Lemony Snicket's A Series Of Unfortunate Events (2004) Свали субтитрите
Всичко се пробужда A дръвчетата
Целите са в цветове Също и цветята Прекрасна, прекрасна пролет е
Катерици скачат Всички пеят
Тананикайки тяхната пролетна песен
Пролетта е най-подходящото време За песни
Прекрасна, прекрасна пролет е
В гората играем с животните по цял ден--
Съжалявам, че ви го казвам, но филма който ще гледате,
филма, който започва е изключително неприятен.
Ако искате да гледате филм за щастливо елфче,
сигурен съм, че има доста свободни места в другото кино.
Ho, ако харесвате истории за умни и доста привлекателни сираци,
съмнителни пожари, кръвожадни пиявици,
италианска храна и тайни организации, тогава останете
както аз проследих всяка
злощастна стъпка на децата от семейство Бодълеър.
Казвам се Лемони Сникет
и моето неприятно задължение е да разкажа тази история.
Вайълет Бодълеър, най-голямата,
беше една от най-добрите 14 годишни откриватели в света.
Всеки, който познаваше Вайълет можеше да каже, че открива нещо
когато дългата й коса беше вързана с панделка.
В света от захвърлени и изоставени неща,
Вайълет знаеше, че винаги имаше нещо,
което можеше да сглоби от почти всяко устройство
за почти всеки случай.
Никой не беше по-добър за тестване на открията й
от брат й.
Kлаус Бодълеър, второто дете, обичаше книгите.
Или по-скоро нещата, които научваше от книгите.
Семейство Бодълеър имаха огромна библиотека.
Стая пълна с хиляди книги oт почти всяко естество.
И нищо не му доставяше по-голямо удоволствие
от това всеки ден да си пълни главата с тях.
A всичко, което прочиташе запомняше.
Съни, най-малката, имаше различни интереси.
Обичаше да хапе - имаше четири остри зъбчета.
Малко бяха нещата,които Съни не обичаше да захапе.
Съни беше в онази възраст, когато се говори с поредица от писукания.
Например:
Което вероятно означава,
"Погледни тази странна фигура появяваща се от мъглата." Или може би,
"Какво прави банкера Г-н По
влачейки се по пясъка да ни търси на плажа?"
Деца,
страхувам се, че трябва да ви кажа за едно изключително лошо събитие.
Много, много съжалявам, че ви го казвам, но родителите ви са погубени при пожар,
който е унищожил и дома ви.
Ако някога сте загубили някого много важен за вас,
тогава знаете какво е чувството. A ако не сте,
дори не можете да си представите.
Никой не знаеше истинската причина за пожара.
Колегите ми и аз разследвахме колкото се може по-добре.
Но всичко което открихме е, че огънят е започнал от голямо разстояние
чрез отразяване и събиране на светлина.
И за миг цялата къща е била в пламъци.
Колкото и да е бил мистериозен източника за пожара,
други мистерии започнали да се разкриват пред децата.
Всяко семейство има тайни, но винаги остават следи.
Както Клаус разбра и най-малкото
откритие щеше да го изпълни с въпроси.
Какъв беше този телескоп скрит в бюрото на баща му?
Какви ли тайни за живота на родителите им щяха да се разкрият?
Въпроси, на които се страхуваше, че отговори няма да се намерят.
И така,
децата станаха сираци.
Опитах се да ви предупредя.
Tова е чудесна възможност да напуснете киното,
стаята или самолета където гледате филма.
Не е късно да гледате филма за щастливото елфче.
Да. Елате с мен.
Като главен служител
и изпълнител на имуществото на родителите ви,
мое задължение е да се грижа за парите ви докато пораснете
и да ви ви изпратя да живеете при най-близкият ви роднина.
Така, че ще ви заведа при нашият уважаван Граф Олаф,
Който живее наблизо в града, само на 37 пресечки тук.
Не знам каква означава "наблизо".
Не познаваме Граф Олаф. Разбира се, че го познавате. Той ви е трети
или четвърти братовчед.
Някой няма мозък
Той е професионален актьор. Не е ли вълнуващо това деца?
Трябва да се смятате късметли, деца.
Tова е рядко срещана щедрост при хората от неговата професия.
Ето ни и нас, вашият нов дом.
Не е ли прекрасен, деца?
O, здравейте.
Вие трябва да сте Бодълеърови. Здрасти.
Толкова съжалявам за нещастието, но толкова се радвам, че идвате тук.
Добре дошли. Аз съм съдия Страус от градският съд.
Аз съм Вайълет. Това са брат ми Клаус и сестра ми Съни.
По. Приятно ми е.
Прекрасно.
Къщата Ви е толкова хубава.
Благодаря.
Чувствайте се поканени, когато пожелаете.
- Да Ви посетим?
- Искате да кажете, че не живеете с Граф Олаф?
Да живея... с Граф Олаф? Не.
Не, не, не, не. Той е... Той е мой съсед.
Да спим навън.
наВЛЕЕЕЗци.
Hямаме цял ден. Влизайте.
Здраейте, здравейте, здравейте.
Аз съм вашият обичан Граф Олаф.
И добре дошли в моят обичан дом.
Ще откриете спокойствие под топлото...
...й крило.
Или както биха казали древните гърци:
Oрфанис...
...енкрибо...
...нищо, нещо, нещо. Mузиката се възнася и свършва до десния крак
И удря Фосе.
Не се получи много, но схванахте идеята.
Скъпа...
...Вайълет.
Очарован съм.
Приятно ми е.
Това трябва да е Клаус.
Млади Клаус.
Твоята лява страна е добрата.
A...
...какво е това?
Аз съм Съни.
Съжалявам, но не разбирам маймунски.
Банан.
Не съм маймуна.
Съни е нашата сестра.
Вие сте най-мрачната компания. Защо е така?
- Родителите ни починаха скоро.
- O, да, разбира се. Колко много ужасно.
Почакайте, нека опитам отново.
- Припомнете ми. Докато не съм забравил.
- Родителите ни починаха...
...скоро?
O, да.
Каква скица.
Г-н По...
...ще отгледам тези сираци
все едно наистина са желани.
Въпреки, че го смятате за бреме, жертва, грешите, сър.
Трябва да се засрамите от идеята.
Къде трябва да се подпиша за богатс...? Искам да кажа...
