Tootsie (1982) (Tootsie.DVDRip.XviD.AC3.5CH-WaBBiT.CD1.sub) Свали субтитрите
Т У Т С И
Продължавай.
Тъпо ти е, нали?
Аз съм пълен идиот.
Добре.
Напрегнете още устата.
Разтеглете устните.
-Майкъл Дорси?
-Да.
Г-н Дорси, обърнете на 23-та страница.
Имате предвид първа сцена, т.е. втора сцена на първо действие?
Да. Започнете, щом бъдете готов.
Скъпа, знаеш ли как страдах в Париж,
когато видях празната възглавница?
Покрий си гърдите! Кевин е долу! Що за човек си?!
Аз съм жена, а не само съпруга и майка!
Благодаря, трябва ни по-възрастен човек.
Мамо, татко, чичо Пит! Елате бързо! Кучето умря!
Търсим по-млад човек.
-Може ли да почна отначало?
-Вие сте просто друг типаж.
-Мога да бъда по-висок!
-Търсим по-нисък актъор.
Ама аз не съм висок! Нося стелки.
Мога да стана по-нисък.
-Да, но искаме нещо различно.
-Мога да бъда различен!
Търсим друг човек. Ясно?
Кое е най-важното в живота?
Работата и любовта.
Когато се пише пиеса,
авторът решава къде са върховете и спадовете.
Но когато играете, вие можете да наблегнете на други акценти,
различни от литературния материал.
Да, те го правеха за пари, но въпросът е какво точно правеха.
Ами ние въртяхме бизнес с германците
и когато стана патакламата, и на тях им свърши сапунът,
и решиха да сварят на сапун г-жа Грюнвалд,
кой, мислите, ги спря?
Преча ли ви на разговора?
Никога не играйте нещо, което не ви е в кръвта.
Ако не почувстваш образа, няма да можеш да го изиграеш.
-Бързо! Свещеник!
-Не, сержанте.
Но Вие умирате, капитан Толстой!
В името на отца, и сина, и светия дух,
предавам душата ти на Бога.
Майкъл, не би ли могъл да излезеш по-напред и тогава да умреш?
-Защо?
-От ляво няма да те виждат.
Искаш да тръгна по сцената, докато умирам?
-Знам, нелепо е, но така трябва.
-Защо?
Вече ти казах, изпълнявай!
-Само защото си казал?
-Да, скъпи.
Тогава няма да играя Толстой.
Трябва да се работи!
Който не работи, няма оправдание.
Да, има безработица. Имаше, когато станах актъор,
имаше и когато приятелите ми станаха и сега е така.
При нас има 95% безработица и това няма да се промени.
Така е в Ню Йорк, но трябва да се работи.
Две свински филета, "гаспачо"и две салати.
Телешките пържоли да са среднопрепечени.
-Още нещо?
-Печени картофи.
-Преработи ли финалната сцена?
-Да, сцената с вратовръзката.
-Как стана?
-Страхотно.
Дано! Довечера ще я видим.
-Тази писия е моя!
-Моя е!
-Това е за клиентите!
-Нали трябва да го пробвам,
та ако ме питат дали става за ядене, да кажа "да".
Значи преработи сцената?
-И махна вратовръзката?
-Не.
Как така?
На твоята пиеса точно вратовръзката й беше кусурът!
Какво ти става?
Изпадам в депресия, когато ми противоречат!
Депресия?! Днес имаш рожден ден!
Не се заяждай!
Аз съм характерен актъор, възрастта не ми влияе.
Вместо да се правиш на велик актъор или велик келнер,
Вместо да се правиш на велик актъор или велик келнер,
защо не бъдеш просто Майкъл Дорси?
-Аз съм Майкъл Дорси.
-Кажи го с убеденост.
Аз съм Майкъл Дорси!
Изненада!
Нека вдигнем тост.
За Майкъл, който ни разкри тайните на актъорската професия!
И на безработицата!
За Майкъл, който е мой приятел от 6 години. Нима минаха вече?
И който е мой репетитор.
Той е страхотен репетитор, актъор и човек,
а речта ми е много тъпа. Честит рожден ден!
-Аз съм Майкъл.
-Пати.
Актриса ли си? Имаш страхотно лице. И блузата ти е хубава.
