахте ме.
- Млъквай!
Ей, няма нужда от пищови. Хаиде, бе.
- Дай ми касетата.
- Касетата ви е у мен. Ето тук е.
Ето я. Просто елате и си я вземете. Хайде, елате и я вземете.
- Донеси ми я.
- Хайде, бе. Ето я.
Хайде! Хайде! Да вървим, давай, давай!
Хайде, бе, по-бързо!
Давай, давай!
Хубав план, Люки.
Ето, започва се.
Ето го.
- Ти ми открадна ключа!
Открадна ми и книгата! Дай ми камерата,
касетата и ми върни нещата веднага!
Ето ти ключа. Ще вземем книгата по-късно.
Не дай ми ключа, и ще отидем да вземем книгата.
Няма да разправяш на никого.
Аз няма да кажа на никого, и всичко ще е наред.
Махни се от мен!
- Не!
- О, Господи.
О, Господи! Не!
Не! О, Господи!
О, Господи!
Татко! Трябва да ме чуеш!
Трябва да ме чуеш сега! Нещо се случи!
Татко, току що убих един в ритуалната зала!
Татко, трябва да извикам полицията!
Не, трябва да се обадя на 911!
Не мога просто да го оставя тук!
Да, разбрах!
Разбрах! Добре! Добре, тръгвам!
Люк. О, Господи. Чакай. Той се движи.
- Той се движи... Виж, движи се.
- Исусе, та той е още жив.
Да, напълно.
- Видя ли рамото му?
- Да. Превърти напред.
Чакай. Задръж, задръж.
Можеш ли да приближиш от дясната страна?
Помощ.
Люк, кои са тези? Кои са тези?
Това е Мартин Ломбард,
ректорът.
Почти е пътник, сър.
- С кого говори тоя?
- Това трябва да е Мандрак.
- Ще го направиш ли? Готово. Можеш ли още да приближиш?
- Да.
- Ломбард работи за Мандрак.
Още по-близо
Още по-близо.
О, Господи.
Те го убиха.
Те го убиха.
Какво ще предприемеш?
Люк, точно за теб говорехме.
- Ти пък какво правиш тук?
- Съжалявам, Люк, но не мога да си дам покой.
- Трябваше да им кажа, какво направи.
- Какво съм направил ли?
Всичко, което ми разказа... как ти и Уил сте се скарали, инцидентът...
и как си го прикрил за да изглежда като самоубийство.
- Той ви лъже, дедективе.
- Не лъжа. Няма за какво да лъжа.
Имам доказателство, окей? Всичко, което искате да знаете...истината, е на касетата.
Г-н Мандрак, имаме вашите показания. Ще разговаряме с вас по-късно.
Прави на г-н Макнамара компания.
Намери нещо, за да пуснем касетата, и се обади в офиса на Д. А.
Искам някой да дойде долу веднага.
Не съм виждал толкова много снежинки, от последната ми ски-ваканция.
Казвам ви, това е касетата. Всичко е на нея.
Екранът е разделен. Имаше четири различни камери, които снимат.
Трябва да е малко по-напред.
Аз не...Беше...
О, мамка му.
Вие...вие сте подменили касетата!
Хайде бе, кажи ни какво си мислеше, че има на тая касета.
Защо го направихте? Какво имат срещу вас? Защо работите за тях?
- "Тях"? Кои тях?
- Черепите! Черепите!
Черепите, човече! Кой мислиш, че дърпа конците наоколо?
Те следят вас. Следят и мен. Те контролират всичко!
Те контролират всичко, което правим, дори и него! Особенно него!
Чух достатъчно.
Добре. Хей. Стойте на страна. Дръжте ги далеч от мен.
Хей! Хей! Хей! Трябва да ме изслушате. Чуйте ме!
Мартин Ломбард уби съквартирантът ми.
- Мартин Ломбард, ректорът на университета?
- Точно това беше записано на касетата!
Да, счупи врата на Уил Бакфорд, за Бога!
- Той счупи врата на Уил Бакфорд!
- О, разбирам.
- Самоубийството беше само прикритие.
- Мартин Ломбард ли?
- Да, и това беше на касетата!
- Защо Ломбард ще убива твоя съквартирант?
Защото Литън Мандрак му нареди.
- О, Съдия Литън Мандрак ли?
- Да, Съдия Литън Мандрак.
- Той ръководеше шоуто.
