Being Julia (2004) (Being.Julia.2004.CD2.DVDRip.XviD-iMC.sub) Свали субтитрите
Извинявай, аз... аз...
Не ми излиза от ума това, което ми каза нейно кралско височество. - Какво ти каза?
Каза, че трябва да отида да и погостувам в къщата им в провинцията.
Та си мислех, смяташ ли, че мога да я поканя на танц?
О, ти си такъв отвратителен сноб, Том.
Знам. Затова Англия е най-доброто място за мен.
Радвам се, че се скарахме. Сега сме по-близки от всякога.
Том?
- Какво?
Може ли да те помоля за една услуга?
Каквото поискаш.
Познаваш Джулия Ламбърт добре, нали?
Не, познавам я бегло.
Не си ли спал с нея?
Ти полудя ли? Та тя може да ми е майка!
Та какво за нея?
Носят се слухове, че ще поставя нова пиеса,
наречена "В наши дни",
и че в пиесата имало роля за мен.
Та се чудех дали би могъл...
Да говоря с нея?
Да. Моля те, Том.
Другата седмица имам представление.
Пиесата е ужасна, но ролята е хубава. "Витрината на магазина".
Ако я доведеш да ме гледа...
Това ли е всичко? Смятай, че е станало.
Мога да накарам Джулия Ламбърт да направи, каквото си поискам.
Тя ме слуша като кученце. Ролята е твоя.
Не ставай глупав.
Ще се радвам да се явя на прослушване. Какво остава за ролята.
Ти ще играеш в тази пиеса. Или аз повече няма да те целуна.
Трябва да кажа, че не вярвах, че ще бъдеш толкова упорита.
И аз не вярвах. Но коремчето си е коремче.
Видях проектобюджета за "В наши дни".
Изглежда обещаващо.
Трябва да започнем прослушванията между другото.
Чувала ли за някоя си Ейвис Крайтън?
Май съм я чувала.
- Казаха ми, че била доста добра.
Чудех се дали може да изиграе Сибил?
Познай от кого чух за нея.
От кого?
От Том.
Той казва, че е умница.
Участва в някаква постановка в неделя.
Том мисли, че си заслужава да отидем и да я гледаме.
Защо ти не отидеш?
- Не мога.
Канен съм у Сандвич да играем голф. Ще остана да преспя.
Много ли ще ти бъде досадно да отидеш?
Том ще те заведе.
Ще си помисля.
Хм, аз ли закъснях или ти си подранил?
Завесата се вдига точно в 20:00.
Мразя да влизам, когато пиесата е вече започнала.
Ще ми припомниш ли
как беше името на актрисата, която ще гледаме тази вечер?
Ейвис Крайтън. Познавате се.
Беше поканена на обяд в Таплоу. Даже се скарахме заради нея, не помниш ли?
Не си спомням.
Нямам търпение да чуя, какво мислиш за нея.
Тя е толкова изнервена, че ще я гледаш.
Вярно е, че тези представления са като репетиции, но знам, че ще проявиш разбиране.
До дъно.
Получих писмо от Роджър.
Прекарва си страхотно. Сега е в Рим.
Така ли? Тя е много красива.
За кого говорим?
Ейвис Крайтън.
Да, има страхотна фигура. Страхотен рус цвят.
При наличието на перхидрол и боички
не бих казала, че блондинките са дефицит.
Нейната е естествена.
Чудя се откъде си сигурен.
Не избързвай, Джулия. Всяко нещо с времето си, карай полека.
Боже, това не се пие.
Ще трябва да сварят ново.
Джулия, моля те, недей. Ще закъснеем.
Първите няколко минути не са от значение.
Но аз обещах, че ще бъдем точни. Тя има прекрасна сцена в самото начало.
Съжалявам, но не мога без кафето си.
Уилсън, ще свариш ли ново?
Това има вкус на разслабително.
Браво!
Кога каза доктора, че ще дойде?