Не искам пълен салон, а само 90 души,
дошли да се подслонят от най-поройния дъжд в историята.
Това са истинските хора на планетата.
Искам да имам театър, който да работи само, когато вали.
Човек сам гради съдбата си.
Със Санди трябва да съберем 8000 долара,
за да поставим пиесата на Джеф в Сиракюз.
-Направете и вие същото.
-Виж кой е тук!
-А вие само се вайкате!
-Майкъл, виж бебето.
Той обожава децата.
Помогни си сам, за да ти помогне и Бог.
Имаш страхотно лице. Актриса ли си?
-Игра в "Жени на море".
-Да.
Чудесна беше с този жесток напевен глас.
Сякаш усетих между нас някакви флуиди.
Сега ще ти кажа нещо за теб, което не знаеш.
Бас държа, че обичаш да тичаш боса по плажа.
-Защо си толкова напрегнат?
-Защото от 2 г. съм без работа.
-Само затова ли?
-Кофти ми е.
Защо не си тръгнеш последна? Само ще си говорим.
-Добре.
-Наистина ли?
Прегърни ме!
Мразя след представление да ми казват:
"Схванах посланието ти. Пиесата ти ме покърти. Плаках!"
Обичам да дойдат на другия ден и да ми кажат:
"Гледах пиесата ти. Какво стана накрая?"
Ще си ида да нахраня котките и ще се върна...
Не мога тази вечер, с приятеля ми имаме работа по трето действие.
Дай ми телефона си и ще ти звънна другата седмица.
-Вече ти го дадох.
-Мислех, че е сменен.
-Отпреди един час?
-Не са ли го сменили? Браво.
От половин час стоя заключена! Какви хора сте?
Може да ми послужи за някоя сцена на заключване.
Чудесно.
-Коя е тази?
-Малъри, жената на Джон.
Писах за самоубийствата сред индианците,
но никой не реагира.
А американският индианец е също толкова американец,
колкото Джон и Етел Баримор... и всеки друг.
Това е ужасно тъжно.
В наши дни хората дори не могат да мечтаят на воля в родината си.
Чудесно беше, само дето не познавах гостите си.
Поканих само 10 души, а те са поканили по още 10.
Ето че се запозна с много хора. Имаш нови приятели.
-Честит рожден ден.
-Благодаря, Сам.
Ти беше един от петимата, които познавах.
Извинете, г-це Райт!
Лека нощ, Майкъл. Прекарах чудесно.
Гаджето ми си тръгна с друга. Имаш ли секонал?
Ела, ще те изпратя.
Наистина се забавлявах.
Не взех пари за такси.
Нищо. По-евтино излиза, ако те ограбят. Да вървим пеш.
-Такситата са толкова скъпи.
-Защо не се забавлява?
-Забавлявах се.
-Какво ти е?
-Кажи де!
-Нищо ми няма.
Просто си плача така - като тик ми е.
-Ако не кажеш, ще те удуша!
-Супер съм.
-Тревожиш се за прослушването?
-Не. Знам, че ще се проваля.
-Защо?
-Защото не съм подходяща.
-Каква е ролята?
-На жена.
-Държиш се така, защото нямаш мъж.
-Грешите, д-р Брустър...
Чакай, той те унижава, защото си жена, а той е виден лекар.
-Но ти не му оставаш длъжна.
-Покажи как.
Грешите, д-р Брустър. Гордея се с това, че съм жена.
-Не мога като теб.
-Можеш. Върни му го тъпкано.
Грешите, д-р Брустър. Гордея се с това, че съм жена!
-Какво играеш?
-Гняв. Разгневена съм.
-Това гняв ли е?!
-Имам проблеми с гнева.
Другите актриси нямат проблеми с гнева и не се боят от работата!
-Не ми викай!
-А ти не се дръж като патка!
-Направи го!
-Грешите, д-р Брустър...
-Грешите, д-р Брустър...
-Искаш да те набия ли?
Гордея се с това, че съм жена. Гордея се и с тази болница
-и преди да я съсипете...
-Кипиш от гняв!
...ще препоръчам на управата да Ви изхвърли на улицата!
-Задръж тона и не вий!
-Приятен ден!
-Добре.
-У сети ли колко те мразя?
Къде отиваш? А утре как ще се настроя?
