Madhouse (2004) (Madhouse.2004.DVDRip.DivX.AC3-NTSC.cd2.srt) Свали субтитрите
Какво момченце?
Кой увърта сега?
Кларк, Сара иска да разговаря с теб.
Сега се качвам.
Ще продължим разговоря по-късно, нали?
Можеш да ме наричаш Бен.
Трябва да спрем да се срещаме така.
Какво ще си кажат пациентите.
Мисля, че е малко късно за това.
Приключи ли с интервютата.
Горе-долу. Какви са тези хапчета?
Настинала съм.
Разпитах всички пациенти.
- Те си имаха своите версии.
- Моите също.
Мисис Айдълсън ми каза, че убиеца е водещия на "Колелото на късмета".
Възможно е.
При мен има един - интересен е...
но не мисля, че знае нещо.
Кажи на Франкс за него и остави ченгетата да довършат.
Забравих да си взема вилица.
Какво правиш?
Съжалявам. Подаваха се от чантата ти.
Странна настинка, нали?
Защо вземаш "Риспердекс"?
Почна се.
Като малка имах проблем с концентрацията
и по-късно ми поставиха диагноза лека форма на шизофрения.
Предписаха ми "Риспердекс" и това доста ми помогна.
От малка нямам симптоми.
Това ли привлече вниманието ти към лекуването на душевно болни?
Още ли сме приятели?
Разбира се.
Лудите мадами са яки!
- Глупак!
- Шегувам се.
Добре ли си?
Да, добре съм.
- Моля те, не казвай на никой.
- Няма.
- Тези хапчета са червени.
- И какво?
"Риспердекс"-а, който ми показа Грейс беше син.
Предполагам, че психарите при нас са на по-силна доза от мен.
Това е единствения начин да избягаш, Сара! Карл най-после си е у дома.
Моля ви приберете се по стаите.
Призраци.
Някой ще се обади ли на д-р Франкс?
- Какво е станало?
- Тъкмо носех игрите...
Щяхме да играем на домино и тогава...
Може да е мразил домино!
Видяхте ли го дали е говорил с някой преди това?
Отиде да получи лекарствата си.
- Какво му дават?
- Антидепресант?
- Грейс! Карл беше ли тук преди малко?
- Преди 30 мин.
- Видя ли го да говори с някой?
- Освен със себе си? Не!
- Какво му даде?
- Обичайното.
Пак ли почваме с въпросите?
Защото нямам време.
Грейс, съжалявам. Какво му даде?
Обичайната доза от "щастливите хапчета".
Мерси.
- Бен!
- Никъде не съм отишъл.
Спомена нещо за лекарствата, които ти дават.
- Помагат ли ти?
- Незнам. Не ги вземам.
Но пък имам красива мозайка на стената.
Направих я от неизпитите хапчета.
Но, Бен, защо не ги пиеш?
Не биха ми помогнали дори да ги пиех.
Защо?
Болницата е бизнес.
Когато хората оздравеят...
има повече празни легла. Разбираш ли?
Дават на пациентите слаби лекарства, за да ги държат болни?
Огледай се.
Психарите тук стават все по-зле.
Вземи за пример твоя приятел Карл.
Вземаше послушно лекарствата.
И виж какво се случи с него.
Как разбра за Карл?
Казах ли, че се е случило нещо с него?
Не мога да повярвам, че се съгласих!
Трябва да проверя манипулационната. Излизам след 3 мин.
Ето ги!
Побързай! Да се махаме!
Защо правим това?
Ще изпратя таблетките на приятел, в университетската болница.
Който и да го е извършил е пил грешното лекарство.
Карл беше готов да се прибере у дома.
Според Грейс, той е бил на силна доза успокоителни.
Би трябвало да не може да стане от леглото си.
Още по-малко да се обеси.
Какво?
Сладък си, когато се правиш на детектив.
Лека нощ.
Лека.
Сара?
Няма място като у дома!
Ако Франкс разбере, че сме били тук, ще стане лошо.
От както съм тук виждам едно малко момченце.
Отначало мислех, че е син на градинаря.
- Какво? Сигурен ли си че не е?
- Няма начин.
Виж...
Знам, че звучи странно.
Мисля, че това място е обитавано от духове.
Не бих повярвал, ако не бях ги видял с очите си.
Мисля, че Алис е видяла нещо. И Франкс също.
Защо иначе ще гледа онези книги.
Какво?
Ставаше дума за лекарствата и Франкс...
А сега виждаш призраци?
Може би атмосферата наоколо ти действа.
Не съм луд, Сара.
Той беше точно пред прозореца ми. И ме гледаше в очите.
- Повярвай ми.
- Добре, вярвам ти!
Къде са картоните на пациентите?
В стаята на сестрите.
- Хайде.
- Пусни ме!
Не съм убил тази кучка!
