Twin Peaks - 02x06 (1990) Свали субтитрите
Аз ти вярвах.
Разкрих ти сърцето и душата си.
- Искахме просто да го прочетем.
- Не сме искали да те нараним.
Мислех, че си различна.
Ти ме накара да почувствам, че мога да се върна в света и да намеря...
нещо красиво... и чисто.
Но ти си като всички останали.
Излъга ме... предаде ме...
И ми се присмя! Ти си мръсна!
Ти ме замърси!
Сега ми го дай!
- Дона!
- Донааа!!!
Не!
Няма да ни последва. Страхува се.
- Направи ли ти нещо?
- Не, добре съм, добре съм.
Съжалявам, Джеймс. Аз съм виновна. Съжалявам.
Не, не, не плачи. Вината е и моя.
- Трябва да отидем при шерифа.
- Ти имаше достатъчно неприятности. Аз ще отида.
- Не, аз ще отида.
- Джеймс, прегърни ме...
Всичко е готово.
Пулсът е слаб.
Зениците са свити. Дишането е забавено.
Следи от игли. Най-вероятно хероин.
Бедното дете.
Татко... виждаш ли ме?
- Виждаш ли ме, татко?
- Одри, трябва да стоиш будна.
Можеш ли да ме хванеш? Можеш ли?
Одри... Говори ми, Одри.
- Не заспивай. Одри?
- Хванал ме е за...
Хванал ме е за гърлото...
Боли... Толкова ме боли...
Студено е... Не мога да дишам...
Помогни ми... Моля те, помогни ми... Задушавам се... Задушавам се...
Всичко е наред, Одри. До теб съм.
Молих се...
Молих се ти да дойдеш.
И ти дойде.
Тя беше толкова смела. Чувствам се ужасно. Можеше нещо да и се случи.
Без повече планове и действия на своя глава.
Джеймс, в него е тайният дневник на Лора. Можеше да я убие.
Можеше да убие и теб.
Много съм глупава, а?
След смъртта на Лора, всичко се развива толкова бързо, че не знам на какво да вярвам.
Да...
Когато те видях тази вечер, аз знаех точно в какво вярвам.
Така ли?
Сякаш ако съединим сърцата си и останем така вечно, ще сме в безопасност, независимо какво се случи.
- Ти и аз.
- От сега нататък.
Да.
- Как е тя?
- Най-лошото мина.
Хероин, Хари. Била на толкова от смъртоносната доза.
Трудно ми е да си преставя такава жестокост.
Не съвсем. Погледни.
Убиецът на Блеки. Знаех си, че съм го виждал някъде.
- Жан Рено.
- Рено?
По-големият брат на Жак и Бернар. И много по-опасен.
Той действа на север. Хазарт, наркотици, изнудване - каквото се сетиш.
В кабинета на Блеки видях една касета,
на която ти играеше Блек Джек, когато бяхме с Големия Ед в казиното.
Жан Рено е преследвал мен.
- Човекът, убил брат му.
- Искал е да ме убие и е използвал Одри за примамка.
Престъпих пълномощията си. Два пъти.
Наруших професионалните си принципи и сега Одри плаща цената.
Ти я върна и тя ще се оправи.
Хари, не за пръв път действията ми донасят страдание на някого, на когото държа в името на това, което трябва да се направи.
- По дяволите, трябваше да помисля.
- Това не променя факта, че сега тя е тук,
а не в "Едноокия Джак" с игла в ръката.
Знаеш ли...
ти си най-добрият полицай, когото съм виждал.
Но, Куп, понякога мислиш твърде много.
Благодаря ти, Хари.
Агент Купър. Получих съобщението ви.
Какво стана? Вие...
Успях да освободя дъщеря ви без да платя откупа.
Слава Богу.
Била е държана в един бордей на северната граница, наречен "Едноокия Джак".
Не...
Съдържателката на бордея е била от части отговорна за отвличането на дъщеря ви и за изнудването.
- Арестувахте ли я?
- Беше убита, преди да мога да я разпитам.
- Не...
- Убита от човек на име Жан Рено.
Този Жан Рено... заловихте ли го?
Избяга.
Жалко.
Какво облекчение...
Дъщеря ви се въстановявя от свръхдоза наркотици.
Свръхдоза?
- Боже...
- Ще се оправи.
- Мога ли да я видя?
- Сега си почива. Не искам да я безпокоя.
Ще ви се обадя на сутринта.
Да...
Добре, агент Купър. Благодаря ви.
Благодаря, че ми върнахте Одри.
