Tais Toi (2003) (Shut.Up.2003.XviD.AC3.CD2-WAF.sub) Свали субтитрите
Как така?
Дотук си, мерси за помощта преди малко.
Не сме ли един отбор?
- Не!
Не съм в отбор с никого, още повече с ченге.
Какво ченге?
Искаш ли да ме зарадваш?
- Да, разбира се...
Тогава кажи: Да, работя за комисаря Верние.
Да, тук съм, за да прибера 20-те милиона.
Да, работя за комисаря Верние.
Да, тук съм, за да прибера 20-те милиона.
По-добре е, нали?
Значи вече сме заедно?
- Подиграваш ли се?
Не! Защо?
Обади се на Верние.
Кажи му, че владееш положението, да разхлаби примката.
...че владея положението, да разхлаби примката.
Точно така.
- Добре.
Къде да звънна?
В криминалния отдел, тъпанар. Нарочно ли ме нервираш?
Не, не. Какъв е номера?
Не знаеш номера на криминалния отдел?
Не. Защо да го знам?
Току-що призна, че работиш за тях!
Ами да, ти каза, че ще се зарадваш.
Какво има?
Не мърдай!
Извадено рамо, и на мен ми се е случвало. Седни на стола.
Изчезвай!
Трябва да го оправим, иначе болката ще те парализира, идвай!
Знам, боли!
Спокойно, ще внимавам.
Готово.
Наместено е.
Е, и?
- Кой си всъщност?
Ами Кантен! Кантен от Монтаржи.
Докато съм до теб, нищо не може да ти се случи...
По-добре ли си?
Мисля, че не е счупено.
Да не си доктор?
- Не, защо?
Бих искал да съм доктор.
Не в Париж, някъде в провинцията, където всички се познават.
Например в Монтаржи. Щях да лекувам бедните безплатно.
Пристига някой, боли го корема, апандисит.
Колко, докторе? Нищо, безплатно е.
Щях да крада по малко, за ядене.
Млъкни!
- Добре, добре...
Бива я колата.
Веднъж тафнах една такава, същата.
Но ме хванаха, нещо по спътник, с което може да се намери.
Добре, добре, млъквам.
- Защо не ми каза досега, тъпанар?
Не викай така, стресна ме.
Ама че съм тъп, трябваше да се сетя.
Не си тъп, ти си като мен. Не може да си винаги перфектен.
Пресичат Нантер.
Карат към Булон.
Спри тук!
Следят ни от началото.
Трябва да разкараме колата, по пижами сме, а аз едва ходя.
Мога да открадна друга кола и дрехи.
- Недей!
Защо?
- Защото видях как работиш.
Имах си уредено бягство, докато не се появи с тъпия си кран.
И сега съм сакат.
Успяхме да гепим само една пърдяща крава.
Къде ли я сложих?
- Ако я извадиш пак...
Добре.
Съжалявам за твоето бягство, направих го за добро.
Ще изчакат нощта и с тези дрехи...
Идват! Трябва ни друга кола.
Остави отворено.
Ама ще ни я откраднат!
- Да.
Скъпа, ти ли си?
- Не.
Няма да пострадаш. Къде са ти дрехите?
Кои сте вие? Как влязохте?
Твое ли е?
Не е възможно, я стани!
Колко си висок, човече?
Зарежи. Дай ключовете от колата!
Жулиен Лефевр. Спомням си го, беше жокей.
Вие сте Жулиен Лефевр!
Пазете я, нова е.
- Ще я пазим, имате моето уважение.
Навремето работех в конюшните.
Наистина ли?
- Аха.
Кантен, от Монтаржи.
Е, не е истина, защо не му кажеш и моето име?
Извинявай. Това е Руби, от Пюто.
Мамка му...
Фуриозо!
Не е ли красив?
Виж му очите.
Като твоите.
Кой е тук, скъпи?
Тръгвай!
Той не беше такъв грубиян.
Ето, крадат ни колата.
Перфектно.
- Как така? Сигурно нямат и книжки.
Залегни!
След тях!
Стигнахме ги, какво да правим?
Стига игрички, хванете Руби. И разкарайте другия!
На техните години крадях колела.
Малолетни сме, не ни пука за ченгетата.
Не сме ченгета, не ни пука за малолетните.
Не мърдай! Влизай!
Ако трябва да сравня BMW с Мерцедес...
Не!
Мерцедеса вози по-меко, a BMW-то е по-спортно.
Казах не!
Ало!
Е, и?!
- Идвам, Вожел.