...децата.
Няма да получите попечителството до срещата в четвъртък сутринта.
A какво да правя с тях дотогава?
Моля?
Имам предвид... Тренирате ли? Изглеждате добре. Здрав, имам предвид.
- Да тръгвам за банката.
- Няма ли да останете на чашка?
Чаша порто? Санка?
- Предполагам, че ще мога....
- Тогава някой друг път.
Деца, ако се нуждаете от нещо, свободно....
- O, не, добре сме. Наистина.
- Всякъкви въпроси...
Осъзнавам, че моят скромен дом
не е изискан като къщата на Бодълеърови,
но очаква скоро да спечеля много пари
и смятам, че ще е
доста вълнуващо, когато приключа.
Може ли да разгледаме?
Tова е дневната.
Кухнята. Знам какво си мислите:
"Тук липсва любовта и топлината."
Смятам, че сте си направили имунизациите за тетанус, шарка, малария...
Tова е стаята за игри т.е. за врява.
Казаха ми, че тавана ще бъде приведен в приличен вид след време.
Не се страхувате от високо, нали? Представете си - маймуна да се страхува от високо.
Mоят театър.
От тук.
Какво е това горе?
Кулата...
...в, която вие никога не трябва да влизате...
...в никакъв случай.
А тук ще спите. Време е. Лека нощ.
- Но още е ден.
- "Но още е ден."
Не знам дали сте забелязали,
но първите впечатления са често напълно погрешни.
Например, когато Съни се роди, Клаус изобщо не я харесваше.
Но когато стана на шест седмици, двамата станаха много близки.
Което в случая значеше, "подаване и захапване на пръчка с часове."
В случая с Граф Олаф, обаче... Сираци!
...се оказаха прави.
Всяка сутрин, Граф Олаф нареждаше на Бодълеърови
да вършат множество ужасни домакински работи.
След което отиваше в неговата мистериозна стая в кулата.
A колкото и да изглеждаше положението им злощастно,
то просто щеше да се влоши още. ...вана пълна с лед.
Разбрах, че момичетата са ми взели бъбрека.
- Не!
- Не!
Представете си изненадата ми.
Сираци, това е трупата ми.
Трупата ми, сираци.
Не изглеждат богати.
Гадни малки човеци.
Защо не сте в кухнята да ни приготвяте вечерята? Вечеря?
Това е думата за последното хранене.
На гърба. Обърни го.
Ще сме в трапезарията в осем. И очакваме пълна тишина докато репетираме.
- Но ние никога не сме готвили преди.
- Вече е 7:30.
- В осем часа!
Това са макарони.
Добре. Да започнем с разпределението на ролите.
Сега,
кой ще играе
най-красивият граф на света?
Няма ли да сте Вие, Сър?
Разбира се.
- "Паста потънеста." Tова е на италиански "много малко съставки".
- Tова е страхотно.
Съни. Малко помощ.
Вътре съм.
- Трябва ни канче.
- Няма канчета.
- И цедка.
- Няма цедки.
Благодаря.
За мен е удоволствие.
- И тенджера.
- Tова е част, вероятно от "електрически стол."
Мисля, че трябва да го включите.
Има ли някой тук?!
Цедка. Tова е гениално.
Съни, кога ще дойде канчето?
Съни, това не е канче. Това е плювалник.
Плювалник? Искаш да кажеш...?
Ще го измием два пъти.
Добре?
Добре е. Наистина е добре. Колко е часа.
Да се върнем в праисторическите времена,
когато динозаврите владеели света.
Сираци Бодълеър, да се явят на гишето.
Сираци Бодълеър, да се явят на гишето.
Какво искате?
Вечерята е сервирана.
Потънеста.
Как ме нарекахте?
Това са макарони. Паста потънеста.
Къде е печеното месо?
Печено месо?
Месо. Да, печено месо.
На шведски това е месо, което е печено.
Но Вие не ни казахте, че искате печено месо.
По целият свят има много отчаяни сираци
които с радост ще преплуват океана на нещастието за да се докоснат до моите постижения.
Но те не ме интересуват.
Предпочетох да си отворя сърцето
за вас - две прекрасни деца
и вашата противна маймунa.
В замяна искам да изпълнявате всичко, което ми хрумне
докато се наслаждавам на огромното наследство, което родителите ви са оставили.
- Не.
- Защо, ти малко...
Махани си клюна.
Ще те ухапя по-нагоре.
Не ми се подигравай.
О, ти си смахнат!
Време е деца да се научите на малко уважение.
Остави я долу!
Чудовище!
-Всички видяхте. Момчето се подхлъзна.
-Няма да получите нищо докато Вайълет не навърши 18.
O, така ли?
Кой казва? Законът. Прочети го. Ще кажем на Г-н По за това веднага.
Наистина ли?
Много съм разочарован от вас деца.
Докъде бяхме стигнали?
Добре ли си?
Не.
- Клаус, какво правиш?
- Тръгвам.
- Тръгваш къде?
В къщи.
Tова е нашият дом сега.
Tова не е дом.
Дом е където родителите ти те приспиват, учат те да караш колело.
Или когато се вълнуват за първият учебен ден. Tова не е дом.
- Как мажаха да ни причинят това?
- Tе са ужасни.
Не те. Майка и татко.
- Kлаус!
- Какво?
Вайълет и ти си го мислиш. Как са могли?
Нямали са планове за нас? Мисля, че са имали.
Така ми се струва.
Помниш ли когато майка и татко бяха в Европа?
И си мислихме, че са ни изоставили, защото ни ни писаха.
После разбрахме, че са ни писали дълго писмо, което се загубило.
Спомняш ли си, колко виновни се чувствахме тогава?
Сега е същото.
Не, не е.
Защо?
Защото не са в Европа. Няма да се върнат.
Мислиш ли, че ще имаме дом отново?
"Убежище "
е дума, която означава, "малко, сигурно място от околния свят."
Като оазис в голяма пустиня или остров сред бурно море.
Бодълеърови се наслаждаваха на вечерта в тяхното убежище. Видях го. Видях го.
Но в сърцата си знаеха за страшнят външен свят.
Свят, който за съжаление, може да бъде описан с две думи.
Попечителството е дадено.
Благодаря Ви, Ваша чест. Приятно ми беше.
Деца, обяснявам ви ситуацията.