Лека нощ, господин Хорн.
- Горкият, наистина е пътник.
- Без майтап...
Искам да ви кажа колко много ви се възхищавам.
Да стоите до господин Джонсън. Вместо да вдигнете ръце.
Повечето хора просто биха се отървали от него.
Лио значи много и за двама ни.
Вярвате или не, но домашното лечение е в основата на чудесата.
Господин Джонсън би оценил привилегията да е тук с хората, които го обичат.
- Надяваме се да е така.
- Непрекъснато или почасово ще го гледате?
С братовчеда Боби ще сме непрекъснато до него.
Възхищавам ви се на отдадеността.
Всичко изглежда наред.
- Ще трябва да обезопасите онези контакти.
- Добре.
Подпишете тук.
- Чекът ви.
- Благодаря.
Трябва да е станала грешка.
700 долара?
Тъжно, нали? Но цената на медицинските грижи удари в тавана.
И сега вали върху нас. Трябваше да получаваме по 5000 на месец!
Ами изчислете данъците, таксите за оборудване и поддръжка, медицинските разходи,
административните такси и... виждате какво остава.
Но за щастие с вас двамата...
господин Джонсън ще бъде гледан добре. Успех.
Не ме изпращайте.
Трябва да напусна работа, Боби.
Как ще живея с това?
- Не знам.
- Не знаеш?
Идеята да го докараме тука беше твоя.
Шели, мисля по въпроса!
По-добре намери нещо и за двама ни.
- Дона, дневникът на Лора Палмър е у нас.
- Не, това е тайният и дневник.
- И тя го е дала на този Хауърд Смит?
- Харолд.
- Защо?
- Не знам, криела е нещо.
Той показвал ли ти е дневника?
Не, но ми го е чел. Видях името и на корицата, написано с нейния почерк.
Да не сте намислили пак нещо с Джеймс? Защото го предупредих да не...
- Джеймс няма нищо общо с това.
- Дона, това е като с лъжливото овчарче.
Последният път като играхте тази игричка, доктор Джакоби влезе в болница.
Това не е игра.
Добре.
Ще се опитам да пратя някого да разгледа. Но не мога да ти обещая нищо.
Извинете, търся шериф Хари С. Труман.
- Намерихте го.
- Шерифе, моля ви...
Извинете, търся шериф Хари С. Труман.
- Аз съм.
- ФБР, регионален шеф на бюрото Гордън Кол!
Звучи малко надуто, но аз без това не мога да се чуя!
- Аз съм супервайзерът на агент Купър!
- Приятно ми е...
- Може ли да поговорим за момент?
- Разбира се. Дона... изчакай ме тук.
- Кой казахте, че сте?
- Аз съм шериф Труман.
Чудесно. Но говорете по-високо. Не чувам.
Дълга история. Усилил съм това нещо до край.
- Агент Купър ли търсите?
- Когато агент закъса, аз отивам на посещение!
- Агент Купър в момента не е тук.
- Албърт Росенфийлд няма да се върне,
но аз нося лабораторните тестове.
Първо - козина от лама. Албърт е открил нишки пред вратата на Купър
- от козина на лама!
- Козина от лама?
Звучи добре, шерифе, но вече ядох!
Готов е и лабораторния анализ от спринцовката на едноръкия!
Албърт не е виждал такова дрога досега. Смес. Много странно вещество.
- Какво друго каза Албърт?
- Хартийки!
Хартийките, открити при окървавената кърпа, близо до местопрестъплението!
- От дневник са!
- Моля ви!
Ето го едноръкия!
Да не би да е противозаконно да продаваш обувки?
Господин Джерард, трябва да ви зададем няколко въпроса.
Да отидем в кабинета ми.
- Кабинета ми!
- Добре!
Прилича на ангел.
Одри? Одри?
Баща ти е тук.
Слава Богу, Одри.
Слава Богу...
- Толкова се тревожех за теб.
- Така ли?
Да. Направо се бях поболял.
Такива моменти те карат да се замислиш за цената на живота.
Всяка капка дъжд, всеки залез.
Аз се безпокоя за други неща, тате.
Ще те заведа вкъщи на сигурно, в топлото ти легло.
Ужасно преживяване. Ужасни хора.
- Какво ли си видяла.
- Видях твърде много.
Ще се справим с това... заедно.
Да, татко... ти и аз.
Това е моето момиче.
Колата е отвън. Ще я закарам вкъщи.
- Татко?
- Да, скъпа?
Бих искала агент Купър да ме заведе вкъщи, ако нямаш нищо против.