Не ми изпращай друга кола, тази е идеална.
BMW-то беше по-бързо.
Чакам те, мизернико! И тя те чака. Ще те погреба до нея!
Четирима с патлаци...
Казахме си: няма страшно, това са ченгета.
Не бяха ченгета.
- После двете горили ги нападнаха.
Какво?
- Двама травестита - великани.
Пребиха ги и им взеха колата.
Имахме малко проблеми, нищо сериозно.
Взеха ни Мерцедеса, но прибрахме BMW-то.
Дълго ли ще си играете така?
- Не.
Наши са до пет минути, няма да има проблеми.
Накъде пътуват?
Към Алма.
- Идват при мен.
Какво да правим?
Идвайте веднага и да сте преди тях!
Какво правят?
- Минават напряко.
Ало?
Оттам няма да стане, има ремонти по бул. "Шарл де Гол".
Подиграва ни се.
Ще ни изпревари.
На кого звъниш?
Тук полицията...
Направихме всичко, за да излезе, пак ли го вкарваш в панделата?
Да виждаш друг начин да го спрем?
Полиция!
Дали е за нас?
- Завий!
Виж к'во минава!
Котенца.
Издадоха ни.
- Кой?
Започват да нервничат.
Виждаш ли двете дебелани там?
- Това сме ние, смотаняк!
Мамка му, страшно е.
Ще черпиш ли по цигара?
- Не пуша.
Тогава дай кинти за една кутия, коте!
И кредитни карти стават.
Не го закачайте, бързо се ядосва.
Вярно? Умирам от страх.
И к'во става после?
- Отнасяш едно и сядаш по гъз.
Я да видим!
Видя ли?
- Предупредих го!
Мамка му.
Не псувай.
Седнете!
И така, какво е станало?
Двама педали. Помолихме ги за цигара.
Пребиха ни и ни гепиха дрехите.
Същите ли са?
Да. Бих искал да си получа дрехите.
Не мога тази вечер.
Казах ти, работя.
Не, няма друг, работя.
Ще ти звънна, целувки.
Ало, Жан, Кристин е, днес съм свободна.
О, не!
Дебилче!
Мерси, крадат ми трети вече.
За да не ти го крадат, дръж се до сградите.
Руби е. Дай ми Вожел.
До стената е по-сигурно...
Вожел, малко закъснявам, чакай ме, пристигам.
По дяволите!
Заграждат квартала, разделяме се.
Защо?
- Търсят двама мъже, ще ни забележат.
Късмет!
Какво да правя?
- Оправяй се.
Може да се върна при доведените ми родители.
Идеално!
- Но те са мъртви.
Тъпанар!
- Старият ме биеше,
а дъртата пиеше.
Ти имаш ли роднини?
- Разкарай се. Ще свърши лошо.
Защо ще свърши лошо? Нали сме приятели.
Заради теб. Лепиш се и подлудяваш всички.
Не се лепя за никой.
- А какво правиш сега?
Къде отиваш?
Трябва ти кола. Да ти свия ли?
- Не.
Чакай! Само 10 секунди. Брой до десет.
Не разбирам, бях я изключил.
Постоянно променят алармите.
- Млъкни!
Така е по-добре, шумът ме нервира.
Като се разкарат, изчезваш. Ако пак ме проследиш...
Нямам никакви проблеми с колите.
- Не с колите ще имаш проблеми!
Бягай, няма да те издам, но не убивай оня тип.
Не знам какво е направил, но не трябва да убиваш.
Какво те прихваща? Да не си Майка Тереза от Монтаржи?
Ти не си убиец.
Не трябва да се убиват хората.
Ще си първият в рая... По-прост ангел няма да има.
Късмет, Кантен.
Горе ръцете и без глупости.
Къде е другия?
Защо ме удари?
Не се притеснявай за нищо.
Внимание. Издирва се бяло полицейско Пежо 806.
Те започнаха първи, а сега се сърдят.
Ако не слезем, до пет минути сме в затвора.
Жалко, не е лоша за минаване на червено.
Виж!
Яко, а?
Спри!
Видя ли това? За пръв път ченге ме уважава!
Спри веднага, тъпак!
Отивам за друга.
Мамка му!
Горе ръцете!
- Не правя нищо лошо.
Моя е, но загубих ключовете.
Слизай!
- Сега, сега.
Не е лесно.
- Ръцете на капака!
Аз съм.
Какво?
- Тафнах още една!
Създадоха ми малко проблеми, но сега спят.
