Madhouse (2004) (Madhouse.2004.DVDRip.DivX.AC3-NTSC.cd1.srt) Свали субтитрите
Ей там е!
Тръгна насам!
Насам! Насам!
Побързай!
ЛУДНИЦА
Превод и субтитри Деян Касабов
Ехо? Аз съм Кларк Стивънс от университет Фарли.
Ехо? Търся доктор Франкс.
Извинете, знаете ли къде да намеря доктор Франкс?
То не харесва, когато говориш така!
- И теб не те харесва!
- Остави го намира.
Не виждаш ли, че не му харесва да го докосваш така?
Не му харесва като говориш.
И теб не харесва, Пъдлис!
Много е зле!
Достатъчно, Пъдлис. Аз съм доктор Хендрикс.
Кларк Стивънс.
Добре дошли в "Кънингъм Хол".
Благодаря.
Предполагам не е проблем, че се самопоканих.
Не, очаквахме Ви.
Влакът ми закъсня малко.
А и е трудно да намериш такси, което да дойде до тук.
- И все пак пристигнахте.
- Да, ето ме тук.
Вероятно ще трябва да започнем с поредица психиатрични тестове...
за да сме сигурни, че разполагаме с чисто психологично досие...
А после ще направим пълни физически тестове.
- Бети.
- Г-н Франкин.
За какво си говорехме, когато се разбрахме да не се представяш за доктор?
- Но, но аз...
- Знам г-н Франклин.
Защо не отидеш в стаята за почивки? Ще се почувстваш по-добре.
Сестра Хендрикс ще сервира вкусен пудинг.
- Хубаво, нали?
- Много хубаво.
- Добро момче!
- Беше ми приятно.
- Здравей! Аз съм Бети Донър.
- Кларк Стивънс.
Аз съм главен Администратор.
Съжалявам, че не ви посрещнах. Бях излязла за малко.
Не се притеснявайте. Радвам се, че накрая се срещнахме.
Толкова се радваме, че идвате да ни ударите едно рамо!
Вълнувам се, че започвам работа при вас.
- Чудесно.
Ще се погрижа да получите табелката си до ден-два.
Попълнете тези документи...
за заверка пред университета ви.
Синьото каре най-отдолу е за спешна информация.
Ключовете за "кралството".
- Благодаря Ви.
- Ето и радио-станцията.
Така си комуникираме тук.
Стаята ви е в южното крило.
Остана само още нещо.
И какво е то?
- Да се срещнете с "голямото сирене".
Доктор Франкс.
Много добре!
Здравей, Бети.
Сградата е доста стара предполагам.
Построена е през 1918 г.
Да бяхте видяли как изглеждаше преди да я поосвежим.
Отне година и половина на настоятелството
да вземе решение за това.
Справиха се прекрасно.
Така е! Сигурен съм!
Просто... изглежда доста запуснато.
Не особено полезно за възстановяващите се.
Някои от нашите пациенти никога няма да се оправят.
- Пуснете ме навън!
- Карл!
Не трябва да съм тук! Никой не трябва да е тук!
- Карл...
- Всичко е наред.
Не те пускат да си ходиш дори да знаят, че си добре.
Защо говориш така?
Защото не ние, а персоналът работещ тук
са истинските луди.
Признавам се за виновна! Бягай сега... Къш!
Седнете!
Докторът ще дойде всеки момент.
- Успех!
- Благодаря, Бети.
"Айнщайн е вярвал, че някои хронични шизофреници
са с грешни диагнози заради прихокинетични състояния,
като например способността им да виждат
паранормални явления".
Не особено приятен начин за психично лечение.
Получих оценките ви от университета.
Среден успех 4.00. Боже, боже...
Имате потенциала да станете като дядо си.
Благодаря Ви. Надявам се.
Стажът ми тук е за да получа степен.
- И после?
- Ами...
да стана съветник в здравно заведение.
Това е ясно.
Тези защо са така? Сложи ги в чашка, Поли.
Съжалявам, доктор Франкс.
Подспециалността ми е "Администрация".
Бих искал да работя в заведение като "Кънингъм Хол".
Може би ще обогатя характеристиката си.
Прегледах обстойно сградата и вътрешните разпоредби.
Нахвърлял съм някои неща.
Малки промени, които може да настъпят...
по време на престоя ми тук.
Г-н Стивънс.
Надявам се, че сте наясно къде сте дошли.
- Моля?
- Това не е летен лагер!
