The O.C. - 01x24 - The Proposal (2003) Свали субтитрите
- Ще се срещнем ли?
- Късаш ли с мен?
- Така и не се получи.
- Здрасти Кал, когато искаш да се срещнем - извести ме.
- Беше инцидент.
- Случайно спа с майката на Мариса или случайно й каза?
- Аз просто...
- Изчезвай от тук Люк.
- Не искам да го виждам повече.
- Ами баща ти? Кейтлин?
Ами аз?! Какво ще правя без теб?
- Няма да напускаш тази къща госпожичке.
- Или какво? Ще се обадиш на полицията или на д-р Милано? Знаеш ли какво - не ме интересува.
Всъщност, защо не се обадиш на татко и на Кейлъб?
Наистина бих искала да им кажа защо избягах.
- Добре ли си?
- Да, но е наистина много тъжно.
- За филма говориш, нали? Той е причината за сълзите?
- Да, добре съм. Аз съм емоционално стабилна.
Освен това не съм единствената.
- Какво? Аз съм алергичен, нищо повече?
Тук има толкова много прах, направо е ужасно!
- Утре искам да гледаме футбол!
- Футболният сезон е чак след 5 месеца.
- ЕСПН класика, а...? Ще гледаме старите мачове.
- Може би следващия път трябва да гледаме някоя комедия.
- Какво? Не, не, аз мога да гледам тъжни филми.
- Да, знам, че можеш.
- Аз не мога Раян - чувствителен съм.
- Добре, и така, какво сега?
- Каквото Куп иска.
- Да, какво искаш да правим?
- Не знам. Вече става късно.
- Искаш да се пребираме ли?
- Защо да не си направим "спално" купонче?
- Съгласна съм.
- Всички сме съгласни. Ще спим на смени.
- Така начин все някой ще е буден.
- Правейки какво?
- Каквото поискаш от нас.
- Вижте, добре съм, ОК?
- Да, да, знаем.
- Да защо да не си (добре)?
- Не знам - защото момчето, с което спах за първи път е правило секс с майка ми.
- О да, спомням си.
- Вижте, това наистина е нищо.
- Защо да не идем да изпием по един сок Джамба?
- Страхотна идея, обожавам да пия сок.
- Помниш ли онова нещо с витамин С? Страхотно!
- Седни!
- Благодаря, че прие срещата.
- Не че имах голям избор...
С всичките ти телефонни обаждания и и-мейли. Блокирах те от листа си...
...толкова беше натрапчив!
- Блокирала си ме?
А аз мислех, че си off-line. Искаш ли нещо?
- Разматазът е ...
- Люк...
...казах ти - няма да стоя. Така, че ми кажи какво е толкова важно?
- Ако го пиеш много бързо мозъкът ти ще замръзне.
- Така че го пий бавничко.
- Добър съвет.
- Е добре де, мога да пия студена напитка.
Казвам ви, много съм...
...за всеки случай не много добре.
- Май ще пропуснем Разматазът.
. :: Превод: GhostrippeR :: . . :: Редакция: IvanMatin :: .
- Хей!
Извинявай. Изненадан съм, че не се е случвало преди.
Не казвам, че съм разочарован, просто преди не се е случвало.
Исках да кажа, че математическата вероятност...
- Плач по време на филмчета?
Влизаш, докато се обличам.
- Какво имаш впредвид?
Не виждам с какво се обличаш.
- Тренираш ли?
- Не.
- Нито аз. Отивам да гледам хокей.
- Сезонът свърши.
- По дяволите.
- Къде отиваш?
- Да намеря Люк, за да му избия глупостите от главата.
- Къде може да е той?
- Ще отида до къщата му, до кея...
- A взе ли под внимание задния ни двор?
- Какво става момчета?
- Защо ти не ми кажеш?
- Успокой се. Не съм дошъл да се бия.
- Каза ми, че всичко е свършило.
Така е, повярвай ми. Аз просто...трябваше да поговоря с нея.
- Следващия път, когато искаш да говориш с някой - говори със Сет, с мен, с някой друг, но не и с нея.
- Никой няма да говори с мен.
- Спиш с майката на бившото си гадже. Много добре напредваш...
- Мислех, че сте ми приятели.
- Ти остана без приятели.
- Знам.
- Но се нуждая от помощта ви.
- Няма да ти помагам.
- Заминавам.
- Благодаря, че се отби.
