Finding Neverland (2004) (Finding.Neverland.2004.DivX.AC3.CD2-WAF.srt) Свали субтитрите
Не мислите ли, че е малко стегнато?
Не. Даже е доста широчко.
Тук трябва да се стегне.
- Така е много тясно.
Може би трябва да вкараме една дъска тук, за да се изпъне?
Дъска?!
- Иначе е много малко.
- Ясно.
Утре ще сте ви е лошо.
Джеймс!
Искаш ли малко чай?
- Помниш майка ми, разбира се?
- Да. Разбира се.
Как сте?
Може ли да взема шапката ти?
Не се смейте, момчета!
Моля ви, момчета, не тичайте из къщата. Ще счупите нещо.
Бих искала да поговоря с вас, г-н Бари, преди да си тръгнете.
Ще ви отнема само няколко минути.
Момчета, отидете да играете в градината. Хайде.
Неприятности ли ще си има? Защото и аз съм оставал насаме с баба.
Знам какво е.
- Да влезем ли в кабинета?
- Защо не отидеш с тях, скъпа?
Добре.
- Извинявам се за...
- Бихте ли затворил вратата, моля ви?
Разбира се.
Силвия ми каза, че сте и предложили услугите на прислугата си.
- Не точно.
- Няма да е необходимо.
- Разбира се, ще оставя решението на Силвия.
- Оставете го на мен, г-н Бари.
Вече ще живея тук.
Нанасяте се?
Отивам там, където съм най- необходима.
И ще направя всичко възможно тази къща да се поддържа
без да има нужда да се допитваме до вашите подаяния.
Не са подаяния, г-жо Де Мариър, просто се опитвам да помогна като приятел.
Нямате представа колко много коства вашето приятелство на дъщеря ми?
Или наистина сте толкова голям егоист?
Моля?
Не виждате ли какво причинява едно посещение в къщата на женен мъж
на една вдовица? На бъдещите и проекти?
Силвия трябва да се омъжи. Момчетата имат нужда от баща.
А вие разрушавате всяка надежда, че това семейство отново ще се стегне.
Винаги съм мислил само доброто на това семейство.
Аз ще се грижа за тях.
Вие имате собствено семейство, за което да сте загрижен.
Какво намеквате?
Намеквам да пазите това, което имате, г-н Бари.
Точно това правя.
Бях абсолютно сигурна какво ще прочета тук.
Няколко признания, излети на страниците.
Не пиша любовни бележки в дневника си.
Не.
И все пак знаеш за кого говоря, нали?
И това е някаква утеха, все пак.
В крайна сметка те познавам поне малко.
Не беше нужно да крадеш дневника ми, за да ме опознаеш, Мери.
Не.
Предполагам, че можех просто да гледам пиесите ти.
Бях безнадеждно наивна, когато се омъжих за теб.
Представях си, че
читателите ти са погълнати от някакво тайно място,
където идеите се реят из въздуха като есенни листа...
и се надявах поне веднъж...
да ме заведеш там.
Няма такова място.
Има.
Невърленд.
Това е най- добрата, която си писал, Джеймс.
И съм сигурна, че семейство Дейвис ще хареса света, който си създал за тях.
Само ми се иска и аз да бях част от него.
Исках да бъдеш. Опитах.
Винаги съм си представял, че ще изживеем невероятни приключения заедно.
Но се нанесохме в тази къща и ти започна... не знам...
- ... да подреждаш мебелите...
- А какво се очакваше да правя, Джеймс?
- Теб все те нямаше.
- Пишех!
Седеше си в кабинета и се взираше в други светове сякаш аз не съществувах.
Добре. Дай ми още малко време да довърша пиесата.
Да го прекараш с музата си? Омръзна ми да чакам.
Омръзна ми да изглеждам като глупачка.
Не мога да се откажа от пиесата.
Разбира се, че не!
Просто в края на деня се връщай при мен.
Репетирай и се връщай за вечеря. Без пътувания до провинцията,
без дълги разходки в парка.
Ако не можеш да ни дадеш шанс,
тогава това трябва да приключи.
И аз ще го прекратя.
Изглежда ужасно.
Нана!
Първо вземаш пижамите и после оправяш леглата.
С лапи?
Оправяш леглата с лапи. Пижамите вземаш със зъби.
