Tais Toi (2003) (Shut.Up.2003.XviD.AC3.CD1-WAF.sub) Свали субтитрите
и ЖАН РЕНО във филма
МЛЪКНИ!
сценарист ФРAНСИС ВЕБЕР
режисьор ФРАНСИС ВЕБЕР
Горе ръцете! Това е обир! Давай парите!
Какво е това?
- Йени.
Не ми трябват китайски пари.
Не са китайски, а японски. Курсът е изгоден...
Не ме интересува, искам евро. Френски евро!
Преди малко японците ми обраха всичко.
Окрадоха ли ви?
Не, смениха си йените.
А аз къде да ги сменя тези йени? Ти можеш ли да ги смениш?
Имам само стерлинги и канадски долари.
Ама какво е това тъпо място?
- Чейндж, господине.
Трябваше да обера някоя банка.
- Има една на ъгъла.
Каква е?
- "БФС". Сериозна работа.
Горе ръцете! Това е обир!
Тръгна натам към Мултиплекса.
Ако обичате!
Билетът ви!
Здрасти.
Аз съм Кантен, от Монтаржи.
Хапваш, а?
Не, сера!
Добре го каза.
Масленки?
К'во искаш, бе?
- Питам дали са масленки.
Да, май са масленки.
Само от едната страна ли дъвчеш?
- Много ли ще досаждаш?
Може да те боли зъб отляво, затова да дъвчеш отдясно.
Познавах един тип, Мишо, или Мишле... нещо такова.
Затваряй си устата!
- Яж си, не ми пречиш.
Та този тип, Мишо, или Мишле или Мишало...
беше като теб, винаги с издута буза.
Казвах му: Приличаш на задник, ама с една буза.
Млъкни, или ще ти счупя главата!
- Добре, добре...
Само с една буза...
Издаваше същите звукове като теб. Все едно пърди!
Като пърделник...
Бързо!
Нещо му стана. Говорехме си спокойно и изведнъж ми скочи.
Не можем да го държим тук.
- Знам, но нямам единични килии.
А щом се събере с някой...
Може би има решение.
Концентрирай се. Какво виждаш?
Петно?
- Да.
Но на какво ти прилича?
Концентрирай се!
Химическо чистене?
Говорим за формата на петното, не за почистването!
Извинете!
Муха, изпуснах я.
И така, петното?
- Имате и на връзката.
Питам за това!
Ясно, но тази ме притеснява повече.
Не мърдайте...
Тъпанар!
Хванах я!
Съжалявам, не е за мен.
Как така?
- Прегледах го, не е луд.
Той е неврастеник,
който може да се откъсва напълно от действителността.
С други думи?
- С други думи, кръгъл глупак.
Докторе, вкарайте го в лудницата.
Тя е за луди, не за тъпанари.
И за тях трябват приюти,
но нали се сещате, колко място ще заемат.
Къде беше?
Добре ли си прекара?
Нищо специално, малко пазар.
Не е промълвил и дума, откакто е тук.
Да видим.
И аз мога така.
Да мълча с часове и да гледам тъпо.
Намерихме тялото. Да ти разкажа ли картинката?
Гора, нощ, красива жена се разлага в найлонов чувал.
Убита от Вожел, защото спеше с теб.
Харесва ли ти?
Продължаваме. Следващата сцена:
Блиндиран камион, взривен с базука.
Клане. Неизвестен тип пристига отнякъде и отмъква парите на крадците.
Как ти се струва?
Минаваме нататък.
Сега сме в имението на Вожел. Работил си достатъчно с него,
няма нужда да ти описвам декора. Красиво, луксозно...
Единственото грозно вътре е Вожел.
Полудял е, защото си го ударил там, където най-боли - в парите.
Искам Вожел, Руби.
Дай ми го и кажи къде са парите, и си свободен човек.
Гледай стената и си мисли за найлоновия плик в гората.
И ако някой ден не издържиш, обади се!
Здрасти!
Аз съм Кантен от Монтаржи.
Не ми пука!
- Не ти се говори?!
Случва се, когато си вътре отдавна. Откога си тук?
Познавах един африкано-мартиниканец от Антилските острови.
Значи е антилианец, тъпако, не африканец.
Не, африканец беше, казваше се Жозеф.
Има и африканци, които се казват Жозеф.
Не знам...
Може.
Виждаш ли, че сега ти се говори. Как се казваш?
Жозеф.
- Значи си африканец?!
Не, антилианец, тъпанар!
- Като ония от Антилските острови.
Търсиш ли си го?
- Напротив, обичам африканците.
Нищо не помага, нерви, шамари, бой.