Всеки момент.
Коя е Ейвис?
Хубавката.
О Синтия,
надявам се, че можеш да ми помогнеш.
"Казват, че той върши чудеса."
Казват, че той върши чудеса.
Толкова искам да го видя отново.
Г-це Ламбърт, каква чест.
Беше чудесна.
Толкова се радвам да се срещнем отново.
Толкова мило, че дойдохте.
Страхувам се, че пиесата не я бива особено,
но ми хареса ролята.
О скъпа,
моля те не плачи. Изнервена си.
Нервите са данъка, който плащаме на публиката.
Изключая първите няколко момента,
беше чудесна, истински чудесна.
Благодаря Ви, г-це Ламбърт.
- Няма защо.
Лека нощ, г-це Крайтън и благодаря.
Прекрасно изиграхте слепец.
О, благодаря.
Попитай я.
Г-це Ламбърт,
вярно ли е, че скоро поставяте нова пиеса?
Да.
- Ще се намери ли в нея роля за мен?
Може ли да се явя на прослушване?
Ще кажа на г-н Госелин за Вас.
Ако Вие кажете добра дума за мен, това много ще ми помогне.
По-често аз се вслушвам в съветите на съпруга си, отколкото той в моите.
Лека нощ. О, и моля те, не унивай.
Ще стигнеш далеч.
Не ти хареса особено, нали?
Напротив, мисля че е доста способна.
Толкова е енергична.
Не ми се ходи на ресторант.
Болтън, карай към къщи, моля.
Майкъл, не е у дома. Можем да поговорим.
Кажи ми, спал ли си с Ейвис Крайтън?
Разбира се, че не.
- Защо не? Тя е красавица.
Тя не е такова момиче. Аз я уважавам.
Хм, знаеш ли какво си мисля?
Мисля, че си лудо влюбен в нея.
Не си ли?
Няма нужда да ми разрушаваш хубавата къща.
Да, съжалявам. Не знам защо го направих.
Направи го, защото нямаш смелост да ми кажеш истината.
Влюбен си в това момиче, нали?
Защо не си признаеш?
Сигурно защото си мислиш, че ще проваля шансовете и да играе Сибил
в новата пиеса.
Би трябвало да си ме опознал добре до сега,
не бих позволила на чувствата да навредят на бизнеса ми.
Какво имаш предвид?
Мисля, че тя определено е находка.
Ще кажа на Майкъл.
Ще настоявам тя да играе ролята.
О Джулия, ти си съкровище!
Божичко, толкова държа на теб.
Ти...
Аз държа на теб.
Харесваше ми да спим заедно.
И ми харесва да си мисля, че на теб ти харесваше да спим заедно.
Но нека погледнем истината в очите,
аз никога не съм бил влюбена в теб,
а и ти
никога не си бил влюбен в мен.
И двамата знаехме, че няма да продължи дълго.
Ти си влюбен в това момиче, нали?
Признай си.
Да.
Сега си върви. Моля те.
За Бога, Джулия, какви ги вършиш?
Разочароваш ме.
О Боже, о Боже, наистина ме разочароваш.
След всичко, на което съм те научил?
Не може просто да стоиш така, като резервен букет на сватба.
За Бога Джулия, вземи се в ръце.
Само ти си важната. Ти. Само ти.
В любовта и в театъра всичко е позволено, драга.
Никой не ще узнае, колко много го обичах.
Той бе моята Земя, моята Луна,
звездите на небосклона.
Сбогом, моя любов.
Добър вечер, г-н Госелин.
Не те очаквах тази вечер.
Как беше голфа?
- Не можах да се концентрирам.
Как беше момичето?
Блестяща.
- Наистина ли?
Много е талантлива.
Да, но може ли да играе?
Да, може да изиграе Сибил.
Много е хубава. Прослушай я.
Ще видиш какво имам предвид.
Гледах представлението тази вечер.