Нямаме нито пари нито време за нещо друго, освен грижи за пациентите.
Отлично разбирам, че това трябва да е приоритет.
Искате да махате подлоги и да повишите оценките си...
Чудесно!
Но не сте в университета,
четящ, как са нещата в здравно заведение.
Вече сте тук.
Не исках да ви обидя. Мислех, че...
Ще бъда по-кратък! Не сте тук за да мислите!
Ако искате да сте от екипа ми, ще изпълнявате задачата си.
- Която е?
- Грижи за душевно болните.
Не се заблуждавайте.
Има сериозни причини човек да е затворен тук.
Къде е момчето-чудо, за което толкова много слушахме?
Д-р Мортън, Д-р Дъглас.
- Кларк Стивънс.
- Приятно ми е.
Ти си! Бих те познал навсякъде.
Срещнах дядо ти...
на една конференция в Чикаго през 1975-та.
Двамата бяхме там за...
Тъкмо обсъждах правилата и вътрешния ред с г-н Стивънс.
Мисля, че се разбрахме.
Запознайте го със Сара. Тя ще му покаже всичко.
Давам на любимците си малко повече.
Не знаеш кога ще ти потрябва услуга.
Забелязах.
Значи оцеля след интервюто с Франкс.
- Да. На косъм.
- Казват, че той е
е най-лошата шокова терапия в нашата болница.
Не бих го оспорил.
Той е като акула - разбирай: "ако работиш добре
ще те наеме на пълен работен ден".
Така постъпи с мен.
Просто ми се иска да помогна да пооправим това място.
Някои подобрения.
Всички казваме така...
до третия път, когато ни наръгат с молив.
Ясно.
Кога почна работа тук?
Миналата година.
Бях на същия стаж като теб.
Значи си завършила миналата година?
По-голяма си от мен с една година.
Което значи, че ще правиш всичко, което ти кажа!
Хайде. Нека те разведа наоколо.
Това е крило "В".
Групова терапия...
Душове, манипулационна...
Държим заключено по очевидни причини.
Тук са и някои нерискови пациенти.
Дамски тоалетни.
Работата ти е да следиш пациентите,
да присъстваш на груповите терапии...
и да помагаш на персонала.
И в тази връзка - приготви се за среща със сестра Хендрикс.
Сара.
- Ти сигурно си Кларк.
- Точно така. Приятно ми е.
- Това е новият стажант.
- Разбира се, че е!
Аз съм Анабел Хендрикс, Старша сестра.
- Приятно ми е.
- Чудех се къде си.
Започна да ти става навик напоследък.
Съжалявам. Не се чувствам добре.
Ще помагаш на сестра Хендрикс, както и на другите от персонала.
- С удоволствие.
- Надявам се.
Приятно ще е да имаме малко мъжка сила, наоколо.
Би ли дошла в офиса ми, ако обичаш?
Разбира се.
Той е тук...
от месеци.
Кой?
- Трябва да сменим рецептата.
- Съгласна съм. Подписах се вече.
Трябва да си там точно в....
Сара? Разбираш ли?
Готов ли си за още?
- Разбира се.
- Приятен престой, Кларк.
- Благодаря.
Кучка! Хайде.
Това е Кристъл.
Тя е нашата нимфоманка.
- Хайде!
- Къде отиваме?
Към неприятната част на работата ни.
Към мястото, където са опасните пациенти.
Няма да ти се налага често да слизаш там.
Повярвай ми - за добро е.
Кое?
Че държим точно тук убийци, лунатици...
Всичките видове маниаци...
- Звучи интересно.
- Виж...
Тук затварят тези, които хората трябва да забравят.
Тези, за които никога няма да чуеш.
Освен ако не успеят да проявят природния си инстинкт.
Който е?
Да те изкормят черво по черво...
Добре дошъл в лудницата.
След теб.
Уолъс.
Здрасти, бебчо. Питаха за теб цял ден.
Това е Кларк. Той ще е с нас известно време.
Моите благопочитания.
Ето.
Остави му коланът си.
Правилата: никога не прекрачвай жълтата линия.
Ако ти трябва помощ...
натисни бутона в дъното на коридора.
Дайте ми химикалът си...
и всички остри предмети.
Не могат да излязат нали?
Постоянно ми го повтарят.
Приятно ми беше.
- Готов ли си?
- Да.
Бил съм доброволец и в други болници.
Не мога да повярвам, че държите болни тук долу.
Натъквал ли си се на нещо подобно?
Пуснете ме.