-Как ще се ядосам на непознат?
-Ще дойда в 10 ч. да те ядосам.
-Така ли трябва да изглеждам?
-Ти така изглеждаш.
-Не е смешно!
-Задръж така.
Никакви пайети, Алфред. Джаки, Рон да дойде при мен.
-Санди Лестър!
-Тук съм.
Добро утро.
Последвайте ме с текстовете си.
-Пожелай ми късмет.
-Да го духаш!
Бог да те поживи.
Тук ще видите любимите си герои от "Югозападна болница",
като Джон Ван Хорн, който играе д-р Брустър вече 20 години.
Тук е студио 2, където се заснемат епизодите.
-Дори не ме оставиха да чета!
-Как така?
Казаха, че не съм подходящ тип. Търсели по грубовата жена.
-Отивам си!
-Ще те изпратя.
-До Сан Диего ли?
-Какво?
Отивам си у дома. Махам се оттук!
Вече съм на 34 години!
Ще стана сервитъорка! Ще се омъжа!
Тери Бишоп тук ли е?
-Той репетира "Разносвачът на лед".
-Какво прави?!
Р епетира "Разносвачът на лед" на Бродуей.
Но тази роля беше за мен!
Трябва да видя един човек. И без глупости!
Дали ще се върне?
-Джордж Фийлдс тук ли е?
-Да. Не влизайте!
Майкъл, той е зает.
-Изчакай, говоря с крайбрежието.
-И тук е крайбрежие, Джордж.
Сай... Виж какво направи! Маргарет, свържи ме пак.
Какво има?
Тери Бишоп играе в "Разносвачът"! Не ми ли обеща тази роля?
-Не си ли мой агент?
-Стюарт Пресман иска име.
-Значи Тери Бишоп е име!
-Не, Майкъл Дорси е име.
Особено ако искаш да си върнеш пържолата. Чакай!
Тери играе в ТV сериал, милиони хора го гледат всеки ден.
И това му дава право да съсипе "Разносвачът на лед"?
Играл съм тази роля още в Минеаполис.
За разлика от теб много хора са в бизнеса за пари.
-Аз също работя за пари!
-Нима?
Театър за слепи в Харлем, Стриндберг в парка...
-Народна трупа в Сиракюз!
-Играхме 9 пиеси за 8 месеца!
Получих чудесни отзиви. Не че държа на хвалбите...
-Да, ти имаш култ към провали.
-Смяташ, че съм се провалил?
Няма да водя празни спорове.
Прочете ли пиесата на приятеля ми? Там има чудесна роля за мен.
Не ме занимавай с глупости! Аз съм твой агент, а не майка.
Моята работа е да разпределям оферти.
Пиесата е страхотна! Ще изиграя ролята блестящо.
Никой няма да постави пиеса на екологична тематика.
Никой няма да плати 20 долара, за да гледа химически отпадъци.
Това го има и в Ню Джързи!
Добре. Ще намеря 8000 и сам ще поставя пиесата.
Викай ме за всякакви роли. Ще правя и дублажи, и реклами...
-Нищо не мога да ти намеря.
-Защо?
Защото никой не те иска.
-Знаеш, че се скъсвам от старание.
-Но късаш и нервите на околните.
Както когато спореше, дали Толстой може да умира ходейки!
-Режисъорът беше пълен идиот!
-Ти се караш с всички.
Имаш най-ужасната репутация тук. Никой няма да те вземе.
Твърдиш, че никой в Ню Йорк няма да работи с мен?
О, не. И в Холивуд също!
И за реклама не ставаш.
Веднъж игра домат и им загуби цял ден,
защото не желаеше да седнеш!
Не беше логично.
Доматът няма логика! Той не може да мърда!
Щом не може, как ще седне? Аз бях правостоящ сочен домат!
Никой не може да играе зеленчук като мен.
Веднъж изнесох зеленчуков перформънс.
Бях такава салата от цикория, че срутих критиката!
Мъча се да запазя спокойствие. Ти си чудесен актъор.
Но си жива напаст. Иди на лекар.
Добре. Ще намеря 8000 долара и ще поставя пиесата на Джеф.
Няма да намериш и 25 цента. Никой няма да те вземе.
Айде бе!
-Дороти Майкълс?
-Да.