Извикаха ни на бис пет пъти.
Джулия, трябва да ти кажа нещо.
Недей да побесняваш, просто слушай.
Какво?
Защо игра толкова посредствено?
Посредствено?
Това показва, колко малко разбираш.
Никога не съм играла по-добре.
Глупости. Беше ужасна.
Тази нощ публиката ме обожаваше.
Публиката са пълни глупаци.
Беше посредствена.
Фалшива от начало до край.
Как смееш да ми говориш така, нищожно лайно такова?
Излез от стаята ми! Какво разбираш ти?
Можеш да ме удряш, можеш да ме ругаеш, да викаш колкото си щеш.
Факт е, че твоята игра отиде по дяволите.
Нямам намерение да започвам репетиции за "В наши дни",
ако ще ми играеш като астматична кабаретна актриса!
Тогава си намери някоя друга да изиграе ролята!
Не ставай глупава, Джулия!
В събота свалям представлението.
И след това искам да заминеш за чужбина.
Да си починеш.
Да отидеш на гости на майка си в Джърси.
Ще започнем репетициите на "В наши дни" когато...
когато се върнеш.
Толкова зле ли бях?
Да.
Не позволявай на външния свят да похаби таланта ти.
Помни какво казваше Джими Лангтън:
"Единствената ти реалност е театъра".
Мразя се. Аз съм уличница.
Аз съм пропаднала кучка. Пропаднала до самото дъно.
И въпреки това си велика актриса.
Не и тази вечер.
- Не. Не и тази вечер.
О скъпи, изтощена съм... Аз...
толкова съм глупава. Трябваше...
Прав си. Прав си.
Единствения изход е да се махна от тук.
Благодаря ти.
Толкова се радвам да те видя.
И никакви бъдещи пиеси, това е много важно, Джулия скъпа.
Леля Кари и аз много ще внимаваме да не започнеш отново с работата.
И трябва да носиш чорапи и вълнени жилетки.
По-скоро бих се увила в саван.
О добре, ще обсъждаме това на сутринта.
Г-ца Ейвис Крайтън.
Добър ден.
Аз съм Майкъл Госелин.
Добър ден, г-н Госелин.
Какво ще ни изпълните?
Мислех да ви изпълня нещо от "Дванайста нощ".
Виола.
- Добре. Когато сте готова.
Сега го направете все едно сте настинала.
Моля?
Направете го отново, но този път
все едно имате силна хрема.
Благодаря ви. Можете ли да кихнете?
Какво да направя?
- Една голяма силна кихавица.
Мисля, че мога.
Получих я Том, получих я!
Получих я!
- Получила си я!?
Тя идва.
Не драматизирай, скъпа. Само кажи: "Имаш телеграма",
все едно е най-естественото нещо на този свят.
Да, но аз мразя телеграмите.
Джулия скъпа, седни и не се тревожи.
Какво е станало?
Страхувам се, че има телеграма за теб.
О, колко очарователно.
Едва сега разбирам колко ми липсваше през всичките тези месеци.
И ти. Боже, как ми липсваше. Хайде, разкажи ми клюките.
Така, да видим. Джони Гор-Баркър избяга с Бънти Робинсън.
Не.
- Да.
Не може да бъде. Тя прилича на автобус.
О, не мисля, че Джони Гор-Баркър може да различи автобус.
Всички говорят за онова новото момиче,
но ти разбира се знаеш това.
- Какво момиче?
Онова, което ще играе в следващата ти пиеса.
Казва се Ейвис Крайтън или нещо такова.
Майкъл казва, че тя ще стане новата Джулия Ламбърт.
Да, да, той ми писа.
Идеята беше моя. Радвам се за нея.
Тя е много красива.
Колко безумно щедро от твоя страна.
Лондон беше пощурял от твоите лудории, Джулия.
Наистина ли?
Помислих, че имаш нужда от рамо, на което да се облегнеш.