Казах ти да разкараш колата, а ти се връщаш с още една!
Ама тази е друга.
Ти си бил гений.
- Да тръгваме?
Няма да се возя в полицейска кола, по дяволите!
Добре, добре. Само не се нервирай.
Ако обичате, улица Виолет?
Опел ли е? Пак е германско, ама свалихме категорията.
Една открадната кола е резил, но две...
Откраднали са трета.
- Колекция ли си правят?
Не е от нашите, Опел е.
Слушайте добре: Руби е не е добре,
а другия е така по рождение. Ако утре сутринта не са на топло,
ще ви уредя всичките в арабското гето.
Куршумът е излязъл.
Това е било бистро. Знам го от преди затвора.
Идеална големина, нали?
Ти какво предпочиташ?
Да си на касата или да сервираш?
Добре.
Почини си, ще ти мине.
Колко ли струва такова нещо? 20, 30 хиляди?
Кантен!
- Или по-малко.
Без значение.
- Кантен!
Да?
Откраднах от Вожел 20 милиона евро.
Колко?
- 20 милиона.
Остават ми две неща в живота: да убия Вожел и да избягам с парите.
Ти не влизаш в плановете ми.
Разбираш ли?
Предай се, не си закоравял престъпник, ще бъдат снизходителни.
Прехвърли цялата вина на мен.
Купих ядене от аптеката, гладен ли си?
Мармалад.
Мамка му. Против запек е.
Ще ти купя бистрото.
Като излезеш, парите ще те чакат в банка.
Не ги искам.
Защо?
Защото бистрото се казва "При двамата приятели".
Какво те кара и за секунда да мислиш, че съм ти приятел?
Не си ли?
Не го яж! Ще осереш навсякъде.
Скрий се!
Какво ще правим?
Прилича.
- На кого?
Добре ли си?
- Остави я да спи!
До утре ли?
- Млъкни!
Има ли някой?
- Тъпанар!
Без да искам.
- Лъжец!
Кой е там?
Спокойно, ранен съм. Скрих се за малко.
Не се плаши.
Здрасти. Аз съм Кантен от Монтаржи.
Чакай!
Глупак!
- Аз ли?
Изплаши я, тъпако!
- Само се представих.
Изскачаш като огромна горила. "Здрасти. Аз съм от Монтаржи".
Уплаши я!
- Така ли?
Често го казвам, обикновено хората реагират добре.
На никого не му пука, че си Кантен от Монтаржи!
Изчезвай!
На кого прилича?
- Разкарай се!
За мен тя е само заблудена посетителка на бистрото.
Но за теб май е повече.
Прилича на момичето, което Вожел уби.
Обичаше ли я?
Мога да я догоня.
- Няма нужда! Вече е далеч.
Защо я е убил Вожел?
А? Защо?
- Разкарай се! Досаждаш!
Добре...
Боли ли те?
Трябва ли ти нещо?
Защо я е убил?
Как си жив още?
Няма къде да отида. Вън е студено.
Вземи дивана, той ще спи в коридора.
- А, не!
Плашиш я.
- Не, нека да остане.
Много мило.
- Хайде, идвай!
Спиш ли?
Спиш ли?
- Вече не.
Не исках да те будя, но това не ми харесва.
Кое?
- Момичето.
Настанява се като в къщи... може да ни обере.
Кое точно? Пърдящата възглавница?
Не ми харесва, казвам ти. Може да ни прецака бистрото.
Заспивай!
- Ще си спомниш някой ден.
Сънува кошмар, няма страшно.
Как ме уплаши.
Ще ми разкажеш ли или да те оставя?
Откъде си?
Албания.
И нямаш документи?
Откога си така?
Три дни.
Колко приличаш...
Моля?
- Не, нищо. Заспивай.
Както си спяхме и...
Лека нощ!
Не разбирам защо киснем?
Имаме камери, кучета.
В парка! Виж!
Не, това е Анри.
Сега сигурно ще искаш да ви оставя насаме.
Нищо, свикнал съм да съм сам. Мислих, че съм намерил приятел.
Хоп, минава мацка и няма приятел.
Дълго ли ще досаждаш?
Така е по-добре.
- Да.
В крайна сметка...
Може да те откаже от плана ти.
Никой не може да ме откаже. Утре ще е мъртъв.
А сега спи!
Предпочитам да заминеш с нея.
Защо трябва да полудяваме?
Става дума за Руби.
- Е, да не е Супермен?
Не го ли видя в действие?
Всичко наред ли е?
Перфектно.
- Дано да дойде.