- Не, имам впредвид, че напускам града.
Сега, след като нашите се разведоха, баща ми иска да се изнесе, така че...
Имаме роднини в Портланд.
- Отиваш с него?
- Не казвайте на никого. Точно това се опитвах да кажа на Джули...
...и което исках да кажа на Мариса. Но искам да й го кажа аз самия.
- Виж, не знам Люк.
- Хайде, моля те, моля те! Само 5 минути!
Не искам чак толкова много за едно "Довиждане"!
След това се махам.
Моля те!
- Добре ли си?
- Да, просто проверявам вестника...
...за предстоящи природни бедствия преди откриването утре.
- Нервен си, нали?
- Не, защо да съм нервен?
Ако празненството преди откриването се провали...
...няма да име време да го оправим до утре вечер.
Винаги очаквам най-лошото.
Това е характерна черта на семейство Коен.
- Добро утро.
- Добро утро.
- Да!
- Какво е това?
- Ние сме бизнес партьори.
- Имаме си наше "тайно ръкостискане".
- "Тайно ръкостискане"?
- Това са мъжки работи.
Не е възможно да ги разбереш.
- Така добре ли е?
Или домакинята ще е като...
- Хейли, иглеждаш страхотно. Но това не е моят ресторант, така че...
...Джими?
- Да, да! Не ...имам впредвид...
...би трябвало да попитаме Санди...
- Нямам обувки.
- Поне това ще привлече вниманието на клиентите, замествайки пиенето на алкохол.
Комисията по алкохолните напитки не е приела лиценза ни за алкохол.
- Не могат да го направят. Те ни разрешиха.
- Сигурно е било недоразумение. Ще се обадя на инспектора.
Да видят, че ние, Коенови, сме винаги прави.
Защото най-лошото винаги се случва.
- Ела Хейл. Сега ще ти донеса обувките.
Е, харесваш ли роклята?
- Определено е много хубава.
- Е би ли "отседнал" при мен?
- Как изобщо говориш така? Звучи така...
...мръсно?
- Щях да кажа "неподходящо", но и така става.
- Хейл, това е твоят номер, не моя.
- Можеш ли да повярваш?
- Добре Куп. И така...
...какво ще бъде, малко солен блясък?
Малко таитянски крем за тяло? Или може би лосион?
- Виж, успокой се, не бъди на нокти сега.
Освен това, обещах на Раян, че ще се срещнем на кея и ще обядваме.
- "Обед на кея. Царевични палачинки и пица." Знаеш ли, прочетох го в една статия от Stuff?
Казват, че карбонатите изпращат ендрофини към мозъка ти и това те прави щастлива.
- А, това сигурно е Раян. Ще ида да проверя.
- Къде си оставила телефона си? В стаята на баща ти ли?
- Не - в моята.
- Имаш стая?
- Изчакай.
- Ало?
- Да, Куп. Какво си направила с това място?
- Да наистина, не съм разопкаовала още.
- Как можеш да живееш така? Блузите ти са на едно с потниците.
Осъзнах, че ако не закачам нищо няма да изглежда толкова временно.
- Както и да е, отивам при Раян. Искаш ли да дойде или...?
- Знаеш ли какво? Ще имаш ли против, ако остана у вас да погледам телевизия?
Мащехата ми чудовище си извади мъдреца. Изморена е, пък и е...
...олигавила цялата къща.
- Добре, няма проблеми - гледай. Ще се видим по-късно.
- Не мога да повярвам, че се срещат.
- Не е така.
- Снощи изглеждаше точно така.
- Снощи не беше това, което си мислиш, че е било.
Говорих с Люк.
- Какво? Все още се виждате с него?
- Не, той дойде. Иска да говори с теб и да ти се извини.
- Не!
Няма начим да му простя.
- За Холи може, но не и за това.
- Знам...
...но това би значило много за него.
- Това, което е важно за него, не е толкова важно за мен.
Това е една голяма част от живота ми. Ще гледам да избягвам...
...тази част.
- Знаеш ли какво не сме правили от доста време?
- Слушай, аз наистина харесвам "екзотичните" места.
Но мисля, че стаята на най-добрата ти приятелка е наистина...
...разхвърляна.
Уау! Харесва ми какво е направила с мястото!
Кашоните, чувствам се много...
Имам чувството, че съм някой гараж.
- Да, знам. Както изглежда външния ти живот влияе на вътрешния.
- Кой го казва?