Най-лошото мина ли?
Мисля, че моята суетност пострада повече от сърцето ми.
Толкова съжалявам, че си страдала, Джулия.
Обичам те. Винаги съм те обичал. Винаги ще те обичам.
Чарлз, ние сме на мили от дома.
Тук никой не ни познава.
Само че, мила...
Какво?
Не позволявай суетността ти да бъде наранена отново.
Не го заслужавам. Не бих ти го причинил.
Обичам те по мой си начин.
Джулия, винаги сме знаели какво означава това.
Как може да си в театъра и да си толкова наивна.
Обичам те повече, отколкото можеш да си представиш.
Но...
Но какво?
Аз съм на другия бряг.
Чарлз...
О, скъпи.
Здравей.
О, Боже.
Толкова се радвам, че отново си с нас.
Е, ролята не е голяма, но е в Уест Енд.
Здравей, скъпа.
Здравей Майкъл,
Искам да ти представя нашия бележит автор,
Г-н Уолтър Гибс.
Нямате представа, колко съм горд, че ще участвате във "В наши дни".
Колко мило от ваша страна,
но сте ми написали чудовищен монолог в края на пиесата.
Надявам да мога да го науча.
Помниш г-ца Крайтън.
Г-це Ламбърт.
- Как бих могла да я забравя.
Тя ще играе Сибил.
- Г-це Ламбърт, искам да знаете...
Виждала ли сте скоро Том?
- О, един или два пъти.
Г-це Ламбърт, бих искала да знаете,
че ще дам всичко от себе си в тази роля.
Абсолютно всичко от себе си.
Полека, полека, не бъдете разточителна.
Добре всички, да започваме.
Да.
Намери си стол.
О Милисънт,
и после го попитах дали може да ми помогне.
Помолих го да ми даде писмо до банката.
Той вдигна кърпата.
Носът му беше яркочервен и от очите му течаха сълзи.
Изглеждаше ужасно. Каза ми:
"Страхувам се, че съм хванал ужасна хрема."
Добре.
Надявам се, че не си я прихванала от него.
Не можеш да си позволиш да се разболееш, когато имаш толкова много работа.
Продължавайте.
И тогава той кихна.
Не мисля, че някога съм чувала такава кихавица, Милисънт.
Започна с чудовищно поемане на въздух.
Чакай, чакай ще ти покажа.
И аз казах: "Наздраве!".
А той ми отговори: "Няма да Ви благодаря,
защото казват, че носи нещастие."
Трябваше да го предвидим. И нямаше да се случи.
Но в днешно време се интересуваме само от външния вид.
А той имаше най-прекрасния външен вид.
Ала-бала. Лош късмет е да се казва последната реплика.
Така, добре. Е може да се каже, че началото беше добро.
Как беше?
- Не можеше да е по-добре.
Добро четене. Доволна ли си от трупата?
Направил си прекрасен кастинг.
Момичето е умница, нали?
- Да, наистина.
Предай много поздрави на Роджър.
Не мога да ти го кажа в лицето, затова ще го кажа на гърба ти.
Липсваше ми.
- И ти ми липсваше, Иви.
Правих обичайните неща.
Наслаждавах се на гледките. Поработих върху италианския ми.
И доста ходих на опера.
Реши ли какво ще правиш занапред?
Искам да престана да живея в такава притворна атмосфера.
Това е твоя свят, не моя.
И той ме задушава.
Какво имаш предвид?
Веднъж, когато бях дете, стоях зад кулисите и те гледах на сцената.
Трябва да е била много трогателна сцена,
защото не можех да спра да роня сълзи.
Ти дойде към края на сцената, близо до мястото, където бях застанал,
обърна се с гръб към публиката и каза... с най-обикновен глас:
"Какво си мисли, че прави осветителя със тези прожектори, по дяволите?"
И тогава без да си поемаш дъх, ти нададе силен вик на страдание
и продължи със сцената.