Дано е достатъчно луд, за да дойде.
Искам да говоря с Вожел.
Тук Кантен от Монтаржи. Аз избягах с Руби.
Слушам те.
Господин Вожел, знам къде се крие Руби.
Какво искаш?
- Знам, че ви дължи много пари.
Искам една малка част.
Ще ви се обадя утре за мястото на срещата. Лека нощ.
Добре ли спа? За диабетици. Не е лошо.
Къде е?
- Ще се върне, багажа й е тук.
Какво има пак?
Дойде ми една идея.
Идея?
Кога ще ходиш при Вожел?
- Защо?
Размислих, ще ти помогна.
- А, не!
Имам план.
- Какъв план?
Няма страшно, няма да се разочароваш.
Ако е като с крана...
Не бой се.
- Напротив, благодарение на теб
се разхождам сакат, с куршум в гърба.
Какво е следващото? Счупен череп?
Не бой се, де.
Искаш ли?
Как се казваш?
- Катя.
Какво ще правиш?
- Не знам.
Не може така до безкрай.
Наистина, скоро започваме ремонта.
Ако ме хванат, ме връщат в Албания.
А мен - в затвора.
- Еднакво е.
Ще тръгвам. Късмет, Катя!
Вземи ме!
Не мога.
- Не може.
Млъкни!
- Няма да ти преча.
Трябва да свърша нещо, може да се обърка.
Все едно. Вземи ме с теб.
Кантен е. Може ли Вожел?
Кафе?
Нещо ново?
- Нищо.
Спомням си един филм за лова на едър дивеч в Африка.
Знаете ли кой е най-опасен за ловеца?
Биволът.
Ако само го раните, вие ставате мишената.
Преследва ви, дори смъртно ранен. Мисли само за едно - да ви убие.
Сложете пост пред Вожел.
Там най-вероятно ще хванем Руби.
Изчакай тук!
- Къде отиваш?
4.
3 по 4...
Така...
Къде е?
Излезе за малко.
Заповядайте.
- Нали каза, че е ранен?
Ще дойде, седнете.
- Имаш интерес да се върне бързо.
Можеш да отседнеш тук, няма да те притесняват.
Защо го правиш?
И аз съм преследван цял живот. А и приличаш на...
Тръгвам.
Не искаш ли да останеш малко?
- Не.
Искам, но не мога.
Ще се оправиш.
Сигурно не трябва да ти казвам,
но твоя приятел говори нощес с някакъв тип, Вожел.
Телефонът ми.
- Не разбрах всичко, говореше за пари
и че ще звънне за някаква среща.
Нещастник! Значи това е плана.
Ще ни разкарваш, а? Шибаняк!
Кантен!
Кантен, чуваш ли ме? Кантен!
Руби! Върна се?
- Това ли беше плана?
Да ги примамиш и да ме улесниш с Вожел?
Да. Гениално, нали?
Да. Гениално.
Вземи!
Невероятно гениален план имаш, ще го развием още малко.
Звънни му!
Ало?
- Хванахме го.
Браво, чакам.
Не го...
Моля?
...убивай.
Не го убивай, Руби. Не е хубаво.
Почини си.
Ето ги.
Идват към Вожел. Руби е с тях.
Чакай тук, идвам веднага.
Хайде.
И така... кой е ловеца сега?
И кой дивеча?
Днес е светъл ден за мен, Вожел.
- Наистина?
Внимавай, въоръжен е!
Имаш пет секунди да ми кажеш къде са парите.
1...
2...
3...
Мамка му, аз го убих!
Вожел, тук инспектор Верние. Отворете, или ще взривя вратата.
Кантен!
Кантен!
Чуваш ли?
Не ме боли.
Обградени сте!
Предайте се.
- Има ранен, бързо!
Кантен. Ранен е.
Не ме боли...
Идват. Ще се оправиш. Няма страшно.
Провали се бистрото...
Не говори така. Ще купим бистрото, ще е прекрасно.
Аз - на касата, ти - в салона.
Хората ще казват, да отидем в "При двамата приятели", супер е.
Казваш го... защото умирам...
Не умираш, ще сервираш бира, картофки.
Без картофки, става много бавно и мирише. Не.
Май си по-добре?
- Да.
Ще сервираме сандвичи и хот-дог.
Добре сте се подредили.
Вече му мина.
- Е, чакай, почти съм умрял.
Елиминирахме Вожел, а сега трябва да ни пуснете много бързо.
Имаме големи планове.
- Мамка му!
Превод: BELMONDO