Значи Джордж Фийлдс е Ваш агент. Моля, последвайте ме.
Нашият режисъор Р он Карлайл, Рита Маршъл - продуцент.
-Джордж Фийлдс й е агент.
-Браво.
Само че не си подходяща, муци. Съжалявам.
-Защо да не съм подходяща?
-Защото търся определен типаж.
Аз съм актриса. Мога да играя както желаете.
-Само ми кажете какво искате.
-Не си достатъчно агресивна.
Така ли? Такъв шут ще ти тегля, че ще си изплюеш топките!
Така добре ли е?
Знам какво искате - някакъв карикатурен женски образ,
за да докажете идиотската теза, че властта прави жените мъжкарани!
Позор за жената, която позволи да направите това!
Имам предвид Вас, г-це Маршъл. Позор и за Вас, нерез такъв!
Божичко!
Какво идиотско има в това, че властта прави жените мъжкарани?
Не че го твърдя...
Г-це Майкълс, момент!
Искрена ли бяхте или беше изпълнение?
-Кое ще ми осигури ролята?
-Печелите. Елате.
Струва ли си да я пробваме?
Каза ми, че никой режисъор не я е предразполагал така бързо.
Така ли каза?! Харесвам дикцията й.
Здравей.
-Трябва да ги подредя бързо.
-И без това няма да разберат.
Малко ме е страх.
Мисли си за нещо весело. Сякаш си на разстрел.
Да видим как стоите пред камерата.
Дай десен профил, първа камера. Трета, ляв профил.
-Коя страна?
-Лявата.
-Ама ваша лява ли?
-Моля?
-Моя лява или ваша лява?
-Какво говорите? Моя лява.
-Никой не говори на Вас.
-Мислех, че искате профила ми.
Не толкова близо. Искам да изглежда по-чаровна.
-Докъде можеш да се отдалечиш?
-До Кливланд стига ли?
Дороти, ще пробваме един кадър.
Направи същото, като одеве. Подай й реплика, Джо.
Знам каква жена си, Емили. Остана стара мома.
Държиш се като мъж, защото си самотна.
Млъкнете! Когато ми говорите, да бъде делово!
Без лични нападки! Това е недопустимо!
Гордея се с това, че съм жена, д-р Брустър.
Гордея се и с тази болница и преди да позволя да я съсипете
със своята дребнавост, деспотизъм и коравосърдечие,
ще препоръчам на управата да Ви изхвърли на улицата!
Приятен ден, д-р Брустър.
Казах, приятен ден, сър!
Благодаря. Момент!
-Опасна мадама.
-Аз я режисирах така.
-У нея има нещо повече.
-Нещо ме смущава. А теб?
Харесва ми. Днес ще пратим договора на Джордж, г-це Майкълс.
Извинете, търся руската чайна.
Това е руската чайна.
Боже! Ама че съм загубена!
Това е.
Добър ден, г-н Фийлдс. Заповядайте.
Сервитъорът веднага ще дойде.
Ама чакайте...
Ужасно съм самотна. Ще ме почерпите ли?
Грегъри, тази жена...
Джордж, аз съм Майкъл Дорси - любимият ти клиент.
Последната роля, която ми уреди, беше на домат.
-Не!
-Кълна се.
-Помолих те да се лекуваш.
-И каза, че няма да получа роля.
-Мислиш, че така ще се уредиш?
-Да.
Аз съм новата старша сестра в "Югозападна болница".
Замалко да не ме вземат, защото съм твърде женствена.
-Нещо за пиене?
-Една голяма водка.
А за дамата?
Дюбоне шприц.
Чудесна блузка!
-Измамата ще лъсне.
-Как? Погледни наоколо.
Не мога да повярвам, че хората ще се хванат.
Искаш ли да се обзаложим?
Джордж! Това е Джоуел Спектър.
Вчера говорих със Стюарт.
Ще бъде в Лондон още една седмица и после...
Липсваше ми! Глезлъо! Не знаех, че имаш гъдел.
-Не ни запозна.
-Джоуел Спектър.
-Фил Уайнтрауб.
-Извинявай, това е Майкъл...
Дороти Майкълс.
Вие сте най-добрият режисъор... продуцент на Бродуей.
Благодаря, г-це Майкълс.
-Надявам се пак да се видим.