- Това е било игра.
Ако аз... Ако аз наистина изпитвах всички емоции, които играя,
досега щях да съм развалина.
Ти имаш представление за всеки.
За слугите, за татко, за всички.
И аз не мисля, че ти наистина съществуваш.
- Роджър!
Веднъж ми каза нещо, не помня точно какво,
и същата тази вечер ти каза същото изречение на сцената.
Дори и нещата които казваш са втора ръка.
Искам само да си щастлив.
Трябва да обсъдиш това с баща си.
Татко е по-зле и от теб.
Но слава Богу, той играе само една роля. На най-чаровния мъж в Англия.
Тогава го обсъди с някого на твоята възраст
Например с Том.
- Том?
Мислех, че го харесваш?
Не, изобщо не го харесвам.
Напуснала си го, нали?
Аз...
Да, напуснах го, малко или много.
Това е добре. Той не беше достоен за теб.
Роджър, мислиш ли, че остарявам?
Не. Не и ти.
Чувам, че малката мръсница на Том играе в твоята пиеса.
Между другото, тя се заиграва с татко.
"Как е братовчедка ти Милисънт?"
И аз казах, че си добре.
Той искаше да знае...
- Майкъл...
не е много добре да седим заедно на пейката.
В крайна сметка, това си е сцена на г-ца Крайтън,
а аз твърде много доминирам тук.
Добре, премести се щом искаш, но къде?
Ето там, на табуретката, с гръб към публиката.
Аз съм само подържаща в тази сцена.
И чувствам, че не е редно да сме на едно ниво с г-ца Крайтън.
Аз нямам нищо против, г-це Ламбърт.
- Не, не, не.
Аз се чувствам неудобно. Чувствам се свидлива.
Майкъл, какво ще кажеш да бъда тук, когато започва сцената?
Мога да седя с лице към люлката.
Така няма да ми се налага да се движа.
Мога да си седя тук докато г-ца Крайтън напусне сцената.
До бурните аплодисменти, за което не се съмнявам. Е?
Ами... нямам нищо против да опитаме.
Започнете отначало.
Как беше интервюто ти със сър Филип?
Беше като в роман на Дикенс.
Той имаше най-ужас...
Виждаш ли? Много по-добре е като седя тук, нали?
Да, така е. Щом нямаш нищо против да седиш така 10 минути.
Защо да имам против? Аз го предложих.
По-ниско. По-ниско.
Така е добре.
Беше като в роман на Дикенс.
Той имаше най-ужасната настинка.
Аз попитах:
"Да дойда ли някой друг път?",
а той отвърна:
"Не, не, не... "
Благодаря ви,
Дай ми всичката светлина, която можеш.
Не мога да поставям комедия в тъмнина.
Доли, скъпа.
- Как върви?
Прекрасно. Как беше във Франция?
- Прекрасно. Как е Джулия?
Чудесна.
- А новото момиче?
Готови сме, г-н Госелин.
- Благодаря, г-н Търнбул. Доли, сядай.
Г-ца Ламбърт, г-н Декстър, г-ца Крайтън на сцената.
Спрете да блъскате.
Майкъл,
Бих казал, че е твърде обикновена, Джулия.
Именно. Но я искам по две причини.
Първо е страшно удобна за бързо преобличане,
закопчава се на гърба.
И второ не искам по никакъв начин
да отвличам вниманието от г-ца Крайтън.
Добре. Арчи, как е?
Панталоните имат нужда от малко скъсяване, но това е всичко.
А г-ца Крайтън?
Не мисля, че роклята и е по-мярка.
Особено в талията.
А тя има толкова стройна фигура.
Май трябва да се стесни поне с половин инч.
Не ми харесва.
Джулия изглежда много ангелски.
"В наши дни" от Дж. Л. Има и дата. Много добре.