Имам нещо за теб.
Къде отиваш? Къде отиваш?
Няма да ме оставиш тук долу!
Върни се и ме изчукай!
Сериозни отклонения и отблъскваща обсебеност.
Прави всичко по девет пъти.
Включително и дозите от стрихнин...
които е дала на децата от класа си.
- Параноик?
- Убийствен!
Сара! Сара!
- Сара, помощ!
- Всичко е наред!
Дрейк! Ройс пак започна!
Ще донесеш ли лекарствата му?
Ройс, спокойно! Всичко ще е наред. Дрейк ще ти донесе лекарството.
Господи! Сара!
Пусни ме! Пусни ме!
Дрейк!
Всичко е наред. Не ме е наранил!
Дрейк!
Не ни е наранил.
Да се надяваме, че си е научил урока.
Насам!
Благодаря ти! Задължен съм ти.
Хайде да се махаме.
Бети, това е Уолъс. Прибирам се у нас.
Дрейк е тук
Доти ми е сготвила печено, което ме зове!
Добре, Уолъс. Приключваме. Лека вечер. Край.
Чао, Бети. Лека и на теб! Край.
Ехо?
Хей, видях те!
Защо не се покажеш и да се представиш?
Дрейк, там ли си?
Би било добре да дойдеш. Имам нужда от помощ.
Ще те питам пак, Алис...
Ще направиш ли, каквото искам от теб?
Боли ме ръката!
Правя го, за да не се нараниш сама.
Вземи си хапчетата! Ще се почувстваш по-добре.
Има смисъл, нали скъпа!
Ще те помоля отново да си вземеш лекарството
или ще прибегна до дисциплинарни мерки.
Той ще те наблюдава докато спиш.
Разбрахме ли се?
Мислиш ли, че ми е приятно да те наранявам така?
Това лекарство не ми действа!
Алис!
- Спри!
- Млъквай, Карл!
Боли я!
Махни се, педал такъв!
- Всичко е наред!
- Дрейк!
Назад!
Късно е, нали?
То иска да лягам да спя сега.
Хайде.
Хлапе!
Невероятно!
Видях те, че слезе тук. Защо не се покажеш?
Хайде, хлапе!
Тук не е подходящо място за теб. Може...
...да пострадаш.
Алармата в края на коридора.
- Господи!
- Няма никой тук!
Д-р Мортън, от кога работите тук?
От 27 години.
- Доста време.
- Нямаш си представа.
Какво правехте там долу толкова късно?
Последвах едно дете. Бягаше наоколо.
Влезе в стаята ми.
Проследих го. Исках да видя кой е?
Странно е, че бяга наоколо по това време на нощта.
Мисля, че цялото това място е доста странно.
- Рисковете на професията.
- Предполагам.
Какви са тези звуци?
Изглежда идват от мазето.
Мисля, че идват от тръбите.
Може би.
А какво точно е?
Сградата е стара. Може да са много неща.
- Но...
- Сградите са като хората.
Помнят неща, които са се случили през годините.
Понякога...
не харесват това което си спомнят.
- Какво имате предвид?
- Преди време...
имахме пациент... долу в килия 44.
Беше най-болния и най-тъжния човек, който съм срещал.
Една вечер...
успя да се измъкне...
но се загуби и не успя да избяга.
Какво се случи?
Скочи от един прозорец на третия етаж.
Умря ли?
Някой казват, че е умрял от удара в земята.
Други казват, че са го хванали и са го заключили обратно.
Вярвам, че той още е там някъде...
и се мъчи да прокопае път до дома си.
Вярвате ли на това?
Или това, или се е върнал да управлява това място.
Г-н Стивънс.
Има доста за чистене в стаята за телевизия.
Ако не сте прекалено зает, може би ще ударите една стирка?
Разбира се.
Да се промъквате...
оставяйки опасната зона отворена.
Вълнуващо, като за първа нощ, г-н Стивънс.
- Не се промъквах.
- Разкажете ми.
Сестра Хендрикс се обади за помощ по радиото и аз отидох.
И?
Отидох там и видях, че нямаше нужда от помощ...
при положение, че всъщност тя тормозеше пациент.
На някои пациенти трябва често да се напомня...
кой има думата.
Отказът да бъдат приети медикаменти не изисква прилагането на електрошок.
- Стивънс...
- Това място е ужасно...
Мръсно е... Необезопасено... Няма достатъчно персонал.
Знаете ли, че има деца, бягащи наоколо през нощта?