Защото всъщност, като куче
няма друг начин.
Но аз нямам и зъби!
Не виждам, не мога да дишам.
Имам само тази гума!
- Може ли да му сложим зъби?
- Може да вземете моите.
Ще ти намерим зъби. Да си починем, а?
Добре.
- Мисля, че си страхотен!
- Дори си по- добър на четири крака, отколкото на два.
- Спрете.
- Наистина.
- Кажи го, Чарлз.
- Как си я представяш? Премиерата.
Лекари, адвокати със съпругите си, всичките издокарани.
Плащат ни добри пари, очакват театрално представление.
Дърпаме завесите и те виждат крокодили, феи,
пирати, индианци и не-знам-си-какво друго.
Точно така.
Ти си абсолютен гений, Чарлз!
Не ме иронизирай, Джеймс. Знаеш, че влагам толкова пари, колкото дори нямам в момента.
Да. Чуй ме! На премиерата искам 25 запазени места.
- 25 места?
- Да. Разпръснати из театъра.
- Две тук, две там, три горе.
- Кой плаща за тях?
- Някой ще ги плати ли?
- Не, не.
Може ли?
- Здравейте, момчета.
- Може ли да поговоря с теб?
Разбира се. 25 места, Чарлз.
- 25 предварително запазени места... Кой ще плати?
- Разпръснати из целия театър.
- Кой ще плати?
- 25 предварително запазени места!
Това е невероятно! Летя!
И не е нужно да използваме някакви сложни приспособления.
Мама ме помоли да се разходя с момчетата.
Каза, че просто има нужда от малко тишина.
Цялата трепереше, толкова силно, че не успя дори да довърши чая си.
Не съм глупак, чичо Джеймс. Просто искам да знам истината.
Не знам каква е истината. Тя не иска да говори за това.
Но мислиш, че е сериозно?
Възможно е.
Докторът препоръча да се направят някои допълнителни изследвания.
- Тогава трябва да я убедиш да ги направи!
- Опитах.
Не иска и да чуе.
А и осъзнавам, че досега най- добрите намерения, които храня към вашето семейство,
са ви донесли само вреда. Доста неща съм объркал.
Беше баба, нали? Наговорила ти е разни неща, за да те отдалечи от нас, нали?
Ами, направи всичко възможно в тази насока
- и може би беше напълно права.
- Ти не си виновен, чичо Джим.
Просто тя се страхува някой да не нарани мама.
Виж се.
Невероятно е.
Момчето си отиде.
Някъде през последните 30 секунди ти се превърна във възрастен.
Мисля, че ти си човекът, който трябва да поговори с нея.
- Не знам какво да кажа!
- Ще се справиш.
Г-н Бари, извинявам се, че ви прекъсвам.
Става въпрос за Нана. Положението върви на зле зад кулисите.
- Какво е станало?
- Мисля, че костюмът му е прекалено тесен.
- Ами...
- Дай ми само секунда, сега се връщам
Така, ето затягаме и последния...
- Може ли аз да дърпам въжето?
- Може, вземи това.
- Може ли аз да се кача?
- След малко.
- Вдигнете ме по- високо!
- Искам аз да се кача!
- Спрете!
- Не!
Ужасно съжалявам.
Г-н Бари.
Г-жа Дейвис пожела да говори с вас.
Не. Само с г-н Бари.
Ти ли насърчи това?
Кое?
Джеймс, моля те... Много добре знаеш за какво говоря.
Джордж няма да позволи да му наместят ръката,
ако аз се съглася на изследванията.
Разбирам... В такъв случай мисля, че трябва да се съгласиш.
Защото той е един упорит млад мъж и вече е взел решение.
Това е абсурдно.
- Нищо няма да се промени.
- Да се промени?
Значи вече си говорила с лекар?
Това не е твоя грижа.
Разбирам, че състоянието ми може би е доста сериозно.
Искам животът да си продължи по старо му.
Ще направя изследванията,
ще пия, лекарствата, които ми предпишат,
но не искам да знам за какво са.
И не искам повече да настояваш.
Добре.
Мери!
Питър, моля те помогни на Джеймс с кърпичката.
В шкафа е.
Добре, мамо.
Джак! Ще провериш ли ризата пак?
- Винаги се показва.
- Да, мамо.
Не мислите да ходите никъде след театъра, нали?