- Това е нелепо.
- Това е истината! Вие работите за него!
- Това са глупости!
Чуйте, моля ви. Трябва да ми повярвате.
Чуйте, той е на касетата, разбрахте ли?
- Аз съм невинен. Казвам ви истината!
- Хей!
Казвам ви истината.
Казвам ви ис...
Ти кучи сине! Как можеш да ми причиняваш това?
Разкарай се от мен!
Какво имат срещу теб? А? А?
Разкарайте го от тук!
Какво имат срещу теб? С какво те държат?
Чуйте ме! Невинен съм! Невинен съм!
Какво търсиш тук?
Видях касетата, Кейлъб.
- Каква касета? За какво говориш?
- Кейлъб, престани.
Люк е в лудница. Може би никога няма да излезе от там.
Моля те, помогни ми.
Просто кажи истината на полицията. Моля те.
Мисля, че е по-добре да си вървиш.
Хей, Кейлъб, преди да си отида, само още нещо.
Наи-интересното на тази касета се случи, когато ти напусна сградата.
Уил Бакфорд, не беше мъртъв.
Помощ!
Хей! Какво се случи?
Госпожице Уитфилд?
Госпожице Уитфилд, трябва да говорим с вас.
Госпожице Уитфи...
Къде се дяна?
Качвай се, Кло. Ще те заведа при Люк. Наистина, ще те заведа при Люк.
Хаиде, качвай се.
Ето го, сенаторе, в солариумът.
Люк.
Люк!
Люк. Люк.
Люк, аз съм. Това съм аз.
Помогнете ми веднага! Просто...
Всияко ще се оправи. Ще те измъкна от тук.
Ще те измъкна... Ще се оправиш.
Ще се погрижа за теб, разбра ли?
Ще се оправиш.
Ще се оправиш.
Уредих тази кола за вас.
Чакайте. Чакайте. Къде ще ходим? Какво ще правим?
Сега, трябва да му напомните, че има само едно решение на всичко това.
"Живеем по правилата. Умираме по правилата."
- Аз...аз, моля ви, не разбирам, какво искате да кажете.
- Той ще разбере.
Сега вървете.
Да.
Напускам болницата. Вие сте на ход.
Ще се оправиш, нали?
Дай да те закрепя.
Ще се оправиш, защото те измъкнахме от там. Няма да се върнеш обратно.
Всичко ще се оправи, чуваш ли ме?
О, Люк. Люк.
О, Господи!
О, Люк.
Кучи син!
Мамка му!
Дръж се. Люк, дръж се.
О, не!
О, Господи! Мамка му, не!
Хайде.
Махни си ръцете от него!
Не. Не.
Не!
Следя ви от болницата насам.
- Това е, което искаше сенатора.
- Не разбирам.
Сенаторът силно вярваше, че ако вярваш в истината, ще се справиш.
Сена...Ти работиш за сенатор Леврит?
Просто се качвайте в джипа и изчезвайте от тук.
Видяхте ли какво имаше на касетата?
Не ми задавай въпроси. Аз ти дадох отговорите.
Сега вървете.
Благодаря.
Трябва да измислим нещо, какво следва, защото те ще ни намерят.
Добре.
Спароу е работил за Леврит,
но той беше този, който размени касетата,
и не ми помогна, когато имах нужда.
Изчаквал е да изляза от Светилището.
Всичко това означава, какво?
Какво иска да ни каже Леврит?
"Живеем по правилата. Умираме по правилата."?
Какво?
Леврит.
Той ми каза, да ти напомня за това.
Да.
Правило 119, точно по средата на страницата.
"Ако е на лице предизвикателство, внимателно причината следвай."?
- "Внимателно причината." Нещо не схващам.
- Аз обаче го схванах.
Леврит е искал да се убеди, че имам само един вариан за избор.
Внимателно причината преследвай.
- Кой ден сме днес?
- Ами, петък.
Черепите няма да са на островът утре.
Скъпи, ела насам. Легни.
Хаиде.
Хайде.
Е, утре ще обявя война на Черепите.
Събрали сме се, както сме го правили винаги от 200 години насам,
за да отпразнуваме края на Процеса по Разкриване.
А сега, затова, че споделихте помежду си,
ние бихме желали да ви покажем, колко много ви ценим.
Тост за успешният прогрес на Черепите.
- Над всички останали.
- Над всички останали.