Смятам, че бях малко нерешителен.
- Което с други думи означава...
- Чисто зло.
...твърд, но искрен.
Но след като ще сме семейство, ще ви се реванширам. Мога да съм ви истински баща.
Знам. Нека спрем и да похапнем.
Сода. Сода. Банан.
Ще падна!
Готово.
Вайълет, къде отиде?
Здравейте. Аз съм на съвсем безобидно пътешествие из страната
с моите деца, които обичам.
Верен ли е часовникът?
Какво е това?
Мисля, че е график.
Kиви Диня Изненада. Любимите ми.
Давай!
- Той взе ключовете.
- Опитай се.
Граф Олаф? Здравейте. По.
Обаждам Ви се във връзка с наследството, за което питахте.
- Г-н По.
- Кой е?
Вайълет Бодълеър. В колата на Граф Олаф сме.
- Здравей Вайълет. Къде е Граф Олаф?
- В момента не е тук, но.. Караш колата сама?
Не, ние сме... Колата е на релсите и влака идва.
Съжалявам, Нищо не чувам. Карам до влак!
Ще ни блъсне влак.
Добре. Нищо не чувам от влака!
Ще се обадя отново от банката Дочуване!
Kлаус, чел си книги за влакове. Какво да направим?
Стрелката на релсите. Ето я!
Много е далеч. Не. Tрябва да има начин да я преместим.
- Няма нищо тук.
- Винаги има нещо.
Съни, отхапи главата на елфа.
С удоволствие!
Бързо, издърпай го обратно.
- Вайълет.
- Готово.
Не искам да те карам да бързаш.
- Добър изстрел.
- Благодаря. Дърпай.
Г-н По. Г-н По , не може ли да обсъдим това като разумни хора?
Съжалявам, Граф Олаф. Да пазволявате на дете на възрастта на Съни да кара кола,
е просто лошо настойничество.
- Опита се да ни убие.
Да не преувеличаваме, Клаус. Колата дори не беше на скорост.
Mоже ли да остана насаме с децата?
Довиждане, деца.
Беше ми забавно.
Ще ви пипна, Без значение къде ще отидете или направите, Ще ви открия.
Толкова сте умрели.
Отведете ги, г.н По...
...преди да съм изгубил съня си.
Да победиш бездарен злодей
може да изглежда лесно за три умни сирачета.
Но Бодълеърови вкусваха победата пътувайки към новият им дом.
Бъдещето беше неясно,
но бяха оптимистично настроени,
че следващият им попечител ще е по-добър от предишният.
Или поне няма да се опита да ги смажи с влак.
Знаете ли какъв учен е?
Не. Бях твърде зает да ви уредя срещата.
Нямах време за глупости. Ало!
Боже мой.
Ти трябва да си Вайълет.
- Помниш ли ме?
- Не.
Беше малко бебе.
Клаус, никога не сме се срещали. Прият...
Каква здрава прегръдка. Като питон.
Малката Съни. Толкова приличаш на майка си.
Благодаря Ви, г-н По. Ще ги поема оттук.
Може би трябва да влеза вътре. Разбира се.
Тъкмо ще ни помогнете да изкараме глистите от боата.
Деца, помнете, ако имате нужда от мен,
можете да ми се обадите по телeфон.
Довиждане.
Отървахме се от него, нали?
Влезте. Нямаме много време и трябва да си приготвяме багажа.
Багаж?
Казахте "багаж"? Да, трябва да приготвим оборудването.
След това идва и останалото, като дрехи и т.н.
И трябва да приготвим змиите, които ще дойдат с нас. Ще дойдат къде?
Не споменах ли, че ще ходим в Перу?
- Не.
- Добре, тръгваме за Перу.
Утре сутрин. Не е ли вълнуващо?
Tова е пътя за Стаята със Змиите.
Добре дошли в моя скромен дом.
Деца знаете ли нещо за змиите?
Само това което съм прочел в книгите. Не, не много.
Е, може и да имаме някои видове, които ги няма в книгите.
Ще оставя големият приятел в леглото му и ще ви запозная с някои с другарите ми.
Ето тук...
Tова е двуглава кобра. Интересна окраска.
Тя ли е или той? Нямам представа. Не мисля, че е възпитано да питаш.
A тук, тибетски триок жабок.
Не може да го спрем да приказва. Ом Рибит.
A сега, деца, ще видите последното ми откритие.
Открих я в Танзания. Уникат. Изключително смъртоносна усойница.
Асистентът ми, Густав, и аз сме може би единствените хора, които са я видяли.
Съжалявам, лентата се оплете.
Нека я оправя.
Добре. Ето.
Та,
Докъде бях стигнал? Да. Атаката на изключително смъртоносната усойница.
Не се страхувай. Всичко е наред.
Не е възможно да те нарани. Ето я.
Изключително смъртоносната усойница няма ли да я нарани? Не. Не, не, не, не.
Тя е голям добряк.
Едно от най-малко вредните и най-приятелски настроени създания сред животните.
Това е неправилно име. Нареках го така да се пошегувам с учените
от Херпетологичното общество.
- Чичо Монти,защо ще ходим в Перу?
Тази сутрин се питах "Къде ще излезем от града заедно?"
И си помислих - "Перу". В Перу има змии. нали?
Но защо излизаме от града?
Вайълет, знаеш ли, че змиите се страхуват повече от теб отколкото ти от тях?
Малко хора го знаят.
Когато е заплашена змията ще се оттегли в тихо, безопасно място.
Убежище, където ще е в безопасност.
Ето защо Перу.
Този телескоп. Видях го в едно от баща ни...
Имаме време за разговори после. Но сега имам нужда от окривател,
четящ книги
и който хапи.
Да познавате?
Зъбите ми са във Ваша услуга, Сър.
Петуния, какво ти казах за това?
Мисли ме за дърво.
Мисля, че знам тази песен. Мисля, че родителите ни я пееха.
Сигурно. Както аз на моите.
- Имали сте деца?
- Да.
И жена и дом.
До пожара.
Пожар?
Най-добре знам през какво сте минали.
Но всичко ще се оправи.
Ние сме хора, които ще се разбираме, ще си приличаме.
Хора, които оценяват уникални деца които четат, откриват и хапят разни неща.
Чичо Монти, защо правиш всичко това за нас?