Добре.
Може всички да отидем заедно?
Здравей, Ед, прибрах се!
Това не е ли най-хубавата рокля, която си виждал!
Знаеш ли, изобщо не ме погледнаха подозрително, когато платих с кредитна карта.
Ед, родителите ми кога се връщат от Европа?
- Скоро.
- И съм съвсем сама в къщата.
Или по-скоро сме сами. Можем да се оженим.
- Може. Надин...
- Може да правим и други неща.
- Например?
- Знаеш, глупчо.
Знаеш ли за какво си мисля?
Довечера може да отидем до езерото и да полудуваме.
Чакай малко. Не е нужно да ходим никъде.
Можем да си останем тук.
Много си се разглезила, Джоси.
Сапфирени обеци, френски парфюм, кашмирени блузи.
Моля те, върви си.
Еднопосочен билет. Сиатъл - Хонг Конг.
- Имам още един ден.
- Задръж, каквото си спечелила.
Почвай да си стягаш куфара. Заминаваме довечера.
Още не съм си получила парите от застраховката.
И Бен Хорн още не ми е платил.
Чаках това пет години.
Господин Екхард няма да е доволен от забавянето.
Ти не можеш да ме принудиш да замина.
Не бъди толкова упорита.
Имаме споразумение.
Шериф Труман е важен за теб.
Ти го излъга. Направи го на глупак.
Но все пак е важен за теб.
- Замини довечера с мен или ще го убия.
- Той не знае нищо.
Самолетът е в полунощ.
Бъди там или ще дойда за теб и шерифа.
Това е споразумението.
- Здравей.
- Здравей.
- Мисля, че ти дължа извинение.
- Не.
Когато бяхме заедно и си говорехме...
почувствах нещо. Просто не бях сигурен.
- Погледна ме и видя Лора.
- Предполагам.
- Искаш ли да ти кажа нещо странно?
- Какво?
- Хареса ми.
- Така ли?
Когато бяхме деца, с Лора бяхме толкова близки, че беше плашещо.
Усещах мислите и, сякаш умовете ни бяха свързани.
И когато тя умря, аз имах шанса да съм Лора.
Или поне някои хора ме гледаха така.
Така, както ти ме погледна.
И това ми хареса.
Но беше грешно.
Не беше нито едно от двете.
За малко аз бях някой друг.
Но сега отново съм си аз.
Джеймс, ти и Дона си принадлежите.
Това е най-хубавото.
- Понякога е трудно.
- Защо?
Ако наистина обичаш някого, ще си до него завинаги...
напълно си отдаден. Чудесно е.
Но аз мисля, че не можеш да останеш така завинаги.
- Разбира се, че можеш.
- Бих искал.
Искам да се опитам да накарам сърцето си да издържи завинаги.
Странно е...
Утре си отивам, Джеймс.
Дойдох в Туин Пийкс за погребението на Лора.
И сега е време да си ходя.
Това сбогуване ли е?
Предполагам.
Чао, Джеймс.
За огъня.
На какво дължа удоволствието от това посещение?
Имам договора с подписа на Пийт.
- Искам си парите.
- Но разбира се.
Искам ги сега. Преди да ти дам това.
Джоси, Джоси...
Несъмнено с разсъдлив ум като твоя...
разбираш трудната ситуация, в която се намираме. Разбирателството е всичко.
Не мога да събера пари, които нямам.
Но вече е уредено и ще съм щастлив да ти го кажа пак:
Веднага щом договора пристигне от Исландия,
незабавно ще получиш комисионната си.
Няма да си тръгна от тук без парите си.
Защо ли усещам, че не си в позиция за преговори.
Някой те е притиснал, нали?
Не си играй игрички с мен.
Игрички?
Джоси, този ключ е за личния ми сейф в хотела.
В този сейф съм скътал чудесно досие за теб, скъпа,
и за лодката на съпругът ти Андрю, която направи бум.
Така че се вразуми госпожичке или повярвай на тези думи:
Ще те погреба.
Много жалко, защото ако нещо ми се случи,
това ще отведе властите при сейф
в банка в друг град.
В този сейф има доказателства, за да ти дадат три доживотни присъди.
Ще ни погребат един до друг.
- Пат.
- Ти си на ход.
В брой.
За щастие имам нещо за теб.
Щастлив подпис.
Токийска банка...
пет милиона долара.
Приключихме.
Джоси...
Добра игра.
За Лио!
Ние решихме както вече си разбрал...
да ти... да ти направим малко празненство.
Искам да ти кажа: Лио Джонсън - добре дошъл у дома.