Никой не влиза или излиза без моето разрешение.
А пациентът, който е избягал от мазето?
Д-р Мортън ми разказа за него...
"ДУХОВЕ И ОБЛАДАНИ"
Д-р Мортън не знае какво говори.
Искаш ли да започнем от начало?
Не е тайна, че това място има нужда от ремонт.
Повечето пациенти са просто пълнеж.
Защо ли? Няма къде другаде да отидат.
Нека се разберем нещо.
Придържай се към правилата и си върши работата.
Аз ще обмисля някои от предложенията ти.
Разбрахме ли се г-н Стивънс?
Добре.
А... Здравей, работна пчеличке!
Добро утро!
Какво се опитваш да постигнеш?
Нямам представа за какво говориш.
Албърт, някои неща ще се променят тук...
или ще се обадя на борда на директорите.
Знам какво си намислил.
Здрасти, новобранец!
Здрасти! Какво правиш?
Тъкмо се връщах в стаята си.
Искаш ли да присъстваш на една сесия на обсебени...
в 3:30? Моята лична сесия...
Звучи доста добре...
Но, не искам отново да се опаря.
- Защо? Какво не е наред?
- Нищо.
Бях в офиса на Франкс и видях нещо странно.
Имаше доста особени книги.
Особено една на бюрото му.
Махна я, веднага като видя, че я гледам.
Сигурен ли си, че не си детектив, предрешен като стажант?
- Параноичен ли съм?
- Да.
Човекът чете странни книги.
Може би избира нещо за четене преди лягане.
Сара, яви се в стаята на мед. сестрите.
Рабрано.
- Трябва да тръгвам.
- Успех.
Лека нощ, сестра Хендрикс.
- Всички ли са по леглата?
- Всички.
Почти приключих.
Ако няма да ти трябвам отивам да поспя.
Аз ще проверя.
Можем ли да ти помогнем с нещо?
Време е за лягане!
Нямам време за глупости! Излез и се покажи!
Нямам време за губене, и не искам да те нараня!
Кой си ти?
Вредиш само на себе си.
Добре...
Явно няма да се покажеш...
По-добре се скрий докато дойде Дрейк.
Той ще те убеди да се върнеш в стаята си.
Спри!
Защо го правиш?
Спри!
Знам, че всички сте разтърсени от случилото се.
Искам да знам, кой пациент го е извършил - до края на вечерта.
Бети ще ви разпредели районите от сградата.
Искам да разпитате всичките ни обитатели.
Те ви вярват. Използвайте го.
Дръжте полицията настрана, иначе пациентите няма да ви кажат нищо.
После внимателно ще преразгледаме инструкциите за безопасност.
- Да се захващаме!
- Разбрано!
Не мога да повярвам, че това се случи!
Работих с нея 25 години.
Беше толкова приятна дама.
Д-р Мортън?
С д-р Шорс поемете западното крило.
Всичко е наред.
Д-р Дъглас каза, че е била с вас преди да се случи.
- Видяхте ли някой?
- Имаше някой в коридора...
и тя излезе да провери.
Тогава чух силна музика... и...
Мислят, че го е направил пациент?
Кларк! Ти и Дрейк сте в мазето.
Не се страхувай, Кларки! Ще те защитавам!
Добре! Трябва да тръгвам.
Да, разбира се.
- Нищо не сме видяли.
- Нищо.
- Спяхме.
- Вратата ни е заключена.
Много здраво заключена. Гаджета ли сте със Сара?
Ако се сетите нещо, кажете ми.
Ще те убия, изрод малък!
Ще се погрижа да гниеш тук до края на живота си.
Какво става?
Ще го науча на уважение!
Спокойно.
Почти приключих. Излизам след минута.
Защо не влезеш при мен. Ще направя по едно Remy Martins?
Тези, които най-много протестират...
се оказва, че носят бельото на съпругите си!
Защо не искаш да говориш с мен?
Може да ти помогна да проумееш някои неща.
Какво е чувството, когато си убеден, че нещо е там,
въпреки, че логиката ти казва, че не е?
Мисля, че чувам разни неща...
Сега вече знаеш какво е лудостта.
Това е усещане, което никога няма да забравиш.
Защо стоиш в тъмното?
Светлината само ми напомня в какво съм се превърнал.
Как се казваш?
Това е субективен въпрос.
Имаше проблем тази нощ.
Разговаряме с всички пациенти
и ги питаме, дали са чули или видяли нещо..