-Може да хапнем някъде.
Много е хубав. Стани му агент.
-Ти си психопат.
-Да, но имам работа.
Не ме докосвай!
-Дай 1000 долара до заплата.
-За какво?
Как за какво! За тоалети.
Няма да Ви пусна без тази рокля. Стои Ви прекрасно.
-Прави ме трътлеста.
-От жартиерите е.
Аз бях първа!
Тия женоря на разпродажбата бяха като озверели.
Имаше една чудна чанта, но ме достраша да се бия за нея.
Щяха да се изтрепят.
Тази, която я купи, явно е била пандизчийка.
Знаеш ли колко струва белъото? А козметиката?
Не знам как се поддържат, без да умрат от глад.
-С това ли беше днес?
-Трябва да я среша преди лягане.
Стига, на диета съм. Трябва да стана в 4.30.
Казах им, че сам ще се гримирам, защото съм алергичен.
Благодаря ти, но го правиш заради парите,
а не защото си падаш по женски дрехи, нали?
Това е голямо предизвикателство за един актъор.
-Знаеш ли кое ми тежи най-много?
-Носенето на токчета?
Не, Санди. Как да й кажа, че на нейно място са взели мъж?
-Не й казвай.
-А откъде да кажа, че са парите?
Да й кажа, че някой е умрял и ми е оставил наследство?
-Кога почина?
-Миналата седмица.
-От какво?
-От някаква болест.
Какво съвпадение! Тъкмо ти трябваха 8000
и тя умира и ти оставя точно толкова.
Заповядай. Започвай да учиш ролята си.
-Така се вълнувам!
-Каня те на вечеря. Изтупай се.
-Крайно време беше да полеем нещо.
-За "Завръщането"!
-Само да взема един душ.
-Добре, побързай.
Майкъл, може да останем тук и... Какво правиш?
-Санди, желая те!
-Мен?
Да, искам те.
-Ще те видя ли отново?
-Та ние сме заедно от 6 години!
Да, но сексът променя нещата. Когато се любя с някого,
той започва да се държи така, сякаш ми дължи пари.
-Не съм такъв. Утре ще ти звънна.
-Всяка връзка крие болка.
Предпочитам да ме заболи сега, иначе ще вися на телефона
и ако не звъннеш, ще ми е адски мъчно.
Разбрахме се - утре сме на вечеря.
Не съм ли те срещал някога?
Коя си ти, загадъчна красавице?
Потъвам в дълбините на очите ти
така, както в мрака на нощта
и знам, че ти си моята съдба.
Хайде, Тутси, хайде, сладурче,
танцувай, скъпа, само с мен.
Мамо?
Какво ще кажеш? Бързо, закъснявам.
Завърти се.
-У смихни се. Кажи нещо.
-Приятно ми е, Джеф.
-Добре изглеждаш.
-Само косата...
-Малко е бухнала. "А фро"стил.
-Оправи ме, ще закъснея.
-Леко де!
-Това не е твоята глава!
Я да видя... Става.
-Но какво?
-Не се прави на недостъпна.
-Дороти Майкълс.
-Второ студио. Надясно.
Часовникът точен ли е? Не успях да хвана такси.
Ще бъдете в гримъорна Nо 4. Чакаме Ви след 15 мин.
-О, извинете!
-Няма нищо.
-Аз съм Ейприл Пейдж.
-Я, каква хубава маса!
Каква оригинална идея - да поставят контакт и тук.
Всичко си имаме. Разполагай се и се чувствай като у дома си.
-Забравих да ти дам това.
-За днес ли е?
-Винаги в последния миг се сещат.
-Боже!
Трябва да целуна д-р Брустър!
Той целува всички. Викаме му Езика.
Тръбичките са се извадили от носа на Рик.
Джули, ти дотичваш, Рик, ти лежиш на пода.
Когато Джули започне да ти пъха системата обратно, ти я сграбчваш.
-В неговото състояние?
-Той е откачил след падането.
Р ик, ти бълнуваш. Вземаш я за Антея.
Тихо! Опитвам се да работя!
Когато я сграбчиш, започваш да мълвиш: "Антея!"
-Цигулката ми тук ли е?
-Не, тя е на дъното на езерото.
Цигулката му е потънала?
Да, по време на корабокрушението. Дороти Майкълс, нали?