Не е ли за това семейството?
"И децата отидоха в Перу
и заедно преживяха чудесни приключения
с техният обичан и чудесен нов настойник.
Край."
Tова са думите, които отчаяно исках да напечатам.
Бих дал всичко да кажа, че историята свършва тук.
Но уви, мисията ми не е да правя щастливи финали
които не се случват, а да се отчитат истинските събития
в живота на нещастните деца.
И още повече ме боли, защото
трябва да призная, че техните беди едва започват.
И всичко започна с едно позвъняване.
Здравейте.
Търса Д-р Монтгомъри Монтгомъри.
Аз съм Стефано и съм италианец
и съм тук да помагам в неговите проучвания.
Както и да съдействам и да наблюдавам.
Ти си Граф Олаф.
Защо си мислиш така?
Никога не съм срещал човек, който се казва Граф Олаф,
но ако бях,
сигурен съм, че щеше изглежда и говори напълно различно.
Ти си Олаф и ние няма да те пуснем да влезеш.
Смятам, че трябва да преоцените хипотезата си.
Както и да е, ето защо не трябва да бягате с тези неща, деца.
Умни приказки наистина, Г-н Стефано.
Хванахте ме да поучавам.
Благодарности, че се отзовахте толкова бързо.
- Няма проблеми.
- Главният ми помощник, Густав, се разболя и ми се обади преди час.
Готов е на всичко да бъде тук.
Благодарности, че сте на разположение. Е, аз съм просто ваш почитател.
Вашата работа значително повлия моите изследвания
в Аквариума на Монтерей...
...за морските змии.
Много подвижно животно.
- Може би трябва...
- Ухапван съм 43... 700 пъти.
Предимно по лицето.
Това е пластична хирургия.
Мисля, че свършиха голяма работа въпреки, че мустака ми е малко настрани.
Няма да ти минат номерата
Може ли децата да ми помогнат с багажа.
Лявата ми страна е неврологично засегната.
- Разбира се. Деца...
- Чичо Монти...
- Моля ви. Нека не сме груби към госта.
Вървете.
Какво е намислил?
Не знам.
Няма подходящ момент за пристигането на злодея.
Но времето за повторното появяване на Олаф,
когато тайната на Монтгомъри щеше да се разкрие на децата,
беше повече отколкото Клаус можеше да понесе. Вайълет, чуй ме.
Същият бинокъл като този на Монти видях в бюрото на баща ми.
- Kлаус, това е съвпадение.
- Вайълет, не.
Всичко става по някаква причина. Децата ще ни помагат в проучванията в Перу.
Имаш ли опит с деца? Децата са странни и чужди за мен.
Никога не съм бил дете.Знам, че са важна част от екосистемата.
Hикога няма да ни остави насаме с Монти. Трябва да му съобщим.
Остави това на мен.
Храних змиорката,
и разбира се се забравих.
И тя само това чакаше.
Само веднъж.
Държах солена риба с уста и я хранех така.
Имаше на посещение екип от National Geographic.
Снимаха всичко.
Много не знаят това за змиорките,
и си мислят "Tова не може да бъде силно животно." Разбира се има известна сила,
но да ми завлече лицето в дупката си?
Както и да е, накратко,
пластичната хирургия...
Смятам, че Перу е прекрасно място.
Плажовете. Хората.
-ИЗ-МАМ-НИК- Облекчени закони за настойничество. Облекчени закони за настойничество?
Това ли казах?
Проклети невротоксини. Стефано, имате дарба да разказвате.
- Нали, деца?
- O, да.
Ще имаш ли нещо против да нахраниш Петуния.
Петуния. Добре, хранене... Вижте, каквото бях...
Не може ли просто...? Да, добре. Ще се оправя сам.
Казваха ми Старият МакДоналдс в лабораторията,
защото ги хранех по цял ден.
Малките хранилки се намират трудно.
Защо не го вземеш
и не започнеш партито без мен, а след това...
Не съм донесъл хранилките. Ще поема гъсока.
Гледа ли ни все още?
Да.
Не ме гледай. Преструвай се, че говориш на Клаус. Добре.
Получих ти съобщението. Не се притеснявай. Знам.
- Знаете?
- Да.
Змиорката не яде солена риба. Твърде е солена.
Видя ли го как гледаше чантата,
където държа змийските отрови?
Бяхте прави деца. Стефано е измамник.
Да.
Шпионин е от Херпетологичното Общество.
Той е тук да открадне изключително смъртоносната усойница.
- Не.
- Не. Чичо Монти...
Свърших. Нямам търпение да ги храня.
Не е ли време децата да си лягат?
Точно така. Утре ставаме рано, деца.
Тръгвайте.
Лека нощ.
И ако има проблеми през нощта,
аз съм в края на коридора и спя много леко.
Всъщност, почти не спя.
Имаш ли пропуск за коридора?
Не мисля.
Петуния, ще ми липсваш.
Ти си толкова добра, нали?
Красавица.
Наистина. Да, наистина.
Да, наистина.
Странно нещо е смъртта на обичан човек.
Чичо Монти?
Сякаш се качваш по стълбите в тъмнината
и си мислиш, че има още едно стъпало.
И кракът ти увисва във въздуха
и настъпва странно усещане за изненада в тъмното.
Чичо Монти?
Скръбта на децата не беше само за техния чичо
а за слабата надежда, че може би са намерили дом отново.
Надежда, която постепенно избледняваше.
Донякъде се чувствам отговорен за трагедията. Трябваше да го предупредя,
че усойницата е най-смъртоносната змия в цялата екосистема.
Трябваше да го знам. Аз я открих.
Ти какво?
Детектив?
Момиченце, вратата на голямата клетка е отворена, няма я змията, човека е мъртъв.
Знаеш ли какво си мисля? "Кой ме събуди 9 сутринта за това?"
Няма съмнение, че това е ухапване от змия.
Ухапване от змия, без съмнение. Мерси докторе.
Не разбирате Изключително смъртоносната усойница не би го убила,
защото е едно от най-безопасните създания
сред животните.
- Може ли да не го пиша в доклада?
Най-добре. Тези деца са преминали през големи премеждия.
Не е ли добра идея да се променят плановете им сега.
Щяхме да ходим до Перу утре,
- a билетите не могат да се върнат.
- Не.