- Прочетох го в ЕЛЛЕ Декор.
- В любимото ти списание.
- Ти четеш?
- Не се учудвай, тя е толкова депресирана. Трябва да я изненадаме, като почистим.
- Мислиш ли, че ако я подкрепим малко ще може да забрави, че...
...майка й спа с бившото й гадже?
- Това не може да е болезнено.
- Правилно. Добре, това е много мило.
Но, ако сложиш огледало на тази стена, енергията ще потече в тази стая.
Знам от къде можем да го вземем.
- От железарията.
- От железарията? Магазин, от който се купуват болтове, вар и резачки?
- Не обичаш железарски магазини, плачеш по филмчета...
Следващото нещо, което ще ми кажеш... "Заприличваш на Раян!".
- Стига! Това е лудост! Хайде да ходим към железарията.
- Питър Джонсън, от комисията по алкохола. Прав ли съм?
Дойдохте преди около месец, като ни дадохте лиценз за алкохол.
И най-лудото нещо - отварям си пощата и чета, че лицензът ни е бил анулиран.
- Да.
- "Да"? Добре ли сте!?
- Да, лицензът ви беше анулиран.
- Без лиценз, ресторантът е за никъде.
Това е Нюпорт Бийч. Тук всеки е "подчертан" алкохолик.
- Съжалявам, но временният ви лиценз беше издаден...
...преди документите да бъдат поети от назначения нов комисар.
- Е, и?
- Името Стийв Пайзър говори ли ви нещо?
- Не.
- Може би на Джими Купър ще му говори.
Преди г-н Купър беше финансов съветник на комисар Пайзър...
...преди да открадне 250 000$ от него.
- Сигурно се шегувате.
- Тази финансова загуба принуди шефът ми да излезе от бизнеса и да се върне отбратно на работа.
Видя името на Купър на документа и каза "Няма начин!".
Искате ли съвет? Отстранете г-н Купър.
- И така, какво искаш за обяд?
Мога да направя сандвич със сирене или...сандвич със сирене.
- Труден избор.
- Бях забравила колко хубаво беше.
- Наистина хубаво.
Хайде, обядът не може да чака.
- Имаме доста богата вечеря.
- Да не би да е баща ти?
- Не, той има ключ.
- Г-н Никъл.
- Наричай ме Кейлъб.
Надявам се не ви безпокоя?
- Не разбира се! Влезте.
- Раян.
- Г-н Никъл.
- Ще имаш ли против, ако поговоря за малко насаме с Мариса?
- Разбира се.
- Всъщност, ние с Раян нямаме тайни.
- Важно е.
- Щом е така, определено искам и той да присъства.
- Каквото ще кажа, то не бива да напуска тази стая!
Седнете.
Мариса, майка ти е прекрасна жена.
- Наистина?
- Ти значиш много за нея. Не сме прекарвали много време с теб...
...но беше важно за мен да дойда и да ти кажа нещо.
Ще я помоля да се омъжи за мен!
- Искаш да се ожениш за майка ми?
- Много я обичам.
- Ти не я познаваш.
- Може би трябва да дадете на Мариса малко време,
това е наистина голям случай.
- Невъзможно.
Възнамерявам да й предложа тази вечер в ресторанта...
...пред всичките ни приятели и цялото семейство.
- В такъв случай не мисля, че ще мога да те спра.
- Ще се видим довечера тогава.
Благодаря за отделеното време скъпа.
И още веднъж - това си е само между нас.
Искам да бъде изненада.
- Ако майка ми се омъжи за него, тя ще бъде най-влиятелната жена в Нюпорт.
- Не и ако кажеш истината на Кейлъб.
- Хей.
- Хей.
- Говори ли с нея?
- Опитах.
- И?
- Не мисля, че ще стане.
- Какво имаш впредвид?
- Тя има много неща на главата сега.
- Семейни проблеми.
- Дори не може да се видим за 30 секунди?
- Новият ресторант на баща й отваря тази вечер. Тя е заета.
- Напускам града завинаги.
- Тя не знае.
- Ето точно това е причината да не иска да говорим.
- Защо просто не й напишеш писмо?
Да й напиша писмо?
- Пич, застанах на твоя страна по случая с Оливър.
- Правил си секс с майка й.
- Не просто съм правил секс, разбра ли?! Обичам я!
- Аз я...още я обичам!
- Нямаше нужда да го казваш.