Аз съм Джон Ван Хорн. Ние сме следващите.
Джули, ти се бориш с него, за да му включиш системата.
Но си даваш сметка, че си в обятията на мъжа,
чиято музика е била смисълът на живота на Антея
и който се е грижил за теб след смъртта на Тед.
Донеси ми сандвич.
-Джули, искаш ли нещо?
-Не иска.
-Значи, се бориш и със себе си.
-И губя битката.
Рик, когато тя коленичи до теб, това разпалва страстта ти.
Мен винаги ме разпалва.
Джон, Дороти!
Това е Дороти Майкълс, новата старша сестра.
Аз съм Джули Никълс, курвата на болницата.
-Г-н Карлайл, моля...
-Нямаме време, скъпа.
Веднага започваме. Ще се справиш.
Джон, ти влизаш, виждаш ги на пода и изкрещяваш:
-"Сестра Чарлс, луда ли сте?"
-А ще бъде ли изписано?
-А на кого го казвам?
-На сестра Чарлс.
Ти влизаш оттук и стигаш до тази линия.
-Сцената в коридора ще бъде тук.
-Исках да питам за д-р Брустър...
Готови... Магнетофон...
Антея!
Сестра Чарлс, луда ли сте?
Аз съм Емили Кимбърли, новата старша сестра.
-Какво правите на пода?
-Помогнете ми да я вдигнем.
Погрижете се за пациента и не припадайте в работно време!
Д-р Брустър, трябва да поговорим.
-Продължаваме ли?
-Момичетата спасиха положението.
-Не си се променила, Емили.
-Напротив, Медфорд.
Няма смисъл да бъдем врагове. Заедно ще управляваме болницата.
Обожавам властните хора. Особено властните жени.
Господи, тя го цапардоса!
Боя се, че ме подценявате! Ако искате да ме спечелите,
трябва да обсебите ума, а не устните ми!
-Трябваше да я целуна!
-Действах инстинктивно.
Нали казахте, че трябва да бъда агресивна!
Де да можех и аз да реагирам така!
Другия път, когато променяш нещо, първо ми кажи. Аз решавам тук!
Добре, сбърках.
Джон, беше чудесен.
Хайде, в студио 7.
Благодаря, че ме хвана. Щях да се натъртя.
Това, което направи, много ми допадна.
-Добре дошла при нас.
-И ти беше добър.
Може ли автограф? Това е любимият ми сериал.
-Първият ден мина добре.
-Ще те питам другата седмица.
Хайде, бебчо.
-Искаш ли да те вземем с нас?
-Не... ходи ми се пеш.
Тя е адски готина. И не е глупачка.
Не разбирам защо се мъкне с тоя режисъор!
-Държи се с нея като с парцал.
-Прав си. Ще махна вратовръзката.
Гадняр! Вика ми "цуци", "муци", а на нея - "бебчо"!
Така ме ядоса днес, че ако не бях с рокля,
щях да му тегля един шут.
-Как се разбрахте?
-Той каза какво иска,
аз го направих както искам, той ме наруга, аз му се извиних...
Дороти е по-умна от мен. Само да бях по-хубав...
Поне косата ми да беше по-мека! Тя го заслужава.
-Не вдигай!
-Защо?
-Може да търсят Дороти.
-Защо им даде този номер?
-От студиото може да ме потърсят.
-Аз ще вдигна.
Не искам да си помислят, че Дороти живее с мъж!
-А ако търсят мен? Обади се ти.
-Не мога! Ами ако е Санди?
-Ами ако е Даян?
-Утре ще купя телефонен секретар.
Когато игра Сирано и ме прободе със сабя, не казах нищо.
Когато се фукаше, че патката ти била като камбанария, си замълчах.
Но не виждам причина да се правя, че ме няма вкъщи,
защото ти не си такова момиче!
-Къде отиваш?
-У Даян.
Там ще могат да се свързват с мен.
Нали го правя заради теб, за пиесата, за Санди!
-Казах ти да ме нараниш вчера!
-Съжалявам, не мога да говоря.
Пипна ме някакъв вирус. Може да е грип.
-Имаш ли температура?
-Да.
Господи! Глътни два аспирина и гледай да се изпотиш.
Пий много течности и витамин С с мляко.