- Докторе какво мислиш?
Не е ли по добре да прекратим дебатите.
"Аз ще се оправя с това" Прекратяване. Мерси докторе.
От интервютата със свидетелите Присъстващи този ден,
научих за следният план на най-малката:
Смелата Съни се насочи към Изключително смъртоносната усойница
с пълна решителност.
Не, това е Граф Олаф и доктора е негов съучастник. Опита се да ни убие с влак.
- И откъде взе влака?
- Да, окъде взех влака?
Деца, стига с глупостите. Г-н Стефано изобщо не прилича на Граф Олаф.
Кой е този изключително красив Граф Олаф, за който говорят?
Граф Олаф е техният предишен настойник, който сгреши веднъж.
А татуировката? Граф Олаф има татуирано око на глезена.
Няма проблем деца.
Ето! Няма нищо.
Той е актьор. Покрил го е с грим.
Докторе ще ми помогнете ли да заведем
- до колата.
- Не. Г-н По...
- Не. Г-н По!
- Ще ви изпратя картичка. С едно всички са съгласни.
Звукът, който чули бил толкова шокиращ и изненадващ,
че ги преследва и до сега.
По дяволите. Това беше толкова добра роля.
Спокойствие, деца, властите издирват г-н Стефано,
с неговото безвеждо чело и нетатуиран глезен.
Италианският демон.
Въпреки зависимостта си от нищо ненодозиращият банкер,
децата празнуваха разкриването на Граф Олаф
докато се плъзгаха по ледената повърхност на езерото Лакрамоз.
Клаус не можеше да мисли на повърхността на нещо.
Той знаеше, че има нещо скрито в тяхното пътуване,
въпреки, че имаше малко следи - телескоп,
наличието на друг пажар и две думи на част от лист.
Леля Джозефин?
Никога не съм я чувалa.
Не е ли странно, че не познаваме повечето роднини?
Леля Джозефин?
Бодълеърови? Това вие ли сте?
Да.
Добре.
Влизайте. Ураганът Хърман ще започне всеки момент.
Вайълет. Погледни се.
Здравейте.
Влизайте бързо, деца.
- Какво? Какво?
- Какво става?
Не толкова бързо. може да се спънете на прага
и да се претрепите.
Така, че бързо, но не чак толкова бързо, нали?
Съжалявам, че е толкова студено вътре.
Понякога е толкова студено, че едва издържам.
Искате ли да включа радиатора?
Не. Никога не го включвам. Страхувам се, че може да гръмне.
Ще ви помоля да не натискате бравите.
Само бутнете вратата и тя ще се отвори.
Защо?
Страхувам се, че бравите ще се разпаднат на милиони парченца
и някое ще ми влезе в окото.
Май е за лудница.
"Делмо" не е дума.
Ще трябва да я уча на правилен английски.
Граматиката е радоста на живота, нали?
- Определено.
- Обичам граматиката.
Луда е за вързване.
Чудесно. Топла супа.
Всъщност, това е студен таратор.
Не готвя нищо горещо. Страхувам се, че печката ще избухне в пламъци.
Къде е брат ти? В кухнята.
Kлаус?
Какво правиш? Салфетки.
Салфетките са тук. Дръпни се от хладилника. Може да ти падне отгоре.
Добре.
Искате ли да разглеждаме снимки?
Внимавайте да не се порежите с хартията.
Това Айк ли е?
Не е ли красив?
Всичко което си правила, лельо Джозефин.
Укротявала си лъвове?
Преживях много приключения, когато Айк беше жив.
Чичо Монти? Познавате чичо Монти?
Не. Не се харесвам на тази снимка.
Чакай, това...? Това не са ли родителите ни? Да не е някакъв вид клуб?
Защо всички имате телескопи?
Не се харесвам на тази снимка.
Айк в пожар ли умря?
Не, не, не, не. Глупаче, не.
Беше изяден от пиявици.
Елате, ще ви покажа.
Внимавайте полилея, да не ви падне на главата.
Айк и аз изследвахме всяка цепнатина около езерото,
от Ужасното Пристанище,
през Смразяващата Пещера.
И около тази скала, където пиявиците атакуваха.
Лакрамозките пиявици имат шест реда остри зъби и остро смукало.
Те са слепи, но усещат човешка плът от километри.
Когато усетят храна идват на рояци.
Казах му: "Айк, изчакай час преди да влезеш във водата."
Но...
...той изчака само 45 минути
и...
Извинявам се, деца.
Kлаус!
Tова е забранена зона - стаята на Айк.
Мразя това място.
Лельо Джозефин, мислила ли си
да се преместиш някъде другаде?
Ако се преместиш от езерото Лакрамоз, ще се почустваш по-добре.
Никога не бих,
никога, никога, никога не бих продала къщата.
Ужасявам се от продавачи.
Има два вида страхове:
рационални и нерационални.
Да се страхуваш от продавачи е нерационален страх. Подходящо ли е времето?
Трябва да я изведем от къщата.
Внимание с авокадото. Костилките може да ни заседнат в гърлото.
Внимавай за каруцата. Може да ни прегази.
Всичко е наред, лельо Джозефин.
Господи Боже Мой.
Черната чума! Черната чума ли? Не, всичко е по моя вина.
Ще ви кажа колко съжалявам
че преминах през сестра ви така.
- Лельо Джозефин, това...
Двойка хубавици сте. Особено Вие.
Лельо Джозефин...
- Нека ви се представя.
- Не. Нека Клаус и аз да го представим.
- Tова е...
- "Kлаус и аз."
Няма значение. Tова е... Няма значение?
Шегуваш ли се, момиче? Може би това е несвързаното бърборене на експерт-рибар,
но граматиката е номер едно за мен.
Наистина?
- Отчаяна ли е?
- Цялото съдържание и целокупие, защото без вашата граматика,
всичко ще отиде по дяволите.
Вие наистина сте оратор.
Мога да жонглирам с думите.
Разбира се, това зависи изцяло от Вас, Мадам.
Капитан Шам...
...На вашите услуги.
Лъже, той е Граф Олаф.
Ужасният човек за когото ме предупредихте. Къде е? Кой е?
- Точно пред вас.
- Къде по точно?
- Зад капитан Шам?
- Не. Ще му дам да се разбере, синко.
Капитан Шам е Граф Олаф.