- Но Мариса трябва да го чуе. Трябва да говоря с нея. Трябва да й обясня.
- Люк, аз не бих.
- Не мога да тръгна без да го направя.
Няма да стане.
- Добре, планът е: отиваме да вечеряме, за, да кажем, 10 минути, разбираш ли?
След това се измъкваме от там, връщаме се тук и правим магията.
- Отлично. Аз съм удивително тих и невидим. Шампион на училището по миженица за 1996г.
Сигурно Джоул Гордън все още ме търси. Глупакът!
- Хей! Годишникът за миналата година.
Господи, обичам годишниците.
- Виж, нека го оставим сега...
...защото имаме да вършим много работа.
- Стига!
- Просто го остави от където го взе.
- Хей, това си ти.
- Имали сме ветроходски отбор?
- Да. Никога не отплавахме, но...
- Бил си в Клуб на комиксите?
- Бях президентът и единственият член.
- Да видим...
- Имали сме "Дружество за защита на филмите?
- Да, но беше много отдавна.
И така, не е нужно да...
Не е забавно.
- Значех ли много за теб?
- Не.
Всъщност толкова, колкото се изисква да те накара да ме заговориш.
Или, изобщо, някой да ме заговори.
- Доста работи се промениха тази година, а?
Хей!
"Мариса, ти си най-готината. Това лято ще бъде супер.
Обичам те завинаги, Люк."
- Да.
Да, определено се промениха.
Мариса се нуждае от много фън шуи.
- Хей, изглеждаш прекрасно!
- Благодаря.
А ти тъжно.
Мислех си, че ще празнуваме.
- Както и аз.
Знаеш за надоразумението относно лиценза за алкохол, нали?
Това не е само недоразумение.
- Шегуваш се.
- Всичко е по вина на новия комисар, бивш клиент на Джими...
...който има да си наваксва с 250 000$.
Без лиценз, няма смисъл да отваряме.
Цял ден вися на телефона, молейки за милостиня. И накрая нищо. Човекът е сериозен.
Единственият начин да приеме е Джими да бъде отстранен от бизнеса.
- Не го обмисляш...
- Не, разбира се, че не.
- Но, има една последна възможност. И ти няма да я харесаш.
Баща ми може да бъде...
Той може да бъде много убедителен.
- Може би трябва да пийна още няколко от тези, за да искам да извикаш Кейлъб.
- Отчаяни моменти...
- Какво да се прави?
- Ей пич, как е?
- Къде беше?
- Какво?
Какво?
- Какво става?
- Нищо, нищо нередно, ОК?
- Добре.
- Отивам да тоалетната. Ако някой попита - там съм за малко.
- Добре.
- Доста е странен.
- Мислиш ли, че не е възможно?
- Мариса!
- Мамо!
- Това е най-хубавият разговор, който съм водила с нея от седмици насам.
- Ще гледам да помогна.
Познават ме като много убедителен.
- Така чух и аз.
- Какво става с татко отскоро? Той е толкова топъл и сантиментален.
- Не знам.
Може би заради новите отслабващи кръвта лекарства, които взема.
- Ами ти? Как върви любовният ти живот?
- Знаеш ме, не много добре.
- Винс, толкова много ти благодаря!
- Колко развълнуван е Джими?
Като че ли е напълно различен човек.
Толкова е хубаво.
- Да се надяваме, че утрешната вечер ще бъде добре, колкото тази.
- Пат! Благодаря, че намина.
- С удоволствие.
- Мислех да кажа... хлябът на Нана Коен разби този на баба Купър.
- Тя не би очаквала повече.
- Какво стана днес относно лиценза за алкохола?
- Готов ли е?
- Работя върху него...работя върху него.
Забавлявай се Джими. Моменти като този, не се случват всеки ден.
- Знам.
Фантастично е!
- Ей!
- Как си?
- Просто се радвам, че си тук, и че не съм сама.
- Знаеш ме. Винаги съм на място в такива ситуации.
- Моля за внимание! Има нещо, което бих искал да кажа.
Надявам се, че тази вечер се забавлявате, както аз сега.
В последните няколко месеца не бях в течение с работата по ресторанта...
...но пък обърнах внимание на една много специална дама - Джули Купър.
- Какво прави той тук?
- Джули свърши прекрасна работа за Дей Кор, нали?
- Хайде, да вървим!
и...
- И днес, вечерта, в която отваря ресторанта...