Ето ви списъка. Може ли да опаковате всяко поотделно
и да ги изпратите в театъра, но не по-късно от 17:00 днес.
Разбира се г-це Ламбърт.
Очаквам пиесата с нетърпение
Ще бъде прекрасен подарък.
Да.
Т-О-М.
Джулия.
Да не се сгодявате с Ейвис?
О, това ли. О, не. Не. Това е подарък за премиерата.
Тя не иска да се сгодява. Иска да запази свободата си.
Не иска нищо да пречи на кариерата и.
Нейната какво?
О, да... разбирам какво имаш предвид.
Ще бъда там тази вечер. Майкъл ми уреди ложа.
Това ли е всичко, г-не?
Да.
Том, защо не ме поканиш на чай?
У вас. Заради доброто старо време.
Защо не?
Дай го на Ейвис.
Може да и донесе късмет.
Държа в ръцете си това парче хартия,
подписано от мен, хер Хитлер и Бенито Макарони, в Мюнхен.
Споразумение за мир.
Но ако все пак избухне война,
то тогава техни Величества, кралят и кралицата,
и техните 2 чудесни дъщери, Елизабет и Маргарет-Роуз,
както и аз заедно с цялото правителство,
ще отплаваме незабавно към Канада.
А вие оставате тук.
Е, успех. Ще бъдеш сензация.
Ужасно съжалявам.
Успех, Джулия.
Ще дойдеш на празненството довечера, нали?
Разбира се, не бих го пропуснала. Благодаря и на двама ви.
Да, благодаря Ви. Благодаря.
Имате ли уиски под ръка?
Не, не, не тук. Приготвил съм всичко на бара.
Скъпа, ще се висим по-късно.
Доли, ще обиколя останалите гримьорни и ще се видим във фоайето.
И доведи нашия бележит автор, нали?
Да, разбира се.
Тръгваме ли?
Половин час, г-це Ламбърт.
Толкова съжалявам.
Здравейте, г-н Декстър.
Аз съм.
Половин час, г-це Крайтън.
О, Майкъл.
Благодаря ти за всичко, Майкъл.
Това е подаръкът ти за премиерата.
Смятам да те взема на договор.
О, Майкъл.
- Ето го.
Подпиши се на първа страница.
Заповядай.
- О, благодаря.
Добър вечер, г-жо Де Вриес.
Добър вечер, Роджър.
- Чарлз
Лельо Доли.
- Миличък, не ме наричай "лельо".
Трябва да влизаме.
- О, да.
Нервен съм. Отивам да си взема питие.
-Натам. Натам.
Ще те чакаме горе. В теб ли е билета ти?
Завесата се вдигна, хайде идвай.
Г-не.
- Благодаря.
Не, не, не...
Той имаше най-прекрасния външен вид.
Не, не, не...
Не тази, тъпа краво. Бързо.
Какво си намислила?
Дай ми я.
Как беше интервюто ти със сър Филип?
Беше като в роман на Дикенс.
Той имаше най-ужасната настинка.
Беше в леглото и си правеше инхалации.
И аз...
Аз му казах:
"Да дойда ли някой друг път?",
а той ми отвърна: "Не, не... "
И аз правех така като дете.
Много често настивах.
Винаги хващах хрема. Кихах ужасно много.
Винаги си правих инхалации с камфорово масло на пара.
О, Милисънт.
Тогава го попитах, дали може да ми помогне.
Попитах го дали може да ми даде писмо за банката.
Той повдигна кърпата.
Носът му беше яркочервен и от очите ми течаха сълзи.
Изглеждаше ужасно. И тогава той ми каза:
"Страхувам се, че съм хванал ужасна настинка"
Лъжеш ме, Сибил.
Не ми разиграваш тази настинка, ами си я хванала от сър Филип, нали?
Кой написа тези глупости?
Защото сте се гушкали двамата, нали?
Той ли ти посегна?
Кажи ми истината, Сибил
Той кихна.