Няма да преминавам през това отново. Дяволски деца!
Kлаус!
Защо направи това на бедният човек?
Много съжалявам.
Ще се оправи до сутринта.
Изобщо не ме боли, мадам.
Той е просто едно непохватно момче.
Трябва да търпя подобни неща откакто пиявиците ми отхапаха крака.
Защо не изчаках час преди да плувам? Защо? Защо? Защо?
- Пиявиците отнеха съпруга ми също.
- Напуснете града. Не.
Проклети пиявици. Обрекоха ме на нещастен живот.
Вярно е, че за мен са най-добрите места за паркиране,
но кой би обичал еднокрак мъж с лице като кокоше дупе?
Самотен съм като гларус на скала.
O, капитан Шам.
Бихте ли дошли у нас за вечеря?
- Не!
- Не!
O, не, не бих могъл, мадам. Страхувам се, че ще издраскам пода с дървеният си крак.
Ще постеля вестници.
Децата ще приготвят чудесна вечеря от потанеска.
Последното ястие преди да остана без крак!
O, Боже. Деца, ще взема капитан Шам в къщи.
А вие ще останете и ще напазарите за цялата потанеска вечеря.
- Но...
- "Но" не е отговор, Клаус.
- Лельо Джозефин.
- He сте платили за това.
Какви деца.
ЗНАЕ ЛИ НЯКОЙ, ЧЕ МИНАВАТЕ ОТ ТУК
Лельо Джозефин?
Лельо Джозефин?
Тук ли си?
Лельо Джо?
Тук ли си?
Лельо Джозефин?
O, не.
Не.
Дойдохме твърде късно.
Дойдохме твърде късно.
Какво пише?
Това е самоубийствено писмо.
"Вайълет, Клаус и Съни, когато четете това, животът ми ще е приключил.
Сърцето ми е студено като Айк, и намирам живота непоносин."
"Непоносин"?
Продължавай.
"Деца, не разбирате тъжният живот на вдодвиците". Вдовица има едно Д.
Няма значение. Продължавай.
"...или какво ме доведе до този отчайащ акд. "Акт" се пише с Т.
Това е самоубийствено писмо. Защо проверяваш правописа?
Тя казваше, че най-важното в живота е правописа. Защо е направила тези грешки?
Ако ще скачаш от прозорец, може да направиш правописни грешки.
"Знайте, че съм по-щастлива така.
Като мое последно желание ви оставям на грижите на капитан Шам, Достоен човек."
Tова е неговият план. Hакарал я е да го напише, и я е бутнал от прозореца.
Не. Това не е самоубийствено писмо. Това е бележка.
Вероятно не е "Айк", а "айс"(лед) C.
A "непоносин" е с М.
СМРАЗЯВАЩАТА ПЕЩЕРА
- Всичко води до Смразяващата пещера.
- Тя не е мъртва. Крие се.
Смразяващата пещера?
Съни!
Той е разследвал пожари.
Kлаус, трябва да се махаме.
- Дръпни се от хладилника.
- Какво?
Може да ти падне отгоре.
Не може да бъде.
Свърши ли?
Вайълет, най-добре да си вържеш косата.
Вайълет, някакви идеи?
- Донеси ми тези тръби.
- Защо?
Защото трябва да преместим тази котва там.
- Какво?
- Просто помагай.
На три, трябва да счупим гредата.
- Да я счупим?
- Да.
- На нея се държим.
- Именно.
- Сигурна ли си, че си вързала косата?
- На три.
Едно.
Две.
Tри.
Чакай.
Чакай.
Чакай. Задръж, Съни.
Сега!
- Какво ще правим сега?
- Жива е. Трябва да отидем в полицията.
- Не.
- Какво?
- Няма да ни повярват. Никога не ни вярват.
- Вайълет!
Това е Олаф. Никога няма да спре. Трябва да я намерим сами.
Хей, деца.
Това е капитан Шам, вашият нов настойник.
Останете където сте. Ние ще дойдем при вас.
Чел ли си някакви книги за плавания?
Kлаус беше прочел 15 книги за плаване и две метеорологични.
Но едно нещо е теорията,
съвсем друго практиката.
Нищо не можеше да ги подготви за отиването до Смразяващата пещера
в ръцете на бурното и зловещо езеро.
Но когото отмина бурята и водите се успокоиха,
децата не можеше да не се почустват удоволетворени.
Рядък момент на радост в мизерния им живот.
Tе успяха. И ако тяхната настойничка не можеше да ги спаси,
тогава те щяха да я спасят.
Лельо Джозефин?
Лельо Джозефин?
Лельо Джозефин?
Тук ли си?
Лельо Джозефин!
O, деца.
Успяхте! Разшифровахте бележката.
Толкова се радваме, че си добре. Беше ужасно.
Граф Олаф ме накара да напиша това завещание
и едва не умрях докато правех тези граматически грешки.
- Взехте ли провизии?
- Провизии?
- Преминахме през буря.
Как очаквате да оцелеем в тази пещера, след като не сте донесли храна?
- Да живеем в пещера?
- Не, не, не. Лельо Джозефин трябва да се върнеш с нас.
Завещани сме на капитан Шам. Ти си единственото даказателство, че лъже.
Не, не, не, не, твърде е опасно, деца. Съжалявам.
Опасно? Ти си ни настойничка. Ти би трябвало да се грижиш за нас.
Няма да говоря повече за това.
Знаеш, че Смразяващата пещера е за продан.
Е и?
След време ще дойдат да я оглеждат.
A някои ще са продавачи.
Лельо Джозефин,
какво означава това?
- Къда го намери?
- В стаята на Айк.
Пожарите.
- Защо разследваше пожарите?
- Всички го правихме. Чичо Монти, Айк и...
Нашите родители.
Tе бяха водачите ни.
Деца,
има добри хора сред лошия свят.
Едни палят пожари, а други ги потушават.
Кой прави това? Олаф ли?
Казах достатъчно. Родителите ви знаеха отговора
и вижте какво им се случи. Нашите родители? Какво са казали?
Не трябваше да излизаме от пещерата. не е късно да се върнем
и мисля, че ще справя с продавачите.
- Лельо Джозефин, какво са казали родителите ни?
Ще умрем.
- Какво?
- Това са пиявиците!
Смятам, че трябва да се спасим някакси.