Ще бъде съвсем за кратко, ако отидем някъде.
- Билетите!
- Заради децата?
Най- вероятно. Моля те виж дали билетите са у Джордж.
Аз ще проверя на масата.
Мамо, моля те виж дали билетите са у Джордж. Майкъл, къде са ти чорапите?
Чакай тук, не мърдай.
ПИТЪР ПАН ПРЕМИЕРА
Поеми и краката, Джордж.
Трябват ни още одеала.
Вземи и Майкъл с теб.
Изглежда много по- зле отколкото, когато бяхме в къщата.
- Някой появи ли се за тези 25 места?
- Не.
Именно. Но има хора, които искат билети, нали?
- Да.
- Предлагам да започнеш да ги продаваш.
- Знаеш ли дали семейство Дейвис са тук вече?
- Заети ли са 25-те места?
- Погрижил съм се за това.
- Да. Кого си поканил?
- Защото очевидно, който и да е, е решил да не идва.
- Местата ще бъдат заети, обещавам.
Да, през цялото време ми обещаваш... О, здравейте!
- Виждал ли си семейство Дейвис тази вечер?
- Не.
- Джак ще доведе доктор Брайтмън.
- Не, майко, нямам нужда от лекар!
Напротив, имаш.
Ще отида да ти донеса нещо успокояващо.
Питър ще е при теб. Кажи му, ако имаш нужда от мен.
Питър...
- Мога ли да направя нещо, за да ти помогна, мамо?
- Не, миличък.
Трябва да отидеш на пиесата!
Не мога да направя това.
Можеш.
Трябва да го направиш заради мен.
Трябва да отидеш, за да ми разкажеш всичко най- подробно, когато се върнеш.
Моля те.
това е само една пиеса, мамо. Не е важна.
Нека ти помогна.
Вземи това.
Отвори го.
Никога не съм била толкова горда с теб...
Последно повикване, дами и господа!
Да, да. Съжалявам.
Ще продадем местата.
Заеми се.
- Чарлз. Пристигнаха.
- Кой?
Трябва да им простиш, с тези малки крачета, правят малки крачки.
- Какво правят тук?
Дошли са да видят пиесата. Затова ни трябваха 25-те места.
25 места дадени на сираци.
- Сега кошмарът ми е пълен.
- Вече можеш да започнеш пиесата си.
Твоята пиеса.
Моля, заемете местата си.
Ето тук.
Насам.
Извинете ме, сър.
Искам само да знаеш. Мисля, че си чудесно куче.
Благодаря.
Няма да си лягам!Няма! Няма!
Нана, още дори няма шест часа. Още две минутки!
Моля те! Една минутка!
Нана, няма да ме накараш!Престани да лаеш!
Казвам ти, няма да успееш!
Кой е там?
Няма никой.
Но съм сигурна, че видях лице.
Децата ми!
- Как е тя?
- Почива си.
Може ли да я видя?
Не, г-н Бари. Не е необходимо да сте част от всичко, което се случва в тази къща.
- Тя ще се радва да го види!
- Тихо, Джордж.
И тъй като разбрах, че сте укрил определени факти
за състоянието на дъщеря ми от мен,
- не виждам защо да ви допускам в дома си.
- Не можеш да...
- Качвай се горе, Джордж!
- Не ми нареждай!
Това не е твоят дом, нашият е. Фактът, че мама се нуждаеше от теб,
не ти дава право да контролираш живота и!
Тя вече не е дете. Нито пък аз.
Ако иска да види чичо Джим, ще го види. Нищо не можеш да направиш.
Мамо.
Пиесата ти!
Виж всичките тези боклуци.
Щях да дойда тази вечер, просто имам толкова много работа...
Да видим. Трябва да се зашие.
Четири момчета! Непрекъснато ми трябват кръпки.
Не смогвам.
Нямам време за всичко това.
Не ме гледай така, Джеймс. Караш ме да се чувствам изложена на показ.
Момчета, ще ме оставите ли за момент насаме с майка ви?
Очевидно е.
Не може просто да се преструваш.
Просто да се преструвам?
Ти ни научи да се преструваме, Джеймс.
Показа ни, че можем да променим света, ако просто вярваме, че е различен.
Не целият свят, Силвия. Не всичко.
Значимите неща.
От известно време се преструваш,
че си част от това семейство.