Познавам го. Ще мълчи докрай.
Той е от старата школа - непоклатими!
Не е истина! Отново той!
Какво става? Кантен.
Толкова е тъп, че винаги завършва с бой.
Погледнете го, подлуди петима за две седмици!
Здрасти!
Аз съм Кантен от Монтаржи.
Какво гледаш?
Кажи де?
Май няма нищо.
А, да! Паяка?!
Веднъж се опитах да дресирам един. Не стана.
Изобщо не се стараеше. Давах му команди, не слушаше.
А бяха прости неща, Седни! Легни! Назад!
Не и не! Стоеше и ме гледаше, ей така...
Нищо не схващаше.
Може да съм случил на малоумен.
Мина един месец. Не настоях повече.
Ако искаш, да опитаме и с този. Но може да се разочароваш.
Искам да ти кажа нещо. Много обичам конете, а ти имаш конски очи.
Не ме разбирай погрешно,
но имаш очи на конче.
Много добре!
Като малък исках да стана жокей. Вече не съм малък, не съм и жокей.
Работех като вол в конюшните.
Конете имаха големи красиви очи, като твоите.
В конюшните мирише хубаво.
Конете те гледат с големите си очи и забравяш всичките си проблеми.
Радвам се, че ме преместиха при теб, все едно съм в конюшня.
Това е жаден кон.
Искаш ли кон, нетърпелив за разходка?
Няма да издържи, гаранция.
Мълчи и гледа стената. Никакъв контакт.
Само кажете и ще го елиминирам.
А парите ми?
Познавам Руби, няма да се задържи дълго там.
Аз ще го чакам отвън.
Как е, Кантен?
- Перфектно, господин директоре.
Разбирате ли се с новия съкилийник?
- Много добре.
Невероятен е, интересува се от всичко.
Но май не говори много?
- Не, но слуша.
Говоря каквото искам, а той никога не се дразни.
Постоянно му говоря, той слуша.
Приятели сме.
Малко хляб?
Спиш ли?
Трябва да ти разкажа един сън.
Бяхме избягали от затвора и станахме съдружници в едно бистро.
Близко до Париж.
Например в Монтаржи.
Кръстихме го: "При двамата приятели"
Аз приготвях поръчките,
а ти беше на касата и си говореше с клиентите.
Обикновено не помня сънища, но този беше съвсем истински.
"При двамата приятели"
Какво си направил?
Да не си полудял? Защо го направи?
Охрана! Помощ!
Отворете!
Отворете!
Трябва да ядеш, Кантен.
Чуваш ли? Не стой така.
Ще се върне ли?
- Не, няма.
Килията е само за теб. Няма да слагам никого.
Но трябва да се храниш.
Къде е?
За него се грижат добре. Не тъжи... той не ти е приятел.
Руби няма приятели.
Мамка му! Едвам те открих.
Видя ли? Направих като теб.
И когато започнах да се отнасям, разбрах:
Все едно, че си избягал навън. Супер е.
Никога не съм се чувствал толкова добре.
Но не трябва да го повтаряш, мисли за другите.
Знам, не се познаваме отдавна,
но аз... не съм имал истински приятели.
Нали няма да го повториш? Не ме оставай сам.
И аз няма да те изоставя. Кантен ще е винаги до теб.
Какво правите на леглото? Седнали сте върху него.
О, извинете.
- Ето! Мъртъв е!
Убих го!
- Какво става тук?
Беше седнал върху старчето.
- Не го видях, много е дребен.
Не, той си беше заминал, не сте виновен. Изключете го!
Да ти разкажа как те намерих!
Ама защо сядате пак?
- Вече му е все едно.
Дори не ти знаех името. Казаха ми, че си Руби, от Пюто.
Този изобщо не е мъртъв.
- Станете бързо!
Руби от Пюто и Кантен от Монтаржи, подхождаме си, нали?
Трябва да сте в леглото!
- Тръгвам.
Но ако това се освободи, ще ме викнете, нали?
Изяж месото, загубил си много кръв.
Трябва да събереш сили!
А, докторе, как сте?
Странно, вчера си мислих за вас.
Така ли?
- Аха.
Бях се изцапал с кетчуп. Стана страхотно петно!
Казах си: Жалко, че доктора не е тук.
Как си, Руби? Все така мълчалив, а?
Ако продължаваш така, ще трябва да те прибера при мен.
Добре му е тук, къде искате да го водите?
Чуваш ли, Руби. Самоубиец, който отказва
да говори, не е за болница.
Местим го в психиатрията.
Като ще говорим принципно, вземете ме и мен!
Кантен, остави ме да работя!