- Добре дошъл у дома, скъпи.
- Това е твоят специален ден
и искаме да ти кажем, че помним всичките чудесни неща, които правеше за тези, които обичаш.
Като например Шели.
Кой може да си представи по-грижовен и внимателен съпруг?
Пере мръсните дрехи, мие чиниите, чисти пода.
Ти си върха, човече. От главата до петите.
Ами Лио Джонсън, който пребива жена си. Това е човекът, с когото искам да купонясвам.
Сапун в чорап! Вътрешни наранявания и почти не оставя следи.
И на края, но не на последно място: Лио Джонсън убиеца.
Да провесиш жена си като парче месо и да я оставиш да изгори.
Само някой да е казал, че не знаеш как да се държиш с жените, приятел.
Това е твоят живот, Лио Джонсън.
Заслужи си го.
Всяка проклета минута.
Боби, той мръдна. Много е зловещо, не ми харесва.
Добре, Шели. Може би си права.
Да не го дразним.
Съжалявам, Лио, малко прекалихме.
Няма нужда да правим положението ти по-трудно, отколкото е.
Доктор Хейуърд каза, че се нуждаеш от познати стимули.
Така че си помислихме... какво по дяволите.
Честно, Лио, със Шели ще направим всичко по силите си, за да се чувстваш щастлив.
Торта! Искаш ли торта?
Погледни я.
Сладолед!
Боби!
Лио! О, Боже...
Бъди по-внимателен.
Добре, че не запалихме свещичките.
Агент Дейл Купър!
- Гордън, надявам се, че не ме чака твърде дълго?
- Чакам цял следобед, за да те видя.
- Гордън, какво мога да направя за теб?
- Няма значение. Не е нужно да се извиняваш.
Имах шанс да се запозная с местните пазители на реда. Страхотна банда.
Купър, днес ми напомняш на малка мексиканска чихуахуа.
- Може ли да поговорим за малко насаме, Куп?
- Разбира се, Гордън.
- Хари, може ли да използваме каб...
- Питай шерифа дали може да използваме кабинета му.
Заповядайте.
Последвай ме, Гордън.
Вярвам в секретността, Куп.
Ще бъда бърз. Не исках да споменавм нищо пред другите.
Според мнението на Албърт пак си се забъркал в неприятности.
Това ме притеснява, Куп, чувствам се отговорен.
- Албърт греши, Гордън.
- Помниш какво стана в Питсбърг, Куп.
И искам двойно, не тройно да се подсигуря, че това няма да се случи пак, разбра ли?
Питсбърг беше съвсем различна история.
Бях ранен в Питсбърг, Гордън, но освен това между двата случая няма нищо общо!
Не бих казал, че изглеждаш добре. Следи от кръгове под очите, показващи, че не можеш да спиш.
Всичко сочи за неспокойни нощи и лоши сънища.
Уморен съм, Гордън. Има много работа за вършене.
Но умът, тялото и духът ми са готови за задачите.
Без съмнение съм наред!
Гордея се с теб, Куп.
Гордън, какво по дяволите е това за мексиканската чихуахуа?
Имаш и друг проблем, Куп. Две и две не винаги прави четири.
Исках само да ви кажа, че се чува всичко, което говорите.
- Влез, Хари.
- Защо не поканиш шерифа да влезе?
В бюрото получихме анонимно писмо с твоето име.
Изглежда познато, нали?
- Това е шахматен ход.
- Прилича ми на шахматен ход.
Това е началният ход на Уиндъм Ърл.
Уиндъм Ърл.
За Бога, Куп, от сега нататък трябва да ти пазим гърба.
След като Джери отсъства...
ти си ми нужен пак.
Нека просто да кажем, че много добре знам...
- през какво премина последните седмици.
- Оценявам това, Бен.
Оценявам и доверието ти. Наистина.
Можеш да заемеш старото си място.
Заради нашето приятелство, заради исорията ни заедно.
Но първо искам да знам, че си добре.
На 100% съм, Бен. На 110%.
Нека ти го докажа.
Получихме вноска от исландците за проекта "Гостууд".
Но едни хора от ориента също искат да участват.
Джери е на път за Токио, за да ги провери, както и всяка гейша на 200 км. разстояние.
Днес ще вечерям с голямата клечка.
Трябва да спечелим малко време тук.
Първото, което ще направим е... да проучим земята отново.
Нужно е заради пожара. Ще пратим инспектори -
федерални, щатската служба, докато Джери се върне с пълен доклад.