Започна да означаваш толкова много за нас,
че вече няма значение дали е истина.
И дори, ако не е истина,
дори, ако е невъзможно,
имам нужда да продължа да се преструвам.
До края.
С теб.
Как го правите?
Просто си мислиш хубави мисли
и те, те издигат във въздуха.
Толкова си припрян. Не можеш ли да го направиш по- бавно?
Сега разбрах как става, Уенди.
Първо трябва да те поръся с магически прашец.
Опитайте сега. Опитайте от леглата!
Просто разтърсете рамене така
и се отпуснете.
- Летя!
- Невероятно!
Прекрасно е!
Да се хванем за ръце!
- Вижте ме!
- Летя!
Да излезем навън!
Гениално...
Чувствам се малко по- добре.
Просто имах лош ден, това е всичко.
Искам да се върнеш в театъра.
Намери Питър.
Разбира се.
Благодаря ти.
Сигурна ли си, че не мога да направя нищо друго за теб?
Да.
Е...
Винаги съм искала да отида в Невърленд.
Помниш, че ми го обеща, нали?
Да.
Опасявам се обаче, че тази вечер е вече късно.
Може би някой ден. Скоро.
Определено.
Искаш да кажеш, че и двамата трябва да се удавим?
Виж как се покачва водата.
Това май е хвърчилото, което направихме за Майкъл.
Помниш ли? Това, което се откъсна от ръцете ни и отлетя.
Хвърчилото!
- Може да отлетиш с него!
- Да отлетим и двамата!
Не може да издържи двама. Майкъл и Кърли опитаха.
Няма да тръгна без теб Питър.
Нека аз остана.
Ти си дама. Никога!
- Готова ли си?
- Питър!
Не се пускай, Уенди!
- Питър, страх ме е!
- Дръж се, Уенди!
Да умреш сигурно е невероятно приключение.
Радвам се, че дойде.
Никога не пропускам премиера.
Предполагам си чул за мен и Гилбърт...
Да.
Казаха ми, че станал голям скандал.
Как си?
Добре.
А ти?
Изпълнен със съжаление.
Недей да бъдеш.
В нашето семейство никога нямаше да напишеш нещо такова.
Имаш нужда от тях.
Сбогом.
- Г-н Бари.
- Г-жо Сноу.
Благодаря ви! Това беше най- невероятната вечер, която някога съм прекарвала.
Благодаря ви, много мило.
Къде е г-н Сноу тази вечер?
Опасявам се, че ни напусна.
Но наистина щеше много да хареса тази вечер!
Пирати, индианци...
Самият той си беше едно голямо момче.
- До самият край.
- Ужасно съжалявам.
Как сте?
Приемливо. Благодаря ви.
Предполагам, че всичко е в ръцете на тиктакащия крокодил.
Времето преследва всички ни, нали?
Точно така, г-жо Сноу.
- Може ли да ви дам ново питие?
- Благодаря.
Не бива да ви бавя повече. Имате много приятели тук.
Беше ми много приятно да ви видя. Ужасно съжалявам.
- Това не беше ли г-н Бари?
- Да, той беше.
Добра работа, г-н Бари.
Какво мислиш?
- Отнася се за нас, нали?
- Да.
- За всички ни.
- Да.
Хареса ли ти?
Беше магическо. Благодаря ти.
Не, аз ти благодаря. Благодаря ти, Питър.
Това е Питър Пан. Невероятно!
Ти ли си Питър Пан? Сигурно си голям приключенец.
Вярно е. Той няма сянка!
Но не съм Питър Пан.
Той е.
Няма ли подобрение от последното ми посещение?
Не.
Къде е Джеймс, мамо?
Д-р Брайтмън, може ли да поговоря с вас?
Извинете ме, г-жо.
Държиш го далеч от мен, нали?
Всъщност се надявах да дойде.
Щеше да се окаже, че съм грешила за него.
Но разбира се след успеха на пиесата му,
целият Лондон се изсипа пред вратата му.
Съжалявам, скъпа.
Какво има?
- Тайна.
- Тихо, Майкъл.
- Нищо не съм казал.
- Мамо, може ли да дойдеш долу за секунда?
Разбира се, че не може. Какви ги говориш, Джордж?
Всъщност мисля, че едно слизане до долния етаж може да и се отрази добре.