Ама и аз си срязах вените!
Кажи само една дума и...
и ще те прехвърля, Руби.
Както искаш. Ще се погрижа за теб!
Ако не ме вземете, ще си пръсна главата в стената
Стига глупости, Кантен.
Не е страшно, мозъка е цял.
При него никога не е бил цял.
Какво да е лечението?
Ако го разклатим още, ще влезе в книгата на Гинес.
Събужда се.
Как си, Кантен?
- Боли ме главата.
Така е, когато я засилваш срещу стената.
Трябва да си подредя мислите.
Остави ги, не се напрягай.
Къде е моят приятел?
Моят приятел?
Или си самоубиец или симулант, който се готви да бяга.
Ще те отвържем след няколко дни. Дотогава си на успокоителни.
Не е много приятно, но...
няма да ти е до бягство.
Алдол 5 милиграма.
100 хиляди. 100 хиляди евро, ако ме изкараш.
Не сте първият пациент, който ми го предлага.
Но съм първият, с 20 милиона. Виж в досието ми.
Не съм най-лудия, но съм най-богатия със сигурност.
Слушам те.
Иска да му помогна. Когато тръгнах да казвам на шефа,
той ми каза, че ще спечеля повече от теб.
Колко?
100,000 евро.
Искаш 100,000 за да го изкараш?
Чухте ли го?
Казал е, че ще дам парите, за да го видя навън.
Трябва да му слагам по две инжекции на ден, това ще го унищожи.
Ако това ви устройва, върнете ме при колата.
Нагъл е, дължи ми 20 милиона, а иска още 100,000.
Ще ми отговори утре.
Този тип ме плаши.
Приятел ли ти е?
- Не точно.
И защо ще плаща за теб?
Защото имаме сделка, която той няма да пропусне.
Ще плати.
Не сте ли виждали приятеля ми Руби? Руби от Пюто?
Едър, здрав, с конски очи.
- Не.
Тук трябва да е. С него полудяхме едновременно.
Мамка му!
- Какво му е?
Руби!
Мамка му!
Руби!
Мамка му!
Руби!
Мамка му!
Що крещиш, бе!
Мамка му!
Мамка му!
Руби!
Съгласен е. В сряда ще има линейка.
Ще те скрия отзад.
Ще ми трябват дрехи.
- Добре. Да тръгваме за разходката.
Не забравяй, че си под наркоза.
Руби!
Руби!
От два дни те търся, къде беше?
Какво му е? Добре ли е?
На инжекции е. Трябва му спокойствие.
Какви инжекции? Като мумия е.
Остави го на мира, иначе го прибирам.
Превръщат го в желе.
Навремето бях психиатър, не знам защо съм тук...
Но не се оплаквам, тук съм добре.
И той сигурно е щастлив.
Едва ли можем да си представим, че едно желе може да е...
нещастно.
Нищо не разбирам?
Много е просто.
А, здравейте, колега.
- Здравейте, Нозберг.
Този не изглежда във форма, лоботомия ли приложихте?
Намери си други приятели, Кантен.
Имаш право на свиждания, обади се на някого.
Имаш ли роднини?
А приятели?
Имах един, но вие го превръщате в желе.
Искам да ти помогна, Кантен.
Ти не познаваш истинския Руби. Той е убиец.
Има чувства, колкото и камъка.
Ще си направим бистро, "При двамата приятели".
Какво правеше преди затвора?
- Крадях.
И друго?
- Бях по затворите.
Не си ли работил?
- Не.
А, да, веднъж.
- Какво?
В строителството.
Нямаш ли познати там?
Обади се на някой, вижте се. Бъди сред хора, съгласен?
Анри!
Достатъчно си пил, Мартино.
Едно последно...
Ало?
Кой?
Момент. За теб е.
За мен?
Ало?
- Мартино, аз съм Кантен.
Кантен от Монтаржи.
Още ли си в затвора?
- Не, вече съм в лудницата.
Не че е по-добре. Като навсякъде, има и добро, и лошо.
Слушай, Мартино!
Като изляза, с един приятел ще правим бистро и се сетих за теб.
За мен?
- Да.
Ще ни трябва съдружник, та казах на моя приятел:
"Познавам един подходящ, Мартино Бистрото"
Да, да...
Е, това е моето!
- Чакай, говорим важни неща.
Сериозна ли е работата?
- Да. Ще трябва да намалиш пиенето,
защото няма да разреждаме виното.
- Няма да е лесно.
Мартино,
още ли си по строежите?
Минаваме бавно през градината и отиваме до линейката.
Тоя, който ти плати, ще ме чака.
Не ме засяга.