Ако получим някакви пари, можем да ги пренасочим към Кайманите, за да имаме и джобни.
Ако се наложи ще можем да замразим сметката за 6 месеца.
Това е моят Лийланд.
Джоси...
Хари, запознай се с асистента ми, господин Лий.
Приятно ми е. Ще занеса тези в колата.
- Какво правиш?
- Заминавам.
Къде? Защо?
- Хари...
- Джоси?
Винаги ти се обаждах от тук.
От тук можех да говоря с теб...
и да бъда всичко, което ти искаш да бъда.
Тогава остани.
Продадох дъскорезницата. Всичко свърши. Отивам си вкъщи.
Не...
- Съжалявам. Не си мисли лошо за мен.
- Господин Лий, оставете ни сами.
- Джоси, не можеш да заминеш.
- Това като полицай ли го казваш?
Не.
- Най-добре да забравиш за мен.
- Обичам те.
Джоси, обичам те.
- Искате ли едно питие след вечеря, господин Тоджамура?
- Не, благодаря.
Вие получихте моя чек за пет милиона.
А аз не получих нищо.
- Защо?
- Ами...
Почти нищо не знам за вас, господин Тоджамура.
Това е малко общество, трябва да съм внимателен.
Трябва да съм чувствителен към местните интереси.
Трябва да разберете какъв удар ще предизвика този проект върху обществото.
Губите ми времето. Ще оттегля офертата си.
Не, не, не... моля ви, господин Тоджамура.
Опитайте се да разберете положението ми.
Пожарът в дъскорезницата ми създаде много проблеми -
психически и финансови.
Чувствам, че е мой дълг на водач да...
помогна за оздравителния процес,
като временно преустановя бизнес сделките си.
И аз знам малко за огъня. Семейството ми беше в Нагасаки.
Съжалявам.
Извинете ме за момент.
- Откъде сте господине?
- От тук, от Туин Пийкс.
От Туин Пийкс. Чудесно.
Вие сте на-добрата публика на света. Благодаря ви. Лека вечер.
- "Кралят и аз".
- Почини си, Лийланд.
Временна невнемяемост, а?
Добре, че никой от тези хора не е съдебен заседател. Трябва да забавиш малко темпото.
Обичате ли мюзикали?
Не.
Дори и "Цигулар на покрива"?
Аз винаги плача като бебе.
Смятам, че да плачеш на фантасмагории, е обезпокоително и неразумно.
Да...
Не сте от тук, нали?
- Гост съм.
- Ами...
- Да ви почерпя едно саке?
- Не, благодаря.
Ами хубаво студено мляко.
Моля ви, дайте ми лекарството.
- Почвам да чувствам промяната...
- Каква промяна?
Наркотикът, намерен у него, съдържа вещество,
което се съдържа и в халоперидола.
Страдате ли от шизофрения? Раздвоение на личността?
Твърде късно е...
Познавеате този човек, нали? Защо ме излъгахте, като ви попитах?
Не бях аз. Не разбирате ли? Не бях аз.
- Дай му лекарството.
- Още не.
Ако му дадем лекарството, Куп, няма да видиш другата му страна.
- Дай му лекарството.
- Не!
Нямам нужда от лекарство. Добре съм.
- Кой си ти?
- Казвам се Майк.
- Какво си ти?
- Аз съм вселяващ дух.
- Кой е Филип Джерард?
- Той е моят приемник.
В моя сън ми говореше за Боб.
Той ми беше познат.
Откъде идва Боб?
Не може да се каже.
Какво иска Боб?
Той е Боб. Иска да се забавлява.
Той има усмивка... от която всички бягат.
Знаете ли какво е паразита?
Той се закача за живо същество и се храни.
Боб се нуждае от човешки приемник.
Той се храни със страхове и удоволствия.
Те са неговите деца.
Аз съм като Боб.
Родени сме заедно.
"През мрака на бъдещето,
магьосникът вижда
един шанс между два свята...
Огън, следвай ме."
Но тогава видях лицето на Бог и бях пречистен.
Той ми отне ръката, но
аз му останах верен.
Вселявам се от време на време с една единствена цел.
- Да намериш Боб.
- Да го спра!
Това е истинското му лице...
но малко могат да го видят.
Надарените...
и прокълнатите.
Боб сега близо ли е?
От около 40 години.
Къде?
Голяма дървена къща.
Заобиколена от дървета.
Къщата има много стаи, всичките еднакви.
Но обитавани от различни души.
Нощ след нощ.
Хотел "Great Northern".
СУБТИТРИ BigBo