Трябва да проумееш нещо.
Няма нещо, което да се случва и аз да не знам за него.
Тогава трябва да знаеш, че ще се върна за теб.
И за теб, плямпало!
Ти си следващият.
Жив ще те одера.
Тук за никой не е безопасно.
- Укротете го!
- Не е безопасно! За никой!
Горкото, объркано момче!
Чух, че бил отгледан в цирка.
Сега знаем къде са изчезнали наркотиците.
Какво е станало?
Разпитват го относно смъртта на сестра Хендрикс.
Франк е открил негови вещи в стаята й.
Също така е имал връзка с пациент.
Кой си ти?
Кларк, там ли си?
Съжалявам, да - тук съм.
Том е - от лабораторията.
Здрасти, Том.
Няма наркотици в лекарствата, които си ми изпратил.
Какво?
- Просто плацебо. Нищо.
Добре, благодаря ти, че ги погледна.
Прав беше за лекарствата.
В "Риспердекс"-а няма нищо.
Вземаш нещата в свои ръце? Доста агресивно.
Ще се обадя на борда на директорите още в понеделник.
Един от пациентите е в психоза...
и се държи странно, защото не е получил лекарствата си.
Не бих казал на никой за откритието ни, засега.
Не искаш Франкс да покрие мръсните им дела, нали?
Арестуваха Дрейк днес...
и не мисля, че той го е направил.
Чух сестра Хендрикс да се кара с Франкс в деня, когато умря.
Мисля, че тя е знаела, че той е замесен...
Казват, че очевидният отговор обикновено е верния.
Пред очите ти е. Трябва да искаш да го видиш.
Как така знаеш за всичко което се случва наоколо?
Умен съм.
Бъди честен с мен. Можеш ли да излезеш от килията?
Пусни и мен!
Ти как можеш да излизаш а аз не мога?
Само в мислите си, Ройс.
Само в мислите си.
Кажи ми за призракът на момченцето.
Постоянно се появява вече.
Сигурно го привличаш.
Имам работа.
Качвай се. Може да изтървеш нещо.
Приемане... диагнози... изписване...
Тук е всичко, което може да ти потрябва.
Невероятно!
Страхотно!
Виж това.
Това са излекуваните пациенти, които са изписани,
от както Франкс работи тук.
- Колко са?
- Николко.
Николко? Това е невероятно.
Това доказва, че държи пациентите болни, за да не могат да се приберат.
Бен Лондон.
Килия 44, шизофреник, починал през 1989-та?
- И?
- И? Той не е мъртъв!
Говорих с него тази сутрин.
Не те разбирам.
Д-р Мортън ми спомена за пациент, който избягал от килия 44 преди години.
Сигурно Бен е този, който е избягал.
И Франкс се опитва да го прикрие
като казва, че е умрял.
Когато са го открили и са го върнали тук...
... дори не са се постарали да го махнат от списъка на починалите.
Точно така.
Какво мислиш?
Незнам.
Все нещо си мислиш!
Можеш да ми кажеш. Заедно сме в това.
Чудесно.
Кухнята е затворена.
Я да видим...
праскови...
сос, пудинг...
руло...
Точно каквото докторът е поискал.
Краставички?
Краставички.
Кетчуп?
Кетчуп, кетчуп, кетчуп.
Хванах те!
- Кой си ти?
- Кларк!
Какво си ми направил?
Къде съм?
Какво се е случилос мен?
Всичко е наред. Сара, погледни ме!
Работим заедно в болницата. Не помниш ли?
Виж. Мисля, че си забравила да вземеш лекарството си.
Вземи няколко от тези и ще се почувстваш добре.
- Съжалявам.
- Всичко е наред.
Просто не разбирам...
кое е истина и кое е сън...
Хайде.
Ела.
Добре.
...нахлува в района по-късно днес...
като може да донесе бури и ниски температури...
И сега повече информация за топ-новината днес...
обратно към Питър Гарсия.
Шериф Джонсън предупреди, че заподозрения
който бе задържан в подозрения за убийство...
трябва да се смята за въоръжен и особено опасен.
Познат е под псевдонимът Дрейк Андресън.
около 175 см, тъмна коса...
с татуировка на паяк на врата.
Който има информация, водеща до задържането му
моля да се обади в Шерифството на Кърксайд.
- Какво е станало?
- Господи - добре си!
- Някой е убил Д-р Мортън.
- Какво?
Страх ме е - не мога да вярвам на никой.
- Дрейк е избягал.
- Какво?
Чух го по радиото. Избягал е тази нощ.
Ако е бил той, сигурно вече е далеч.
Претърсиха всичко наоколо много внимателно.
Онзи детектив иска да ни зададе няколко въпроса.
Не сега. Отивам да говоря с Франкс.
- Какво?
- Отивам да говоря с Франкс.
Отвори скапаната врата.