-Защо облъчихте Мелани У айт?
-Да не съм писала аз сценария!
-Не бъдете жестока с д-р Брустър.
-Но той желае само тялото ми.
Изглеждате страхотно.
-Дороти, това е баща ми Лес.
-Приятно ми е.
Имам чувството, че се познаваме. Много обичам дъщеря Ви.
Не мога да пиша по-ясно от това!
-Какво ще кажеш?
-За Санди ли?
-Не, за Дороти. Какво мислиш?
-Малко натруфено.
Боже! Това е тя!
Онова момиче?
Четвъртък в колко? Осем и половина.
Няма да забравя.
Ти промени всичко тук. Благодарни сме ти.
-За какво?
-За грижите и съветите.
Та вие сте ми като дъщери.
Каква майка бих била, ако не оправях... поправях...
и не поощрявах дъщерите си.
-Няма да ме уплашите, г-це Кимбърли.
-Гледайте ме в очите!
Нямам вяра на човек, който не ме гледа в очите!
Нито на касиер, застраховател, а още по-малко на хирург!
-Вие предизвикахте конфликта!
-Колко безчувствена жена сте!
Не гледайте на мен като на жена, а като на личност!
И пратете незабавно при мен сестра Чарлс!
-Дай в едър план.
-Не много едър!
Стоп!
Когато ме сграбчи, ти ме завладя, бях обсебен от силата ти!
Ти също имаш силни моменти.
Нашите техници пак са изтрили част от записа.
Трябва да презапишем 14, 15 и 16-а част.
-Другият вариант е утре на живо!
-Да презапишем!
Утре ви искам свежи в 6.30.
Какъв ден, а?
Имаш предвид презаписа ли? Често ли се случва?
Понякога. Веднъж играхме на живо. Да беше видяла Ван Хорн!
Беше в такава паника, че го снимаха само в гръб.
-Искаш ли вино?
-Не, трябва да си мия косата.
Знам, че си уморена, но за утре имаме 26 страници.
Искаш ли да дойдеш у нас довечера да ги прегледаме?
Ще приготвя вечеря. Царица съм на замразените храни.
-Как нямаш какво да облечеш?
-Джули ме е виждала с всичките!
-Не е виждала бялата.
-Тази?
Много е префърцунена.
-Сложи панталон.
-Не мога!
А това?
Не, райето ме прави дебела, освен това ме стяга в бюста.
-Мисля, че си превъртял.
-Това е сладко. Какво ще кажеш?
Мязаш на даскалица.
Това е първата ни среща. Искам да изглеждам добре.
-Колко сладък тоалет!
-Радвам се, че ти харесва.
-Това е за теб.
-Не биваше.
-Сега ще ги натопя.
-Колко голям апартамент!
-И каква хубава стая!
-Наех декоратор.
Преди сериала нямах пари, а сега нямам време.
Ейми най-сетне заспа!
Госпожице, това дете няма да се научи на нищо, ако...
Благодаря, г-жо Краули. Дороти Майкълс...
Извинете, не знаех.
-Така ме стресна!
-И мен.
Остави си шлифера тук.
-Коя е?
-Бавачката на Ейми. Тя ме мрази.
-Коя е Ейми?
-Дъщеря ми.
-На година и 2 месеца е.
-Не знаех, че имаш бебе.
-А ти имаш ли деца?
-Не.
-Омъжвала ли си се?
-Не.
Някога бях сгодена за един млад талантлив актъор,
който стана жертва на безсърдечната бюрокрация.
-Убиха ли го?
-В известен смисъл.
Сътън заряза и театъра, и мен.
Сега работи като келнер в един малък ресторант.
-Не ми се говори за него.
-Искаш ли вино?
Не, по-добре работя на трезва глава.
Може ли един въпрос? Защо носиш толкова тежък грим?
Имам мустачки, а и кожата ми е чувствителна.
Сигурно имам твърде много мъжки хормони.
-Някои мъже харесват това.
-Но аз не харесвам такива мъже.
-Значи си разведена?
-Не, не съм се омъжвала.
Я да си пийна мъничко!
-Разкажи ми за Р он.
-С колко време разполагаме?
Рон е най-добрият режисъор на дневни сериали.
Казаха ли ти да не казваш "сапунена опера"?