- Никой няма да говори с мен, дори няма да ме погледне.
- Пийнал си малко, а?
- Бих искал да й покажа колко специална е за мен.
- Искам да кажа на Мариса, че не беше просто секс - аз обичам майка й.
- Добре, но не мисля, че е добра идея.
- Джули Купър...
...ще се омъжиш ли за мен?
- О, Господи!
Да, разбира се, че да, Кал!
- Кики!
- Люк, ей! Люк, ей!
- Виж, Люк...
- Не ме предизвиквай!
- Просто ми дай ключовете и ме остави да те закарам да вас.
- Къде по-точно?
- Не мога да повярвам, че той се появи тук.
- Трябва ми колата ти. Трябва да го последвам.
- Не!
- Все едно казваш, че нищо не е направил.
- Не съм на негова страна. Не съм на ничия страна.
- Знаеш ли какво? Може би трябва да си.
Той трябва да остане сам, за да помисли върху това, което е направил.
- Той се чувства много зле заради това.
- Не е такa...
- Точно за това напуска.
- За какво говориш?
- Баща му се мести в Портланд и той отива с него... заради случилото се.
Може ли ключовете? Пил е доста.
- Много добре. И без това не исках.
- Баща ми ще се жени за Джули Купър.
Джули Купър ще ми е мащеха.
- Може би трябва да ти взема още една бутилка.
- Да, вземи й.
- Те двамата стават ужасна комбинация. За нас настъпва апокалипсиса.
- Може би искаш спокойствие?
- Само помисли.
Всичкото това време, идвал си у нас за вечеря...
...с баща ми сте плавали на яхтата. мислил ли си някога, че ще се ожени за бившата ти жена?!
- Да, дай ми чашата.
- Никога!
- Джимбо, от светлината, под която го виждам, това е най-хубавото нещо, което е можело да ти се случи.
- Няма нищо хубаво в това. Този брак е астероид...
...който удря Земята. Сега трябва да окрием оцелелите видове.
- Готово! Виж!
- Уау, забил си пирон! Боб Вила е твоя човек, Коен.
- Какво?! Защо?!
Това не трябваше да става.
- Трябва да намериш the stud.
- Точно както ти направи, Самър?
- Просто ми дай детектора за мъже.
- О, Самър, мисля, че ти си детектор за мъже.
- Виждаш ли този чук?
- Как изглежда детектора за мъже?
- И левелера.
- Какво е левелер?
- Не знаеш ли какво е?
- Има ги в игрите (level).
- Забавно, да. Точно ти ли не знаеш инструментите?
- Моето семейство не е на строители.
Ние наемаме хора да строят. Защо да не вземем предприемач?
Или пък да боядисам?
- И тук си мисля, че можеш да боядисаш само тавана.
- Мариса, чуй ме, аз ...
- Не, не. Аз съм човече.
- Добре съм пич.
- Не звучиш така.
- Е, изпих няколко бири в парка...
...и се кефя на Сегер. Знаеш как е.
- Не много.
- Хей Раян, направи ми услуга.
Кажи на Мариса, че размислих.
ОК? Не заслужавам прошката й.
Аз съм...
Аз съм отрепка. Аз съм ...
Всичко, което съм направил е, че я зарязох. Кажи й го.
- Не, кажи ми просто къде си?
Не можеш да напуснеш без да кажеш "Сбогом", нали?
- Да.
Сбогом!
- По дяволите, по дяволите!
- Няма ме в момента. Оставете съобщение.
- Джули!
Аз...
...утре си заминавам.
Много искам да те видя.
Идвам...идвам да те видя.
Дължиш ми "Сбогом"!
- Без алкогхол за лиценза, Ще се напием за нула време.
- Наистина? Кал, нямах си и идея.
- Няма смисъл това място да се отваря.
- Затова се надявах, че ще ми направиш услуга.
- Какво?
- Не ме ли чу?
- Просто исках да го кажеш пак.
- Ако се отнасяше до мен, щях да се откажа от ресторанта. Става въпрос за Джими.
- "Фара" е всичко, което има.
- Значи, ако той се махне ще ти дадат лиценза.
Доста страдаш за него. Слушай, Сандфорд...
...никога не смесвай бизнесът с прителството.
- Прав си.
От сега нататък, ще правя всичките си сделки с теб.
Когато ме помоли да защитя чичо Шон, аз се съглсих. Длъжник си ми.
Не ти го дължа. Искам да го държа под око.