Странно е да питаш луд, дали е видял нещо необичайно.
Добре. Благодаря ти.
Странно място е "Кънингъм Хол".
- Как така?
- Лоши неща се случват тук.
Но ти го знаеш.
Какви лоши неща?
Виж например онзи луд, дето се блещи ей там.
Някой, който се успокоява от топлината на нечия кръв.
Кой мислиш че е?
Ти си умно момче. Ще разбереш.
Ти ли си?
Започни от върха на хранителната верига.
Имаш предвид доктор Франкс?
Те са просто номера на килии върху рецептите.
Питай Бети или Уолъс кои по дяволите са те.
Не биха могли да ти кажат сами имената си, дори да ги питаш.
Знаете ли каква бе диагнозата на пациентът от килия 44.
Незнам. Аз просто ги държа надрусани!
А на какви медикаменти беше?
Наистина задаваш много въпроси.
"Риспердекс" - всички са на това лекарство.
- Антидепресант?
- Не виждате ли какво е наоколо?
Мерси, Грейс.
Нарушаваш правило No:1 за работещ на такова място.
И какво е то?
Да приемаш пациентите на сериозно.
Не е така. Повярвай ми.
Чух Хендрикс и Франкс да се карат...
нощта преди да бъде убита.
Трябва да разбереш, че пациентите са много объркани.
Ще ти кажат неща, в които наистина вярват.
Не се доверявай най-вече на шизофрениците.
Винаги приемай, това което ти казват с доза съмнение.
Разбирам.
Странно е. Пациентът беше доста потаен.
Те са параноици!
Изкарват си го на Франкс, защото ги държи заключени.
Прекалено задълбаваш.
Никога не можеш да вярваш на шизофреник.
Защо всички пациенти от мазето...
са на едно и също лекарство?
Вероятно защото ги държат сериозно упоени.
Преди обичах да играя навън по това време на деня.
Заедно с приятелите ми.
Ритахме празни консерви...
понякога играехме "Народна топка"
Бях добър!
Или посто ме беше страх от топката.
И тогава един ден нещата се влошиха.
Как?
Започнах да виждам неща.
Още преди да се случат.
Един ден родителите ми ме оставиха тук за някакви тестове.
И никога не се върнаха.
Трудно е да живееш с този спомен.
Можеш да се опиташ да направляваш живота си...
но в крайна сметка всичко се случва, както е писано.
Сигурно е така.
Не мисля, че трябва повече да си тук.
Прав си.
Но денят в който изляза от тук
ще е деня в който ще умра.
Това е едно от нещата, които е лошо да знаеш преди да се случат.
Моят малък проблем
се отприщи от факта,
че не ми бе позволено да се докосна до детето в мен.
Аз съм уязвимо дете
в капана на тялото на възрастен.
Носещ пелени за възрастни!
- Да ти го...., Джими!
- Успокойте се!
Всички скърбим!
Някои от нас се чувстват уязвими
или депресирани.
Или изплашени.
Точно така, Алис. Кое те плаши?
То не спира да ме плаши!
Кое?
Опитвам се да затворя очи и да го накарам да изчезне.
То винаги е там и ме наблюдава.
Кое е това "то", което споменаваш?
Призракът.
Какъв призрак?
Този, които броди из къщата нощем!
Винаги ме наблюдава през прозореца.
Какво иска от теб?
Да е сигурен, че никога няма да забравя, какво е да си луд!
Бети е. Събудих ли те?
Не. Тъкмо ставах.
Чудесно. Исках да знаеш че табелката ти е готова.
Д-р Франкс иска да знае, дали имаш да кажеш нещо
след вчерашните разговори с пациентите.
Остана ми още един, с който искам да говоря
но изглежда, че всички са били в килиите си.
Дрейк провери ключалките - няма как да са били навън.
Дръж ме в течение. Трябва да предам...
това, което сме открили на разследващите случая.
Добре. Чудесно.
Много мило, че слезе тук долу.
Рядко някой идва в малката дупка на отчаянието.
Защо спря да говориш предния път като бях тук?
Нямах какво повече да кажа.
Защо не излезеш на светло за да те видя?
Хайде, вече сме приятели.
Да кажем, че имам заболяване от дете. Изглеждам много зле.
От тогава съм решил да живея в сянката.
Добре тогава.
Можеш ли да излезеш от килията?
Само ако някой ме пусне.
Стига си увъртал. Отговори на въпроса.
Чудиш ли се, дали момченцето, което виждаш