Не мисля, че съм чувала такава кихавица, Милисънт.
Започна с чудовищно поемане на въздух.
Чакай, чакай, ще ти покажа.
Аз казах...
О, Боже мой!
"Наздраве!"
Аз казах: "Наздраве!", а той отвърна: "Няма да ти благодаря,
защото носи лош късмет. "
- Лош късмет, наистина.
О, сега разбирам!
Сега вече разбирам!
Ти си имала вземане-даване със сър Филип и младия Бен.
Нищо чудно, че си настинала.
Засрами се, Сибил.
Кой от двамата ще бъде? Стареца или младежа?
Глупав въпрос, предполагам. Аз знам кого бих избрала.
Не, не, не си тръгвай.
Стой там където си. Не съм свършила с теб.
Съвсем не.
Искам да знам.
Той ли ти посегна? Или ти започна всичко?
Говоря за стареца, не за младежа.
Боже, колко е объркано.
Боже!
Божичко! Божичко!
О не, не, не плачи.
Това само ще те накара да се чувстваш по-нещастна.
Ще ти кажа какво си мисля, че се е случило.
Сър Филип е станал малко дързък към теб, нали така?
А ти, ти не си могла да устоиш.
Трудно е да бъдеш дързък, когато имаш ужасна настинка.
Какво ти каза той?
"Моля те, моля те, направи стареца щастлив!"
Ти си лошо момиче, Сибил. Много лошо.
Сър Филип за разнообразие, а?
Винаги съм намирала това за крайно неприятно.
Дори и за разнообразие.
Мисля, че трябва да го накажем, не си ли съгласна?
Или да накажем теб.
Може би трябва да накажем теб.
Но как? Това е въпроса - как?
Хм?
Знам. Ще кажа на Бен.
О, не се преструвай, че си го забравила. Бен.
Б-Е-Н.
О скъпа, разстроих ли те?
Не ми обръщай внимание, Сибил. И запомни: Няма правила на война и в...
война и в...
О, по дяволите, думата ми бяга.
Браво! Браво!
Браво!
Ти си чудовище.
Прекрасно, славно чудовище.
Страхотно беше! Ти беше изключителна!
О, скъпи.
Истинска бомба. Да.
Не променяй нищо. Остави го така.
Боже, дано си спомня какво точно казах.
Ти си толкова лоша.
Затова ме обичаш.
- Да.
Тази крава!
Тя е долна, отвратителна, жестока!
Тя е лицемерна кучка!
Имаме хит, Том. Очевиден хит, момчето ми.
Искам да си вървя.
Никога повече няма да стъпя на сцената!
Не ставай глупава, ти беше чудесна.
Абсолютно изключителна.
А имаш и подписан договор. Ясно е, че пиесата ще се играе много дълго време.
Ще имаш възможност да ошлайфаш изпълнението си.
Помисли си, 8 представления на седмица, в продължение на година,
да играеш с Джулия Ламбърт.
Никога няма да забравиш това преживяване.
Забавлявай се, прекарай си добре.
Не! Не!
Ти си най-великата актриса в Англия.
Трябва да тръгвам. Ще се видим на празненството.
И се опитай да не закъсняваш. Ще бъде направо божествено.
Ще бъда там.
Чудесно!
- О, скъпи.
Великолепно. Безусловно прекрасно.
Шампанско, мадам Ламбер?
Не. Бира. Голяма.
Всички говорят за прекрасното Ви изпълнение тази вечер.
А, благодаря ти.
Единствената реалност за теб е театъра.
Всичко друго, външния свят,
това което гражданите наричат "истински свят", е само една фантазия.
И аз няма да ти позволя да го забравиш по дяволите.
Глупости.
Очаквате ли гост?
Да донеса ли още едни прибори?
Не, благодаря ти, Антоан.
Реших да не ходя на тържеството за премиерата.
Искам да вечерям сама тази вечер.
Съвсем сама.