- Искам вода. Опитвам се да заспя.
- Е, по-добре да се връщам при годеницата си.
- О, да. Да ти се повдигне.
- Люк, обади ни се, когато чуеш това.
- Раян.
Когато го видях на партито снощи...
...си пожелах нещо точно като това.
- Не си виновна за това.
- Как е той?
- Вече е по-добре.
Сега само трябва да се възстанови. Най-лошото е вече в миналото.
- Трябва да се обадя на родителите си.
- Хей...
...за сега той спи. По-добре се пребирайте.
- Да наистина, така че да тръгваме.
- И да поспим.
- Наистина се радвам, че Люк ще се оправи.
Ще се видим.
- Аз ще остана за всеки случай.
- Добре.
Тогава ще остана и аз.
- Чух, че бил пиян...
...което не ме вдъхновява, особенно много, да се занимавам с лиценза за алкохол.
- Искаш ли нещо за ядене?
- Не, не, не съм гладен.
Не се притеснявай, аз ще се оправя с хората от градския съвет. Ти остани в "укреплението".
- Не е необходимо. Погрижи се за "Фара". Ти си моряка.
- Как ще наричаме ресторанта? "Кораб" или "Укрепление"?
- Поне за сега ще е "Потъващ кораб".
- Добре, това изобщо не беше най-доброто олицетворение за първата вечер.
- Защо не седнеш?
- Не мога. Ще видя какво толкова става с лиценза за алкохол.
- Ти го "задържаш" Джими.
Името Стийв Пайзър да ти е познато?
Върнал се на работа, след като финансовият му съветник го разорил...
...а неговата длъжност е комисар на Комисията по алкохола.
- Ресторантът щеше да бъде...
...шанс за мен...
...да избяхам от миналото си.
Май няма измъкване, а?
- Е, може би има един възможен, последен шанс.
Кейлъб.
Помолих го за помощ.
- Ти мразиш да му се молиш.
- Това беше изключение. Нямах избор.
- Да. Трябваше да ми кажеш истината, за да я приема такава, каквато е.
- Както казах... нямах избор.
- Хей... той се събуди.
Отивайте си у дома. Благодаря ви много за чакането.
- Чакайте!
Ще му кажете ли, че съм тук...
...и че бих искала да го видя?
- Ще започна прослушването на оркестър скоро.
Трябва да се моля на човека, който ще ни прави видеото...
...и на фотографа, и на гравьора. Знаеш ли, трябва да кажа на Даян Кан.
Тя се е женила така, поне дузина пъти.
Защо не се радваш?
- Оу Джули, беше тежка нощ.
Хей, къде отиваш? Защо не спиш?
- Защото Самър ме надзирава.
Раян върна ли се от болницата вече?
- Болница?
- О, не чу ли?
Люк се ударил с пикапа си в някакъв стълб снощи.
- Така ли?
- На няколко преки от тук.
Бил пиян. Толкова неприлично на него.
- Може би...
...не се е възстановил напълно от всичко това около баща му.
Унижението, семейството му се разпада...
- Да, може би е това.
- Ще ми налееш ли водка с доматен сок Джеймс? Това ще ни е последната алкохолна напитка.
- Какво? Това ли беше?
- Пълно, напълно, цялостно.
Няма лиценз. Няма отваряне. Няма ресторант.
- Няма завръщане.
- Това ли беше най-доброто, което можеше да направиш?
- Нима той е по-голямо магаре и от теб?
- Нямаше никакъв ефект върху този Пайзер.
Знаеш как да ядосаш хората Джими. Би могъл да ме научин на едно две неща.
- Изглеждаш много сладкодумен.
- Всичко си има причина, за да се случи.
- Няма ли поне малко съчувствие към лошия ни късмет?
- Знаеш какво казват: "Нещастието за един е щастие за друг."
- Кой го казва?
- Аз.
- Никога не съм виждал усмивката му.
- Не знаех, че има зъби.
- Пийнете малко. Трябва да поговорим.
- Наздраве!
- Добре ли си?
- Толкова съжалявам.
Не исках това да се случи.
Не исках каквото и да е да се случи.
Аз просто ...
Аз си нямах никого. Наистина никого, нямах семейство...
Не знам - ти знаеш.
Но...
...аз се махам.
Гледай нещата за теб да се наредят отново, както бяха.
Защото поне докато се махна, те, все още ще са зле.