- И теб ще те чака.
Мен?
Ще си прибере парите и ще те очисти.
Това шега ли е?
Ти как мислиш?
Излизам от играта, ще им върна парите.
На твое място не бих го правил.
Когато излезем, даваш пълна газ и всичко ще е наред.
Сделката беше да излезеш, не да ме нападат убийци.
Какво иска тоя откачалник?
Какво е това, бе?
- Бягаме, приятел!
Бягаме!
Мамка му!
Нещастник!
Вече си по-добре, не говориш като желе.
Тук лудницата, имаме двама избягали.
Мамка му!
К'во става?
Връщат се!
Пак е пил!
- Какво?
Кранистът. Обещах му да го вземем в бистрото.
Отново лудницата. Двамата отново бягат.
Да, върнаха се, но пак бягат.
Мамка му!
Мартино!
Върни се!
Не може да се разчита...
Какво ще правим?
Знаех, че не е луд, ето резултата!
С тези инжекции е невъзможно да избяга.
Инжекциите ще трябва да ги смените.
Това не е бягство.
А какво е?
Според очевидци, Кантен го е отвлякъл с клетката.
Кантен отвлича Руби?
- Руби не се държи на краката си!
Тъпанарът да отвлече гангстер? Не е ли невероятно?
Психиатър съм от 20 години, така че невероятното...
А не е ли странно, че са спрели по средата?
И ми скапаха колата!
За вас ще се погрижим после.
Изгубих и един санитар.
Моля?
- Пазачът на Руби изчезна.
Добре момчета, търсим санитар, кранист,
убиец и кретен. На работа!
Боли ли те?
Слушай, Монтаржи!
- Кантен.
Монтаржи е родното ми място.
Стига с твоите простотии! Знам кой си.
Работиш за полицията.
Организира бягството, за да откриете парите. Но преиграваш, издаде се!
Никой не може да е толкова тъп! Не можеш да ме заблудиш!
Знам, че си по-умен, отколкото се правиш.
Аз?
- Да. Дори си хитър!
Какво ти става?
Не, нищо...
За пръв път някой ми казва, че съм умен.
Признавам, добре се справих.
Кранът, всичко останало... беше си рисковано.
Млъкни!
Трябваше да кажа на Мартино да не пие.
Да не забравяме, че сме на свобода, благодарение на мен.
Много се радвам, че ме намираш за умен.
Навън по пижами, с цялата френска полиция зад гърба,
а той се мисли за умен!?
- Не, ти нали каза, че съм умен?
Какво става тук?
Няма да ви издам, кълна се.
Какво продаваш?
- Аксесоари за купон.
Трябват ни дрехи и пари!
Имам само дрехи.
- Нямате ли XXL?
На Зоро ли ще се правиш, тъпако?
Само това ли има?
- Сега почвам, напоследък не върви.
Един съвет: не звъни на полицията!
- Няма, кълна се.
Свързахте се с Пето полицейско...
На кого звъниш?
На жена ми.
Жена ти 5-то районно ли се казва?!
Вътре!
Гепих това за племенника ми.
Докарва го, нали?
Крава.
Кравешка пръдня.
Изчезвай, Монтаржи!
Кантен.
Ало?
- И така?
И така, какво?
Хванахте ли ги?
- Не.
Как така не? Къде е тоя боклук?
Пардон.
Ало?
Стига лигавщини? Къде се намирате?
Сред природата, Вожел.
Къде са хората ми?
Останаха на тротоара, не са във форма.
Имахме уговорка със санитаря.
Мислех, че те познавам, Вожел,
но с убийството на Сандра отиде твърде далеч.
Върни ми парите, или ще свършиш като нея.
Грешиш, Вожел, аз съм ловеца,
а ти си дивеча, ще си платиш!
Нещастнико, ченгетата те преследват, сам си,
нямаш никакъв шанс!
Бяхме го сгащили, когато другия ни нападна.
Животно с невероятна сила.
Що за глупост! Руби играе винаги сам.
Не знам, но тръгнаха заедно.
- И с моето BMW!
Ще ги хванем по GPS-a.
- В провинцията са.
Моля?
Говорих с тях, бяха до някаква ферма,
беше пълно с крави.
Намерихме краниста в едно бистро,
беше вързал кънките.
- Проговори ли?
Не, но повърна.
Ето показанията му.
Мартино.
От 25 години съм кранист и никога...
- Млъкни!
Вече е сигурно, че Кантен е мозъка.
Кантен?
Кантен да е мозъка? Само това не бях чувал!
Ограбили са един магазин.
Взели са 15 евро и пърдяща възглавница.