Смятай по-бързо.
Лельо Джозефин!
Има пукнатина на лодката!
Kлаус, какво да направим? Изяждат лодката!
- Потъваме, потъваме, потъваме.
- Kлаус, подай ми греблото.
- Обречени сме. Обречени сме.
Лельо Джозефин, това не ни помага.
Tова е лодка. Насам! Насам!
Но колкото и неприятни да бяха лакримозките пиявици,
нещо много по-неприятно се появи от мъглата.
Здравейте, здравейте, здравейте.
Липсвахте ми.
Изглежда имате нужда от помощ.
Ти ще имаш нужда от помощ, когато се върнем в града.
- Леля Джозефин ще каже истината.
- След това ще ме арестуват и затворят
и вие ще живеете щастливо с добрата си настойничка,
прекарвайки времето в откривателства и четене на книги
и заостряне на малките маймунски зъби. И смелостта и благородството ще победят отново.
И този объркан свят ще стане постепенно, място на весела хармония.
И всички ще пеят и танцуват и смеят, като елфчето.
Щастлив край. Така ли си мислехте?
Защото не смятам някой да повярва на мъртва жена.
Да не си докоснал, леля Джозефин. Ще каже на всички за станалото.
Не, не, не, не. Няма да кажа нищо. Обещавам. Моля ви не ме хвърляйте на пиявиците.
- Вземете богатството, децата.
- Лельо Джозефин!
Моля.
Добре дошли, отново.
Ще замина надалеч. Ще си боядисам косата. Ще си сменя името.
- А ние?
- Тихо, деца. Големите говорят.
- Предполага се, че не трябва да те убивам.
- Не.
Но от друга страна, с малката ти каскада от прозореца, ни си много за вярване.
Но...
...мога да съм милостив.
"Hе си."
Какво?
Каза "ни си",което не е вярно. Би трябвало да кажеш,
"не си много за вярване".
Благодаря за поправката.
Няма защо.
Не, не, не, не, не. Лельо Джозефин. Лельо Джозефин!
- Лельо Джозефин.
- Не можеш...
- Лельо Джозефин. Лельо...
- Лельо Джозефин. Скачай! Е, разбрахте какво стана.
Лельо Джозефин.
Е, направихме всичко по силите си.
Спокойно.
Деца? Вие ли сте?
- Г-н По! Ние...
- Се давим.
Спасих го! Спасих го от пиявиците!
Върнете се в дълбините, дяволи.
Няма да разкъсате главата на момчето.
Граф Олаф? Какво правите тук?
Mоля Ви г-н По. Граф Олаф, Какво правите тук?
Знам. Знам. Не трябва да съм тук.
Но като разбрах, че децата са в опасност, трябваше да дойда.
Въпреки, че не съм...
...техният настойник.
Изглежда съм грешал за Вас, Граф Олаф.
- Не!
- Не.
Показахте се, като изключителен настойник.
И няма да съм прав,
ако не Ви дам децата незабавно.
- Ако не бяхте Вие...
- Недейте така!
Не мога да понеса мисълта да загубя малките си съкровища.
Дори мисълта за огромното наследство не може да заглуши тази любов.
Няма нужда да се притеснявате за това. Според закона, няма да получите нищо от богатството
ако нещо се случи с децата.
- Моля?
Не, не. С изключение на кръвни роднини и съпрузи.
Наистина?
Г-н По,
казах ли Ви за новата пиеса?
Критик.
Критик!
Наметалото, Сър. Не ми се подмазвайте.
Какво е намислил? Защо сме в пиесата?
Използва я за прикритие. Ако двама души се оженят,
те притежават парите, които всеки има.
Но това е пиеса. Не може да вземе богатството ако се ожени в постановка.
Не мога ли?
Конспиратори. "Цезар трябва да умре. Цезар трябва да умре."
За да е валиден брака, трябва да е скрепен от действащ съдия. Написано е тук.
Съдия Страус, готова ли сте за Вашият дебют?
Виж се, Вайълет. Толкова се хубава.
Ти си булката, аз съм съдията. Кой е младоженецът?
- Съдия Страус, пиесата е истинска.
- Да! Да.
Трябва да е истинска. Затова Ви избрах.
На всички други актьори им липсваше...
- Коса?
- Ръце?
Правдоподобност.
Запомнете, съдия Страус, трябва да кажете думите като на истинска сватба.
Напълно точно. Има търсачи на таланти сред публиката,
за някой на Вашата възраст. Всичко зависи от Вас.
Защо не ми казахте? O, Боже мой.
Да се гримира. Радост! Хвърчат пеперуди.
Tова е смешно. Тя е само на 14. Не може да се омъжи.
Може ако има позволение от настойник. А кой е той? O, да. Аз!
Видя ли книжен червей. Да. Когато кажеш "Да" и подпишеш,
наистина ще си ми съпруга.
Ще готвиш и чистиш и ще ми масажираш мазолите по краката
и ще ми режеш големите жълти нокти по краката. Бракът не е купон. Трябва да работиш.
Никога няма да кажа "Да". Никога.
Мисля, че когато...
...погледнеш нагоре.
Пусни я!
Чудесно. Пусни я.
- Не!
- Задръж.
Ако не кажеш "Да"
или прекъснеш пиесата,
ще кажа една дума и бебето хвърчи надолу.
Бам!
Как може? Тя е малка.
O, Вайълет. Вайълет. Вайълет.
Вайълет.
Ти си на 14.
Трябва да знаеш, че не можеш да имаш всичко, което искаш.
Искаш щастлив живот? Покрив над главата?
Място, което да наречеш твое и т.н.?
A какво искам аз?
Искам огромното богатство
и всички дела срещу мен да спрат.
Ще ми помогнеш да взема каквото искам...
...тази вечер.
Mоята публика ме чака.
Дами и Господа, пригответе се
за Чудесен брак.
Не. Няма да го направиш.
Трябва.
Не, хайде. Винаги има изход.
Винаги има изход.
Не, не и този път.
Но...
Кемъл, твой ред е.
- Давай, Kлаус.
- Вайълет.
Давай!
Размърдай си гърбицата. Ти си.
Нищо на света не може да раздели Графа от неговата булка
Нищо на света не може да раздели Графа от неговата булка
Нищо на света Нищо на света
Нищо Нищо
Какъв чудесен ден за брак.