- Наздраве.
- Наздраве.
Не. Не. Моля ви, г-н Макнамара, моля ви.
Знаете, че не сте желан тук, особено по начинът, по който сте облечен.
О, г-н Макнамара. Дошли сте да осребрите чека си.
Според значението на правило 119, аз настоявам за правосъдие...
за уреждане на противоречията между мен и г-н Кейлъб Мандрак
по въпроса за смърта на Уил Бакфорд.
Какво означава правило 119?
119: "Относно възникнали спорове между членове с много сериозно естество..."
при което, те не могат да намерят друго решение..."
"Ако е на лице предизвикателство, внимателно причината следвай."
- И какво означава това?
- Че той те предизвиква на дуел, Кейлъб.
Дуел ли? Тоя трябва да се шегува.
Не, сър. Не се шегувам. Д-р Уитни?
Това е...част от нашата традиция.
Тоя тук е беглец. Трябва да е в ареста. Повикайте полицията.
Нашите правила изключват техните. Ти най-добре знаеш това.
Тогава нестоявам за правото да заема мястото на синът ми в този дуел.
Не можете, председателю.
"За да се избегне сблъсък на интереси, членовете на съвета се изключват...
от споровете на техните родственици."
Правило 119-B, алинея 15.
Има два начина да се измъкнеш от това, Лукас.
Първият е да оттеглиш предизвикателството си.
А другият е?
Да умреш. Кейлъб е точен стрелец. Нямаш никакъв шанс.
Предполагам, че тогава няма да мога да дойда у вас за Деня на Благодарността.
Татко, искам да те питам само едно нещо.
Беше ли все още жив Уил Бакфорд, когато аз напуснах ритуалната зала?
Сине, аз те обичам,
и никога не съм те лъгал.
Отговора е Не.
Господа, време е да започваме.
Г-н Мандрак, вие бяхте предизвикан,
ето защо изборът на оръжие е ваш.
Господа, заемете позиция.
Застанете с гръб един към друг.
Кажи им истината, какво се случи с Уил.
Съжалявам, Люк.
Не ми се извинявай на мен. Просто им кажи истината.
Не, съжалявам за това, което ще ти сторя.
Заредете пистолетите си. Пригответе се за стрелба.
Десет крачки... след сигналът ми.
Едно, две.
- Кейлъб, това което стори на Уил Бакфорд беше нещастен случай.
- Три.
- Четири,
- Това ще бъде убииство, Кейлъб!
- Пет, шест.
- Готов ли си да убиеш приятелят си?
- Другарят ти по душа?
- Седем.
- Просто им кажи истината и това ще приключи веднага. - Осем.
Девет, десет.
Кажи им истината!
- Просто им кажи истината, моля те.
- Стреляй, Кейлъб!
Татко!
Стреляй, по дяволите!
Само им кажи истината, и ще се измъкнем от това заедно. Кълна се.
Донесете чантата ми! Донесете чантата ми!
- Кейлъб!
- Има ли лекар тук?
Дръпнете се! Дръпнете се!
- Кейлъб!
- Успокойте се, г-н Мандрак.
- Марля! Трябва ми марля!
Пуснете го да мине!
Ти не заслужаваше усилието.
Литън.
Къде ми е чантата?
Отдръпнете се!
Всичко свърши, Кейлъб.
Всичко свърши.
Каза ми, че винаги има война за водене.
- Това беше твоята война.
- Да.
- И добрите побеждават.
- Никой не побеждава.
Не истински. С Мандрак е свършено.
Никога няма да го удобрят за Федералният Съд.
Аз ще стана председател на Черепите. Ти ще бъдеш реабилитиран...
и ще ми помогнеш да поведем новата генерация Черепи към бъдещето.
Един, който обичах, веднъж ми каза, че тайното и елитното, не е на добре.
Бил е прав.
- Ти ме използва.
- Не, Люк.
Аз ти помогнах. Мислех, че можеш да накараш света да работи за теб, за нас.
Наистина ли вярваш, че можеш да ни напуснеш? След всичко, което ти дадохме?
И някой ден, когато те потърся за услуга,
ще си способен ли да ми откажеш?
И ако ми откажеш, ще рискуваш ли живота, който си изградил за семейството си?
Не знам дали ще можеш да живееш с тези съмнения, Лукас.
Само гледай.
Добра работа, синко.
Много добра.
naa.data.bg