Това е пиеса.
Не е просто пиеса, Майкъл. Това е Пиесата с главно "П".
Наложи се да направим някои малки компромиси.
И една част ще трябва да си представите.
- Както и трябва да бъде.
- Както и трябва да бъде.
Майкъл, ела тук.
Готова ли си?
Няма да си лягам!Няма! Няма!
Нана, още дори няма шест часа.
Само още две минутки! Моля те!
- Вярваш ли във феи, Питър?
- Да.
Но почти всички са мъртви сега.
Разбираш ли Уенди, когато първото бебе се смяло за първи път,
смехът му се счупил на хиляди парченца и се разпръснал навсякъде.
И така се зародили феите. И сега всеки път, когато се роди дете,
първият му смях се превръща във фея,
Така че трябва да има поне по една фея за всяко момче и момиче.
Трябва да има? Няма ли?
О, не. Децата знаят прекалено много в днешно време. Вече не вярват във феи.
И всеки път, когато дете каже: "Не вярвам във феи",
някъде там една фея се пречупва и пада безжизнена на земята.
Кой е там?
Червенокожите са били победени!
Уенди и момчетата са били отвлечени от пиратите!
Ще я спася!
О, това е просто лекарството ми.
Отровно е? Кой би го отровил?
О, Тинк, ти го изпи!
Наистина е било отровено...
И ти го изпи, за да спасиш живота ми...
Тинк,...
Умираш ли?
Светлинката и намалява.
Ако изгасне напълно, значи е мъртва.
Гласът и толкова тих, едва го чувам.
Казва, че мисли, че може да се оправи,
ако децата повярват отново във феите.
Вие вярвате ли във феите?
Бързо, кажете, че вярвате!
Ако вярвате, плеснете с ръце.
Пляскайте по- силно!
Благодаря ви!
Това е Невърленд.
Толкова много идеални дни...
Наистина започнах да вярвам, че може да продължи вечно.
Престани.
Тя нямаше да остане вечно с теб.
Тя си имаше съпруг. Баща ми.
Никога не е изпитвала към теб, това, което изпитваше към него.
Не се опитвам да заема мястото на баща ти, Питър.
Никога не бих могъл.
По- добре го остави да си отиде.
Джордж, заведи момчетата вкъщи.
Аз ще дойда след малко.
Ужасно съжалявам.
Развалих всичко, до което се докоснах в това семейство.
Престани да си приписваш всички заслуги!
Скръбта на Питър няма нищо общо с теб.
Може би, ако бях имал малко повече време с него...
Не, г-н Бари. Нямаше да е достатъчно.
Ако всичко, което можете да му осигурите е "малко повече време",
по- добре го оставете на мира.
Знам, че не се интересувате от мен г-жо Де Мариър, и уважавам това.
Но аз много обичах дъщеря ви,
обичам и момчетата.
И мисля, че в момента имат нужда от мен.
Така ли? И до кога?
Какво искате да кажете?
Силвия, е пожелала съвместно настойничество над децата в завещанието си.
Вас, г-н Бари, и мен.
- Какво мислите по въпроса?
- Ще уважа желанието на дъщеря си.
Нещо, което трябваше да правя по- често, когато бе жива.
Но ако не се чувствате готов за подобно обвързване,
ви уверявам, че бих могла да се справя и сама.
Мислите ли, че бих изоставил тези момчета?
Седни, Питър.
Мама залепи всички страници обратно,
след като го накъсах.
И след като гледах пиесата, започнах да пиша
и нямам желание да спирам.
Тя много би се радвала.
Току що разговарях с баба ти
и оставам.
За постоянно.
Съжалявам, че бях толкова ужасен.
Не се тревожи.
Просто...
Мислех си, че винаги ще е тук.
И аз.
Но всъщност...
...тя е.
Защото е на всяка страница
от твоето въображение.
Винаги ще бъде там. Винаги.
Но защо трябваше да умира?
Не знам, момчето ми.
Когато си помисля за майка ти,
винаги ще си спомням
как стоеше в стаята със семейството си и гледаше една пиеса...
за момчетата, които никога не пораснаха...
Тя отиде в Невърленд.
И можеш да я посетиш винаги, когато пожелаеш,
просто трябва да отидеш там.
Как?
Вярвай, Питър.
Просто повярвай.
Виждам я.