Само красивият граф да беше тук за да поиска съпругата си.
С неплешивата си глава и изключителна смелост,
графът няма равен.
- Какво би направила Вайълет?
- Голяма битка го чака.
Винаги има изход. Винаги има изход.
И тих, плешив ухажьор
привлече булката.
Младоженецът е простак.
A никъде наоколо няма по-красив от графа.
Само по чудо.
Красивият граф ще дойде и спаси...
Какъв кошмарен брак ще е това.
Почакайте.
Какво е това?
Тово е графа с неговият самолет.
Не знаех, че имат такъв бюджет.
Да, това съм аз и идвам да се оженя за моята булка.
А Вас, Сър, Ви изненадах.
Внимание. Tази сцена е с доста насилие.
Махни се, мошенико!
Плешив Лотарио!
На ти.
Може ли да се отпусна?
Нека започне сватбата.
Не поглеждай надолу.
Не поглеждай надолу.
Вие, Граф Олаф,
вземате ли тази жена,
докато смъртта ви раздели?
До смъртта,
определено да.
А ти, Вайълет Бодълеър,
вземаш този...? Граф Олаф
за твой съпруг,
докато смъртта ви раздели?
Съдия Страус, аз...
Да.
- Тя не го заслужава.
- Не.
- Така ли мислиш?
- Точно така.
- Сега, след като всичко свърши...
- Съни?
...трябва да се подпишат документите преди този съюз да стане...
официален
и законен.
Съни, къде е ключа? Ключа е в заключалката.
Окото.
Дясната ръка, моля.
Деца, страхувам се, че трябва да ви кажа
за едно изключително лошо събитие.
много съжалявам, че ви го казвам, но родителите ви са погубени при пожар,
който е унищожил и дома ви.
Tези неща не стават случайно.
Хайде, хайде, хайде, хайде!
Зад теб!
Виж какво причиних на къщата ти.
Да приключваме.
Шефе.
Какво има? Зает съм в момента. Има проблем.
Къде си? Погледни нагоре.
Здрасти!
И така свършва нашата пиеса! Не, чакайте. Това не е пиеса!
- Граф Олаф щеше да убие Съни ако не се бях омъжила за него.
- Абсурд.
Не, трябва да ме чуете. Омъжи се за мен, за да се докопа до наследството.
- Всъщност това е истина.
- Какво?
Вайълет и аз сме благословена сватбена двойка,
защото, както видяхте,
официално се оженихме със законен обет
пред представител на закона.
Боже, какво направих?
Съжалявам! Не знаех!
Дайте другите две келешчета за отделно осиновяване,
в двата края на света. Тези деца са непоносими когато са заедно.
- Г-н По!
- Ти мерзавецо! Aрестувай го!
За какво?
Защото е алчно чудовище! Хайде.
Аз ли съм чудовище? Аз ли съм чудовище?
Вие сте чудовища.
Хайде. Хайде.
Децата се опитваха да ви кажат, но никой не ги слушаше.
Никой не чува децата.
- Хайде.
- Мислите се за невинни? Вие сте съучастници.
Tози документ доказва, че аз притежавам богатството.
Хайде!
И нищо не можете да направите!
Какво мислиш? Tвърде жестоко? Подкрепи ме малко.
Бракът не е купон.
Между другото, ти си ужасен актьор.
Сега, сега,
да се пазим.
Ако ми направите нещо, ще паднете до моето ниво.
Да не говорим, че ще бъде лош пример за децата.
Виновен.
Вълнувам се като казвам, че Граф Олаф беше задържан,
за безброй престъпления.
И преди да излежи доживотната си, присъда, по нареждане на съдията
Олаф трябваше да изживее всички страдания
на които бяха подложени децата.
- Да!
Разкарайте се! Разкарайте се!
O, не.
Бодълеърови триумфираха.
С две думи, "разобличиха жесток и бездарен подпалвач
и разрешиха загадката на пожара"
Защо и със съдът беше така.
Граф Олаф изчезна след като жури oт благородници отхвърли присъдата.
Що се отнася до Бодълеърови бъдещето им беше неясно.
Но едно нещо знаеха, докато се качваха oтново в колата на г-н По:
Отново се местеха.
Не се тревожете, деца,
Сигурен съм, че полицията ще залови Граф Олаф скоро.
Не, не, няма да ни измами този ужасен човек отново.
Преди да напуснем,
може би е време за последно спиране.
"Вайълет, Клаус и Съни" Изпратено е до нас.
Виж марките. Било е в Англия, Рим, Кения и Исландия.
- Тези дори не ги знам от къде са.
- От кого са?
Mайка и татко.
Това е писмото.
Писмото, което никога не пристигна.
"Скъпи деца, откакто сме в чужбина ни липсвате много.
Определени събития ни принуждават да удължим пътуването си.
Един ден, когато пораснете,
ще научите всичко за нашите приятели и опасностите, които срещнахме.
Светът може да изглежда недружелюбно и жестоко място, но повярвайте доброто е повече.
Трябва само много да внимавате.
И това, което ви се струва поредица от злополучия може да се окаже първото приключение.
Надяваме се скоро да ви прегърнем.
Ако писмото пристигне преди нашето завръщане, знайте, че ви обичаме.
Горди сме, че знаем, че без значение какво ще ви се случи тримата ще се грижете един друг
с доброта, смелост себеотдаване както винаги.
Запомнете едно и никога не го забравяйте:
Без значение къде сме, знайте, докато сте заедно,
си имате семейство и вие сте дома.
Вашите любящи родители."
Предаването на предмети е вид ритуал, който може да е различен.
Но най-слабо познатият и най-изненадващ
е предаването на телескоп.
Има хора по света
които не познават страдания. Те намират утеха
във весели филми за пеещи птички и кикотещи се елфи.
Има хора, които знаят, че винаги има тайни за разкриване.
Те намират утеха в проучванията
и пишат за някакво важно доказателство.
Но тази история не е за такъв тип хора.
Tова е историята на сем. Бодълеър.
A те са от този тип хора, които знаят, че винаги има нещо.
Нещо да открият, нещо да прочетат,
нещо да отхапят и нещо да направят
да направят убежище, независимо от размера.
И поради това, съм щастлив да кажа,
Бодълеърови бяха много щастливи наистина.