Франкс, знам че си вътре! Отвори вратата.
Господи.
- Не е бил Дрейк!
- За какво говориш?
Говорих с ченгетата - бил е арестуван преди 20 минути.
- Откраднал е кола в Далас. Тръгвам си.
Чакай, чакай.
Незнам какво става тук.
Ела с мен, ако искаш, но аз няма да остана тук.
Добре. Чакай, тръгвам!
Ела с мен до офиса да взема някои неща.
Хайде.
Искам да съм сигурна, че охраната...
ще може да задържи пациентите заключени.
Няма да са в безопасност тук. Никой няма да е!
Ще кажа на Бети, че тръгваме.
Добре.
Но бързо - искам да сме колкото може по-далеко.
Добре.
Всичко ще е наред.
Нищо няма да се случи с всичките тези ченгета отпред.
Ето.
Ами ако това не го прави човек?
- Какво имаш предвид?
- Ами ако Мортън е бил прав?
Ако нещо се е случило тук в сградата...
и никога не е било забравено?
Кларк...
Било е човек.
Ако е бил пациент - сега всички са заключени.
Всичко е наред.
Връщай се. Още малко и идвам.
- "Пред очите ти е!"
- Кларк, там ли си?
Точно пред очите ти.
Просто не разбирам,
кое е истина и кое е сън.
Диагнозата ми е шизофрения.
Сара.
Благодаря за помощта, полицай.
Имам списък с пациентите.
Ще е в червената папка на бюрото ми.
Няма проблем.
Имате номера ми.
Добре, благодаря!
Защо ме упои?
Дадох ти успокоително.
Държеше се много странно.
Ти си била.
Трябваше да се сетя онази вечер, когато...
припадна.
Грешиш.
Бен ми каза, че отговорът е пред очите ми.
- Кой?
- Килия 44. Бен Лондон.
Сигурно те е видял вечерта, когато си убила сестра Хендрикс.
Затова ми каза, че отговорът е пред очите ми.
Килия 44 е празна.
- Не ме лъжи.
- Използва се за склад.
Ти си тази, която ми каза...
да не вярвам на шизофреници...
Мога да докажа, че е там.
Ето те. Търсих те.
Нещо не е наред?
Бен!
Бен! Бен, какво става?
Защо не ми каза че е била Сара?
Ще те пусна навън.
Така ще можеш да отидеш на сигурно място.
Но искам да видя лицето ти.
Предполагам, че е време да си ходиш у дома.
Това хлапе, което виждах да бяга по коридорите?
Странно е, че се разхожда през нощта?
Може би атмосферата ти влияе?
Не съм луд, Сара.
Сега поне знаеш, какво е чувството да си луд.
Това е усещане, което никога няма да забравиш.
Ей, красавецо!
Имаме работа.
Момчетата не са играчки, Лес!
Той беше най-болният пациент, с който съм се сблъсквал.
Ето те и теб. Търсих те.
Трябва да знаеш къде ти е мястото!
Бих искал да променя това място към по-добро!
Ето защо дойдох тук.
Бети, включи на 1-ви канал.
Приготви колата ми.
Къде са ключовете за лекарствата?
Няма значение.
"Това писмо е във връзка с...
таксите по стажа на Кларк Стивънс.
В следствие на нелепата му смърт
бихме искали сумата да бъде възстановена.
Моля, обадете се в административния отдел."
"Бен Лондон - диагноза шизофрения
с хронично множествено раздвоение на личността...
избягал на 8-ми Януари 1989-та година"
- Здравейте, д-р Франкс.
- Ти!
Кларк, побърка ли се?
Аз съм Бен!
- Бен Лондон!
- Бен Лондон.
Помниш ли ме, Ал? Онова малко хлапе.
Онова, на което ти и Хендрикс...
и всички останали така и не опитахте да помогнете.
Бен Лондон.
Слушай. Мога да ти помогна.
Прекалено е късно за това!
Помощ!
- Ало! Обаждам се от "Кънингъм Хол".
В мазето съм Отвън има полиция!
Помогнете ми!
Хайде, Сара.
Ти си толкова прецакана колкото и аз.
Принадлежим един на друг.
Хайде, скъпа. Излез от ъгъла!
Подлудяваш ме.
- Нищо не съм направила.
- Знам. Просто...
Върнах се тук...
за да се отърва от спомените свързващи ме с това място.
За съжаление, ти стана част от тях.
Но аз съм същата като теб.
Толкова съжалявам...
но не мога да оставя нещата недовършени.
Бен, аз мога да те предпазя.
Открих досието ти.
Взех го...
и ще го пазя за теб.
Къде?
Можем и двамата да избягаме.
Дори няма да разберат, че си бил тук.
Кларк.
Кларк го няма.
Кларк дори не съществува.
Превод: Деян Касабов dk@piccadilly.bg