Щом някой го кажеше, Рита го глобяваше 25 цента.
-Така си купи мерцедес.
-Не ми каза за теб и Р он.
Това е нощна драма. И в това го бива.
Значи имате хубава връзка?
Какво значи хубава връзка, Доти? Може ли да ти викам Доти?
Рон е умен, забавен и имаме много общи неща.
Никой не иска жена, която заспива в 21 ч. и отива на работа в зори.
Но как се държи той с теб?
Нали не мислиш, че нямам план? Край мен има куп мъже.
Оглеждам ги внимателно
и щом зърна онзи, който ще ми отрови живота, го свалям.
-Репликите са като от чешки филм.
-Отговори ми на един въпрос.
Но отговори, без да се замисляш. Защо пиеш толкова?
Когато си сираче, отгледано от голямата си сестра,
изгубваш рано илюзиите си.
-Браво!
-Добре ли беше?
Благодаря ти, Дороти.
И защо пиеш толкова?
Защото от алкохола не се дебелее и защото обичам вредните неща.
-Кажи ми да си гледам работата.
-Не се тревожи за мен.
-Много си мила, но...
-Но да си гледам работата.
-Всичко е толкова сложно!
-Кое?
Не мислиш ли, че да си жена в наши дни е сложно?
-Много.
-Знаеш ли какво искам?
Някой мъж да дойде и честно да ми каже в очите:
"Мога да ти свалям звездите, мога да ти дам голяма роля,
но истината е, че ми харесваш и искам да се любя с теб."
-Какво облекчение би било, а?
-Истински рай.
Р он трябваше да дойде снощи на вечеря. Така и не се появи.
-Господи! Колко е часът?
-22.30.
Извинявай, трябва да тръгвам. Вечерята беше чудесна.
Вечерята изгоря.
Съжалявам, че закъснях, но бях под душа и водата спря,
а очите ми бяха насапунисани, подхлъзнах се на сапуна и...
после търсих любимите ти бонбони.
-Майкъл, видях я.
-Коя?
Понеже закъсня, отидох до вас
и видях оная дебелана да влиза в апартамента ти.
-Дебелана?
-Оная с шлифера.
А, оная? Тя е приятелка на Джеф. Дойде да му помага за пиесата.
Те... се знаят от години. Наистина ли смяташ, че е дебела?
Е, беше тъмно, но ми се стори дебела.
-И откога Джеф търси помощници?
-Тя е отлична машинописка.
Санди, нямам връзка с тази жена. Разбра ли?
Не бива да каня гости на вечеря. Никой никога не идва.
Аз съм виновна. Извинявай.
Не ми се извинявай за това, че закъснях с 3 часа!
-Трябва да си бясна.
-Ти беше толкова мил.
Помогна ми за прослушването за оня сапунен сериал!
Ах, този сапун!
Между другото, видя ли каква крава са взели?
Трябва да са откачили. Ужасна е.
-Чух, че била добра.
-Глупости!
Уж търсеха мъжкарана! Тая не е мъжкарана, а жив крокодил.
-Може ролята да й е такава.
-Пълна скръб е.
Не мога да напусна дома си, нямам къде да отида.
Не мога да напусна дома си, нямам къде да отида.
Не знам какво да сторя!
Не хленчете! Защо ще се изнасяте? Та този дом е и Ваш!
Какво говори тя?
Ако някой постъпи така с мен, ще грабна нещо тежко
и така ще го тресна по тиквата, че мозък да хвърчи!
Ще ме бие!
-Аз... нямам пари за лечение.
-Кой Ви говори за лечение?
Спри ги, Р он.
-Нейната реплика беше...
-Може ли да кажа нещо?
Да караш жена с две деца и мъж, който я пребива,
да иде в център за социални грижи, е пълна дивотия!
Аз не бих го сторила. А вие?
-Не мога да работя така.
-Я трай!
И аз имам вина. Съзнавам, че съм хубава и го използвам.
Не биваше да ходя толкова късно в кабинета на д-р Брустър.
Не. Той се опита да прелъсти няколко сестри,
под претекст, че е жертва на непреодолим импулс.
Възнамерявам да раздам на всички сестри
по един остен за добитък, за да го сръчкват в слабините.
Руби, виж в указателя на "селскостопанско оборудване"...