Но искам да знам едно нещо преди да замина.
Можеш ли да ми простиш?
- Да.
Да.
Люк...
...ще ми липсваш.
- Кой би си помислил, че ако някой от нас се мести в друг град...
...то аз ще съм този, който се маха?
Мислех, че ще изживея в Нюпорт целия си живот.
- Така ще започнеш нов.
Да, ще заживея в Портланд...
...ще се срещам с момичета, ще бъда капитан на футболния отбор.
- И ще да те сритат...
- Да.
"Добре дошъл в Портланд, тъпако" (от "Добре дошъл в Ориндж Каунти, тъпако", както Люк каза на Раян в еп.1)
Ще ви пиша и-мейли. Може да се връщам от време на време...
...за да ви кажа "Здравейте".
- Успех човече.
- Искаш ли да те закарам до вас?
- Мразя я толкова много.
Тя за малко не те прогони, почти съсипа татко.
Тя почти уби Люк.
Трябва да направя нещо.
- Добре.
И така, къде отиваме?
- Мариса. Здравей!
Влез. Всичко наред ли е?
- Всъщност не, не е.
Трябва да поговорим за майка ми.
- Точно си мислех същото. Седни, моля.
Знам, че нещата между теб и майка ти бяха изострени тази година.
Може ли да оставите миналото зад вас?
- Нямаш си и напредстава каква е...
...или по-точно какво е направила.
- Знам.
Знам.
Всичко.
Трябва да използваме този случай за да забравим грешките.
Да започнем на чисто.
Семейсвото е много важно за мен, Мариса.
Искам ние да бъдем истинско семейство.
Сестра ти го заслужава, както и ти.
- Ние вече си имаме баща.
- Осъзнавам това. Не се опитвам да го заместя или да го отстраня.
Всъщност точно противоположното. Вече...
...съм единствения шанс, който баща ти има.
- За какво говориш?
- Тази сутрин предложих да купя "Фара Балбоа"...
...от баща ти и Санди за няколко милиона долара.
Обмисляйки факта, че ресторанта никога няма да отвори, да изработи и цент...
...бих казал, че това е добра сделка. Но може да си сменя мнението...
...да реша, че това е лоша инвестиция...
...баща ти ще бъде банкрутиран.
Без пукнат грош.
Ще се махне от града.
- В който съм аз.
- Ти си много важна за майка ти.
Тя е много важна за мен.
Бъде част от семейсвтото ми.
- Какво точно значи това?
- Е, ти си вече част от сватбата. Когато с майка ти заживеем заедно...
...ще дойдеш да живееш с нас.
- Шегуваш се, нали?
- Това е всичко за нея.
- И ако направя това, значи, че ще купиш ресторанта?
- Този разговор ще си остане само по между ни.
- Не искаш майка ми да знае, че ме изнудваш за да живея с вас?
- И така, споразумяхме ли се?
Чудесно. Сега, има ли нещо, за което искаш да ме питаш?
- Добре ли си?
- Аз съм затворник в собствения си живот.
- Добре съм.
- Е, направи каквото искаше.
- Да.
Спи ми се, ще поспя малко.
- Да, добре. Ще ти се обадя ...
- Казах ти да не докосваш нищо повече.
- Много си загубен, Коен.
- Ти си загубена, жено.
- Добре, вземи.
- Не, не искам
- О Боже мой!
- Сълзите ти са от радост, нали?
- Аз...
Дори не знам какво да кажа.
- Самър направи всичко.
А вдигането на тежести и жиците за лампите, а аз боядисах.
Знам, че харесваш Париж.
- Удивително е!
Толкова е готино.
- Прегледахме ти всичките играчки и не можахме да намерим пластмасови коне...
...но намерихме това.
- Мечка! Супер!
- Да, тя ще те пази с нейния втренчен "грижовен" мечешки поглед.
- От къде знаеш за втренчения "грижовен" мечешки поглед?
- Аз го боядисах.
- Да, ти!
- Аз, да!
- Благодаря ви страшно много.
- Наистина се нуждаех от това.
- За нищо.
- Направихме го за теб. Трябваше да видите Коен с резачката.
- От къде знаеш за втренчения "грижовен" мечешки поглед?
- Пич, остави този пърос сега.
- Не, просто съм любопитен.
- Сладка ли е?
- Тя е като...като...
. :: Превод: GhostrippeR :: . . :: Редакция: IvanMatin :: .